Ритник в главата, брой 2: Джеф Харди...

Първо благодаря на всички, които казаха добри неща за първия брой на „Ритник в главата”, независимо дали тук, или в Facebook. Не очаквах, че ще получи кой знае какво внимание, но е и без значение. Важното е, че отново съм на линия и отново имам разни неща за казване/писане, пък ако имате желание за слушане/четене сте добре дошли във нашия втори брой!

Темите днес: разбира се, че ще обърна внимание на Джеф Харди. По-добре да пиша сега за него, докато все още има хора, на които им пука. WWE мислят по същия начин след като разбрах, че подготвят DVD за него, а и беше на корицата на последния брой на WWE Magazine. Парите карат света да се върти.

Сред другите теми се нареждат първият ми преглед на трите седмични шоута на WWE в този column, както и поглед към доста симпатичното DVD Guest Booker with Gabe Sapolsky. Както каза покойния Хийт Леджър в най-добрия филм за миналата година: So here… we… go!


DVD Review: Guest Booker with Gabe Sapolsky: Rebooking ECW 2006

Започваме с нещо, което на редовия WWE фен може да е интересно, може и да не е. Става дума за DVD, част от поредицата Guest Booker, в което небезизвестния вече бивш букър на ROH и настоящ на Dragon Gate USA Gabe Sapolsky обяснява своето виждане за това как е трябвало да се развие ECW след „връщането” на шоуто в ефир през 2006-а като част от WWE. За тези, които не са наясно с формата – гостът в изданието има възможността да подбере свой собствен ростър и конкретно в случая с Гейб да развие всичките си вражди и мачове от юни 2006 до декември 2006. Един вид „какво щяхме да гледаме тогава ако Гейб бе начело на booking екипа и имаше свобода на действие”.

Като цяло към видът на DVD-то нямам кой знае какви забележки. Всички хора в ростъра, мачове и развитие на angle-и се записват на една дъска за писане зад водещия и Гейб, но тъй като там трудно може да се види нещо върху екрана се появяват простовати графики, които помагат да наблюдаваме по-отблизо идеите на Гейб. Голяма забележка имам към водещия (не разбрах името му), който в повечето случай не знаеше какво да каже или отделяше прекалено много време, за да обмисли и изрече въпросите си. Това сякаш по-скоро пречеше на Гейб, отколкото да го отпусне да разкрие идеите си. А някои от тях бяха наистина добри. Няма да разказвам всичко, но тъй като си направих някои бележки с плюсове и минуси според мен в неговите идеи ще ги споделя с вас. Започваме с минусите:

-Гейб предвижда два 6 месечни рейна с Heavyweight и TV титлата, съответно държани от Ранди Ортън и Мат Харди. Няколкото смени на отборната титла (само между МNM и Лондон/Кендрик) не мисля, че оправят това и поне TV титлата трябва да види смяна за тези 6 месеца.

-Още в самото начало вкара Роб Ван Дам в квалификационни мачове с „други бивши ECW шампиони”. Грешка, особено при условие, че Ван Дам не е бил world champion в старото ECW. Не фатална, но спъваща цялата му идея за това как да бъде определен първия шампион след връщането на ECW в ефир.

-Въпреки че имаше добро описание и идеи за всичко на места начинът му на букване на историите ми се стори доста бавен. Перфектен за ROH примерно и за нещата, с които е свикнал, но за седмично TV шоу може би някой вражди трябваше да са по-кратки.

-В началото на предаването Саполски подбра общо 30 души за ростъра на ECW. Водещият спомена, че в реалното ECW през 2006-та те са били около дузина. Нереално е наистина да имаш 30 души ростър при условие, че имаш 40 минути на седмица. Просот няма как да дадеш TV време на всеки, а дори да успееш това означава, че някои важни неща и мачове просто няма да получат достатъчно време. Лично според мен ECW трябваше да започне с 15, максимум 20 души ростър.

-Не знам дали е точно минус, но още от самото начало Саполски планира слабо използване на старите ECW лица като Дриймър, Сандман и т.н. Не слабо, по-скоро маловажно. Но това донякъде е добре и ми дава основа да се прехвърля към плюсовете в идеите му...

+Ортън като основна движеща единица в шоуто и пръв World Champion. Гейб бе измислил интересен образ за Ортън, който хем е недоволен, че е в ECW, хем иска да е шампион, за да докаже, че е над всички там. При условие, че през 2006-та той не правеше почти нищо смислено в WWE идеята на Гейб ми допадна много.

+Пушът на Пънк. Е да, той дори в реалното ECW от 2006-та си го получи, но идеята на Гейб беше по-добра, поне на хартия. Вражди със Сандман, Сабу и РВД, определено добър начин да бъде изграден още от самото начало като страхотен хийл.

+Пушването на младите и едва сега пробиващи звезди над вече изградените такива и старите лица. Важно нещо за всяка компания, която иска да има не само настояще, но и бъдеще. В плановете на Саполски това го има.

+Наистина добрата (макар и на места странно конфигурирана) отборна девизия. Мисля, че спрямо ростъра си успя да сглоби около 5-6 отбора, което за 40-минутно шоу е просто прекрасно и дава много възможности за вражди и мачове.

Като за финал - оценката ми: Наистина приятно нещо за гледане, особено ако харесвате fantasy booking идеи, пишете дневник или нещо подобно. Ако обаче гледате кеч заради самия кеч и не харесвате или не се интересувате от скритата страна на нещата това не е за вас. Личното ми мнение е, че това, което Гейб имаше като идеи за това как е трябвало да се развие ECW, е с пъти по-добро от това, което всъщност видяхме в периода юни-декември 2006. Да, нямаше и слабости според мен (но кой съм аз да съдя Гейб Саполски?), но все пак ако той наистина беше на поста booker на ECW през 2006-а и имаше свобода да действа (това е важно) това шоу щеше да е нещо съвсем различно.

Линкове за сваляне (XWT и PWT изискват акаунт, съжалявам):
XWT
PWT

This week in review: Тази част някои хора може да са я чели под формата на постове в BWC, но все пак предпочитам да я има, а и все пак няма да казвам нещата едно към едно. Хубаво е да пояснявам подобни неща от време на време, а сега мнението ми за продукта на WWE тази седмица:

RAW: Помия. Попрекалиха с използването на DX, които дори не бяха особено забавни за гледане; началният сегмент беше едно ужасно малоумно нещо; щях да съм по-щастлив ако Флойд „Аз съм лайно с крака и ходя, сякаш съм 100-килограмов” Мейуедър не се беше появил изобщо. И къде по дяволите са младите? Къде бяха Кофи Кингстън, Суагър, Мастърс? С всяка седмица си мисля, че RAW не може да стане по-зле и с всяка седмица ми доказват, че греша.

Имаше и добри неща всъщност. Приятен донякъде main event, също и отборен мач между Джерико/Шоу и Хенри/MVP, както и промото на MVP. А и това, че използваха Сантино, за да „нахранят” Миз. Хем това е полезно за Миз, хем не вреди на Сантино, който повече успехи на ринг едва ли ще види. И хубавите неща се изчерпват. Трибуквен за хората, замесени със писането на RAW. От следващата седмица почвам с клетвите.

ECW: ...което става все по-добро. Добър начален сегмент, като дори малоумните 8 секунди на SummerSlam бяха използвани правилно в полза на Крисчън. Враждата с Ригъл се развива добре, а в главния мач се видя, че определено могат да направят нещо струващо да се гледа ако им се даде време. Това, че имаше повече сегменти от обикновено също ми хареса, а и факта, че в момента има цели 4 развиващи се вражди/истории в този бранд. Евала!

Smackdown: Поредното добро шоу, макар че може би имаше някои слаби неща. Бързата победа на Джерико и Биг Шоу над Cryme Tyme е едно от тях. Положението на Морисън също не ми допада особено. В един момент е в борбата за титлата, в следващия изглежда е супер далеч от нея, заради завръщането на Тейкър. Това, че дадоха тайтъл шот на Тейкър просто ей така също не беше много правилно според мен, но както и да е.

Пънк обаче направи поредното си добро промо, като Джеф като за последно даде всичко от себе си да го подкрепи и също не издразни с глас и прекалено преиграване. Мачът им беше доста добър и въпреки горе-долу ясния край си имаше драма. Малко кофти беше Пънк да просва Харди след сбогуването му с феновете, но все пак това е много добър начин Пънк да получи още heel heat, така че съм ЗА. Евала на Харди, че се е съгласил. Останалите мачове в шоуто бяха на ниво, но не мога да не се оплача от факта, че историята с Кейн и Кали като че ли ще продължи. Това според мен не е никак добра идея и трябва да се приключи с тази история възможно най-скоро. И за последно: интересен TV ре-дебют за Drew McIntyre. Дано получи шанс, а и се радвам, че започва с побой над R-Truth и една възможна история, вместо със стрийк срещу джобъри.

Като за финал...: Положението тази седмица според мен си е както през последните няколко – SMACKDOWN продължава да е най-доброто и интересно шоу, ECW ъври все по-нагоре, а в дъното стои предполагаемото най-важно шоу в компанията. Надявам се в скоро време нещо добро да се случи с RAW… Да има уволнения на разни некадърни хора например.

Wrestler Spotlight: JEFF HARDY (Тема на броя)

Дори в моя блог се разгоря огромен спор относно качествата на Джеф Харди, това дали заслужава мястото си в WWE или не, наркоман ли е или не и т.н. Честно казано в началото беше забавно, но после почна сериозно да ми лази по нервите. Когато имаш даден факт е безмислено да го оспорваш. Така не постигаш нищо освен да раздразниш другите. Но както и да е. Ще говоря за Джеф Харди, доброто и лошото. Всичко, което мисля за него.

Лошото: Най-неприятното за всеки кеч фен, слагащ уменията пред парите, е факта, че Джеф Харди получи своя най-голям пуш и трите световни титли не защото е изключително добър на ринга (за това по-надолу), не защото е добър на микрофона (за това още по-надолу), а просто заради връзката си с феновете. Това наистина е важна част от всеки успял образ на кечист, но винаги може да бъде даден шанс на някой притежаващ предните две да си създаде тази връзка с феновете. Джеф я има заради дългите години в компанията и лудите неща, които е правил, и точно това му осигури успеха – връзката с феновете означава пари. Продава PPV-та, продава тениски, ръкави, играчки. Но пък Джеф не е виновен, че получи пушът си заради това или че го ползват като машина за пари. Сина преди година (че и до днес) е жертва на същото.

Доброто: В много отношения Харди е феноменален атлет, особено когато е във форма (а всички в един или друг момент страдат от мързеливост). Джеф е човек, който за да направи едно шоу е добро е готов да жертва тялото си и без съмнение е правил едни от най-лудите spot-ове в историята на този бизнес. Мачовете с негово участие могат просто да те накарат да отвориш уста и да си мислиш дали този човек ще си тръгне жив. Пресен пример е уникалния Swanton Bomb край ринга, който направи на SummerSlam в мача си с Пънк.

Лошото: Това обаче не означава, че Джеф е „най-добрия” (не е истина как мразя този израз) кечист на всички времена. Wrestling-ът е сложно нещо, не просто комбинация от лежане и спотове. Нужна е психология, нужно е умерено познаване на всеки стил и при възможност използването му. Джеф не е и най-добрия high-flyer. Който е гледал lucha libre знае това много добре. Да, Джеф се катери по стълби, скача от тях, но колкото маневри от въжетата изпълнява всъщност? Dropkick, Swanton Bomb, Whisper of the wind… Не мога да се сетя за още. Това, което ме дразни е не, че не е перфектния кечист, защото такъв няма. Дразнещо е просто как мнозинството (повечето са хора с ограничени познания) се опитват да изкарат Харди нещо повече от колкото е. Да, той е добър в spot-овете и рискува здравето си. С добър противник може да изкара страхотен мач, в който да ги има и другите елементи за добро кеч забавление. Но е смешно да кажеш, че е „най-добрия”, че е „супер силен” и т.н.

Доброто: Видът му. Още от времето на Team Xtreme, че и преди това двамата Харди имат уникално излъчване и вид. Специално при Джеф разноцветната коса и прословутите ръкави определено бяха нещо интересно и до ден днешен изглежда са (а и са добър материал за продаване). По-новите му облекла, особено тези покриващи цялото тяло, не ми допадат толкова, но пък са добър начин да прикрие проблеми с килограмите примерно (по едно време си личеше, че е качил доста). Също така някак поосвежиха детинския му вид от 99, 2000, 2001-а година. Относно това, че боядисва лицето си – не виждам как се връзва с образа му, но е ОК, понякога измисля интересни неща. Имах малък проблем с това, че започна да го прави покрай излизането на The Dark Knight и изглеждаше малко като rip-off на Джокера, но щом му допада няма проблем.

Лошото: Уменията му на микрофона. Преди някой да ми каже, че сценаристите му казват какво да каже нека поясня нещо на тези хора. Да, специално в WWE почти всяко промо е написано предварително и кечистите ги учат наизуст. Никъде обаче не се споменава с каква интонация трябва да бъде казано промото, с какви мимики и жестове. Това е като в политиката – дори да говориш пълни глупости, ако го правиш с подходящ глас и интонация, движения на лицето и тялото, то пак ще изглеждаш добре. Примери за хора в WWE, които умеят да изкарат наизустена текст по артистичен начин, който да спомогне за образа им: Крис Джерико, Острието, CM Пънк, някога такива бяха Стив Остин и Скалата. На Джеф просто му липсва гласа и умението да казва нещата така, че да го приемеш сериозно. Да, умее да се провиква и да се зъби на опонентите си, но това впечатлява хлапета до 15 години, по-възрастните виждат само слаб актьорски талант.



Пак лошото: Наркотиците. Да, шегувам се с неща от типа на „наркоманчето” и т.н. Джеф Харди е бил на кокаин, бил е пристрастен и към обезболяващи... в миналото. Не толкова далечното, имайки предвид, че последното му махане от ефир заради нелегални вещества беше преди около година и половина. Сега се предполага, че е чист и искрено се надявам за негово добро. Дразнещото за мен обаче е, че вместо да използват това, че се е друсал като урок за хлапетата, които са основата на феновете му, те му вкарват думи в устата като „живея за мига” и т.н. Лично аз го тълкувам като „аз си правя каквото искам. Деца, правете същото”. Смешно е, но кечът може да бъде с доста поучителен характер, като Хълк Хоган и неговата реплика „Пийте си витамините” е перфектен пример за това. Вместо това Харди е принуден да върви и да пропагандира живеене за момента. Не е виновен той, но мен лично ме ужасява как десетгодишни имат за идол бивш наркоман. Точка по тази тема.

И да продължим с лошото: Каква е най-голямата причина да не харесвам Джеф Харди обаче? За всичко, което изброих досега имах солидна причина, свързваща се с познанията ми за кеча и уменията на Харди. Нищо лично. Личното идва сега и е свързано с факта какви противници му избираха през последната година. Острието, CM Punk, Matt Hardy. Хора, които харесвам поради факта, че отговарят в по-голяма степен на изискванията ми за добър кечист. Вярвате или не обаче не това е основната причина за моята неприязън към Джеф. Просто исках да го спомена, за да не реши някой да каже „не го харесваш, защото бие твои хора”. Не, не го харесвам поради всичко казано досега в категория „лошо”.

Като за финал: На последния SMACKDOWN Джеф най-вероятно даде началото на една солидна (а е възможно и вечна) почивка от кеча. Не го обвинявам, това не е детска игра и всеки има нужда да спре понякога. Абсурдно е обаче да се твърди, че рейтингите на SMACKDOWN ще паднат значително (те си се движат в интервала 1.6-2.0 в последните месеци) заради остъствието му. Това е шоу, което се гледа не само заради Джеф. Докато го няма WWE ще намерят ново лице, което да продава успешно мърчъндайз (извинявам се за думата) и да радва децата. Кандидати бол. Откъм цялостно усещане липсата му също едва ли ще се усети особено, както не се усещаше от 2003 до 2006-а. Да, ще липсва на феновете си. Да, няма да прави луди спотове. Но това си е негово решение. Това е. И моля без „Чао, Джеф! Обичаме те, Джеф!”. Знаем, че го обичате.

-И така. Дотук с Джеф Харди, повече едва ли ще ми се налага да го споменавам в този column, въпреки че от доста отдавна пиша от време на време за братята. Следващата седмица ще обърна внимание на ситуацията около Рей Мистерио и най-вероятно ще започна с материалите на тема „краят на WCW”, колкото и бегло да съм запознат с материята. Дано този брой ви е харесал, чао от мен.

Сватбата (Част 5)

Животът понякога ни поднася изненади. Някои приятни, други не, а трети са трудни за определяне. Не знаеш нито дали да си доволен, нито дали да изпсуваш. Точно такава беше изненадата ми, когато видях бившата си приятелка, вече спомената Нели, да стои пред мен, оказвайки се, че заедно ще кумуваме на Тошо и Ети.

-Разбирайте се бързо и влизайте. – каза Тошо. –И не искам да се биете. Хайде, че Ети каза, че нямало време. Все няма време... – неусетно започна да си мрънка той и тръгна към вътрешността на ритуалната зала, а аз стоях и зяпах Нели. Усмихнах се леко. Реших, че така е правилно.

-Къде беше? – попита ме тя със студения си глас. Сега сигурно си мислите, че по принцип е някакъв тежък и дразнещ. Не, гласът й винаги е бил тънък и звънлив, особено когато ти говори мило. В онзи момент обаче сякаш умишлено се постара да каже тези две думи по-сериозно. Сигурно ми се сърдеше.

-Майката на Тошо беше припаднала, а след това Ети искаше да говори с мен. Преди това трябваше да свърша една работа...

-Като например да намериш халките? – попитя ме тя, а аз леко потръпнах.

-Не, не, те си бяха в мен. – усмихнах се по-широко и се постарах да излъжа възможно най-уверено.

-Не, не бяха. Може да не си спомняш, тъй като вече беше заспал дълбоко, но аз те облякох. Никъде не видях халки.

„Какво да излъжа?” е добър въпрос, когато имаш нужда да се измъкнеш от някоя ситуация. Но е хубаво да имаш повечко време за мислене, а не да казваш първото, което ти дойде наум. Като мен например

-Бяха в боксерките ми. – казах. Аз съм идиот, знам. –Мислех, че там е най-сигурното място.

-Не, не бяха там. Нито в тези, с които беше преди да те преоблека, нито в онези, които аз ти сложих.

Лъжата не мина. Замислих се само дали е била сама докато ме е преобличала, но това не беше от значение. След тази лъжа вече ме беше спипала и го знаеше. Нямах време да мисля повече глупости, защото всички вече бяха вътре и вероятно чакаха нас. Ети нямаше да реагира добре на още едно забавяне, затова реших да кажа истината.

-Добре, печелиш. Не знам къде са халките им. Не знам и какво е станало с тях. Не си спомням. Наложи се да отида до Милка, да взема всичкото злато, което имаше, и като най-големия глупак да го разменя за две халки от един циганин, просто защото нямах пари. Знам, че е глупаво и безотговорно, но го направих. Сега може ли да влезем, защото не искам да се дъня повече на тази сватба?

Тя се приближи до мен и ме огледа от глава до пети. Не изглеждаше особено изненадана от историята ми. Все пак ме познаваше добре. Сигурно бе очаквала подобни неща от мен.

-В последно време... – каза тя по-мило. -...се дъниш в доста неща.

Замислих се какво има предвид. Та ние бяхме скъсали преди доста време, едва ли говореше за това. Бях на път да попитам, когато тя ме подмина и влезе в залата. Да, нямаше време. Щях да питам после. Изглежда всичките въпроси, които имах щяха да получат отговор след края на тази сватба. Време беше и за нея.

Влязох в сградата и видях Нели да влиза през голямата врата, тичайки леко. Отстрани на вратата стояха Тошо, Ети и някакъв по-възрастен мъж, който не можах да позная. Ети ми хвърли един поглед тип „Аз, ти, ножици, скопяване”, а погледът на бъдещия й съпруг пък бе забит в земята. Ясно си спомням, че той се бе самопрегърнал (негов любим навик) и гледаше отнесено в пода. Побързах да вляза в самата зала. Видях Нели да се приближава до Валето. Стояха пред онази маса, която услужливо помага на всеки мъж да подпише сам присъдата си и на всяка жена да си осигури по-лек живот. Поне в повечето случаи. Останалите гости стърчаха наоколо, най-вероятно изнервени от забавянето. Стегнах се и стигнах до колегата-кум и кумата с възможно най-сериозната походка, която можех да докарам. Бръкнах във вътрешния си джоб и внимателно извадих халките, така че да не се разбере какво правя. Възрастният мъж от коридора подаде глава през вратата, за да провери дали вече съм на мястото си, и в залата влязоха Тошо и Ети, ръка за ръка. Той с гладкия черен костюм, тя с прелестната бяла рокля. Тя с грееща усмивка, казваща на всяко момиче в залата „Завиждай ми, кучко”, той... той... той с изключително притеснена физиономия. Оглеждаше се наляво и надясно, срещайки лицата на роднини и познати. Коремът ми се сви леко, предупреждавайки ме като един Нострадамус на стомасите, че нещо не е наред. И в този момент Тошо спря.

-Не, човек... не! – каза тихо Валето до мен, гледайки в Тошо. Всички млъкнаха на секундата, а аз се загледах в това как едри капки пот се появиха по лицето на младоженеца. Ети внимателно обърна глава към него, все още с онази широка усмивка. Тя има таланта да говори през зъби, между другото. И сега го направи, но малко по-силно от необходимото и дори аз го чух. Предполагам и много от гостите.

-Защо спираш? – каза тя. Не, по-скоро го изсъска. Усмивката й все още беше на мястото си. Погледнах свободната ръка на Тошо и видях как трепери. Потта продължаваше да се увеличава. –Тошо, защо спираш? – каза тя още по-силно, като вече не издържа и усмивката се пречупи. Лицето й стана сериозно.

-Не мога. – каза той, а няколко души ахнаха от изненада. Хората не могат да се сдържат. Аз го приех с мълчание. Никога не знаеш кога Тошо ще смени мнението си за нещо.

-Тошо, ще те убия! – продължи да съска Ети, а очите й се изцъклиха. –Не прави глупости. Предупреждавам те – ще те убия!

Той дръпна ръката си от нейната и започна нервно да клати глава. Захапа палеца си и продължаваше обилно да се поти. Успях да откъсна очи от тях двамата и да огледам набързо. Нели, Валето, всички гости и служители в залата, абсолютно всички бяха вперили погледи в Тошо, а това го притесни още повече. Той погледна Ети с поглед, изпълнен със страдание, след което се обърна и с палец между зъби изтича към вратата. Не го бях виждал да тича досега, но беше бърз. Оооо, беше много бърз. Ети стоеше като вцепенена. След като той излезе през вратата сега тя бе център на вниманието. Отвори уста от притеснение, огледа се неуверено, след което лицето й се напълни с кръв и изкрещя с всичка сила. Няколко секунди по-късно и тя бе вън от залата.

Гостите моментално започнаха да говорят, едни тихо и съобразително, други не чак толкова. Родителите на двамата започнаха да си разменят агресивни реплики, обвинявайки се едни други. Аз седнах на масата зад себе си и се замислих. Бях бил целия този път, бях захвърлил на вятъра толкова злато заради две сватбени халки... и за какво? За да видя как Тошо се отказва от съвместен живот с Ети минути преди да подпишат граждански брак. Беше прекалено много за един ден. Прекалено.

Валето седна до мен.

-Той си тръгна, човек... Избяга. – каза тихо той.

-Да. Изглежда промени решението си в последния момент.

Нели също седна от другата ми страна.

-Трябва да се обадим в ресторанта.

-Точно затова ли мислиш в момента? – попита я Валето.

-Ако мисля за друго ще убия някого. – отвърна най-спокойно тя. Погледнах я, все още осмисляйки случилото се преди малко. Нещо ме караше да кажа други думи, но ги преглътнах.

-Ние с Валето ще се погрижим за ресторанта. – казах. –Само ако може да ни припомниш кой е...

-И това ли не си спомняш? – начинът, по който го каза, ми подсказа, че нещо не е наред. Бях направил сериозен гаф. –Мислех си, че си забравил само къде са халките.

-Аз... аз... аз... – запелтечих. Много лошо в такъв момент. Валето, вероятно притеснен и за мен, и за себе си, ме хвана за рамото и леко се повдигна от масата. –Аз... ами да речем, че и на мен, както и на Валето... – чувствах някаква вина за това, че не помня нищо, трябваше да я разделя с някого. -....някои неща от последните два-три дни ни се губят.

-Например?

-Ъм... всичко. Хехе.

Не знам защо се засмях така нелепо. Нямах време и да мисля по въпроса. Последното, което си спомням преди черното петно, е стисната челюст на Нели и как бившата ми приятелка взима една ваза от масата и преди да успея да реагирам ме удря с нея в главата. Както споменах – последва тъмнина.

Не знам колко време съм бил в безсъзнание, но когато отворих очи главоболието се бе върнало. И не само то.

-Добре ли се бе, Бире? – Валето стоеше срещу мен, държейки кърпа. По нея имаше кръв, предполагам от главата ми. –Нели те удари доста силно.

-Не думай...

-Боли ли те?

-Там където ме е ударила не, но главоболието ми се е върнало. Искам хапче.

-Ето, пийни. Спокойно, няма за къде да бързаме. Все пак няма да има сватба.

-Значи Тошо не се е върнал? – попитах аз, преди да глътна хапчето за главобол. Чак сега се огледах. Стоях на стол в коридора, а около мен имаше още няколко разтревожени лица на гости. Не, че ми пукаше.

-Нито той, нито Ети. Нели също изчезна след като те удари с вазата. Доста от гостите си тръгнаха. Аз те чаках да се съвземеш и още не съм се обадил в ресторанта, за да кажа, че никой няма да ходи там. Разпитах в кой ресторант е трябвало да сме. В...

-„Авангард”. – казах аз, докосвайки леко с пръсти раната на главата си.

-Откъде знаеш? – отвори по-широко очи Валето.

-Да идем пеша до ресторанта, ще ти разкажа.

-Но откъде знаеш? – попита той по-настоятелно.

-Вале... спомних си всичко.

Следва завършекът...

Ритник в главата, брой 1: SummerSlam '09 ревю

Започваме този исторически (независимо как се развият нещата) пост с малко пояснение за това за какво, по дяволите, става дума. Става дума за wrestling. „Кеч”, ако предпочитате. Така и не съм намерил досега истински добър български wrestling column из интернет пространството, макар че има хора, които биха се справили адски добре. И затова може би... реших аз да се заема. Под wrestling column разбирайте място, в което да изразявам мнението си за теми от света на кеча. Не, не съм на 13, за тези, които сега попадат на блога и могат да са си го помислили. Аз съм просто кеч-фен от 9 години, който обича да говори и пише за едно от странните си хобита. И имам намерение да го правя ако не всяка седмица, то поне всеки път като има какво да се каже.

Хубаво е като за начало да отправя извинение към всички съфорумци в Bulgarian Wrestling Community, че не се захващам с този проект там, а го правя тук в блога си. Причините са много. Основната е, че това е мястото, в което аз съм този, който решава дали да ограничи някой псуващ хлапак, а не някой модератор. Друга причина е, че ще говоря за теми, за които там вече се е говорило. Трета причина е, че искам тези постове да могат да бъдат разгледани и достъпни и за хора, които не са част от BWC и никога не са стъпвали там. Svejo определено може да се окаже от полза, Google също.

След като отметнах това като задача е време да започна с темите за този първи брой. Малко пояснение: всеки брой ще си има основна тема, която ще е център на внимание и някои допълнителни, за които просто нямам толкова много за казване. Ще се старая и да информирам (или в предишния брой или в rapistter отдясно) какви теми ще има в следващите броеве. Ако има такива всъщност... хаха. Е, да започваме.

Основната тема на първия брой не може да е друго освен уж „най-голямото парти на лятото” (без напиване и гюбеци? Да, да...) SummerSlam. PPV-то мина, всичките ми прогнози май се сбъднаха, или поне повечето, и сега е време за един по-сериозен коментар по темата:


PPV Review: WWE SUMMERSLAM 2009 (Teма на броя)




Intercontinental Championship: Rey Mysterio defeated Dolph Ziggler – Сравнявайки този и предишния им мач (Night of Champions) този определено беше добър. Въпреки контузиите през годините Мистерио все още прави невероятни неща на ринга и с правилен противник може да направи наистина добър мач. Радвам се, че Зиглър се доказа като правилен противник. В голяма част от мача офанзивата беше негова, но поради неясни причини съм съгласен, че не получи титлата. IC Championship-a едва тази година започна да връща блясъка си и то заради хора като Мистерио и Джерико, така че може би е рано някой млад атлет да я получава, за да не стане така, че тя отново да бъде забравена. Забележки към самия мач: на места rest hold-овете идваха повече. Вариант беше да се отдадат на по-къс, но динамичен мач. Това обаче щеше да открадне от драмата, а към края драма определено имаше. Хубаво е и че победата на Мистерио не дойде след 619, малко разнообразие не пречи в това отношение. (Зиглър е мини-тема на тазседмичното издание, повече за него има след ревюто на SummerSlam)

-Последвалото промо между MVP и Суагър беше добро, но много по-правилно щеше да е ако го бяхме видяли на седмично шоу. Те получиха престъпно малко време да развият враждата помежду си, но е добре, че поне се сетиха да им дадат време за този сегмент. Жалко е, особено имайки предвид потенциала, който се криеше зад идеята на враждата – сблъсък на различни култури. Но все пак...

MVP defeated Jack Swagger - …беше изненадващо слаб мач. Имайки предвид, че и двамата са имали добри мачове (но като се замислиш с добри противници...) очаквах нещо повече, очаквах повече химия между тях, по-добро сработване. Нямаше го. Мачът на места бе муден до степен на заспиване и за разлика от предишния мач нямаше драма. Случаят „предишният мач беше прекалено добър и затова този изглеждаше зле” го няма тук, тъй като беше ясно, че мачовете ще са нещо различно, а и аз ги гледах поотделно. Този мач просто беше слаб. Победата на MVP сигурно е изненада за някой, но бях заложил на нея поради ред причини. Основната е, че MVP е от повече време в компанията и е по-вероятно той да е първия, който да получи някакъв по-солиден пуш преди да дойде времето на Суагър. Този мач обаче ще забави нещата и за двамата. Жалко.

-Сегментът с русокоската от Access Hollywood беше загуба на време. Феновете не са платили за това, хората пред телевизорите/мониторите не искат да гледат това. Публичност за компанията? Може би. Но подобни неща отблъскват феновете. Това, което я спаси от брутално освиркване най-вероятно бе Фреди Принц, който определено се представя много добре и нямам нищо против да го виждам около ринга от време на време.

Unified Tag Team Championship: Chris Jericho & Big Show defeated Cryme Tyme – Започвам подред: новата песен, с която Джерико и Грамадата излязоха, е адски добре направена и определено заема много високо място в списъка с все още неиздадени theme song-ове, които искам да притежавам. Промото на Джерико – добро както винаги. Но това е ясно на всички, Джерико е цар на микрофона. Самият мач определено беше добър. Cryme Tyme за пореден път не станаха шампиони (не знам колко шансове са загубили откакто са в компанията), но определено се държаха на ниво в мача и спомогнаха за качеството му, особено JTG. Краят на самия мач може да е причина за недоволство, защото JTG не се предаде от Walls of Jericho. Да, нямаше да е лошо да стане, но със сегашния край (той стига до въжетата, Джерико го пуска, но Big Show го удря с десен прав и го прави лесна за туширане жертва) се подчерта факта, че това е отборен мач и печелят тези, които се сработват по-добре.

-Поредното уникално промо на CM Punk. Откакто стана хийл този човек определено знае как да вбеси всеки заблуден фен на „добрите”. Натрупа местен хийт чрез заяждането с LA, а пък споменаването на „some dork vampire in Twilight” ме накрая да се хиля като луд и дори да попляскам пред монитора. Да, знам. Приятелката ми каза, че ми личи, че не бях излизал скоро.

Kane defeated The Great Khali – определено най-слабия мач в карда. Кейн се опитваше да направи нещо добро, дори се мъчеше на моменти, но Кали беше по-ужасен на ринга от обикновено и уби всякакви надежди този мач да си струва гледането. Кали да бъде туширан след DDT определено беше странно, но победата за Кейн беше единствения правилен избор. Проблемът с тази история е, че не само че не помага на нито един от двамата, ами дори се отразява зле на образа на Кейн (накъде повече?).

DX (Triple H & Shawn Michaels) defeated Legacy (Cody Rhodes & Ted DiBiase) - като за начало е хубаво да спомена, че entrance-a на DX беше нещо доста ефектно. Войниците в началото бяха малко излишни, но това да излезеш с танк на рампата си е WOW момент. Тези в WWE не осъзнават ли, че е криза? Интересно ми е колко пари са заминали за това... Както и да е. Мачът. Ами мачът беше доста приятен, като де факто получихме най-доброто, което можеше да се желае. Беше повече от ясно, че DX ще спечелят (това май беше най-ясният мач в карда), но пък се постараха да го направят равностоен, за което евала на Майкълс и ННН. Не смчакаха младоците, ами дори се постараха Роудс и Дибиази да изглеждат добре. Краят с раздаването на финишъри беше наистина добър и ми допадна измъчената победа на DX. Определено най-доброто, което можеше да получим.

ECW Championship: Christian defeated William Regal – За втора поредна година претупват мач за ECW титлата като този път беше по-кофти и от миналата година. Този мач просто не трябваше да е в карда. Подиграха се с Крисчън (давайки му толкова малко време), Ригъл (губейки мач по подобен начин) и с Мат Страйкър. Да, знам, че е коментатор, спокойно. Но също така е най-добрият коментатор в WWE в момента, а те де факто му дадоха да каже едва няколко изречения. Почвам да се замислям дали WWE нямат по-солидна нужда от нови добри коментатори, отколкото от нови кечисти, които само да стават храна за звездите. Колкото до Крисчън-Ригъл – просто трябваше да забавят този мач до Breaking Point.

WWE Championship: Randy Orton defeated John Cena – основното правило бе спазено тук, а именно – изненада след изненада, пречещи ти да останеш спокоен докато не си сигурен, че мачът е свършил. Мачът не беше кой знае колко добър (макар да бе с идея над това, което очаквах от двамата), но фактът, че мачът свърши 4 (четири) повиши интереса ми невероятно много. Изключително много история, разказана в самия мач. DQ, count-out, false pin и крайната победа за Ортън след намеса на „фенът” определено бяха нещо, което повиши интригата в мача с пъти. Победата на Ортън определено беше може би най-доброто и интересно нещо в този негов reign.

TLC Match – World Heavyweight Championship: CM Punk defeated Jeff Hardy – Стигнахме до тази част от поста (първата от няколко), която може да ми навлече гнева на феновете на Джеф Харди, хаха. Не, няма да говоря против него. Поне не тук. Харди направи каквото можеше за качеството на този мач и се раздаде до краен предел що се отнася до спотовете, които направи. Определено умее да рискува живота и здравето си. Забележките ми обаче отново са към него: в началото на мача sell-ваше точно като умрял. Пънк го бие, той лежи. Никакво движение на тялото, никаква реална игра, която да направи ударите да изглеждат реални. Може да се каже и че не спомогна много за не spot-овата част от мача, но то такава имаше съвсем малко, така че вината е обща. Този мач разчиташе най-вече на няколкосекундни движения, които да накарат публиката да ахне. Знаеше се, че ще е така, така и беше и по този показател всичко беше наред. Малко съм недоволен, че счупиха само 2 маси, тъй като в последно време виждаме доста стълби и столове, но масите са солидно пренебрегнати. Надявах се тук да е различно. Не мога да не спомена два момента – суперплекса на Пънк върху стълбата (който изглеждаше ужасно болезнен за самия Пънк) и уникалния скок в края на мача от страна на Харди. Самият край на мача бе много добре замислен. Харди дава всичко от себе си, пренебрегва здравето си, за да запази златото, но не успява заради щетите, които тялото му е претърпяло. Брилянтно! Определено имаше интрига в самия край. И все пак Пънк победи и аз съм доволен. Появата на Тейкър след мача бе добре измислена и прехвърли нещата от Харди-Пънк на Пънк-Тейкър, но ме кара да се питам дали и този reign на Пънк няма да се окаже кратичък и Тейкър да му я вземе още на Breaking Point?

MНЕНИЕТО МИ КАТО ЦЯЛО: SummerSlam ми хареса и то много. Имаше наистина добри мачове (имаше и слаби, да), имаше няколко приятни сегмента, имаше атмосфера като за второ по големина PPV за годината. Червено-жълтата гама на ефектите също беше добра и допринесе по някакъв малък начин за атмосферата. Жалко само, че PPV-то не мина без лоши моменти, но такива изглежда винаги трябва да има.

-След ревюто на SummerSlam на дневен ред идва една новоизгравяща млада звезда, чието бъдеще е несигурно, поради факта, че е в компанията, която умее както от млади кечисти да създава суперзвезди, така и да ги обрича на безславно съществуване. Името на човека, за когото ще говоря, е Долф Зиглър (мили боже...), компанията е WWE.

Той е тема в следващата рубрика, която носи името Wrestler Spotlight. На хората, посещаващи BWC, може да им светне, че Radox ръководи подобна тема във форума. Не, неговата Wrestler spotlight тема и моята Wrestler Spotlight рубрика тук нямат нищо общо, освен името. Избрах същото име, просто защото описва много добре идеята на рубриката, като Radox даде разрешение да го ползвам. Но стига допълнителна информация, прехвърляме се към...


Wrestler Spotlight: DOLPH ZIGGLER
Hi, his name is fucking ridiculous...




Долф Зиглър в момента е заел стабилна позиция в мидкарда на SMACKDOWN и от вече 2 месеца се опитва да вземе интерконтиненталната титла от малките, обвити в ръкавици, мексикански ръчички на Рей Мистерио. Вече 2 поредни пъти се провали, но не се знае – може третият път (ако има такъв) да е успешен. За тези, които не са запознати с корените на Долф предлагам линк към биографията му в Wikipedia, тъй като не ми се повтарят готови факти. Искам просто да наблегна на някои неща, които мисля за него.

Ник Немет не ме впечатли особено нито през 2005-та, когато беше просто „голф кучката на Чаво Гереро”, нито през периода, в който Spirit Squad дразнеха всеки с присъствието си на TV екран. Честно казано Кени (по-късно станал Кени Дайкстра... отново „боже мили”) беше единствения, който с представянето си на ринга се отличаваше от партньорите си. За голямо съжаление не успяхме да станем свидетели на разцепление в Spirit Squad и някакви по-интересни истории между тях, а вместо това те просто бяха свалени от екран. Кени получи своя шанс за сингъл пуш и донякъде заради него, донякъде заради WWE, от това не излезе нищо и му беше посочена вратата.

Когато се появи Долф Зиглър основната критика беше към името му. И има защо. Как може някой с подобно име да успее? Как може да очакваш феновете да го вземат насериозно, да го намразят истински (все пак е хийл) и да очакваш от него един ден да носи пари? Не можеш. Името „Долф Зиглър” не е продаваемо. Ще изглежда глупаво на тениска, ще изглежда глупаво като реклама на PPV („Очаквайте! Долф Зиглър срещу еди-кой-си”) и звучи глупаво в устите на феновете. Името е зле подбрано и си нямам на идея защо когато WWE искат да измислят оригинално, тяхно си име за даден кечист, не измислят нормални имена ами им идват такива простотии наум. Ник Немет, с цялата си простота, е с пъти по-добро, но да – не могат да му лепнат едно „WWE Copyright”.

Името за мен е и ще си остане основен проблем за Зиглър. Да, хората свикнаха с това, че Джони Нитро стана Джон Морисън и името му не е от особено значение щом се представя добре. Но при Зиглър ситуацията е по-тежка, просто защото името, което са му избрали е ужасно. Искрено се надявам за доброто на кариерата на това момче името му да бъде сменено. Така пътят ще се отвори за него и ще е готов за успех.

А той определено има потенциала. Мачовете му става все по-добри, като определено най-добрия до сега лично според мен беше този с Мистерио на SummerSlam. Има приличен финишър, има умения. Може да се каже, че се справя и на микрофона, макар тези cocky образи да станаха малко много... Немет (не ме кефи да го наричам Зиглър) определено има потенциал и се надявам да му бъде дадена възможност. В ревюто за SummerSlam писах, че не съм сигурен доколко добра идея е да стане IC шампион. Има голям шанс ако това стане да се стигне дотам, че Зиглър да получава малко ТВ време, глупави вражди и да позакопае и титлата със себе си. Има шанс и да направи много добри неща с нея, но не зависи от него, а от това как WWE ще се отнесат с него за в бъдеще.

В заключение мога само да кажа, че Немет има шансове да е ако не голяма звезда в WWE то поне един запомняще се mid carder (дори upper mid carder) с някои известни промени в образа му и малко желание от страна на WWE да го издигнат.

-Да, първият Wrestler Spotlight мина добре. Точно каквото имах да кажа. За да не мина ограничението от 5 страници в Word, което съм си дал за написването на този column няма да е лошо да поясня, че всеки, абсолютно всеки, който има мнение по темите, за които пиша, е свободен да коментира. Не ви задължавам, не го правя за коментари, правя го защото просто искам да пиша нещата, които мисля.

Сред следващите планувани теми са:
-Джеф Харди – минало, настояще и бъдеще (гответе се за война, фенове на Джеф. Шегувам се)
-Ревю на новото DVD „The Rise and Fall of WCW”.
-Поглед към ситуациите в тазседмичните издания на RAW, SMACKDOWN, ECW, а може би и коментар по тях.
-Мнението ми за автобиографията на Ерик Бишоф (когато я приключа).


Всяка една от тези теми, както и други разбира се, ще бъдат засегнати в идните броеве на „Ритник в главата”. Мога само да гарантирам, че основна тема на следващия брой ще бъде Jeff Hardy, тъй като дори в блога ми се разгоряха спорове относно него, мнението ми за него и други подобни. Това обаче ще е в следващия брой, който ще излезе или в самия край на тази седмица или през следващата. Ще видим.

А сега... чао, лек ден/лека нощ, и ако някой е прочел всичко това се надявам да му е харесало, хаха. С времето писането му ще стане по-лесно, предполагам и четенето. Чао!

FUW BeachBattle 2009 - Night 2 (25.08.2009)

"...температурите продължават да се повишават. Жегата вече взе няколко жертви. Дали това ще продължи?"

Постер: ТУК
Theme song: Lostprophets - Last summer

Започваме втората нощ на FUW BeachBattle с обикалащия зад кулисите НикитУ ЛазарУв. Изглежда доста нервен. За да го нервират допълнително покрай него минават Торо, Саша и Накрен и се ухилват по доста странен начин в лицето му, преди да го подминат. Саша има шанс да стане следващия FUW шампион тази вечер. След като "Пороци ООД" отминават до НикитУ се приближава Силвия.

-Здравей, Николай!

-По някаква случайност съм ти шеф, ма! - казва изнервено той. Тя стиска устни и успява да не му удари шамар.

-По някаква случайност знам това. Така че... шефе, напускам. Вече няма да съм репортерка.

-Моля?!?

-Чу ме. Ето ти микрофона. - тя поставя джаджата в ръцете му. -Ползвай го за каквото искаш и предай много поздрави на Пекаж от мен. Аз вече си имам това... - поглежда Bra Championship-a, който свети на рамото й. -Друго не ми трябва. Чао, чао!

Силвия тръгва нанякъде, а все още шашнатия съ-главен мениджър вади телефона си от джоба и набира някакъв номер.

-Ей, аз съм. Помниш ли, че те отрязах за работата като репортер наскоро? Забрави. Да, да, взет си. Кога можеш да започнеш? Когато аз кажа? Тогава се постарай възможно най-бързо да стигнеш до спортната зала, защото току що останах без репортер... имах предвид, че току що осъзнах колко полезен би бил таланта ти. Да, да, ще ми благодариш после. - НикитУ затваря телефона и се обляга на стената. -Боже мили, в какво се забърках...

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Поредното видео промо от серията с промота на претендентите за титлата в тазвечершния мач започва. Този път на фокус е Биров, който стои в някаква тъмна уличка с черната кърпа върху главата си.

-В последните сссседмици се чувсссствам някак различно. По-концентриран. По-съссссредоточен. Знам, че имам задача и тя е да попреча на BK да стане шампион, да му причиня болка и да си отмъстя за това, което ми стори. И това ще стане тази вечер... в мача за титлата... и ссссслед като изпълня тези свои задачи ще пребия останалите и ще стана шампион... отново. Xtreme, изчисти добре титлата си и я целуни за сбогом. Тя ще дойде в ръчичките ми много ссссскоро, много ссссскоро. И за финал, тъй като в последно време чувам едно и също нещо постоянно, искам да кажа за протокола: АЗ НЕ ССССССЪМ ПОБЪРКАН! АЗЗЗЗ НЕ СЪМ ПОБЪРКАН! - той сваля кърпата и сграбчва камерата, с което промото прекъсва. Бедният оператор/операторка...

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Зото е зад кулисите и куфарчето е поставено на един кашон до него. Той загравя за предстоящия си мач. В другия край на коридора виждаме завърналия се Ножар, простете, Дон Жуан Нужа, да си говори с русокосата Уинтър. Тя изглежда се опитва да се измъкне и го забаламосва нещо, за да дойде при Зото. Нужа се провиква "Ще се видим по-късно!" след нея, но тя не му обръща внимание, а вместо това се заглежда в трениращия Зото.

-Здравей!

-Здрасти! - промърморва Зото без да спира с тренировките си.

-Ами... исках само да ти пожелая успех тази вечер срещу Reaper. Ще ти е нужен, за да запазиш това. - тя посочва куфарчето.

-Знам, да ти приличам на идиот? - казва Зото с намръщена физиономия, след което взима куфарчето си и отива нанякъде, а Уинтър така и не успява да отговори.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Време е за първия ни мач тази вечер, който по стечение на обстоятелствата е дамски. Свършихме снощното шоу с дамски мач, започваме това с такъв. Първа към ринга се насочва Шарлът, която откакто дебютира стана обект на тормоз от страна на Уинтър и противничката си тази вечер, като намери подкрепа само в лицето на приятелката си Доби Т. Сега тя залага косата си в този hair vs hair мач. А ето я и нейната опонентка Джери Хейтхери. Тя може би вече се е примирила с присъствието на Шарлът в компанията, но едва ли се е примирила с дългата и къдрава коса. Така се стигна до този мач.

Разяснявам за незнаещите - в hair vs hair мачовете участниците залагат косите си. След края на мача главата на загубилия бива обръсната от победителя. Не, не само с машинка. Първо с машинка, а след това и с бръснач. Голо теме, сес? Едно от тези момичета ще си тръгне приличащо на Слави Трифонов. След няколкосекундно съзерцаване между двете съдията дава начало на мача и епопеята за косата е пред своя край...

Hair vs Hair Match: Charlotte vs Jerry Hatehairy
(победителката бръсне главата на победената)

Шарлът тръгва в атака, но Джери веднага се шмугва между въжетата и излиза извън ринга. Шарлът тръгва след нея и започват гонитба около ринга. Джери се връща обратно, Шарлът тръгва след нея, но е уловена за косата и главата й е ударена в ринга преди да е успяла да се качи изцяло. Тя пада отново отвън, а Джери се възползва от въжетата и скача над тях върху противничката си. Шарлът я хваща във въздуха и я хвърля към огражденията за публиката. Главата на Джери отскочи доста брутално от тях! Сега Шарлът я хваща за косата и я връща на ринга, след което се качва при нея и опитва туш. Едно, две, рамото на Джери се отлепва от ринга. Шарлът забива няколко леки удара в лицето й, но нейните леки удари са си доста стабилни, така че все пак има ефект. Хейхери е замаяна и безпроблемно полита към единия ъгъл, когато противничката й я засилва натам. Шарлът отново се засилва към опонентката си, но Джери вдига крака и рита боксьорката в гърдите. Хейтхери се качва на второто въже, след което скача оттам и поваля с лакът в лицето Шарлът. Oпитва туш, но боксьорката се повдига. Джери не губи време, засилва се от въжетата и забива ритник в лицето на Шарлът. Пак опит за туш и пак повдигане. Джери започва да дебне за Scissors Kick, Шарлът се изправя и моментът е перфектен! Джери скача, но Шарлът се измъква от опита за ножица, след което хваща Джери през кръста и я просва с belly-to-belly suplex. Едно, две... повдигане на Джери. Шарлът се изправя на крака и вдига Джери, която я удря с глава в корема. Няколко лакътя в лицето на Шарлът, след които Джери се засилва от въжетата отново... но е посрещната от десния прав на Шарлът, който може да й е изкъртил някой зъб! Джери пада в несвяст, а Шарлът опитва туш. Едно, две, три и победата отива при боксьорката.

Мачът приключи и феновете стават на крака, защото е време да бъде изпълнено специалното условие. Джери още не е дошла в съзнание, а съдията качва на ринга стол, машинка за подстригване, пяна за бръснене и бръснач. Шарлът взима една верига изпод ринга, слага тялото на Джери на стола и я връзва, след което взима машинката. Стига, прояви милост, жено! Косата на момичето не е лоша... неее! Край, почна я. Половината глава на Джери бе обръсната за нула време и сега прилича на емо, чиято фризьорка се е подиграла с него. Шарлът не спира и довършва главата на Джери, а тя все още не е отворила очи. Гледката е ужасна... Шарлът взима пяната и бръснача и с най-голямо удоволствие заглажда главата на противничката си, а извратените ни фенове аплодират. Само аз ли си мисля, че е грешно? Бедното момиче остана без коса. Ами сега какво? Перука? Ами пари? Откъде? Ох, да продължим нататък.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Включва се камера зад кулисите и виждаме мутрата на Пекаж да забърсва обектива. Той се ухилва и маха на всички ни, след което минава зад камерата и я вдига на рамо. Обръща се към мястото за интервюта и там... там виждаме един корем. Пекаж, вдигни я нагоре, бе! Да, Пекаж вдига камерата и виждаме лицето на собственика на корема. Изглежда леко изнервен.

-Д-д-добър вечер на всички...

-Отпусни се, дишай. - започва да повтаря Пекаж.

-Ок, ок. Отначало... добър вечер на всички, името ми е Алекс "Благия" Блангев и съм новия репортер на FUW. - след като го казва той радостно се усмихва и стиска очи. -Искам да благодаря на НикитУ ЛазарУв за честта, която ми указа, и да му обещая, че ще се справям много добре със задълженията си. А сега си имам гост. Гостенка, по-скоро. Ела, да, ела. - той маха с ръка и до него се появява доста по-ниската Вероника.

-Това е нелепо. - процежда през зъби бившата FUW Bra шампионка.

-Не е нелепо. Здравей, Вероничка, как си? Всичко наред ли е?

-Като изключим факта, че точно ти ме интервюираш всичко е наред. Поне след като вече съм далеч от Пильо и малката му приятелка.

-Ооо, враждата с Нели. Да, да, гледах, аз съм фен. Така и не сме чули какво имаш да кажеш за ситуацията? Той ти направи Копие и така загуби титлата май.

-Да. Е, всеки прави грешки. Пильо направи своята и избра Нели пред това да има страхотна най-добра приятелка като мен. Но вече не ме касаят, желая им всичко хубаво и евала и на Ети, че се измъкна.

-И наистина няма нищо, което да те дразни или тревожи? - пита Алекс.

-Като се замисля има. Първо - в последно време ми е супер трудно да си поддържам равногорския обем на косата. И второ - миналата година на BeachBattle имах мач. Тази година нямам и това не ми харесва. Вместо мен мачове имат хора, като онази, чиято глава обръснаха току що. Джери не-знам-коя-си.

-Миналата година имаше мач, но го загуби. - чуваме мъжки глас отстрани и до Вероника се появява КоЦкаР, доста раздърпан и мръсен.

-Коце, ти смърдиш! - казва Вероника и се отдръпва, а Алекс я подкрепя, поклащайки глава намръщено.

-Много ясно, че смърдя, ма! Пил съм до 6 сутринта. И съм танцувал. Раздадох се по дансинга. Обаче вече нямам пари да си плащам водата, нито пък имам пари за ток, за да си изпера дрехите. Но не това е важното. Важното е, че миналата година аз те победих на този турнир, а сега нямам работа. И за да си я върна, трябва да победя някого. Може би теб?

-НикитУ ти каза, че той ще ти избере противник, мърляк такъв! - изкрещява Вероника. -А и докато миришеш така аз не бих те докоснала, какво остава да се бия с теб. Уф.. - Вероника тръгва нанякъде, а КоЦкаР я проследява с премрежен поглед.

-Бягай, кучко! Аз ще остана с моя човек Сашо. Как сме, Саше?

Високият репортер все още гледа с погнуса към КоЦкаР.

-Коце, ще усмърдиш студиото...

-Добре бе! Никой не ме иска! Но аз ще се върна на работа! Обещавам ви, лайненца! - КоЦкаР си тръгва ругаейки, а новият ни репортер изглежда доста отчаян от работата, която така силно желаеше.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Последното промо на претендентите за титлата е с участието на Саша. Камерата ни го намира в колата му, чиито прозорец бавно се спуска и от която излиза достатъчно дим, за да задушиш цяла детска градина. Саша се подава с червени очи от колата:

-Какво имах да ви казвам ви го казах вече. Отивам на ринга, мачкам всички и ставам шампион. Xtreme ми яде *** и всички са щастливи. Сега ме оставете да пуша.

Стъклото отново се вдига, а ние се връщаме в залата.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Поникс и Дон Курлеоне стоят в една от съблекалните. Поникс тупа партньора си по рамото.

-Човече, не се тревожи. Имали сме само един мач, какво като го загубихме? Ще има още. И ще спечелим.

-Кога ще имаме още? Никой не ни брои за живи тук. Откакто се съгласих на идеята ти да съм в отбор с теб пропаднах много. А имам пари. Имам много пари, с които мога да си купя за партньор всеки в тази компания!

-Обаче на колко хора им пука за теб в тази компания? Малко са. Аз мога да ти помогна. Само трябва да ми имаш вяра.

-Говориш като учител по танци. - поклаща глава Дон Кур.

-Защо пък не? Като съм на ринга все едно танцувам, хехе.

-И с какво ти помогна това? - чува се ръмжащ глас. Това е Валето! Той, Асото и Доби Т влизат в съблекалнята да вземат някакви неща. -Стегни се, човек. Този тук, Дон Курлеоне, не може да ти помогне по никакъв начин. По-добре се върни при нас.

-Момчета, разбрахме се за това. А и вие нямате кой знае колко успех напоследък...

-Внимавай какво говориш, баче! - Асото хваща Поникс за гърлото и го удря в стената. -Може да сме приятели, но ако ще ми се подиграваш ще те съжаляваш след това.

-Не ти се подигравам... - опитва се да каже Поникс, но не може заради ръката, стискаща гръкляна му.

-Момчета, момчета... ето ви 200 лева, отидете и се почерпете. Да забравите загубата вчера и т.н. - казва Дон Курлеоне и дава парите на Валето. -И оставете Поникс на мира.

-Този път става. - казва Асото, пускайки бившия си партньор в AVP. -Но ако се подиграете с нас още веднъж, ще съжалявате. - Асото, Валето и Доби Т излизат от съблекалнята, а Поникс благодари на партньора си.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Време е за един много интересен мач. Преди 2 месеца Зото спечели мач от шест души и стана първият в историята притежател на Money in the bank договор, който му осигурява шанс за титлата когато реши. Наскоро обяви, че иска да го използва тази вечер срещу Xtreme в мач 1 на 1, но Шефката не му позволи, и за да го спре назначи този мач за куфарчето между него и Reaper, който пък не сме виждали от 2 месеца на ринг и това е новото начало на неговата сингъл кариера. Ето го и него... Нова музика! Не знам песента. Reaper се появява на рампата, а анонсърът ни го представя като Спасимир "BulCop Reaper" Филипович. Брей, мощно име. Не особено лесно за запомняне, но мощно. Той излиза облечен с прилепнал черен потник, черни панталони и кубинки, а на врата му висят метални плочки като на военните. Интересен факт: той е ченге, но не казвайте на никого. Изглежда и позаякнал. Това.. това определено е лошо за Зото. Започва и неговата музика и Mr.Money in the Bank се появява на рампата, докато феновете го аплодират. Toй се качва на ринга и дава куфарчето си на съдията, който го вдига, за да покаже, че е заложено в следващия мач.

Money in the bank On-the-line Match: Spasimir "BulCop Reaper" Filipovic vs ZoTTo
(победителят взима куфарчето с договор за мач за титлата)

Зото се нахвърля в атака в самото начало на мача, но Рийпър хваща ръката му и го преобръща по гръб, след което забива няколко ритника в тялото му. Спасимир заключва armbar и започва да притиска лакътя на Зото в опит да го накара да се предаде. Той обаче не го прави, ами вместо това успява да вдигне крака и да хване главата на Reaper в ключ. Идеята на Mr.Money in the bank се обръща срещу него, когато Филипович пуска ръката му и се изправя, нагласяйки го за piledriver (държи го надолу с главата и я забива в ринга, падайки на колене). Зото успява да се измъкне след няколко удара с лакти в ребрата на Рийпър, след което бяга към единия ъгъл да си поеме въздух. Рийпър изглежда раздразнен. Чакай... към ринга се приближава Уинтър, която започва да пляска на Зото и да го надъхва. Той отново се засилва към противника си, но е посрещнат с брутален spinebuster. Oпит за туш от страна на Рийпър, но Зото се повдига. Той получава няколко удара в лицето, след което ръката му отново е хваната в armbar. Този път успява да се превърти и да стане на крака, след което рита Спасимир в главата и се освобождава. Зото се засилва чрез въжетата, след което скача с рамо в Рийпър. Не успява да го повали. Втори опит, но пак не успява. На третия опит Филипович го хваща през кръста. Ще опита belly-to-belly... Не, Зото забива няколко пъти главата си в главата на Рийпър, след което за трети път се засилва към въжетата и този път поваля с рамо претендента за куфарчето. Публиката става на крака, защото Зото се приготвя за Chocolate's Elbow! Той вади от джоба на панталоните си няколко мини-Сникърса и ги хвърля към публиката, след което се засилва от едните въжета, след това от другите... и беше спънат от Уинтър! Уинтър току що дръпна краката му и той се просна по лице! Публиката освирква русата кечистка, която се отдръпва сякаш не е направила нищо, а съдията не е забелязал намесата й. Рийпър успява да се изправи пръв, засилва се и забива брутален ритник в лицето на Зото. По дяволите, съдрал е лицето му с металните части на ботуша си. Зото кърви, а съдията го проверява. Mr.Money in the bank обаче не позволява мачът да бъде прекратен. Вместо това той използва въжетата, за да се изправи, а Рийпър го дебне от другия край на ринга. Той се засилва... и забива Копие в корема на Зото! Изправя се на крака и изревава, а публиката го освирква. Само Уинтър пляска няколко пъти. Чакай, на рампата се появява Дон Жуан Нужа с роза в ръце и приближава с усмивка към Уинтър. Тя се отдръпва, но той започва да върви след нея около ринга, докато Рийпър ги следи с поглед. Уинтър бяга зад кулисите, докато Нужа е след нея, а Спасимир Филипович поклаща глава, гледайки бившия си партньор. Той се обръща... и е хванат от Зото в люлка! Едно, две, три и съдията казва да бият гонга. Мr.Money in the bank защити куфарчето си току що!

Рийпър не може да повярва. Той гледа към съдията, а той вдига ръката на кървящия Зото и му подава куфарчето. Шефката се появява на рампата. Какво търси тя тук? Тя крещи нещо и сочи към Зото и в този момент зад нея се появяват Торо, Накрен и Саша. Те щурмуват ринга, а Зото бързо се изнизва от другата му страна, след което се шмугва сред публиката. Видяхме какво сториха Пороци ООД снощи на Бож, Зото извади късмет, че се измъкна. Шефката идва на ринга и започва да аплодира Рийпър за представянето му, а Торо и Накрен вдигат ръцете му. Какво значи това? Той вече е с тях?

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Gopero's Cam следва Зото зад кулисите. Той изглежда наистина разгневен заради това, което се случи току що, и стискайки заедно куфара пред гърдите си се насочва към съблекалнята си. Влиза вътре, тряска вратата и я заключва. В този момент камерата на Гоперо е разтресена и той се обръща. Зад него е другарят Дмитрий Ангелов!

-Момко, стой и не клати тази камера, за да може другарят ти да каже какво тежи на червеното му сърце. Стоях си в съблекалнята и наблюдавах случващото се на ринга. Това беше поредната подигравка. Снощи пребиха Бож. Не го харесвам особено, но не мисля, че беше достойно. Сега се опитаха да направят същото с онзи Зото, а той съвсем честно си защити куфара. Може да е объркан, може да е всякакъв, но знае как да се бори. Този Спасимир Филипович, този чуждопоклонник, обаче не знае как да губи. Ако се изправи срещу мен обаче ще му се наложи да разбере...

Другарят е прекъснат от НикитУ ЛазарУв, който прехвърча покрай него и Гоперо на бегом. Насочил се е към ринга и изглежда ядосан.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Шефката още е на ринга, заедно с останалата част от Пороци ООД, и всички задружно се смеят под освиркванията на публиката. Към тях се е присъединила и Уинтър, като все още не знаем каква е причината за това. НикитУ ЛазарУв се появява на рампата с микрофон в ръка, целият почервенял от ярост.

-Копелетаааа! Погледнете насам! Казах да погледнете насам! - изкрещява той и Саша, Шефката, Торо, Накрен, Reaper и Winter се обръщат към него. -Мислите, че е забавно ли? Снощи пребивате бивш световен шампион, който доскоро беше контузен заради онзи късокос нещастник... да, Торо, за теб говоря... а днес се опитвате да контузите и Mr.Money in the bank? Спасимире, 'уй сплескан, ти на тяхна страна ли си? Не можа да биеш Зото сам и ти трябваше подкрепата първо на момиче и след това на всичките боклуци на Шефката ли, бе? Писна ми! Тотално ми писна! Освен Саша, чийто задник ще бъде сритан в главния мач, искам всички ви вън от залата! Веднага!

-Аз съм съ-главен мениджър на това шоу и те не можеш да ме изгониш. Нито мен, нито някой от приятелите ми. - казва Шефката.

-Така ли? - ухилва се НикитУ. -ОХРАНА! ОХРАНАААА! - десет души от охраната на FUW се появяват зад него. -Искам всички, без онзи високия, вън от залата! Веднага!

-Охраната изпълнява както моите, така и твоите заповеди. Властта ни е споделена, ако си забравил. - намесва се Шефката.

-Мълчи ма! - изкрещява ядосаният НикитУ. -Аз ще им дам премия от по 500 лв. на човек ако изхвърлят теб и останалите пропадняци. - досега раздвоените и объркани охранители кимат. Изглежда за пари ще направят всичко!

-Ти нямаш толкова пари. - казва Шефката доволна, а НикитУ се нацупва. Изглежда наистина не може да им плати да изхвърлят Пороци ООД от ринга. На рампата при него и охранителите обаче се появява Поникс, дърпащ Дон Кур след себе си. Той взима микрофона от НикитУ и се обръща към партньора си:

-Хайде бе, човек! Сега е момента! Направи го!

-Няма... ти луд ли си?

-Направи го бе! Това е добро дело! Това е пътят към успеха...

-Аз... аз... - Дон Кур изглежда недоволен. -Добре, добре, ще го направя. Ник... - той поглежда главния мениджър. -Тази кучка, с която делиш властта, взе същата тази власт от моите ръце. И тъй като съм богат... имаш парите за охраната от мен. 500 лева премия за всеки, който помогне за изкарването на Шефката и Пороци ООД от ринга.

НикитУ се ухилва, а охранителите на момента тръгват към ринга с извадени палки. От нерви Саша хвърля току що запален масур. Торо и Накрен се отдръпват назад, инцидентно или не озовавайки се зад Уинтър и Шефката. Само Рийпър стои по-напред и гледа приближаващата охрана внимателно. Шефката хвърля микрофона и вдига ръце, след което казва на останалите да слязат от ринга. Там остава само Саша, а Шефката, Торо, Накрен, Уинтър и Рийпър са ескортирани от залата през публиката. Преди да излезе съ-главната мениджърка хвърля един последен поглед към НикитУ, който се смее на рампата, а публиката аплодира него, Поникс и Дон Кур. Последният е леко намусен, но изглежда му харесва.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Прехвърляме се отново зад кулисите, където новият ни репортер Алекс "Благия" Блангев отново стърчи пред камерата на Пекаж.

-В ефир ли съм? В ефир съм. Значи... гостът ми сега - шампионът на FUW Xtreme! - от залата се чуват аплодисменти за шампиона, а той бавно пристъпва до Алекс. -Шампионе, само след няколко минути ще излезеш на ринга, за да защитаваш титлата си в мач от пет души. Готов ли си?

Xtreme взима микрофона от ръцете на Блангев, тупа го по рамото и казва:

-Саше, не се тормози, баце. Стига ти мъката за днес. Свободен си. - Алекс е объркан, но излиза от кадър, а Xtreme се обръща към камерата. -Тази вечер срещам може би най-голямата заплаха за шампионството си откакто съм взел тази титла. Аз, Биров, BK, Дарт Радо и моят добър приятел Саша ще сме на един ринг в отчаяна битка за това. - той вдига титлата на FUW пред очите си. -Чух какво имат да кажат те четиримата в глупавите видео промота, сега е мой ред те да чуят мен. Педалченца нещастни, аз съм Xtreme! Аз съм FUW шампион! Победих всеки, опитал се да вземе титлата ми, ще победя и вас. И когато гонгът удари за край на мача титлата съдията ще постави този пояс на рамото ми и ще вдигне моята ръка. И знаете ли защо? - той млъква и се заслушва с лека усмивка в скандиранията на публиката. Отново поглежда към камерата. -Защото.

Xtreme излиза от кадър. Защото? Само защото? Защото какво? Шампионът ни е самоуверен, но дали това ще му донесе успех? Ще видим, защото сега се насочваме към ринга за главния мач тази вечер.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Саша все още чака там след малкото събиране на Пороци ООД. Той не може да очаква помощ от дружките си, защото те бяха ескортирани извън залата от охраната на FUW. Започва Flaw - Medicate и на рампата се появява Биров, с белите дрехи и черна кърпа на главата си. Той стига до ринга и маха кърпата, след което разменят по един празен поглед със Саша. Имперският марш започва да бучи в ушите ни и Дарт Радо с тържествена стъпка се насочва към противниците си, готов за първия си мач за титлата на компанията. Последван е от появата на BK, отново получаващ доста смесена реакция от публиката. С качването си на ринга той не сваля очи от Биров, който му отвръща по същия начин. Stronger e последният theme song преди началото на мача! Xtreme се появява на рампата, сваля палтото си и очилата и се втурва към ринга. Застава право в центъра му, дава титлата си на съдията и показва средни пръсти на четиримата си противници. А гонгът биееее!

Five-way FUW Championship: Sasha vs Birov vs Darth Rado vs BK vs Xtreme (c)

Със започването на мача Биров се нахвърля върху BK и двамата изхвърчат извън ринга. Там Саша и Дарт Радо почти едновременно пък нападат шампиона Xtreme и започват да го налагат с канонада от удари. Той се опитва да се защити, но не е възможно при двама противници, особено когато единия е едър като Саша. Извън ринга Биров засилва BK в металните стълби, при което сериозно наранява гърба му. С оголена усмивка на лице Побърканият се нахвърля върху лежащия на пода BK и започва да забива лакът след лакът в гърба му. В този момент Xtreme е изхвърлен през въжетата от Саша и Радо и пада точно върху Биров. Докато Саша се наслаждава на постигнатото Радо започва да го дебне в гръб. Тревоманът се обръща и хванат за гърлото! Това ще бъде Chokeslam! Не! Саша удря ръката на Радо, след което се отблъсква от въжетата и го поваля с Clothesline. Опит за туш от страна на Саша, но Радо се повдига навреме. Поне засега нямаме нов шампион. Саша изправя Тъмния лорд и го засилва към въжетата, но там Радо е спънат от посъвзелия се Xtreme, който го издърпва извън ринга и го засилва в Биров. Биров и Дарт Радо се сблъскаха един в друг, а Саша слиза от ринга, за да нападне Xtreme. Той го посреща още на въжетата, ритайки краката му, и Саша се сгромолясва на пода. Xtreme рита няколко пъти тялото му и се връща на ринга. Там се е качил и BK и двамата застават очи в очи. Публиката настръхва при предстоящия сблъсък на настоящ и бивш шампион, а двамата започват да си разменят удари. BK се засилва от въжетата, но е посрещнат с коляно в корема, последвано от ритник в гърба и опит за туш. Едно, две... Биров прекъсва броенето. Той засипва Xtreme с удари, но е притиснат в единия ъгъл от шампиона и получава няколко плесници през гърдите. BK се засилва към двамата си опоненти, но Xtreme се подмества и BK смазва само Биров с тежестта на тялото си. Когато The Underclass Hero се обръща получава ритник в корема от шампиона! Не може да бъде... толкова рано? MMVДБА беше изпълнена в средата на ринга и лицето на BK бе забито в ринга. Xtreme опитва туш, това е краят... едно, две... Радо прекъсва броенето! Сега той налага шампиона, но на ринга се качва и разяреният Саша. Той се засилва чрез въжетата и просва нищо неподозиращия Тъмен лорд с clothesline. Вдига го на крака и го просва и с spinebuster. Опитва туш, но Xtreme скача върху него и прекъсва броенето. Саша се изправя и хваща за гушата шампионът, но в гръб Биров го подсича с ръка и Саша пада по гръб. Биров и Xtreme се поглеждат, изчакват едрия кечист да се изправи, след което се засилват към него и с двоен clothesline го изхвърлят извън ринга! Публиката полудява! Биров обаче веднага прецаква шампиона, нахвърляйки му се с удари в лицето. Xtreme е блокиран в единия ъгъл и Биров няколко пъти го пробожда с рамо в корема. Шампионът все пак успява да се противопостави с бъркане в очите! Биров се обръща назад... и е уловен за гърлото от Дарт Радо! Задушаващо тръшване! Xtreme тръгва към Радо, но също е хванат за гърлото – задушаващо тръшване и за него! BK е на крака след MMVДБА, но Радо хваща и него. Преди да го просне обаче Саша се връща на ринга и се нахвърля и върху двамата. BK изпада извън ринга, а Саша и Радо започват да си разменят удари на ринга. Откъсват се за момент един от друг и Саша успява да хване Тъмният лорд за гърлото! Радо обаче прави същото! Те се стискат за гърлата в центъра на ринга, когато отнякъде се появява BK със стол в ръце и удря Саша в главата. Докато Радо реагира също получава удар със столът по каската си. Xtreme се изправя след chokeslam-a, но BK просва и него с брутален удар със стола, който направо изхвърля шампиона извън ринга. BK се обръща... и получава Копие от Биров в центъра на ринга. Той обаче не опитва туш, а започва да налага The Underclass Hero. Саша се е посъвзел и хваща Биров в гръб, след което го просва с German Suplex. Радо обаче също е на крака и хваща тревоманът точно когато той се изправя. Chokeslam! Радо просна Саша със Задушаващо тръшване! Възможно ли е? Изглежда да. Радо започва да дебне BK, той вече е на крака. BK е уловен за гърлото, но рита Радо в корема, след което забива PunX_n0t_DeaD (Twist of Fate). Опит за туш! Едно, две, не! Биров прекъсва броенето. BK е изправен на крака от Биров и получава няколко удара в лицето, след което е засилен към въжетата. На връщане обаче успява да се спре на време. Ритник в корема на Биров и PunX_n0t_DeaD и за него! Чакай! Кървящият шампион Xtreme е на ринга и хваща BK преди да се е изправил! Главата на The Underclass Hero е между краката на The Cursing Superstar. МMVДБА и опит за туш от страна на Xtreme. Едно, две, три. Мачът приключи! Xtreme защити титлата си в мач с още четири човека!

Публиката е на крака и аплодира, а шампионът бърше кръвта от лицето си и се пресяга с последни сили за колана. Съдията му го дава и помага на Xtreme да се изправи. Шефката едва ли ще е доволна, че протежето й Саша не успя да вземе колана. Нито пък Саша или някой друг от претендентите ще е доволен от развитието на мача. Феновете обаче са, същото може да се каже и за Xtreme, който се подпира на въжетата и с усмивка на лице вдига колана. So what if you can see the darkest side of me? No I will never change this animal that I have become! Какво? Не може да бъде. Започна музика, както сте разбрали и на рампата се появява Зото. Той също е с няколко шева на главата след мача си с Reaper, който се състоя точно преди този. Зото е стиснал с две ръце куфарчето си и гледа към Xtreme докато устремено върви към ринга. Какво става тук? Шампионът го гледа през капките кръв, капещи от веждите му. Зото се качва на ринга и впива поглед в Xtreme и титлата, докато Биров, Радо, Саша и BK все още лежат около ринга. Съдията се приближава към Mr.Money in the bank, а той… то бута куфарчето в ръцете на рефера! Зото набута куфарчето в ръцете на рефера пред невярващите погледи на Xtreme, мен и цялата ни публика. Съдията дава нареждане да ударят гонга, а Xtreme само поклаща глава с ядосано изражение...

FUW Championship (Money in the bank Cashed In): Xtreme vs ZoTTo

…а Зото се засилва към него и го забива в единия ъгъл. Xtreme започва да налага противника си по гърба, но Зото успява да прехвърли шампионът над себе си и Xtreme се просва по гръб. Той възможно най-бързо става на крака, но е уловен от Зото и получава Chocolate Spinebuster! Oпит за туш! Едно, две, не! Xtreme повдига рамото си, а цялата публика изтръпва от напрежение. Зото също. Той става на крака... чакай, Саша е на ръба на ринга и крещи нещо по него. Зото се засилва и с един лакът сваля Саша оттам. Той се обръща и е хванат от Xtreme в люлка! Едно, две... повдигане! Точно на косъм. Зото се отдръпва към въжетата след като за малко не загуби мача. Xtreme се преобръща по корем и долазва също до въжетата. Използва ги, за да се изправи и се обръща отново към ринга. Втори Chocolate Spinebuster! Зото ще опита туш, но Саша влиза на ринга и тръгва към него. Преди да успее да направи нещо Зото го хваща за главата и използва собствената му инерция, за да го изхвърли от другата страна на ринга, право върху коментаторската ми маса. Саша е аут, а Зото застава над Xtreme. Бърка в джоба си... няма нищо. Бърка в другия... един смачкан Snickers. Зото откъсва опаковката със зъби, отхапва едно парче, след което хвърля десерта към публиката. Залата е на крака, той се засилва от едното въже, след това и от другото... и забива лакътя си в гърдите на Xtreme! Лакътя на шоколада! Зото ляга за туш, а съдията брои. Едно, две, три! Край! И този мач приключва, а феновете ни са на път да полудеят тотално. Те скачат и викат. Зото се свива на топка, а съдията го приближава с титлата в ръце, хваща дясната му ръка и я вдига.

Зото се изправя и сграбчва титлата, вдигайки я високо. Той реве! Той реве, копелета! Леле, и аз се надъхах. Не трябва да се надъхвам толкова. Зото е новият шампион на FUW, след като успешно използва куфарчето, което му даваше шанс да получи мач за титлата когато пожелае. Е, той пожела и сега титлата вече е негова. Зото се качва на въжетата и вдига колана с две ръце, а голяма част от феновете го аплодират. Други все още стоят неподвижно, неосъзнаващи какво е станало току що. Неочакван край за FUW BeachBattle 2009, бъдете с нас и следващия път!

FUW BeachBattle 2000 - Night 1 (24.09.09)

Лятото горещо много е добрееее (звук от потрошено радио)
Тази нощ потта няма да има нищо общо с жегата, а болката - нищо общо със слънчево изгаряне...


Постер: ТУК
Theme song: Lostprophets - Last summer

Започваме тазгодишният BeachBattle с отборните шампиони Bulletproof и NMP, които се насочват към ринга, придружени от аплодисментите на публиката и премигващите светлини в залата. Двамата се качват на ринга и вдигат високо отборните си колани, след което започват да подскачат наляво-надясно. Лигави са, но са добри.

-Така... успокойте се, бе. - ухилва се NMP на публиката. -Изглежда ние ще ви приветстваме тук, така че - добре дошли на BeachBattle. - oще по-силни овации. -Причината да сме тук е, че преди малко повече от година, на първото издание на BeachBattle, ние бяхме победени от АVP и те станаха първите в историята FUW Tag Team Champions. Не обичаме да губим, особено от тях, и това е всеизвестен факт. Нали бе, палавник?

-Точно така! - отсича Bullet.

-Затова, въпреки че защитихме титлите си на последния event срещу Finally Real, тази вечер предизвикваме AVP на мач. Залагаме титлите и година по-късно им предлагаме отборите ни да се изправят отново един срещу друг, за да видим какъв ще е резултатът този път.

NMP млъква и поглежда към рампата, а ние чуваме Shapeshifter! Придружавани от Доби Т се появяват AVP. Асото и Валето се качват на ринга и изглежда са готови за мач.

-'Айде на хорото, ооооо! - провиква се Bullet в микрофона на NMP преди да го остави извън ринга. Съдията дава начало! Година по-късно! AVP vs NMB за титлите в реванш! O, да!

FUW Tag Team Championship: No More Bullets (Bulletproof & NMP) (c) vs AVP (Asoto & Valeto)

Мачът започват Bulletproof и Валето с размяна на удари в средата на ринга. Bullet бързо взима предимство и засилва противника си към въжетата, но той успява да избегне Samoan Drop-a и се сменя с Асото, който моментално скача на въжетата, а оттях върху отборният шампион. Bulletproof е зашеметен и получава lionsault (задно салто от второто въже), при което Асото се просва по корем върху него. Следва опит за туш, но Bullet успява да се повдигне. Отново смяна в отбора на AVP и Валето се нахвърля върху противника си, но е посрещнат с belly-to-belly suplex, след който Bullet достига до ъгъла си и се сменя с NMP. Той моментално поваля изправилия се Валето с рамо, след което стоварва коляно върху лявата му ръка и опитва да хване пръстите му. Валето отчаяно се бори да не му позволи и донякъде успява, но NMP все пак заключва ръката на противника си в armbar. След като я притиска известно време, той се сменя с Bulletproof. Bullet скача по гръб върху Валето, след което опитва туш, но Валето се повдига на две. Bullet го вдига на крака и си го наглася за brainbuster, но докато Валето е вдигнат във въздуха той успява да се измъкне и да просне шампиона с neckbreaker. Това обаче не му е достатъчно - той се покатерва бързо по една от сглобките и се прехвърля назад, поваляйки отново Bullet с крака (Whisper of the wind style...). Валето се добира до Асото и прави така желаната смяна. От другата страна NMP влиза на ринга и двамата се сблъскват в центъра. Размяна на удари. Асото е засилен към въжетата, но се връща към NMP с dropkick право в лицето. Oпит за туш... едно, две... повдигане. Aсото вдига NMP на крака, скача от място и хваща главата му в ножица, след което го обръща в нов опит за туш! Едно, две, повдигане! Отново! Асото пуска краката на противника си, покатерва се по въжетата и пробва moonsault от последното, но е уловен във въздуха от влезлия на ринга Bulletproof! Той си наглася Асото и го просва с powerslam по гръб! Валето обаче е на ринга и с ритник в глават зашеметява Bullet, а с един dropkick го изритва извън ринга, след което се опитва да скочи върху него. Bullet хваща и него и го просва по гръб върху пода. На ринга NMP просва Асото с германски суплекс, опитва втори, но претендентът се измъква и минава зад шампиона, след което го обръща в опит за туш. NMP обаче отблъсква Асото към своя ъгъл, където той получава удар от Bullet. NMP го просва с още един германски суплекс и прави смяна с Bullet, след което скача през въжетата върху Валето! На ринга Bulletproof издебва Асото и забива Stunner (Зашеметител). Eдно, две, три и мачът приключва. Златото бе опазено.

NMP се връща на ринга и съдията вдига ръцете на шампионите, след като им е връчил златните пояси. Двамата слизат от ринга и се насочват към съблекалните под овациите на феновете. На ринга Валето и Доби Т помагат на Асото да се съвземе, като и двамата членове на AVP не изглеждат доволни.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Видео промо ни показва някаква градинка, а BK стои там и гледа към играещите наоколо деца.

-Погледнете ги. Безгрижни. Играят си, радват се на живота. А аз? Аз трябва да се занимавам с психопат като Биров. Не знам какво иска той от мен, но не аз съм виновен за състоянието му. Той си беше побъркан и преди. Това че помлях главата му на Pure Hatred може да е помогнало за влошаването на ситуацията, не знам. Но знам едно - Биров, няма да ми попречиш. Утре вечер ще си върна това, което по това време миналата година беше мое - титлата на FUW. Ти няма да ме спреш. Напушеният Саша няма да ме спре. Дарт Радо може да се опита да ме задуши със Силата, преди аз да го просна с PunX_n0t_DeaD. А Xtreme... надявам се, че си се порадвал на титлата. Защото утре вечер ще я загубиш.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Силвия е пред камерата на Пекаж, когато до нея се приближават Finally Real.

-Здравей, Миро! Здравей, Йоан! Вие загубихте своя шанс да станете отново отборни шампиони, но същото се случи и с AVP тази вечер. Видяхме ви край ринга след мача. Защо бяхте там?

-Ами беше ни интересно. Мислех да направя една-две снимки на мача... - започва Файнъл, но Йо го прекъсва.

-Причината да сме там беше, че ние продължаваме да се интересуваме от отборното злато. AVP са стара история. Същото се отнася и за No More Bullets. Извинявай, но както те самите казаха, миналата година е имало същия мач на BeachBattle! Аман от еднакви шницели... извинявам се, аман от еднакви мачове, еднакви шампиони...

-Пози за снимка! - обажда се Файнъл.

-Ние ще си заслужим още един шанс за титлата и този път ще успеем.

NMP и Bullet се появяват зад младоците и ги потупват по раменете.

-Видяхте какво стана току що. - казва NMP. -АVP загубиха, а доколкото си спомням вие също. Ако искате нов мач за титлата ще трябва доста да се потрудите, защото ние официално обявяваме, че чакаме предизвикателство от НОВ отбор, готов да се изправи срещу нас за титлите, а може би и да ги спечели. А вие, палавници, си стегнете дупенцата, за да не дойде баба Меца и да ви натъпка медеца навътре. Лек ден!

Шампионите отиват най-вероятно към душовете, а Finally Real излизат от кадър, не особено доволни. В този момент до Силвия се появява FUW Bra шампионката Нели.

-Здравей, пиле! - усмихва се Силвия, но сериозната физиономия на Нели показва, че не е в добро настроение.

-Спести си го. Значи троен мач, а? Ти, аз и Ети. За титлата.

-Да, проблем ли е?

-Може да стане проблем, пиле. - отговаря Нели. -Идеята е Ети да бъде набита, а аз да запазя титлата. Такъв беше планът, когато мачът беше само между мен и нея. Сега след като и ти се включи ти... не знам, ще има ли проблеми?

-Не, пиле! Как може да си помислиш подобно нещо? Знаеш, че ще съм в мача само, за да ти помагам. Даже ще се постарая да не се пречкам много, за да си свършиш работата както ти знаеш.

-И не искаш титлата?

-Искам я. - отговаря Силвия. -Но не искам да я взимам от най-добрата си приятелка.

-Добре. - кима Нели. -Ще се видим на ринга.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Пак видео кадри, показващи ни какво се случи с Бож в края на март, когато бе контузен след атака на Торо и Инсейн. След това виждаме как Бож си отмъсти на Инсейн в Ambulance мача. Oт тогава не сме виждали втория в FUW. Сега обаче е ред на Торо, който ще трябва да се изправи 1 на 1 срещу Спортната легенда на Пазарджик. Take over започва и Торо не особено уверено пристъпва към ринга. Още преди да се е качил на него ние чуваме El Matador и Бож също се задава по рампата. Той се качва на ринга и се изплюва в краката на Торо. Торо прави същото. Бож пак плюе. Торо отвръща. СПРЕТЕ ДА ПЛЮЕТЕ ПО РИНГА, МАМИЦАТА ВИ! Опа, казах го прекалено силно и ме чуха, но само ме поглеждат. И по-добре... ако дойдат тук ще ги смеля. Торо обръща глава към Бож и получава удар, който го поваля по гръб, а съдията дава начало на мача.

Toro vs Boj

Бож моментално се нахвърля върху противника си и започва да го налага докато Торо все още е по-гръб. Той обаче успява да отблъсне противника си с крака и излиза извън ринга, сочейки главата си, за да покажае колко е умен. Е, не е. Бож скача над въжетата и поваля Торо с тяло, след което веднага го връща на ринга и опитва туш. Едно, две... повдигане. Бож забива няколко удара в главата на Торо, след което и няколко колена в тялото му. Пак опит за туш, но пак повдигане. Спортната легенда на Пазарджик не изглежда доволен... чакай, той тръгва за стол! Бож е решил да играе коварно! Той се качва на ринга, а съдията взима стола от ръцете му и го изкарва навън. Торо се възползва и забива удар в слабините на Бож. Той пада по лице върху ринга и започва да се превива, а Торо го обръща за туш, като дори качва краката си на въжетата. Съдията обаче вижда това и не започва да брои. Торо е вбесен и бута съдията леко, след което дава знак към рампата. Оттам се задават Саша и Накрен и застават край ринга. Торо пък отново се заема с Бож и започва да го рита в корема и гърба. Няколко поредни опити за туш, но Бож се повдига още на едно. Торо го изправя в единия ъгъл, след което го удря с лакът в лицето. Засилва се от отсрещния ъгъл и смачква Бож с тялото си. Опитва го втори път, но този път Бож се подмества и Торо се нанизва в сглобката! Бож се възползва и на секундата поваля Торо по гръб с neckbreaker. Накрен се качва на въжетата, за да отвлече вниманието на съдията, а Саша влиза от другата страна на ринга. Той се засилва към Бож, но Пазарджишката спортна легенда го блъска към Накрен. Саша без да иска бутна Накрен от въжетата! Торо се е засилил за clothesline към Бож, но той прикляка и Торо просва едрия Саша. Торо се обръща и получава БОЦ в зъбите! Какъв ритник. Едно, две, три и след като Бож направи Пороци ООД луди той успява да грабне победата.

Съдията вдига ръката му, но радостта на Бож не е дълга. Накрен се качва на ринга и го напада в гръб. Саша също се изправя и се включва в атаката. Бож се опитва да се бори, но все пак са 2 на 1 и скоро е повален. След като се съвзема след ритника в зъбите Торо също става на крака и започва да помага на Накрен и Саша. Няколко минути наблюдаваме как тримата ритат поваления Бож, след което вдигат задружно ръце и слизат от ринга. Приятелчетата на Шефката излизат извън контрол. Определено.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Камера ни показва как Ети тренира зад кулисите, ритайки купчина учебници. Тя вдига няколко и ги разкъсва с голи ръце, след което ги хвърля в един казан (не знам откъде накъде имаме казани зад кулисите, но както и да е), след което ги полива с бензин и ги запалва (и бензин не знам откъде се намери...). Тя поглежда камерата.

-Когато дойдох тук го направих по молба на Биров и Нели. Бях техен съюзник месеци наред в опитите им да се окичат със злато за сметка на мен и Вероника, но реших, че това трябва да спре. Нели, бъдещето ми било в учебниците, а не на ринга? Е, виждаш какво става с учебниците. Горят. Колкото до онази интригантката Силвия... извинявам се, но тази вечер идвам за главата си. Когато приключа с вас ще сте на парчета и ще горите в казан като този. А аз ще стоя до него с Bra Championship-a на рамо.

Силни думи, казани по доста предизвикателен начин. Предполагам, че по-малките ни фенове вече са пъхнали ръце в панталоните си очаквайки предстоящия женски мач... отвратително, знам.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Камера показва как НикитУ ЛазарУв разтревожено гледа към един телевизор след побоя над Бож. В този момент зад него се появява КоЦкаР и го тупа по рамото.

-Не, господин полицай, не съм пил! - изкрещява НикитУ докато се обръща, след което забелязва КоЦкаР. -А, ти ли си бе? Какво сакаш?

-Искам си работата обратно. - казва мрачно КоЦкаР.

-И аз искам да съм кмет на Мало Конаре, ама не съм, и вместо това съм главен мениджър в тази задръстена компания. Такъв е живота. Друго сакаш ли?

-Искам си работата, Ник! - КоЦкаР се нацупва и една сълза блясва в лявото му око. -Знам, че не се представям добре в последно време, но чак да бъда уволнен... Не беше честно. Искам си работата бе, човек.

-Недей реви с'я. Оф... добре. Предлагам ти следното: ще си получиш работата, ако на следващия event победиш избран от мен човек. Става ли?

КоЦкаР прегръща силно НикитУ и го целува по челото.

-Златен си, Кольо! 'Айде, че отивам по дискотечките да си изхарча парите от последната... ЗАСЕГА... заплата.

-Махай се. - поклаща глава НикитУ и тръгва нанякъде.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Виждаме някакво тъмно посещение, в което изведнъж светва една висяща от тавана крушка. Изглежда се намираме в караваната на Дарт Радо, тъй като навсякъде по стените има разни мигащи светлини и бутончета с неизяснено предназначение. Може би домакински уреди за космическо приложение? Не знам, но самият Дарт Радо е застанал под крушката и черният му шлем блести от ярката светлина.

-Аз съм Дарт Радо, аз съм мощ и могъщество! Черният и тъмен лорд на сит. Това е... - той показва караваната. -...моята Звезда на смъртта. С нея мачкам бабички и гадни малки стопаджии (предимно от Пещера) по пътищата. Но не това е важното. Важното... е, че Тъмната страна на Силата е с мен и утре вечер аз ще стана новия FUW шампион. Погледнете фактите, неверници. Аз бях непобеден до момента, в който Асото, Валето и Поникс не ме победиха в хендикап мач 3 на 1. Аз бях този, който спечели сериозен троен мач на последния event, побеждавайки КоЦкаР и Ангелов. Аз съм този, който ще вземе титлата на Xtreme. След което... - до него се появява друга фигура, с качулка скриваща лицето. -...ще продължа с обучението на моя ученик на Тъмната страна и ще му покажа какво е да си шампион.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Прехвърляме се зад кулисите, където виждаме НожарА! Облечен е с широка бяла риза и стегнат панталон, а зад едното си ухо има роза. По-усмихнат е от обикновено. Говори си с някаква наша служителка (не е от най-симпатичните, ако трябва да съм честен), когато забелязва камерата.

-Оооо, дами и господа, жребци и цветя, вие сте тук! - казва той и оставя събеседничката си след една целувка по ръката. -Радвам се, че отново съм сред вас. Не, не, не говорете за НожарА. Не говорете за това тъмно същество изпълнено с омраза и презрение към света. Аз съм нов човек, аз съм изпълнене с любов и живот. Аз съм... Дон Жуан Нужa!

Той се усмихва, сваля розата от ухото си и я помирисва с желание, след което се усмихва на камерата и с интересна походка се запътва нанякъде. Чакайте сега... говорим за 100 килограмов, здравичък и масивен човек, облечен с тесен панталон, широка риза, който мирише рози и се казва Дон Жуан Нужa? Какво ли разбирам аз, аз съм просто прост коментатор.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Време е за мач за злато. Време е за малко полуголи женски тела. Време е всички малолетни да си изкарат десниците от панталоните и да гледат внимателно в екрана, защото иначе Дядо Коледа няма да им донесе подаръци тази година. Време е... за троен мач за Bra Championship-a. Ети излиза първа на ринга под бурните овации на феновете. Тя сваля очилата си и хвърля като сувенири на публиката няколко учебника по биология и химия. След нея на рампата се появява Силвия, нашата тоооолкова вежлива репортерка, която получава смесена, но доста слаба реакция. Трудно е да впечатлиш феновете ни. Двете с Ети си разменят злобни погледи, когато започва Duality и Bra шампионката Нели се задава по рампата с титлата в ръце. Тя получава доста кофти реакция от публиката... но им отвръща с едно симпатично средно пръстче! Злоба, злоба... Нели се качва на ринга, вдига титлата, след което я дава на съдията и оглежда двете претендентки. Мачът започва...

Triple Threat Bra Championship: Eti vs Silvia vs Nelly (c)

Нели и Силвия внимателно се споглеждат в самото начало на мача. Ети внимателно очаква някаква реакция от тях и я получава не след дълго, когато и двете се нахвърлят върху нея. За нула време тя е сломена и пада на колене, след което е просната с двоен суплекс по гръб в центъра на ринга. Силвия вдига ръце и с усмивка излиза от ринга, а доволната Нели се заема с това да допребие противничката си. Удари в лицето и тялото, с крака и ръце. Ети се превива, а публиката не е особено доволна от развитието на мача. Силвия, която би трябвало също да се бие за титлата, стои отстрани на ринга и аплодира. Нели вдига Ети на крака, но получава юмрук в корема! Това не беше очаквано. Още един, последван от един в челюстта. Шампионката се олюлява, а Ети става на крака, хваща я и я забива по лице в ринга. Силвия решава да се намеси и напада Ети в гръб. Успява да я хване през кръстта и я просва с german suplex, последван от още един. След това застава над нея, изкрещява нещо и пак слиза от ринга. Нели се добира до Ети и опитва туш. Едно, две... повдигане! Little Miss Vixen става на крака и вдига доскорошната си приятелка и колежка в BBC, изправя я в единия ъгъл и започва да я удря с плесници през гърдите. Засилва я към отсрещния ъгъл и след като Ети се удря там получава и ритник в лицето. Пак опит за туш, но пак повдигане на две. Нели изглежда ядосана. Тя вдига Ети отново на крака, дърпайки я за косата, но Ети изненадващо я хваща през кръстта, след което я просва с belly-to-belly suplex. Силвия пак влиза на ринга, но този път Ети я очаква и я посреща с ритник в корема, последван от булдог! Следва и ритник в лицето на Силвия, последван от опит за туш. Едно, две... не! Нели напада Ети в гръб и спира броенето. Нели изправя Ети на крака и я засилва към въжетата, след което се опитва да я посрещне с ритник в корема. Ети обаче хваща крака на шампионката, завърта я и просва с DDT! Опит за туш... едно, две... Силвия спира броенето този път. Тя вдига Ети на крака и я засилва към една от сглобките на въжетата. Ети се блъска там, след което Силвия я смачква с тяло. Хваща я за ръката и се опитва да я засили към отсрещния ъгъл, но Ети се спира и обръща засилването срещу Силвия, запращайки я право в Нели. Двете се сблъскват, след което Силвия се обръща и също получава DDT. Нели е на крака и Ети дори не опитва туш, а се отблъсква към въжетата и се опитва да я повали с clothesline. Нели прикляка и Ети се отблъсква от отсрещните въжета. Пак опитва clothesline, но Нели отново прикляка. Ети се отблъсква за трети път, но сега е посрещната от Копие! Шампионката просва Ети по гръб... чакай малко! Силвия обръща Нели към себе си, вдига я на рамене и я просва с F-5 върху Ети! Нели бе просната с лице върху едната претендентка от ... приятелката си Силвия. Репортерката избутва тялото на Нели настрани и ляга върху Ети. Едно, две, три и имаме нова FUW Bra шампионка! Силвия взима титлата и бързо слиза от ринга, стискайки я здраво.

Феновете ни започват да освиркват, но на нея не й пука. Изглежда доволно, вдигайки златния сутиен над главата си. На ринга Ети все още не е отворила очи, а Нели се опитва да се повдигне след бруталния F-5. Сигурно ще й е нужно време да осъзнае какво стана, а Силвия няма намерение да е наоколо. Тя позира още малко с титлата си и се скрива зад кулисите. Това беше за тази вечер. Утре пак.

Сватбата (Част 4)

Костюмите и официалните обувки са създадени, за да пречат на всяко по-сериозно движение. А аз се опитвах да тичам, знаейки, че най-вероятно закъснявам за сватба. Но поне вече имах халки, купени от доста услужлив търговец на черно (черничък при това). Знаех и на чия сватба отивам, знаех също и че съм кум, т.е. трябваше да побързам. Все още не можех да си спомня какво ми се беше случило през последните няколко дни, но това можеше да почака. Сега трябваше да стигна до ритуалната зала навреме.

Тя не беше кой знае колко далеч и само за няколко минути се озовах отново пред нея. Все още голяма част от хората бяха отвън, така че може би не бях закъснял. Огледах се. Видях Валето и се втурнах към него, леко подбутвайки хората, които ми се пречкаха.

-Вале, Вале... къде са Тошо и Ети?

-О, Бире! Вътре са. Има малък проблем. Намери ли халки? - попита той. Бръкнах във вътрешния джоб на сакото си и му показах халките, които бях купил преди малко. -Ооо, добри са. Ще ги харесат.

-Дано. А какъв е проблемът?

-Майката на Тошо припадна. Станало й лошо, но не разбрах от какво. В момента е в някаква стая вътре и се опитват да я съвземат. Тошо реши да позабавят малко началото на церемонията докато се оправи.

-Добре, ще ида да проверя. - казах аз и тръгнах към вратата на залата.

-Аз ще наглеждам гостенките! - изкрещя зад мен Валето. Не че се интересувах, но изглежда искаше да сподели. Нека. Поне знаех, че с тази задача ще се справи добре.

Влязох в залата и по редицата от притеснени лелки се ориентирах къде са Тошо и майка му. Бедната жена. Да припадне на сватбата на сина си. Беше се облегнала на един стол, а Тошо стоеше притеснен отстрани. Някакъв мъж, предполагам лекар, й даваше вода и хапче в момента, в който застанах на вратата. Тя тъкмо ги отпи, когато някой ме блъсна вътре в стаята в опит да влезе. Беше булката. Беше Ети.

-Как може да припаднеш на сватбата ми? - разкрещя се тя на бъдещата си свекърва. -Ти нормална ли си? Заради теб глупавият ти син забави церемонията! Ставай веднага и вкарай задника си в залата, за да не те ритам дотам! Чуваш ли ме? Чуваш ли ме?

Ети сграбчи яката на бедната жена и започна да я тресе, крещейки в лицето й, а лекарят и Тошо я дръпнаха назад. Тя обаче ги разбута доста лесно и отново се нахвърли върху... хъм... жертвата си. Все пак успяха да я успокоят, а майката на Тошо, изглежда стресирана от случилото се, стана на крака и без да кажe и дума излезе в коридора.

-Какво ти става? - измрънка Тошо на Ети.

-Нервна съм. Тази сватба не се развива така както трябваше. Вече трябваше да сме женени и се дразня, че ме бавят глупости.

-Ти си побъркана! - отсече тихо Тошо и дори показа с ръка, че нещо в главата на Ети е развинтено, след което излезе от стаята.

-Мариета, всичко наред ли е? - познат глас се чу от вратата. Погледнах натам и видях познатото лице на друга приятелка на бившата ми. -Здравей, Антон! - изглежда Силвия също ме бе забелязала. Ети, вместо да й отговори, отиде до вратата, усмихна се толкова престорено, че дори бебе би разбрало неискреността й, след което тресна вратата пред лицето на Силвия. Обърна се към мен. Огледах се. Лекарят също бе излязал и сега бях затворен сам с нея. А погледът й не беше от най-спокойните.

-Ти... ти... - започна тя.

-Мир! - вдигнах два пръста в опит да я успокоя. Неуспешно. Ръцете й сега хванаха моята яка и ме блъснаха в стената зад мен. Откъде я вадеше тази сила?

-Слушай ме внимателно. Ти си единствената ми надежда.

Моля?!? Единствената й надежда? Какво по...

-Не те разбирам. - промълвих аз.

-Просто е. Ти си единственият човек от мъжки пол тук, на когото мога да разчитам, че няма да оплеска нещо. Бъдещият ми съпруг цял ден ми лази по нервите, а сега покрай майка му още повече. Другият кум, Валентин, е по-заинтересован от шаферките, отколкото от това да е кум. Ти го познаваш по-добре от мен, но аз останах с това впечатление. Така че оставаш ти. Затова те моля - грижи се всичко да е наред. Наблюдавай онези двамата и не се дъни. Последните няколко дни се издъни достатъчно пъти.

-Какво съм направил? - попитах аз с надежда да получа някакво обяснение.

-Ще ти кажа аз какво си направил. - тя отново се усмихна с онази усмивка, но май нямаше намерение да ми разясни. Мислеше си, че помня. -И отново те моля - постарай се да няма гафове на сватбата ми. Нито от твоя страна, нито от страна на Тошо или Валентин. Става ли?

-Става. - кимнах аз. Какво друго можех да кажа? Да се държа като мъж и да й кажа да си гледа работата? Да бе.

-Радвам се. - усмихна се по-нормално Ети. -Защото ако се издъниш ще те намеря и ще те скопя. - тя пусна яката ми и отвори вратата. Силвия все още стоеше отстрани, намръщена заради начина, по който се бяха отнесли с нея, и пушеше нервно. Друга тяхна приятелка, Адриана, стоеше до нея и гледаше злобно ту Ети, ту мен. Ети ги подмина с такава хладнина, че дори на мен ми стана студено. Бялата рокля спомагаше за ефекта. Аз излязох и само им кимнах.

-Кумата те търсеше. - каза ми Адриана. -Тошо каза на гостите да влизат в залата, защото майка му е по-добре и след малко ще започнем. Валето му помага.

-А аз трябва да намеря кумата?

-Ами струва ми се нормално. - каза ми Адриана. Мамка му, дори с най-простото изречение можеше да те затапи! А вече бях преживял прекалено много, за да бъда затапен отново. -Все пак ако не беше тя едва ли щеше да стигнеш дотук.

-Моля?

Адриана се дръпна от все още сърдитата Силвия и се приближи към мен.

-Ако не си спомняш тя ти облече костюма преди няколко часа, защото ти, господинчо, не бе в състояние.

Това беше ново. Ето защо нито телефона ми, нито портфейла или джобния часовник бяха в мен. Но оставаше един въпрос. Важен при това.

-А коя е... - преди да довърша въпроса си в коридора настана суматоха, защото гостите започнаха да влизат, а Валето крещеше наляво-надясно "Хайде на сватбата! Бързо, бързо!" и други подобни. Погледнах натам само за секунда и когато се обърнах Адриана отново бе отишла при Силвия, най-вероятно, за да я убеди да влязат. Погледна ме за последно и ми посочи вратата за навън. Предположих, че кумата, която и да беше, е там и ме чака. Изчаках част от гостите да влязат и успях да изляза през вратата, разминавайки се с две дребни момичета. Дори се загледах в едната. Не, нямаше време за това. Озовал се отново на чист въздух се огледах. Все още имаше доста хора, които не бяха успели да влязат в залата, но не можех да разбера коя е кумата. Усетих ръка на рамото си. Беше Тошо.

-Какво правиш тук? - попитах аз.

-Проверявам колко хора са отвън. Ети пак ми се развика и не ми се стои вътре, докато не почне основната част. 'Ми ти?

-Ади каза, че кумата ме е търсила, но не мога да я видя.

-Не можеш да я видиш? Ето я бе! - Тошо посочи с пръст зад мен и аз се обърнах, за да проследя кого ми показва. Челюстта ми се отпусна без да мога да спра, а очите ми се разшириха. В този момент осъзнах, че наистина ми е писнало от изненади.

-Радвам се, че се сети да се появиш. - каза кумата. Нели. Бившата ми.

Следва продължение...

Бел.автор: По някаква случайност днес булката (Ети) има рожден ден. Глупаво ще е да не го отбележа в този разказ. Таааа... ЧРД! Отново.

Жив съм, baaaaay-baaaaaay!

Жив съм, бе, жив съм! Убеден съм, че така трябва да започва първия пост в блог, чийто автор не се е вясвал по мониторите ви от няко...