Picasa - I'll take everything...

Отдавна не съм поствал най-вече, защото исках предположенията за Mania да стоят повечко време. Е, сега качвам една малка едитната снимчица. Тези дни ще има други, по-големи неща. Това долу е инспирирано от главоболието ми и песента I'll take everything на James Blunt:
PS: Yep, I know I look like shit on this one. That was the idea :D

WrestleMania XXIV - Preview

Най-големият турнир за годината е след едва 3 дни и е крайно време да дам своите прогнози за резултатите. Редът на мачовете е произволен:

WWE Championship: Randy Orton (c) vs John Cena vs Triple H
Главния мач, най-вероятно... Мисля, че може да е почти на нивото на Triple Threat-a от WrestleMania XX. Залагам на Хънтър, просто защото не искам да спечели Сина. Симпатиите ми са за Ортън естествено, но шансовете да запази са доста мизерни.


World Heavyweight Championship: Edge (c) vs Undertaker
The streak continues... С други думи победа за Тейкър. Острието имаше голям шанс да бъде човекът, който ще прекрати streak-a, но след като загуби MITB мача миналата година стана... неподходящ. Сега очаквам 16-0.

Career Treating Match: Ric Flair vs Shawn Michaels
Довиждане, Рик! Крайно време ти е да се пенсионираш стари приятелю и Шон ще те победи с чест и достойнство :D Ако Флеър се напъне малко, това може да стане златен мач. Всъщност имайки предвид, че това наистина май му е последния мач дори да е пълна боза, пак ще се запомни.

Money In The Bank Ladder Match: Chris Jericho vs Mr.Kennedy vs Carlito vs Shelton Benjamin vs John Morrison vs CM Punk vs MVP
Много атлетични и талантливи участници. Мачът определено ще си струва да се гледа, защото куфарчето ще изстреля всеки от тях (дори Джерико) на върха. Залагам на Джерико или Кенеди.

Floyd Mayweather vs Big Show

Още не е ясно какви точно ще са правилата на този мач. Дали ще е wrestling или боксов. Враждата беше build-ната добре, като изключим факта, колко много хора джобиха на Грамадата (дори и да бяха доведени от FCW точно с тази цел). Очаквам победа за Mayweather, тъй като едва ли се е навил да участва при условие, че ще загуби.

Battle of the brands: Batista vs Umaga
Ако в този мач има победител мисля, че ще е Батиста. Въпреки, че всички знаят кой е по-добрия brand (RAW естествено) победата най-вероятно ще е за Батиста, освен ако не гласят Умага за много силен пуш в предстоящия му престой в SMACKDOWN.

Bunnymania Lumberjack Match: Ashley & Maria vs Beth Phoenix & Melina
Ъм... не ми пука. Най-вероятно Мария и Ашли ще победят. Единственото, на което бих се радвал относно този мач е малко голота и присъствието на Снуп Дог.

ECW Championship: Chavo Guerrero (c) vs the winner of a 24-men Battle Royal
Победителя от кралската битка, която ще се проведе преди да започне Мания-та според мен ще е Кейн. За съжаление обаче не мисля, че WWE ще сменят и трита шампиона в една вечер, така че който и да се изправи срещу Чаво, най-вероятно ще загуби.

Belfast Brawl: Finlay vs JBL
Надявам се поне да се възползват от факта, че няма правила и това да е най-кървавият мач за вечерта. Предполагам, че ще победи Финли с помощ от Хорнсуогъл (или както там се пише на български). Абе... за какво, по дяволите, този мач е в кард-а на Мания-та?!? о.О

Е, това беше от мен. Сега остава да почакам още 3 дни до самото PPV. Очертава се грандиозно шоу, дано наистина стане такова ;) След като мине ще си кажа мнението.

Save me (PoeTry CoLLection)

The sky keeps calling me,
but I don't want to answer.
Because she's the only one
that can save me from this cancer...

It's killing me inside
turning me into a freak
the old Me has already died
I'm becoming so bleak...

I felt this way before
I have walked this way of pain
I can feel again the gore
that makes me feel the same...

The same I used to be
so alone and afraid
and here's my plea
don't stab me with this blade...

Stay with me tonight
keep me what I am
please baby, hold me tight
I don't want my life to damn...

I know what I'll become
even more egocentric brute
cause now I am so numb
and I've passed that route...

I just want to hold you
I need you, I miss you,
I love you, I told you,
and I just want kiss you...

ПП: Писано е преди месец и половина. Тогава бях зле :) Сега не съм. Може и да не се получи много добре, но за мен стихът е важен.

Spineshank

Наскоро се сетих за една песничка, препоръчана ми от колегата Nojara в един форум. Става дума за Smothered на Spineshank. Песничката винаги ме е радвала, но така и не бях търсил нищо друго на бандата. Така беше доскоро, когато се порових из youtube и намерих няколко техни клипа. Песничките бяха страхотни и естествено се постарах да си изнамеря по-стойностните. Бандата е малко трудно стилово-определима. Да речем, че свирят малко по-агресивен nu-metal или crossover. Важното е, че песните им са приятни за слушане. За съжаление бандата се е разпаднала през 2004 и сега вокалът (много е добър, поне според мен) пее в някаква screamo банда. Можем поне да се наслаждаваме на песните, които вече са направили... Ето ви линкове към тези, които най-много ме радват засега:

Smothered
Synthetic
Asthmatic
Dead to Me

Това е от мен. Приятно слушане ;)

"Още един глупак"

Още едно прочетено криминале... Не знам какво ми става. Както и да е, книжката на Джеймс Х. Чейс си струва. Главният герой има такъв скапан и напрегнат живот, че ту го мразиш, ту го съжаляваш, ту се надяваш поредната му приумица да успее. Историята: бивш репортер излиза от затвора, след като преди няколко години по погрешка е убил ченге. Проблемите на свободния мъж (самотна съпруга, безработица, алкохолизъм и т.н.) бързо го връхлитат и той трябва да се справи по някакъв начин с това. Решението е богаташка, която му предлага да участва в инсценирано отвличане и да прибере 50 000 долара...

Както ми стана навик да казвам: с историята дотук! Книгата е увлекателна, отново историята се разказва от името на главния герой (Хари Барбър) и не е особено дълга. За сметка на това в нея има много действие. Интересно ми е дали е филмирана... няма да стане лош филм. Като отрицателни черти мога да спомена само монотоноста на действието в някои моменти (пичът излиза от вкъщи, отива на работа, после в бунгалото, после пак на работа, после вкъщи...), но тя е рядкост и не се натрапва особено. Барбър е напълно изграден персонаж, който бавно деградира, след което отново започва да проявява някакви общочовешки ценности. Женските образи (3 на брой) също са много добре изградени и се открояват една от друга. Историята е завладяваща, с множество обрати тъй като нещата не се развиват по плана на героите.

Прочетох книгата за малко повече от ден и то, защото ме мързеше. Ще я запомня най-вече с монолога, който главния герой провежда със себе си, чудейки се дали да спи с едно 18-годишно момиче, докато жена му е на работа, за да издържа семейството. Шибан реализъм...

Кеч форум ;)

Както повечето от вас сигурно знаят, аз от вече 7 години съм запалено wrestling фенче. Преди няколко месеца (по време на създаване на LAFKATA) ми се въртеше идеята за създаване на wrestling форум, но идеята набързо бе отхвърлена. За разлика от мен, един пич, подвизаващ се с ника KENNEDY, е запретнал ръкави и е направил форум специално за wrestling. Той е нещо като алтернатива на вече попренаселения BWC, която аз лично се надявам да се развие. Та идеята на този пост е да направя малко реклама на форумчето. Не знам колко от читателите на блога се интересуват от темата "кеч", но всеки заинтересован е добре дошъл да посети (и евентуално да се регистрира и да пише) форума. Ето го и линка:

http://prowrestlingsociety.bigforumpro.com/

Надявам се поне няколко души, които са видяли поста да се регнат и да започнат да пишат. Има доста материал за обсъждане ;) Мерси за вниманието.

A Dark Tale - Част 35

Място: лабораторията на брат Леофрийк, подземията на „Докоснатите”
Дата: 27 февруари 2007
Час: 18:42

Леофрийк пристъпи с нервна стъпка в лабораторията си. На отсрещната на вратата стена имаше наредени 5 резервоара с животоподдържащи течности. Във всеки един от тях „спеше” по един клонинг на Месията, всеки в различен етап от своето развитие. Самият Месия стоеше пред резервоарите и замислено гледаше своите копия.

-Мислех, че се бяхме разбрали да ме уведомяваш преди посещенията си. – подхвърли раздразнено Лео.

-Така е. – отвърна Месията. –Но трябваше да започна да мисля за нещо друго и затова реших да се полюбувам на клонингите, които създаваш. Постигна ли успех по въпроса с покорното копие?

-Мисля, че да. Този тук... – Леофрийк посочи втората камера от ляво надясно. -... най-вероятно ще прояви необходимото ни поведение. Ако се окажа прав ще направя още няколко клонинга по негов модел.

-Говориш така сякаш ги правиш на конвейер.

-Хах, не се залъгвай. Привързан съм към творенията си. Но убих прекалено много от тях, за да бъда внимателен в изказванията си. – Лео отиде до бюрото си и се облегна на него. Забеляза, че лабораторията е добре почистена. По негово настояване тя беше най-чистото място сред подземията. След като огледа в каво състояние е работното му място той отново се загледа в Месията. –Какво толкова е станало, че не искаш да мислиш за него и си дошъл в лабораторията?

Месията се обърна. Чак сега Лео забеляза, че лицето му изглеждаше някак състарено и изтощено.

-Проведох разговор, който не исках да провеждам.

-В смисъл?

-Разкрих се пред Господ.

Леофрийк повдигна вежди многозначително.

-И какво стана? – попита с лека надсмешка той.

-Постигнах целта си. Но на висока цена...

-Би ли ми разяснил?

-Измамих Господ, че смятам да нападна града и че силите ми са с пъти по-големи отколкото подозира. Тя се върза и съм сигурен, че много скоро ще ни прати своето кученце на гости.

-Имаш предвид Дивайн, нали? – Лео беше малко по-сериозен.

-Точно така. Той е най-силния й коз в Хевънспорт в момента. С удоволствие би го пратила срещу мен, а аз точно това искам.

-Няма да е лошо да дойде най-накрая. Охраната, която поиска, от доста време се мотае с пистолети с приспивателни, но този Дивайн така и не идва.

-Скоро ще дойде. - каза спокойно Месията. –И ние ще сме повече от подготвени. Господин Хол, моля влезте!

Леофрийк се обърна и видя, че на вратата на лабораторията стоеше мъжка фигура. Когато мъжът пристъпи напред, светлината от лампите в лабораторията бавно разкри чертите му. Бе висок около метър и деведесет, с широки рамена и стройна, даже леко слаба фигура. Носеше черен костюм, под който се поддаваше червена копринена риза. Върху ризата лежеше семпла черна вратовръзка. Ръцете на мъжа бяха скрити в кожени ръкавици, а обувките му лъщяха леко на скромната светлина. В основата на заострения му нос се крепяха очилата му, съставени от две малки кръгли стъкълца и тънки рамки. Имаше дълга черна коса, по-дълга от на Месията, вързана на конска опашка. Създаваше впечатление за бизнесмен... или наемен убиец. Лео предположи, че става дума за второто.

-Малко пренаселено стана тук. – подхърли професорът. –Вие сте?

-Господин Хол е мой специален гост. – намеси се Месията. –Изглежда наскоро той е бил нает от кмета Кроуни да открие и ликвидира Дивайн. Но ние не искаме това...

-Бях така добър да информирам Месията за поръчението ми. – заговори Хол със студен и басов глас. –Той реши да предложи солидна сума, за да не изпълня напълно работата си.

-Напълно?! – Леофрийк отново се почувства объркан. –Какво значи „ненапълно”?

-Значи, че той ще е човекът, който ще обикаля из нашите подземия и ще залови Дивайн при пристигането му. – каза Месията. -След което, братко Лео, ще можем преспокойно да атакуваме Хевънспорт.

Леофрийк кимна. Не му се искаше да разбира повече. Хол стоеше все така неподвижно. Приличаше на робот, чакащ заповеди. Месията усети, че между него и професорът има някаква скрита неприязън и реши да го изведе навън.

-Хайде, г-н Хол, нека Ви разведа наоколо и да оставим Лео да върши работата си.

Двамата тръгнаха към вратата. Леофрийк се бе замислил и не обърна особено внимание на двете „довиждания”, които му казаха. В един момент той стрелна поглед към вратата. Месията тъкмо излизаше:

-Братко... – извика Лео. –Каза, че разговорът ти с Господ е имал висока цена, но не спомена каква е.

Месията се усмихна някак тъжно. Той вдигна ръцете си към Лео и професорът чак сега забеляза, че дланите бяха тежко обгорени. Но сякаш се бе случило много отдавна, защото изгарянията вече бяха заздравяли и на тяхно място сега няколко грозни белега украсяваха по свой собствен начин ръцете на Месията. Леофрийк направи изненадана гримаса, което предизвика смеха на Месията. Той каза:

-Религията, приятелю мой, може да е опасно нещо.

Гостите излязоха от лабораторията, а Лео бавно отмести поглед към клонингите на стената.

-Науката също...

Наказателното ми постановление :D

Има една думичка, "опит", госпожата ми по философия доста често я използва, макар че не съм сигурен дали знае какво означава. Показаното по-надолу е част от моя опит... Не мога да кажа, че се гордея особено с него, но все пак ми вдъхва някаква увереност, че съм изпитал силата на закона. Става дума за наказателно постановление, изпратено в следствие на написан акт от полицията. От морални съображения съм изтрил името на полицая, издал ми акта, както и моите лични данни, освен името. Насладете се:
ПП: На тримата ми съучастници: момчета, другари... за мен беше чест да повандалствам заедно с вас! Поклон! Ама предлагам повече да не правим такива работи :D
ПП: Вече съм обществено порицан! Ураааа! :D Хайде сега пишете коментари. Интересно ми е какво мислите по въпроса :)

Пак Picasa... не ми омръзва и това е :D

Отново ще ви занимавам със снимчица възхваляваща собствената ми личност. Пак е едитната на Picasa (макар че май и Photoshop има малко участие) ииии... е весела. Надписа е един от скорошните ми временни (а може би не) никове: St.Valentine's Day Massacre. Това е събитие от историята на чикагската мафия, но аз няма да кажа какви са причините да съм го ползвал като ник. Мога да си навлеча проблеми, а и не съм сигурен какво точно значеше (и значи) за мен... Много говоря :D Снимката е по-важна:
ПП: Ако някой се заяде за сърцето в горния десен ъгъл ще го напсувам... може би :D

Kennedy Declares - He can't stand Tom Cruise! :D

Натъкнах се на едно доста интересно клипче от wwe.com, в което многоуважаваният от мен Мр.Кенеди се подиграва с любимеца на всички сциентолози Том Круз. От клипчето може да си помислите, че Кенеди е еквивалент на Боби Турбото... Е, не е, кечист е :D Лично на мен нещата, които каза ми бяха супер забавни. Този човек е роден за актьор. Таааа... реших да споделя клипа и с вас. Приятно гледане! :)

Препоръчани песни - Част 7

Тази седмица е време за малко стари, но златни песни от моите архиви. Така се получи, че подбраните песнички са леко агресивни (без втората, която е от особено значение и е по-скоро ревяща). Подбредбата не е от значение, всички са много добри. Приятно слушане :)

1.Mudvayne - Happy?
Заглавието казва всичко. Егати веселата песен! :D Пиле, в случай, че случайно си попаднала в блога ми: поздрав! :D

2.Limp Bizkit - Behind Blue Eyes
Не искам да коментирам тази песен. Не бих могъл дори да искам. Значи много за мен... това трябва да е достатъчно.

3.KoRn - Falling away from me
Една от любимите ми песнички на Царевичковците. Агресивна е, следователно е весела :) Клипа е режисиран от Фред Дърст (мда, вокала на Бизкит) в случай, че не знаете и ви интересува...

4.Unloco - Bruises
Ако горната песен провокира е агресивна, то за тази мога да кажа, че провокира агресия. Обичам песни, чиито ритъм може да те накара да убиеш някого :D

5.Spineshank - Smothered
Много добра песничка, препоръчана ми от колегата Nojar преди мнооого време, ако не се лъжа. Наистина добър ритъм, а текста е... интересен.

"Големият сън"

Довърших тази книга днес следобяд. Много приятен криминален роман, с завъртяна история и интересни герои. Написана е от Реймънд Чандлър (възможно е да сте чували името му, все пак това е един от най-уважаваните автори на криминални романи) през далечната 1939 и разказва за частен детектив на име Филип Марлоу, заел се със задачата да помогне на един стар генерал да се справи с изнудвачите на малката му дъщеря. Много бързо обаче случая се заплита и Марлоу осъзнава, че не става въпрос само за някакво дребно изнудване. С историята дотук!

Бързи отговори на възможните ви въпроси: романът е бърз и без много филосовстване, има убийства, има сексуален елемент (даже и хомосексуален, но все едно не съм го казал), дълъг е около 215 страници и си струва всяка пропиляна минута. За пръв път чета нещо на Чандлър и останах приятно изненадан от дълбоките описания на обстановката (които понякога на мен лично ми се натрапваха...), изключителния главен герой (Марлоу е от т.нар. антигерои, които станаха модерни в киното напоследък) и интересния подход на писане - кратки и ясни изречения, създаващи впечатлението за раздвиженост на действието, дори в спокойните моменти.

От малкото критика, която прочетох за романа разбрах, че някои хора мислят историята за прекалено заплетена, но не бих се съгласил. С малко логика и внимателно четене няма как да се оплетете сериозно. Типично американските имена може да са проблем за запомнянето на героите, но и този проблем е преодолим. Това са единствените ми забележки към книгата.

Замислих се как да покажа част от атмосферата на книгата и мисля, че ще се получи най-добре с едно кратко разговорче взето от самата нея:

-Аз съм гола-голеничка - каза тя, след като я бях гледал, пушейки, в продължение на една минута.
-Ей богу, точно това си мислех - казах аз. -Мъчех се да налучкам точните думи. Почти ги бях намерил, когато ти ги каза. След минутка само щях да кажа "Бас държа, че си гола-голеничка". Самият аз винаги спя с кецове, в случай, че се събудя с угризения на съвестта и трябва да избягам от тях.

Надявам се разбирате за какъв непукист говорим в лицето на главния герой (знам, че само за него говоря, но имайки предвид, че разказа е написан от първо лице той се набива най-много в главата на читателя... и конкретно в моята). Това горе го определям за "Най-култов параграф от романа". Точка.

Ако харесвате кримита или просто не знаете какво да четете намерете си книгата и се отдайте на Чандлъровата магия ;)

Моето творчество... Част 21

Преди известно време от скука реших да се пробвам да направя рисунка на Sweeney Todd, но тъй като ме мързеше (а и не се стараех особено) резултата не стана кой знае колко добър, но все пак:
Знам, че не се получи добре, така че без лични нападки моля :D

Хрониките на Мирчев - Палавият февруари

Алармата извъня и Мирчев бавно отвори очи и забеляза, че е време за ставане. Един удар по-късно и часовника до главата му вече бе раздробен на парчета. „Много съм силен, ша си еба и номерата”, помисли си нашия герой и със сънена гримаса на лице започна да се облича. Слезе в кухнята, видя, че няма нищо за ядене, изруга на няколко различни езика (трябва да се отбележи, че обърка френската ругатня, въпреки часовете прекарани с XXL и Spice Platinum) и реши да излезе малко на чист въздух. Точно пред входната врата обаче го чакаше голям пакет с неговото име отгоре.

Мирчев се усмихна, радостен, че получава нещо без пари и внесе пакета в къщата. Отварянето бе проблем. Пакетът бе добре облепен с тиксо и колкото и да се мъчеше Мирчев не успя да го отвори с голи ръце. Единственото, което опитите му и физическите му напъни създадоха бе отпускането на солидно количество стомашни газове, което наложи проветряване на цялата къща. Съседите дори звъняха в полицията, защото си помислиха, че някой е пуснал някаква химическа бомба, но от там им отговориха, че всички коли са заети със залавянето на група младежи, бутащи кофи за смет из Пазарджик.

След като къщата бе проветрена, удивеният от мощта на газовете си Мирчев взе един нож и започна с мъка да си пробива път до съдържанието на пакета. В началото бе внимателен... това значи, че не направи нищо. След това започна да реже тиксото малко по-настоятелно... то обаче не възприемаше, че трябва да се среже и така и този опит не пожъна успех. Това вбеси Мирчев и той започна да ръга пакета с все сила, въобще не се интересувайки от съдържанието му. По едно време му се причуха някаква странни звуци, но той не им обърна внимание и продължи да пробива пакета. Заниманието му бе прекъснато от влизането на баща му в къщата.

-Здрасти, нашия! – извика Мирчев младши по качващия се вече по стълбите старши.

-Здрасти, сине. Намери ли пакета?

Странно безпокойство накара Мирчев да спре да боде картонения пакет пред себе си.

-Какъв пакет? – попита той неуверено.

-Пред входната врата. Трябваше да е изненада. С майка ти видяхме, че преживяваш тежко изчезването на Бари и затова решихме да ти купим ново куче. Бяхме го прибрали в картонен пакет, за да не се усъмниш какво може да има вътре. Беше пред вратата. Не го ли намери?

-Ааааа, този пакет ли? – с треперещи ръце Мирчев чак сега забеляза, че ножът в ръцете му е покрит с кръв. Същото се отнасяше и за пробитите от него места по пакета. –Ето от какво са били звуците... – каза си Мирчев леко притеснено, след което набързо се постара да прикрие пакета далеч от очите на техните.

-Отивам на работа. Внимавай какво правиш днес. – каза баща му, профучавайки през коридора, и излезе навън. Мирчев беше в кухнята и се опитваше да измие кръвта от ръцете си. Вече бе свикнал с това занимание.

Позвъняване на входната врата го прекъсна. Той отвори и остана леко шокиран:

-Алееее, палавници! Какви сте вие бе, милюзи? – отрониха с изненада устните му.

Пред него стояха трима мускулести мъжаги, облечени само с елегантни черни прашки, като на мястото където се намираха мъжките им достойнства бе залепен малко розов пух. Добре оформените им тела лъскаха на февруарското слънце, тъй като бяха намазани с нещо, а по лицата им бе изрисувана необяснима радост и възбуда. Мирчев не трябваше да мисли дълго – те бяха педали.

-Ауе, мааа фака, вие някакви педали ли сте? – каза той с нескрито презрение.

-Не! – изпищя с тънко гласче единия. –Ние сме много качествени гейове, ако искаш да знаеш.

-А ти си победителят в томболата на списание „Гей Мечти”! – изписка този до него с не по-мъжествен глас.

Мирчев си спомни за списанието. Януарския брой така и не бе стигнал до него и той се чудеше къде ли е.

-Аз хубаво съм спечелил, но пък сега разбирам, че съм участвал в някаква томбола.

-Ето го талона ти за участие. – третият гей му подаде малко листче, изрязано най-вероятно от списанието. На него бе написано името и адреса на Мирчев... с почерка на сестра му.

-Ай, ша й еба и номерата... – просъска той и тъкмо мислеше да тресне вратата пред мазните педалски мутри, когато нова мисъл осени главата му. –Я кажете... аз к’во точно съм спечелил?

-Лично гей парти на 2-ри февруари. – каза втория педал. –Сори, че идваме толкова рано, сладур, но доста победители ни чакат.

-Аааами вървете при тях. Аз тази награда не я искам. – каза Мирчев с намусено изражение. Бутилка водка светна пред очите му за миг и той омекна. –А в това гей парти пиенето вие ли го плащате? – попита той.

-Абсолютно.

-А какво друго ще правим? – попита отново той недоверчиво.

-Каквото ти пожелаеш, принце! – усмихна се първия педал. Мирчев се позамисли, погледа водката в ръцете на единия от гейовете и се усмихна приветливо, след което ги покани да влязат.

Събуди се в късния следобяд. Всичко в хола беше разхвърляно, имаше множество бутилки от алкохол и доста розови балони. С недоволство Мирчев забеляза, че малката му сестра стои права на вратата и го гледа със злобна усмивка.

-Какво искаш? – озъби се той.

-Да ми кажеш, че си спомняш как е било използвано това. – и тя вдигна един вече употребен презерватив от пода. Очите на Мирчев се отвориха широко (дойде и техния ред за отваряне) и той чак сега видя, че по пода имаше още няколко презерватива. Със сълзи на очи и най-накрая осъзнат дискомфорт в задните части Мирчев се просна на дивана и заспа.

* * *

След почти две седмици ситуацията със сутрешното събуждане се повтори. Мирчев погледна с недоволство календара. Беше 14-ти февруари. Денят на влюбените. Денят за разплата. Мирчев посети банята, облекчи се, изми си зъбите и започна да се гледа в огледалото.

-Ю токинг ту ми? – репликата не прозвуча кой знае колко на английски, за да я пиша на английски... Изплъзна му се ей така, но му хареса как звучи и продължи.

-Ай сед ар ю токинг ту ми, мааа фака? Ай ша ти еба и номерата.

По едно време му омръзна да прави жалки имитации на Робърт Де Ниро пред огледалото и реши да се заеме с работа. Измъкна от гаража пакета с мъртвото куче (вече добре разложено), постави отгоре една червена роза и картичка за Св.Валентин. На етикета за адрес написа името на бившата си, с която се бяха разделили преди няколко месеца, и с голям кеф занесе пакета в пощата. Когато се прибра вкъщи направи втора визитация на гаража. Този път за ловната пушка на баща си. След като я изнамери следващата му спирка бе автогарата. Но вместо да хване автобуса за Пазарджик (където учи), той хвана този за София. През целия път прелистваше брой на „Гей мечти”.

В късната емисия новини на BTV имаше две водещи теми: „Банда вандали, бутащи кошове за смет, бяха заловени в Пазарджик” и „Редакцията на гей-списание става жертва на атентат. Целият екип е избит с ловна пушка от неизвестен извършител”...

A Dark Tale - Част 34

Място: частния кабинет на д-р Ийв Блес, психолог
Дата: 26 февруари 2007
Час: 13:33

Мартин се чувстваше странно. Хората, които бяха в чакалнята го гледаха с леко презрение, най-вече заради неподържания му външен вид. Бе излязъл както винаги – с дънки, бял потник и шлифера си. Отдавна бе забравил какво значи да си облечен официално, не изпитваше и нужда да носи по-прилични дрехи. Бе дошъл тук по работа и мнението на другите не го интересуваше.

Една млада жена се приближи до него и с леко престорена вежливост каза:

-Господин Купър, д-р Блес вече може да Ви приеме.

Купър се опита да докара нещо подобно на усмивка на лицето си, стана и я последва до един обширен лекарски кабинет. Стените, както и обзавеждането, бяха в приятно кафяво. Зад едно елегантно бюро стоеше млада жена, най-много в края на 20-те. Беше облечена с черна рокля, върху която бе сложила типично лекарска престилка. Това го изненада. Носеше очила, а косата й бе вързана. Изглеждаше някак строга, но нежните черти на лицето й пречупваха това първоначално впечатление.

Когато го видя жената стана и се усмихна приветливо:

-Мартин! Откога не сме се виждали?

-Доста време...

-Да, наистина. – тя го прегърна приятелски, след което му посочи един стол пред бюрото. –Седни, моля те. Въобще не съм очаквала, че се обадиш.

-Аз може би също не очаквах, че ще го направя, но така се получи. – той говореше бавно. Знаеше, че темата, за която иска да говорят е прекалено деликатна.

-Добре. – каза тя приветливо, разполагайки се в стола си. –Какво става с теб? Нови проблеми ли имаш? Или старите са се завърнали?

-Всъщност не става въпрос за мен... – вметна той и се престори, че се усмихва. –Моите проблеми са си все същите, но сега ми се налага да се справям с проблемите и на друг човек.

-Жена? – попита д-р Блес и се усмихна. Изглежда усещаше притеснението на Мартин, но него това не го тревожеше. Просто искаше съвет.

-Не. Нещата стоят различно. Един мой... приятел е в доста странен етап от живота си и се тревожа за него.

-Какво имаш в предвид?

-Ами доста често е около мен. В смисъл... работя като частен детектив и той ми е партньор. – в лъжата имаше известна част истина. –Наблюдавам го постоянно и на моменти си мисля, че в него живеят двама души.

-Раздвоение на личността? – попита тя по навик.

-Не, по-скоро е нещо като... скрита агресия. Той не може да се контролира. Опитва се, но не се получава. Има моменти, в които го виждам как води борба сам със себе си.

-Какво мислиш, че може да го е провокирало да изпадне в такова състояние? – д-р Блес умееше да задава трудни въпроси. Дипломата по психология на стената зад нея доказваше това.

-Ами... не знам. Може би... - той се замисли как да замаскира истината. –Може би е заради един период в миналото му. Той... е бил затворен в едно много лошо място и там му се е налагало да проявява тази агресия. Сега е свободен, но тази част от него е все още жива.

-Говориш ми като на 10-годишна. – усмихна се докторката.

-Налага се, Ийв. – за пръв път от началото на разговора той се обърна към нея с малкото й име. –Някои неща не мога да ти кажа. Просто дойдох, защото знам, че ти си единствения човек, който може да ми даде съвет как да му помогна.

-Може би той няма нужда от помощ. Може би тази негова агресивна страна му харесва, може да има нужда от нея. Така че няма смисъл да се месиш. Едва ли ще му помогнеш особено. Защо не го доведе?

Мартин се разсмя.

-Защото нямаше да дойде. Той е странен човек.

-Изглежда, но все пак ти успя да събудиш интереса ми и наистина искам да се срещна с него. Мисля, че ще е интересен за изучаване.

-А аз мисля, че ако той разбере, че съм бил тук ще убие и двама ни.

Тя се разсмя, но по лицето на Мартин вече нямаше усмивка.

-Шегуваш се, нали? – попита изненадано Ийв.

-Няма значение. – Мартин поклати нервно глава. –Значи казваш, че не мога да му помогна?

-Не. Освен ако той не поиска помощта ти. – вече и Ийв бе сериозна. Леко се бе притеснила от казаното досега.

-Ок. Аз ще трябва да тръгвам... – Мартин се изправи и неловко подмести стола си. –Извинявай, че ти отнех от времето и то за проблем, който не можахме да решим. О, аз съм голям глупак. Забравих да попитам дали ти дължа нещо?

Д-р Блес също се изправи и се го погледна замислено.

-Да. Среща с човека, за когото говорихме. Искам да го доведеш при мен.

-Ив, не мога да го направя.

-Говорили сме за израза „не мога да го направя”. Знам, че ще успееш да го убедиш, Мартин. Ако ли не ми звънни и ми кажи къде да ви намеря аз. Ето ти личния ми номер. – тя му подаде малка визитка. Без да я поглежда Купър я прибра в джоба на шлифера си и тръгна към вратата.

-Довиждане, Ийв. Извинявай отново за загубеното време.

-Ще е загубено ако не се обадиш. – каза тя и една изключително обаятелна усмивка озари лицето й. Мартин за момент се замисли дали да не се опита да убеди Дивайн да дойде тук. В следващия миг реши, че ще е невъзможно, отвори вратата и си тръгна.

Ех, тази Picasa бре :D

Мене наистина ме мързи да се захвана с Photoshop. Просто прекалено много неща са ми на главата, за да се уча да работя с него. Точно тези нещица, които ме тормозят обаче ми помагат за заиграване с Picasa :D Последното произведение:
Посветено на всички гадни мисли, които ми минаха през главата в последно време.

Джеф (шмрък) Харди - 60 дни без работа

Преди пет дни Джеф Харди бе отстранен от WWE за 2 месеца... Причината: нарушение на Wellness Policy или казано с други думи дрогирал се е като последния пропадняк. През 2003 точно коката беше причината да го изхвърлят (в комбинация с алкохол), а ето, че сега, в момента, в който е на върха на кариерата си, той отново посяга към дрогата. Ами какво да ви кажа... пълен глупак.

Оправдания от типа на това, че имал множество контузии и дрогата му действала като болкоуспокояващо не вървят. Беноа е един от малкото хора, които постъпиха правилно и през 2006 си взе няколко месеца за почивка, които му помогнаха повече от това да почне да се друса. Харди обаче прибегна до лесния начин. И го направи в най-грешния момент. Най-вероятно щеше да вземе Money in the Bank куфарчето, а сега е изхвърлен от Mania-та като цяло. Ще се върне малко към Judgement Day и няма да получи такъв пуш, какъвто получаваше досега. Не знам.. за мен постъпката му е изключително детинска и глупава.

Какво го чака занапред? Ами преди известно време написах, че според мен бъдещето и на него, и на Мат, включва световна титла. За Мат все още съм на същото мнение, но за Джеф вече не съм сигурен. Да се надяваме, че за една година най-много ще си върне доверието на WWE и да получи титла. Ноооо ми се струва малко вероятно. Дори онзи боклук Ортън (мда, в реалния живот той е голямо келеме, така да се каже) е по-сигурна инвестиция от потенциялния наркоман в лицето на Джеф.

Тааа... исках да си излея мъката. Не ме е яд за Харди, заслужава си го. А и покрай неговото наказание дивиденти ще получат я Джерико, я Кенеди, я Пънк... Така че жив и здрав. Дано не свърши като Беноа.

Препоръчани песни - Част 6

Врееееееме е за ооооооще няколко препоръчани парчета. Щом ги слушам достатъчно често значи си струват. Ако ви хареса някоя може да ми благодарите :D

1.Anastacia feat. Sonny from P.O.D. - I Do
Невеороятна! Гласът на Анастейша няма нужда да бъде описван, а съчетан с невероятната мелодия просто прави песента да кърти мивки. Не знам как не я бях забелязал досега. Мерси на Дидо (все пак на неговия iPod я чух за пръв път).

2.Eugenia Vlasova & Andru Donalds - Wind of Hope
Адски релаксираща песен! Отново открита от мен благодарение на Дидо :D Това е една от онези песни, които могат да те накарат да се чувстваш сякаш си някъде другаде... Не знам, трудно е за описване.

3.Sinik feat. James Blunt - Je Realise
Уникална комбинация - френски рап (който по принцип не харесвам) + невеорятния Blunt. Песента е просто страхотна :)

4.Hollywood Undead - My Black Dahlia
Първо поклонче за Music Genius: (bow) :D Сега и за песента... ами не е никак лоша. Радва, нищо, че е малко бавна. Комбинацията от различни видове музика е приятна. Палци горе :)

5.Каналето - Шат на патката главата
Бг класика! Който не я е слушал (заради възраст ли, заради глупост ли...) да я тегли. Който я е позабравил - пак да тегли. Който я има - да я чуе веднъж за мое здраве :D

"Портретът на Дориан Грей"

В наши дни голяма част от младото поколение е забравило очарованието на книгите, най-вече заради компютрите. Нямам намерение да се правя на моралист, все пак всеки си решава какво да прави, но си мисля, че прочитането на една книга е с пъти по-стойностно от гледане на клипове в VBOX или 2 часа безцелен чат. Затова ще се пробвам да ви похваля една книга, за да я прочетете в случай, че изявите желание да се занимавате с качествена литература.

Романът се казва "Портретът на Дориан Грей" и е на Оскар Уайлд. Разказва се за художник, който е намерил вдъхновението в млад аристократ (Дориан Грей) и е достигнал апогея на своето творчество: негов портрет, в който е вложен целия талант на художника. Когато вижда портрета си Дориан осъзнава колко красив е всъщност и че най-ценното му притежание е младостта му. Той си пожелава никога да не остарява и да запази младостта си, а грижите и годините да се натрупат върху портрета му. За негова голяма изненада може би желанието му се е сбъднало...

Повече няма да разказвам. На някой може да му е станало интересно (може и такива да има, така че без освирквания) и да иска да прочете книгата. Но нека кажа нещо повече за нея. Факт е, че романът е много "тежък". Доста философски е и на места може да е истинско предизвикателство за всеки читател. Историята с портрета в началото е по-скоро за фон, а основния акцент пада върху героите, които излагат своите виждания за живота и всички негови аспекти. От романа може да се научи много, но може и да изплаши неподготвения психически за тежки разсъждения читател. Каквото и да си говорим обаче книгата си струва да се прочете. Героите са невероятно добре изградени, историята се развива изненадващо и доставя удоволствие на читателя. Ако имате свободно време ви препоръчвам да я прочетете. И така... вива :D ;)

Моето творчество... Част 20

Дойде време и Tweety да бъде показан пред широката публика... Този малък пернат индивид, сега покрит със сянката на убийството. Мдааа, понякога пилетата също могат да са опасни. Е, ето го и него:

A Dark Tale - Част 33

Място: болница „Хелпас”, Хевънспорт
Дата: 22 февруари 2007
Час: 14:38

Моро лежеше в болничното си легло и гледаше с презрение към букета, оставен от колегите й в управлението. Болката в ръката й бе нетърпима и дори обезболяващите не помагаха. Куршумът, с който я бе прострелял Купър, бе разкъсал мускулите на дясното й рамо и в момента ръката й беше напълно обездвижена. Това обаче бе по-малкия й проблем. Една от сестрите я бе уведомила, че Джонатан идва насам. Знаеше, че брат й няма да реагира добре на факта, че тя е била в хотела, знаейки, че и Дивайн ще е там. Предстоеше й битка не с болката, а със собствената й плът и кръв.

Вратата се отвори и кметът Кроуни бавно влезе вътре. Погледна я само веднъж, след което огледа дали няма някой пред стаята и затвори вратата. Беше сигурно, че няма кой да ги подслушва. Той не носеше цветя. Лицето му дори не беше угрижено. Бе някак блед. Джонатан седна на стола за посетители до леглото й и най-накрая я погледна право в очите.

-Постъпила си глупаво. – каза той тихо.

-Няма ли да попиташ как съм? – Моро бе изненадана от спокойствието на брат си.

-Ще живееш...

-Моля?! Само това ли ще ми кажеш?

-... някои други хора нямаха този късмет. – прекъсна избухването й той. -И заради твоята глупост ти можеше сега също да си мъртва. Имала си късмет, че прозорецът е бил над скелето за чистачите на прозорци. Можеха в момента теб да те чистят от паважа.

-Просто се опитах да помогна. Целта ми беше да те предпазя. – започна да спори Моро.

-Като се опиташ да убиеш Адам? – в очите на Джонатан се четеше неразбиране. -Сестричке, не помисли ли, че щом е успял да се справи с всички руснаци ще се справи и с теб?

-Дивайн щеше да умре. Онзи идиот Купър се оказа пречка за мен.

-Кой? – брат й повдигна вежди замислено.

-Мартин Купър, чувал си за него. Разследваше вашия случай по времето на обира. Аз му отнех случая, а малко по-късно и го уволних след като започна да рови на места, където нямаше работа.

-Значи това бивше ченге е било там?

-Да, той ме простреля, не Дивайн. Изглежда пазеше гърба на твоя стар приятел. – кимна Моро.

-Не разбирам защо би помагал на Адам. Сигурно има нещо, което не знаем. И все пак... положението стана прекалено лошо. Надявах се руснаците да спрат Дивайн, независимо от това в какво се е превърнал.

-Но те не успяха, братко. И сега... той ще дойде за теб.

-Не. – Кроуни стана от стола си и започна да ръкомаха изнервено. –Няма да му позволя! Трябва да се оттърва от него по възможно най-бързия начин. Въпросът е как.

-Започни войната! – каза Моро и простена от болка – беше се изправила прекалено рязко в леглото си и за малко не бе отворила раната си. Когато болката отмина, тя продължи: -Атакувай Докоснатите пръв. Не чакай Месията да е този, който ще атакува. И без това целиш да се оттървеш от него, какво по-перфектно време от сега?

-Атаката над Месията и Докоснатите няма по никакъв начин да попречи на Адам да стигне до мен. – каза отчаяно Кроуни.

-Не мисли така. Хаосът, който ще настане в града по време на войната, ще попречи на Адам да излиза на открито. Докато разбиваме Докоснатите, вярата на хората в теб ще се засили още повече и когато разберем как да убием Дивайн ще имаме тяхната подкрепа. Ще го обявим за убиец или нещо подобно. Имаме шанс, братко.

-Колкото ти имаше шанс в хотела ли?

-Казах ти, че го направих за теб. – каза Моро с раздразнение. –Исках да ти спестя грижите да мислиш за Дивайн.

-За съжаление не успя. – каза Кроуни и започна да обикаля из стаята. –Не мога да започна войната. Не и сега. Хората ти все още не са готови, а и много хора все още не вярват, че Докоснатите са виновни за атентата на концерта. Трябва ми още поне месец, за да започна да събирам доброволческите отряди.

-Тогава трябва да измислиш друг начин да се справиш с Дивайн.

Джонатан я погледна, след което извади мобилния си телефон.

-Помниш ли онзи телефон, който ми даде? Мисля, че ще ми е от полза. – каза той и се усмихна. Набра някакъв номер и започна да чака. Сестра му се опита да противоречи, но набързо размисли – инатът на брат й и болката в ръката я възпираха. Успя да чуе едно „Слушам” от телефона на Джонатан.

-Добър ден, господин Хол. Обажда се братът на комисар Моро. Не се познаваме лично, но тя ми е говорила много добри неща за вас. – Моро не можеше вече да чуе думите на другия участник в разговора, но според това какво казваше брат й се досещаше за какво говореха. –Да, имам този номер от нея. Не, не съм го давал на друг. Тя ми е казала да звъня на вас само в спешни ситуации. Причината да ви се обадя е един човек, който желая да бъде ликвидиран. Ако ми дадете някакъв адрес ще мога да ви пратя снимки... Не искате? Но как ще го разпознаете. Добре, добре, вие си знаете. Ами името е Дивайн. Адам Дивайн. Да, надявам се да успеете, макар че той е доста трудно откриваем.

Сестрата на Джонатан седеше и чакаше. Ако някой можеше да свърши работата, то това бе господин Хол. Може би единствения наемен убиец, никога не залавян от полицията на Хевънспорт. Те й не искаха, тъй като понякога той вършеше работа дори за тях. А сега щеше да работи за кмета, без дори да подозира.

-Разбрах. Парите ще са там в 12:00 утре, не се тревожете. Може да ви е полезна информацията, че той изглежда е партньор с Мартин Купър, бивш полицай. Познавате го? Откъде... Ок, няма значение. Приятен... – Джонатан спря и погледна телефона си замислено. –Той ми затвори.

-Едва ли деня му ще е особено приятен, затова не ти даде да си хабиш пожеланието. – каза Моро.

-Мислиш ли, че той ще се справи?

-Да, идеята да му се обадиш изглежда добра. Да се надяваме, че ще се справи навреме.

-Да, да се надяваме... – Кроуни отиде до леглото на сестра си и я целуна нежно по челото. –Да се надяваме, че няма в утрешния вестник да четем, че съм обръщал повече внимание на комисар Моро, вместо да се подготвям за погребението на жена си.

Моро беше шокирана.

-Моника е мъртва? Аз... съжалявам. Моите съболезнования.

-Запази си ги. – каза студено Кроуни. –Семейството е по-важно от нея. Ти си семейството. – той й намигна и тръгна към вратата. Тъкмо я бе отворил съвсем лекичко, когато се обърна и каза с по-висок глас: -Оправяйте се бързо, комисаре. Този град се нуждае от Вас.

Тя се усмихна. Изглежда отвън бяха дошли журналисти и брат й играеше театър. Той също се усмихна, след което излезе и затвори вратата след себе си. Моро се облегна на възглавницата си и се опита да заспи. Трябваше да се оправи бързо. Брат й имаше нужда от нея.

Picasa в действие :) Again!

Още една снимчица направена с Picasa. Просто за убиване на време, макар че в текстовете влагам голяма част от сегашната ми философия ;)

Моето творчество... Част 19

Ето го и моето (отново непълно) виждане за изгледа на Купър (да, този от разказа). Мърляво бивше ченге със стабилна физика и рак на белите дробове. Жив и здрав!

Драскане по ръце?!? Оооо, да :) - Part 5

Ами... ето още две творения, макар и направени за по няколко минути и премахнати още в деня на правенето. Все пак беше весело :D Едното е нещо като морска плетеница (с рибешки кости :D ), a другото... просто завъртулки :

WWE No Mercy 2017: Второразрядното PPV с двата WrestleMania мача (БиреПрогнози)

WWE нямат милост. Идният понеделник съм редовна смяна, поради което няма да мога да гледам „No Mercy 2017” на живо, няма да мога да го гл...