Туризъм край Виноградец: Коджа тепе

Преди няколко дни, по идея на лицето с кодово название „Пачо”, заедно с него направихме кратък поход към Сунгурлийската могила, която се намира недалеч от родното ни село Виноградец в посока юг-югоизток. В клипчето, което записахме на върха на могилата, давам горе-долу ясни обяснения за това къде точно се намира тя (а и самият Виноградец), както и кои други населени места се виждат от върха. Та оттам е клипче номер едно, което може да гледате тук:

Клип от върха на Сунгурлийската могила

Мисля, че дори в самия клип се вижда възвишението между Виноградец и Ветрен (който поради неясни причини се води град, хохохо). Още в онзи ден решихме това да е следващата ни цел и днес, 25 април, се запътихме точно натам. Използвайки Google Maps се опитах да подготвя една карта, на която с някаква известна точност да се вижда пътят, по който минахме, но поради причини, които ще посоча надолу, линията, която виждате на картата, е доста измислена и показва просто горе-долу как се движихме.


Карта на похода. Натиснете върху картинката, за да я видите по-ясно. (Легенда за точките: червена - място на излизане от Виноградец, лилава - каменната кариера, бяла - върха на Коджа тепе, светлозелена - снимки преди спускането в гората, сива - гъстата гора, жълта - място на влизане във Виноградец)

Излязохме от селото от доста неудобно място, поради което се наложи да правим маневри още в самото начало. Евентуално стигнахме до познат път, който ни заведе до старата каменна кариера над Виноградец. Изкачихме се по лявата й страна, след което тръгнахме навътре в горичката отгоре. И оттам започна лутането...

Каменната кариера над Виноградец

Поглед към Виноградец от върха на каменната кариера

Причините, поради които съм сигурен, че на картата не съм посочил точния път, по който вървяхме, са няколко. Първо: на картата в Google Maps е трудно да се ориентираш за това откъде точно си минал. Едно е да гледаш всичко отгоре, друго е да си забутан в някоя горичка и около теб да се виждат само дървета. Второ: обикаляхме изключително много. Тъй като за първи път ходим толкова навътре, беше нормално да не сме наясно какви пътечки има и откъде точно може да се мине. Така че движението ни бе ужасно хаотично, дори съм сигурен, че сме се връщали обратно към селото поне на няколко пъти, след което отново сме поемали към целта ни. Поне няколко S-образни маневри направихме със сигурност. Така беше до момента, в който не попаднахме на една стара пътека, предполагам използвана някога от овчари, която ни заведе до стар циментов път, водещ към върха на целта ни: Коджа тепе.

Малко на запад над каменната кариера: поглед към Коджа тепе

Интересно е, че по старата пътека (която сега мисля, че се използва от ловци, тръгнали на лов в района) имаше цели две чешми, които са от полза ако не за пиене, то поне за да намокриш тялото си в борбата с препичащото слънце. Малко детайли: тъй като не се бяхме разбрали предварително дали походът ще е в понеделник или във вторник, тръгването ни стана малко инцидентно и доста късно през деня. Излязохме от самото село към 14:30-14:45, което пък би трябвало да ви подсказва, че пролетното слънце беше в пика си и напичаше солидно. Опасността да получа земеделски тен беше голяма, тъй като напълно в реда на нещата носех бял потник, който обаче свалих за удобство. Облякох се отново едва към върха на Коджа тепе, където вече духаше по-солидно и дори суичърите, които през повечето време бяха вързани около кръстовете ни, влязоха в употреба.

Една от чешмите по пътя нагоре

За съжаление се убеждавам, че просто снимките не могат да уловят атмосферата на дадено място – нито красотата му, нито наситеността на цветовете, нито полъха на вятъра или звуците, които насекомите и птиците издават. Всички тези ужасно поетични неща просто не могат да бъдат уловени дори в кратък клип (каквито ще видите няколко по-надолу), а още по-малко в снимка. Точно затова не съм качил много от снимките на пейзажите, които видяхме и които не изглеждат толкова добре на снимка, колкото на живо. Интересно бе, че дядо ми ни бе предупредил предния ден, че е по-добре ако ще се изкачваме да го направим рано сутрин, когато змиите все още няма да са се показали. Да, змии. Доколкото знам има смоци (по-точно наименование не знам, хъхъ) и по-лошото: усойници, които май са дори отровни. Та в самото начало на краткото пътешествие основната ни тревога бяха евентуални срещи със змии, но в един момент това остана на заден план. Даже мисля, че не видяхме дори една змия, но за сметка на това бе пълно с гущери с най-различни размери. Надраснали сме желанието да ги тормозим, така че по време на похода нито един невинен гущер не пострада, освен ако случайно не сме настъпили някой.

Бях стигнал до циментовия път, който води към върха на Коджа тепе, т.е. към целта ни. Сега, поглеждайки, че съм описал всичко в едва няколко реда, съм сигурен, че не може да ви стане ясно колко труден де факто бе пътят ни дотам. И то не заради друго, ами заради факта, че не бяхме ориентирани и (отново казвам) вървяхме в този район за пръв път, нищо, че сме имали възможност да го направим по всяко време през последните 10 години (защото като по-малки не е възможно просто). Пътят от последната къща на Виноградец край която минахме, през каменната кариера, през горичката над нея, през овчарската/ловна пътека до самия циментов път, водещ към върха на Коджа тепе, ни отне над час.

По циментовия път нагоре бе лесно. Бързо стигнахме почти до върха. Най-високата достижима точка де факто се явяваха някакви стари сгради, чието някогашно предназначение не ми е известно. Факт е обаче, че от тях са останали само поддържащите колони и плочите, който служат за подове на отделните етажи. Изглежда е имало доста посещения преди нашето, но интересното е, че следи бяха оставили само лица от вече споменатия Ветрен. Предположихме така, защото имената и прякорите, изписани по стените на разбитите сгради, не ни бяха познати. Човешката простотия няма граници, наистина. 

Нещо в тази връзка, което държа да отбележа, е, че някоя доста смела двойка е правила секс сред природата, при това безопасен, много близо до самия връх. Откъде знам? Отсрани на пътечката, водеща към върха, ясно личеше доказателството – изхвърлен презерватив. Доста смело ми се струва човек да се занимава с подобни неща на толкова открито и на толкова високо, но сигурно гледката, която сме се опитали да уловим в снимката, е повлияла на тази неизвестна двойка възбуждащо. Забавно.

Пачо посочва доказателството за това на какви места са способни да се обичат хората. Ако не вярвате - цъкнете върху снимката, за да я видите в голям размер

Близо до върха бе и първото удобно място за снимки. Точно затова тук текстът ми ще е значително по-малко и ще разчитам на снимка и клип, за да ви стане ясно къде бяхме и какво се виждаше оттам.

Клип от (почти) върха на Коджа Тепе

Град Септември - изглед от върха на Коджа тепе (посока югоизток)

И тук стигаме до една доста интересна част от самото пътуване – слизането. От Сунгурлийската могила беше лесно и забавно – тичахме от самия й връх до подножието, като ускорението, което ти дава наклона, е доста добро и изживяването е доста запомнящо се. Яко, ако мога да използвам тази не особено симпатична ми дума. От Коджа тепе обаче нямаше как да се слезе с тичане. Всъщност имаше възможност да слезем по южния му склон така, но евентуално щяхме да се забием в някое дърво някъде в ниското, а и изглеждаше прекалено стръмно. Заради това, а и за да не се връщаме по предни път, решихме да слезем по източния склон. Де факто се намирахме югозападно от Виноградец, като на изток се виждаха доста по-скромното Ала тепе и самата Сунгурлийска могила, която бяхме посетили няколко дни по-рано. В далечината зад нея пък се белееха първите блокове на Пазарджик. Интересно е, че той се вижда от това разстояние. Не знам какво е разстоянието в права линия, но ако се движиш по готовия път Виноградец-Пазарджик разстоянието е малко над 20 км (мисля).

Малко под върха на Коджа тепе. В далечината (там, накъдето гледа Пачо) се вижда Виноградец, а точно пред нас е гората, през която минахме на връщане

Но се отплеснах. Та решихме („гениалната” идея бе моя) да се спуснем по източния склон. Проблемът бе, че десет метрата под края на вече утъпканите пътеки, започваше гъста гора. Но това вече наистина си бе гора. Всяко споменаване на гора или горичка по-горе в този пост, посочва място, което не може да се сравни с гъстотата на това, което бе пред нас. Не особено високи дървета, но изключително нагъсто, като най-ниските им клони бяха на по 50 см над земята. Преминаването през тази гора беше колкото забавно, толкова и объркващо на моменти, просто защото липсата на пътеки или следи от някой друг, минавал по този път преди теб, някак те кара да се замислиш дали спускането изобщо е добра идея. Иииии клип от (приблизително) средата на гората в едно горе-долу по-просторно място:

В гората върху източния склон на Коджа тепе

Не съм сигурен, но мисля, че преминаването през гората, в една посока, без излишно въртене наляво-надясно, ни отне поне 20 минути. Там вече се убедих, че идеята с нас да имаше момичета (я забавната Стойка, която имаше желание, я прекрасната ми приятелка, която е по-умна от нас и нямаше никакво желание) е била наистина лоша. Не се сещам за позната представителка на женския пол, която да не започне да мрънка при несигурното преминаване на гората. Избирането на посока за минаване (което показва, че не знаеш къде си и най-често е на принципа „там, където има най-малко клони”), шибащите те през лицето клони и тръни, дори когато си наведен, а и постоянното спускане надолу са все неща, които не всеки би сметнал за забавни. Е, беше забавно. И все пак бяхме доста щастливи, когато най-накрая излязохме на някакъв стар път, който ни отведе до канала, минаващ покрай Виноградец. Движейки се по канала стигнахме до старата помпена станция, а натам пътя обратно към Виноградец бе лесен. Всъщност това беше пътят, по който трябваше да тръгнем от самото начало, но може би нямаше да е толкова забавно ако го бяхме направили. Целият поход ни отне 3 часа.

Написването на този пост бе доста разпускащо занимание. За тези, които са успели да го прочетат (а също и изгледат/разгледат) – надявам се да ви е било интересно. Лично на мен ми е странно, че за толкова години не бях ходил по тези места. Гледките, които могат да се видят може и да не са сред най-красивите в България, но определено си струват усилията и лично в мен засилиха обичта към родния край. Сериозно. За Пачо не знам, но съм сигурен, че той поне е доволен, че въпреки че изпусна да направи тренировка във фитнеса, успя да направи солидна кардио тренировка. А и голям плюс е леееекия загар, който кожата хваща по време на такъв поход. Та... ако имате някоя по-отдалечено от градската суматоха населено място, което да посетите, примерно малък град или село, възползвайте се. Отидете там и дори да мислите, че около него няма какво да се види – опитайте. Предполагам, че все ще изскочи нещо интересно – я гора, я хълм, я нещо друго. Селският туризъм може да е забавен.

Mortal Kombat: Legacy

MORTAL KOMBAT: LEGACY
Линкове в YouTube


__________________________

Ясно е, че имам доста nerd-ски черти, които, макар и заспали от няколко години, понякога се появяват прекалено силно. Едно от нещата, на които моето младо Аз бе голям фен, е "Mortal Kombat" франчайза (не се сещам за добра българска дума, а и май си нямаме). Колкото и да е странно, бях фен на игрите в по-малка степен и в доста по-голяма на филма и сериала, който се въртеше по Нова ТВ по едно време (ако не се лъжа). Оттук следва, че с голямо задоволство приех идеята за Mortal Kombat: Legacy - новите web-епизоди по темата, които всеки, който има желание може да гледа напълно свободно и легално онлайн.


Историята около MK: Legacy в сбит вариант е следната: млад режисьор (Кевин няма-значение-кой) прави кратък клип, който може да мине за интро/трейлър на евентуален филм по Mortal Kombat игрите, но (както е модерно) в по-реалистична обстановка. Фентъзи елементът е оставен на по-заден план, като дори историите на герои като Reptile и Барака са раказани по по-реалистичен начин. Клипчето се казваше "Mortal Kombat: Rebirth" и като че ли се хареса на интернет общността (включително и на прекрасния автор на този блог), което пък доведе до едно малко чудо: Warner Bros дадоха зелена светлина на идеята за web сериал с кратки, 10 минутни епизоди, който да доразвие историята представена в Rebirth.

Самият сериал ще проследи много от героите от игралната поредица по пътя им към турнира Mortal Kombat. Това ще стане в продължение на 10 епизода, като нов епизод ще бъде пускан всяка седмица. Якото в случая е, че не е задължително да сте запознат с MK, за да схванете за какво става дума. Предполагам, че е голям плюс да сте наясно поне с основната идея, но не мисля, че е задължително. Отделно сериалът е много добре направен като за нещо, което се разпространява безплатно (все пак WB са наляли доста пари в него), и определено може да хване окото на всеки зрител. До момента има излезли два епизода, в които действието се върти около Jax, Sonya Blade, Kano и Stryker.

Да, дори не е нужно да ги теглите, макар че ако искате - има ги в замунда, даже със субтитри на български. Препоръчвам горещо, това е ясно. Колкото до забележки... ами това, че са кратки малко ме дразни. Даже при втори епизод положението е доста зле - минута и половина "какво стана миналия път" и минута и половина за финални надписи. Де факто новият епизод беше едва шест минути, което дори за кратки web епизоди е малко.

PS: Прочетох си поста и ми се струва, че не звуча достатъчно убедително... Няма проблем, вдигаме нивото на убедителност и изкрещяваме в лицата ви, хвърляйки слюнки, докато вените по врата ми са на път да се пръснат:

ГЛЕДАЙТЕ ШИБАНИЯ "MORTAL KOMBAT: LEGACY"! АКО ПОНЕ НЕ ОПИТАТЕ НАЙ-ВЕРОЯТНО ЩЕ ВИ ИЗПОПАДАТ ЗЪБИТЕ, ЩЕ ОПЛЕШИВЕЕТЕ, ЩЕ ВИ НАПАДНЕ АКНЕ И РАЗСТРОЙСТВО/ЗАПЕК (кой от каквото се плаши повече). ГЛЕДАЙТЕ... ШИБАНИЯ... "MORTAL KOMBAT: LEGACY"!

Finish him...

Копривщица

Не знам на колко от вас им е известно, но аз чак наскоро разбрах за движението „Опознай България - 100 национални туристически обекта“. Идеята, в общи линии, е да се подтикнат повече хора да посетят може би най-значимите туристически дестинации в страната. Идея, която лично на мен като човек, който не е обикалял кой знае колко из родината, силно ми се понрави. И хоп - първото посещение вече е факт.

Паметника на Тодор Каблешков. И до него аз.

Този уикенд с приятелката ми, няколко нейни колежки и приятеля на една от тях, посетихме Копривщица. Последното ми посещение там е било преди около 14 години (т.е. в първи клас), така че определено ми беше интересно да го посетя отново. Крехката ми възраст по време на предното посещение, а и времето, което е минало оттогава, бяха поизтрили почти всички спомени за мястото и сякаш го посещавах за пръв път. А определено имаше какво да се види...

Но да започна отначало. Ако не разполагате със собствен транспорт или ви се струва лудост да използвате колата си, за да пътувате по подобни места, имате два избора: автобус или влак. Влакът от София до Копривщица се движи горе-долу 2 часа, а от гарата (която е на 8 км от самото градче) до самия град се стига с бусче. Приемливо. Тези, на които не им се занимава с подобно начинание, могат да опитат с автобус от Пловдив или София (за такива знам със сигурност). От други населени места не знам да има транспорт, но е факт, че тези два града като че ли са най-добрите изходни точки за всякакъв туризъм. Както и да е, отплесвам се с глупости.


Къщата музей на Тодор Каблешков. По същия модел ще бъде изградена и нашата бъдеща къща (където ще има специална стая с табела "ПАЧО" над вратата)

Какво може да се види в Копривщица? Предполагам, че е повече от ясно и затова няма да се спирам подробно, но все пак ще кажа няколко думи. Както може да проверите и в списъка с 100-те национални туристически обекта, основното са няколкото къщи-музеи из градчето, сред които тези на Георги Бенковски, Тодор Каблешков и Димчо Дебелянов. Също така си струва да се отбележат мост "Първа пушка", където, представяте ли си, е изгърмяла първата пушка, подсказваща началото на Априлското въстание, както и големичкия паметник на Георги Бенковски близо до неговата къща-музей. Съвет: не се опитвайте да катерите стълбите тичайки. Зле е за сърцето.


Мост "Първа пушка". Бях забравил моята, иначе щях да направя възстановка специално за вас.

Обиколката на шеста музея може да бъде извършена с един-единствен билет на цена от 2 лв., така че това е най-малкият проблем. Не е нужно дори да нощувате, както направихме ние, макар че може би е добра идея. Ние бяхме отседнали в "Боримечковата къща", която (както отново се досещате) представляваше приятна къща с типичния старовремски тип. Естествено, направен й е основен ремонт, който да я направи перфектно място за отсядане, но е запазено най-важното, а именно атмосферата. Имаше дори малка библиотека и аз се насилих да прочета едно кратко крими на Чейс за малкото свободно време, което ми остана. Не го правя често, но да, рекламирам ви мястото. Ако решите да ходите и се чудите къде да отседнете за една-две вечери - препоръчвам мястото. До такива работи (безплатна реклама в блог) се стига, когато хората предлагат добри неща.


Изгледът от мост "Първа пушка"

Нещо, което ми се наби на очи, е елементът "пари". Немалък брой механи и магазинчета с разни я качествени, я не сувенири, целят да приберат парите на туристите. Да, знам. Това е туристическо градче и това е напълно нормално. Ако го няма този елемент, Копривщица почти сигурно ще изчезнe от картата. И все пак... не знам, обикаляш из музеите и четеш историите на хора, дали живота си за една идея, и минути по-късно можеш да си купиш мини черешово топче. Дори аз не знам какво ме тормози в цялата работа, но исках да го отбележа.

Най-големият плюс обаче е природата. Особено рязката смяна София-Копривщица те кара още повече да цениш зеленината около теб и покритите със сняг върхове на Стара Планина, които са дяволски красиви. Нели спомена, че разбира явната любов на авторите от тези райони към природата, проявила се в произведенията им. Наистина е нормално да пишеш прехласнато за природата, когато тя е около теб в цялата си прелест. Дори аз се почувствах вдъхновен, но сивотата на ежедневието бързо отне това чувство. Поне стигнах до интересен извод (доста очевиден, отново): природата е тази, в която хилядолетия наред се е развивал човешкия вид, а не сред асфалтовите улици и бетонните стени. Напълно нормално е човек да я обича и да обича да е сред нея. Все пак сме животни, в известна степен.

Отново се отплесвам. Идеята на целият този пост бе да ви провокирам, мисля. Ако имате възможност си вдигнете задниците и идете да видите това място. Или някое друго, което си струва да се види. Обикалянето из страната е силно релаксиращо занимание, а го има и желанието да се ловят печати... Притежателите на книжки ще ни разберат :D

Уникално силен надгробен паметник, за който така и не разбрах на кой е. Мисля, че е на семейството на Тодор Каблешков, защото беше точно до неговия гроб.

PS: Снимките са яко random, колкото да е шаренко. Фотограф: Нели Д. (inlove)

Вежди


Бел.Биров: В никакъв случай не целя да се подигравам с Панайот Волов. Демотиваторът е просто шега. Бях в Копривщица (за това по-подробно скоро) и погледът му на тази снимка просто ме порази и ми се заби в главата. Една колежка подхвърли, че имаме лека визуална прилика (мнение, което не споделям) и се появи това.

Има извънземни?

Няма извънземни (склонни/способни да се довлекат до Земята)! Няма извънземни (пак същото в скобите)! Няма извънземни! Няма извънземни!

.........

След като чух по телевизията (мисля, че в реклама на "Шоуто на Иван и Андрей", което, слава на мен, никога не съм гледал), че ФБР са потвърдили кацането на летяща чиния, реших да google-на въпроса. И не щеш ли взеха, че изскочиха няколко резултата от последните дни, в които се говори, че ФБР били разсекретили доклад от Розуел за прословутия инцидент в средата на миналия век. Оу... really? I mean... really? Супер недоверчиво "Really?".

Макар новината на български да се срещаше и в "новинарски" сайтове, не открих някой чужд новинарски сайт да я е публикувал с точно същото съдържание. Примерно CNN мълчат като пукели по въпроса. Естествено, има го варианта и за конспирация. Замислих се за секунда и след това си казах, че съм прекалено млад и добре изглеждащ, за да вярвам в множеството конспиративни теории, които самотни мъже на средна възраст измислят, дремейки пред компютрите си с унесен поглед и зле поддържана брада.

И какво направих? Отидох на сайта на ФБР. Лесно било, за пръв път влизам и май няма да повторя. Отворих прословутия документ, който представлява всъщност сканиран лист хартия, и от прочетеното се филмирах лекичко. Като цяло си мислех, че цялата история е малко бутафорна, но в доклада си го пише: тела с хуманоидна форма, облечени в сребрист материал. Ако не са руски шпиони, дегизирани посредством радиация, не знам какво може да е.

Големите ми проблеми от цялата работа са два: 

1. Много мразя да ме дразнят по подобни въпроси, особено след като скоро съм се филмирал с "Batlle: Los Angeles" за това колко ми е противна идеята да съществуват инопланетяни, склонни да си докарат бледите задници на земна почва. Трибуквен за разпространяването на такива новини! Предпочитам да ме лъжат. Да.

2. Влизането ми в сайта на ФБР се получи някак от самосебе си и през цялото време си мислех как внимателно се следи какво гледам там, IP-то ми бива записано, проследено и т.н. Чакам агент Смит и брат му на вратата до края на деня, да?

PS: Няма извънземни, склонни/способни да се довлекат до Земята! Няма извънземни...
PS2: Добрата новина е, че 60 години по-късно все още не са дошли да ни изпепелят, изкормят, изядат, е*ат майките ни.
PS3: Наскоро ме болеше дясното ухо и се замислих за вероятността вътре да има червей за контролиране, подобен на тези, които използваха извънземните в сериала "Първата вълна". Теорията ми пропадна, но ако вас ви заболят ушите се замислете.
PS4: Дали след като писах за това в блога няма да привлека извънземно внимание? Ей, шитхедс, стойте далече от мен! Хапя :)

Ревю на WrestleMania 27 (видео)

E, все пак ми се отдаде възможност и го записах, макар и да не се получи особено добре и като качество на записа (записването на изкуствена светлина е лоша идея), и като качество на казаното (просто вече много неща не са ми пресни). И все пак казах по-основните неща, които исках да кажа. GG.

ЧАСТ ПЪРВА

ЧАСТ ВТОРА

Enjoy :)

Жив съм, baaaaay-baaaaaay!

Жив съм, бе, жив съм! Убеден съм, че така трябва да започва първия пост в блог, чийто автор не се е вясвал по мониторите ви от няко...