Препоръчани песни - Част 56

Пак съм аз, тоталният музикален инвалид. Тази седмица се научих как се държи китара, а също така изпълних няколко пъти "Eye of the tiger" пред подбрана публика, но за съжаление (ваше, не мое) няма да ви предоставя видео материалите. Достатъчно е да кажа, че са снимани в нетрезво състояние (както споменах преди няколко поста беше тежка седмица) и съм по-артистичен от обикновено. Така... стига глупости. Песните, които ви предлагам да чуете, в случай, че не сте:


Какво имаме този път? Песен на Бизкит (сърчице), новата адски смазваща песен на Бруно Марс, една класика от Seether и две същински класики, по-стари от мен. Cold As Ice предполагам ще е позната на повече хора, докато Nobody's Fool може би не чак толкова. В последните седмици слушам доста рок, което може би е добре. GG за мен.

Вино, уиски, бира - кой разбира все някога спира

Тази вечер няма да пия. Тази вечер няма да пия. Тази вечер няма да пия. Тази вечер няма да пия. Тази вечер няма да пия. Тази вечер няма да пия. Тази вечер няма да пия. Тази вечер няма да пия. Тази вечер няма да пия.

Така... дано съм се самоубедил. Опасността е малка, тъй като вече съм си вкъщи, но винаги някой от нашите може да предложи да пием по една малка ракия по време на вечеря. Предложение, което ще трябва да откажа, ако уважавам поне малко черния си дроб, че и сърцето си, което изглежда не понася добре тридневния ми маратон.

Чували ли сте как се говори за повечето студенти, че са долни алкохолици и записват висше само, за да пият и да не работят, но не и да учат? Чували сте. За съжаление това в България е може би най-преобладаващото мнение за нас, тази така гадно определена прослойка. Е, не е вярно. Има хора като мен, които учат с кеф и трудно биха се задържали в големия град (ех, тази романтична селска душа...) ако нещо смислено (като ученето) не ги задържаше там. Хора, които не са отишли да пият и пеят. Хора... оф, стига. Идеята е, че снощи бях пиян. "Случва се", казвате. Да, ама и онзи ден бях пиян. "И това се случва". В понеделник също. "Стига де...". Спирам, спирам. В неделя не съм пил нищо. И все пак се получи приятна седмица:

Ден първи - понеделник: червено вино. Дадено ми от прекрасния ми дядо и предназначено за нещо съвсем различно, но в пристъп на прекалена емоционалност всичките ми Аз единодушно решиха да бъде изпито.

Ден втори - уиски: Като бях на 16 пиех нещо, което се водеше водка, но всъщност беше безцветен спирт с аромати. Сега съм на 20 и пия кафеникав спирт с аромати. Пак е прогрес, има цвят...

Ден трети - уиски/бири/уиски: Тъп съм, да. Стомахът ми знае най-добре.

Значииии... като казах 16 - някъде на 16 или 17 за последно съм правил три поредни пиянски вечери. Това е ужасно и не го пиша, за да се хваля, а за да се изповядам пред Негово прекрасие БлогЪТ и да не мисля повече за това, въпреки че органите ми ще ми напомнят. Не искам да виждам алкохол скоро. Изобщо... О, да вметна нещо:

РАЗГОВОР МЕЖДУ ПИЯН И НАПУШЕН
Напушеният: Абе какво ще стане ако целият свят бъде завладян от зомбита?
Пияният: Ти ще станеш Мила Йовович?

Не се смяхте? Смешно беше. Като изключим пиянските глупости, имам да ви кажа няколко по-сериозни неща:

-Мързелът разваля живота.
-Люто обичайте.
-Не е грях да си ревнеш като има нужда.
-Люто обичайте... ама много люто!

Това е. Приемам покани за посещения в "No Sense", Пловдив, на рок партитата всяка сряда. Ще пием и ще пеем... и после обещавам да не пиша за това в блога. Няма да пиша повече такива неща. Йеъ, райт.

WWE Survivor Series 2010 - Preview

В последно време изобщо не гледам кеч. Ама изобщо. Да, знам обичайните коментари по темата: "Детинско е", "Време ти е да пораснеш", бля-бля-бля. И вие знаете - "Саквайте ми кока, ще правя каквото искам". Точно в момента обаче самия аз нямам никакво желание да гледам WWE (да не говорим за разни други... неща) и не съм гледал цяло седмично шоу сигурно повече от месец. Преди малко прехвърлих последния Smackdown като успях да изгледам с едно око 2-3 мача и по-интересните сегменти, но това пак не събуди някакъв голям интерес в мен, че да почна да гледам редовно всичко от следващата седмица. Но едно нещо ще се гледа и това е Survivor Series, който е тази неделя и на Нели въобще не й пука, че това чудо ще се състои! Защо казах последното? Не знам, но е факт. Не й пука.

Но да се върнем на мен и гледането на кеч. Survivor Series поне на хартия си заслужава трите часа висене пред компютъра (а и какво да правя в понеделник до 3 часа? Да уча по микроикономика? Божеееее...), така че най-вероятно ще му отделя внимание. Но за да запазим една стара традиция (а и да вдъхнем малко живот на блога) реших да постна кратките си прогнози за мачовете. За наперените разбирачи да вметна, че тъй като не съм гледал шоутата в последно време, а само чета резултатите, може очакванията ми да са доста погрешни. И все пак съм по-добър от вас. Та:


+ WWE Championship: Randy Orton (c) vs. Wade Barret (Special Guest Referee: John Cena) - Дразнещо е, когато съдията в един мач за титла е по-важен за него отколкото самия шампион. За съжаление тук случаят е точно такъв. Всичко се върти около Сина и участието му в NEXUS. Варианти за изход от мача много, като най-вероятно ми се струва Сина да прецака Ортън (било то и уж случайно), при което Барет печели титлата, а Сина е свободен и на път да стане хийл (нещо, за което се надяваме от години, райт?). Няма смисъл Ортън да остава шампион при условие, че ще му се обръща толкова малко внимание.

+ World Heavyweight Championship: Kane (c) vs. Edge - Ще съм доволен на какъвто и да е резултат, и двамата са мои хора (не сме пили заедно, за съжаление), а и завръщането на сбъркания Edge ме радва много. По-вероятно обаче изглежда The Big Red плешо да бие, имайки предвид, че натрупа три поредни победи над Taker и сега да падне в първата защита на титлата срещу друг ще е малко закопаващо. Та... победа за плешивия и още един мач на TLC.

+ Traditional Survivor Series Elimination Match: Team Del Rio vs. Team Mysterio - Блях, как да прогнозираш 5-on-5 мач? Чиста победа за фейсовете (aka Team Mysterio aka Всички в отбора са двойно по-големи от капитана) звучи като по-добрият вариант. Все пак мексиканското маскирано лекенце ги предвожда, а той винаги бие. Питайте децата.

Другите мачове! (...за които поради една или друга причина не давам много fuck) Предполагаемите победители са bold-нати, т.е. имената им са с удебелен шрифт:

-Sheamus vs. John Morrison
-World Tag Team Championship: Justin Gabriel/Heath Slater (c) vs. Santino Marella/Vladimir Kozlov
-IC Championship: Dolph Ziggler (c) vs. Kaval
-Handicap Match - Divas Championship: LayCool (c) vs. Natalya

В общи линии се очертава доста приятно турнирче, което ще гледам с по-голямо старание, отколкото гледах Bragging Rights. Всъщност ако трябва да съм честен мисля, че единствените цели мачове от Bragging Rights, които изгледах бяха RAW vs. Smackdown мача и Daniel Bryan vs. Dolph Ziggler. Хах! Фен съм...

Път, пот, протест

Интересно как при толкова неща, случващи се в живота ми и в интересуващите ме области, блогът стои празен. Може би не ми се занимава да пиша, може би не виждам смисъл да обяснявам разни неща на вас, въображаемите ми читатели, или може би просто съм прекалено стар и зрял вече, за да поддържам личен блог. Коментар за последното ми изказване: „хаеахеахеха”. За блоговете пределна възраст няма, има обаче една долна граница на интелигентност, на която блогърът трябва да отговаря, за да не бъде четен само от себе си и в редки случаи от баща си (Здрасти, тате!).

Естествено, както винаги, мога да пълня главите ви с абсолютно неинтересуващи ви неща, занимание, така любимо на мен, майселф и Айрийн. Едно такова нещо е фактът колко много пътуване ми се насъбра през последната седмица. В табличен вид за ваше улеснение:

Събота: Виноградец – Пазарджик - Виноградец
Неделя: Виноградец – Пазарджик – Пловдив – Пазарджик - Виноградец
Понеделник: Виноградец – Септември – Пловдив – София
Вторник: Пловдив – София
Сряда: мир, блажено спокойствие и само пловдивски градски транспорт
Четвъртък: Пловдив – Пазарджик – Виноградец

Холи шит, а? Почти сигурен съм, че това са поне 400 км. В часове не знам колко е, не ми се и смята… може би над шест часа, не знам. Ако ги бях изминал пеша тези 400 км сега щях да имам супер здрави крака (или най-нечовешката мускулна треска в историята), но вместо това аз ги изминах седейки и тъпейки на най-разнообразни, но почти еднакво неудобни седалки. В сметките не съм включил градския транспорт в Пловдив и София, между които и едно пътуване с маршрутка, продължило над час. Един съвет: ако се намирате в Студентски град и искате да стигнете до Централна гара, не се качвайте на маршрутка номер 8. Недейте, моля ви. За ваше добро и за доброто на нервите ви. Не се качвайте най-вече ако гоните конкретен влак. Изчакайте си номер 5 и така. Като се сетя пак се изнервям. Но така е като пуснеш селянче в големия град – shit happens. Поне си го признавам, ако не друго.

А основната причина тази седмица да пътувам толкова много? Любовта, съншайнс. Тежко нещо е, не може да се обясни. Което ме сеща: гледах „A Walk To Remember”. Не, че горях от желание, Нели държеше някой път да го гледаме заедно и посещението ми в София даде тази възможност. Тя естествено проспа най-... кхъм, най-трогващите моменти, които бяха в самия край на филма, но аз си ги изгледах като пич. Странно обаче как от цял филм, разказващ за любовна история между псевдо-лошо момче и умиращо момиче, най-трогващ ми се видя момента, в който псевдо-лошия прости на баща си, че го е зарязал като хлапе и се прегърнаха. Very sadpanda, мъжко е да се греши, райт? Текстът стана прекалено лигав? Съгласен съм.

Друго нещо, което гледах и си струва да се отбележи (ей така, защото, както казах, нямам за какво да пиша иначе) е „Градът”. Не разбирам как може най-хубавият филм с участието на Бен Афлек, който съм гледал, да е режисиран от самия него. Гореспоменатата ми супер горджъс приятелка обаче заспа и на него. В киното. При наличието на Dolby Surround, усилен до дупка. По време на престрелка с автомати на екрана. Глух да си, ще се събудиш, но невижданото спокойствие на гаджето ми ме вдъхновява... по някакъв мой си начин.

Друга простотия: станах неволен свидетел на провелия се на 16 ноември протест пред СУ „Климент Охридски”. Банда attention whores (но не като мен, в по-лошия и смотан смисъл) се бяха събрали пред университета и мислеха, че постигат нещо. GG. Плакати показваха, че изглежда според тях е дошъл краят на демокрацията (да, и аз нямам идея защо) и че Студентският съвет на СУ е сборище на лоши хора (нещо подобно). Какво общо има Студентският съвет? Ами просто не подкрепи малоумния протест на гореспоменатите, заради което един надъхан бъдещ поп (поне на такъв приличаше) обясняваше през един мегафон как всички трябва да отидат пред кабинета на Студентски съвет и да ги призоват за подкрепа, ако ли не – Студентски съвет трябвало да бъде разформиран. Студентски преврат от най-висока класа! Руменина изби по бузите ми докато слушах възторжената реч на този млад Че Гевара (не за друго, ами заради брадата). Да, беше ме срам, че изобщо се бях озовал там, макар и по случайност. Иначе добра работа, ръководство на СУ, обърнахте студентите си срещу… студентите си. Пародия, смях. „Днес сме 100, утре ще сме двойно повече!” Браво, бе, уплашихте ми кучето. Жалко, че то не може да ви даде повече пари за висше образование.

Не ме мразете, учащи в СУ, които четете това в момента. Нямам нищо против вас, имам против малоумно-веселите акции, които някои ваши колеги организират. Но тъй като в известна степен подобни демонстрации ме веселят май даже трябва да им благодаря. Но няма да го направя. Хъхъхъхъ.

See ya next time като ми дойде музата. Дотогава радвайте се ако не ви се налага да пътувате много, гледайте повече романтични филми с гаджетата си (прави те яко хепи) и не протестирайте.

БМБД (Баш ми беше драго): Бог Бире.

Препоръчани песни - Част 55

Хайде пак силни песни. Напълно възможно е някои да сте ги чували много преди да ги препоръчам, но както и да е. Имаме новата песен на Графа (която е хипер яка като за българска песен, btw); една от най-мъжките песни в лицето на "I'm a man" (момци, качвайте я на плейърите/телефоните и направете една разходка през деня. Чувството е яко мачовско, ок?); силна балада от Scorpions, която доста слушам от няколко дни насам; единствената песен от новия албум на Linkin Park, която харесах (за старите им... фенове: абстрахирайте се от идеята, че това са LP и се наслаждавайте на гениалността на това чудо); и за финал - една песничка на Red, които макар да не могат да достигнат Already Over (най-големият ми шедьовър) пак правят силни песни.

Графа - Невидим
Black Strobe - I'm a man
Scorpions - Lonely Nights
Linkin Park - When they come for me
Red - Fight Inside

Невидим... за тебе сякаш съм невидим! Rly, Графе? Rly, Влади Ампов? Вадиш още три такива песни и ти влизам във фен-клуба. А вие, висящи в блога ми кибици, насладете се на музиката, която ви предлагам. Животът е музика, музиката е живот. Райт?

Halloween 2010 - Снимки

"Heads - you live. Tails - you die."

Подробният ми коментар за тазгодишния Хелоуин по-късно през седмицата. Сега само малко снимки, защото взе да става традиция.




За снимки от предни години цъкнете тук за 2008 и тук за 2009. Ако бях отделил няколко дни да обмисля как точно да направя грима си на Two-Face щеше да се получи по-добре, но и така съм доста доволен. Догодина повече.

Подкаст: BIRECAST Брой 9 - Spider-Man, Venom и филмите на Sony/Marvel

BIRECAST отново е тук! След като последните два месеца бяха доста натоварени, деветият брой на подкаста, в който си говорим за най-разли...