Послание към Вселената, да го набия на майка й... Повод: идващата като парен локомотив 2008

7 и 54 сутринта... Не съм лягал. Всъщност легнах си, но вместо да заспя, се загледах в Death Sentence и стана 5 и 30. Оттогава досега ... всъщност не си спомням какво съм правил. Предполагам глупости :D Сега ако някой е тръгнал да чете това ще си каже: „Абе тоя друга работа няма ли си освен да ни занимава с простотии?”. Евала за въпроса, ама си нямам друга работа. Основната идея на блога е да занимавам хората с глупости (току-що обидих цялото си творчество, а това е лошо. Моите драсканици и писаници са качествени... отплеснах се, както и да е). Ииииии... си забравих мисълта :D Но едва ли е било нещо кой знае колко смислено, така че може да сте ми благодарни, че ви го спестих. Пиша това в 8 сутринта, но ще го постна след 8-10 часа. Защо? Защото съм лош :)

Така... стига глупости. Време е за нещо сериозно... Ами годината почти свърши. Чао 2007-а, 2008-а - аз идвам. Отмина още една календарна година от живота на всички ни и сега е време за равносметка... според умните психолози, на които мога да им кажа да си заврат главиците в задниците и да мълчат. Сега не е време за равносметки, а е време за поглед напред. Към бъдещето... Към звездите... Към.... ами в момента пред мен е монитора, така че поглед напред значи да погледна и към него. Да ми е жив и здрав, държи се здраво и нямам намерение скоро да го сменям. Верен другар в ежедневните битки с интернет пространството... Да живей.

Такаааа... започвам да се осъзнавам. Виждам светлина да си пробива път през щорите, но съм ги завъртял под такъв ъгъл, че тя не може да ме удари право в очите, а само лекичко огрява стаята. Мммм, оглеждайки се забелязах, че тук е адска кочина, най-вече благодарение на мен. Днес май ще се чисти :D AВинамп-а, да е жив и здрав, пусна адската песен: Shes like heroine, sipping through a little glass, Im looking for some help, I need someone to save her ass… Култ! Опа... вече започна друга. Lonely Day, пак на System of a Down, като предишната. Ех... има неща в живота, които те вдъхновяват да вървиш напред. Всъщност.. ти искаш, не искаш, все ще вървиш. Тези нещица просто ти дават тласък. Такова нещо за мен е музиката... за вас не знам.

Бях стигнал до гледането напред към 2008... ‘ми, к’во да я гледаме всъщност? Ето я къде е, на има-няма 30-ина часа разстояние (приблизително :D ). Докато се вгледаме напред и тя ще ни тресне в мутрите. Тук е моментът да се оплача, че преди 3-4 дни ми излезе херпес на долната устна и ако до понеделник по обяд не се е махнал ще го махам оперативно, мамка му... Край на информационния бюлетин за здравните ми и естетически проблеми. Пак гледаме напред към 2008-а... и нищо не виждаме. Има време, ще видим колко е тежко и през тази година.

Стига съм писал! Искам официално да пожелая приятно изкарване на Нова година на всички и се кефете на животеца си. По-леко с алкохола и пиратките. Важното е да има любов. Мир! Биров ви казва „чао”!

ПС: Ако не съм споменал това ще е последния пост за годината. Ще пиша най-рано на втори, вие през това време разглеждайте категориите и пишете коментари, че се дразня като няма. Приятно прекарване на Нова година... Обичам ви всичките :{}
ПС: Бъзикам се... аз обичам само себе си и Нели. И сестрата. И Фаниша. И пилето. Мамка му станаха доста, а май има и още... добре де, и вас ви обичам. От сега до края на месеца, после пак ще си помисля.

Моето творчество... Част 10

Още няколко рисунки, направени от мен за по половин час. Първо: Death Bored to Death по идея на H.M.S.U.-FanGirl и добрия ми другар t3rz0v, нарисуван от мен докато ми оправяше лан картата. Той май дори не разбра, че го скицирах докато се занимаваше с поялника. Е, сега ако хвърли едно око на блога ще разбере. Благодаря на Катето за идеята, приемам още идеи с отворени обятия :)

Единствената любов - by b3b3nc370

За момчето, което ще бъде винаги в сърцето ми ...

За момчето, което завинаги ще остане в мислите ми ...

За човека, заради който си заслужава да вървя напред и да не се спирам. За единствения, който ще бъде винаги там, в незнайното, който ще ме чака и винаги ще е готов да приеме болката ми и да утеши мъката ми. За тебе – единствената и неповторима любов. Най-истинската на света, единствената в живота. Тази която не ще бъде забравена никога, която ще живее винаги, която ще издържи на всички изпитания и пак ще остане цяла. За тази любов, за която пишат в книгите и снимат филмите. За тази която е красива колкото приказка и винаги истинска. За тази която не ще бъде забравена никога, ще бъде разказвана и споделяна. За тази любов - най – забранената, но и най-сладката. Любовта на живота, идваща само един път и оцеляваща до край. Тази, която винаги ще я има на света .Детската любов. Най – чистата и най – истинската. Най – желаната и най – търсената. За едната любов, която стопля душата и кара сърцето да се радва, но и да плаче. Тази любов която те разкъсва на милиони парчета и те кара да искаш да си мъртъв, отлколкото жив. Тази любов, която винаги ще живее в моето сърце, не ще загине никога, не ще изгори и стане на пепел и да бъде забравена от света. Една едничка, единствена, неповторима. Моято любов към теб, приеми я, не я отхвърляй, тя е твоя. Тя ще те стопли и винаги ще те нахрани когато имаш нужда. Тя ще бъде винаги там за теб, без да я търсиш, тя сама ще те намери. Изпращам ти я, приеми я, тя е за теб, една едничка, винаги нова, но винаги същата....

BoRn_2B_GoD & PunX_n0t_DeaD - Photo Of The Year Nominee


Тази снимка ме радва суууупер много. Просто... този едничък кадър, направен с телефона на Вероника, ме накара за пореден път да осъзная колко много се обичам :) Баче Краси също е излязъл повече от ефектно и двамата създаваме някакво леко мафиотско присъствие. Абе... един от фотосите на годината. Това е от последния учебен ден преди ваканцията. Ако имам желание ще кача и още снимки да ми се радвате :D (човек без работа, какво да ви кажа)

A Dark Tale - Част 22

Място: Апартаментът на Купър, Западен Хевънспорт
Дата: 15 февруари 2007

Час: 16:29

Купър разглеждаше поредния нож, който бе открил забит някъде из апартамента си, като заедно с разглеждането и отпиваше от чашата си. Вътре имаше портокалов сок, тъй като Адам бе изпил всичко останало предишната нощ. Чакането не се отразяваше добре на Дивайн, а и снощи бе станало нещо, което го бе изкарало извън нерви. Доколкото Мартин знаеше, Господ се появяваше в съзнанието на Адам в сънищата му. Така се допитваха един до друг и комуникираха. Снощи обаче Дивайн се бе събудил облян в пот и в лошо настроение. По думите му този път бе сънувал кошмар. Купър не му бе обърнал внимание до момента, в който Адам не бе отворил хладилника и не го бе изпразнил за около половин час. След огромните количества приети напитки и храна, Дивайн бе заспал отново.

Сега Купър разглеждаше един от ножовете на съквартиранта си по неволя и се опитваше да свърже всичко, което му се бе случило в последно време. Самият Дивайн седеше в другия край на хола и отново гледаше през прозореца. Изглеждаше някак блед, но същевременно си бе върнал онази надменна осанка от времето преди да бъде убит за втори път. Купър го погледна за пореден път, но не видя нищо различно от преди 10 минути или половин час. Адам все така си стоеше, а погледът му се виеше някъде из улиците на Хевънспорт. Мартин тъкмо щеше да отмести глава и да продължи да разглежда ножа, когато видя, че Дивайн помръдна. Той първо поклати глава сякаш се опитва да чуе нещо, след което се стрелна към вратата. С няколко крачки бе пред нея, като вече бе взел ножът от ръцете на Купър и се бе приготвил за атака.

Мартин не знаеше какво да предприеме. Не бе чул нищо. Дивайн обаче бе заел позиция пред вратата и с лукава усмивка чакаше нещо. Мина минута, после още една. Чак тогава Купър успя да чуе приближаващи стъпки от коридора. Някой почука и Адам даде знак на Мартин да отвори. Без да взима каквото и да било оръжие той отиде до вратата и отвори. Отвън стоеше съветникът на Кроуни, Трей Манилоу, и изненадата се изписа моментално по лицето на Мартин:

-Манилоу?!? Какво правиш ти тук?

-Наричай ме Трей, моля те. Никой не използва фамилията ми. – Купър кимна. –Ти си Мартин Купър, нали?

-Да. Защо се интересуваш? – попита Мартин недоверчиво.

-Искам да поговорим. Може ли да вляза?

Нещо накара Мартин да се съгласи. Сякаш някаква чужда воля му каза да отговори с „да”. Той така и направи и направи път на Трей. Когато съветникът пристъпи в стаята обаче моментално бе уловен за гърлото и гърбът му се удари в стената. Адам бе пристъпил към действие и вече бе насочил острието на ножа си към лявото око на Трей. Мартин побърза да го спре.

-Спри, мамка му. Нещо ми подсказва, че трябва да го изслушаме.

-Същото, което ти подсказа да го пуснеш да влезе? – попита Адам, а на лицето му се появи самоуверена усмивка. Мартин бе леко шокиран. Осъзна, че „мъртвецът”, както той го наричаше, наистина вече не е човек. Не само това, но и току-що бе манипулирал съзнанието му. На какво ли още бе способен?

Сякаш в отговор Дивайн стисна гърлото на Трей още по-силно и отново насочи ножа си. Трей беше с нормално телосложение, но изглежда нито беше в състояние да се бори, нито пък имаше желание. Купър се осъзна и отново извика на Адам да пусне съветникът.

-За какво ти е притрябвал този? Какво му е толкова специално? – попита Дивайн с лека доза недоумение.

-Това е дясната ръка на Кроуни, неговият съветник. Искам да знам за какво е тук. Ако не ни е полезен... нямам нищо против да го убиеш.

Слънчевите очила на Трей бяха паднали и като чу какво каза Мартин, очите му разкриха, че страхът го обзема. Адам помисли няколко секудни, след което пусна съветникът и отиде да седне на любимото си място до прозореца. Трей не смееше да помръдне и Мартин го подкани да каже нещо, докато затваряше вратата:

-Ако имаш да ни казваш нещо говори бързо. Нямаме време за глупости.

-Ами... изглежда знаете кой съм. – започна неуверено Трей. –Тук съм... по бизнес.

Адам и Мартин вдигнаха вежди изненадано.

-Имаш някакво предложение ли? – попита Мартин с нескрито любопитство.

-Да. Аз... нека... нека започна от начало. След като ти... – тук той посочи Дивайн. -... нападна Кроуни преди изборите, той полудя. Беше като невменяем, защото не можеше да повярва, че си жив. Когато видя трупа ти в моргата се успокои, но аз вече знаех, че ако има нещо, от което да го е страх, то това си ти. След като ме уведомиха, че тялото ти е изчезнало, лично се погрижих да прегледам записите от охранителните камери. Дадох ги за анализ и така разбрах, че ти... – обърна се към Купър. -... си откраднал тялото. Моите хора откриха адреса ти и ето ме тук.

-Разбирам как си стигнал дотук... – започна Мартин. –Но големият въпрос е „защо”?

-Аз... знам, че нещо не е наред. Не знам какви фокуси използвате, или отвари за забавяне на пулса и т.н., но успяхте да заблудите всички, че Дивайн е мъртъв. А сега аз го виждам пред мен, като дори преди малко бе на косъм да ме убие.

-Щеше да е бързо, не се оплаквай. – усмихна се Адам.

-Да... ясно. – Трей все още леко трепереше. –Аз... дойдох тук с надеждата да открия теб, Дивайн.

-Защо не изпрати мутрите на Джонатан? Или носиш микрофон и в момента ни подслушват.

-Няма никакви микрофони по мен. Тук съм сам. Никой не знае, че ще идвам. И не съм тук, за да предавам теб или Купър на когото и да било. Тук съм с едно... бизнес предложение.

Адам го гледаше изпитателно и леко недоверчиво. Мартин мълчеше и чакаше неговата реакция.

-Да чуем какво имаш да предложиш. – каза Дивайн. Трей си отдъхна тихо и вече по-уверено каза:

-Искам да убиеш Джонатан Кроуни.

Малко новини

Такаааа, отдавна мислех да напиша този пост, но чак сега намерих време. Идеята е да дам малко светлина върху бъдещето на блога. Като за начало - новите рубрики. Съвсем скоро очаквайте интервю с една от редовните читателки на блога, а занапред ще има и с други мои познати, като целта на интервютата е да покажа, че все пак някой си губи времето с четене на моите забавни творения :D Не знам, може и да не стане перфектно, но според мен идеята си срува.

В главата ми се върти и още една идея, този път за рисунки, и мисля, че скоро голямо количество герои от приказките може да станат жертва на болния ми мозък и да получат своя бирофицирана версия. Това е само идея, така че няма да разкривам повече засега.

Предполагам повечето от вас са видяли категорията "Тeam "Talents". Реших, че освен да показвам само свои творения мога да разпространявам сред вас и произведения на други талантливи млади хорица. H.M.S.U. FanGirl развихри уменията си в писането на стихотворения на английски, а палавата ми сестричка най-накрая ми позволи да публикувам някои от нейните стихотворения. Сложих едно миксче на Накрен, а сега той също си направи блог, където може да изтегляте всичките му миксове (отстрани в "Божии приятели" има линк). И така стигам до основното: всеки, който се занимава с нещо творческо (пише, пее, свири, рисува и т.н.) може да ми пише и да стане част от отборчето. Важното е да имате увереност и желание.

Друго - скоро обмислям цялостен редизайн на блога. Смяна на template и лого и т.н., но преди това трябва да харесам качествен template и да съм сигурен, че промяната е за добро. Ако някой умее да си служи с Photoshop и му се занимава може да помогне с изработката на някое качествено лого.

Тежката тема... коментарите. Хора, много ме е яд, че никой не пише коментари. Така не знам какво да правя. Не знам какво се харесва или не, или какво не се харесва и не е добре направено. Така че за 30 секунди драскайте по едно коментарче ако имате желание.

Това е засега. Когато се съберат пак такова голямо количество новини ще пиша пак нещо подобно. А да, интересно ми е дали се са харесали Хрониките на Мирчев. Ако "да", скоро може да има още :D Иначе или късно тази вечер или утре ще има нова част на A Dark Tale. Живи и здрави :)

Хрониките на Мирчев - Една вълшебна Коледа

Нощта вече бе дошла и часовникът над телевизора показваше 23:58. Единствената светлина в стаята идваше от камината. Четирите новопоставени там дърва се бяха разпалили за нула време и сега огнените им езици нагряваха студения камък. Мирчев се бе барикадирал зад два стола, а точно зад него бе неоправената маса с вечерята за Бъдни вечер. След като семейството се бе нахранило добре всички си бяха отишли по стаите, само той бе останал „да наглежда камината още малко”. Под наглеждане имаше предвид да сложиш още доста дърва докато температурата в стаята достигне 33-34 градуса.

Но него това не го интересуваше. Беше се съблякъл и стоеше по боксерки с еленчета и бял потник. На главата си беше вързал един дамски чорапогащник, който да спира потта. Това му придаваше лек „Рамбо” вид. В едната си ръка държеше 30 сантиметров кухненски нож, а в другата – суровачка. Но не каква да е суровачка – тази бе обвита с бодлива тел, а на върха и гордо бе завързана една игла за шиене. Екипиран в този си вид, Мирчев стоеше мирно зад двата стола и съзерцаваше огъня в камината. Чорапогащникът спираше потта, която искаше да се стече по лицето му и да замъгли неговото зрение. Секундите течаха бавно...

С крайчеца на едното си око той забеляза промяна в циферблата на часовника. Вече бе 23:59. Моментът наближаваше. След една минута щеше да е Коледа. След една минута той идваше. В стаята едва се дишаше. Камината гореше все по-силно и по-силно. Замисляйки се каква ли е температурата в комина, Мирчев се усмихна злобно. Дъртото копеле можеше да се опече още преди да е слязъл до долу.

За секунда се случиха няколко неща. Циферблатът отново промени надписа си – вече бе 00:00. В същият този миг се чу звук от стъпки някъде по покрива. Той бе тук. Мирчев стисна зъби и насочи оръжията си към камината. Минаха няколко секунди и се чу звук от търкане на плат в камък. Старецът вече бе в комина. Няколко секудни по-късно последва кашляне и ругатни. Нещо за майката на огъня и т.н. Мирчев не можеше да чуе добре, а и не му и трябваше. Изведнъж два големи черни ботуша се показаха от горната част на камината и стъпиха уверено в пламъците. Фигурата, на която принадлежаха се промуши също през дупката и влезе в стаята. Пламъците сякаш не бяха докоснали червения костюм и Мирчев стоеше с отворена уста. Първият му капан се бе оказал безполезен. Лицето на фигурата бе покрито с червена маска, която скоро се озова на пода и брадата на Дядо Коледа се развя необезпокоявано. Той още не се бе съвзел от мъчното спускане през комина, когато едно замахване с ножа на Мирчев на скъси дългата му бяла брада с около 20 сантиметра. Стреснат, старецът се отдръпна назад:

-Какво в името на задника на Снежанка си ти? – избоботи той.

Пред него се бе извисил в цялата си небрежно облечена прелест Мирчев и стискаше здраво ножът и суровачката. Хищническа усмивка оставяше зъбите му на показ, а в погледът му се четеше желание за кръв.

-Аз съм този, който ще пролее червената ти коледна кръв върху червения ти коледен костюм, ти червено коледно изчадие! Аз съм... Мирчев!

-Но аз дойдох само да оставя подаръци... – започна да се оправдава Дядо Коледа.

-Подаръци, а? Но само за сестра ми, нали? Все пак аз бях непослушен. Цяла година псувам теб, Снежанка, джуджетата и вмирисаните елени, след като за миналата Коледа получих вибратор и надуваема кукла с лицето на Брад Пит.

-Ъм... сигурно е станала грешка. Трябваше да напишеш едно писмо с оплакване и можеше да донеса бонус тази година. И между другото има подаръци и за теб, така че спри да размахваш този нож и тази.... извратена суровачка. – Дядо Коледа вече бе опрял гръб в стената и нямаше накъде да бяга, а Мирчев приближаваше бавно, но заплашително.

-Има подаръци и за мен, така ли? – усмихна се той. –Я да видим какво си ми донесъл тази година, белобради кучи сине!

Дядо Коледа не чакаше втора покана и бръкна в малката си раничка. Беше сменил чувала с нея преди няколко години, защото му бе писнало от традициите. Ровейки за подаръка на Мирчев, той се изпусна и каза едно тихо „опа”. Мирчев насочи ножа към гърлото му и повдигна въпросително вежди, които от своя страна повдигнаха леко дамски чорапогащник на челото му.

-Какво „опа”?

-Ами... – започна да си мрънка Дядо Коледа. –Изглежда джуджетата пак са направили грешка... как да ти кажа... оооо, не, не ме убивай, моля те. Те са сгрешили, не аз...

-Престани да хленчиш и ми кажи какво получавам за Коледа! – изрева Мирчев.

Дядо Коледа присви очи и извади от раницата един календар за 2008 година. Мирчев погледна горе-долу обнадеждено, но когато Дядо Коледа започна да разлиства страниците с месеците, Мирчев забеляза, че над всеки месец имаше предизвикателна снимка на Азис и Китаеца. Старецът остави календара на земята, а Мирчев едва сдържа злобата си и не направи нищо освен да изгрухти зловещо.

-Има още. – каза Дядо Коледа тихо и изкара малка тубичка с вазелин. За нея беше прикрепена малка картичка, на която пишеше „За весело посрещане на Новата година”. Мирчев не можа да скрие гнева си този път и замахна с ножа, порязвайки ръката на Дядо Коледа. Тубичката с вазелин падна на пода върху календара с Азис и Китаеца.

-Неееее!- изрева Дядо Коледа. –Не ме наранявай! Има още... – той отново бръкна в раницата и изкара луксозна картичка. Светлината от камината я огря и отгоре блесна златист надпис „Едногодишен абонамент за списание „Гей мечти”. Тук вече Мирчев не издържа и започна да шиба едрото тяло на старецът с модифицираната суровачка. Макар платът изглежда да бе огнеупорен, той не бе в състояние да спре острите шипове на бодливата тел. Платът се разкъса на много места и кожата на Дядо Коледа стана жертва на Мирчевата злоба. Кръв покри раните, макар да бяха по-скоро повърхностни драскотини. Дядо Коледа се сви на земята като куче и се провлачи под коледната елха, а Мирчев не спираше да пие. Старецът опита да се защити с юмрук, но Мирчев заби острието на ножа право в рамото му и прекъсна атаката. Дядо Коледа отказа да се съпротивлява и се сгуши до основата на дръвчето. Мирчев спря да го удря и поглеждайки го арогантно попита:

-Преди да те довърша... искам да знам какво ще получи сестра ми за Коледа?

Старецът изглежда очакваше подобен въпрос и изкара малък плик от джоба на панталона си. Отвътре изкара ключ и го показа на Мирчев.

-Ключ? На нея само ключ?!? Да! Да! Да! Аз имах цели три подаръка, макар и брутално нереалистично отвратителни, а тя получава само един скапан ключ! Урааааа, само ключ...

-... за Мазерати.допълни Дядо Коледа уплашено. Мирчев замръзна на място, а погледът му стана някак празен. Опита се да премисли това, което бе чул, но гневът се разтичаше по цялото му тяло и му пречеше да мисли за каквото и да било. Той пусна двете си оръжия и сграбчи Дядо Коледа за гърлото. Старецът започна да размята крака, но това не бе достатъчно, за да се измкъкне. В този миг Мирчев бе повален от удар в главата с дамска чанта. Той се строполи на пода и видя как една облечена в бяло женска фигура помага на Дядо Коледа да се изправи и да влезе в комина.

-Снежанке... как можах да те забравя, кучко мръсна! – изсъска през зъби зашеметения Мирчев и изпадна в безсъзнание. Снежанка последва Дядо Коледа и двамата за секунди полетяха в нощта.

Коледната утрин Мирчев посрещна при лекаря. От удара бе изпаднал в безсъзнание и бе стоял така цяла нощ. Камината бе изгаснала и сега имаше вероятност да е хванал бронхо-пневмония. Това не беше най-големия проблем. До лекаря бяха стигнали с новото Мазерати на сестра му, естествено управлявано от баща му, тъй като тя бе прекалено малка. Освен това майка му настояваше за посещение при психолог, защото бе намерила календара, вазелина и абонамента за „Гей мечти”. Прибирайки се към вкъщи единственото, което Мирчев правеше бе да гледа през прозореца към колата. Гледаше на север. Гледаше към своя голям враг и си повтаряше:

-Следващата Коледа, дебела червена кучко, ще скъсам задниците на теб и злата облечена в бяло мръсница. Точно това ще стане, защото Мирчев каза така!

PS: Това произведение се посвещава с най-добри чувства на моя приятел, колега и съученик NMP за неговата всеотдайност към света. Ако си навит, колега, може да сътворя цяла поредица ;)

"Sweeny Todd: The Devil Barber of Fleet Street" или поредната порция Бъртъновизъм


21 декември вече мина и новия филм на онова откачено и гениално същество Тим Бъртън вече е в кината в Щатите. В главните роли отново греят имената на Джони Деп и Хелена Бонъм Картър, като трябва да се отбележи присъствието и на ветерана Алън Райкман ("Пътводител на галактическия стопаджия") и Саша Барон Коен ("Ali G", "Борат"). Вместо да се излагам и да разказвам глупости неподготвен по-добре вижте трейлъра, за да схванете за какво става въпрос:



Защо по дяволите отделям внимание на този филм с цял един пост? Ами... на Бъртън е. Аз този пич си го уважавам още от първия "Батман" насам, макар умишлено да изпуснах два-три негови филма. Иначе "Sleepy Hollow" и "Batman Returns" са ми all-time favorites, a останалите филмчета, в които присъстват трите златни имена (Деп, Елфман, Бъртън) за мен са нещо като любими приказки от детството. Идеята за психясал бръснар-убиец радва, мамка му. А и... прическата на Деп във филма ми даде идея какво да правя с косата си (стига някои конкретни личности да не се против, де). И макар саундтрака да не е на Дани Елфман е достатъчно приятен за слушане (филмът е със силни мюзикъл елементи, между другото). С ръка на сърцето си казвам, че отдаде ли ми се възможност този филм ще го гледам на кино.

Разгледайте и официалния сайт ако искате повече нещица относно филма - http://www.sweeneytoddmovie.com/ . Остана само да го дочакаме на българска почва. Макар да не съм го гледал искрено ви препоръчвам да идете да го гледате, защото аз точно това мисля да направя. Благодаря за вниманието!

ПС: Като видите картинката горе в голям размер може да си я копнете и да си я сложите за desktop ;)

Моето творчество... Част 9

Лого за бандата Midnight Panic, правено по поръчка на Music_Genius. Според нея е много добро, но аз не съм кой знае колко доволен. Като за 15-ина минутна работа става.

DJ Nakren - Believe In Music

Един приятел се изявява като DJ и как да ви кажа... има талант момчето. Следователно произведенията му имат място в блога. Ето го и линка към първото негово произведение, което ще постнем тук (но не и първото, което прави):


Дано ви хареса. Аз лично за първи път бях наясно, че слушам точно minimal, но се изкефих доста. Ще продължа да качвам негови неща тук, а вие пишете коментари тъй като пичът няма нищо против малко критика и съвети. Дайте му ги ;)

PS: За незапознатите с 4storing (там, където е качен файла) ето и малко инструкции: кликате на линка, след което избирате Continue в горния (лилаво-син) прозорец Free Traffic. След това въвеждате кода, който ще видите и отново натискате Continue.

Препоръчани песни - Част 1

В случай, че сте склонни да чуете песните, които аз харесвам, реших да подготвя едно списъче с най-въртяните от мен парчета, за да ви дам идейки как да пропилеете половин-един час в теглене и слушане на песнички по мой вкус. Почитателите на гюбеците ще бъдат брутално разочаровани, тъй като сред песните български тракове няма :) Погрижил съм се всяка песен да е придружена с линк и кратко описание защо е в този списък:

1.Red - Breath Into Me (Link)
Изключително надъхваща песничка с много смислен текст. Red са сравнително нова банда, а от това, което чух в MySpace-a им - изключително талантливи също.

2.Rammstein - Ich Will (Link)
Единствената немска песен чиито текст знам от начало до край. Усещта се някаква мелодична агресивност, а и Rammstein са си утвърдено име.

3.John Cale - Hallelujah (Link)
Изключително спокойна песничка, писана за саундтрака на Шрек. Това обаче не трябва да ви заблуждава, в нея няма нищо кой знае колко детинско.

4.Trapt - Disconnected (Link)
Бързо alternative парче. Радва ухото. Като слушаш Online радия засичаш подобни златни камъчета.

5.Hoobastank - Out of control (Link)
Да, песничка на Hoobastank. Даже и аз се учудих, че харесах нещо тяхно, но просто парчето може да те зареди с много енергия.

Пет за сега са достатъчни. Дано ви харесат :)

A Dark Tale - Част 21

Място: Кабинетът на Джонатан Кроуни
Дата: 15
февруари 2007
Час: 13:16

Трей седеше в кабинета и нервно чакаше. Хиляди мисли минаваха през съзнанието му и му беше трудно да се концентрира. Бе раздвоен между собствените си проблеми и проблемите на цял Хевънспорт. Сега обаче щеше да прехвърли част от отговорноста в ръцете на Кроуни. Мисълта за кмета сякаш го повика и той влезе в кабинета. Трей го погледна изпод очилата си и се усмихна нервно.

-Реши ли?

-Реших отдавна. – каза Джонатан. –Просто исках да съм сигурен в решението си.

Кроуни замълча за секунда, докато сядаше зад бюрото си. Трей беше прекалено изнервен и го подкани да продължи.

-Ще действаме. Уведоми Моро да започне набиране на доброволци. Кажи й, че ще уредим оръжие и се обади на Петров да се погрижи. Искам целия град да е в бойна готовност в случай, че Месията замисля нещо. Ако те не нападнат до края на месеца, ще нападнем ние. – Джонатан говореше бързо, личеше си, че предварително е обмислил всичко. –Колкото до петък, тъй като знам, че ще попиташ рано или късно... – Трей кимна. –Искам възможно най-много охрана. Не искам концертът да бъде провален.

-Това ми е ясно. Ще подготвя всичко до края на деня. – макар да не го показваше Трей бе доволен, че не трябва той да решава ще има ли военно положение или не.

-Подготви ли ложата?

-Да, там ще сме аз, ти, Моника, Моро, Петров и няколко охранителя. Ако искаш можем да поканим и някой друг.

-Засега не. По време на речта ми Петров ще трябва да остане там сам, но съм сигурен, че няма да има нищо против. – Трей кимна отново, а Джонатан забеляза малките капчици пот по лицето му. –Изглеждаш ми разтревожен. В последно време нямахме много време да говорим.

-Спокойно. Имам някои... лични проблеми, освен случващото се в Хевънспорт. Ще се справя с всичко. – това, че Джонатан бе забелязал неспокойството му, разтревожи Трей още повече.

-Сигурен ли си? Мога да се опитам да помогна ако е нужно.

-Не, не, няма нужда. – престорена усмивка се появи на лицето на Трей. –И ти имаш доста проблеми. Все пак си кметът на града, има хора, за които да се грижиш....

-Има хора, чиито очи трябва да замажа, преди да се възползвам от превилегиите от това да бъда кмет. Аз благодарих ли ти за онова, което измисли с вероизповеданията, с което се оттървахме от Докоснатите? – Трей поклати глава в знак на отрицание. –Е, благодаря ти! Ако не беше ти, едва ли щях да съм кмет, приятелю. Пиши си още 20 000 отгоре в чека за месеца. Може да понапазаруваш, това ще те успокои. Вземи и Моника с теб, тя обожава да пазарува, знаеш.

Споменаването на Моника накара Трей да потръпне леко, но за негово щастие Кроуни не забеляза. Съветникът знаеше, че може да се издъни ако не сменеше темата веднага.

-Това е нелоша идея. – каза той. –Но стига сме говорили за мен. Ти как си? След всичките нерви, които имахме покрай изборите, след случилото се с Дивайн...

-Не споменавай това име! – изкрещя Джонатан. Беше избухнал за секунда. –Адам Дивайн е мъртъв! Точка! – той се бе изправил, гледаше Трей право в очите, а долната му устна трепереше. Съветникът му стоеше като препариран и не знаеше как да реагира. След минута мълчание, Джонатан се просна в креслото си и видимо се успокои. –Това, което видяхме в моргата беше доказателството. Дори да е бил жив, дори Петров да не го е убил в банката, сега Дивайн е мъртъв. Аз видях трупът му, ти също. Темата е приключена.

Трей реши, че е най-добре да се съгласи и се усмихна невинно. Джонатан стана отново от креслото си и се насочи към вратата. Вече не бе в добро настроение и Трей знаеше, че той има вина за това.

-Трей... погрижи се всичко за концерта да е наред. Ще ми направиш тази услуга, нали? – Кроуни почти шептеше, гледайки към вратата, а не към съветникът си.

-Не се тревожи, приятелю. Това ми е работата. Ще се погрижа за всичко.

Джонатан излезе без да каже нищо повече и Трей отново остана сам в кабинета. Известно време той мисли за реакцията на Кроуни при споменаването на Дивайн. Не беше наясно с отношенията, които Адам и Джонатан са имали, но сега в момента знаеше нещо повече от кметът. Според Кроуни трупът на Дивайн, който бяха видяли в моргата е бил кремиран още същата вечер, но всъщност малко след излизането им той беше откраднат и Трей се бе погрижил хората му да разберат от кого. Той бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади мобилния си. Избра едно от имената в указателя и зачака.

-Кажи, шефе? – гласът от отсреща беше плътен и басов, изглежда принадлежеше на едър мъж.

-Погрижи ли се специалиста да провери записа от камерите? – Трей придаде сериозност на гласът си. Не искаше и подчинените му да знаят, че е разтревожен.

-Да, прегледа го и успя да ни даде горе-долу добър кадър с лицето на извратеняка, който е откраднал трупа. Даже вече успяхме да го идентифицираме. Тъкмо щях да пращам момчетата...

-Не пращай никого! – отсече Трей. –Кажи ми името му!

-Мартин Купър, бившо ченге от полицията на Хевънспорт. Има слухове, че преди година и няколко месеца е водил разследване срещу този Дивайн и някакъв негов приятел, но името на другия се губи някъде из миналото. Сега Купър живее сам. Не знам за какво му е притрябвало тялото.

-Добра работа. Прати ми съобщение с точния адрес на ченгето и не пращай никого. Аз ще се оправя сам.

-Ясно. – човекът отсреща затвори и Трей прибра телефона си. Отново се загледа в една точка и се замисли какво да прави. Чу сигналът за получено текстово съобщение – вече знаеше и адресът. Облягайки се в креслото той проговори сам на себе си:

-Ще се погрижа за всичко....

Satan & Santa - Весела Коледа! :D

Ето и една снимка, носеща коледно настроение. Комбинацията от светла и тъмна страна е на ниво. От дясно имаме добрия старец Santa (Ванката), а до него - строен и с много палави червени ръкавици стои Satan. За едни Коледа е угощение, за други - погребение. Весела Коледа на всички!

PS: Снимката е направена от Снежи и e набързо едитната от мен (Picasa и Paint, fuck Photoshop :D )

Hardyz (Matt & Jeff) - минало и бъдеще

Имайки предвид сегашния мега push, който Джеф Харди получава, реших, че няма да е лошо да напиша едно кратко анализче по въпроса за еволюцията на него и брат му Мат. Нека първо хвърлим око на двамата като отбор: 6 отборни титли, адски много почитатели и невероятен прием от страна на феновете, всеки път, когато двамата участват в отборен мач. Още от самото начало на кариерата си Джеф се изявява като по-екстремния и навит на рискове брат, докато по-възрастният Мат е по-улегналата половина от отбора, макар не рядко и той да прибягва до рисковани движения. Точно тази разлика в стиловете прави Hardyz интересен за гледане отбор. Тази разлика се прояви още по-силно и след разделянето им, като двамата развиха стиловете си. Джеф започна да рискува още повече, а Мат се превърна в един техничен и изключително интересен за гледане кечист. И оттук започва самостоятелното разглеждане на двамата братя:

Мат Харди

По-големият от двамата и както казах този, с по-улегнал стил. За разлика от Джеф, Мат е доста подценяван според мен. Нито една midcard титла в кариерата му, нито един main-event. Въпреки това във все още младата му кариера има немалък брой интересни и стойностни вражди. Ще спомена някои от тях за незапознатите: вражда с Гробаря през 2002-2003 (Мат е побеждавал Тейкър, а това не е нещо, с което много млади звезди да могат да се похвалят); изключително интересна историйка, включваща него, Кейн и Лита през 2004; вражда с Острието през 2005 включваща един страхотен steel cage match на Unforgiven 2005; няколко месечна вражда с Грегъри Хелмс през 2006, която издигна и двамата в очите ми с качеството на мачовете помежду им; може би враждата на годината за 2007 в SMACKDOWN срещу MVP, която в момента е в застой заради операцията от апандесит на Мат. Тези вражди се отличават както с интересна история, така и с много, много добри мачове, като заслугата на Мат е значителна. От края на 2005 до сега той прави може би най-интересните седмични мачове в SMACKDOWN, като получава и добра реакция от публиката. Единственият проблем е може би това, че не се справя кой знае колко добре с микрофона (гласът му е прекалено носов и лееееко дразнещ, а и май му липсва увереност) и точно това като че ли е причината да не получава по-сериозен push.

Миналият месец той бе опериран от апандесит и това прекъсна враждата му с MVP, но това може и да е за добро. Предполагам след завръщането си враждата му с Портър ще продължи и на WrestleMania Мат може би ще се окичи най-накрая с US Championship-a, а оттам нататък кариерата му може само да въври нагоре.

Няма да крия, че точно заради по-улегналия му стил на борба Мат ми е по-симпатичен от двамата братя и си мисля, че до края на 2009 може да го видим със световна титла.

Джеф Харди

Поемащият рискове и с по-успещна кариера Джеф е странен човек. През 2003 започна да се друса и си изпроси уволнението, но за разлика от брат му (който също е бил уволняван) не бе върнат на работа няколко месеца по-късно, а отиде в TNA. През 2006 обаче му се отдаде възможност да се върне в WWE и той доста умно се възползва. Последва адски бърз push, който му донесе няколко IC Championship-a. През 2007 той постоянно се въртеше около титлата, а и получи победи срещу Умага и прекъсна непобеждаваната серия на Снитски. Най-важното: самият ННН „пусна” на Джеф в края на годината и така едва ли не го изстреля в небесата. Сега го чака main event мач на Royal Rumble срещу Ранди Ортън за WWE титлата. Шансовете му обаче не са големи.

Защо мисля така? Просто е. Джеф не се вписва по никакъв начин в main event картината за WrestleMania. Ортън е с пъти по-подготвен за главен мач на Манията (най-вероятно срещу Triple H) и той ми се вижда по-вероятен като победител от мача им. Ако Джеф вземе титлата, най-вероятно ще я загуби пак от Ортън на No Way Out. Важното е, че самата възможност за главен мач на PPV си е огромен напредък в кариерата и 2008 безпроблемно може да е годината, през която да видим Джеф със световна титла.

Аз лично не съм най-големият фен на Джеф, най-вече поради факта, че той набляга прекалено много на еднакви движения в мачовете си. Предпочитам висок адреналин от множество отброявания почти до 3 като в мачовете на Мат, отколкото това да гледам Swanton Bomb. Но това си е въпрос на личен вкус. Джеф в никакъв случай не е лош кечист и мисля, че може да постигне много занапред, особено след като, че ли и Хънтър е зад гърба му.

Заключение: Братята Харди са пример за отбор, чийто единични кариери са тръгнали в правилната посока. Мисля, че и двамата могат да станат Main event звезди за в бъдеще и безпроблемно могат да се превърнат в следващите Edge & Christian (за тях друг път). Желая успех и на двамата, а на всички прочели това – дано ви е било интересно.

Любовта - нищо или нещо - by b3b3nc370

Най-древното и изпепеляващо чувство на земята завинаги ще остане любовта. Едно чувство стоплящо сърцето, но и изпепеляващо душата. Едно единствено, което завинаги ще запази света цял и нацията жива. Едно единствено - нещо или нищо - просто една любов.Винаги нова, но винаги същата.Една единствена и необикновена, понякога нещо ,но в повечето случай нищо. Тъгата е нейната сестра, а приятелството понякога върви с нея за ръка. Не би продължил никой да съществува ако любовта не живее в неговото сърце. Едно място, където тя винаги успява да се стаи. Едно кътче, където винаги за нея ще стои. Дали е нищо или нещо мнения по въпроса има хиляда, но всяко различно от дълбоката истина. Едното нищо, което успява да те убие, но и едновременно да те съживи. Едното чувство, което те изпепелява докрай. Едното нищо, което е готово да разруши целия ти свят. Измислено, за да наранява, но и да ощастливява. Едното нищо, което ще разтърси света ти до там, че дори да не може да се познаеш. А от друга страна може и да бъде нещо. Нещото, което те буди сутрин и нещото което те кара да заспиваш вечер. Едно нещо, което ще го има винаги и не ще загине никога, дори и след най-голямата буря и най-тежкото земетресение. Неумиращата никога, живееща винаги. Едната единствена любов. А ти се чудиш дали е нещо или нищо, и без да разбираш от нея ти искаш всичко или нищо....

Моето творчество... Част 8

Тази рисунка е правена по готов модел. Героят е Gaara от анимето Naruto, a идеята ми бе предложена от H.M.S.U.-FanGirl. Мисля, че се получи доста добре и си заслужава рисунката да се покаже пред света :D

ЧРД на Антоан и Вероника

Такаааааа... Досега не бях честитил РД в блога, но и за това дойде моментът. Честит рожден ден (20-то декември) на Вероника и Антоан! Да са живи и здрави, много/малко пияни (по избор) и все така засмяни (дее*а и римата, която измислих) . Сега пожелание за всекиго поотделно:

Анто, ЧРД, поздрав с онази чалга песничка (Като на 17) на онази чалга певица (Ивана)! Казах ти вече - да си ми жив и здрав, и да ми даваш да ти галя обръснатата глава, когато поискам. Забавно ми е! :D Сега сериозно. Много щастие и любов, човече (макар вече да си ги намерил според мен), и продължавай да си все така точен :) Последен ще станеш на 18 в класа, но за сметка на това си може би един от малкото в 11б, които в момента успяват да мислят като пълнолетни :) По подходяща дума от "Евала" не знам. Така че - евала!

Пилееее, ЧРД и честито пълнолетие! Вече официално можеш да мърсуваш по каквито начини си пожелаеш. Ами... ще бъда сериозен. Най-важното ми пожелание (освен традиционните) е да спреш да пушиш, защото адски много ме беше яд, когато започна и сега ме е яд, че още тогава не те спрях. Както и да е. Едва ли ще се откажеш от този си вреден навик, но исках да го кажа. Иначе мога да ти пожелая много любов и не, не е вярно, че никой не те иска. Просто ти попадаш на неодходящите прасета (момчета) ;)

С двама ви ще се видим в даскало, чакам си бонбоните :D Благодаря за вниманието!

A Family Story - made by A&A CoalitioN

Всичко започва през 60-те години на миналия век. Единият ни дядо е бил диригент и от бракът му с една талантлива композиторка се ражда нашата красива майка. Естествено, отраснала в семейство на таланти, тя се насочила към музикалния бизнес и успешно развила гласовите си данни до степен “певица по кръчмите”.


Две години след раждането на майка ни се ражда и нашият баща – дете на продавачка на водни помпи и служител във водоснабдяване. Както си личи баба ни и дядо ни са перфектната двойка водолюбителил. Незнайно защо баща ни развил писателски талант и се захванал да пише песни. Преместил се край морето и станал DJ (т.е. пускал диско парчета на огромния касетофон и пригласял с крещене). Пеел и собствените си песни, но гласът му не бил от най-добрите, затова той решил да проведе конкурс “Пей с мен” с награда тунингован Москвич (т.е. с нови гуми и боядисан от отровно зелено във винено червено). Майка ни се записала и така се запознали. Тя спечелила конкурса с размазващо изпълнение на хита “Cause you were young” на CC Catch и започнало тяхното сътрудничество. Скоро обаче музикалната им кариера се сринала, след като на мода започнала да идва чалгата и Радка Пиратка била на път да се превърне в български евъргрийн.

Двамата се оттеглили от морето и се настанили в Пазарджик, където баща ни започнал да пише текстове за естрадни песни, а майка ни ги изпълнявала. Една вечер, под влиянието на музиката и сериозно количество алкохол, двамата били заварени от нощта в палатка насред Острова. Прекарали нощта там и 9 месеца по-късно съм се появил аз. Баща ни обаче знаел още след нощта на зачеването ми, че има опасност след такава бурна нощ да стане импотентен и затова малко по-късно същия месец дал сперматозоиди за замразяване. Страховете му се оказали истина и след като ме видял в родилното осъзнал, че не би могъл да създаде втори такъв шедьовър и от паника наистина загубил своята потентност. За щастие вече имал замразен материал и на следващата година чрез изкуствено оплождане била зачената златната ми сестричка.

Така в началото на 90-те семейството било завършено. Скоро след сватбата (която се провела след раждането на сестра ми) баща ни решил да започне да пише еротични романи и отказал да пише песни за майка ни. След два опита за самоубийство (препиване с пина колада ) майка ни поискала развод и татко се съгласил. Аз съм останал при него, а сестра ми – при нашата майка, която на всичкото отгоре развила лека алкохолна зависимост, която се предала на сестра ми. Баща ни пък се преместил във Виноградец, където очаквал спокойствието и тишината да го вдъхновят. Те обаче не успяли и затова и той посегнал към алкохола. Това негово хоби се прехвърлило на мен.

Разделени един от друг животите на мен и сестра ми се развили по различен начин. Аз от ранно детство се захванах с рисуване на красиви портрети за грозни хора, а през това време тя е била принудена от обстоятелствата да отглежда патки насред Пазарджик. Оттам и прослувотото: “Хахах, смей се на патката…” Както и да е. По време на дългите си странствания из града тя бавно, но сигурно създала група от други весели момичета, които скоро се нарекли с гръмкото име Пилета. Няма да споменавам имена, тъй като не ми се рискува да бъда разстрелян. Отношенията в пилешката мафия накратко: сестра ми, Р. и Д. били неутрални, докато С. всъщност била майка на Н. и на Е. Интересен факт е, че Н. и Е. били и любовници. Отново подчертавам, че става въпрос за 6 момичета на еднаква възраст.

Докато те развивали своето пилешко приятелство, аз теглих една майна на хората около себе си, засилих алкохолната си зависимост и след известен период на смъркане на кокаин реших, че съм бог. Всъщност Бог, с главно Б. Прекомерното използване на течен спирт (незнайно защо продаван под името Флирт) ме доведе до рождения ден на братовчедка ми Т. Там бе и сестра ми и така се стигна до дългоочаквания Family Reunion.

Малко по-късно пилето Н. изявило желание да се запознае с нескромната ми личност и след бързото ни (условно казано) събиране, пилешките редици получиха силна подкрепа в лицето на Бог. С този ценен съюзник (аз), пилешката мафия стана несломима, макар да се получиха и проблеми – като например факта, че не съм доволен от отношенията между жена ми Н., майка й С. и “нейния бебо” Е. Все пак бях принуден да се примиря като преждевременно спрях алкохола. Зарадвана от факта, че сме отново заедно след толкова много години, сестра ми реши да се напие и наяде здраво, след което да се самоубие с идеята да умре щастлива, а пък и самоубийството бе модна тема навсякъде. Е, до опит за самопокушение над живота й не се стигна. По време на голямото наяждане тя прободе езика си с шиш за месо и след като осъзна какво значи болка, реши, че няма да си причинява повече и няма да пробва да се самоубие.

Сега, на прага на 2008, тече подготовката за сватбата ми с Н. Тя ще носи лилава (с ударение на И) рокля, а аз ще съм в отровно зелено (за да уважа оригиналния цвят на Москвича награда, който майка ни все още пази). Всичко зависи от това колко пари тъща ми ще даде за сватбата и дали Е. няма да се опита да отмъкне жена ми. Напълно възможно е, тъй като аз съм зает заедно със сестра ми да подготвям атентати над видни пазарджишки люде, имали неблагоразумието да попаднат на прицела на пилешката мафия.

Това е. След сватбата пак ще пиша.

PS: В това горе няма почти нищо вярно. Трябва да се отбележи заслугата на сестра ми, че си направи труда да ми помогне да го измислим, както и търпението на Н., че ни подкрепяше в творческия процес. Поклон!

Edit: Изключителни благодарности на Е., че бе така добра да изтърпи присъствието на Г. докато ние тримата създавахме тази изключително затрогваща история.

A Dark Tale - Част 20

Място: Апартаментът на Купър, Западен Хевънспорт
Дата: 14 февруари 2007
Час: 09:54

Купър следеше внимателно как Дивайн обикаля из стаята. Изглежда информацията, че Кроуни вече е кмет на Хевънспорт го бе заинтригувала наистина сериозно и сега Адам обикаляше наляво-надясно и мислеше. Купър се изкашля и реши да запали една цигара. Кашлянето го подсещаше, че ще умре и в тези моменти спираше да му пука, че цигарите са вредни. Те вече бяха пописали смъртната му присъда, няколко кутии в повече според него не бяха нищо. Бе мислил доста по въпроса и бе решил да продължи да пуши. Особено след срещата с Господ... Изведнъж Дивайн се стрелна към него и смачка цигарата с ръка, още докато беше в устата на Мартин. В очите на Адам се четеше някаква съсредоточеност.

-Не искам да продължиш да ми кашляш кръв и да не разбера какво е станало след като Кроуни е станал кмет. Така че няма да пушиш, а ще продължиш разказа си от мястото, до което стигна.

Купър нямаше намерение да противоречи и след като кимна, започна:

-След като Кроуни стана кмет незабавно издаде закон, който обяви Братството на Докоснатите за група еретици и макар те да са достатъчно хора, за да му се опълчат, граждански конфликт нямаше. За да избегнат сблъсък или пращане в затвора, всички Докоснати се пренесоха в останките на старите заводи за желязо вън от града. Предполагам, че са се настанили и в подземията отдолу.

-Как оцеляват? – попита Адам.

-Сектата е вече с доста дълга история, не се и съмнявам, че имат доста пари, които сега Месията използва, за да поддържа братството. Най-ужасното е, че сред тях има и деца...

-Не се разчуствай. Безмислено е.

-Това го решавам аз, мъртвецо. – Купър беше сериозен и прямоста му стресна Адам. Той му хвърли един изненадан погледа и помаха с ръка, карайки го да продължи.

-Изглежда с парите си Месията и останалите могат да преживеят доста дълго. Но от мои източници чух, че нещо става там. Пещите горяли отново, чувало се звук от коване на метал, а охрана на братството не допускала нежелани гости. Може би, казвам го само хипотетично, Месията все пак замисля атака над града и управата на Кроуни.

Адам отново мълчеше. Отново се бе загледал през прозореца. По едно време реши да наруши мълчанието, тъй като Купър изчакваше някаква реакция.

-Интересува ме как ти се добра до тялото ми.

-Присъствах на митинга. Видях какво стана и проследих ченгетата, които те гонеха до училището. Видях взрива и помислих, че си мъртъв. След като вече веднъж те бях видял как се връщаш от мъртвите, смъртта ти бе очаквана и може би желана за мен...

-Видял си ме да се връщам от мъртвите? – прекъсна го Адам.

-Да. Видях когато няколко от сектантите на Братството те върнаха към живот. Видях и как ги изби.

-О, да. Спомням си. Видях те там, но незнайно защо те оставих жив.

-За което съм ти благодарен. – Адам се разсмя при това изказване на Купър. –Сега мога ли да продължа?

-Давай. Интересно ми е.

-След като се прибрах в апартамента си... заспах. И в съня ми бях посетен от.. Нея. Имам предвид Господ. – Купър говореше несигурно, а Адам се усмихваше. –Тя ми каза, че има нужда от мен и че трябва да открия тялото ти, след което да го транспортирам до някое безопасно място. Промъкнах се в моргата и успях да те измъкна веднага след като Кроуни бе разпознал трупът ти. Нарочно изчаках да те види, за да е сигурен, че си мъртъв. Такива бяха нарежданията на Всевишния... Всевишната.

Адам му даде знак да замълчи.

-Какво ти обеща тя? – усмихна се той.

Купър първоначално се притесни, но все пак отговори:

-Обеща ми втори шанс... Обеща ми ако всичко е наред, един ден да ме излекува.

Адам искаше да му каже нещо относно обещанията на Сатаната и Господ, но реши да замълчи и да смени темата:

-Значи Джонатан мисли, че съм мъртъв?

-Убеден е. Влезе в моргата уплашен и със сълзи на очи, а излезе усмихнат. Ако не беше видял трупът ти може би нямаше да успее да спечели изборите и сега Месията щеше да е кмет.

-Това е била целта на Господ. – проговори Адам. Купър го погледна неразбиращо и Адам реши да обясни. –Месията е тук със специална задача, но в последно време е започнал да превишава правата си и да рискува прекалено много. Това е моята задача – да се погрижа той да бъде спрян, ако се наложи.

-Ами отмъщението? Вече веднъж се опита да убиеш Кроуни. Не се и съмнявам, че ще има втори път. – Мартин извади цигара и запали. Неговият разказ бе свършил и сега само щеше да задава въпроси.

-Той ме мисли за мъртъв. Скоро ще разбере истината.

-Мисля, че концертът в петък е перфектен за целта. Но ти си Божието оръжие, ти си решаваш.

-Какъв концерт? – Адам не скри, че новината го е впечатлила.

-След като Докоснатите се отцепиха от града, Кроуни реши да покани някоя банда за концерт за всички останали жители на Хевъснпорт. Нещо като благодарност за подкрепата на изборите. KoRn ще свирят на стадиона от 8 часа. Разбрах, че ложата на коментаторите ще бъде за ВИП гости. Тоест там ще са Кроуни, Петров и най-вероятно Моро.

-Перфектно. – Адам затвори очи. В съзнанието му изплува познатият женски образ и той зададе въпросът, който го интересуваше. Купър стоеше и гледаше. Знаеше, че в последно време Адам се бе научил да заспива на секундата, за да може да се консултира с Господ. Бе сигурен, че в момента Дивайн прави точно това. Адам изведнъж отвори очи и се усмихна. –Тя е съгласна. В петък отмъщението ми започва. Дотогава искам да ми намериш колкото се може повече ножове, остриета и други хладни оръжия. – Знаейки предпочитанията на Дивайн относно оръжията, Купър кимна. –Освен това Господ каза да продължиш с проучванията около дейността на Докоснатите. Изглежда Месията вече е направил грешка и скоро може да се наложи да го поставим на мястото му.

Купър кимна отново, а Адам облече една от тениските от готическия магазин и отгоре сложи късо черно яке. Без да каже и дума той се насочи към вратата.

-Хей, къде отиваш? – извика Купър.

-Навън. Крайно време е да подишам чист въздух. Ти се заемай с работа!

-Каза, че ще ми разкажеш за Рая и Ада. – ядосано се провикна Купър.

Адам се спря на вратата, погледна го през рамо и се усмихна самодоволно:

-Излъгах.

Драскане по ръце?!? Оооо, да :) - Part 1

Едно мое хоби досега не бях споменавал тук. Става въпрос за леката ми мания да рисувам по ръцете си (или по-точно по дясната, тъй като лявата ми е малко невъзможна за рисуване, левичар съм все пак :) ). Преди няколко дни се погрижих в час по информатика да направя ръката си весела, а малко по-късно Sneji и bloodymary_ се погрижиха за лявата, редувайки се в творенето. Отново подчертавам, че лявата ръка е изцяло тяхно произведение (както и Cute without E). Така, ето я и дясната ръка:



А ето го и платното, върху което Снежи и Доби работиха - моята лява ръчичка:

A little in love with... - by ~*H.M.S.U.-FanGirl*~

Do you know how does it feel
To feel the fingers of Death down your spine?
Do you know how a deep wound heal?
These deep wounds of mine?


Because every night in my dream
Silently she comes again
The girl with the snow white skin
That I used to call "a friend"

Every time she comes to me
She just stays in the corner
And without words she says to me:
”You are just like me – a loner”

Then I wake up with a bleeding heart
Full of hate and sorrow
All alone in the dark
Just waiting for tomorrow…

And I know tomorrow night she’ll come again
That’s why I don’t want to fall asleep
She’ll try to cause me even more pain
And to start the wounds to bleed (again)…

And that just drives me insane
I can't feel the ground under my feet
I simply want to forget all the pain
But I have to hold it all behind my teeth…

In the end of the tunnel
You can't see a light
There's only the darkness
Squeezing you tight…

And finally you die so
Now I surely win the bet
I know that we're all
A little in love with death…

Аман от съветници (Powered by: Pain - Shut your mouth!)

Наскоро в разговор с колегата Иван (Nojara, Лошо Момче, Offer Nissim, etc.) се спомена за лошия навик на хората да се месят в живота на другите без да имат това право. Често в опитите си да помогнат (без помощта да е желана) някои хора се държат нагло и се опитват да наставляват живота на другите все едно е техен. Но за изненада на тези хора това не е така. Всеки сам трябва да наставлява живота си, всеки сам трябва да прави своите избори, всеки сам трябва да оцелява. В противен случай ставаш зависим от хората около теб и тогава тези хора се превръщат в нагли "раздавачи" на безсмислени съвети и мнения. Така че, скъпи хора, оставете приятелите си да живеят живота си сами! Не им се месете, освен ако не ви помолят.

Благодарствен поклон за тези, които се замислят поне малко върху думите ми. За другите, които са твърдо решени да се месят в живота на околните, поздрав със заглавието на тази песен (отново препоръчана от Ванката):

A Dark Tale - Част 19

Място: Апартаментът на Купър, Западен Хевънспорт
Дата: 14 февруари 2007
Час: 09:43

Адам стоеше до прозореца и замислено наблюдаваше случващото се навън. Лек сняг бе паднал тази нощ и сега слънчевите лъчи се отразяваха в креката ледена покривка. Навън беше прекрасно... за всеки нормален човек. Адам гледаше с отвращение. Обстановката навън можеше да е рай за някой, но на него му бе противна. Цялото спокойствие, цялата безгрижност. Това го вбесяваше. Искаше да действа. Вече бе помислял да се захване за работа, но Купър възразяваше на живо, а в сънищата му същото правеше и Господ.

Дивайн бе в малкия апартамент на ченгето от 4 дни. Поне от толкова бе в съзнание. По думите на Купър митингът и взривът се бяха случили преди 27 дни. „23 дни в безсъзнание... било е страхотно напиване”. Това беше първата реплика на Адам след като бе разбрал в какво състояние е бил. Това, което го тормозеше е, че не само не можеше да се захване с така желаното си отмъщение, но и не бе получил никаква информация от Купър относно станалото и ставащото в Хевънспорт. Но сега бе време за отговори.

Сякаш отговаряйки на мисълта му, входната врата се отвори и Купър влезе вътре. Носеше обичайното – стек цигари, пица и Sprite. Адам бе му казал, че няма смисъл да държат алкохол в къщата, защото това само ще ги изкушава. Беше го казал на майтап, но се съмняваше, че бившето ченге има някакъв проблем, може би алкохолен. Купър често кашляше кръв и му бе трудно да диша.Дивайн подозираше, че това бе или от алкохола, или от цигарите, но нито знаеше кое точно, нито му пукаше. Честото кашляне на Купър обаче го дразнеше изключително много. Още с влизането си Мартин се закашля отново. Адам не издържа на изкушението:

-Няма ли да умреш по-скоро, за да не ми се налага да слушам кашлянето ти постоянно?

Мартин се стресна малко от изказването, но поклати учтиво глава.

-Има шанс това да стане, рано или късно. Но засега не съм решил да умирам, все пак имам работа.

-Да, да се грижиш за масов убиец, който за втори път се връща от онзи свят...

-Точно. – Купър бе сериозен и не обръщаше внимание на сарказма на Адам. –Взех дрехите, които бе скрил. Онези от готическия магазин. Нали настояваш да носиш тях...

-Весели са. А и ми е трудно да си се представя в някоя от твоите ризи.

-Затова ли стоиш гол в стая без отопление в началото на февруари? – Адам бе облечен само черни дънки. Нито някаква тениска или блуза, нито чорапи. По ръцете му обаче имаше дълги черни линии, преплитащи се в най-различни фигури. Беше се използвал като платно, само и само, за да убие време. –А и тези драсканици по теб... Мислех те за по-зрял.

-В апартамента ти няма кой знае колко неща за правене. А и ми е забавно да драскам по себе си. – Адам повдигна ръце и огледа произведенията си. –Но не за това искам да говорим. Мисля, че е крайно време да ми дадеш малко разяснения за това, което се е случило в Хевънспорт докато ме е нямало. По време на първата и на втората ми смърт. Всичко. От убийството ми до съюзяването ти с Господ.

Мартин седна на дивана си и запали цигара.

-Е, какво толкова... Все някога трябва да ти бъде разказано, мъртвецо. Но може ли преди да започна да попитам би ли ми разказал после ти някои неща за... онзи свят.

Адам го погледна студено.

-Щом си толкова любопитен – няма проблем. И без това скоро ще умреш.

-Да, така е. Ами добре тогава. Откъде искаш да започна?

-Аз дори не знам кой си. Знам само, че се казваш Мартин Купър и си бивше ченге. Не знам защо Господ е избрал теб, но предполагам има причина.

Купър загаси цигарата, сипа си една чаша с безалкохолно и се облегна назад:

-Ами... има. Преди повече от година аз бях детектив в полицейското управление на Хевънспорт. Разследвах теб, Кроуни и Прат. Знаех за връзката ти с Моника и това, което бяхте направили на братята Петрови. Тогава новоназначената ми началничка Моро ми нареди да й дам всичката информация по случая и доколкото знам я бе предала на Никола Петров, за да може той да се справи с вас тримата по време на обира на банката.

-Не се връзва. – Адам отново гледаше през прозореца, макар и да слушаше внимателно какво му говори Купър. –Джонатан бе този, който ме бе предал на Петров. Той знаеше, че руснакът ще е там. Беше подготвил всичко.

-Доколкото аз знам моята шефка бе информирала Петров за обира. Не мога да съм сигурен, но от това, което знам е била тя. Може би тя и Кроуни имат нещо общо, но за това ще ти кажа по-късно. Докъде бях стигнал... – Мартин се замисли и използва моментът да се изкашля. –А, да, до обира. Аз бях единствения, който успя да види записите от охранителните камери, преди те да бъдат унищожени. След като ти пръсна черепа, Никола избяга от банката. Малко по-късно, без мое знание и в нарушение на всички правила, всички свидетели бяха натъпкани в полицейски автобус, който „случайно” бе взривен на път за управлението. Нямаше оцелели, нямаше и разследване. Твоята смърт бе раздухана от медиите, които се усъмниха, че има някакъв заговор, но скоро редакторите из града започнаха да забраняват репортажи по темата. Изглежда някой ги бе заплашил или им бе платил. Аз бях единствения, който знаеше за участието на Кроуни и се опитах да го направя обществено достояние, но това доведе до уволнението ми. Изкараха ме алкохолик с малка заплата и бедна фантазия, който се бе прицелил в една от „най-влиятелните личности в Хевънспорт”. Поне така беше по думите на Моро, която изненадващо бе повишена и стана главен комисар на града.

Адам се разсмя и това накара Мартин да млъкне. Налудничавият смях на Дивайн не беше нещо, което да вдъхва доверие за разсъдъка му и Купър търпеливо го изчака да спре.

-Не разбрах какво е толкова смешно?

-До сега си мислех, че Джонатан е глупак с късмет. А се оказва, че е доста умен и е подготвял всичко от доста време. Но мен ме интересува друго – как така той стана кандидат за кмет на града?

-Малко след като случая бе потулен, той се захвана с множество малки фирми, които успя да издигне до преуспяващи компании, благодарение на парите от банката може би. Скоро се разнесоха слухове из приятелите ми в полицията, че той се е съюзил с Петров. Изглежда бяха изгладили отношенията си и от тогава работят ръка за ръка. Преди около 3 месеца Кроуни обяви намерението си да се кандидатира за кмет, когато дойде време за избори. Малко по-късно кметът бе убит и се стигна до предсрочни избори. Предната „случайност”. С изключителната си кампания и масовата благотворителност, той бързо спечели доверието на масовата общественост. Така беше до появяването ти.

-Значи съм разклатил позициите му в обществото? – попита Адам с интерес.

-За малко да. Скоро обаче изопачиха нещата и те изкараха наемник на тримата други кандидати, целящ да убие Кроуни и да го разкара от битката. Това смаза рейтинга на другите кандидати. Единственият проблем пред Джонатан бе Месията.

-Мислех, че вече са заедно...

-Изглежда не се е получило. В деня след митинга Месията поиска отлагане на изборите с още една седмица. Реши, че и той иска да се кандидатира.

-Месията? Тъпият дъртак е станал кандидат-кмет? – Адам бе на път отново да се разсмее.

-Да. И стана сериозна пречка за победата на Кроуни. Всички Докоснати щяха да гласуват за него, ако Кроуни не бе открил законът за вероизповеданията. Според него от основаването на Хевънспорт в града е забранено гласуването за хора, изповядващи вяра, която да не е в специално подготвен списък. А Братството на Докоснатите не влизаше в този списък и това доведе до забраната на всички членове да гласуват. А това е много голяма част от населението на града. С този ход, Кроуни си осигури победата.

-Искаш да кажеш... – започна Адам, поглеждайки недоверчиво към Купър.

-Да, мъртвецо. На 4 февруари Джонатан Кроуни стана новия кмет на Хевънспорт.

Моето творчество... Част 7

Или по-точно казано: моя интерпретация на Данте от играта Devil May Cry. Някъде в процеса на рисуване се загубиха аниме чертите му (умишлено или не), но все пак се получи добре според мен. Още една добра рисунчица за 2007.

A Dark Tale - Част 18

Място: Раят (на Дивайн)
Дата и час: неизвестни

-Това ли е раят? – попита повече от възторжено Адам. Той и Господ седяха в едно сепаре в стриптийз бар. Интересното беше, че в бара друг мъж нямаше. Само танцуващи жени и гледащи ги жени. В единия край на клуба имаше невероятно просторен бар с най-различни видове алкохол. Адам се оглеждаше като малко дете, а усмивката не слизаше от лицето му.

-Поне според твоите представи. – каза леко раздразнено Господ. До преди няколко минути бяха стояли в мрака на нищото, а след като Адам се бе съгласил да й помогне се бяха пренесли в неговата представа за вечна наслада.

-Имаш предвид, че Раят е различен за всеки човек?

-Рай, скъпи мой, е мястото, където се сбъдват желанията на човек. Мечтите му стават реалност и той забравя за живота, който е изживял.

Едно полуголо момиче остави пълна халба с бира пред Адам. Той се усмихна и я изпи на екс, след което се облегна на дивана и сложи краката си върху стъклената маса.

-Знаеш ли..., Господи. Тук ми харесва.

-Естествено. – погнусата по лицето на Господ не можеше да се скрие. –Ти си алкохолик и перверзник, скъпи мой. Самият факт, че това място е пълно с жени, гледащи други голи жени, и навсякъде има алкохол го доказва.

-Ами напий се и се присъедини към купона. – каза Адам ухилено.

-Шегите ти не ми влияят. И все пак... каза, че тук ти харесва, нали? Може би мога да уредя престоя ти, след като свършиш работата си там долу. Или по-точно след като Месията свърши неговата без проблем.

-Значи ще ме вземеш в Рая? Може, може... ще ми е приятно да прекарам вечността тук. Но въпреки всичко така и не ми каза каква е задачата на Месията. Мисля си, че трябва да знам.

-Спомняш ли си Иисус?

-Представи си не. Според Сатаната е бил пропадняк.

-Беше. – съгласи се Господ. –Но имаше нещо в него, което знаех, че ще ми е полезно. А именно - пораждаше състрадание в сърцата на хората. Неговата смърт и възкръсване бяха достатъчни, за да накарат хората да повярват... Но сега вярата си отива. Все по-малко хора се интересуват от религия. Католицизъм, християнство, протестантство... Никой не ги зачита. Скоро ще бъда забравена.

-Месията ще е новия Иисус, така ли?

-Нещо подобно. Неговият живот ще докаже моята сила, както някога възкръсването на Иисус го направи. Хората вече не се връзват на съживявания, защото понякога успяват и сами да ги направят. Но ако някой живее 200-300, че и повече години, не виждам как това ще може да бъде обяснено без да бъде намесено моето име.

-Ще държиш дъртакът жив толкова време, за да съживиш вярата в себе си? – попита Дивайн гледайки я в очите и същевременно размахвайки ръка за втора бира.

-Да. Братството на Докоснатите тотално ще заличи останалите религии. Ще накарам хората да разберат коя е истинскаа вяра. Бавно, но сигурно, сектата ще расте. Днес Хевънспорт, утре светът. – Господ също се облегна на дивана, на който седяха и махна с ръка. Едно от близкостоящите момичета дойде и седна до нея. Последва целувка между двете.

Адам стоеше и гледаше вцепенено. Изведнъж проговори:

-Ъм... значи аз съм бил перверзник, а? – налудничавия му смях за пръв път прехвърча из барът. Момичетата се стреснаха само за секунда и продължиха с предишните си занимания. Господ се усмихна на момичето до себе си:

-Кратките ми престои на Земята винаги са били забавни. Там научих много неща, от които не се бях ннтересувала. А и знам, че целувката ти е харесала.

-Определено, но малко ме разсея от темата на разгвора ни. – каза Адам и отпи от новопристигналата бира.

-Хаха, спокойно, скъпи мой, разговорът ни е почти към своя край.

-Добре тогава. Разбрах каква е работата на Месията, но какво може да издъни?

-Може да си навлече неприятности. Той бърза изключително много и скоро може да направи грешен ход. Новата ми дясна ръка ще ти разясни всичко, когато се върнеш на Земята. Предупреждавам те отново: има нужда от почивка. Изчакай две-три седмици да възвърнеш силите си и ще започнеш със забавата. Тъкмо ще имаш време да наваксаш с новините от времето на първата ти смърт, защото усещам, че не си особено запознат.

-Да, но мен ме интересува друго – ще имам ли силите, които имах преди Сатаната да ми ги отнеме.

-Ще направя всичко възможно да си пълен с енергия, която да използваш за възстановяването им. Не се тревожи. – Господ се усмихна отново на момичето до себе си и тя стана и се върна на предишното си място. И Адам, и Господ огледаха отдалечаващия се задник. Адам проговори пръв:

-Е, кога се връщам?

-Веднага след края на този разговор. Даже предлагам ако нямаш повече въпроси да приключваме и да те върна, където ти е мястото.

-Имам един въпрос. Доколкото знам, Бог уж е създал мъжът по свой образ и подобие. Ти обаче си жена. Не разбирам.

-Ами просто е, скъпи мой. Библията е просто приказка. Нека ти обясня как стоят нещата. Аз създадох мъжът, но по „Негов” образ и подобие.

-На... брат ти? – Адам бе почти сигурен, но все пак искаше да попита.

-Точно така. Колкото до жената – тя е негово творение, по мой образ и подобие.

-Ами еволюцията? – Дивайн си държеше на чистите факти.

-Ползвахме маймуни за първите прототипи, ако това питаш. След това развитието се получи от само себе си. Доволен ли си?

-Значи сте създали хората заедно? – смехът напираше в гърдите на Адам. Знаеше историите на вярващите на Земята, а сега чуваше истината от устата на Господ.

-Да. Но благодарение на успешните ми ходове на Земята, аз съм с пъти по-почитана там. Други въпроси?

Адам погледна отегченото й лице и поклати глава за не. Той огледа бара за последен път и каза:

-Готов съм.

-Знам, скъпи мой. – Господ се усмихна и всичко наоколо изчезна. Отново мрак... Адам отвори очи. Можеше само да различи, че е в някакъв апартамент. В този момент над него се провеси разтревоженото лице на Мартин Купър.

-Значи все пак оцеля? Това няма значение. Поспи малко. Може би имаш нужда.

Адам затвори очи и моментално заспа. Господ се върна в съня му и започна да му изяснява някои от нещата, които все още не му бяха ясни.

Жив съм, baaaaay-baaaaaay!

Жив съм, бе, жив съм! Убеден съм, че така трябва да започва първия пост в блог, чийто автор не се е вясвал по мониторите ви от няко...