Обичам сивото си яке. Наистина. То си е моето яке. Всеки мъж трябва да има свое си яке. Както обяснявам на много хора напоследък, то е пригодено да ме защитава от всякакви опасности. В единия джоб се намира разтварящо се, остро приспособление, с което да се защитавам от физически опасности. В един от вътрешните джобове има магическа кутия, чието съдържание ми помага да не се сдобия с наследници преди съзнателно да съм ги пожелал. В наистина големия ми външен джоб са Тефтерът ми и две химикалки - средството за спасяване на идеи от възможността да потънат в забрава заради отнесеността ми. И за финал, тъй като аз целогодишно съм хремав, трябва да отбележим, че винаги има място за пакет носни кърпички. Обичам сивото си яке. Моето яке.

Първи прогнози за WrestleMania 27

Първите ми прогнози за WrestleMania 27, макар тя да е на повече от 3 месеца разстояние и да мразя да я прогнозирам преди Royal Rumble:

~ Wade Barrett vs. Undertaker
~ John Cena vs. CM Punk
~ Triple H vs. Sheamus
~ Randy Orton vs. Chris Jericho
~ Edge vs. Christian

 За един мач е ясно, че някога ще се случи, макар че може и да е преди Манията (Punk/Cena). Със спечелването на King of the Ring от Шеймъс мисля, че стана ясно и че ННН ще си отмъщава като се върне, така че и те най-вероятно ще имат мач, който обаче също може да е преди Мания. За другите мачове аз лично виждам някакви признаци и възможност да се случат, но няма да ги обяснявам сега. GG.

Писмо до Дядо Коледа

Скъпи Дядо Коледа,

Не знам дали така трябва да започват писмата до теб, защото не съм писал такова от... повече от десетилетие, ако изобщо някога съм писал. Сигурно се чудиш защо намираш това тук, а не в старата си дървена пощенска кутия. Просто е - 2010 г. е. Защо да пиша писмо на хартия и да го пращам на някакъв измислен адрес, когато мога да напиша пост в блога си. Когато тръгнеш да google-ваш имената на всички деца по света (девствен съм, честно, можеш да ме броиш за дете) и напишеш "Антон Биров", ще изскочи блога ми, ти ще видиш импровизираното ми писмо и всичко ще се нареди. Да си го признаем - няма откъде другаде да събираш информация за толкова много хора, освен от Google. Или може би от WikiLeaks, но ме съмнява те да се занимават с такива въпроси.

Какво искам от теб... За разлика от малките големоглави и сополиви кретеноиди не искам нищо материално. Знам, че ако поискам нещо такова едва ли ще можеш да ми го осигуриш, а и днес качеството не е на почит и сигурно щеше да ми домъкнеш някой боклук, произведен от джуджета-китайци. Винаги съм се чудил как намираш средства за толкова боклуци? Да не би "Дядо Коледа" да е само алтер-его и ти всъщност да си някой палав милиардер като Батман? Не е нужно да отговаряш, само продължи да четеш. Та не искам нищо материално. Не бих отказал две страхотни близначки, нямащи нищо против да са замесени в тройки и да правят секс една с друга (не виждам как между сестри може да е кръвосмешение) в случай на изискване от моя страна, но не мога да си пожелая подобно нещо, тъй като съм обвързан. Не е правилно. Затова се насочваме към нематериалните неща.

Не искам световен мир. Би било глупаво от моя страна да си пожелая подобно нещо, при условие, че ще се намерят една камара американски хипита, които да се молят за това, а месец по-късно родната им държава да се намеси в корейския конфликт. Примерно. Ще проявя известна доза егоизъм и ще си пожелая да съм щастлив по празниците. Това искам от теб - осигури щастието ми по празниците. Не знам как ще го направиш, но ти си шибания Дядо Коледа, все ще измислиш нещо. Направи някаква магийка, която да предпази крехката ми душевност от депресии, да ме зареди с енергия, че и с по-голямо количество простотия, ако се налага. Когато простея се чувствам щастлив. Виж, дори познатите ми ще спечелят от това - за да предпазиш мен от негативни настроения се постарай и те да са предпазени от депресии, нерви и сдухвания, които могат да се отразят на мен. Виждаш ли колко готин съм? Подсигурявайки моето щастие ще се погрижиш за много други. Не е трудно, ще се справиш. Магии разни, заклинания, някое друго подшушване. Можеш!

Предполагам, че за изпълняване на желанието ми няма да се наложи да идваш у нас. И без това идеята някой да се опитва да влезе в стаята ми през комина (печката ще бъде запалена, предупреден си) не ми допада. Все пак, в случай, че се справиш добре и аз съм хипер щастлив по празниците и много доволен след това, догодина ти обещавам да ти оставя пържола и халба бира под елхата. Да си го признаем - човек с явни проблеми с теглото като теб изглежда не си пада по сладките и млякото, затова ще ти дам това, за което сърцето ти жадува. Като споменах сърцето ти - най-вероятно си на годинки, така че е добре да помислиш сериозно и да започнеш да се ограничаваш.

Предполагам имаш някакви изисквания, за да даряваш радост по Коледа, така че нека те информирам, че бях доста послушен през годината: не съм се сбивал, стараех се да съм с една идея по-мил с хората (макар и благодарение на лицемерието ми) и най-важното - не съм изневерявал. Колкото до папкането: хапвах повече от предни години, макар да не ми личи, тъй като за разлика от теб аз трудно качвам. Благодаря ти предварително в случай, че се погрижиш да остана доволен. Ако решиш обаче да пренебрегнеш молбата ми то те чака ново писмо, пълно с клетви, които никак няма да харесат на теб и семейството ти.

Вярващ, че дебелият ти червен задник наистина съществува:
А.С.Биров

За блогването

Дремейки вчера се замислих по един доста сбъркан и може би неинтересуващ ви въпрос - блогването като цяло. Стигнах до извода, че това животно не е за всеки, а дори тези, които намират място за него в живота си не подхождат еднакво. Какво имам предвид: следя няколко блога на готини хорица, пишещи интересни неща. Някои по-сериозни от простотиите, които пиша аз, други подобни на моите, трети дори по-зле. "Следя" обаче е силно казано - макар Blogger да ме информира за всичко ново в блоговете им при всяко мое влизане, рядко намирам време и желание да вляза и да прочета нещо. Защо?

Защото може би не съм четящият типаж блогър. Това според мен е най-пълният, а може би и най-добрият вариант на тази... зараза. Не само водиш и поддържаш свой блог, но четеш много други такива и активно участваш в дискусиите под постовете на колегите. Да, но не на всеки му се получава. Отговорът на въпроса "защо?" откривам в причините, които накараха мен да започна този блог преди вече над 3 години - ясното съзнание, че блогът е перфектната почва да показвам нещата, с които се занимавам. Разкази, рисунки... тук е мястото. Дори когато просто искаш да тормозиш някого с глупости, но няма кой да те слуша (т.е. когато си в attention whore режим) блогът идва на помощ - написваш всичко, което те тормози, постваш го и все ще се намери поне един адски отегчен от всичко човек, който да загуби няколко минути, четейки написаното от теб. Както правите вие в момента, между другото.

Та от моята гледна точка много от блогърите, с които съм се сблъсквал, особено по-младите, действат като мен - запознават се с чудото на блогването и започват да го използват изцяло за лични цели, но някои (като мен) така и не успяват да се приобщят към съществуващите блогърски общности. Което може би и не е задължително, макар че най-вероятно ще осигури на един блог много по-дълъг живот. Точно темата за живота на един блог породи всичките ми размисли по въпроса.... Обмислях дали пък на bireto.blogspot.com не му е минало времето, дали страстта ми към блогването не си е отишла безвъзвратно и няма смисъл дори да се опитвам да пиша по нещичко от време на време. Все пак тъжната статистика показва ужасно нисък брой постове за октомври, ноември и декември в сравнение с всички други предходни месеци и години. Блогът е в криза, факт. Не, че броят на постовете в един блог е определящ за качеството му. Ако ще и 50 поста на месец да пляскам (което скоро може да стане, но за това малко по-долу) това в никакъв случай няма да повиши качеството на блога. Все пак при мен трудно може да се говори за качество... Знаете какви простотии пиша, все пак.

Но не, това колко дълъг (а и донякъде смислен) се получи този пост ясно показва, че все още изпитвам влечение към това да ви занимавам с глупости. Да, не съм типичния блогър. Не мога да очаровам огромни публики с нещата, които пиша, но пък съм на мнение (може би силно погрешно), че имам малко, но пламтящо ядро от верни фенове, които поглъщат всяка глупост, която съзнанието ми роди. Което е приятно (attention whore частта се обажда). Интересно... стигнах до момент от писането, в който се питам "защо изобщо написах това и каква беше цялата му идея?". Хъх... както и да е. Само едно последно нещо преди да сложа край на мъките ви за днес:

Microblogging-a е нещо, което привлече вниманието ми тези дни. Не за друго, ами защото наблюдавайки Стената си в Facebook стигнах до извода, че голяма част от веселите простотии (и не чак толкова простотии), които ми идват наум са прекалено кратки, за да бъдат поместени тук под формата на пост. И все пак според мен заслужават внимание и място в блога. Мислех си за интеграция на статусите от Facebook направо в блога, но не е нещо, което да е лесно за постигане, а и не ми се занимава. Twitter също не е вариант, тъй като все още продължавам да не виждам смисъл от него като отделен сайт (ако някой ден се регистрирам там и започна да го ползвам редовно някой да ми припомни предните ми думи). Точно затова реших, че в крайна сметка ще си драскам тук - едно изречение, един абзац - няма значение. Ако ми дойде наум, считам, че трябва да го споделя с вас, верните ми читатели (или може би "читател" - може да си останал само един/една), ще го поствам тук под формата на пост, колкото и зле да повлияе това на вида на блога. Поне очаквам да повлияе зле, тъй като организацията "Заглавие, дълъг спретнат пост" вече няма да я има.

Та така... нека спаменето ми тук започне сега! И с тези малки простотии съм сигурен, че рано или късно ще направя и 50 поста за месец. И да, знам, качеството ще продължи да бъде все така ниско.

Мир.
Биров.

"Свръхнатурално"

Зори прикри очите си с длани и заплака. Вратата не спираше да се тресе, блъскана от нещото отвън. Удар след удар, всеки следващ по-силен от предния. Зори изпяща. Вдигна глава и се огледа за друг изход, но малкия килер имаше само един такъв – заключената врата. Същата тази врата обаче бе и единствената защита от нещото вън. Пантите вече поддаваха. Още няколко удара и вратата падаше. Зори отново прикри лицето си и се сви на колене, но тогава, ей така – от нищото, блъскането спря. Зори погледна вратата и изчака няколко секунди. Започна бавно да се приближава към нея, когато отвън се чу глас:
-Хей! Отвори вратата!
Тя се дръпна рязко и се подпря на стената.
-Отвори проклетата врата! Тук сме, за да ти помогнем, но няма как да го направим ако ще стоиш вътре цяла нощ!
-Пич пич, по-спокойно, може да е изплашена. – скастри го друг глас.
-Може би и аз съм изплашен и не искам да стоя тук, чакайки да й дойде настроението да излезе. Онзи плешивец може да се върне много скоро и ти добре го знаеш.
-Добре, остави ме да говоря с нея. – каза вторият глас. – Хей, ние с брат ми наистина сме тук, за да ти помогнем. Онова нещо, което те преследваше, вече го няма, но както брат ми каза то може да се върне много скоро, така че, моля те, отвори вратата, защото трябва да се махнем оттук.
Зори си пое дъх, опита се да се успокои и отключи вратата. Отвори я плахо. От другата страна стояха двама млади мъже – единият беше по-едър и висок, с по-дълга коса. Носеше черно яке с качулка, а в ръцете си държеше фенер. Имаше мило изражение и определено не беше онова, което я преследваше преди малко. Другият, по-дребният, беше с кожено яке, къса разрошена коса и намръщена физиономия. В ръката си държеше нож. Когато видя ножа, Зори се отдръпна назад.
-Не, не, спокойно! – каза й едрият – Няма да те нараним. Ножът е за онова, което е след теб. Ние сме от добрите.
-Кои сте вие? – проплака тя.
-Аз съм Батман. – каза намръщеният – Това е Робин, отвън ни чака Батмобила. Ако не искаш Жокера да изтърже с нож красивото ти личице за закуска, по-добре ела с нас.
-Пич пич! Стига! – спря го отново едрият и се обърна към Зори - Аз съм Спас Калашников. Това тук е брат ми Антон. Тук сме, за да те спасим.

*представете си как по монитора ви се размазват вътрешности под звуците на къркорещ стомах*
СВРЪХНАТУРАЛНО

С участието на: С.Терзов, А.Биров
Със специалното участие на: Зорница П.

Зори излезе от входа на жилището си, а двамата братя вървяха плътно до нея от двете й страни, оглеждайки се постоянно. Пред блока бе паркирана стара черна кола, но Зори не можеше да определи марката. Можеше да определи само, че е прекалено стара. Качи се на задната седалка, а Калашникови седнаха отпред. Спас зае шофьорското място, а Антон седна до него с пистолет в ръка.
-Хайде, съкровище, не ме предавай! – каза Спас и завъртя ключа. Стартера изстена измъчено, но колата не запали – О, не, не, не! Не сега!
-Пич пич! – изкрещя му Антон и стана още по-намръщен.
-Какво става? – попита плахо Зори.
-Батмобилът не иска да запали. – ухили се иронично Антон.
-Не... – прекъсна го Спас – Това не е Батмобил, окей? – обясни той на Зори, сякаш на нея това не й беше ясно – Това е Волга 24, върхово постижение на съветското автомобилостроене. Просто изисква малко по-добро отношение, за да си върши работата.
-Или може би иска да се пенсионира. – каза Антон.
-Не започвай отново! Ще се справи. Давай, миличка! Докажи на този идиот, че греши. – Спас погали волана с една ръка, а с другата пак завъртя ключа. Колата запали. Спас се усмихна, прибра един кичур коса зад ухото си и погледна със задоволство брат си.
-Млъкни! - каза Антон без да му е било казано нищо.
-Няма ли да тръгваме? – изкрещя им Зори изнервено – Онова нещо може да се върне.
-Права е. – каза Спас.
В същия момент върху предния капак се стовари тялото на дебел и плешив мъж в униформа. Имаше необичайно големи ръце, които бе вдигнал над предното стъкло, готвейки се да го разбие. Зори отново изпищя. Спас даде газ, след което рязко заби спирачки и дебелакът падна от колата. Антон се показа през прозореца и стреля в него, при което тялото се изпари.
-Това беше той! Това беше той! Това беше той! – не спираше да повтаря Зори.
-Да, знаем. – прекъсна я Антон – И не е той, а е то.
-Какво е?
-Дух на митничар. – каза Спас докато вече караше възможно най-бързо по булеварда.
-Моля?!? – опули се Зори.
-Поне така предполагаме. Вид чудовище е.
-Не съществуват чудовища...
-Видя ли как се изпари? Да не мислиш, че е нинджа.
-Аз.... – Зори не знаеше какво да каже.
-Спокойно, много хора не вярват в такива неща. В апартамента ти имаше множество разпилени банкноти. Или си много богата или с теб е имало някой друг.
-Приятелката ми Це. – отговори Зори – Говорихме си за някакви неща, когато този мъж... това нещо се появи и се опита да ме нападне. Тя скочи да ме защити и тогава това нещо я сграбчи. В следващия момент нея я нямаше, а от ръцете му се изсипа огромен куп с пари. Веднага се скрих в килера и тогава се появихте вие.
-Да, дух на митничар е. – заключи Спас.
-Но какво означава това? И защо е след мен?
-Духът на митничар, както мисля, че ти става ясно от името, е същество, което преследва хора, които скоро са преминавали границата между две държави. Пътувала ли си скоро?
-Да, наскоро се върнах от Испания. – отговори Зори.
-Ясно. Със самолет?
-Да.
-Така си и мислехме. – каза Спас - Следим го от две седмици. Започна да атакува всички пътници на полета, с който си се прибрала. Така процедират духовете на митничари – харесват си даден полет или автобус и започват с атаките над хората, които са пътували с него.
-Но не ги убиват. – намеси се Антон – Вместо това сграбчват жертвата с големите си алчни ръце и я превръщат в банкноти.
-Значи... Це е мъртва?
-Или вече е истинско съкровище. Зависи как гледаш на нещата. – засмя се Антон.
-Пич пич! – скастри го Спас.
-Съжалявам.
-Боже мили... боже мили... какво ще правя сега? - тихо каза Зори и заплака.
-Спокойно, ще изгорим международния ти паспорт и духът на митничаря ще изчезне. Ако изгориш паспортът на някоя от набелязаните му жертви, той умира... отново. За постоянно.
-Ти взе паспорта, нали? – Спас попита брат си.
-Не, ти трябваше да го вземеш. Аз бях зает да размахвам нож.
-Пич пич! Неее! – Спас рязко завъртя волана и колата се понесе по обратния път.
-Защо се връщаме? – попита Зори.
-Защото този идиот не е взел международния ти паспорт! – отговориха двамата братя едновременно.
-Вие... вие сте ужасно странни. Но, моля ви, направете нещо.
-Къде държиш паспорта си?
-В спалнята. В нощното шкафче.
Колата спря.
-Тук слизаш. – каза Спас.
-Но защо? – попита Зори.
-Намираме се пред данъчното. Духът на митничар няма да се доближи до това място. Най-вероятно още се навърта из апартамента ти и чака да се прибереш. Ние ще идем там и ще се погрижим за него. Сутринта ще можеш да се прибереш.
-Добре. – каза Зори преди да слезе от колата - Казвам се Зори, между другото. И ви благодаря.
-Няма за какво. – отвърна Антон – Наш дълг е да се грижим за красивите момичета по света.
-Пич пич, ако Тя те чуе... – усмихна се Спас.
-Тихо! – прекъсна го Антон – Да не си посмял да кажеш името й! Да вървим да убием онзи дух.
Колата потегли, а Зори застана пред входа на данъчното, чудейки се как изобщо е попаднала в цялата тази ситуация.

Няколко минути по-късно Волгата спря пред жилищния й блок. Спас и Антон слязоха от колата и се спогледаха.
-Този път ти ще държиш фенерчето и ще търсиш паспорта, а аз ще размахвам ножа. – каза Спас.
-Добре, стига да се справиш добре с това.
-Ще се справя по-добре с това отколкото ти с момичето. „Наш дълг е да се грижим за красивите момичета”. Хаха, това ще ти излезе през носа.
-Пич пич! – изсъска Антон – Стига. Да вървим.
Двамата бавно се изкачиха по стълбите до етажа на Зори. Вратата на апартамента й още беше отворена, лампите все още бяха загасени. Влязоха тихо, оглеждайки се за духа на митничар. Стигнаха до спалнята без признаци за чуждо присъствие. Антон веднага отиде при нощното шкафче до леглото. Точно когато го отвори, Спас изхвърча през вратата.
-Спаси, какво става?
-Духът е тук! – изкрещя брат му – Изгори паспорта, аз ще го забавя.
Антон започна да се рови из шкафа в търсене на международния паспорт на Зори, а през това време Спас се опитваше да отбягва опитите на духа на митничар да го сграбчи. Подхлъзна се в банкнотите, които до преди половин час бяха представлявали тялото на приятелката на Зори – Це, и падна по гръб. Духът на митничар се нахвърли върху него, но Спас успя да хване ръцете му и напрегна мускулите си, за да задържи зловещите лапи далеч от себе си.
-Намери ли го? – подвикна той на брат си.
-Зависи какво ти трябва. – отвърна Антон, докато хем учудено, хем намръщено оглеждаше някакъв вибратор. Хвърли го назад и продължи да рови. Следващото, което изрови бяха белезници с розов пух. – Трябваше да й дам номера си. – прошепна Антон, когато чу Спас да крещи.
-Антоне, намери проклетия паспорт и го изгори!
-Добре, добре!
Сякаш по поръчка паспортът се озова точно пред очите на Антон, макар и на дъното на шкафа. Той го изкара, поля го с малко бензин и му драсна една клечка кибрит. Книжчицата изгоря за секунди. Заедно с нея се изпари и духът, който се опитваше да сграбчи Спас. Той си пое дълбоко дъх и се надигна от пода, след което отиде в спалнята.
-Какво те забави толкова?
-Арсеналът на една обичаща удоволствието жена. – отвърна Антон.
-Моля?!?
-Няма значение. Да се махаме.
В коридора Антон се спря, наведе се и започна да тъпче джобовете си с банкнотите, разпилени по земята.
-Пич пич, - обърна се към него Спас – тези банкноти... са били тялото на другото момиче. Моля те!
-Прав си. – каза Антон и спря – Това, което прибрах ми стига, ще оставим другото, за да помогне на Зори да преживее загубата на приятелката си.
Спас поклати отчаяно глава, докато Антон минаваше покрай него, след което погледна парите.
-Да се надяваме поне, че няма да реши да я кремира...

Час по-късно Волгата бе паркирана на една поляна извън града. Спас се ровеше из двигателя из с помощта на фенерчето си, а Антон броеше събраните пари. Спас погледна за секунда настрани и видя, че на няколко метра от тях стоеше късо подстригано чернокосо момиче с дълъг бежав шлифер.
-Нелиел! – усмихна се той – Радвам се да те видя.
-Спас. – каза момичето с равен и спокоен глас, след което погледна другия брат. –Антон.
-Хей, бейб! – с явно притеснение я погледна Антон – Липсваше ми.
-Чух. – отвърна Нелиел, след което проговори с гласа на Антон: -„Наш дълг е да се грижим за красивите момичета по света.”
-Недей така, знаеш, че се опитвах да я успокоя.
-Някой ден ще те успокоя за вечни времена. – отговори Нелиел. –Сега обаче нямам време за това. Имам предостатъчно работа в Рая. Дойдох само да ви кажа, че съм ви намерила интересен случай, но ще ви дам повече детайли, когато ги имам.
-Никога не отказваме малко работа. – каза Спас все така усмихнат – Честно казано не бих отказал да погледам и как нареждаш този неверник тук.
Брат му му хвърли един злобен поглед, след което се обърна към ангела пред себе си, защото, да, в действителност Нелиел беше ангел.
-Не ми се сърдиш, нали? Знаеш, че винаги съм готов да се реванширам.
-Знам.
-Само по шлифер ли си?
Нелиел вече бе изчезнала, така бързо както се бе появила.
-Няма секс за теб тази вечер, лошо момче. – засмя се Спас и се зарови отново под капака на Волгата.
-Смей се, отворко. Някой ден обаче няма да има хотел наблизо и с малкия ми ангел ще използваме колата ти по най-бруталният възможен начин. Дано тази бричка става поне за това....

КРАЙ
Изпълнителен продуцент: С.Биров (той плаща интернета, той е плащал и за компютъра)
В ролята на Нелиел: Н. Димитрова
Екипът благодари на заводите на ГАЗ за създаването на Волга 24 през далечната 1968 година

Препоръчани песни - Част 56

Пак съм аз, тоталният музикален инвалид. Тази седмица се научих как се държи китара, а също така изпълних няколко пъти "Eye of the tiger" пред подбрана публика, но за съжаление (ваше, не мое) няма да ви предоставя видео материалите. Достатъчно е да кажа, че са снимани в нетрезво състояние (както споменах преди няколко поста беше тежка седмица) и съм по-артистичен от обикновено. Така... стига глупости. Песните, които ви предлагам да чуете, в случай, че не сте:


Какво имаме този път? Песен на Бизкит (сърчице), новата адски смазваща песен на Бруно Марс, една класика от Seether и две същински класики, по-стари от мен. Cold As Ice предполагам ще е позната на повече хора, докато Nobody's Fool може би не чак толкова. В последните седмици слушам доста рок, което може би е добре. GG за мен.

Вино, уиски, бира - кой разбира все някога спира

Тази вечер няма да пия. Тази вечер няма да пия. Тази вечер няма да пия. Тази вечер няма да пия. Тази вечер няма да пия. Тази вечер няма да пия. Тази вечер няма да пия. Тази вечер няма да пия. Тази вечер няма да пия.

Така... дано съм се самоубедил. Опасността е малка, тъй като вече съм си вкъщи, но винаги някой от нашите може да предложи да пием по една малка ракия по време на вечеря. Предложение, което ще трябва да откажа, ако уважавам поне малко черния си дроб, че и сърцето си, което изглежда не понася добре тридневния ми маратон.

Чували ли сте как се говори за повечето студенти, че са долни алкохолици и записват висше само, за да пият и да не работят, но не и да учат? Чували сте. За съжаление това в България е може би най-преобладаващото мнение за нас, тази така гадно определена прослойка. Е, не е вярно. Има хора като мен, които учат с кеф и трудно биха се задържали в големия град (ех, тази романтична селска душа...) ако нещо смислено (като ученето) не ги задържаше там. Хора, които не са отишли да пият и пеят. Хора... оф, стига. Идеята е, че снощи бях пиян. "Случва се", казвате. Да, ама и онзи ден бях пиян. "И това се случва". В понеделник също. "Стига де...". Спирам, спирам. В неделя не съм пил нищо. И все пак се получи приятна седмица:

Ден първи - понеделник: червено вино. Дадено ми от прекрасния ми дядо и предназначено за нещо съвсем различно, но в пристъп на прекалена емоционалност всичките ми Аз единодушно решиха да бъде изпито.

Ден втори - уиски: Като бях на 16 пиех нещо, което се водеше водка, но всъщност беше безцветен спирт с аромати. Сега съм на 20 и пия кафеникав спирт с аромати. Пак е прогрес, има цвят...

Ден трети - уиски/бири/уиски: Тъп съм, да. Стомахът ми знае най-добре.

Значииии... като казах 16 - някъде на 16 или 17 за последно съм правил три поредни пиянски вечери. Това е ужасно и не го пиша, за да се хваля, а за да се изповядам пред Негово прекрасие БлогЪТ и да не мисля повече за това, въпреки че органите ми ще ми напомнят. Не искам да виждам алкохол скоро. Изобщо... О, да вметна нещо:

РАЗГОВОР МЕЖДУ ПИЯН И НАПУШЕН
Напушеният: Абе какво ще стане ако целият свят бъде завладян от зомбита?
Пияният: Ти ще станеш Мила Йовович?

Не се смяхте? Смешно беше. Като изключим пиянските глупости, имам да ви кажа няколко по-сериозни неща:

-Мързелът разваля живота.
-Люто обичайте.
-Не е грях да си ревнеш като има нужда.
-Люто обичайте... ама много люто!

Това е. Приемам покани за посещения в "No Sense", Пловдив, на рок партитата всяка сряда. Ще пием и ще пеем... и после обещавам да не пиша за това в блога. Няма да пиша повече такива неща. Йеъ, райт.

WWE Survivor Series 2010 - Preview

В последно време изобщо не гледам кеч. Ама изобщо. Да, знам обичайните коментари по темата: "Детинско е", "Време ти е да пораснеш", бля-бля-бля. И вие знаете - "Саквайте ми кока, ще правя каквото искам". Точно в момента обаче самия аз нямам никакво желание да гледам WWE (да не говорим за разни други... неща) и не съм гледал цяло седмично шоу сигурно повече от месец. Преди малко прехвърлих последния Smackdown като успях да изгледам с едно око 2-3 мача и по-интересните сегменти, но това пак не събуди някакъв голям интерес в мен, че да почна да гледам редовно всичко от следващата седмица. Но едно нещо ще се гледа и това е Survivor Series, който е тази неделя и на Нели въобще не й пука, че това чудо ще се състои! Защо казах последното? Не знам, но е факт. Не й пука.

Но да се върнем на мен и гледането на кеч. Survivor Series поне на хартия си заслужава трите часа висене пред компютъра (а и какво да правя в понеделник до 3 часа? Да уча по микроикономика? Божеееее...), така че най-вероятно ще му отделя внимание. Но за да запазим една стара традиция (а и да вдъхнем малко живот на блога) реших да постна кратките си прогнози за мачовете. За наперените разбирачи да вметна, че тъй като не съм гледал шоутата в последно време, а само чета резултатите, може очакванията ми да са доста погрешни. И все пак съм по-добър от вас. Та:


+ WWE Championship: Randy Orton (c) vs. Wade Barret (Special Guest Referee: John Cena) - Дразнещо е, когато съдията в един мач за титла е по-важен за него отколкото самия шампион. За съжаление тук случаят е точно такъв. Всичко се върти около Сина и участието му в NEXUS. Варианти за изход от мача много, като най-вероятно ми се струва Сина да прецака Ортън (било то и уж случайно), при което Барет печели титлата, а Сина е свободен и на път да стане хийл (нещо, за което се надяваме от години, райт?). Няма смисъл Ортън да остава шампион при условие, че ще му се обръща толкова малко внимание.

+ World Heavyweight Championship: Kane (c) vs. Edge - Ще съм доволен на какъвто и да е резултат, и двамата са мои хора (не сме пили заедно, за съжаление), а и завръщането на сбъркания Edge ме радва много. По-вероятно обаче изглежда The Big Red плешо да бие, имайки предвид, че натрупа три поредни победи над Taker и сега да падне в първата защита на титлата срещу друг ще е малко закопаващо. Та... победа за плешивия и още един мач на TLC.

+ Traditional Survivor Series Elimination Match: Team Del Rio vs. Team Mysterio - Блях, как да прогнозираш 5-on-5 мач? Чиста победа за фейсовете (aka Team Mysterio aka Всички в отбора са двойно по-големи от капитана) звучи като по-добрият вариант. Все пак мексиканското маскирано лекенце ги предвожда, а той винаги бие. Питайте децата.

Другите мачове! (...за които поради една или друга причина не давам много fuck) Предполагаемите победители са bold-нати, т.е. имената им са с удебелен шрифт:

-Sheamus vs. John Morrison
-World Tag Team Championship: Justin Gabriel/Heath Slater (c) vs. Santino Marella/Vladimir Kozlov
-IC Championship: Dolph Ziggler (c) vs. Kaval
-Handicap Match - Divas Championship: LayCool (c) vs. Natalya

В общи линии се очертава доста приятно турнирче, което ще гледам с по-голямо старание, отколкото гледах Bragging Rights. Всъщност ако трябва да съм честен мисля, че единствените цели мачове от Bragging Rights, които изгледах бяха RAW vs. Smackdown мача и Daniel Bryan vs. Dolph Ziggler. Хах! Фен съм...

Път, пот, протест

Интересно как при толкова неща, случващи се в живота ми и в интересуващите ме области, блогът стои празен. Може би не ми се занимава да пиша, може би не виждам смисъл да обяснявам разни неща на вас, въображаемите ми читатели, или може би просто съм прекалено стар и зрял вече, за да поддържам личен блог. Коментар за последното ми изказване: „хаеахеахеха”. За блоговете пределна възраст няма, има обаче една долна граница на интелигентност, на която блогърът трябва да отговаря, за да не бъде четен само от себе си и в редки случаи от баща си (Здрасти, тате!).

Естествено, както винаги, мога да пълня главите ви с абсолютно неинтересуващи ви неща, занимание, така любимо на мен, майселф и Айрийн. Едно такова нещо е фактът колко много пътуване ми се насъбра през последната седмица. В табличен вид за ваше улеснение:

Събота: Виноградец – Пазарджик - Виноградец
Неделя: Виноградец – Пазарджик – Пловдив – Пазарджик - Виноградец
Понеделник: Виноградец – Септември – Пловдив – София
Вторник: Пловдив – София
Сряда: мир, блажено спокойствие и само пловдивски градски транспорт
Четвъртък: Пловдив – Пазарджик – Виноградец

Холи шит, а? Почти сигурен съм, че това са поне 400 км. В часове не знам колко е, не ми се и смята… може би над шест часа, не знам. Ако ги бях изминал пеша тези 400 км сега щях да имам супер здрави крака (или най-нечовешката мускулна треска в историята), но вместо това аз ги изминах седейки и тъпейки на най-разнообразни, но почти еднакво неудобни седалки. В сметките не съм включил градския транспорт в Пловдив и София, между които и едно пътуване с маршрутка, продължило над час. Един съвет: ако се намирате в Студентски град и искате да стигнете до Централна гара, не се качвайте на маршрутка номер 8. Недейте, моля ви. За ваше добро и за доброто на нервите ви. Не се качвайте най-вече ако гоните конкретен влак. Изчакайте си номер 5 и така. Като се сетя пак се изнервям. Но така е като пуснеш селянче в големия град – shit happens. Поне си го признавам, ако не друго.

А основната причина тази седмица да пътувам толкова много? Любовта, съншайнс. Тежко нещо е, не може да се обясни. Което ме сеща: гледах „A Walk To Remember”. Не, че горях от желание, Нели държеше някой път да го гледаме заедно и посещението ми в София даде тази възможност. Тя естествено проспа най-... кхъм, най-трогващите моменти, които бяха в самия край на филма, но аз си ги изгледах като пич. Странно обаче как от цял филм, разказващ за любовна история между псевдо-лошо момче и умиращо момиче, най-трогващ ми се видя момента, в който псевдо-лошия прости на баща си, че го е зарязал като хлапе и се прегърнаха. Very sadpanda, мъжко е да се греши, райт? Текстът стана прекалено лигав? Съгласен съм.

Друго нещо, което гледах и си струва да се отбележи (ей така, защото, както казах, нямам за какво да пиша иначе) е „Градът”. Не разбирам как може най-хубавият филм с участието на Бен Афлек, който съм гледал, да е режисиран от самия него. Гореспоменатата ми супер горджъс приятелка обаче заспа и на него. В киното. При наличието на Dolby Surround, усилен до дупка. По време на престрелка с автомати на екрана. Глух да си, ще се събудиш, но невижданото спокойствие на гаджето ми ме вдъхновява... по някакъв мой си начин.

Друга простотия: станах неволен свидетел на провелия се на 16 ноември протест пред СУ „Климент Охридски”. Банда attention whores (но не като мен, в по-лошия и смотан смисъл) се бяха събрали пред университета и мислеха, че постигат нещо. GG. Плакати показваха, че изглежда според тях е дошъл краят на демокрацията (да, и аз нямам идея защо) и че Студентският съвет на СУ е сборище на лоши хора (нещо подобно). Какво общо има Студентският съвет? Ами просто не подкрепи малоумния протест на гореспоменатите, заради което един надъхан бъдещ поп (поне на такъв приличаше) обясняваше през един мегафон как всички трябва да отидат пред кабинета на Студентски съвет и да ги призоват за подкрепа, ако ли не – Студентски съвет трябвало да бъде разформиран. Студентски преврат от най-висока класа! Руменина изби по бузите ми докато слушах възторжената реч на този млад Че Гевара (не за друго, ами заради брадата). Да, беше ме срам, че изобщо се бях озовал там, макар и по случайност. Иначе добра работа, ръководство на СУ, обърнахте студентите си срещу… студентите си. Пародия, смях. „Днес сме 100, утре ще сме двойно повече!” Браво, бе, уплашихте ми кучето. Жалко, че то не може да ви даде повече пари за висше образование.

Не ме мразете, учащи в СУ, които четете това в момента. Нямам нищо против вас, имам против малоумно-веселите акции, които някои ваши колеги организират. Но тъй като в известна степен подобни демонстрации ме веселят май даже трябва да им благодаря. Но няма да го направя. Хъхъхъхъ.

See ya next time като ми дойде музата. Дотогава радвайте се ако не ви се налага да пътувате много, гледайте повече романтични филми с гаджетата си (прави те яко хепи) и не протестирайте.

БМБД (Баш ми беше драго): Бог Бире.

Препоръчани песни - Част 55

Хайде пак силни песни. Напълно възможно е някои да сте ги чували много преди да ги препоръчам, но както и да е. Имаме новата песен на Графа (която е хипер яка като за българска песен, btw); една от най-мъжките песни в лицето на "I'm a man" (момци, качвайте я на плейърите/телефоните и направете една разходка през деня. Чувството е яко мачовско, ок?); силна балада от Scorpions, която доста слушам от няколко дни насам; единствената песен от новия албум на Linkin Park, която харесах (за старите им... фенове: абстрахирайте се от идеята, че това са LP и се наслаждавайте на гениалността на това чудо); и за финал - една песничка на Red, които макар да не могат да достигнат Already Over (най-големият ми шедьовър) пак правят силни песни.

Графа - Невидим
Black Strobe - I'm a man
Scorpions - Lonely Nights
Linkin Park - When they come for me
Red - Fight Inside

Невидим... за тебе сякаш съм невидим! Rly, Графе? Rly, Влади Ампов? Вадиш още три такива песни и ти влизам във фен-клуба. А вие, висящи в блога ми кибици, насладете се на музиката, която ви предлагам. Животът е музика, музиката е живот. Райт?

Halloween 2010 - Снимки

"Heads - you live. Tails - you die."

Подробният ми коментар за тазгодишния Хелоуин по-късно през седмицата. Сега само малко снимки, защото взе да става традиция.




За снимки от предни години цъкнете тук за 2008 и тук за 2009. Ако бях отделил няколко дни да обмисля как точно да направя грима си на Two-Face щеше да се получи по-добре, но и така съм доста доволен. Догодина повече.

Как си направих тиквен фенер за Хелоуин

Проблемът за американизацията изобщо не искам да го обсъждам. Мисля, че и преди съм споменавал в блога, че Хелоуин като празник, в буквалното значение на тази дума, изобщо не ме влече. Няма общо нито с мен, нито с България. Това, което му харесвам обаче е, че за една вечер човек може да прояви творчество и да се превърне в тотален изрод, имайки някакво горе-долу смислено оправдание за това. Интересното е, че с всяка година все повече млади хора обръщат внимание на "празника" и се възползват от възможността да се маскират, а с тях и доста клубове и дискотеки намазват парички, организирайки т.нар."Хелоуин партита". Но се отплеснах. Важното е, че тази година отново ще... играя с външния си вид за Хелоуин, но преди това реших да позагрея с друга хелоуинска традиция, която ми се струва забавна - правенето на тиквен фенер, т.нар. Jack-o'-lantern. Речено сторено. Едно бързо обяснение (за интересуващите се) как става номерът.

Не е кой знае колко сложно, даже напротив - елементарно е, просто се срещат затруднения в обработката на самата тиква. Да, като за начало ще ви трябва тиква. Изненадани? Хайде да ви дам насоки какво ви трябва, защото знам, че може и да не се оправите сами... Хъхъ.

1.Тиква (ХА!)
2.Нож (второ ХА!)
3.Лъжица
4.Вестници (за да не оплескате пейзажа)
5.Купа за месото... на тиквата
6.Малка кръгла свещ, от тези, които са в малки метални кошнички

Такаааааа... Ето, специално за гражданчетата, незапознати с флората и фауната на земята, която ни храни, снимка на една тиква:


Първото нещо, което трябва да направите е да направите кръгов разрез около дръжката на тиквата. В зависимост от размера на тиквата може да е по-голям и по-малък, но ви препоръчвам диаметъра да е достатъчен, че като махнете този кръг с дръжката, да можете да пъхнете ръката си в тиквата. След като направите този кръгов разрез както вече казах махате кръга с дръжката. Може да го запазите за по-късно. След това с помощта и на ножа, и на лъжицата почиствате вътрешността на тиквата от месото и семките, което всъщност не е никак лесна работа. Очаквах да е по-елементарно, но особено по-близо до кората месото е по-твърдо и по-трудно се маха. Ето така трябва да изглежда вече изтърбушената тиквичка:


За какво ви е купата? Ами все някъде трябва да слагате семките и месото. Някой побъркан фен на тиквите може да се опитва да ги сготви (възможно е), но аз лично не харесвам тиквения вкус, така че гледах с погнуса пълната с тиквено месо купа.


Другата трудна част - лицето. Като за начало с нещо (за препоръчване молив) рисувате някъде по тиквата очите и устата, след което много внимателно започвате с ножа да пробивате по нарисуваните линии. Защо с пробиване? Ами тъй като кората е дебела и ако тръгнете да режете с ножа най-много да спукате и съсипете тиквата. Затова лекичко - вкарвате ножа, вадите го, вкарвате го до предната дупка и така. Звучи kinda перверзно. При мен се получи това:


По желание може да си поиграете и да гримирате готовия Джак. Аз използвах малко от черното червило, което ще ползвам утре за себе си (садпанда? Туу гей?), но внимавайте, защото червилото се размазва лесно. Перманентен маркер, че дори обикновен химикал, май се маха по-трудно, така че може и с него. Гриминирания Джак:


Финал: слагате свещта вътре и я палите бързо (аз ползвах кибрит и естествено пламъкът за малко не ми изгори пръстите). И си имате як тиквен фенер. Аз лично много се кефя на произведението си, макар че ще го хвърля след 2 дни. Беше забавно. Ей го на:


Браво на мен. Загубих пет минути от живота си, за да ви обяснявам как да си направите тиквен фенер, при условие, че в нета има една камара статии за това, при това може би по-ясни от моята. Нищо, аз да се похваля. Пък с някои утре може да се засечем я в Младежкия дом в Пазарджик, я някъде другаде. Живот и здраве в понеделник, вторник - снимки. Приятно прекарване на Хелоуин и дано творческата ви муза е на ниво.

Препоръчани песни - Част 54

Този път не толкова весели песни, освен може би донякъде тази на Switchfoot. Веселите песни са за определени периоди, но през повечето време музиката трябва да депресира. Шегувам се, това, че моят плейлист може да откаже някое божество от съществуване не значи, че всички трябва да слушат такива песни.


Първата и третата са големи лични фаворити. Едната заради личния заряд, който носи и тъжната усмивка, която може да създаде, другата... защото е просто въздействаща. За мен де, на вас може нито една да не ви хареса. Ваш проблем. Приятно слушане иначе :)

Няколко random неща...

-Skype 5.0 ме вбеси тотално неколкократно за едва няколко дни ползване. Да, има си и добри страни (като така желаната от мен някога опция за история на статусите), но повечето неща в него са недоклатени, недовършени и бъгнати. Забива дразнещо често (т.е. много пъти през малък интервал от време за по доста време), което е върхът на сладоледа. Радвам се, че не написах подробно ревю за него, както обмислях. Боклук е.

-Skype 3.8 пък е съкровище. Изтрих гореспоменатия тровител на нерви, свалих си от data.bg старата версия, инсталирах си я (като естествено забраних да се ъпдейтва) и сега съм щастлив и спокоен потребител на Skype. Докога ли...

-"It's my life" на Бон Джоуви е най-любимата песен на повечето чалгари и DJ-и в чалга дискотеки в България. Факт.

-Ракия, уиски и водка в този ред в умерени количества с нарастващ порцион (т.е. най-малко от първото, повечко от второто и така) не е чак толкова страшна комбинация колкото си и мислех. Като че ли прекаляването само с едно от тях или пиенето на две от тях, но в големи количества, е много по-лошо за вас и вашия организъм. Грижете се за здравето си.

-Винаги след Хелоуин си казвам, че имам една година да мисля костюма/вида си за следващия Хелоуин, но винаги става така, че накрая импровизирам. Успешно, за щастие. Тази година същата работа - остава една седмица, а единствената ми идея е неосъществима, защото не мога да си намеря конопена торба за кафе. Ще се импровизира... с много черно червило и блясък в очите.

-Имам съмнения, че съм придобил честото главоболие на баща ми. Боли, но все пак си е родова черта, така че по-скоро се радвам. Всичко в името на фамилията, дори пиене на аспирин.

-Първите два епизода от новия mid-season на South Park не бяха така забавни, както очаквах. That makes me a sad panda.

-Трябва да давам пари за учебници (9 лв. за сборник по теория на икономиката, 15 лв. за учебник по стопанска история, 20 лв. по информатика, 7-8 за пресниман по геоикономика (криза е), също и за няколко книги). Не искам. Да, стиснат съм. Осъдете ме.

-Писането на подобно малоумни постове не е от полза нито за мен, нито за вас. И все пак аз ги пиша, а вие ги четете. Какво му става на този свят?

Общежитие - Special Edition: Студентски град

Студентски град. Мечтата на всеки умствено ограничен индивид, който е решил да се помъчи да запише висше само и само, за да изживее одисеята да живее на това място, да се радва на благата и удобствата, които то му предлага, както и на солидното количество чалга, алкохол и разврат. Отвращавате ме, отрепки, проклинам ви на вечни страдания в ада на боговете, в които вярвате. Кхъм-кхъм, след това така жизнерадостно начало, в което наблегнах на не малка част от българските студенти, нека преминем към основното, скъпи мои читатели. Нека преминем към краткия Биров преглед на Студентски град, столицата и моето мнение за тях. Ще попитате защо това е част от поредицата "Общежитие"? Ами де факто аз отново бях в общежитие, само че не моето, а това, в което живее скъпата ми жена. Но поясненията по-надолу. Простете, че в началото се отдадох на личната си неприязън към малоумната сган по света, но... няма как. Да продължим...

Да започнем с това, че не харесвам София. Никога не съм я харесвал, не знам дали някога ще я харесам. Хората, родени там, може би обичат родния си град, също така може да има много пришълци, които след преселването си в столицата да се чувстват като у дома си. Радвам се за тях, но не споделяме едни и същи виждания. Какво може да се очаква от селянче все пак? Големият град ме плаши и подтиска, а оттам и провокира омразата ми. Така че не очаквайте нищо кой знае колко положително и ако сте фенове както на София, така и на моята нескромна особа, по-добре спрете да четете.

Общежитие - една истинска история (Част 4)

Неделя е, а аз най-мързеливо пиша колкото да оползотворя времето пред компютъра. От една страна усещам липсата на PC-то ми в Пловдив, както и на постоянния достъп до интернет, но от друга ми е много по-добре така - имам време и желание за четене, а донякъде чета и от липса на правене на друго. Пък и след има няма четири месеца ме чака сесия. Трябва да съм готов. Но да видим как се разви изминалата втора седмица в общежитието...

Алмаматерски циркове

Двоумя се при започването на този пост. Не съм студент на СУ "Климент Охридски", нямам планове и да бъда такъв в близките една-две години и това донякъде ме поставя в позицията на човек, който се опитва да размишлява, или по-скоро да бърбори, за тема, която не го засяга пряко. И все пак вроденото ми нахалство, клюкарското изкушение и младата ми политологична душа сякаш надделяват и ме карат да обърна внимание на така интересната ми тема с бъдещето на Софийския университет.

В така проблемната за мен ситуация, дали да пиша или не, има една положителна страна - това, че не съм студент на СУ ми дава един по-страничен поглед върху нещата, макар безпристрастността ми също да е застрашена от някаква необяснима привързаност и лоялност към ПУ. Никога не съм разбирал как човек може да се привърже към една учебна институция и да я защитава срещу конкуренцията, но ето, че е възможно. Изпитвах го в гимназията, изпитвам го донякъде и сега. Задоволството да гледаш как "онези там" страдат и са измъчвани от проблеми, както и леката усмивка породена от невъзможността им да се справят с тези проблеми. Пък после студентите били по-интелигентни и духовно извисени хора... Хах, злобата не е чужда никому.

Но на въпроса. СУ се нуждае от пари. От много пари. Как се е стигнало до тази ситуация не е особено ясно, но не са много и хората, които да повдигат този въпрос. Гласност се дава на факта, че пари няма, че бюджетът им за следващата им година е по-малък от този за предната, и че властта, в лицето на Министерството на образованието и науката и Министерството на финансите, не им влиза в положение и не отпуска повече пари. Стигна се дотам, че много рано днес излезе новина, че сред мерките, които проф.Иван Илчев, ректор на СУ, е преустановяване на работата на университета в периода от Нова година до 31 януари 2011.

Хах! Какво очарователно решение! Другите споменати мерки (дал съм линк в самия текст малко по-нагоре, можете да ги прочетете сами) бих оценил като идейни, донякъде добри. Спирането на работата на ВУЗ-а обаче не знам как да коментирам. От една страна се радвам за студентите и фактът, че тези, които са мързеливи ще получат една стабилна едномесечна почивка. Дори аз ще спечеля от този факт, имайки предвид, че приятелката ми учи там. От друга обаче студентите са там, за да учат, плащат си, за да учат, и ваканциите не би трябвало да ги радват толкова, колкото биха зарадвали някой ученик в прогимназията. Също така споменатото приключване на зимния семестър още в края на декември значи сгъстяване и промяна в учебните планове, претупани лекции и упражнения и следователно поосран... кхъм, простете - понаакан учебен процес, което, естествено, е лошо. Да, обмисляйки отново нещата, по-скоро съжалявам СУ в момента.

Не съжалявам обаче ръководството им. Нямам за цел да оправдавам Игнатов и Дянков (сътоветно министри на образованието и финансите, за незнаещите), но в последните месеци с цирковете около проблемите на университета неговото ръководство загуби симпатиите ми. Като се започне от невероятната публичност по въпроса, преминем през безвкусно подарената тухла на Игнатов и достигнем до откритото критукуване на него и Дянков. Не казвам, че са перфектни, не така е идеята ми. Казвам само, че не можеш да получиш от властта нещо, което желаеш, с нападки, подигравки и обиди. СУ се самозакопават в последният месец все повече и повече и сякаш това става умишлено. Последният ход, гореспоменатата новина за планираните от проф.Илчев мерки, е доста интересна. Дали всъщност ръководството на университета не цели просто още повече публичност? Сякаш търсят някакъв мъченически образ, търсят съчувствието на хората и се опитват по този начин да притиснат Дянков/Игнатов за пари. Или поне на мен така ми се струва. Естествено, напълно възможно е мерките да са вследствие на абсолютна безизходица, но все пак аз виждам някакъв трик в цялата работа, който не знам дали ще проработи.

Ясно е, че от мен и от вас, скъпи читатели, не зависи нищо. И все пак ако зависеше аз не бих бил особено отстъпчив. Защо? Първо, вече споменатото нещо - защо се е стигнало дотам СУ да има задължения, правилно ли са използвани парите до сега и защо не са взети мерки по-рано? Второ, има едно златно правило, че ако нахраниш едно агне, всички други ще отворят усти. Простете неправилното цитиране, но го сглобих по памет. Ако не схващате идеята нека разясня - ще се дадат пари на СУ сега, при което другите университети ще поискат същото. И още, и още, и още. Ако им бъдат дадени пари (а едва ли има откъде) това ще натовари бюджета много. Ако не им бъдат дадени пари с основание правителството ще бъде обвинено в пристрастия, тъй като е помогнало само на СУ. Средно положение няма, а ако има, се надявам, че двамата засегнати министри ще го открият и приложат.

Проблемът не е само в СУ. Има го навсякъде. Дори на нас, в ПУ, ни бе съобщено, че най-вероятно зимната ваканция ще бъде с една седмица по-дълга, като това е едва първата съобщена мярка, а може да има и други. Причината - няма да има пари за парно. Множество други университети най-вероятно са изправени пред същите проблеми, но за момента се дава гласност най-вече на проблемите на СУ, тъй като са най-сериозни и тъй като ръководството му знае как да реве за пари.

Лично аз се забавлявам. Забавлявах се докато в общежитията на СУ нямаше топла вода (знам, че е гадно и съжалявам, но прочетете началото на поста и обясненията за всеприсъщата злоба); забавлявам се всеки път, когато поискат пари и им бъдат отказани; ще се забавлявам най-много ако започнат да хвърчат главите на тези, които е трябвало да се погрижат по-отрано СУ да не стига до това положение, защото е най-малкото срамно най-големият университет в страната да стига до подобно мъченическо положение. Не се забавлявам само за братята и сестри студенти, които са принудени да търпят какво ли не, заради неспособността, а може би и нежеланието, на някои хора да си вършат работата. Макар да приемам с усмивка проблемите на университета ви, аз ви подкрепям и съм с вас, знаейки че сте си платили за пълен семестър, топла вода, топли стаи и спокойно и гладко обучение.

С надеждата, че ситуацията около СУ ще спре да ме забавлява, и нещата ще се оправят по някакъв начин (макар и да не ми е ясно в момента как) приключвам този пост и обещавам следващия път да притъпя клюкарското в себе си и да не говоря за неща, които не ме засягат. Или поне да опитам.

Общежитие - една истинска история (Част 3)

И неусетно първата академична седмица, която трудно може да бъде наречена "седмица", мина. Знам за жаждата на феновете да научават все повече и повече детайли от битието на един студент, така че ето ме - спускам се в описания на това, което се случи, как, къде и защо.

Да започнем със съквартиранта ми. Мимолетните ми опасения, че мога да попадна в една стая с долен алкохолик/наркоман/отрепка се разсеяха напълно - той е свестен повече от нормалното и няма никакви видими недостатъци, които си струва да бъдат отбелязани. Мисля, че ще се разбираме добре през идната година, а нека го признаем - това е жизнено важно за успешното съжителствуване на две лица. Имам странното чувство, че "съжителствуване" е прекалено сложна дума за голям брой от читателите ми, но ще се престоря, че имам вяра в интелектуалните ви способности и ще я оставя така. Но да се върнем на съквартиранта. С родителите му се бяха погрижили да почистят стаята преди ние да стигнем дотам, за което им благодаря. След като миналата събота моето легло (класическо русенско, fuckers) беше постегнато и багажът беше подреден, животът можеше да започне.

Общежитие - една истинска история (Част 2)

Преди да започна да ви доставям духовна наслада с втория пост от своя разказ, искам да се извиня за това, че в предния пост бях пропуснал едно много важно нещо, свързано със студентския живот, което си струва да се отбележи: студентските столове! Та:
6.Хранене в студентски стол - checked.

Сега да продължим оттам, където предният ми творчески напън свърши, а именно на момента, след като вече се бях сдобил с настанителна заповед. Следващото нещо, от което се нуждаех, бяха снимки. Толкова бях радостен от идеята, че ще живея в общежитие, че даже бях забравил да се снимам и то от самосебе си бе останало за последния възможен момент. Е, дадох 8 лв. за четири компактни снимки, които обаче станаха за три минути. Тъй като не съм се бръснал от повече от две седмици можете да си представите как изглеждах. Някой да не си помисли "зле"? О, не, не, не... Глупци. Аз много рядко изглеждам зле, а дори да е така не го признавам. Да речем, че на снимките изглеждах по-възрастен от обичайното и с една идея по-зъл. Хъ-хъ-хъ. Нататък...

Общежитие - една истинска история (Част 1)

О, музо, къде си ти? Не виждаш ли, че ме боли? Сутрин, обед, вечер ням, мислите си собствени аз ям. И мъча се и мъча нещо да творя, бурните фенове да усмиря. Успявам ли, провалям ли се? Кой ще каже? От моето творчество всеки може малко мъдрост да намаже...

Ра-та-та-таааааааа! Силно начало, а? Цар съм на подобни интрота. Скоро ще почна да ги правя на клипове, така и така записвам какви ли не простотии. Но да не се отплесваме (as always) от основната тема на този пост - началото на студентския ми живот в общежитие! Както пише горе - част първа. GG, част втора ще я получите съвсем скоро, тъй като знам, че изгаряте от нетърпение да четете все повече и повече детайли около личния ми живот. Това ще е една сърцераздирателна (моля?) история за това как се сблъсках за пръв път с общежитието, а може би и за това как е започнал (защото все още не е) животът ми там. Но да започнем с това, че още от миналата година ми се обяснява, че щом не съм живял в общежитие не съм видял нищо от студентския живот. Oh, really?

1.Брутални напивания - checked.
2.Прибиране по светло - checked.
3.Посещения в долни чалга заведения с колеги - checked.
4."Домашни" напивания - checked.
5.Флиртове и разни други неща с побеснели бирохолички - sorry, курви, женен съм.

Т.е. престоят ми за 9 месеца (цяла бременнност, фагътс) в квартира, ако онази дупка, която обитавахме с Мирчев може да се нарече така, беше доста ползотворен и видях тъмната страна на студенството в голяма степен. Митичните разкази за общежитията, за купоните в мазета, за носещата се от почти всяка стая чалга не бяха нещо, което да ме привлича особено. Но ето, че поради една или друга причина тази година ще живея в общежитие, а не в катакомба от Diablo. А как се стигна дотам?

"Predators" - Нещо като кратко ревю



"Predators" бе един от филмите, които чаках с известна доза интерес тази година, макар и да не ми беше особено важно да го гледам. Фактът, че изчаках свестен Blue-Ray Rip, за да го видя, май говори достатъчно. Впечатленията ми? Повече от солидни. Предупреждавам за възможни спойлери (даже почти сигурни спойлери) надолу, така че ако не сте го гледали, имайте едно наум преди да четете.

Да започнем с основната идея - група опасни човеци, захвърлени на джунглеста планета от банда "хищници", желаещи да ги ловуват. Толкова просто и толкова гениално едновременно. Действие, което може да се очаква от Predator, имайки предвид вече създадената история на вида. Макар сред героите да имаше известна доза филъри, повечето имаха място във филма и изиграха някаква, макар и малка роля. Голяма изненада бе за мен колко добре се справи Ейдриън Броуди в ролята на мълчалив и опасен наемник. Тофър Грейс, който незнайно защо недолюбвам, също бе повече от приличен. Още от самото начало на филма обаче знаех, че накрая ще има twist около неговия персонаж и ще се окаже доста по-различен от първоначалния образ, но за това по-долу. Естествено, най-голямото бижу беше не голямата, но пък много радваща роля на Морфей... простете, на Лорънс Фишбърн. Говореше със себе си (похвално), държеше се като лунатик, в общи линни се държеше така както би се държал човек, живял дълго време в тази джунгла. Напомни ми за персонаж от друг филм, но за съжаление не особено силната ми памет ми пречи да си спомня кой.

Преглеждайки написаното досега дори мен самия ме лъха на посредственост. Така е, драги читатели, когато дълго време не пишеш каквото и да било уменията ти залиняват. Както повечето от вас са забелязали не се скъсвам да пиша в блога, но пък реших да драсна няколко реда за Predators. Защо? Какво му е толкова специалното? Ами... нищо. Филм като филм. Просто ми навя хубави спомени за първите два филма от поредицата. Честно казано харесах предвидимостта му, клишираността ако щете. Хареса ми боя, харесаха ми убийствата, хареса ми как действието се развива бавно в първата половина от филма и след това ускорява рязко.

Какво не ми хареса? Краят. Прекалено отворен, прекалено неясен. Филмите с толкова отворен край ми идват прекалено в много, макар че се радвам, че не видяхме за пореден път да пристигат други хищници, които да наградят човекът, успял да победи Хищник. Прекалено повтаряемо щеше да е. Но пък този край бе дори по-лош - нови парашути, нов сезон може би, а какво става с героите остава тайна. Not cool.

Ако не сте гледали Predators и ви доскучее някоя вечер - гледайте го. Не е задължителен филм, но пък е приятен за убиване на час и половина, а на тези, които помнят старите филми (1 и 2, не AVP-тата) този филм ще им хареса с една идея повече от на останалите. Носталгията те удря лекичко, както може би направи The Expandables що се отнася до екшън жанра. И естествено, тъй като вече е едва ли не задължително... чакаме продължението.

Новият TV сезон за мен

Дойде месец септември и множество стари и нови сериали налазиха с новите си сезони телевизиите в Щатите. Тъй като живеем във времената на торентите, не ни се налага да чакаме българска телевизия да купи даден сериал, а просто да изчакаме да се появи в някой тракер, някой добър човек да ни направи/преведе субтитрите и сме готови да гледаме. Не съм от хората, които следят сериали по цял сезон. Нямам нерви за това, лесно забравям какво е станало в предните епизоди, че и кой епизод съм гледал последен. Пък и това, че ежеседмично гледам по (поне) две кеч шоута ми стига. Но тук ще говорим за сериали или по-точно за тези, които следя, какво е мнението ми за началото на новите им сезони и кои ще следя за пръв път целогодишно и кои ще гледам през лятото на 2011-та.

Започваме с комедийните. How I met your mother и Two and a half men започнаха изключително силно този път, особено втория. Two and a half men S08E01 предложи много смях (особено около историята с опита на Чарли да си прати дънките в Малайзия) и за моя изненада адски силно иронизира случилото се с Чарли Шийн през изминалата година. Евала на този човек, че напусна сериала и той продължи. How I met your mother S06E01 също беше на ниво, NPH отново кърти и е най-забавната част от сериала. Честно казано обаче започвам силно да се отегчавам от това, че няма никакво развитие около идеята на сериала, а именно как Тед се е запознал с майката на децата си. Не могат да влачат всеки сериал 10 сезона и е крайно време ТЯ, Избранницата, да се появи или поне да сменят името на шоуто, за да не ми прави впечатление липсата на прогрес в основната линия. Да, комедиен сериал е, знам, но пък е дразнещо. Да го кръстят Friends 2. Всъщност не... за момента HIMYM все още не е станал чак толкова забавен, че да го заслужи.

Докато горните два сериала ги гледах преди няколко дни, едва днес изгледах The Big Bang Theory S04E01, който обаче също беше на ниво, макар да имам лек проблем с "гаджето" на Шелдън (няма никакви спойлери, ще ме извинявате, знаеше се от края на предния сезон). Просто... играта й е леко пресилена, насилствена сякаш. Трудно ми е да го опиша, но мога да кажа, че просто не ме радва. И все пак солиден епизод и от този сериал. Имам намерение да следя горе-долу редовно (т.е. като имам желание и време) тези три комедийни сериала със сигурност, като даже съм планирал в един текстов файл да си записвам до кой епизод съм стигнал. Тежко е...

При некомедийните сериали нещата стоят малко по-различно. Star Wars Clone Wars S04E01-E02, двойният премиерен епизод на новия сезон, ме остави със смесени чувства. Първата част, епизод първи, бе по-скоро слаба и само започна история, която бе завършена още в следващия епизод и то не като основна. За сметка на това случилото се във втори епизод, особено с участието на Грийвъс и Вентресс бе интересно. Палци горе, но най-вероятно този сезон на Clone Wars ще го оставя за доглеждане за някой Star Wars гийкски период.

Dexter S05 все още не е започнал, но имам странното чувство, че този сезон няма да ми хареса толкова, колкото предния. Почти съм сигурен, всъщност. За сметка на това Smallville започна... и съм адски разочарован. Smallville S10E01 беше 40 минутно мъчение. Претупани сцени, слаби ефекти, огромна доза обърканост. Откъде да започна? Оттук нататък има спойлери, който не иска да не чете: Хоп, Тес Мърсър се събужда в лабораториите Кадмус с излекувано лице и намира цяла групичка клонинги на Лекс, но които не приличат на Майкъл Розенбаум поради една или друга причина. Това е добро като идея, но изпълнението беше ужасно. Кларк умира и за милионен път моли Джор-Ел (който продължава настойчиво да е ужасно могъщ мъртвец) за втори (моля?!?) шанс. Вижда духа на баща си без да историята да има никаква полза от тази поява. Клоуи първо си слага шлема на Dr.Fate (колко лейм...), а после пък незнайно как се сменя за Оливър и попада в ръцете на новата, непозната групировка. Поне се надявам, че няма да ми се налага да й гледам втръсналата ми до невероятно ниво мутра в идните епизоди. Най-големият фарс - костюмът, който успяхме да видим само като отражение в окото на Кларк в края на предния епизод, тук беше показан два-три пъти ей така, като най-нелепото беше накрая - Джор-Ел телепортира костюма в Крепостта (защо?) и виждаме как костюмът, стоял досега в кутия за подарък, е замразен в леден блок, поставен обаче върху черен манекен за дрехи. Моля?!? Нормални ли са тези? Да, разочарован съм и то много. Единственото, което ми хареса в този епизод бе секундната поява на Darkseid, но сигурно и с неговата визия и участие ще ме разочароват. Казвам го направо - ще гледам Smallville S10 едва когато сезонът е свършил. Ще изгледам всички епизоди накуп, най-вероятно с много превъртане и ще чакам така желаното завръщане на Майкъл Розенбаум. И ще се радвам, когато този сериал свърши. Много!

След като снощи гледахме този така лош епизод на Smallville, с моята прекрасна приятелка гледахме (аз гледах, тя спеше) един "нейн" сериал - Supernatural S06E01. Няколко души, между които и тя самата, са се опитвали да ме накарат да го гледам, но просто... не ме влече. Първият епизод на новия сезон ми хареса и макар да ми се сториха доста ужасни историите за това кой по колко пъти е умирал и се е връщал, мисля да дам шанс на сериала и още следващата седмица да гледам втория епизод. Предните сезони няма да ги гледам поради една или друга причина. Основната история ще я наваксам с малко четене в Wikipedia и ще се концентрирам само върху шести сезон.

За момента това се очертават сериалите, които ще следя тази година, освен ако не реша да опитам някой, който не съм гледал досега. Както споменах по-горе не обичам да следя редовно сериали. Предпочитам да си харесам сериал, да сваля всичките сезони и да ги изгледам накуп. Все пак изгледах 9 сезона на Smallville в рамките на... два месеца, мисля. Пък и както също казах горе следенето на две кеч шоута всяка седмица ми отнема достатъчно време в гледане на нещо, че да се занимавам със сериали. И така. Дано вашите TV сезони са започнали дори по-добре от моя, макар аз да съм по-скоро доволен, поне що се отнася до забавните, разпускащи сериалчета.

WWE Night of Champions 2010 - Коментар

ВНИМАНИЕ: ПОСТЪТ СЪДЪРЖА СПОЙЛЕРИ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ТУРНИРА. ОКЕЙ?

Miz и Daniel Bryan направиха един от най-яките мачове, които съм гледал в WWE в последно време. Имаше история на мача (концентрирането на Миз върху ръката на Браян), имаше доста близки до 3 тушове, имаше напрежение, подходящо използване на Алекс Райли, имаше реакция от публиката и най-вече - имаше химия между двамата. Много приятно съм изненадан от двамата. Знам, че Браян може да направи силен 30 минутен и нагоре мач без много sell-ване - хареса ми да видя, че се е пригодил към WWE стила и хем селваше адски много контузената ръка, хем не прекаляваше с бързите ставания, усмивките към публиката (макар че се забелязва още да я прави тази грешка) и прекалено разнообразните движения, които биха направили повечето му опоненти да изглеждат зле. Миз пък ме изненада с timing (или както там го наричат умните хора) - знаеше кога и какво да направи, за да повиши напрежението, хареса ми да го видя и концентриран върху крайника на опонента си. Загатнаха, че го бива в контузването около историята с R-Truth, но там си и остана. С няколко submission хватки в арсенала си Миз ще е по-интересен на ринга. Пак казвам - много приятен мач, към края си ми докара онази тръпка от това как ще завърши, която я има най-вече на главните мачове, а това е много важно. Браво и на двамата.

Другите два мача, които очаквах също не ме разочароваха, макар и да не бяха точно това, което очаквах. Кейн-Тейкър се разви по много странен начин - започна добре с атаката на рампата и боя около колоните, после стана изключително бавен, тежък, big men мач, накрая тъкмо набраха инерция и мача свърши. Мисля, че можеха да удължат края на мача, да се натрупа повечко напрежение и тогава да свърши. Другият главен мач също не ми се понрави особено - струва ми се, че Six Pack Challenge-ите ще се получават много по-добре ако няма елиминации, защото с всички участници до самия край на мача драмата ще е по-голяма. Шеймъс се представи добре и изобщо не мога да кажа неща от сорта на това, че това е било най-слабият рейн в историята. Глупости, имало е много по-глупави и малоумни рейнове, даже ми се струва, че първият му беше по-зле от този. Това, че остана докрая и сам загуби титлата си, а не беше елиминиран по-рано е плюс. На мнение съм и че Барет също спечели от участието си в мача - беше елиминиран предпоследен, с помощта на NEXUS елиминира Сина от мач за титла (това винаги е постижение), доминираше известно време доста сериозно. Хареса ми как Сина нападна NEXUS с метален стол и спаси Ортън. Това, и нещо друго, ме наведе на мисъл, която ще споделя по-долу. Победата на Ортън е добре дошла за мен - все пак се знае, че съм негов марк. Сега разбирам феновете на Сина - макар доминацията му да беше абсолютна, отново и отново, не се дразнеха, защото той е техния човек. По същия начин Ортън е моя човек и доминацията му през последните седмици и сега изобщо не ме дразни, даже напротив - радва на макс.

Tag team turmoil-a го гледах на две, на три, но все пак да се изкажа - това, че шампионите бяха туширани от Usos бе добре, също и факта, че Usos се справиха с Козлов/Сантино след това. Така в известна степен Usos се издигат малко (мизерно, но малко) и все още има смисъл да ги държат на работа. The Hart Dynasty, след този петмесечен рейн, нямаха никаква нужда да стоят до финала на мача и да излизат достатъчно силни, че да победят три поредни отбора. Мисля, че нещата се нагласиха горе-долу добре. Коуди и МакЕнтайър в момента нямат място като сингълс кечисти никъде, така че това да са отбор не е чак толкова лоша идея докато ростъра се поизчисти. За ИК титлата няма как да се борят, защото имаме шампион хийл (Зиглър). Рано им е за по-високо място в ростъра (а и световният шампион е хийл и е доста зает), а за сингъл midcard вражди също няма място - Алберто Дел Рио, Пънк, Крисчън и Биг Шоу го запълват. Така че по-скоро съм доволен от новите шампиони и се надявам за пореден път таг девизията да живне.

Как си знаех, че г-жа Тейкърова ще обедини титлите, ахахаха. Слаб мач, постараха се, но просто... не ми допадна. Дивите около ринга бяха много зле, изглежда не бяха слушали внимателно какво трябва да правят и се чудеха кога да се сбият помежду си. Краят беше лейм, а и не ми хареса, че Лейла с нищо не показа, че си спомня думите си от последния SMACK. Държеше се така сякаш нямат никакви проблеми с МакКуул. Слабо. Не съм доволен и от загубата на Пънк, но то е нормално. Прекалено кратък мач и отново - тъкмо започна да набира инерция и свърши. Лошо, много лошо. Дано поне сега, след като с Грамадата приключиха (надявам се), видим някакви победи на Пънк. И за финал - Зиглър-Кофи не го гледах. Като гледам отзивите, че бил най-добрия им мач досега може и да се прежаля утре... Ще видим. В предния пост познах 4 от 6 обявени мача. Силен съм? Да. В общи линии PPV-то ми хареса, имаше два лични mark-out-a, а това е важно за мен. Гледам от положителната страна на нещата и съм доволен.

НО! Не съм приключил гигантския си пост. По-горе намекнах нещо за Сина и Ортън. След двата staredown-a между двамата, реакцията на публиката в този момент, намесата на Сина в помощ на Ортън срещу NEXUS и това как Сина гледаше туша на Ортън над Барет не ме оставя мисълта, че на WrestleMania ще гледаме Сина vs. Ортън, нищо, че двамата имаха мач дори на RAW. Просто ми се струва все по-силно вероятно, пък дали съм прав ще видим догодина.

Тих

Животът е сцена, като безвластни актьори играем без спир.
Мир и любов, война и кръв, мир и любов, война и кръв...

Стих недовършен,
крехък и вял,
в главата ехти.

Огорчение описва,
неясно и с уплах,
разбираш ли ти?

Въпроси нелепи,
веч отговорени,
сляпа ярост разгарят.

Думи студени,
тихо изречени,
дълбоки рани оставят.

...накрая пак мир.
Но най-вече любов.

WWE Night of Champions 2010 - Preview


БУМ! Голямото завръщане! Епохален момент в историята на кеч-журналистиката! Бляяяя, говоря глупости. Да се концентрираме върху важното - тази неделя е WWE Night of Champions, едно уж не особено важно PPV, което обаче впечатлява (лично мен) с добрите неща в карда си и което чакам с интерес, може би дори повече от SummerSlam. Плюсовете тук определено са повече от минусите, но това ще стане ясно по-нататък.

Да започнем с най-интересното нещо за мен на това PPV (може би) - дългоочакваният от мен сблъсък между Кейн и Гробаря. Двамата отново са един срещу друг след една впечатляваща история започнала в началото на лятото с изчезването на Гробаря. Въпреки че Кейн търсеше кой е нападателят на брат му, основното мнение, което се въртеше е, че е силно вероятно WWE да изкарат Кейн нападателя. Те така и направиха, но го направиха така добре, че да не сме разочаровани. От SummerSlam насам историята между двамата братя беше развита добре с множество промота от двамата и клипове от миналото им. Тейкър невероятно добре отиграва факта, че доскоро уж не е бил в състояние да се движи - диша тежко, по-бавен е. Силен професионалист, индийд. Очакванията ми за мача? Едва ли ще е нещо свръх запомнящо се като качество. Хубавото на този сблъсък е, че просто има страхотна и дълга история зад себе си. Прогноза? Кейн запазва титлата, тъй като Тейкър не е на 100 процента и следващия месец ги гледаме в Hell in a Cell. Това е малко кофти - интересът към този мач се губи леко, когато знаеш, че следващия месец почти сигурно ще ги гледаме отново един срещу друг.

От този солиден плюс отскачаме на минусите. Поредният, не знам вече кой, мач между Кофи Кингстън и Долф Зиглър за IC титлата. Мисля, че станаха вече около 6 мача (поне), което е адски много. Ако имаха химия помежду си - ОК, но те нямат и мачовете не са особено интересни с някои малки изключения. Трудно ми е да предположа кой ще победи. Има логика в победа и на двамата, но имайки предвид, че в midcard-a на SMACKDOWN има повече хийлове, които си чакат реда за мач за титлата, ми се струва по-добро решение Кофи да я вземе и след това да я загуби от някой от тях (Коуди Роудс, Дрю МакЕнтайър, че и Алберто Дел Рио).

Друг минус е фактът, че WWE отново се осраха що се отнася до отборните титли. Вместо да изградят някаква интересна вражда около тях до последния SMACKDOWN (който все още не съм гледал) не е обявен PPV мач за титлите и не виждам как ще обявят такъв. Уж дадоха нови колани на Hart Dynasty, а след това забравиха за тях, като изключим загубата им от Джерико в метална клетка на последния RAW. Страхотен начин да се грижиш за отборната девизия, няма що. Колкото и да имам надежди, вече започвам да се отчайвам, че WWE просто няма да оправят тази си девизия. Fuck them.

Отново на плюс - Даниел Браян среща Миз в мач 1 на 1 за US титлата, като всъщност това е мачът с най-дълъг билд в този кард. Започна още в началото на първия сезон на NXT (което беше доста отдавна). Знам, че Браян може да направи добър мач що се отнася до чист кеч, но WWE стилът не му е нещо много познато и не знам как ще се разберат с Миз на ринга. Все пак се надявам на приличен мач. Най-доброто решение е Миз да загуби титлата и да се концентрира върху проклетото куфарче, което държи, защото ще мине една година, а него никой все още няма да го вижда като солиден претендент.

Не знам дали е минус или плюс, но на PPV-то най-накрая ще видим 1 на 1 мач между Грамадата и CM Punk. Малко е странно на PPV, което уж трябва да е пълно с мачове за титли да има non-title мач, но нямам против, стига враждата им да приключи тук и сега. Единственият правилен резултат е победа за Пънк. Show взе прекалено много победи срещу SES, първо направи така, че да изглеждат адски слаби, а след това историята се разви натам, че те де факто се разпаднаха. Време е Пънк да получи нещо от този feud, а именно победата в този мач. После какво ще ги правят и двамата нямам идея, но враждата им омръзна, а и можеше да бъде билдната много по-добре.

Друго нещо, което аз лично виждам като плюс, е това, че ще има мач за обединяване на Divas и Women's Championship-овете. Мелина ще се изправи срещу Лейла или Мишел МакКуул. Вариантите са два - ако е Лейла, Мелина ще я бие и ще вземе обединената титла. Ако е МакКуул (ако не знаете тя през лятото се ожени за Тейкър) имам странното усещане, че Мелина ще загуби и г-жа Умрялата ще си тръгне с титлите. Във всеки случай е добре, че няма да има два divas мача и е добре, че титлата отново ще е една, при условие, че divas девизията е в ужасно положение от години.


И за финал - другият голям плюс - Six-Pack Elimination Match за WWE титлата. Крис Джерико, Острието, Ортън, Сина и Уейд Барет ще се опитат да вземат титлата на Шеймъс. Както виждам аз нещата хората с шанс за победа са Шеймъс, Сина, Ортън и Барет. Острието е замесен в прекалено много комедийни сегменти в последните седмици и му се обръща най-малко внимание, така че го отписвам. Около участието на Джерико имаше интересна история в последните RAW-ове, но не мисля, че ще му дадат титлата, а и изказването му, че ако не спечели, ще се махне от компанията не беше споменавано в последно време, така че и той остана на по-заден план. Барет, макар да не направи нещо голямо през последните седмици, има шанс за победа просто защото най-накрая получи шанса си за титлата, който спечели преди мнооооооого време. Фаворитите обаче са трима - Шеймъс (за да джобне на Хънтър в идните месеци), Сина (просто защото е Сина) и Ортън, който е адски over и получава зверски пуш в последните седмици. За съжаление точно това, че той винаги има предимство или остава последен прав на ринга в края на шоутата, ме кара да мисля, че може и да не вземе титлата. И все пак - казваме Ортън.

В общи линии приятен кард - три очаквани мача, едно нужно обединяване на женските титли, Пънк-Show, който може би ще пропусна, и Кофи-Зиглър, който почти сигурно ще пропусна. Идвай, недельо! Идвай!

'начиии соли ми се Facebook.

'начииии Facebook ми се отваря, обяснявайки ми, че статусите ми не могат да са по-дълги от 420 символа. Това, естествено, супер много ме дразни, защото аз може да искам да напиша нещо малко по-дълго (като това отдолу) и да ми е нужно повечко пространство. Това да не е Twitter, че да се ограничавам в статусите си и да пиша неща от сорта на "Отивам да сера.", "Срах.", "Пак отивам.", "Може би имам някакви проблеми със стомаха...", "Не, не излезе нищо.". Та тъй като статусите там ме ограничават, ще си пиша тук и после ще дам линк там, за да покажа на Facebook, че не може да ме види. Окей?


'начиииии харесах едно много умно нещо за харесване (не знам как се наричат), което описва как понякога пиша романи със съдържание от типа на "Блъскам си главата в клавиатурата, пишейки ти това с носа си... Искам да ти откъсна главата и да се уча да я играя на волейбол с нея", ноооооо винаги го трия и пиша просто "Окей", като даже не слагам въпросителна накрая. Познайте каква е пандата. Тъжна, окей? :S

В Facebook може да харесаш всякакви простотии. "Обичам да пикая срещу вятъра", "За всички, които харесват да свършват в усти", "Който е казал, че жените са кучки, а мъжете свине, е бил долен зоофил" - има неща за харесване за всякакъв тип хора, които биха харесали всякакъв тип неща. Не го разбирам... Ще мисля по този въпрос следващия път като се отдам на медитация, чешейки топките си и гледайки тъпо в полупълната, полупразна чаша със студен чай.

'начииии имам сериозен проблем с нещо в Facebook и то е т.нар. списък с "приятели". Тъй като съм добявал, но най-вече са ме добавяли. Значиииииии трябва ми друго име за това чудо. Примерно... "Списък с разни хора". Как може да се казва "Friends List" като:

1. Има хора, които откровенно мразя и искам да ги гледам как страдат (за да се забавлявам, не че съм садист...), но сме се добавили от чисто лицемерие.
2. Хора, с които съм се виждал по улиците веднъж-два пъти, никога не сме се запознавали на живо или пък сме се поздравявали, но ме добавят и ми говорят сякаш сме първи приятели. Мама му деба, целият свят ме нарича "Бире", все едно сме си първи другари по чашка.
3. Хора, които не съм виждал през живота си, имаме общи приятели, които също като тях не съм виждал през живота си, но им давам "приятелство" с надеждата, че ще обяснят някой ден, аджеба, защо са го поискали. Това не се случва. Никога.

Искам възможност да мога да преименувам тази простотия... искам! Тропам с крак, деба! Как може да имам 219 приятели бе? Аз толкова познати нямам... Кефят ме хората с 2000 и нещо приятели, особено като почнат да се псуват с тях под статусите си. "Приятелството" е по-силно от всичко, райт, Прасчо? :(

Насълзиха ми се очите, имам афта от вътрешната страна на долната устна, а преди малко с ужас осъзнах, че е 1 и 30 и пиша този пост от около половин час, като половината неща са вече в Facebook. Кур-ЕЦ! Лягам си. Прегръщам се и се целувам.

Бързи прогнози за WWE TLC 2017

Кърт Енгъл се завръща на ринга на WWE за първия си мач в компанията от 11 години насам. AJ Styles заменя болния Брей Уаят и ще се изправи ср...