A Dark Tale - Част 32 "... умираш."

Място: хотел „Хилтън”
Дата: 21 февруари 2007
Час: 23:58

Адам бе на последния етаж. Качи се с асансьора и за негова изненада не бе посрещнат с изстрели. Когато вратата на асансьора се отвори, той видя в коридора трупа на масивен гологлав мъж с черен костюм. Заключи, че е една от мутрите на Володя, но интересното бе кой го бе убил. И какво убийство само... половината му лице бе размазано, най-вероятно след изстрел от упор с мощно оръжие. Около трупа нямаше оръжия, така че Адам предположи, че или руснакът пред него е бил убит със собственото си оръжие или убиеца го е прибрал след убийството.

Дивайн хвърли по един поглед в стаите на етажа, но всички бяха празни. Докато оглеждаше наоколо, в него се зароди леко безпокойство. Идеята, че Моника е в някоя от тези стаи го караше да изтръпва. Странно чувство прониза гръдния му кош и всички спомени от времето прекарано с нея се появиха отново в главата му. Някога той я бе обичал истински. Повече от всяка друга преди нея. Тя беше неговия свят, неговото вдъхновение. Подхождаха си толкова много по характери, че той я бе чувствал като своята перфектна половина. И макар да мразеше традиционализма той бе решил след обира на банката на Хевънспорт, след като всичко се успокои и изчезнат някъде далеч, да й предложи брак. Но тогава истината бе излязла наяве и тя го бе предала.

По време на престоя си в Ада той бе мислил много над това. Бе осъзнал, че той и Моника си приличат наистина толкова много, че е било невъзможно да не се стигне до момент на предателство. Също като него тя бе егоцентрична и амбициозна, готова на всичко за собствена изгода. Той не бе преценил този факт, когато се бе замесил с нея, когато бе рискувал живота си, скарвайки се с руснаците заради нея. Той се бе поддал на емоциите. И същите тези емоции сега отново се появиха в него. Целия гняв и омраза, които бе таил в себе си и отглеждал, приготвяйки се за повторната им среща, бяха изчезнали. Вместо тях в сърцето му течеха живителните сили на старите му чувства, оцеляли през неговите две умирания. Те караха тялото му да изтръпва. Каквото и да бе замислял за срещата си с Моника, то със сигурност нямаше да протече по план.

В един момент непроверените апартаменти свършиха. Оставаше само президентския, така че вече нямаше място за догадки. Моника, а най-вероятно и убиеца на мутрата при асансьора, бяха там. Адам хвана бравата и я завъртя, след което подбутна съвсем леко вратата навътре. На пет метра пред него стоеше неговата някогашна любов, а в ръцете си държеше помпа, насочена право към неговите гърди. „Ето кой е убил мутрата”, помисли си Дивайн и се усмихна леко. Моника не отвърна на усмивката му. По лицето и бе изписан ужас. Не бе очаквала да го види и сега сълзите се разляха по лицето й, както и страхът от това какво ще е неговото отношение към нея.

Адам се стресна от реакцията й, макар и да го очакваше. Неочаквано дори за самия него той си придаде възможно най-приятелския вид и с усмивка на лице и бавни стъпки тръгна към нея. Тя сложи пръста си на спусъка на помпата и леко повдигна оръжието.

-Това не е нужно. Не може ли да поговорим спокойно? – попита той с тих глас. Чувстваше се по-изнервен дори от самата нея и тогава го дразнеше. Чувстваше се слаб.

-Ти... не може да си жив. Как? Как? – Моника не спираше да плаче.

-Има много неща, които трябва да бъдат разказани, за да разбереш как. Но е факт. Жив съм и съм тук при теб. Моля те, дай ми шанс. Нека поговорим!

-Защо? – тя едва се държеше на крака. Даваше се със собствените си сълзи. –Не можа ли да умреш като всички обикновени хора и всичко да приключи. Защо се върна отново? Защо...

-Защото съм по-добър. – той го каза неволно. Някъде в неговото съзнание егото му се бореше с чувствата му. Сегашния Дивайн се бореше с някогашния. Да, тя го бе предала, бе му изневерила с най-добрия му приятел, бе го оставила на сигурна смърт... но все пак той я бе обичал. Той може би все още я обичаше. –Моника, нека поговорим. Само за това те моля. Не искам... не съм сигурен, че искам да ти причиня зло. Просто искам да ти кажа толкова много неща...

Тя се поколеба, същото направи и той. Не знаеше как да продължи. Цялата му увереност и коравосърдечие избледняха при вида на лицето й. Вече бе сигурен... все още я обичаше.

Моника бавно свали помпата.

-Говори... – каза тя с по-спокоен глас. Вече не плачеше. Поне не външно.

-Ами... – той се оплете в собствените си мисли. –... не знам какво точно искам да ти кажа. Случиха се толкова неща, мина толкова време. Бях обмислял тази среща милион пъти и в нито една от представите ми тя не се развиваше по този начин.

Моника видя неувереноста му. Това премахна страха от нея.

-Животът ни не се развива по начина, по който желаем, Адам. За това трябва насила да го променяме. Ако всичко се развиваше перфектно може би ти и аз сега щяхме да живеем на някой тропически остров, без никакви тревоги и притеснения.

-Не можем. Ние с теб не сме създадени, за да живеем така. Нито ти си способна на подобен живот, нито аз. – каза той. Гледаше я право в очите, макар това да караше сърцето му да бие още по-учестено. Той вече бе на по-малко от метър от нея и изпъна дясната си ръка напред. –Това няма да ти трябва.

Тя погледна помпата в ръцете си, след което му я подаде. Оръжието прилегна изключително удобно в ръката му, но той дори за миг не си помисли да го използва. Просто стоеше срещу Моника и я гледаше. Погледът му се плъзна към корема й. Бременноста вече й личеше.

-Детето на Трей... В кой месец си? – каза той замислено.

-Ами... петият. Но не знаех, че ти знаеш. – изненадно подхвърли тя.

-Да, знам. Трей мъртъв ли е?

-Да. Джонатан го уби след като разбра.

Адам замълча. Искаше да подбере думите си правилно, защото ако кажеше това, което мисли, щеше да провали всичко.

-Нормално е. – каза той. –Бил е ядосан. Все пак е разбрал, че си му изневерявала.

-Не ми е за първи път. – каза тя. В гласа й се усещаше вина, макар Адам да не можеше да разбере дали е престорена или искрена.

-Тогава не го очаквах... Тогава вярвах, че чувстата ти към мен са същите като моите към теб. Жалко, че не е било така. – той наведе глава и се замисли за миналото.

-А може би бяха. – прошепна Моника. Ръцете й докоснаха лицето му. Той повдигна глава и погледите им се срещнаха. Толкова мисли минаваха през главата на Адам, че той почувства болка. Не можеше да издържи. Приближи се и я целуна. Както преди... Тя отвърна на целувката. Ръцете й се отпуснаха и го обгърнаха. Притисна го към себе си, макар помпата в ръцете му да се опря в корема й. Неудобната им прегръдка все пак беше прегръдка. Нито той, нито тя искаха да се откъснат един от друг.

Като малко дете Адам се сгуши в нея. Устните му бяха точно до дясното й ухо.

-Обичах те... – каза той и една сълза пое пътя от окото му към земята.

-Всичко може да е както преди. – каза тя и го потърси с поглед. Отново очите им се взираха едни в други. –Ти и аз можем да делим един весел живот.

Адам се засмя съвсем леко и почти незабележимо.

-Знаеш ли, Моника... – колебанието го накара да спре за секунда. -...животът е весел...

Изстрелът на помпата бе оглушителен в настъпилата преди това тишина. Кръв покри стената зад Моника. Малка струя потече от устните й, а очите й отново бяха пълни със сълзи. В корема й буквално зееше дупка от мощноста на изстрела.

Адам нежно попи със своите устни кръвта от нейните.

-... докато не умреш.

Той отпусна ръце и тялото й падна на земята. Адам я погледа само още няколко секунди, след което се усмихна леко и разби един от прозорците на апартамента. С малко старание слезе на улицата и изчезна в нощта. Полицаи и пожарникари вече бяха изпълнили хотела, но улиците бяха пусти.

Остатъкът от нощта Дивайн прекара на един покрив. Взираше се в празното небе и мислеше за миналото, настоящето и бъдещето. Мислеше... за себе си.

Can't Stop Loving You (Rap Section)

Наскоро с колегата Пекаж написахме една песничка, която така и все още не сме изпълнили. Интересно е да се отбележи обаче, че аз реших, че няма смисъл да пея готовата част (тъй като гласът ми е крайно неподходящ) и по негово предложение измислих моя рап секция (не gangsta рап, по-скоро нещо тип "Майк Шинода"). Получи се малко лигаво, но все пак такава беше идеята на песента. Ами... ето го текстчето:

The sky keeps calling me,
but I don't want to answer.
Because she's the only one
that can save me from this cancer...

It's killing me inside
turning me into a freak
the old Me has already died
I'm becoming so bleak...

I felt this way before
I have walked this way of pain
I can feel again the gore
that makes me feel the same...

The same I used to be
so alone and afraid
and here's my plea
don't stab me with this blade...

Stay with me tonight
keep me what I am
please baby, hold me tight
I don't want my life to damn...

I know what I'll become
even more egocentric brute
cause now I am so numb
and I've passed that route...

I just want to hold you
I need you, I miss you,
I love you, I told you,
and I just want kiss you...

Препоръчани песни - Част 5

Поредната компилациика от песнички, които в момента са доста въртяни от мен:

1.Nonpoint - Bullet with a name
Млада групичка, но със стабилни песни. Тази май е най-стабилната. Стилът им е леко... как да кажа, "нарязан" :D Лично мен подобни неща ме радват

2.Atreyu - Two become one
Текст, музика... коментарите са излишни :) Само китарката в последните секунди на песента малко дразни, но се преживява.

3.Мариус Kуркински - Ти-ри-ри-рам
Кой каквото иска да ми говори, но това е адски зарибяваща песничка :D Сетих се за припева по случайност, итеглих я и сега от време на време избухвам :D

4.Cold - Remedy
Cold не са лоша банда. Имат няколко добри песнички, които си заслужават слушането. Тази е една от тях ;)

5.Taproot - Calling

Тази песничка вече направи 3 години :D Много ме радва, особено основния мотив с китарата и това C-c-c-calling в припева. Браво на момчетата :D

Приятно слушане на всеки, който се навие да ги изтегли ;)

BFM Thirteenth Edition - Edge vs John Cena (Unforgiven 2006)

Правила: WWE Championship; Tables, Ladders and Chairs Match
Продължителност: 25 минути и 28 секунди
Дата:
17 септември 2006
Проведен в:
WWE Unforgiven 2006
Размер на файловете:
Мач - 217 mb

Мач:
Линк

История: Враждата Сина-Острието започва на New Year's Revolution, когато след като Сина е оцелял в брутален Elimination Chamber мач, Острието решава да cash-in-не (не се сещам за подходящ превод :D ) своето Money in the bank куфарче и да получи шанс за титлата на момента. За около две минути и след две Копия Сина е туширан и губи титлата. Връща си я 3 седмици по-късно на Royal Rumble. Известно време враждата е в почивка, като след WrestleMania Острието се включва в спора на Сина с ННН за WWE Championship-a и тримата участват в троен мач на Backlash. Сина запазва.

Малко по-късно, на One Night Stand 2006 Острието (маскиран с шлифер и каска) се качва на ринга по време на мач между Роб Ван Дам и Сина, и прави Копие на втория през маса. РВД се възползва и печели титлата. Налага му се да я защитава срещу самия Edge на Vengeance, където запазва, след което обещава мач на Сина за титлата. Джон и РВД се изправят един срещу друг в RAW, но след поредна намеса от страна на Edge се стига до троен мач между тримата през следващата седмица. Острието просва Сина с бокс в мача и тушира РВД, за да стане новия шампион.

По-късно той започва да тормози бащата на Сина. Това води до мач между двамата на Summerslam, който Сина губи след като е ударен с бокс в тила. На следващата вечер в RAW той предлага на Острието следното: Edge дава на Сина един последен шанс за титлата, в замяна на което Сина залага работата си в RAW. Острието приема, но казва, че сам ще избере правилата на мача. По-късно съобщава, че мачът ще е на Unforgiven и ще е Tables, Ladders and Chairs Match (а той никога не е губил мач със стълби :) ).

Божието мнение: Най-добрия мач между двамата, а може би и един от най-интересните в кариерата на Сина (а той по принцип е доста еднообразен). А и все пак този мач е последното TLC от година и половина насам. Стабилно мачле, струва си да се гледа ;)
Божията оценка: * * * * 1/3

Picasa в действие :)

Факт е, че ме мързи да се захвана сериозно с Photoshop и затова намирам само по няколко минутки за убиване с Picasa. Google-ското творение няма кой знае колко възможности, но с малко фантазия и желание се постигат прилични резултати. Като тези например:

Rey Mysterio - божието мнение

Отдавна искам да напиша мнението си за този момък. Ей така, за да знам, че съм го направил. Контузията му от миналата седмица ме подсети, че е време. И така... когато дебютира през 2002 в WWE, Мистерио ми направи голямо впечатление. Бях го чувал само като име и знаех, че е бивш кечист на WCW. Но когато се изкачи от външната страна на клетка и от върха й скочи в центъра върху Тест, Крисчън, Ланс Сторм и Джерико, осъзнах, че става въпрос за доста рисково настроено животно (сори за израза :D ).


Та... Мистерио ми направи впечатление тогава и няма да забравя репликата на единия коментатор, докато Рей, Острието и Сина подскачаха радостно в клетката: „Дами и господа, бъдещето на SMACKDOWN установи контрол.” Майкъл Коул едва ли е осъзнавал колко е прав. Тези от вас, които от началото на GTV периода са гледали кеч поне веднъж знаят за сегашната значимост и на Сина, и на Edge за компанията. В България обаче Рей е масово подценяван заради размерите си. Е, как да ви кажа, и CM Punk е дребен, ама е по-талантлив от половината roster на RAW. Рей е доста стабилна марка за продажба на merchandise продукти (децата му се радват, к’во да ги правиш), привлича много мексикански зрители (тъй като е единствения действащ lucha libre кечист в WWE, който да има шансове да е в главен мач), на всичкото отгоре е доста талантлив и рисково насочен в действията си. Това го прави и интересен за гледане. Повечето мачове на Рей са бързи и си струва да се гледат. Какво обаче не ми харесва около това момче?

Няколко неща, непряко свързани с него. Като за начало най-големия минус свързан с Рей-Рей е начина, по който E-то го ползват. Участва ли в отборен мач с партньор от типа на Батиста, винаги той отнася боя и съжалението на публиката, а партньорът му влиза в ролята на спасител. Така някак си липсва сериозност на образа му. Откакто се завърна от предпоследната си контузия (тази на колената, но за нея малко по-късно) се чудят какво да го правят – първо го вкараха в мач с Кали и Батиста за World Heavyweight Championship-a, само за да отнесе унижението Батиста да го избута в края на мача като малко дете. След това започна горе-долу интересна вражда с Финли (с който направиха няколко нелоши мача между другото), която обаче свърши и Мистерио запълни дупката, оставена от Мат Харди във враждата с MVP за US Championship-a. Мистерио загуби два пъти, след което от нищото (спечелвайки Beat the clock Challenge) стана No1 Contender за World Heavyweight Championship-a на Edge. И пак изгуби два пъти. Е, това ако не е закопаване, не знам какво е!

Друго дразнещо нещо около Рей е вниманието, което му се отделя. Не казвам, че не го заслужава, но да бъдем честни – ако през 2005 Еди Гереро не бе починал Мистерио нямаше да е това, което е днес. Никой, ама никой, не може да ме убеди, че Мистерио щеше да стане световен шампион на Манията, ако Еди бе жив. Рей намаза толкова много от смъртта на най-добрия си приятел, че чак е гадно. Но не е виновен той, все пак от WWE са решили да е така. И все пак издигането му от бивш Cruiserweight (което му отива) до бивш World Heavyweight (това беше просто смешно) шампион е в ОГРОМНА степен благодарение на кончината на Гереро.

Един от минусите на Рей е и най-големия му плюс – рисковата му натура. Той прави неща, на които са способни малко кечисти в WWE, но това си има и негативни страни. Контузия на колената от 2006, която го изкара от ринга за почти година, а сега и контузия на бицепса, заради която няма да го има може би 6 месеца. И това просто му проваля кариерата. Не може да се връщаш за по няколко месеца и после половин годишна рехабилитация. Така не се успява никъде...

Уменията му на микрофона куцат. Промотата, които прави, са наполовина на мексикански. Ок, с английския се оправям. Ама защо по-дяволите трябва да се мъча да разбирам и какво говори на родния си език?

Това е. Това за мен са нещата, които не ми харесват в Мистерио и начина, по който уменията му се прилагат в WWE. Едва ли някога ще го преместят от SMACKDOWN, а и едва ли ще види втора световна титла. Но нека живее, както казах момчето има добри мачове. Но не и светло бъдеще...

Моето творчество... Част 18

Както може би някои са забелязали сложих таймер в блога, който отброява времето до момента, в който ще стана на 18 :) Доста ограничения си отиват с навършването на тази възраст, така че малко чакане ще е от полза. Наскоро, мислейки за РД-то, ми дойде една доста интересна идея и набързо я осъществих. Някои хора я приеха малко остро, но мене си ме кефи. Та-та-та-даааа:

Драскане по ръце?!? Оооо, да :) - Part 4

Ровейки се из архивните си снимчици намерих драсканици по ръката ми отпреди няколко месеца (предполагам, може и да са на годинка и отгоре). Едната рисунчица е по дланта ми, другата е от вътрешната страна на дясната ми ръка. Малко са поразмазани, но вече бе минало доооста време след като ги бях нарисувал. И така... Enjoy! ;)

WWE No Way Out 2008 - Резултати и мнения

Турнирчето мина. Изгледах го, беше доста весело и който има хубави коефициенти в торент тракерите нека си го изтегли ;) Струва си... такаааа, сега мачлетата поотделно:

WWE Championship: John Cena def. Randy Orton - by DQ: Супер весел мач. Поредния добър между двамата, трябва да се отбележи, и да се надяваме последния 1 на 1. Края беше бруталистично забавен: шамарчето, което Ортън прасна на съдията, за да си изпроси дисквалификация, къртеше отвсякъде. Поклон на сценаристката мъдрост и Ортъновската артистичност :D btw Тоя мач взех, че го познах :)

World Heavyweight Championship: Edge def. Rey Mysterio: Слабичък и кратък мач, най-вече заради разпорения (буквално) бицепс на дясната ръка на Рей. А и края приличаше прекалено много на края на предишния им мач. Очаквана победа за Edgе. И този мач познах :D

Triple H won the RAW Elimination Chamber: Също очаквано. Мачът на вечерта, както и очаквах. Джеф Харди беше героя на мача. Когато се повдигна след Педигри и подскочих както подскачах през 2001 :D Лудница! Много добри спотове и отлично представяне от всички (макар ННН да остана в сянка, въпреки че победи).

Undertaker won the SMACKDOWN Elimination Chamber: Май в превюто бях казал 100%... много съм бил прав. Целия мач се въртеше около Тейкър и Батиста - с тях започна и с тях завърши. Дано повече не ги гледаме 1 на 1. Вива ла Тейкър! 16 на 0!!!

Career Threatening Match: Ric Flair def. Mr.Kennedy: мммм, закопаха Кенеди. Рик спечели честно. Следващия му противник ще е този, който ще приключи кариерата му. Живи и здрави, остават 6 седмици. Мачът не беше кой знае какво, но все пак познах резултата.

ECW Championship: Chavo Guerrero def. CM Punk: Ми... все ми е тая. Стисках палци на Пънк. Дано сега не го закопаят.

Бележка: Завръщането на Big Show беше адски добър сегмент, а боксьорчето, с което се сби, си изигра ролята доста добре. Браво, браво.

Моето творчество... Част 17

След като и двамата вече са мъртви няма да е лошо да постна моето виждане (макар и набързо направено) за това как изглеждат Володя Иванович (вляво) и Никола Петров (седналия) от A Dark Tale:

A Dark Tale - Част 31 "...но рано или късно..."

Място: хотел „Хилтън”
Дата: 21 февруари 2007
Час: 23:20

По пътя си през коридорите Дивайн срещна още няколко от охранителите на Володя, но те умряха така бързо както и бяха атакували. Той ги убиваше с финеса на ангел и силата на демон. Никой не бе в състояние да го спре. Няколкото прерязани гърла в повече бяха разширили още повече усмивката по лицето му. Сега той се чувстваше недосегаем. С ритник отваряше всяка стая и проверяваше кой е вътре. В повечето стаи имаше гости на хотела, които при началото на стрелбата се бяха изпокрили под леглата или в баните. Един мъж дори се опита да нападне Дивайн, най-вероятно страхувайки се за безопасноста на семейството си, но единственото, което постигна бе да изпроси смъртта си. Жена му и невръстния му син станаха свидетели как той бе разпорен от един от ножовете на Адам, който след като приключи с „рязането” намигна на плачещата жена и погали момчето по главата.

Други геройски изепки от страна на гостите нямаше и Дивайн бе доволен от този факт. Убиването на невъоръжени хора не му доставяше чак такова удоволствие като избиването на руски мутри. Затова, когато от някой апартамент изскочеше някой едрогабаритен бабаит, Адам с финес и старание го ликвидираше и се чувстваше все по-щастлив и по-щастлив.

Безразборното лутане из коридорите се оказа по-успешно отколкото бе предполагал и той за няколко минути се озова пред офиса на самия Володя Иванович. На табелката на вратата все още стоеше името „Никола Петров”, но имайки в предвид неговата скорошна кончина бе почти сигурно, че наследникът му Володя ще е в офиса. Интересното бе, че охрана пред кабинета нямаше. Адам се приближи бавно до вратата и почука. Ситуацията му се струваше доста забавна и той се разсмя. Отвътре се чу гласа на Володя:

-Влез!

Адам отвори вратата и влезе в офиса. Той беше доста просторен: имаше няколко маси за гости, множество прозорци, при това отворени, а точно срещу вратата, пред един огромен прозорец бе поставено масивно бюро. Макар осветлението да бе загасено Дивайн забеляза, че Володя стои зад бюрото и гледа навън през прозореца. Други хора в стаята нямаше.

-Добър вечер! – каза Адам. –Извинявам се, че идвам без уговорена среща, но секретарката ми умря наскоро. А и честно казано посрещането в този хотел е по-топло от колкото очаквах. – усмивката не слизаше от лицето му, докато мислеше за пожара в лобито.

-Забавен както винаги. – каза Володя обръщайки се. В ръцете му нямаше оръжие. Той щракна с пръсти и няколко лампи се включиха, започвайки да хвърлят съвсем лека светлина из огромния офис. –Знаех си, че ще стигнеш дотук. След като видях какво бе сторил на стадиона... разбрах, че ти не си обикновен.

-О, благодаря. – Адам се поклони арогантно. –Не знаех, че си имам фенове.

-Не фен, по-скоро наблюдател. Кроуни се страхува от теб прекалено много. Умираш два пъти и два пъти оживяваш... прекалено много въпросителни има покрай твоята личност, г-н Дивайн.

-Моля те... познаваме се от толкова много време. Не е нужно да официалничиш.

-Така да бъде, Адам. – съгласи се видимо спокойния Володя. –Но времената не са същите. Тогава ти бе един от нас, а сега си враг номер едно.

-Не исках да става така, разбери. – Дивайн се престори на разстроен. Смеховита гримаса на натъжен човек се появи на лицето му. –Просто шефът ти бе много лош с мен и взе, че ме уби. Не можех да му пратя благодарствено писмо, по-нормално ми се стори да го убия. Това и направих. – той се разсмя.

-Забавно ти е, а? – попита Володя, вдигайки вежди с погнуса. Погледът му обаче бе студен и празен.

-Много, защото сега имам намерение да убия и теб.

-Ти не си дошъл за мен. Дошъл си за жената на Кроуни. – каза новият главатар на руснаците. Адам спря да се смее и се замисли за секунда.

-Всъщност си прав... Дойдох за нея. Но имайки в предвид факта, че ти и хората ти ме искате мъртъв, а и това, че вече започнах с избиването ви, не виждам прична да не убия и теб.

-Ще ти дам такава причина. – каза Володя и пристъпи напред. Бюрото вече не можеше да му служи като защита. –Ти си силен, Адам. Не само това, но и си завидно умен. Това заедно с фокусите, които правиш, те превръща в свиреп враг, но и в много ценен съюзник.

Адам повдигна глава изненадано.

-Искаш да работя за теб?

-Ако си заинтересован. С човек като теб, който да ми пази гърба, ще стана един от най-успешните криминални босове в цялата страна.

-Аз убих шефа ти... – каза Дивайн замислено.

-Това е минало. Мога да го преглътна в името на бизнеса.

Адам поклати глава и се засмя отново.

-Нова политика сред руснаците... изненадващо! Затова ли стана „управител” на „Хилтън”, който по някаква случайност е американски хотел?

-Този хотел отдавна принадлежи на нас. Направихме една услуга на собственика и той го подари на господин Петров. – отговори Володя.

-Пречукали сте Парис и сте спасили семейството от фамилното проклятие? – Адам зададе въпроса съвсем сериозно.

-Хаха, дори в най-сериозния момент ти не можеш да се контролираш. – каза Володя, като за секунда се усмихна. Само за секунда обаче. –Предлагам ти шанс да си тръгнеш оттук жив. Да ти опростя всичко, което стори и да те направя отново важна част от нашето семейство.

-Това семейство беше на братята Петрови. А доколкото ми е известно (тъй като аз убих и двамата) те са мъртви. Така чеее... не. Предпочитам другия вариант – да убия и теб и пак да си тръгна оттук жив.

-Ами останалите ми хора? Да не мислиш, че ще те оставят на мира? Те ще те намерят. – каза Володя.

-И ще умрат както и останалите. – усмихна се Адам. –Отговора ми е не.

-Както решиш. – Володя плясна с ръце. Дивайн усети, че нещо не е наред, но нямаше време да реагира. Зад една от масите в офиса се бе крила комисар Моро. При сигнала на руснака тя моментално се изправи с насочен към Дивайн пистолет.

Чу се изстрел... и Моро падна през отворения прозорец зад себе си. Адам се обърна. На вратата зад него се бе облегнал Купър. Сребърния револвер на братята Петрови бе в ръцете му. Той току що бе стрелял по бившата си шефка, за да спаси Дивайн.

-Реших, че няма да е лошо да го взема с нас. А и все пак дойдох с теб, за да ти пазя гърба. – каза Мартин, подавайки оръжието на Адам. –Ще се върна в убежището ни. Скоро тук ще е пълно с пожарникари и полицаи. Колкото до това... – той посочи револвера. -... той си е твой. Използвай го както знаеш.

Купър излезе от офиса, а Володя стоеше като вцепенен. Малкия му капан бе осуетен и сега той се не се чувстваше никак сигурен. Адам огледа сребърното оръжие.

-Този револвер... принадлежеше на шефовете ти. Заедно с още един, но той най-вероятно все още е у Джонатан. Убих Никола с това оръжие, ще е забавно да убия и теб.

Володя се чудеше как да се измъкне.

-Не ти ли е останала поне малко чест? Постъпи като мъж.

-Какво имаш в предвид?

-Предизвиквам те на руска рулетка! – каза Володя. Беше се изпотил, а ръцете му трепереха, но въпреки това го каза уверено. –Да решим всичко както подобава.

Адам се усмихна злобно. Идеята му хареса. Той придърпа една маса, остави само два стола, разположени в срещуположните й краища и седна.

-Приемам! – каза той и изпразни барабана на револвера. Остави само един патрон, завъртя барабана и го прибра. Володя бавно се приближи до масата и седна, а Адам постави оръжието на масата и го завъртя. След няколко завъртания револвера спря да се движи. Дулото сочеше към Дивайн.

-Ще е забавно! – каза той и вдигна револвера. С усмивка на лице го насочи към слепоочието си. –Сега всичките ти проблеми могат да се решат.

Той натисна спусъка, но изстрел нямаше. Адам опипа черепа си със замислен поглед, след което се усмихна и подаде револвера на Володя. Той бе изключително изнервен докато насочваше оръжието към главата си. Преди да натисне спусъка той хвана здраво ръба на масата и затвори очи. Пистолета не гръмна.

Володя бързо го остави на масата. Потта вече се стичаше на малки струи по челото му. Адам все така спокойно взе вдигна пистолета, насочи го към главата си и натисна спусъка. Отново нямаше изстрел. Оставяйки револвера обратно на масата той реши да си поиграе с нервите на Володя.

-Винаги съм предпочитал хладните оръжия пред огнестрелните. Дават ти... по-голяма близост с жертвата. Но виж... това тук е едно прекрасно произведение на изкуството. – той гледаше револвера. Руснакът все още не бе събрал смелост за своя втори опит. –Това е Colt Python .357 Magnum. Този и другия у Джонатан са единствените два, изработени от сребро и то специално за братята Петрови. В барабана има място за 6 патрона. Ние натиснахме спусъка вече 3 пъти... това май значи, че шанса да умреш е едно към три.

Адам беше все така весел, а Володя ставаше все по-нервен. Той стисна зъби, взе револвера в ръце и стреля. За пореден път куршум нямаше. Володя тресна пистолета в масата и се усмихна спокойно и самоуверено на Дивайн. Тялото му обаче все още трепереше.

Дивайн вдигна пистолета и за пръв път се почувства леко притеснен. След няколко секунди на размисъл той се разсмя.

-Поне знам къде отивам. – каза той и опирайки пистолета в главата си натисна спусъка. Барабана се завъртя за пети пореден път, а ударника се подмести за секунда. Изстрел нямаше. Куршумът беше в последната дупка, а беше ред на Володя.

Адам остави пистолета на масата и се загледа в очите на руснака. Той знаеше какво предстои. Моментното спокойствие, което бе проявил преди малко, сега го нямаше. Володя вдигна револвера и го насочи към слепоочието си.

Точно преди да натисне спусъка той насочи дулото към Дивайн. Прекалено бавно обаче. С бърз замах на лявата си ръка, държаща един от многото му ножове, Адам сряза гърлото на руснака. Той изпусна пистолета и започна да се дави със собствената си кръв. Дивайн взе револвера, насочи дулото между очите на Володя и каза:

-Колкото и от твоите хора да дойдат, аз ще ги избия. Колкото и други да се опитат да ме спрат, няма да успеят. Всичко е толкова... еднообразно. Всички се борят с мен и накрая аз побеждавам. Знаеш ли защо? Защото съм по-добър. От тях, от теб, от всички. И не спирам да го доказвам. Забавното е, че и вие не спирате да се опитвате да ме спрете. Така поне правите нещата интересни. – Володя вече бе пребледнял. Кръв течеше както от раната на гърлото му, така и от устата му. –И между другото... един истински руснак щеше да ме убие затова, че съм убил шефа му, а нямаше да ми предлага работа. Клик, клик...

Бум! Револвера изгърмя. Дупката, която проби между очите на Володя бе малка, но при излизането си от черепа му куршума буквално разби костта на парчета. Адам прибра револвера, изправи се и бавно излезе от стаята. Вече се чуваха сирени, въпреки че не бе ясно какви са – дали на пожарна или на полицейска кола.

Дивайн погледна плана на хотела, окачен на една стена в коридора. На етажа над него бе разположен президенсткия апартамент – последното непроверено място. Време бе за среща с бившата му...

Драскане по ръце?!? Оооо, да :) - Part 3

Един пич (да, Тошо, тебе имам в предвид) има веселото желание да се научи да рисува по себе си. Има шансове да успее, все пак не е кой знае колко сложно. Вчера (събота, 16 февруари) аз му дадох нагледен пример колко лесно става. Та така... ето я ръчичката на Тошката след 2 минути драскане:
ПП: Трябва да се отбележи, че някои от линиите той ги запълни сам! Така се почва :)

WWE No Way Out 2008 - Preview

Така... дойде време и за No Way Out :) Турнира беше build-нат малко не по вкуса ми, но няма значение. Ето ги и предположенията ми за мачовете:

WWE Championship - Randy Orton (c) vs John Cena

Много труден за познаване мач. Залагам на Ортън, защото ако загуби месец преди Манията цялото му шампионство ще иде по дяволите. Нужен му е main event на Mania, за да загуби титлата от Хънтър както си му е реда. А и не искам за 3-та поредна година да гледам как Сина се бие в main event на WrestleMania. Най-добре ще е Ортън да запази, макар че както казах нищо не е сигурно.


World Heavyweight Championship - Edge (c) vs Rey Mysterio

Пак Острието бие. Пак точка.


RAW Elimination Chamber - Chris Jericho vs JBL vs Jeff Hardy vs Shawn Michaels vs Triple H vs Umaga

Тук като победител ще си тръгне Triple H. Просто той е най-сериозно подготвен за main event на Mania. Гадното е, че в последните два RAW-a го нямаше и една победа сега ще дойде като от нищото. Както и да е. Иначе като цяло това може да стане мачът на вечерта. Има потенциал в него да започнат 1-2 нови вражди, така че аз съм доволен. Само присъствието на Брадшоу и Умага ме дразни, но няма значение. Те също имат какво да предложат ;)


SMACKDOWN Elimination Chamber - Batista vs MVP vs Finlay vs The Great Khali vs Big Daddy V vs Undertaker

Този ще е по-слабия от двата EC мача, най-вече заради участниците, но да се надяваме, че ще е по-кървавия. Залагам на 100% за Гробаря, всеки друг вариант ми се струва неприемлив. След този мач Батиста най-вероятно ще започне вражда с Кали или Ви, времето ще покаже. Финли пък ще бъде прецакан от Винс. Много неща може да се случат, но е едно за мен е сигурно - Гробаря срещу Острието на WrestleMania ;) Ураааа!


Career Threatening Match - Mr.Kennedy vs Ric Flair

Флеър ще победи. Кариерата му ще свърши на Мания-та, не сега. Интересното е как ще победи. Ако победи чисто ще започне вражда с някой друг, но ако победи с DQ или нещо подобно то най-вероятно ще има втори мач с Кенеди и той ще е на Mania-та :) Дано, Кенеди заслужава да приключи кариерата на кечист от ранга на Флеър. btw Подготовката на враждата и развитието й много ми харесаха. Особено промотата на Кенеди. Поклон!


ECW Championship - Chavo Guerrero (c) vs CM Punk

Нито мога да предположа кой ще победи, нито честно казано ми пука. Но иначе Пънк ми е доста по-приятен, така че стискам палци на него ;)

Честити празници, денгобари такива! :D

Днес е двоен празник: едни празнуват бай Трифон, други - свети Вальо, има и късметлии, които смесват и двата. Ами... който и празник да празнувате - да ви е честит :D Нарязани като прасета или влюбени като гълъбчета (доста тъп израз, ама...) - няма значение, важното е да се празнува :) Утре дано сте в състояние да се събудите ;)

ПП: Днес изглежда аз празнувам по още един повод. Да ми е честит. И на теб, злобо {}

Моето творчество... Част 16

В последно време ми се занимава само с рисуване на логота, тъй като ме мързи да започна нещо стойностно и по-сложно. И така се появи идеята за рисунката долу. Всички емоционално настроени душици могат да си я копнат, оразмерят и да си я сложат за аватар :) След това ако ги има сред моите абонати ще ги блокна :)

Препоръчани песни - Част 4

1.AFI - Endlessly, She said
Има смисъл, има яка структура (знам, че е тъпо да го кажеш за песен, но си е така) и крещенето на Davey Havoc радва. Toчка.

2.Serj Tankian - Sky is over
Същото като за горната, с разликите, че Серж е "позамазал" смисъла и това, което радва е неговия глас. Има и доста пресен клип, който може да гледате в блога.

3.Seether - Fake It
Новичка песен, харесва ми заради непринудения ритъм и готиния припев.

4.Finger Eleven - Paralyzer
Много... палава песен :D В смисъл текста, като музика не е нищо особено, но на мен си ми харесва.

5.Puddle of Mudd - Psycho
С такова заглавие как да не я харесвам? :D Неее, песничката си струва, макар да е малко далеч от нещата, които слушам по принцип. May be I'm the one? :D

За днес това. Мъчи ме сериозен мързел и липса на време, така че като имам време пак ще пиша ;)

BFM Twelfth Edition - Triple H vs Undertaker (WrestleMania X-7)

Продължителност: 18 минути и 17 секунди
Дата:
1 април 2001
Проведен в:
WWE WrestleMania X-7
Размер на файловете:
Мач - 146 mb

Линк:
Мач

Историята: След като ННН побеждава Стив Остин на No Way Out той решава, че заслужава да е в Main Event-a на WrestleMania след като е побеждавал и Скалата и Остин. Гробаря се намесва и казвайки, че никога не е бил побеждаван от Хънтър. Това води до атака на Играта над Гробаря по време на мач с Грамадата. Кейн спасява брат си. На следващата седмица Тейкър се опитва да разбие лимузината, в която са ННН и жена му Стефани, но заради това е арестуван и получава ограничителна заповед да не се приближава до Стефани. Това води до атака на Кейн и Тейкър над Играта по време на мач с Тест, като Кейн залавя Стефани. Братята заплашват да я хвърлят от един балкон и това кара комисионерът Уилям Ригъл да даде на Гробаря така желания мач с ННН. И така за WrestleMania e насрочена първата им среща 1 на 1 на PPV.

Божието мнение: Мачовете и на двамата на Мания винаги са били на ниво. Този не е изключение. Много интересен мач с доста обрати. И кръв даже има :D А entrance-a на Гробаря... ох, entrance-a! Това направи Rollin' любимата ми песен и ме привърза към по-тежката музика. Но това не е толкова важно. Важен е мачът, а той е много добър. Не случайно е втория по важност за WM17. Браво и на двамата :)
Божията оценка: * * * * 1/2

PS: Сори, че няма по-хубави шотове, но имах някои проблеми с BSPlayer ;)

Моето творчество... Част 15

Такаааа... няма да крия, че чакам с нетърпение излизането на The Dark Knight (колкото и детинско да ви прозвучи), основно поради факта, че искам да видя как вече покойния Heath Ledger (RIP) се е справил с ролята на един култов психопат - The Joker. Една вечер реших, че няма да е лошо да нарисувам Г-н Усмивка и ето го резултата:
ПП: Why so serious? :|

A Dark Tale - Част 30 "Животът е весел..."

Място: главната улица пред хотел „Хилтън”
Дата: 21 февруари 2007
Час: 22:48

Купър погледна към Адам, който стоеше и си тананикаше някаква мелодия. Стояха пред хотела на вече покойните братя Петрови и обмисляха какъв да е следващия им ход. Бяха дошли пеш, въпреки че за Дивайн не бе проблем да отвори вратата на която и да е кола. И незнайно защо той бе направил това току що. Не когато им трябваше превоз, а точно пред хотела.

-Може ли да попитам... – подхвана Мартин. –Защо по дяволите чак сега крадеш кола, след като вече сме тук.

Адам се огледа малко стреснато, след което се усмихна:

-Защото искам да направим ефектно влизане. А и ходенето до тук беше полезно за здравето ни... поне за моето, твоите дробове сигурно не са много доволни.

-Ще се справят, благодаря за загриженоста. – каза заядливо Купър.

-Няма нужда. – погледна го празно Дивайн. –Аз въобще не съм загрижен.

Преди Купър най-накрая да избухне заради надменноста на партньора си по неволя, Адам вече се бе качил в колата и бе запалил двигателя. Колата бе паркирана пред главния вход на хотела, от другата страна на който се намираше площадът, на който Дивайн се бе опитал да убие Кроуни преди изборите.

-Ти ще караш. – каза Адам и излезе от колата. –Даваш газ и се насочваш към входа. И един съвет от мен: няма да е лошо 10-ина метра преди входа да изскочиш от колата. Имам други планове за нейното бъдеще, които не включват наличието на шофьор вътре.

Купър се вмъкна в колата и се огледа малко замислено. Не схвана почти нищо от думите на Дивайн. Знаеше само, че се иска от него да засили колата към входа и да скочи преди колата да се е разбила в стъклото. Стъкло, тъй като целия вход на хотела бе изграден от прекрасно инкрустирано стъкло, което даваше чиста гледка на лобито, което всъщност беше център на хотела. То се издигаше на няколко етажа и можеше да се наблюдава от повечето коридори на хотела. В него бяха рецепциите, както и стълбищата и асансьорите към етажите. В центъра на лобито имаше малък фонтан, осветен от златисти светлини. В момента няколко гости, както и няколко типични представители на хората на Володя, обикаляха из лобито по различни задачи. През прозорците Купър видя поне четирима руснаци, дебнещи най-вероятно за пристигането на Адам. Мартин си отбеляза, че след като проникнат първо трябва да се справят с тях, за да не бъдат атакувани от високо.

Почукване по стъклото на колата го стресна. Той погледна през прозореца и видя Адам да му се усмихва и подканващо да сочи към хотела, докато с другата ръка си подхвърляше някакъв кибрит. Мартин стисна волана и даде газ. Колата тръгна моментално и тъй като имаше около стотина метра до хотела успя да набере без проблем. Остъкления вход все повече се приближаваше и Купър изскочи от колата. Падайки на земята реши, че е малко рано, но го бе страх да рискува да се разбие с колата. Той се загледа към продължаващия напред автомобил, когато видя един маркуч да се подава от резервоара и от него да изтича гориво. Той не можа да си обясни откъде по дяволите се е взело парчето гума и защо, когато изведнъж една тънка огнена линия не го задмина, преследвайки колата. Мартин погледна назад. В началото на пламъка стоеше Адам, а огнените езичета осветяваха злобната му усмивка. Купър за секунда си обясни всичко – докато той беше наблюдавал хотела, Дивайн бе направил така че горивото на колата да тече докато тя се движи. Мартин се обърна към хотела и видя как колата се разбива във остъкления вход, когато последната част от плана на Дивайн се изпълни и огнената линия достигна резервоара, взривявайки колата. Няколко писъка се чуха за миг, но бяха заглушени от експлозията. Цялото лоби вече бе в пламъци.

Мартин се почувства отговорен за случилото се с невинните гости на хотела. Помисли си, че е стигнал нивото на хората, които преди години бе залавял и преследвал. Адам мина покрай него и му подхвърли кибрита. Моментално два дълги ножа изскочиха от ръкавите му и той с уверена стъпка продължи към хотела. Купър хвърли кибрита по него.

-Тъпо копеле! – изкрещя той. –Там имаше невинни, дявол да те вземе.

Дивайн се спря и леко обърна глава към бившето ченге.

-Той вече веднъж го направи. – каза той и се засмя. –След което ме научи, че невинни на този свят няма.

След тези думи Дивайн продължи все така уверено напред, а Мартин падна на колене, питайки се дали всичко около него има смисъл. Струваше ли си да помага на този психопат, за да се излекува? Струваше ли си да убива други, за да живее? Дори да се излекуваше какво можеше да му поднесе живота от тук нататък? Мисъл след мисъл започнаха да минават през главата му, докато тялото на неговата надежда за спасение навлизаше в пламъците.

* * *

В лобито цареше хаос. Останките от колата се бяха разбили във фонтана, от който все още излизаше вода. Пламъците се бяха разрастнали и сега голяма част от лобито гореше. Няколко тела лежаха неподвижно наоколо, а по стълбите вече се бяха наредили уплашените мутри на Володя. Те бяха предупредени да очакват един човек, а сега като че ли ги бе нападнала армия. Всички обаче знаеха откъде ще дойде врагът – очите им бяха вторачени към опожарения вход на хотела.

С бавна крачка от пламъците излезе фигурата на млад мъж. Беше облечен в черни дрехи, стилово неопределени. На някои места по късото му яке и панталона му имаше бели щампи с неясни фигури, на други имаше малки шипчета. Косата му бе леко разрошена, а на лицето му грееше зловеща усмивка. Адам бе готов да се забавлява.

Преди някой от пазачите да успее да реагира от ръцете му излетяха два ножа, които се забиха в гърлата на двамата най-близки пазачи. Още преди телата им да се бяха свлекли на земята, той скочи към стълбищата. Скокът бе нечовешки – прескачайки двуметровия фонтан и изминавайки във въздуха разстояние от поне 15 метра Дивайн падна точно пред други трима пазачи. С невероятна скорост измъкна два ножа от панталона си и започна да сече. Първия руснак падна с прерязано с гърло, втория бе разпорен от пъпа до слънчевия сплит, а третия умря с едно извадено око. За няколко секунди Адам бе убил вече петима.

Крайно време беше охраната да се озсъзнае и да открие стрелба. С още един скок обаче, този път назад, той се върна в началната си позиция, след което скочи във фонтана. Слизайки към приземния етаж на лобито руснаците не спираха да обстрелват водната повърхност. Кръв обаче нямаше...

Седем души обградиха фонтана и зачакаха, оглеждайки се нервно. Една ръка се показа на повърхността на водата и моментално бе залята от дъжд от куршуми. Един от руснаците се приближи и издърпа тялото навън. Беше на един от колегите им, най-вероятно изхвърлен във фонтана от експлозията на колата. Другите започнаха отново да оглеждат водата. Един се наведе прекалено ниско, бе забелязъл нещо да лъска във водата. Дори в екстремни ситуации човешката алчност работи безпроблемно и той беше доказателство за това. Докато се навеждаше от водата изскочи една ръка и заби ножът, който държеше под брадата му. Острието изскочи през челото му, а тънка струя кръв за миг потече по ръката. Останалите се вторачиха, гледайки как Дивайн изскача от водата до поредната си жертва. Той моментално измъкна ножа от главата на руснака и го хвърли по най-близкия от останалите шестима, пробивайки гръдния му кош. Останалите започнаха стрелба. По невидима жертва обаче, защото скачайки нагоре Адам ги остави да се стрелят един с друг. Трима паднаха от приятелски огън, а останалите двама бяха посечени от неконтролируемия Дивайн. Мокър до кости, с леко обгорени дрехи и нацапан с кръвта на враговете си той се допря до една от стените и се засмя.

-Скъпи другари, за мен е чест да цапам ръцете си с гадната ви кръв. Ако не друго то поне вече знам, че тъмно червеното ми отива. – той си говореше сам, долепен до стената. Смехът му ставаше все по-налудничав. Приличаше на човек, който е бил гъделичкан прекалено много време. В неговия случай сякаш го бяха гъделичкали с нож.

Той изчака известно време и видя, че повече хора няма да дойдат. Следващите жертви трябваше да си ги намери сам. Със спокойна стъпка и подсвирквайки си той тръгна към главното стълбище, на върха на което бе убил трима от охранителите.

-I’m a Barbie girl, in a baby woooooorld, life in plastic – it’s fantastic! запя той, след което започна да се смее на собствената си лудост. –Мамка му, искам някой да се опита да ме убие! – гласът му отекна из пустото лоби. Сякаш в отговор на молбата му през горящия вход в хотела проникнаха още костюмирани „охранители”, въоръжени с любимите си AK-47. Бяха много, над 20 души. На Адам въобще не му се броеше. Той само се усмихна и на насочените към него дула. Чу един от руснаците тихо да пита:

-Той ли е?

-Той е! – отвърна Дивайн ухилено и замахна с ръка. Сякаш самия въздух оказа своята тежест върху пода и той се напука. Една невидима ударна вълна разби фонтана на парчета и когато се удари в руснаците, стоящи най-отпред, ги превърна в купчина кожни обвивки, пълни с натрошени кости. Другите бяха живи, но повалени. Никой не можа дори да си помисли да стреля. Адам се нахвърли с два ножа в ръце върху повалените мутри и започна да пробива плътта им с някаква изввратена нахъсаност. Последният, който остана бе този, задал въпроса „Той ли е?”. Дивайн бавно се приближи към него. Беше млад, на не повече от 20 и иначе здравото му тяло сега се бе прегънало от болката, причинена от ударната вълна. Адам се наведе над него с ножовете в ръце.

-Защо? – попита руснакът, опитвайки се с жалкото си самосъзнание да разбере мотивите на Дивайн.

-Защото от Русия са започнали да внасят доста гадна водка. – каза Адам замислено, след което се ухили. –Тъп въпрос, тъп отговор!

Острието на единия от ножовете безпроблемно си проби път до сърцето на младока и сложи край на краткия му живот. Адам извади ножа и се загледа в лицето на мъртвия вече руснак.

-Да беше казал нещо по-умно... Сега предсмъртната ти дума ще е била „Защо?”. – той поклати глава. –Можеше да ме попиташ нещо по-оригинално, като да речем „Как?”. – Дивайн отново се разсмя. Той се изправи и с все така спокойна стъпка се изкачи по стълбището. Чакаше го още работа...

Can't Stop Loving You

Lyrics: Anton Birov & Florian Pekazh

When the stars go out each night,
I wonder why you can’t be mine,
Seems you were more than right,
There’s nothing in me to shine.

My tears keep falling down
And without you by my side,
I feel like I’ll drown,
And I can’t continue the fight.

Now, my eyes have run out of tears,
But I’m still here waiting for you,
For the look in you pretty eyes,
I can not stop loving you.

Now I pray that you’ll be back,
You’ll always be in my heart,
Your hands again on my neck,
Your loss is all I ever feared.

I live trough the nightmare,
That overshadowed all my beautiful dreams,
I hope to see you somewhere
And to get from you one last kiss.

Now, my eyes have run out of tears,
But I’m still here waiting for you,
For the look in you pretty eyes,
I can not stop loving you,
I can not stop loving you…

PS: Днес с колегата Пекаж решихме да сътворим нещо общо и така се появи този текст отгоре. Всяка дума е написано с чувство и се надяваме да ви хареса. Може би някой ден ще запишем и песента ;)

Препоръчани песни - Част 3

Аз продължавам да предлагам някои от моите любими парчета. Дано си харесате нещо ;)

1.System of a Down - Roulette (Link)
Невероятна. Поне за мен... тази песен е една от малкото, които са ме карали да се замисля върху всичко около мен по някакъв начин. Не знам, може би влагам прекалено много емоции в слушането, но просто на мен така ми влияе. Текста е малко странен (така де, Систем-овски), а музиката... не мога да го опиша. Музиката е прекрасна, мамка му.

2.Dream Evil - Losing you (Link)
Изключителна балада. Едно голямо благодаря на Керенски, че ми я прати, тъй като фактът, че не я бях чувал си беше сериозен пропуск в музикалната ми култура. Както и да е, важното е, че песента е на невероятно високо ниво и като музика, и като текст.

3.Drowning Pool - Tear Away (Link)
DP винаги са ме кефели като банда, особено в оригиналния им състав (с новия вокалист не е същото, но какво да се прави - старият умря от свръхдоза), и повечето им песни са повече от приятни за слушане. Тази специално е един от личните ми техни фаворити. Адски самовлюбен текст (I don't care about anyone else but me...) и наистина приятна музика, макар песента да е малко бавничка. Няма как да не ме радва :D

4.KoRn - Coming Undone (Link)
Една от любимите ми техни песни. Барабаните тип We Will Rock You + бруталните китарни изпълнения на KoRn правят песента златна. Трудно се харесва от първо слушане, но с времето човек осъзнава колко зарибяваща е...

5.Trust Company - Downfall (Link)
Чух я доста отдавна и ме привлече с ритъма си. Много зарибяваща песен, проблемът е, че по едно време малко прекалих със слушането й (беше на repeat в Winamp-a докато четях някакви палави комиксчета от по 100 страници) и сега ми е малко поомръзнала. Иначе си струва :)

Драскане по ръце?!? Оооо, да :) - Part 2

Миналата седмица (май беше в четвъртък) за пореден път бях завладян от легендарната ми творческа агресия и това доведе до ново произведение върху ръката ми. Мене лично ме радва супер много... за съжаление качеството на снимката не е добро, но си личи за какво става въпрос.

Относно дебюта на Брок Леснър в UFC

Така... това на картинката са двама биещи се мъже, някой да не си помисли нещо :D Реших да напиша нещо за дългоочаквания дебют на бившия кечист на WWE Брок Леснър в MMA организацията UFC. За незапознатите ще поясня, че Леснър е едно много напомпано говедо с руца главица, което дебютира в WWE през 2002 и смаза първо Хоган, после Скалата, след това и Гробаря и Кърт Енгъл. Абе мачкаше каквото види. И за разлика от сегашния Супермен Сина, Леснър имаше завидна скорост и техника, освен чисто животинската му сила. Обаче стана така, че първо мечтите му за професионална кариера в американския футбол, а след това и алчността му го отдалечиха от кеча като цяло и той реши да се заеме с MMA.

A какво всъщност е ММА? Ами това е съкращение от Мixed Martial Arts или казано на български - смесени бойни изкуства. UFC е може би най-голямата организация в света и там всичко си е абсолютно реално. Влизаш в осмоъгълния ринг и се стараеш да оцелееш през рундовете, нанасяйки повече удари на противника си. Има си съвсем реални (и наистина болезнени) хватки за предаване и т.н. И така... Леснър реши да иде там и да се изправи срещу бойци с много голям опит. Първият му мач бе срещу бившия световен шампион Франк Мир. Леснър започна много добре битката със светкавично поваляне и множество удари по главата на Мир, но доста бързо след това допусна фатална грешка - остави краката си открити, Мир го улови в leglock и Леснър за секунди се предаде. И така за по-малко от 2 минути завърши дългоочаквания му дебют.

Няма да крия, че бях скептично настроен относно шансовете на Леснър да победи. За разлика от кеча в ММА всичко си е напълно реално и побеждава този, който наистина е по-добър боец. Опита и уменията на Мир му бяха достатъчни да надделее над Леснър и да си тръгне с победата. Това и очаквах да стане.

Основното нещо, което ме мъчи е дали Леснър постъпи правилно. Кариерата му в WWE започна идеално и се развиваше повече от добре. Ако не беше решил да напусне, той щеше да е на върха сега, а не Сина. Просто... нещо го спря. Слепите му мечти ли бяха проблема или факта, че никога не е искал да се занимава сериозно с wrestling. Не знам... Но си е факт, че ако беше останал в WWE сега щеше да е огромна звезда. За съжаление не го направи. Оставя ми само да му пожелая успех в UFC и дано следващия път се представи по-добре.

ПП: UFC 81 Breaking Point го има в Арена. Мачът на Леснър е в началото на втория диск, ако искате си го изтеглете и го гледайте. А и ако харесвате бойните спортове UFC може да ви допадне като цяло.

BFM Eleventh Edition - Ric Flair vs Randy Orton (WWE Taboo Tuesday 2004)

Правила: Steel Cage Match
Продължителност: 10 минути и 35 секунди
Дата: 19 октомври 2004
Проведен в: WWE Taboo Tuesday 2004
Размер на файловете: Мач - 283 mb

Линк:
Мач

Историята: До август 2004 Ранди Ортън е член на Evolution, фракция водена от Triple H. На SummerSlam същия месец обаче Ортън спечелва World Heavyweight Championship-a от Крис Беноа. На следващата вечер е изхвърлен от Evolution с брутален побой. Хънтър му поставя ултиматум да постъпи разумно и да предаде титлата на него, но Ортън отказва и се изплюва в лицето му. Това води до мач между двамата на Unforgiven, където с помощта на Рик Флеър и Батиста титлата отива в ръцете на ННН.

Ортън не се отказва и приема предизвикателство от Флеър - мач на Taboo Tuesday между двамата. Причината за предизвикателството е, че Ортън споменава, че хората ще запомнят Флеър само с това, че е целувал задника на ННН. Тъй като мачът е на Taboo Tuesday главния мениджър Ерик Бишоф дава възможност на феновете да гласуват какъв да е мачът: Fall Count Anywhere, Steel Cage или Submission Match.

Божието мнение: За краткото време, което им е дадено (едва 10-ина минути) двамата правят един наистина запомнящ се мач, без излишно бавене и т.н. Дори Флеър, имайки предвид годините му, е доста бързичък. Мачът си струва гледането, така че... палци горе :)
Божията оценка: * * * *

Препоръчани песни - Част 2

Време е за още песнички, които може и да са ви известни, но заслужават да ги спомена (не са нови, но за сметка на това са стойностни):

1.Nightwish - Bye Bye Beautiful (Link)
Някои хора не харесват новата Nightwish. На мен честно казано не ми пука. Даже песните от последния им албум са ми по-приятни от предишното им творчеството. Тази например - бърза, ритмична, с еднакво добри мъжки и женски вокали.

2.Thousand Foot Krutch - Last Words (Link)
Невероятна банда, а песента... ме надъхва :D Текста е нещо като предсмъртно писмо и идеята доста ме радва. А музиката на TFK е просто супер добра.

3.John Williams - Across the stars (Link)
Това е само музика, при това симфонична! Предупредени сте. Ако трябва да съм точен това е любовната тема от Star Wars Episode II: Attack of the clones. Мелодийката се набива много лесно в главата на човек. Накрая е изпълнена с арфа и този момент от mp3-ката просто ме прави адски щастлив човек.

4.Three Days Grace - Get Out Alive (Link)
Тази песен... е трудна за описване. В смисъл това е една от онези песни, които просто са правени с някакъв емоционален заряд, който пречи да бъдат описани с думи от типа на "яка", "надъхваща" и т.н. Едно спокойно парче, в което всеки може да намери индивидуален смисъл за себе си.

5.Rob Zombie - Feel So Numb (Link)
Много весела песничка с палав ритъм. А и текста ме радва супер много. Зомби е един вид творец, така че дори музиката му да не ми е винаги по вкуса го уважавам заради факта, че прави нещата по свой си начин.

A Dark Tale - Част 29

Място: покрайнините на Хевънспорт
Дата: 21 февруари 2007
Час: 21:32

Лекият, все още зимен вятър отвя воала настрани и разкри лицето й. Бе красиво, макар и всъщност да не й принадлежеше. То бе просто начин да се появява в свят, в чието създаване бе участвала. Начин да заблуждава хората, че е една от тях. Начин да е сред децата си, без те да й се кланят и да я възхвалят. Начин да ги наблюдава и да им се радва... едно премигване и всички тези глупави мисли отлетяха от божията глава. Господ се загледа умислено към стоящия недалеч Хевънспорт и се зачуди къде ли се губи „сладкото й братче”. Появяването му последва почти мигновенно. Една малка бяла точка се появи във въздуха над града, летейки бързо към нейната позиция и за секунди се разби в почвата на няколко метра от нея. Сатаната с бавни стъпки се появи от разнеслия се наоколо прах. Бе „облечен” в типичното си земно облекло – черен костюм, дълга черна коса и заразителна усмивка. Тя му се усмихна леко лицемерно:

-Закъсняваш.

-Случайно попаднах на нещо интересно и трябваше да спра, за да погледам. – каза той усмихнато. –И добра вечер, благодаря ти, че ме поздрави.

-Не сме тук, за да се поздравяваме. Искаше да говорим... е, тук съм. Говори. – тя беше сериозна и дори леката двулична усмивка бе изчезнала от лицето й.

-Не съм особено доволен от факта, че отмъкна протежето ми, мила сестричке. Той беше ценен съюзник.

-Ти го остави да умре. – отвърна Господ.

-Защото се издъни. Ще се издъни и с твоята задача, каквато и да е тя. – Сатаната поклати глава леко отчаяно, а Господ се усмихна самоуверено. –Да, сестричке, знам, че си го прикрила. Неведнъж се опитах да го наблюдавам, но не се получи. Само, че днес имах възможността да го намеря на живо.

-Какво? – стресна се Господ.

-Защо мислиш, че се забавих? Слушах как нашият мил Адам и онова бивше ченге кроят планове за нападане на руската мафия. Те са толкова весели хора! – Сатаната се разсмя.

-Това е превантивна мярка, за да подсигуря безопасноста на протежето си, мили братко.

-Като го пратиш срещу цялата руска мафия?! Поклон! – тук Сатаната падна на колене и започна да се кланя на Господ. Тя погледна с погнуса на него и заядливата му смешка.

-Ти не можа да се възползваш от потенциала на Дивайн, но аз ще успея.

-И за какво точно ти е притрябвал Дивайн? – попита Сатаната, изправяйки се. Прекалено дългото общуване с хора провали опита на Господ да прикрие раздразнението си. –Освен ако Месията не ти се е опълчил и сега искаш от Дивайн същото, което исках и аз: да го убие. Прав ли съм, сестричке?

Господ наперено вдигна глава. Тя отказваше да признае поражението си.

-Вижданията ни с Месията за Докоснатите започнаха да се разминават. Опитах се да се оттърва от него, но той... някакси ми се изплъзна. Открил е начин да се защити от мен и това не ми харесва.

-Значи защитата му вече не е осигурена от теб? – попита изненадано Сатаната.

-Не.

-Интересно... аз постоянно се опитвам да се докопам до съзнанието му, но не успявам. Мислех си, че ти си отговорна.

-Не съм. Сега той е пречка за мен, колкото и за теб. Желае открита война с Хевънспорт и обмисля как Докоснатите да завладеят света. Побъркал се е напълно. – каза с лека тъга Господ.

-Но ти мислиш, че проблема е сериозен, нали? – усмихна се брат й. –Това, което започнахме в този малък град като детска игра скоро може да се превърне в сериозен проблем и за двама ни. Щом е намерил начин да се пази от нашето влияние, може би ще намери начин и някой ден да ни предизвика.

-Затова може би трябва да се обединим. – Господ го погледна така, сякаш току що и бе дошла някаква налудничава идея.

-Моля? – изсмя се Сатаната.

-Според Правилата не можем да се намесваме физически в живота на хората. Но ако двамата се обединим можем заедно да убием Месията. Така няма да имам нужда от Дивайн, а и ще си спестим толкова много бъдещи проблеми. Какво ще кажеш, братко? – в очите на Господ се четеше някаква надежда. Чувство, присъщо най-вече на хората, но сега така ясно изразено в погледа й.

-Ами... не. – ухили се Сатаната. Това стресна сестра му. –Ти започна тази игра, сега аз искам да видя как ще свърши. Искам да разбера дали Дивайн ще се справи с задачата, която аз първоначално му дадох. Все пак... той е мое творение. Иначе ти благодаря за информацията. Научих каквото ми трябваше.– тук той се завъртя на пръсти и тръгна в противоположна посока. Господ се провикна разярено зад него:

-Правиш грешка!

Сатаната се спря и я погледна през рамо. Полу-усмивка се бе разляла по устните му.

-Не, сестричке... ти си тази, която направи грешка и то много отдавна.

Той отново се разсмя и смехът му бавно се изпари в околноста, заедно с тялото му, което сякаш се разпадна на парченца, които за миг се сляха с мрака.

A Dark Tale - Част 28

Място: таван на изоставен хотел, Западен Хевънспорт
Дата: 21 февруари 2007
Час: 21:17

Нощта вече се бе спуснала над Хевънспорт, когато Купър се събуди. В последно време нямаше кой знае колко задължения и прекарваше голяма част от времето си в спане. Нямаше значение дали е ден или нощ – той спеше постоянно. Така поне не мислеше за цигари или алкохол. Кашлянето обаче не рядко го събуждаше, както беше и в този случай. Кръвта сега бе малко. Мартин избърса устната си с ръкава на кафявия си шлифер и се замисли дали да продължи да спи. Една сянка обаче привлече вниманието му – изглежда за пръв път от доста време Дивайн се бе застоял на тавана. След концерта той рядко се задържаше там, но сега стоеше на едно малко дървено столче и гледаше в пода.

-Хей, мъртвецо, какво става? – провикна се Купър, надявайки се да привлече вниманието му.

Адам бавно обърна глава към него. Погледът му бе съсредоточен и пресметлив. За секунда Купър се запита дали трябва да се страхува, защото начина, по който го гледаше Дивайн, бе доста стряскащ. Думите на партньора му по неволя обаче го успокоиха, поне що се отнася до собственото му здраве:

-Бях в апартамента ти. Или каквото е останало от него...

-Някой се е опитал да влезе, а? – попита Купър.

-Двадесет и трима души. – каза студено Адам. Цифрата стресна Купър.

-Сигурен ли си?

-Ако не бях сигурен нямаше да ти го казвам, ченге. – каза още по-надменно Адам. –Има си начини да се разбира колко хора са загинали на дадено място.

-И все пак въпросът е как са свързали теб с мен. Да не би онова куче Трей да ни е издало?

-Не вярвам. – поклати глава Дивайн. –Той вече е в Рая.

-Какво? – стресна се Мартин. –Кога го уби?

-Не съм го убил аз. – в изказването на Адам имаше известна доза тъга. –Изглежда Джонатан е разбрал малката тайна, която той и Моника имаха.

-Откъде знаеш, че е мъртъв?

-От най-достоверния източник.

-Господ? – предположи Мартин.

-Не, от Вдовицата в бяло. Естествено, че от Господ.

Мартин се почувства зле, заради това, че не се бе досетил сам и бе задал глупав въпрос. Но Дивайн знаеше как да смачка самочувствието на човек и без това.

-И сега какво? Протежето на Кроуни е отишло в Рая?

-Хората се разпределят между Рая и Ада по доста интересен начин. – каза Адам. –Има едно странно нещо наречено саможертва, което автоматично ти печели място в Рая... За съжаление аз не съм способен на подобна глупост.

-Повечето хора са способни на подобна „глупост”, знаейки, че това ще им осигури място при Господ. – контрира го Купър.

-Аз не съм от „повечето хора”. Аз съм по-добър. – усмихна се самодоволно Адам.

Мартин не се издразни от самоувереността на Дивайн. Вече бе свикнал, но все пак реши да направи една злобна забележка:

-И защото си по-добър от тях не можеш да отидеш в Рая.

Адам се усмихна.

-Да не мислиш, че го искам? Да не мислиш, че толкова много желая да съм в онова място? Под нечий друг контрол? Не. – той поклати глава. –Просто такава е сделката. Аз убивам Месията, всичко свършва и отивам в Рая.

-Стискам ти палци. Ще ти е трудно.

-Да, особено с руснаците по петите ми. – промълви тихо Дивайн.

Мартин тъкмо бе решил да продължи да спи, когато чу думите на Адам и отново се обърна към него.

-Руснаците? Те ли са щурмували апартамента ми? – учудено попита той.

Дивайн кимна.

-Да не мислиш, че Джонатан ще прати обикновени ченгета да се справят с мен? Той не знае какво съм, но знае, че съм труден за побеждаване и най-вероятно се е възползвал от жаждата за вендета на руснаците.

-Руската мафия е опасна. Знаеш го по-добре от мен, имал си си работа с тях и преди. – понякога това, че бе чел досието на Дивайн, караше Купър да се чувства малко по-уверен.

-Те са хора като всички други. Убиването им е като детска игра... И мисля, че е време да си поиграя. – тук Адам се разсмя. Бурно и лудо, неконтролируемо и поглъщащо, както всеки път.

Мартин присви очи. Да не би Дивайн да замисляше да иде при руснаците?

-Ти... – започна той. -... нямаш намерение да се разкриваш пред тях, нали?

-Да се разкривам?! – ухили се Адам и се изправи, вдъхвайки страхопочитание у бившия полицай. –Не, аз имам намерението да ги избия. Всички до един!

-Това е лудост! – възпротиви се Купър. –Те са прекалено много и са прекалено опасни. Ако ги нападнеш ще те убият и скапаната ти божия мисия ще се провали...

-А с нея и шансовете ти за излекуване. – прекъсна го Дивайн, сякаш прочел мислите му. Мартин кимна. –Показваш егоизъм, ченге, това ми харесва. Но вече съм го решил. Няма да чакам руснаците да ме намерят. Аз ще ида при тях... А и те няма да са сами. – Адам леко наведе глава, извади от задния си джоб смачкана страница от вестник и я подхвърли на Купър. Той я разтвори набързо. Заглавието най-отгоре беше „Кметицата Кроуни на посещение при Володя Иванович”. В стаята отдолу се съобщаваше, че жената на Кроуни ще е гостенка в хотела на руснака, считан за наследник на Никола Петров, и двамата ще обсъждат как да бъде заловен убиецът.

-Звучи ми като капан. Но ако Кроуни е разбрал за връзката на Трей и Моника, не виждам защо тя ще му помага. – Мартин погледна Адам, който бе започнал нервно да се оглежда.

-Може би не й е оставил избор. – отговори Дивайн, не спирайки да се ослушва. Сякаш бе усетил нещо, неуловимо за сетивата на Купър.

-Ще я убиеш ли? – попита Мартин.

Адам спря да се оглежда и го погледна право в очите.

-Не... аз не съм такъв човек. – каза той с усмивка.

Мартин го погледна съмнително.

-И въпреки всичко си мисля, че идеята не е добра. Глупаво е да идеш сам... Нека помогна.

Адам се изсмя.

-Искаш да рискуваш живота си? Не те разбирам.

-Ако умреш аз няма да бъда излекуван. Следователно ако има кой да ти пази гърба шансът да живея е по-голям.

-Един бивш престъпник и един бивш полицай срещу цялата руска мафия.... ще е забавно. – Дивайн отново започна да се смее. –Приготви си играчките, ченге. Тази вечер ще си поиграем.

Мартин неусетно се усмихна, погълнат от адреналина, който го обзе, когато мисълта за предстоящата самоубийствена атака нахлу в главата му. Знаеше, че има голям шанс да бъде убит, но кураж му вдъхваше това, че до него щеше да е един на два пъти съживяван психопат, който на всичкото отгоре е подчинен на Господ. Мартин не бе сигурен какво точно иска да прави Дивайн, но предпочиташе да е до него и да се погрижи неговия билет към излекуване да не бъде убит.

Адам спря да се смее и отново започна да се оглежда, сякаш имаше нещо наоколо, което той искаше да открие. Гледаше най-вече нагоре, към покрива над тях, и се взираше така сякаш успяваше да види през самия покрив. Купър не му обърна кой знае какво внимание и се разрови из една от чантите, които бе взел от апартамента си. Отвътре извади четири пистолета и кобури за тях, след което набързо се екипира. Изведнъж нещо зад него сякаш се срути и той моментално се обърна. Дивайн го нямаше, а над мястото, на което бе стоял, сега зееше дупка в покрива. Мартин погледна и видя как Адам нервно обикаля отгоре, гледайки в една посока.

-Какво стана? – провикна се Купър.

Отговорът беше кратък:

-Някой ни наблюдаваше.

Подкаст: BIRECAST Брой 9 - Spider-Man, Venom и филмите на Sony/Marvel

BIRECAST отново е тук! След като последните два месеца бяха доста натоварени, деветият брой на подкаста, в който си говорим за най-разли...