Общежитие - една истинска история (Част 1)

О, музо, къде си ти? Не виждаш ли, че ме боли? Сутрин, обед, вечер ням, мислите си собствени аз ям. И мъча се и мъча нещо да творя, бурните фенове да усмиря. Успявам ли, провалям ли се? Кой ще каже? От моето творчество всеки може малко мъдрост да намаже...

Ра-та-та-таааааааа! Силно начало, а? Цар съм на подобни интрота. Скоро ще почна да ги правя на клипове, така и така записвам какви ли не простотии. Но да не се отплесваме (as always) от основната тема на този пост - началото на студентския ми живот в общежитие! Както пише горе - част първа. GG, част втора ще я получите съвсем скоро, тъй като знам, че изгаряте от нетърпение да четете все повече и повече детайли около личния ми живот. Това ще е една сърцераздирателна (моля?) история за това как се сблъсках за пръв път с общежитието, а може би и за това как е започнал (защото все още не е) животът ми там. Но да започнем с това, че още от миналата година ми се обяснява, че щом не съм живял в общежитие не съм видял нищо от студентския живот. Oh, really?

1.Брутални напивания - checked.
2.Прибиране по светло - checked.
3.Посещения в долни чалга заведения с колеги - checked.
4."Домашни" напивания - checked.
5.Флиртове и разни други неща с побеснели бирохолички - sorry, курви, женен съм.

Т.е. престоят ми за 9 месеца (цяла бременнност, фагътс) в квартира, ако онази дупка, която обитавахме с Мирчев може да се нарече така, беше доста ползотворен и видях тъмната страна на студенството в голяма степен. Митичните разкази за общежитията, за купоните в мазета, за носещата се от почти всяка стая чалга не бяха нещо, което да ме привлича особено. Но ето, че поради една или друга причина тази година ще живея в общежитие, а не в катакомба от Diablo. А как се стигна дотам?

"Predators" - Нещо като кратко ревю



"Predators" бе един от филмите, които чаках с известна доза интерес тази година, макар и да не ми беше особено важно да го гледам. Фактът, че изчаках свестен Blue-Ray Rip, за да го видя, май говори достатъчно. Впечатленията ми? Повече от солидни. Предупреждавам за възможни спойлери (даже почти сигурни спойлери) надолу, така че ако не сте го гледали, имайте едно наум преди да четете.

Да започнем с основната идея - група опасни човеци, захвърлени на джунглеста планета от банда "хищници", желаещи да ги ловуват. Толкова просто и толкова гениално едновременно. Действие, което може да се очаква от Predator, имайки предвид вече създадената история на вида. Макар сред героите да имаше известна доза филъри, повечето имаха място във филма и изиграха някаква, макар и малка роля. Голяма изненада бе за мен колко добре се справи Ейдриън Броуди в ролята на мълчалив и опасен наемник. Тофър Грейс, който незнайно защо недолюбвам, също бе повече от приличен. Още от самото начало на филма обаче знаех, че накрая ще има twist около неговия персонаж и ще се окаже доста по-различен от първоначалния образ, но за това по-долу. Естествено, най-голямото бижу беше не голямата, но пък много радваща роля на Морфей... простете, на Лорънс Фишбърн. Говореше със себе си (похвално), държеше се като лунатик, в общи линни се държеше така както би се държал човек, живял дълго време в тази джунгла. Напомни ми за персонаж от друг филм, но за съжаление не особено силната ми памет ми пречи да си спомня кой.

Преглеждайки написаното досега дори мен самия ме лъха на посредственост. Така е, драги читатели, когато дълго време не пишеш каквото и да било уменията ти залиняват. Както повечето от вас са забелязали не се скъсвам да пиша в блога, но пък реших да драсна няколко реда за Predators. Защо? Какво му е толкова специалното? Ами... нищо. Филм като филм. Просто ми навя хубави спомени за първите два филма от поредицата. Честно казано харесах предвидимостта му, клишираността ако щете. Хареса ми боя, харесаха ми убийствата, хареса ми как действието се развива бавно в първата половина от филма и след това ускорява рязко.

Какво не ми хареса? Краят. Прекалено отворен, прекалено неясен. Филмите с толкова отворен край ми идват прекалено в много, макар че се радвам, че не видяхме за пореден път да пристигат други хищници, които да наградят човекът, успял да победи Хищник. Прекалено повтаряемо щеше да е. Но пък този край бе дори по-лош - нови парашути, нов сезон може би, а какво става с героите остава тайна. Not cool.

Ако не сте гледали Predators и ви доскучее някоя вечер - гледайте го. Не е задължителен филм, но пък е приятен за убиване на час и половина, а на тези, които помнят старите филми (1 и 2, не AVP-тата) този филм ще им хареса с една идея повече от на останалите. Носталгията те удря лекичко, както може би направи The Expandables що се отнася до екшън жанра. И естествено, тъй като вече е едва ли не задължително... чакаме продължението.

Новият TV сезон за мен

Дойде месец септември и множество стари и нови сериали налазиха с новите си сезони телевизиите в Щатите. Тъй като живеем във времената на торентите, не ни се налага да чакаме българска телевизия да купи даден сериал, а просто да изчакаме да се появи в някой тракер, някой добър човек да ни направи/преведе субтитрите и сме готови да гледаме. Не съм от хората, които следят сериали по цял сезон. Нямам нерви за това, лесно забравям какво е станало в предните епизоди, че и кой епизод съм гледал последен. Пък и това, че ежеседмично гледам по (поне) две кеч шоута ми стига. Но тук ще говорим за сериали или по-точно за тези, които следя, какво е мнението ми за началото на новите им сезони и кои ще следя за пръв път целогодишно и кои ще гледам през лятото на 2011-та.

Започваме с комедийните. How I met your mother и Two and a half men започнаха изключително силно този път, особено втория. Two and a half men S08E01 предложи много смях (особено около историята с опита на Чарли да си прати дънките в Малайзия) и за моя изненада адски силно иронизира случилото се с Чарли Шийн през изминалата година. Евала на този човек, че напусна сериала и той продължи. How I met your mother S06E01 също беше на ниво, NPH отново кърти и е най-забавната част от сериала. Честно казано обаче започвам силно да се отегчавам от това, че няма никакво развитие около идеята на сериала, а именно как Тед се е запознал с майката на децата си. Не могат да влачат всеки сериал 10 сезона и е крайно време ТЯ, Избранницата, да се появи или поне да сменят името на шоуто, за да не ми прави впечатление липсата на прогрес в основната линия. Да, комедиен сериал е, знам, но пък е дразнещо. Да го кръстят Friends 2. Всъщност не... за момента HIMYM все още не е станал чак толкова забавен, че да го заслужи.

Докато горните два сериала ги гледах преди няколко дни, едва днес изгледах The Big Bang Theory S04E01, който обаче също беше на ниво, макар да имам лек проблем с "гаджето" на Шелдън (няма никакви спойлери, ще ме извинявате, знаеше се от края на предния сезон). Просто... играта й е леко пресилена, насилствена сякаш. Трудно ми е да го опиша, но мога да кажа, че просто не ме радва. И все пак солиден епизод и от този сериал. Имам намерение да следя горе-долу редовно (т.е. като имам желание и време) тези три комедийни сериала със сигурност, като даже съм планирал в един текстов файл да си записвам до кой епизод съм стигнал. Тежко е...

При некомедийните сериали нещата стоят малко по-различно. Star Wars Clone Wars S04E01-E02, двойният премиерен епизод на новия сезон, ме остави със смесени чувства. Първата част, епизод първи, бе по-скоро слаба и само започна история, която бе завършена още в следващия епизод и то не като основна. За сметка на това случилото се във втори епизод, особено с участието на Грийвъс и Вентресс бе интересно. Палци горе, но най-вероятно този сезон на Clone Wars ще го оставя за доглеждане за някой Star Wars гийкски период.

Dexter S05 все още не е започнал, но имам странното чувство, че този сезон няма да ми хареса толкова, колкото предния. Почти съм сигурен, всъщност. За сметка на това Smallville започна... и съм адски разочарован. Smallville S10E01 беше 40 минутно мъчение. Претупани сцени, слаби ефекти, огромна доза обърканост. Откъде да започна? Оттук нататък има спойлери, който не иска да не чете: Хоп, Тес Мърсър се събужда в лабораториите Кадмус с излекувано лице и намира цяла групичка клонинги на Лекс, но които не приличат на Майкъл Розенбаум поради една или друга причина. Това е добро като идея, но изпълнението беше ужасно. Кларк умира и за милионен път моли Джор-Ел (който продължава настойчиво да е ужасно могъщ мъртвец) за втори (моля?!?) шанс. Вижда духа на баща си без да историята да има никаква полза от тази поява. Клоуи първо си слага шлема на Dr.Fate (колко лейм...), а после пък незнайно как се сменя за Оливър и попада в ръцете на новата, непозната групировка. Поне се надявам, че няма да ми се налага да й гледам втръсналата ми до невероятно ниво мутра в идните епизоди. Най-големият фарс - костюмът, който успяхме да видим само като отражение в окото на Кларк в края на предния епизод, тук беше показан два-три пъти ей така, като най-нелепото беше накрая - Джор-Ел телепортира костюма в Крепостта (защо?) и виждаме как костюмът, стоял досега в кутия за подарък, е замразен в леден блок, поставен обаче върху черен манекен за дрехи. Моля?!? Нормални ли са тези? Да, разочарован съм и то много. Единственото, което ми хареса в този епизод бе секундната поява на Darkseid, но сигурно и с неговата визия и участие ще ме разочароват. Казвам го направо - ще гледам Smallville S10 едва когато сезонът е свършил. Ще изгледам всички епизоди накуп, най-вероятно с много превъртане и ще чакам така желаното завръщане на Майкъл Розенбаум. И ще се радвам, когато този сериал свърши. Много!

След като снощи гледахме този така лош епизод на Smallville, с моята прекрасна приятелка гледахме (аз гледах, тя спеше) един "нейн" сериал - Supernatural S06E01. Няколко души, между които и тя самата, са се опитвали да ме накарат да го гледам, но просто... не ме влече. Първият епизод на новия сезон ми хареса и макар да ми се сториха доста ужасни историите за това кой по колко пъти е умирал и се е връщал, мисля да дам шанс на сериала и още следващата седмица да гледам втория епизод. Предните сезони няма да ги гледам поради една или друга причина. Основната история ще я наваксам с малко четене в Wikipedia и ще се концентрирам само върху шести сезон.

За момента това се очертават сериалите, които ще следя тази година, освен ако не реша да опитам някой, който не съм гледал досега. Както споменах по-горе не обичам да следя редовно сериали. Предпочитам да си харесам сериал, да сваля всичките сезони и да ги изгледам накуп. Все пак изгледах 9 сезона на Smallville в рамките на... два месеца, мисля. Пък и както също казах горе следенето на две кеч шоута всяка седмица ми отнема достатъчно време в гледане на нещо, че да се занимавам със сериали. И така. Дано вашите TV сезони са започнали дори по-добре от моя, макар аз да съм по-скоро доволен, поне що се отнася до забавните, разпускащи сериалчета.

WWE Night of Champions 2010 - Коментар

ВНИМАНИЕ: ПОСТЪТ СЪДЪРЖА СПОЙЛЕРИ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ТУРНИРА. ОКЕЙ?

Miz и Daniel Bryan направиха един от най-яките мачове, които съм гледал в WWE в последно време. Имаше история на мача (концентрирането на Миз върху ръката на Браян), имаше доста близки до 3 тушове, имаше напрежение, подходящо използване на Алекс Райли, имаше реакция от публиката и най-вече - имаше химия между двамата. Много приятно съм изненадан от двамата. Знам, че Браян може да направи силен 30 минутен и нагоре мач без много sell-ване - хареса ми да видя, че се е пригодил към WWE стила и хем селваше адски много контузената ръка, хем не прекаляваше с бързите ставания, усмивките към публиката (макар че се забелязва още да я прави тази грешка) и прекалено разнообразните движения, които биха направили повечето му опоненти да изглеждат зле. Миз пък ме изненада с timing (или както там го наричат умните хора) - знаеше кога и какво да направи, за да повиши напрежението, хареса ми да го видя и концентриран върху крайника на опонента си. Загатнаха, че го бива в контузването около историята с R-Truth, но там си и остана. С няколко submission хватки в арсенала си Миз ще е по-интересен на ринга. Пак казвам - много приятен мач, към края си ми докара онази тръпка от това как ще завърши, която я има най-вече на главните мачове, а това е много важно. Браво и на двамата.

Другите два мача, които очаквах също не ме разочароваха, макар и да не бяха точно това, което очаквах. Кейн-Тейкър се разви по много странен начин - започна добре с атаката на рампата и боя около колоните, после стана изключително бавен, тежък, big men мач, накрая тъкмо набраха инерция и мача свърши. Мисля, че можеха да удължат края на мача, да се натрупа повечко напрежение и тогава да свърши. Другият главен мач също не ми се понрави особено - струва ми се, че Six Pack Challenge-ите ще се получават много по-добре ако няма елиминации, защото с всички участници до самия край на мача драмата ще е по-голяма. Шеймъс се представи добре и изобщо не мога да кажа неща от сорта на това, че това е било най-слабият рейн в историята. Глупости, имало е много по-глупави и малоумни рейнове, даже ми се струва, че първият му беше по-зле от този. Това, че остана докрая и сам загуби титлата си, а не беше елиминиран по-рано е плюс. На мнение съм и че Барет също спечели от участието си в мача - беше елиминиран предпоследен, с помощта на NEXUS елиминира Сина от мач за титла (това винаги е постижение), доминираше известно време доста сериозно. Хареса ми как Сина нападна NEXUS с метален стол и спаси Ортън. Това, и нещо друго, ме наведе на мисъл, която ще споделя по-долу. Победата на Ортън е добре дошла за мен - все пак се знае, че съм негов марк. Сега разбирам феновете на Сина - макар доминацията му да беше абсолютна, отново и отново, не се дразнеха, защото той е техния човек. По същия начин Ортън е моя човек и доминацията му през последните седмици и сега изобщо не ме дразни, даже напротив - радва на макс.

Tag team turmoil-a го гледах на две, на три, но все пак да се изкажа - това, че шампионите бяха туширани от Usos бе добре, също и факта, че Usos се справиха с Козлов/Сантино след това. Така в известна степен Usos се издигат малко (мизерно, но малко) и все още има смисъл да ги държат на работа. The Hart Dynasty, след този петмесечен рейн, нямаха никаква нужда да стоят до финала на мача и да излизат достатъчно силни, че да победят три поредни отбора. Мисля, че нещата се нагласиха горе-долу добре. Коуди и МакЕнтайър в момента нямат място като сингълс кечисти никъде, така че това да са отбор не е чак толкова лоша идея докато ростъра се поизчисти. За ИК титлата няма как да се борят, защото имаме шампион хийл (Зиглър). Рано им е за по-високо място в ростъра (а и световният шампион е хийл и е доста зает), а за сингъл midcard вражди също няма място - Алберто Дел Рио, Пънк, Крисчън и Биг Шоу го запълват. Така че по-скоро съм доволен от новите шампиони и се надявам за пореден път таг девизията да живне.

Как си знаех, че г-жа Тейкърова ще обедини титлите, ахахаха. Слаб мач, постараха се, но просто... не ми допадна. Дивите около ринга бяха много зле, изглежда не бяха слушали внимателно какво трябва да правят и се чудеха кога да се сбият помежду си. Краят беше лейм, а и не ми хареса, че Лейла с нищо не показа, че си спомня думите си от последния SMACK. Държеше се така сякаш нямат никакви проблеми с МакКуул. Слабо. Не съм доволен и от загубата на Пънк, но то е нормално. Прекалено кратък мач и отново - тъкмо започна да набира инерция и свърши. Лошо, много лошо. Дано поне сега, след като с Грамадата приключиха (надявам се), видим някакви победи на Пънк. И за финал - Зиглър-Кофи не го гледах. Като гледам отзивите, че бил най-добрия им мач досега може и да се прежаля утре... Ще видим. В предния пост познах 4 от 6 обявени мача. Силен съм? Да. В общи линии PPV-то ми хареса, имаше два лични mark-out-a, а това е важно за мен. Гледам от положителната страна на нещата и съм доволен.

НО! Не съм приключил гигантския си пост. По-горе намекнах нещо за Сина и Ортън. След двата staredown-a между двамата, реакцията на публиката в този момент, намесата на Сина в помощ на Ортън срещу NEXUS и това как Сина гледаше туша на Ортън над Барет не ме оставя мисълта, че на WrestleMania ще гледаме Сина vs. Ортън, нищо, че двамата имаха мач дори на RAW. Просто ми се струва все по-силно вероятно, пък дали съм прав ще видим догодина.

Тих

Животът е сцена, като безвластни актьори играем без спир.
Мир и любов, война и кръв, мир и любов, война и кръв...

Стих недовършен,
крехък и вял,
в главата ехти.

Огорчение описва,
неясно и с уплах,
разбираш ли ти?

Въпроси нелепи,
веч отговорени,
сляпа ярост разгарят.

Думи студени,
тихо изречени,
дълбоки рани оставят.

...накрая пак мир.
Но най-вече любов.

WWE Night of Champions 2010 - Preview


БУМ! Голямото завръщане! Епохален момент в историята на кеч-журналистиката! Бляяяя, говоря глупости. Да се концентрираме върху важното - тази неделя е WWE Night of Champions, едно уж не особено важно PPV, което обаче впечатлява (лично мен) с добрите неща в карда си и което чакам с интерес, може би дори повече от SummerSlam. Плюсовете тук определено са повече от минусите, но това ще стане ясно по-нататък.

Да започнем с най-интересното нещо за мен на това PPV (може би) - дългоочакваният от мен сблъсък между Кейн и Гробаря. Двамата отново са един срещу друг след една впечатляваща история започнала в началото на лятото с изчезването на Гробаря. Въпреки че Кейн търсеше кой е нападателят на брат му, основното мнение, което се въртеше е, че е силно вероятно WWE да изкарат Кейн нападателя. Те така и направиха, но го направиха така добре, че да не сме разочаровани. От SummerSlam насам историята между двамата братя беше развита добре с множество промота от двамата и клипове от миналото им. Тейкър невероятно добре отиграва факта, че доскоро уж не е бил в състояние да се движи - диша тежко, по-бавен е. Силен професионалист, индийд. Очакванията ми за мача? Едва ли ще е нещо свръх запомнящо се като качество. Хубавото на този сблъсък е, че просто има страхотна и дълга история зад себе си. Прогноза? Кейн запазва титлата, тъй като Тейкър не е на 100 процента и следващия месец ги гледаме в Hell in a Cell. Това е малко кофти - интересът към този мач се губи леко, когато знаеш, че следващия месец почти сигурно ще ги гледаме отново един срещу друг.

От този солиден плюс отскачаме на минусите. Поредният, не знам вече кой, мач между Кофи Кингстън и Долф Зиглър за IC титлата. Мисля, че станаха вече около 6 мача (поне), което е адски много. Ако имаха химия помежду си - ОК, но те нямат и мачовете не са особено интересни с някои малки изключения. Трудно ми е да предположа кой ще победи. Има логика в победа и на двамата, но имайки предвид, че в midcard-a на SMACKDOWN има повече хийлове, които си чакат реда за мач за титлата, ми се струва по-добро решение Кофи да я вземе и след това да я загуби от някой от тях (Коуди Роудс, Дрю МакЕнтайър, че и Алберто Дел Рио).

Друг минус е фактът, че WWE отново се осраха що се отнася до отборните титли. Вместо да изградят някаква интересна вражда около тях до последния SMACKDOWN (който все още не съм гледал) не е обявен PPV мач за титлите и не виждам как ще обявят такъв. Уж дадоха нови колани на Hart Dynasty, а след това забравиха за тях, като изключим загубата им от Джерико в метална клетка на последния RAW. Страхотен начин да се грижиш за отборната девизия, няма що. Колкото и да имам надежди, вече започвам да се отчайвам, че WWE просто няма да оправят тази си девизия. Fuck them.

Отново на плюс - Даниел Браян среща Миз в мач 1 на 1 за US титлата, като всъщност това е мачът с най-дълъг билд в този кард. Започна още в началото на първия сезон на NXT (което беше доста отдавна). Знам, че Браян може да направи добър мач що се отнася до чист кеч, но WWE стилът не му е нещо много познато и не знам как ще се разберат с Миз на ринга. Все пак се надявам на приличен мач. Най-доброто решение е Миз да загуби титлата и да се концентрира върху проклетото куфарче, което държи, защото ще мине една година, а него никой все още няма да го вижда като солиден претендент.

Не знам дали е минус или плюс, но на PPV-то най-накрая ще видим 1 на 1 мач между Грамадата и CM Punk. Малко е странно на PPV, което уж трябва да е пълно с мачове за титли да има non-title мач, но нямам против, стига враждата им да приключи тук и сега. Единственият правилен резултат е победа за Пънк. Show взе прекалено много победи срещу SES, първо направи така, че да изглеждат адски слаби, а след това историята се разви натам, че те де факто се разпаднаха. Време е Пънк да получи нещо от този feud, а именно победата в този мач. После какво ще ги правят и двамата нямам идея, но враждата им омръзна, а и можеше да бъде билдната много по-добре.

Друго нещо, което аз лично виждам като плюс, е това, че ще има мач за обединяване на Divas и Women's Championship-овете. Мелина ще се изправи срещу Лейла или Мишел МакКуул. Вариантите са два - ако е Лейла, Мелина ще я бие и ще вземе обединената титла. Ако е МакКуул (ако не знаете тя през лятото се ожени за Тейкър) имам странното усещане, че Мелина ще загуби и г-жа Умрялата ще си тръгне с титлите. Във всеки случай е добре, че няма да има два divas мача и е добре, че титлата отново ще е една, при условие, че divas девизията е в ужасно положение от години.


И за финал - другият голям плюс - Six-Pack Elimination Match за WWE титлата. Крис Джерико, Острието, Ортън, Сина и Уейд Барет ще се опитат да вземат титлата на Шеймъс. Както виждам аз нещата хората с шанс за победа са Шеймъс, Сина, Ортън и Барет. Острието е замесен в прекалено много комедийни сегменти в последните седмици и му се обръща най-малко внимание, така че го отписвам. Около участието на Джерико имаше интересна история в последните RAW-ове, но не мисля, че ще му дадат титлата, а и изказването му, че ако не спечели, ще се махне от компанията не беше споменавано в последно време, така че и той остана на по-заден план. Барет, макар да не направи нещо голямо през последните седмици, има шанс за победа просто защото най-накрая получи шанса си за титлата, който спечели преди мнооооооого време. Фаворитите обаче са трима - Шеймъс (за да джобне на Хънтър в идните месеци), Сина (просто защото е Сина) и Ортън, който е адски over и получава зверски пуш в последните седмици. За съжаление точно това, че той винаги има предимство или остава последен прав на ринга в края на шоутата, ме кара да мисля, че може и да не вземе титлата. И все пак - казваме Ортън.

В общи линии приятен кард - три очаквани мача, едно нужно обединяване на женските титли, Пънк-Show, който може би ще пропусна, и Кофи-Зиглър, който почти сигурно ще пропусна. Идвай, недельо! Идвай!

'начиии соли ми се Facebook.

'начииии Facebook ми се отваря, обяснявайки ми, че статусите ми не могат да са по-дълги от 420 символа. Това, естествено, супер много ме дразни, защото аз може да искам да напиша нещо малко по-дълго (като това отдолу) и да ми е нужно повечко пространство. Това да не е Twitter, че да се ограничавам в статусите си и да пиша неща от сорта на "Отивам да сера.", "Срах.", "Пак отивам.", "Може би имам някакви проблеми със стомаха...", "Не, не излезе нищо.". Та тъй като статусите там ме ограничават, ще си пиша тук и после ще дам линк там, за да покажа на Facebook, че не може да ме види. Окей?


'начиииии харесах едно много умно нещо за харесване (не знам как се наричат), което описва как понякога пиша романи със съдържание от типа на "Блъскам си главата в клавиатурата, пишейки ти това с носа си... Искам да ти откъсна главата и да се уча да я играя на волейбол с нея", ноооооо винаги го трия и пиша просто "Окей", като даже не слагам въпросителна накрая. Познайте каква е пандата. Тъжна, окей? :S

В Facebook може да харесаш всякакви простотии. "Обичам да пикая срещу вятъра", "За всички, които харесват да свършват в усти", "Който е казал, че жените са кучки, а мъжете свине, е бил долен зоофил" - има неща за харесване за всякакъв тип хора, които биха харесали всякакъв тип неща. Не го разбирам... Ще мисля по този въпрос следващия път като се отдам на медитация, чешейки топките си и гледайки тъпо в полупълната, полупразна чаша със студен чай.

'начииии имам сериозен проблем с нещо в Facebook и то е т.нар. списък с "приятели". Тъй като съм добявал, но най-вече са ме добавяли. Значиииииии трябва ми друго име за това чудо. Примерно... "Списък с разни хора". Как може да се казва "Friends List" като:

1. Има хора, които откровенно мразя и искам да ги гледам как страдат (за да се забавлявам, не че съм садист...), но сме се добавили от чисто лицемерие.
2. Хора, с които съм се виждал по улиците веднъж-два пъти, никога не сме се запознавали на живо или пък сме се поздравявали, но ме добавят и ми говорят сякаш сме първи приятели. Мама му деба, целият свят ме нарича "Бире", все едно сме си първи другари по чашка.
3. Хора, които не съм виждал през живота си, имаме общи приятели, които също като тях не съм виждал през живота си, но им давам "приятелство" с надеждата, че ще обяснят някой ден, аджеба, защо са го поискали. Това не се случва. Никога.

Искам възможност да мога да преименувам тази простотия... искам! Тропам с крак, деба! Как може да имам 219 приятели бе? Аз толкова познати нямам... Кефят ме хората с 2000 и нещо приятели, особено като почнат да се псуват с тях под статусите си. "Приятелството" е по-силно от всичко, райт, Прасчо? :(

Насълзиха ми се очите, имам афта от вътрешната страна на долната устна, а преди малко с ужас осъзнах, че е 1 и 30 и пиша този пост от около половин час, като половината неща са вече в Facebook. Кур-ЕЦ! Лягам си. Прегръщам се и се целувам.

Daywalker: На лов за псевдо-вампири

Бела трясна вратата след себе си и се просна по лице върху леглото. Алис, която бе в стаята й от няколко минути, я изгледа разтревожено.
-Често се случва, нали?
-Да… в последно време. – отвърна Бела, почти мрънкащо – Чарли просто не разбира. Харесва теб, но не и Едуард… постоянно мърмори за това колко време прекарваме заедно…
-Нормално е, Бела, той ти е баща. Трябва да разбереш, че… - Алис замлъкна, сякаш я порази гръм. Пое си дълбоко въздух, отвори широко очи и се вцепени за секунда. Когато дойде отново на себе си, изглеждаше наистина уплашена.
-Алис? Какво има?
-Всички ще умрем. Всички…
Вратата се пръсна на парчета и звукът оглуши Бела. Тя изпищя и се плъзна на пода. Когато се обърна отново назад, видя Алис, изправила се срещу вратата с разтворени ръце. Секунда по-късно множество куршуми полетяха към нея, отваряйки огромни дупки в тялото й и поваляйки я на земята. Алис се просна на колене за секунда, но бързо събра сили и скочи срещу противника си. Здрава, черна ръка я сграбчи за гърлото и я просна по гръб. Едно движение в китката на нападателя по-късно и вратът на Алис се строши като камък. Убиецът й се изправи и смаза главата й на малки парчета с масивния си ботуш, след което насочи вниманието си към Бела.
Тя бе пребледняла до такава степен, че силно напомняше на приятелите си вампири на външен вид. Убийството на добрата й приятелка Алис я бе шокирало до такава степен, че не можеше да помръдне. Големите ръце на нападателя я сграбчиха и я вдигнаха на крака. Чак тогава тя видя лицето му – черната кожа, слънчевите очила, късо-подстриганата коса, искрящо белите зъби и най-вече заострените кучешки такива.
Когато се озъби насреща й, зъбите му й се сториха още по-бели, още по-заплашителни.
-Ти не си от тях. – изскъска той – Но това не пречи да вониш на псевдо-вампир от километри.
-Пс… пс… псевдо-вампир?
-Да, като малката ти приятелка тук. Долно изчадие, изрод, сякаш измислен от някоя депресирана и самотна бяла жена, нуждаеща се спешно от монстър-кок терапия.
-Кой си ти? Какво искаш? – проплака Бела.
-Името е Блейд, кучко, и съм дошъл за главите на приятелчетата ти.
-Бела! Бела! – чу се гласът на Чарли от стълбите. Блейд веднага се обърна натам и се намръщи.
-Татенцето се е събудило.
-Бела! Добре ли си, Бела? – крещеше Чарли, когато влетя в стаята. Едното му око бе дотолкова поддуто, че той дори не можеше да го отвори. Синина очертаваше осакатения зрителен орган и посочваше мястото, където Блейд беше ударил бащата на Бела преди няколко минути – Свали си ръцете от нея, мръснико, и ела да довършиш това, което започна! – обърна се Чарли към Блейд след като го видя.
-Ти тъп ли си, копеле?!? – искрено се ядоса Блейд – Току що убих вампирка, която стоеше сама в една стая с дъщеря ти, а ти идваш тук и ми се правиш на мъж.
-Вампирка… какво по…
-Погледни в краката си, мустак!
Чарли погледна към тялото на Алис и се отдръпна назад.
-Какво е това?
-Това са останките на онази малка кучка, с която малката ти дъщеричка се е чукала под носа ти.
-Моля?!? – Чарли го погледна с погнуса.
-Не съм… не съм правила подобно нещо! – все още със сълзи на очите запротестира Бела.
-Вониш на вампир. Или може би не сте правили секс, а просто те е ползвала, за да й доставяш удоволствие…
-Стига! Аз ходя с брат й!
-Уау! – поклати глава Блейд – Значи се чукаш с мъжки псевдо-вампир. Това е много по-добре, кучко!
-Не я наричай така! – изрева Чарли, все още не можещ да осъзнае какво се случва.
-Не съм се чукала с никой! – изкрещя Бела, след което тихо допълни: - Въпреки че искам…
-Бела! – изрева Чарли по нея.
-Добре си възпитал дъщеря си, мустак. – намуси се Блейд, след което бръкна под дългия си черен шлифер, извади един голям пистолет и с един куршум проби здравото око на Чарли. Всичко това отне по-малко време от времето, нужно на тялото на Чарли да се строполи на пода.
Бела изкрещя при вида на мъртвия си баща, а Блейд се постара да й затвори устата с един удар в челюстта с дръжката на пистолета. Качи я на рамо и излезе бързо от стаята й. Ловът едва сега започваше...

-------------------
Бел.автор: Очаквам мнения от прочелите и харесалите го, за да знам дали да го продължа/довърша. Ream vampires FTW!

Препоръчани песни - Част 53

Песни, песни, песни... всички живеем с музика около нас и все песни са ни в главата. Някои си припяват песни на Борис Дали. Други, като мен примерно, си припяват разни тежки нещица, които средностатистическия чалгар не би понесал без да се опита да си пробие тъпанчетата, бъркайки в ушите си с кутре. А има хора, които си припяват (или по-скоро си грухтят тихичко) неща, които биха накарали мен да си направя подобна операция на ушите. Пак пиша глупости... Да, песни ще препоръчвам.

Three Days Grace - World So Cold (Новият сингъл. Честно казано песните от новия албум на бандата ми допадат доста повече след няколко слушания, отколкото в началото, когато чух албума и харесах истински само една.)

Stone Sour - Say you'll haunt me (Не ги харесвам, но пък песента е добра. Евала)

B.o.B. ft. Hailey Williams and Eminem - Airplanes (По-добрият вариант, за разлика от брутално орязаната радио версия. Голяма песен!)

Plain White T's - Rhythm of love (Това лято ми подейства романтично разлигавящо, затова ви я предлагам)

Finger Eleven - Living in a dream (Доста повече ме радват, когато свирят неща от рода на "Slow Chemical", но и песни като тази и "Paralyzer" не са лоши за слушане, макар и малко по-особени).

Егати странния вкус имам. Това е новото от месеца, което ми хареса. Скоро ще се отдам на търсене на стари песни, които обаче не съм имал шанса да чуя, а е трябвало, и ако търсенето успее ще ги споделя с вас, жадните за хубава музика души.

Подкаст: BIRECAST Брой 9 - Spider-Man, Venom и филмите на Sony/Marvel

BIRECAST отново е тук! След като последните два месеца бяха доста натоварени, деветият брой на подкаста, в който си говорим за най-разли...