Guest Booker: Моят SummerSlam 2010 - Мачовете около NEXUS

Време е за втората част на моя Guest Booker за SummerSlam 2010. След като "оправих" главния мач е време да обърна внимание на друго, което силно не ми се нрави тази година - начинът, по който бяха буукнати NEXUS на PPV-то. Ето защо реших, че може да се направят някои промени във враждите и мачовете с тяхно участие.

Защо не елиминационият отборен мач 7 на 7?: Ами защото чисто и просто не ми харесва. Предпочитам подобни елиминационни мачове да остават запазени за Survivor Series. Предпочитам историята с NEXUS да достигне до такъв елиминационен мач чак през ноември (когато ще има много повече логика в такъв мач). А и отборът, който WWE подбраха не ми допада. Имах други идеи за SummerSlam, надявах се да се случат и като не стана – не бях доволен. Затова... ще ги опиша тук.

Какво чета в момента (29.07.2010)

Едва ли са много тези от вас, които биха влезли точно в моя блог, за да прочетат нещо, свързано с книги. Едва ли са много тези от вас, които да се интересуват и от това какво чета аз. Имам предвид... това засяга най-вече мен, не вас. Но все пак (отново казвам) блогът е мой - пиша за каквото искам, пък ако по някакъв начин бъда полезен на някого (давайки му идея какво да чете) още по-добре. Но пък едва ли много тези от вас, които влизат в блога ми и същевременно обичат да четат книги.

Последното беше ебавка (каква впечатляваща дума), съжалявам.

Какво чета, а? Нещата не са се променили много за шест дни, но все пак реших, че искам да напиша този пост, така че... Както бях планирал взех от Нели втората част на "Лисици в лозето/Оръжия за Америка". Тя дефакто продължава там, където свърши първата книга, даже номерацията на страниците започва от 495. Предполагам преводът е вървял бавно или просто през 60-те издателите не са искали да издават една дебела 900 странична книга. Което честно казано за мен е по-добре - по-малката книга е по-лесна за четене и разнасяне наляво-надясно, а също така и не е толкова отчайваща (защото ми се е случвало да започна книга силно депресиран от големината й, примерно "Игра на тронове" на Мартин, която така и не довърших). Героите във втората част на "Лисици в лозето" са почти същите, като настъпват леки промени, а книгата е все така приятна за четене. Един хубав плюс за нея, като добро четиво.

"Юлиан", която споменах предния път не получи кой знае колко внимание. Искрено се ядосах когато видях, че книгата е с дефект - в един момент се появиха две чисто бели страници пред очите ми. Следваха две напечатани, след това пак две бели и така още няколко пъти. Т.е. поне 20 страници липсват. Мислех да се откажа, но в крайна сметка реших, че ще прескоча насечената част (тъй като няма да мога да разбера нищо от нея и без това) и ще продължа нататък (най-вероятно от утре). Имайки предвид, че става дума за ранния живот на Юлиан (т.е. частта е силно биографична) няма да пропусна много, предполагам. Друга книга обаче почти сигурно ще спра. От няколко години в библиотеката ми стои чисто новичка и непокътната "Star Wars: Империята отвръща на удара". Точно така, новелизацията на филма, която обаче е плашещо слаба. Историята с тази книга е следната - преди няколко години имаше една инициатива на БНТ "Голямото четене" (мисля, че това беше името). Из градовете обикаляше камион с книги, като желаещите оставяха една своя книга и взимаха друга. Аз реших по този начи нда се оттърва от "Роувъръндам" на Толкин. Тъй като съм голям фен бях си купил всичко, което той някога е писал, но не очаквах, че "Роувъръндам" ще е толкова детска, колкото всъщност беше описано. Или може би очаквах да има нещо общо със Средната Земя, макар да знаех, че няма... Както и да е. Та отървах се аз от тази малка книжка и се впуснах в търсене на друга. Не можех да харесам, нищо, че можех да взема която книга реша безплатно. Накрая Вероника (бреееей, тя да заслужи с нещо да я спомена в блога) ми каза "Виж, Star Wars!", знаейки, че съм гийк (някога ме познаваше добре... ех), аз разгледах книгата, видях, че е адски запазена и я взех. Едва сега осъзнавам, че не е запазена, а чисто нова, защото изглежда човекът, който я е оставил дори не се е опитал да я чете след първите няколко страници. Разбирам го. Сега разбирам й, че решението да се доверя на предложението на Вероника беше лошо. Знам си аз да не я слушам за нищо, но ето - сгрешил съм веднъж. Тогава (преди няколко години) пробвах Star Wars книжката, но просто не ми беше интересна, защото знаех филма наизуст. Знам го и сега, btw. През изминалата седмица реших да й дам втори шанс, но... открих прекалено много слабости, които описах другаде и най-мързеливо ще копирам тук:

"Леко наивен начин на писане, някак целящ да опише много, но де факто не успяващ да опише нищо. Не мога да разбера дали вината е на самия автор Доналд Глът (тъй като не съм срещал друга негова книга) или на българския преводач, но съм на мнение, че колкото и грешки да се допускат при един превод те не могат да повлияят в такава огромна степен на цялостното усещане от текста. Трудно е за обяснение. Да речем, че като чета, сякаш преглеждам написаното от някой аматьор като мен. Друго нещо, което силно ме дразни и тук вече е сериозна грешка на автора - неточностите. За 50-ина страници някои реплики сериозно се разминават с тези от филма (които помня изненадващо добре). Освен това ми направи лошо впечатление една явна фактическа грешка - капитан Пиет казва, че в Хот са направени снимки на бунтовнически спидери, докато във филма ясно се виждаше снимка на генератор на защитно поле. Третата забележка е малко неоснователна, а именно че книгата следва почти дословно сцените от филма и в една глава скача от едно място на друго за по десетина реда, само защото така е подредбата на сцените във филма. Когато пък има нещо, което го няма във филма (примерно някой разговор е увеличен с няколко допълнителни реплики), то изглежда насилствено вмъкнато вътре и по-скоро излишно, отколкото полезно. Да не говорим за нелепите описания на всякакъв вид звездна машинария. Честно казано рядко спирам книга, защото мразя да оставям недовършени неща, но тук сериозно се замислям и само краткостта й (има няма 200 страници) може да ме накара да я довърша. Ако има фенове на Star Wars, търсещи четиво по темата - подминете със спокойствие и, за бога, братя, не купувайте!"

Това в общи линии са забележките ми към четиво. Както си личи накрая не я препоръчвам на никого. Но какво всъщност препоръчвам? Прочетох две книги през последните шест дни. Като за начало довърших "1984" на Оруел, която ме остави със смесени чувства. Книгата всъщност е добре, определено е от харесалите ми. Проблемът с нея е, че лично на мен ми се видя доста тежка. Голяма част от книгата представлява описание на утопичния свят, в който живее главният герой. Да, това е важно за книгата, този свят е нейният акцент, но просто описанията идват в повечко, за сметка на липсващото или прекалено малко действие. Финалът... финалът също е малко по-особен от повечето книги, които съм чел. Не казвам, че не харесах книгата - напротив. Даде ми храна за размисъл за адски много неща, особено имайки предвид какво уча (политология, за незнаещите). От друга страна обаче книгата е "тежка", във всеки смисъл на думата, който може да се използва за литературно произведение. Препоръчвам я, но не мисля, че е хапка за всяка уста.

Другото нещо, което прочетох, беше на английски, тъй като го няма преведено (и няма и да го има) - "A Lion's Tale: Around the world in spandex" или казано с други думи автобиографията на Крис Джерико. Да, кечистът. Това мое хоби се прехвърли дори на литературния ми вкус. След като прочетох и наистина много харесах автобиографията на Ерик Бишоф (както съм споменал в този пост), време беше да се докосна и до друга автобиография. Джерико е изключително добър кечист, а го бива и в разказването - прочетох книгата за едва три дни (мисля), като оставих настрана всички други четива. Историята на живота му е интересна и забавна, пътувал е много, изживял е много (и добро, и лошо), а и разказва всичко в онова джериково чувство за хумор, което феновете са виждали от него във времената, когато беше от "добрите" и не вървеше наоколо в костюм, обяснявайки на всички какви двуличници и паразити са (което донякъде пак си е забавно). Книгата проследява живота на Джерико от раждането му, през началните му стъпки в сбъдването на мечтата му, работата в Мексико, Германия, Япония, ECW и WCW, и завършва с подписването му с WWF и дебютът му в сегмент със Скалата през 1999-а година. Книгата лично на мен ми хареса много, предполагам ще се хареса и на всички фенове, които обичат не само кеча, но и да четат (бих казал, че не сме много, но не страдам от предразсъдъци към кеч феновете). Тъй като съм готин - ето ви линк за книгата. Който не обича да чете от компютъра може да си я принтира, а по-богатите - да си я поръчат от Amazon.

В началото на следващата година излиза продължението на книгата и го чакам с нетърпение. Тези дни сигурно ще подхвана още някоя книга (защото в момента разполагам само с "Юлиан" и "Лисици"-те, а Star Wars-ката я спирам) и пак ще пиша. Дали ще четете не ме засяга. Даже по-добре прочетете някоя книга. GG DS BB

Guest Booker: Моят SummerSlam 2010 - WWE Championship Match

Ъм... както би трябвало да е ясно на повечето, които ще четат този пост, в категорията “Guest Booker” не става дума за истински шоута или мачове, а за това как аз мисля, че биха изглеждали по-добре. Т.е. всичко тук е измислица и няма общо със случващото се в WWE. Казвам го, за да не ме обвини някой начетен фен на Джеф Харди или Рей Мистерио, че пиша неверни неща и глупости.

Та на въпроса – SummerSlam 2010. Вече минаха 2 седмици от общо четирите, отделени за build-up на турнира и честно казано не съм доволен от това как се оформя кардът му засега. Нито Ортън-Шеймъс ми допада като МЕ, нито ми харесва отборният мач на Nexus срещу отбора на Сина, който според мен не е много добре подбран. Точно затова реших да си поиграя малко и да опиша в поредица от няколко поста как аз мисля, че трябваше да изглежда тазгодишния SummerSlam и как на мен би ми харесал повече. В този пост ще наблегна единствено на това какъв ще е мачът за WWE титлата, а в следващите постове ще разгледам и останалите мачове от карда. Enjoy на решилите да го прочетат!

Защо не Шеймъс-Ортън?: Мачът за WWE титлата, който бе обявен, е една от причините да искам да ребуукна цялото PPV. Лично за мен имаше два (или три) оптимални варианти за главен мач за WWE титлата на SummerSlam - 1)Triple H vs. Sheamus, 2)John Cena vs. Wade Barret, 3)Randy Orton vs. Edge. Всеки един от тези три мача изглежда някак по-значим от Шеймъс-Ортън, а честно казано си мисля и че има шансове да се получи по-добър. При ребуукването се съобразих с контузията на Triple H, както и, естествено, с резултатите от Money in the bank.

Първият RAW след Money in the bank, 4 седмици до SS: Сегмент с Острието открива шоуто. Той обяснява, че е трябвало да спечели MITB и вече да е шампион. Обвинява Ортън за неуспеха си. Излиза Джерико и се заяжда с Острието, казвайки, че ако някой трябва да е с титла на рамо в момента това трябва да е той. Двамата са прекъснати от интервю на Джош Матюс с Ортън, който казва, че след като победи Шеймъс в non-title мач тази вечер ще го направи отново за WWE титлата. Интервюто разсейва Джерико и Острието се възползва, за да го просне с Копие.

Шеймъс излиза в средата на шоуто, за да се хвали с това как е надхитрил Nexus и Сина на PPV-то и е запазил титлата. Миз излиза, за да го конфронтира и му обяснява същото, което стана и в действителност – как ще го наблюдава постоянно и ще чака най-подходящия момент, за да използва куфарчето си. В края на вечерта Шеймъс трябва да се изправи в главния мач срещу Ортън. Мачът приключва с DQ, след като Острието прави Копие на Ортън. След това се намесва и Джерико, който пък напада Острието. Миз се възползва от цялата ситуация и се опитва да кашира своя MITB договор, но R-Truth се завръща, напада го и Миз бяга извън залата. В края на шоуто главният мениджър праща мейл, че до SummerSlam има доста време и затова следващата седмица ще има Fatal 4 Way мач за титлата – Шеймъс с/у Джерико с/у Ортън с/у Острието.

-Randy Orton def. Sheamus – by DQ, non-title

Втори RAW – 3 седмици до SS: Тримата претенденти и шампиона с промота за предстоящия мач. Ортън и Острието се споменават в промотата си като основни цели в мача. В самия мач се намесват Nexus (без Барет), които идват за Шеймъс и го прогонват извън ринга. Той застава на рампата, а те блокират пътя му към ринга. Оттам Джерико крещи по тях, заради намесата им и когато се обръща получава RKO, а след това и ритник в главата от Ортън. Преди да опита туш обаче Ортън е изхвърлен от ринга от Острието, който тушира Джерико и печели титлата. Шеймъс така и не се престрашава да се опита да мине през Nexus, а те си тръгват доволни от това, че са го прецакали.

-WWE Championship – Fatal 4 Way Match: Edge def. Chris Jericho, Randy Orton, Sheamus © - new champion

Трети RAW – 2 седмици до SS: Острието започва шоуто с промо за това, че е The Ultimate Opportunist, че е постигнал целта си и че отново е шампион. Бля-бля, обичайното. Прекъснат е от Крис Джерико, който казва, че ако не е била намесата на Nexus, които са го разсеяли, той е щял да бъде шампион. Размяна на злобни реплики, идва Ортън и Джерико слиза от ринга, а Острието започва да се оправдава за стореното предната седмица. Джерико се възползва и издебва Ортън в гръб за Codebreaker, но след него получава Копие от шампиона. Острието тръгва по рампата, а там се появява Миз с куфарче с ръце. Двамата с Острието се гледат няколко секунди, преди R-Truth отново да нападне Миз в гръб. Двамата се преследват през публиката, Острието се прибира зад кулисите.

Обявен е Ортън-Джерико – No1 Contendership за по-късно вечерта. Липсата на Шеймъс в мача ще бъде обяснена другаде. Острието наблюдава мача от коментаторската маса, като се намесва два пъти, коствайки победата и на двамата. В края на краищата Ортън печели мача. Острието опитва Копие след гонга, но Ортън скача над него. Преди да нападне, шампионът вече се е оттеглил на рампата.

-No 1 Contendership Match: Randy Orton def. Chris Jericho

Четвърти RAW, последен преди SS: The Cutting Edge с гост Ортън е рекламирано цяла вечер. Преди да покани госта си Edge обяснява, че враждата му с Ортън е вече на над 2 месеца и че е крайно време да приключи с „победа за по-добрия от двамата, с победа за шампиона, с победа за него”. Когато Ортън излиза от ринга, Острието му обяснява, че Ранди може да има подкрепата на феновете, но няма най-важното – WWE титлата. А това, че се е оказал достатъчно твърдоглав, че да продължи да пречи на Острието, ще му донесе само и единствено страдание. Ортън дълго гледа титлата, след което скача за RKO. Острието контрира, опитва Spear, но неуспешно и Ортън все пак успява да го просне. Финален кадър – Ортън вдигнал WWE титлата високо над главата си.

SummerSlam 2010 - Моят card досега:
-WWE Championship: Edge (c) vs. Randy Orton
Другите скоро...

FUW Clash - 25.07.10 (Week 30)


+ Шоуто започва с обичайната пукотевица, а камерите ни пращат в офиса на НикитУ ЛазарУв, където той води спор с Reaper, a Уинтър злобно наблюдава отстрани.

НикитУ: Казах ти! Няма да ти дам нов шанс за титлата! Ти ме нападна, копеленце такова! Стигат ти мачове за титлата! Не можа да си спечелиш реванша – чао, чао! Ред е на BK!
Рийпър: С какво той е заслужил мач за титлата?
НикитУ: С постоянство в опитите си да се добере до такъв. А и ми наду главата през последните месеци, така че си казах – защо да не му дам мач за титлата. Той поне има шанс да я спечели. Не е като теб.
Рийпър: Аз мога и ще си върна титлата! Само ме включи в мача!
НикитУ: Много си смел, а? Добре тогава. Да те видим – така и така според схемата на Gold Rush турнира трябва да се биеш с BK, решавам мача да е тази вечер. И ако победиш – включвам те в мача за титлата на HATE/HEAT и го правя троен. Ако загубиш на следващия Clash ще изтърпиш каквото наказание измисля за теб. Навит ли си бе, мъж?
Рийпър: Ще премажа BK, след това ще го премажа отново, като покрай него ще го отнесе и Xtreme и ще стана отново FUW шампион. И за последен път – не съм те нападал аз!

Рийпър удря с юмрук по масата и излиза от офиса, като Уинтър хвърля един злобен поглед на НикитУ и прави същото. Нашият главен мениджър се почесва по главата, вади бутилка домашна ракия от един от шкафовете на бюрото си и най-накрая си позволява да се усмихне. Той ще започне шоуто весело. Да видим как ще е то за другите...

Мотиватор "БогБире"

Какво чета в момента, 23.07.2010

Тази седмица нещо се получи доста постничка за блога, но просто реалният свят ми предлага задачи, които не мога да пренебрегна, а някои от нещата, които пиша са само за очите на определени богоизбрани. И все пак реших, че има нещо, което тук може да намери място - отдавна не съм писал за книги. Тъй като досега писах мнения за това какво чета (в BWC, който е кеч-форум и наистина е странно), реших, че мога най-спокойно да си копирам поста оттам и с известни редакции да ви усведомя какво чета/съм чел скоро. Един вид да си водя и литературен дневник в блога, така и така го ползвам за милион различни неща.

Та като за начало приключих първата книга (защото изглежда са две) на "Лисици в лозето"/"Оръжия за Америка" на Лион Фойхтвангер. Честно казано на места беше доста мъчителна за четене (тъй като се разглеждат различни герои постоянно и техните индивидуални проблеми често оставят настрана основния), но донякъде придобих по-добра представа за живота във Франция през 18-ти век, а и силният политически елемент в общуването между героите, в това как обмислят всяка своя реплика истински ми допадна. Също така си позволих да заимствам похвата на автора (който и да съм срещал преди не ми е правил толкова явно впечатление, може би защото не е бил използван толкова) да преразказвам част от казаното в даден разговор и в пряка реч да са само някои по-важни реплики. Получава се и макар усещането да не е много... реално, някак олекотява самото четене. Не се претоварваш с дреболии, каквито в разговорите тогава е имало в изобилие. Тези дни може би ще взема втората книга и ще подхвана и нея.

Приключих и с "Нашенци" и "Не съм от тях" на Чудомир. Хареса ми, 2-3 страничните му разкази са прекрасни за разпускане, четат се бързо и лесно. Разказът "Отчет" ми направи най-голямо впечатление, поради специфичния начин на изразяване на героя и това, че думите му звучат адски забавно, макар и да изглеждат написани на сериозно.

Вчера за мое щастие попаднах на хартиено издание на "1984" (урааа!), която съм споменал като своя цел още през февруари (някой ми я препоръча в един по-преден пост за книги, за което благодаря. Снежи ме подсети наскоро). Честно казано лично на мен книгата ми е тежка. Не самият стил на писане, а атмосферата, която навява, самият свят, който Оруел описва - някаква крайна социалистическа утопия, в която не разбирам как може да се живее. А това, че някои от нещата в известна степен днес са истина, а други са били факт преди 20-ина година (като липсата на някои продукти по магазините) ме ужасява. Като проблем мога да посоча, че действието се развива доста бавно и не виждам признаци скоро това да се промени. Имайки предвид, че минах половината не виждам какво толкова може да стане докрая, но я има надеждата.

Също така започнах (трийсетина страници съм прочел, но все пак) "Юлиан" на Гор Видал. Исторически роман, написан въз основа (в голяма степен) на исторически записки, дневници и др. Макар да не съм се поровил из нета за достоверността на написаното, мога да заявя, че римляните са били крайно забавни в своите разговори. Книгата е интересно построена - започва с кореспонденцията на двама приятели на императора, които след смъртта му обсъждат чрез писма написването на възхваляваща го книга. Единият е на 75, другият на 66 (мисля), като най-забавното беше как обсъждаха в писмата си, наред с другото, че първият има доста активен полов живот. След кореспонденцията пък започват мемоарите на самия Юлиан, които двамата обсъждат в писмата си. Точно тази структура на книгата много ми допадна, тъй като съм мисли да напиша (хах, колко смело звучи) разказ, чиито глави са различни по структура - страница от дневник, писмо, статия във вестник и др. Историческият роман като жанр определено започва да ми се нрави и може да наблегна на още занапред.

Иначе на компа все още стоят някои запланувани неща, чието четене е възпрепятствано не дотолкова от факта, че са на английски (а моят доста е залинял), а това, че ги нямам на хартия пред себе си. Две Star Wars книги, които препоръчани от Ремус, потребител на форума, както и "Dark Lord: The Rise of Darth Vader" на James Luceno. Днес леко ме жегна и еуфорията покрай Starcraft II и тайничко се надявам Хермес бързо да преведат и издадат "Starcraft II: Heaven's Devils" на William C.Dietz (който не ми говори нищо, естествено). Също така след едно мое допитване в FB се сдобих с приятно списъче с препоръчани от познати книги, които рано или късно може би ще прочета (някои със сигурност). И така. Хубаво е да се чете. Четете.

Batman: Under The Red Hood


Да бе, за анимация става въпрос. Но от онези хубавите, момчешки анимации, в които имаш шанса да видиш кръв, да видиш как на някой му чупят крак, ръка или нещо подобно. Пък и е за "Batman", а пълнометражните анимации за човека-прилеп рядко разочароват (ако не сте гледали Mask of the Phantasm или Sub-Zero - направете го). Тази година излезе нова, за която Гого ми говореше от доста време, и миналата седмица най-накрая имах възможността да я гледам.

За какво става дума накратко: анимацията разглежда част от комиксовата митология за Батман и най-вече случаят, в който Джокерът убива вторият Робин, Джейсън Тод, пребивайки го с кози крак (ако не знаете какво е кози крак, значи не сте момче, но има шанса поне да се интересувате от Батман, така че продължете). Пет години след тази смърт Батман още се бори със съвестта си заради това, че е позволил партньора му да бъде убит, а трябва и да се разправя с нов престъпен бос в Готъм - The Red Hood, който собственоръчно разплаква всички в града.

Историята е адски интересна и разказана по прекрасен начин, трудно може да се предвиди какво ще стане, а това, нека си го признаем, е много добре. Сред по-активните злодеи са The Red Hood, Black Mask (и за двамата първа поява в анимация, мисля), Ras Al-Ghul и разбира се The Joker, който тук е с доста "хийтледжъровски" вид. Впечатление прави и доброто озвучаване на героите (защото в анимация няма как да ти направи впечатление самата игра). Jensen Ackles (Supernatural) доста, ама доста успешно се справя с ролята на Red Hood. Bruce Greenwood си е ясен като Батман. Малко се разочаровах, че Марк Хамил не озвучава Джокерът, но пък актьорът, който "играе" ролята се справя достатъчно добре, има силен смях, а и едни от най-къртещите реплики в целия филм. В общи линии... това е филм за нърдове. Не за деца, не. За нърдове. Но най-вероятно, щом сте стигнали дотук, значи сте нърд и ви е интересно. Ето ви линкче, изтеглете го и го гледайте. Това определено е от най-интересните филми за годината, нищо, че е анимационен. А и трябва да се убива време до третия Батман, който Нолън ще ни представи след 2 години.

FUW Clash - 18.07.10 (Week 29)


+ Силно клипче ни показва какво се случи през годината между Reaper и Xtreme. Не, нямаше романтика. Първият отвлече и затвори втория в един склад за месец и нещо, последваха няколко мача помежду им и много-много бой. Тази вечер е ред на реваншът за титлата, след като Xtreme успя да бие Reaper и да стане първият човек, печелил FUW титлата два пъти. Е... чакаме!

+ Шоуто официално се води за започнало, а Бож е вече на ринга и гледа към видеостената, където текат последните кадри от видеото за Xtreme и Reaper. Спортната легенда на Пазарджик е с микрофон в ръка и изглежда ще каже нещо преди мача си.

Бож: Като гледам това клипче се замислям, че аз имам доста общо с историята между тези двамата. Тази вечер обаче ще се оправят сами. Xtreme няма нужда от помощта ми и Рийпър може да е спокоен, че няма да се намесвам. Всъщност... всички в компанията могат да са спокойни, защото аз не искам да се занимавам с никой в момента. Имам за цел да победя във всичките си мачове в групата ми за Gold Rush турнира и да го спечеля за втора година, отивайки на Ultimate през декември, за да стана шампион. Отново.

Бож е прекъснат от музиката на противника му за тази вечер – Bulletproof, който също е в група C на схемата за Gold Rush турнира. Bullet сваля бронежилетката си и предлага ръка за поздрав. Бож я стиска, а съдията дава начало на мача.

-Gold Rush Group Phase, Group C – Boj vs. Bulletproof – Двамата се сблъсват един в друг в средата на ринга, след което започват да си нанасят мощни удари. Bullet взима предимството, преди Бож да успее да го просне с един дяволски Tiger Suplex. Бож се приготвя за БОЦ, но ченгето се отмества и крака на Бож се забива в сглобката на въжетата, където се оплита. Съдията се опитва да му помогне, а през това време на ринга влиза Зото, който размазва гърба на Bulletproof с изненадващ Chocolate Spinebuster, след което се скрива до ринга. Бож вече се е измъкнал и издебва Bullet точно когато се изправя, след което го просва с БОЦ за победата и първите си три точки.

Зото се изправя до ринга и да не вярваш се усмихва. Бож съзнава, че е получил нежелана помощ и слиза от ринга, но Зото бързо отстъпва назад с вдигнат среден пръст и се прибира зад кулисите, а Бож помага на ядосания Bullet да се изправи. Силно начало на шоуто, продължаваме нататък!

"Everything"

You are the light
That's leading me
To the place where I find peace again.

Песента звучеше от малките тонколони на компютъра, достатъчно чисто и силно, че да изпълва цялата стая. Тя я беше пуснала. Той бе легнал странично в долния край на леглото й и се усмихна, когато песента започна. Той я беше поздравил със същата песен преди няколко дни. Когато я чу за пръв път, когато прочете текста, осъзна колко добре тази песен описва емоциите му, чувствата, които сякаш минаваха през цялото му тяло, когато помислеше за нея. Ако той можеше да опише какво чувства към нея чрез песен, то тази песен щеше да е едно към едно с тази, която слушаха. Но тъй като не можеше му остана само да използва написаното и изпято то от друг човек, изпитвал някога същото, което и той. Най-прекрасното чувство на света. Чувството, което те кара да си щастлив, че си жив и че има с кого да споделиш този живот.

You are the light to my soul.
You are my purpose...you're everything.

Тя стоеше на бюрото. Погледна го и му се усмихна. Тази усмивка толкова пъти бе отговаряла на въпросите, които не можеше да зададе. Въпросите, които се бе питал дали трябва някога да бъдат задавани. Простички въпроси като „обичаш ли ме?”, но изпълнени с толкова много значение, че може би дори роман не би го събрал. „Тя има прекрасна усмивка”, беше му казал един негов приятел преди години, показвайки му, че не само той я забелязва. Но нека я забелязваха. Тази усмивка беше само негова. Тази усмивка отговаряше само на неговите въпроси. Той дълбоко вярваше в това и това го правеше още по-щастлив.

You hold me in your hands, you won't let me fall.
You steal my heart and you take my breath away.

Тя стана от компютъра и както много пъти преди се приближи бавно до леглото си и седна отгоре. Докосна бедрото му, след което се приближи до и го целуна. Усмихна се отново и се облегна назад. Главата й докосна възглавницата, а тялото й за секунди се настани удобно върху чаршафа и завивката. Гледаше го в очите. Той познаваше този поглед. Леко влажен, изпълнен с интерес, загриженост и радост. Тя потупа мястото до себе си, подканвайки го да се приближи.

Would you take me in? Take me deeper now?

Той се размърда и започна бавно да пълзи по леглото. Вместо да легне до нея обаче, застана отгоре й и бавно отпусна тялото си върху нейното. Погали косата й с ръка и я целуна. Тя беше все така усмихната, все така красива, а той се чувстваше все по-щастлив с всяка изминала секунда. Песента, толкова подходяща за случая, толкова подходяща по принцип, звучеше дори по-ясно в този момент. Текстът звучеше в главата му, думи, които искаше да каже в момента. Нямаше нужда обаче. Тя виждаше в очите му, че той има предвид точно това, и му отвръщаше със същия поглед, със същото желание, със същата любов.

‘Cause you’re all I want, you’re all I need.
You’re everything… everything.

Песента набра инерция и сила, а с нея и той. Наведе глава и я целуна отново. Този път по-силно, по-страстно. Тя отвърна на целувката му по начина, по който бе очаквал и му се беше искало. Уви ръце около врата му и го притисна още по-близо до себе си. Целувката продължи дълго. Когато спираше, бе само, за да могат отново да впият погледи един в друг, след което се връщаха към нея. В този момент тази целувка им даваше живот. Тя им даваше щастие. Тя им даваше всичко.

Денят се превърна в нощ, нощта отново се превърна в ден и така отново и отново, но любовта им остана незасегната. Защото в онзи един момент, толкова простичък, толкова обикновен, лишен от каквото и да сложно действие, на него му се случи нещо, което щеше да помни много дълго. Стоейки сгушен в нея, гледайки в очите й и усещайки погледа й върху себе си, осъзна по-силно от когато и да било преди колко много я обича. И да, за него това бе любов. Не навик. Не просто привързаност. Това бе любов. По-силна, по-дълбока и по-чиста от всяко друго чувство, което бе изпитвал. Но по-важното бе, че тогава усети същото от нейна страна. И това бе единственото нещо, което му бе нужно, за да се почувства щастлив.

Тя беше, е и ще бъде всичко за него... всичко.

Препоръчани песни - Част 51

Този път не ми се пише по-подробно за всяка поотделно. Ще ги чуете, ще решите за себе си. Има две балади, две по-бързи/тежки и една, която ми е трудно да определя. Но все пак... струват си, всички до една. Особено "Everything".


Линковете са за YouTube, remember? Приятно слушане.

Видео ревю на SD от 9 юли 2010 и коментар за Jack Swagger

Правенето на клипове is running wild, brother! Извинявам се на всички, които не се интересуват от кеч и влизат в блога поради други причини, скоро време най-вероятно ще се реванширам с някой друг разказ. Просто да запишеш едно видео, в което говориш за едно от любимите си хобита е с пъти по-лесно. А и забавно.

Коментар на SMACKDOWN (9 юли 2010)

Няколко думи за Jack Swagger (и жена му...)

FUW Clash - 11.07.10 (Week 28)


+ Пак пукат фойерверки (изглежда спонсорите са отпуснали някой друг лев за гъзарийки), феновете се радват, а ние започваме с епичен мач като за начало! Зото излиза, гризкайки шоколад и непроявявайки никакъв интерес към феновете. След него излиза все още недоволния от загубата на титлата си Reaper. Двамата ще си партнират тази вечер. А опонентите им? Bulletproof излиза на ринга и сваля бронежилетката си (ние го накарахме да я носи), след което първо оглежда колегата си в Симеоново (айде, информация извън образ!) Reaper, след което се концентрира върху личния си дразнител Зото. А ето го и партньорът му – Xtreme се появява на рампата (без палто), бързо стига до ринга и напада противниците си! Силен мач за откриване на шоуто!

-ZoTTo/Reaper vs. Bulletproof/Xtreme – Започва меле без някой да внимава за смени или подобни простотии. Bullet успява да изхвърли Зото от ринга и започва да го налага там. На ринга остават бившият и настоящият шампион. Рийпър бързо взима превес, а с едно дърпане на краката от страна на Зото, дори успява да просне Xtreme с Копие. Bullet обаче просва Зото с брутален clothesline и се връща на ринга, където застава лице в лице с Рийпър. Двамата започват да си разменят удари, като Рийпър отново надделява и изхвърля противника си извън ринга. Докато съдията е зает да му крещи BK идва край ринга и напада Bullet! Зото се включва в атаката, а на ринга Xtreme получава бъркане в окото и бива довършен с Jackhammer. Лошите печелят мача!

BK и Зото продължават да налагат Рийпър извън ринга, когато NMP се притичва на помощ с куфарчето в ръце. Той замахва с тежкия куфар и двамата отстъпват назад. Зото се отдръпва през публиката, а BK се качва на ринга и се пери. Reaper обаче го просва в гръб, нищо, че BK му помогна да спечели. Рийпър иска микрофон и след като го взима оглежда всички около ринга.

Reaper: Всички вие искате шанс за титлата. Ти (посочва NMP) дори имаш гарантиран шанс за такъв мач, но те е страх да го използваш и се прикриваш зад това, че уж искаш да спечелиш златото по честен начин. Имам новина за вас – от всички тук само аз имам гарантиран мач за титлата и ще го получа следващата седмица. (поглежда лежащия шампион Xtreme) Реваншът ни ще е по болезнен за теб от всичко, което си изпитал в онзи склад.

Рийпър хвърля микрофона и се прибира зад кулисите, Зото излиза от залата през публиката, а NMP помага на Bullet да се изправи, като за секунда поглежда лежащия в несвяст Xtreme, а след това и куфарчето си. Не предприема нищо обаче и двамата се прибират зад кулисите. Солидно меле стана, а вече е ясно и че следващата седмица ще има мач за титлата. Дотук добре, продължаваме с останалото...

Филмови ревюта - "The A-Team" и "Clash of the titans"

Малко странно е, че чак сега се сещам за "Сблъсъкът на титаните", ноооо чак сега излезе по тракерите с прилично качество, а на кино не го гледах. Също така, наистина изненадващо, се появи и R5 релийз на "The A-Team", и тъй като приключих с двата сезона на "Clone Wars" имах възможност да гледам филми. И ей го на... краткото ми мнение за двата.

The A-Team

Две думи: гледайте го. Малко приятни филми излязоха тази година, The A-Team е един от тях. Неангажиращ, т.е. не те кара да мислиш прекалено много, с доволно количество екшън и също така доволно количество хумор. Главната актьорска четворка пък се справя доста добре с ролите си, като най-вече „Rampage” Jackson ме изненада наистина приятно с това колко добре се справи с превъплащението си в B.A. Baracus (споменах ли изключително забавните имена на всички?). Шарлто Коплей (който изигра главната роля в мега-изродщината „District 9”) също ме изненада – от трейлъра бях останал с впечатлението, че неговият герой ще е най-безличен, а той де факто е най-забавният от всички. Но нямам намерение да спойлвам. Само ще отбележа нещо, което не ми допадна – историята е поразбъркана малко повече от необходимото, а начинът, по който са направени екшън-сцените конкретно обърква нещата още повече. Хем дават процеса на планиране, хем и как се изпълнява самата мисия в действителност. Веднъж ако беше – ОК, но мисля, че става 2 или 3 пъти във филма и леко дразни. И все пак „The A-Team” е супер готин и забавен филм. Палци горе, теглете и гледайте.

Clash of the Titans

Доживях да изгледам и аз „Сблъсъкa”, който така и не гледах на кино преди няколко месеца. Честно казано сега вече не съжалявам (Пачо обясни, че BR-Rip-a е с пъти по-ясна картина от 3D излагацията, до която се стигна с конвертирането на филма преди излизането му по кината). Въпреки адски надъхващия си трейлър филмът наистина не предлага кой знае колко повече – просто сцените от трейлъра са си в цял вид и подредени според историята + разяснителни кадри. Борбата на Персей (главния герой) дали да се справи със задачата си като обикновен човек или като полубог е ужасно малоумна. Наистина. Това „убива” интересното в героя на Сам Уортингтън, чиято най-силна роля май си остава тази на Терминатор. Иначе като ефекти филмът е изродщина, като готиният дизайн на митологичните създания лично мен ме израдва. Забележки, забележки... Прекалената опростеност? Да, филмът изглежда леко... семпъл и докато за горният това е плюс, тук не помага много. А да – има и силна праволинейност, трудно нещо може да те изненада (е, не е като хипер-предвидимият „Аватар”, където можеше да се отгатне всяка стъпка на героите). Т.е. „Clash of the titans” става за гледане, но в никакъв случай не е от най-добрите popcorn movies на 2010. Гледайте по свое желание.

Почнал съм и The Losers, но имайки предвид колко бавно вървя с гледането (10 минути, стоп) едва ли след като го изгледам ще напиша нещо кой знае колко добро. А да - онзи ден гледах Star Wars Episode 2. Като фенче винаги бих ви предложил да гледате някой Star Wars, но този път ми направи впечатление, че Лукас наистина смуче яко в писането на диалози. Амин!

Схема на FUW Gold Rush - групи, мачове, класиране

Ъм... както малкото заинтересовани и четящи FUW вече са разбрали тази година третият поред Gold Rush турнир ще започне още в средата на лятото. Този път (най-вече заради световното) турнирът ще протече в няколко етапа.

1.Групова фаза - 4 групи от по 4 човека. Във всяка група ще има по 6 мача, т.е. всеки ще се бие с всички от своята група. Това прави общо 24 мача в груповата фаза. Победа в мач от тази фаза носи 3 точки на победителя, no contest - по една точка за всеки, загубата носи само и единствено сълзи.
2.Четвъртфинали - първите двама във всяка група продължават към четвъртфиналите, като по-късно ще се определи кой с представител на коя група да се срещна.
3.Полуфинали и финал - финалът естествено ще е на FUW Gold Rush 2010 (самото PPV), което няма да е скоро.


Мачове - групова фаза, I-ви кръг:

-NMP def. Don Juan Nuja (11.07.10)
-Asoto def. Comrade Dmitrii Angelov (11.07.10)
-Boj def. Bulletproof (18.07.10)
-ZoTTo def. Sasha (18.07.10)
-Luka Pain def. Valeto (25.07.10)
-DH Pezeveng def. Nakren (25.07.10)
-Birov def. Ponix (15.08.10)
-Reaper def. BK (25.07.10)

Мачове - групова фаза, II-ри кръг:
-Luka Pain def. NMP (08.08.10)
-Bulletproof def. BK (15.08.10)
-Boj def. Reaper (15.08.10)
-Sasha def. Nakren (23.08.10)
-Birov def. Asoto (29.08.10)
-Comrade Dmitrii Angelov def. Ponix (summer tour)
-Don Juan Nuja def. Valeto (summer tour)
-ZoTTo vs. DH Pezeveng

Мачове - групова фаза, III-ти кръг:

-Luka Pain vs. Don Juan Nuja
-NMP vs. Valeto
-Birov vs. Dmitrii Angelov
-Asoto vs. Ponix
-Boj vs. BK
-Reaper vs. Bulletproof
-Sasha vs. DH Pezeveng
-ZoTTo vs. Nakren

Линк за този пост, плюс малка част от него, ще има в отделната страница FUW, която може да намерите под заглавието на блога. gg gl.

The Naughty Spider-Man: Here comes the laino

Bireto Publishing, някои прави запазени.
Spider-Man и външният вид на някои от злодеите са собственост на Marvel Inc..
Мутрите на актьорите са си тяхна собственост.

THE NAUGHTY SPIDER-MAN (#2)
HERE COMES THE LAINO

Тялото на Спайдър-мен се разби в асфалта, карайки героят ни да изкрещи от болка. „Пеем кур за носорoзите! Пеем кур за носорозите!”, повтаряше си той наум, докато се опитваше да се надигне. „Чичо Бен каза да стоя с тях и да гледам телевизия, докато не са решили да се е**т, но аз не. Тръгнах да спасявам града от престъпници! И на втората пресечка – кур!”. Потокът от мисли в главата на Спайдър-мен спря в същия момент, в който злият му враг буквално го прегази. Приличаше на... на нищо не преличаше всъщност. Много, много едър добитък, порода хомо сапиенс (мейби), облечен в кафяв (важно е, че е кафяв) костюм с рог на главата.

 Злодеят в атака!!!

Най-забележимото му качество бе, че размяташе новоизлюпени супергерои като прашки из пералня.
-Хей, хей, хей... – полуизкашля Спайдър-мен, докато се изправяше, държейки ребрата си – Виж, як си, готин си, харесваш ми. Ти си първият супер-злодей, който срещам в кариерата си. Но защо ти трябва да ме биеш така лошо? Защо ти беше да крадеш от банката? Не можеш ли да си намериш друга работа? Може да станеш бияч?
-Много говоРиш, палячо! Ще те смажа! – изрева кафявият гигант и се засили към нашия герой. Спайди успя да се усети навреме, изстреля паяжина към най-близкия стълб (бият се на улицата, близо до една градинка, сори, че не споменах досега, но съм кофти разказвач), след което я използва, за да се засили и да изрита гиганта в лицето. Ударът отхвърли Паячко назад, а костюмираният злодей само се олюля. Въпреки това след кратък, но изглежда продуктивен размисъл, злодеят реши да изплюе няколко зъба от устата си и погледна Спайди още по-агресивно.
-Мълтъв си!
-Я пак?
-Казах, че си мълтъв!
-Чакай, чакай... – Спайдър-мен отново реши да го забаламоса с разговор, за да има време да си вдигне задника от асфалта – Как така ще ме заплашваш бе? Аз се опитвам да върша добро за обществото! Не аз те накарах да вземеш тези пари! Аз ли те накарах? Кажи ми бе? Аз ли те накарах? Не, нали? НЕ! Всъщност, за да има как да те наричат вестниците... кой си ти изобщо?
-Аз съм Лайно! – каза с гордост гиганта.
-К... кой? Моля? Кой?!?
-Лайнооооо!!! – повтори злодея. Чак сега Спайди се замисли, че костюмът му трябваше да напомня вида на носорог.
-Искаш да кажеш Райно, а?
-Лайно, да.
-Р-то нещо ти се губи... – хилейки се каза Паячко, но преди да успее да довърши трябваше да отскочи встрани от поредната атака на носорога. Лайно (нелепо е да го наричам така, но...) обаче не се бе прицелил в него – той разби вратата на един микробус, изхвърли шофьора на петнайсетина метра назад, оставяйки жена му най-вероятно вдовица, и подкара возилото в неизвестна посока.
Спайди остана вторачен в него за няколко секунди, когато го приближи млад мъж.
-Няма ли да го последваш? Той избяга с парите!
-Да не съм луд! – измся се Спайдър-мен.
-Ти си супер-герой!
-Виж, човече, в момента съм пич с няколко охлузени ребра и много проблеми, който трябва да се прибира вкъщи, за да учи за тест.
„Тази супергеройска работа може би не е за мен”, мислеше си Спайдър-мен докато прехвърчаше като младо, буйно паяче от блок на блок. В крайна сметка все пак пристигна вкъщи и много внимателно влезе през прозореца и се преоблече. Погледна се в огледалото и с усмивка видя лицето на Бире Бирев, не маската на Спайдър-мен.
-Да, още може! Да! Да! Другата дупка! Другата! Да! – чуваше се гласът на леля Мей от семейното им ложе с чичо Бен. Бирев беше свикнал и реши да послуша малко музика докато учи (нали е мултифункционален), сложи слушалките и седна да чете.

Събуди се 2 часа по-късно, след като чичо Бен го плесна по главата.
-Ей, трябва да говорим.
-За какво? – попита сърдито Бирев.
-Последните няколко седмици нещо става с теб. Оценките ти падат, изморен изглеждаш, имаш синини. Да не си станал мъжка проститутка?
-Какв... не! Не, по дяволите!
-Добре, щях да се разтревожа ако имах мъжка курва вкъщи... Щом не е това да не са наркотици?
-Чичо Бен... – Бире го хвана за рамото – не взимам наркотици и не правя секс за пари. Всъщност... не правя секс изобщо.
-Вярвам ти. Поне за секса. – чичо Бен се насочи към вратата на стаята, след което се обърна с псевдо-загрижено изражение на лицето – И все пак леля ти искаше да ти намерим някакво допълнително занимание, което да те държи настрана от проблеми.
-И да ме изтощи още повече?
-Мълчи, че ако те чуе аз ще страдам. Отивай към лабораторията „Тошко Попов”. Ще си новия асистент на д-р Конъров и колежката му с големите гърди.
Бире изпуфтя недоволно, но нямаше избор – нарами раницата си и тръгна към „Тошко Попов”.

По пътя обаче се случи нещо неочаквано – сблъска се с Цветелин Озмарков, своя най-добър приятел, и Нели Джейн, любовта на живота си. Двамата се държаха за ръце и сила ревност парна Бирев както лавата парнa Ам-Гъл (сори, 20-годишен супер зарибен гийк разказва :D ).
-Бире! Къде се губиш? – изрева щастлив Цецко – Не съм те виждал от инцидента в лабораторията. Идвах няколко пъти, ама чичо ти каза, че те няма.
-Да, да, бях зает. Ъм... вие как сте?
-Ами добре. Ще се помотаем малко по магазините.
Бирев се усмихна на приятеля си и се обърна към Нели Джейн. Тя обаче зяпаше прилепналата му тениска с невиждан до момента интерес.
-Нели Джейн, здравей! – каза той притеснено.
-Ъ... а... здравей! – отвърна смутено тя – Тренирал ли си скоро?
-Не. Аз... ям Нескуик... с мляко.

Бире Бирев среща Цветелин Озмарков и Нели Джейн

Цветелин усети, че нещо не върви в негова полза и дръпна Нели Джейн за ръката.
-Трябва да вървим, мила. Ще се видим, Бире, и се пази, защото улиците са опасни!
-За какво говориш?
-Не си ли чул? Спасимир Терзович, онова якото руско хлапе, с което дружахме като малки, е станал някакъв супер-крадец. Днес са го видяли да се бие със Спайдър-мен в центъра на града.
-Колко тъп трябва да си, за да се правиш на супер-герой и да се биеш с престъпници? – попита Нели Джейн.
-Пф, той е герой. – отвърна Озмарков - Ти не разбираш. ‘Айде, Бире, ние потегляме!
-Хайде... – каза тихо нашия герой и се загледа в отдалечаващите се силуети. И тук разказът взе да става прекалено сълзлив, затова прекъсваме за един по-интересен момент.

ЛАБОРАТОРИИ „ТОШКО ПОПОВ”

-Трябва да ми кажеш върху какво работиш бе! – каза сериозно Ети Октавиети и тропна с ръка по бюрото на колегата си д-р Красимир Конъров.
-Мъмъмъмъ? (Как очакваш да ти кажа като съм ням, ма?) – отвърна той в типичния за него стил на няколкото звука.
-Добре де, да ми го напишеш. Аз ти разбирам мънкането, но... – докато тя казваше тези думи, той се натъжи и покри очите си с длан – Не, не, не плачи! Не исках да те обидя. Знам колко ти е трудно без език, но... животът все пак е хубав, нали?
-ПЛОСТОТИИ! – се чу чужд глас. Ети и Красимир погледнаха към остъклената врата на лабораторията и видяха силуета на хипер напомпания крадец в града – Лайно! Той без никакво усилие разби стъклената врата на парчета с рога на главата си и влетя в лабораторията.
-Ти нормален си? Как може да нахлуваш така? – изперчи му се Октавиети, но той я удари с глава и я прати в несвяст може би за вечни времена (кур, PG-13 сме и не можем да убиваме герои.... поне засега). Д-р Конъров скочи от стола си и започна бавно да отстъпва назад.
-Конълов, дошъл съм за теб! Знаеш кой ме изплаща. Човекът ти е дал много пали и е на мнение, че ги използваш за нещо лазлично от наледеното!
-Чудя се кой е по-труден за разбиране – немият доктор или ти с твоето впечатляващо Р? – каза Спайдър-мен секунди преди да скочи в гръб на гиганта.
-Ах, ти, насекомо! Млазя те! Умли! – крещеше Райно (чакай, чакай... не беше ли с Л?) докато се опитваше да разкара Спайди от главата си.
-Съжалявам, но за да умра ще ти трябва навит вестник или чехъл.
-Слаб хумол имаш! – изрева Лайно (така е по-добре) и успя да хване Паячко, след което да го махне от главата си и да го запрати към най-близката стена. – Плиготви се да умлеш!
-Пич, наистина не разбирам какво говориш... – каза Спайди, а гигантската буца мускули вече се бе засилила към него. Нашият (супер)герой обаче използва невероятните си рефлекси (и още по-невероятния си късмет), за да скочи над него. Точно като по филмите главата на Лайно нацели кутията на електрозахранването и тялото му започна да се гърчи от нахлулото вътре топличко електричество. Само след секунди Лайно лежеше на пода в несвяст.
-Докторе, добре ли сте? – попита Спайди.
-Мхм. – отвърна Конъров, но Паячко го подмина. Беше говорил на Октавиети. Нашият герой й помогна да се изправи и, въпреки нежеланието й, изтупа дрехите й.
-Добре ли сте? – попита отново.
-Да, добре съм. Благодаря ти. – отвърна тя.
-Радвам се, че са добре. – каза Спайди, зяпайки гърдите й.
-Моля?!?
-Нищо, трябва да вървя. Викнете полиция! – Спайди скочи към един от прозорците на лабораторията и излетя навън. Октавиети пък се обърна към колегата си.
-За какви пари говореше този големия?
-Ммммммм – вдигна невинно ръце Конъров и почна да подрежда разбутаната мебелировка.

Епичната битка в "Тошко Попов"

Половин час по-късно Бире Бирев излезе за втори път в този ден от лабораторията „Тошко Попов”, този път обаче през вратата и в цивилни дрехи. Първият му работен ден се беше оказал доста кратък, защото д-р Конъров и професор Октавиети бяха заети с това да обясняват на полицията (която вече бе арестувала Лайно) за случилото се. „Каква е логиката Лайно сутринта да обира банка, а няколко часа по-късно да се опитва да вземе пари от Конъров? Но каква е и логиката да се обличам в тънък червено-син костюм и да търкам гениталиите си в стените на сградите?”, запита се Бире, но бързо разклати глава, за да махне мислите от нея. Бе доволен, че се е справил така добре със задълженията си днес и това бе най-важното. Тъкмо обаче бе започнал да се наслаждава на умерено чистия въздух (ако не броим изпаренията от колите, носещият се във въздуха тютюнев дим и миризмата от близката дюнерджийница), когато някой го блъсна.
-Хей, внимавай! – изрева Бирев и се обърна. Беше го блъснал някакъв фотограф.
-Оу, извинявай... уау... ама че си хубав! – каза фотографа и се усмихна насреща на Бирев. – Педи Брок, приятно ми е.
-Ъм... хетеросексуален ученик, на мен също.
-Хехе, шегаджия! Искаш ли свирка?
-Моля?!?
-От „Дейли ШОК” имаме инициатива да раздаваме свирки на млади, съвестни граждани, за да информират околните, когато станат свидетели на нещо нередно. – Брок изкара малка пластмасова свирчица от джоба си.
-Аз... ъм... ще се въздържа.
-Не, не. Задръж я. – Брок му я пъхна в ръката. -Ако минаваш през редакцията някой ден само ми свирни!
Бирев се усмихна смутено на тръгващия си от сцената на събитието фотограф, но усмивката му се стопи като видя изписания на свирката телефонен номер, последван от надпис „HARDER!”. И така с победа над първия малоумник решил да се прави на много як, опипване на циците на професорка, среща с гаджосалите се Цветелин и Нели Джейн и свирка с номера на хомосексуален фотограф приключи този ден от живота на Бире Бирев/Спайдър-мен. „Най-лошото е”, помисли си той, „че май предстоят доста такива. Пеем...”.

В РОЛИТЕ В ТОЗИ РАЗКАЗ (независимо дали на хората им се иска или не):

А.С.Биров в ролята на Бире Бирев
Яката какичка в ролята на леля Мей
Бате в ролята на чичо Бен
Нели в ролята на Нели Джейн
Краси в ролята на Красимир Конъров
Ети в ролята на Ети Октавиети
Цецка в ролята на Цветелин Озмарков

+ интродусинг:
Пачо в ролята на Л(р?)айно

WWE Raw 5 юли 2010 - Ревю

ТОЗИ ПОСТ (ДОРИ УВОДНАТА МУ ЧАСТ) СЪДЪРЖА СПОЙЛЕРИ И РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДНИЯ RAW. КОЙТО НЕ Е ГЛЕДАЛ ШОУТО, А ИМА НАМЕРЕНИЕ, ДА ПРОЧЕТЕ РЕВЮТО ЕДВА СЛЕД КАТО ГО ГЛЕДА.

Силен RAW и тази седмица или поне на мен така ми се стори. Не знам, но адски много харесвам шоута със стабилен build за PPV мачове, а тук се намери такъв - поне за MITB мача (който е едно от най-важните неща за мен в момента). Като за начало всички 8 участника взеха участие в началния сегмент, отново противопоставяйки се по схемата фейсове-хийлове. Точно това винаги ме е дразнело в билда на MITB - често ситуацията е фейсове срещу хийлове, а не всеки за себе си. По-късно в шоуто обаче това беше оправено по доста добър начин - Джерико и Острието имаха сериозна конфронтация, която продължи и в отборния мач, в който бяха партньори. Самият мач между другото беше най-интересният за шоуто и се получи доста добре. Борн набра малко инерция с това, че взе победата, макар да е ясно, че няма да вземе куфарчето. След мача имахме и фейс срещу фейс конфронтация, а именно очакваното RKO за Борн. Като добавим и мачът Дибиази-Морисън, както и побоят на Миз над Truth, билда за MITB мача е на едно много добро ниво. Морисън обаче също се нуждае от някаква победа/момент да блесне, за да има по-голяма интрига. Интересното сега е кой ще заеме мястото на Truth. Мислех си за някой от NEXUS, но след като стана ясно какъв ще е главния мач следващата седмица май стана ясно, че това няма как да стане. Варианти са Зак Райдър, Марк Хенри, дори Ригъл... но всички те са просто ужасни. Надявам се да бъда изненадан приятно с последният участник, ако ли не - нека са само 7. Да, стана ясно, че от MITB билда съм доволен, да продължим с другото...

Jericho vs. Bourne - два от най-добрите мачове през последните месеци

На WWE им скимна горе-долу от нищото да правят Евън Борн звезда или ако не това то поне да му дадат малко солиден пушец, който да го издигне на ниво повече от метла за рингове (защото както знаем Шеймъс го еба доста пъти, а и не беше само той). Как се издига младок с подобни умения на ринга? Пускаш го срещу Джерико. Първият им мач на RAW завърши с дисквалификация (мисля) и това го развали, но вторият и третият бяха нещо много добро и с кеф ги качих в vbox, пък който има жажда за качествен кеч (или иска да си ги припомни, нищо, че бяха супер скоро) да гледа.

Chris Jericho vs. Evan Bourne - Fatal 4 Way, 20 юни 2010 - за съжаление на 2 части, тъй като файлът беше голям. Дано ми простите :D Само линковете давам, вие ще си ги гледате във vbox.


Evan Bourne vs. Chris Jericho - RAW, 21 юни 2010 - Мач-реванш, поискан от Джерико, който преди мача казва, че ако го загуби ще прекрати кариерата си. Този мач за по-шаренко направо съм го е(м)бднал тук, така че да го може да го гледате направо в блога.


Преди да сте се претрепали да ми благодарите - моля. Пхъхъхъ. Aко има проблеми с видеотата (видеата?) ще се радвам някой да ме информира, защото Firefox-a ми нещо издъхва и не мога да съм сигурен в това, което виждам.

FUW Clash - 04.07.10 (Week 27)


ЛИНК ЗА ЪПДЕЙТНАТАТА СТРАНИЦА С РЕЗУЛТАТИ
ЛИНК ЗА ЪПДЕЙТНАТАТА СТРАНИЦА С ИСТОРИИТЕ НА ТИТЛИТЕ

+ Вече сме в третата година от съществуването на FUW и не губим никакво време в излишни приказки – НикитУ ЛазарУв, който бе нападнат от маскиран нападател на FUW Second Anniversary Show, излиза на ринга, галейки нервно костюма си, който сякаш е шит по време на Втората световна. Да чуем какво има да каже главния ни мениджър.

НикитУ: Ще ме нападаш в гръб, така ли? Ще ме нападаш в гръб? Само педе***тите нападат в гръб! Аз съм шефa тук и няма да позволя подобно нещо. Чудите се на кого говоря ли? Говоря на онзи, който ме нападна на последното PPV – Reaper! Той се осмели първо да нападне мен, а след това Бож и Xtreme, защото е един страхливец. И все пак не успя да запази титлата си, за което съм толкова щастлив, че се напих три пъти. Сега обаче е време за...

Indestructible прекъсва главния ни мениджър (все пак това е кеч и винаги някой прекъсва някого) и бившият FUW шампион Reaper излиза на рампата, заедно с Уинтър.

Reaper: Не знам какво си мислиш, но не съм те нападал. Да, нападнах Бож, нападнах и Xtreme, но теб не съм те нападал.
НикитУ: Спри да лъжеш, мизернико! Да не искаш да ми кажеш, че в една и съща вечер различни хора са решили да правят атаки в гръб? Може да сме посредствено шоу, но това би било прекалено тъпо!
Reaper: Но е така... не съм те нападал!
НикитУ: Млъкни! Вече съм решил какво да те правя. На Second Anniversary Show една група хора те нападнаха, за да те вкарат в правия път. Тази вечер ти ще се изправиш срещу двама от тях – Роузи Порязов и бившият ти партньор Дон Жуан Нужа. Ако оживееш ще говорим пак.

Reaper започва да се мръщи сякаш е подушил нещо, което мирише наистина зле, а Уинтър го гали (по рамото, ей!) с тъжна физиономия, опитвайки се да го успокои. НикитУ започва със замах, а ние продължаваме нататък с простотиите.

Препоръчани песни - Част 50

Едно от любимите ми занимания е да поствам песни в Facebook, опитвайки се да образовам хората там за това що е добра музика. Или поне за това каква музика харесвам аз (не, че някой е особено загрижен). Обичам да поствам песни и тук, като този пост е поредното доказателство. Да, "Препоръчани песни" направи цели 50 издания с не знам си колко песни (минимум 250). И занапред ще продължавам да препоръчвам песни, които привлекат вниманието ми, като няма да отказвам от време на време някой от вас да ми праща свое подобно списъче, за да обменяме ценно музикално инфо. А сега:

The Red Jumpsuit Apparatus - Your Guardian Angel - Новият химн на връзката ми? Може. Текстът на тази песен казва по-доста приятен начин неща, които винаги съм искал да кажа, но не съм можел да напиша песен по случая.

Brokencyde - True Love - Пак любовна, но не по начина, по който горната разглежда любовта. По един... малко по-брутален и забавен начин. Евала на пичовете за добрата песничка със зарибяващия текст. Даже крещенето ми се връзваше.

Art of Dying - Get Thru This - Супер зарибяващия co-theme song на WWE NXT. Писва бързо, това е проблемът. Иначе щеше да яко, ако я бяха оставили за theme song за Nexus фракцията, ама не...

И три страхотни песни на Hollywood Undead, които ме кефят дяволски много и не виждам смисъл да казвам по нещо отделно за всяка. Мачкат. Лично мнение.


Като за 50-то издание мисля, че 6 песни стигат, а и това е, което много, ама наистина много слушам през последните седмица-две. Да, пак няма линк за сваляне, а само линкове към YouTube. Казваме "не" на пиратството (или по-скоро оставям вас да си ги намерите). Приятно слушане :)

"С книги под завивките" - свенлив дебют на двама влюбени и четящи блогъри/влогъри

Като погледна назад, сякаш всичко наистина започна с книги. Темз тъкмо беше поела работата с блогъри в издателството, в което работеше тога...