Пилешките хапки на Бирето


Кхъм-кхъм: не очаквайте някакъв идиотски разказ или нещо подобно. Това е готварски пост!

(време за осмисляне...)

"Готварски пост в този блог?" Ооооо, да, хохохо. Напълно свободни да се откажете да четете още сега, въпреки че ще изпуснете поредната порция (no pun intended) самохвалство от моя страна. Досега обаче никога не съм се хвалил с нещо сготвено, може би защото не бях готвил... В последно време обаче развих известен интерес към кулинарията и имам намерение да се похваля със снощната вечеря, която бе приготвена от мен. Напълно сериозно: сега ще обясня какво и как готвих. Все още имате шанс да спрете.

С това заглавие на поста няма да е изненада, когато кажа, че готвих пилешки хапки. Баба ми ме зареди с едно замразено пиле, което се размразяваше цяла нощ. На сутринта гърдите му бяха най-брутално отрязани (слабак си, д-р Енчев), след което почистени от кожа и жили и надробени на маааалки кубчета (още по-слаб си, д-р Енчев). Всъщност... не всички парчета бяха кубчета. Имаше ромбове, триъгълници и т.н., но не е важно. Важното е, че го нарязах без нито едно порязване. След това, опирайки се горе-долу на рецептата на неизвестна българска домакиня, ползваща интернет, приготвих марината, в която трябваше да престои месото. Състоеше се от: прясно мляко, зехтин, горчица, лук, соев сос, черен пипер, сол. Месото престоя около три-четири часа в тази смес и в хладилника. Определено имаше полза...

Тъй като съм велик готвач (това беше третото нещо, което приготвям) реших, че мога да си позволя да смеся рецепти. И отново тъй като съм велик готвач - успях! Хъхъхъъъъ. След като месото бе изкарано от марината, трябваше да бъде панирано, като за целта използвах панировка, наподобяваща (поради липса на продукти) тази на KFC: първо всяка хапка се потапя в смес от мляко и разбито яйце, след това в брашно, смесено с червен пипер, черен пипер и сол. Последва пържене и още тогава се усети приятни им аромат. При толкова подправки остава да нямаше аромат... Иначе многото мляко беше с цел месото да остане възможно най-крехко, тъй като не харесвам сухо месо. И се получи. Хапките бяха доста вкусни и дегустаторите ги харесаха повече от предния ми опит (вратни свински пържоли, също престояли в марината, но по-различна). Липсваше им само малко сол, но не исках да прекалявам - сол се добавя, но не се вади, u know?

Творението ми бе сервирано с бира и пържени картофи (които обелих и нарязах, но признавам - нямах голяма роля в пърженето). Съжалявам, че нямам снимка, но по-важното беше да бъдат опитани, не заснети за идните поколения. Та така... лека-полека ще стана и добър готвач. Мега яко е. Дори да си двуглав, читателю, опитай да готвиш! Не винаги ще има жена около теб, която да пратиш в кухнята да ти направи сандвич...

Bazinga!
Мир.

С уважeние:
Chef Bire

Препоръчани песни - Част 62

Музиката е нещо велико. Днес например, разни простотии се опитват да ми скапят настроението още отпреди да се бях събудил. В момента обаче съм надул Limp Bizkit и това ми помага да остана позитивен (колкото и странно да звучи "Bizkit-позитивизъм" комбинацията). И тъй като музиката е важна и ни помага в тежки моменти (или прави хубавите още по-хубави), е важно да си споделяме разни песнички. Та ето я и 62-рата порция музикални препоръки, която имам за вас.

Да предупредя, че песните са силно разнообразни и съм ги наредил от най-лека (т.е. най-много хора биха я изтърпяли) към най-тежка (в смисъл, че dubstep-a не е за всеки). Цъкайте на имената, за да чуете песните в YouTube. Here we go:

Да, определено утре ще вали, щом аз препоръчвам песен на Бруно Марс. Нещо повече - тя е от саундтрака на следващия The Twilight Saga филм. Nice, a? Това настрана - имам си причини да харесам песента. Знаех, че ще я препоръчам още вчера, когато я чух за пръв път. Дори сега спрях Bizkit, за да си я пусна отново. Препоръките на YouTube понякога са от полза.

Търсачката твърди, че никога не съм препоръчвал тази песен, което е странно, имайки предвид колко стара е и колко я харесвам. Жанр: alternative, има както бавна част с акустична китара и само вокал, така и по-бърза с доста повече инструменти. Страшно описание, нали? Едно от най-важните неща обаче са фоновите вокали, които много напомнят българска народна песен. Сериозно - чуйте тази песен!

Тъй като пиша описанията подред, чак сега се усетих, че всички песни досега, включително тази, имат една специфична насоченост на текстовете си. Докато аз се карам на подсъзнанието си, вие може да изслушате този вариант на тъй популярната в момента песен на Example, дори вече да сте го слушали. И оригиналът, и този ремикс си имат качества.

Минаваме вече по-тежък режим, тъй като не всеки би харесал това electronic, не-знам-си-още-какво творение. За Glitch Mob разбрах от първия трейлър на Captain America, а това определено е най-допадналото ми тяхно творение. От 01:57 започва лудницата. Да, и аз не знам какво ми става... Сигурно защото няма силни жици напоследък.

И тук вече най-плашещото - dubstep по рап песен на Chris Brown... мисля. Не е важно на кой е оригиналът, важното е, че ремиксът е доста приятен. Вече често ми се случва да губя време, за да преслушвам dubstep ремикси на разни песни и май това е едно от по-приятните неща, на които съм попадал. Пробвайте, ако не издържите ви разбирам напълно.

И така. Приятно слушане! :)

Общежитие - 2011 Edition

Миналата година написах поредица от постове за това как протече процедурата с настаняването ми в общежитие. Тази година беше не по-малко... "забавна", и имам намерение да я опиша, макар сега да се котират най-вече историите за граждански войни и криворазбран национализъм. Глупав Бире.

Та... в определения за целта "настаняване" ден станах в 05:00. Тъй като съм глупав (както пише един ред по-нагоре) и нямам нито един номер на таксиметрова компания в телефона си, започнах с проверката на местата, където знам, е има таксита по принцип. Паркингът на старата автогара - празен като бутилка Pepsi след 10 минути в ръцете ми. Срещу адвокатурата - нито една паркирала кола. Само един женски манекен в магазин за бижута ми се присмиваше от една витрина. Спрях се и се замислих дали да не изчакам тролей... Тогава мозъкът ми взе, че проработи и с крясък "Newsflash, you idiot!" ме подсети, че при условие, че е 05:17, дори да се появи тролей, той няма да стигне навреме до ЖП гарата за влак в 05:33. Затова се затичах, колкото да се събудя и да си припомня колко неприятно ми е това занимание, стигнах до паркинга пред сградата на общината, където най-накрая открих такси. Пристигнахме навреме за влака, а там се засякох с една колежка и нейн познат, който вече е новият ми съквартирант.

Превъртаме на 06:10, когато пристигнахме пред Ректората. На стълбите пред главния вход се беше събрала тълпа от минимум 50 души, които вече чакаха за номерче. Което ме подсеща да ви обясня как става кандидатстването и настаняването в общежитие в ПУ:

1.Попълваш документи и ги подаваш. Чакаш класиране. Класирането излиза, заедно с датата, на която започват да дават настанителни заповеди.
2. Ако искаш прилична стая отиваш възможно най-рано (ама наистина рано, прочетохте, че 6 сутринта е имало 50 човека, райт?) и започваш да чакаш. Първо чакаш да ти дадат на ръка номерче, с което после да влезеш в самата стая, където дават настанителните заповеди.
3. След това чакаш за настанителна заповед. Доста дълго време и на неудобно място. 
4. След като най-накрая си получил настанителна заповед отиваш в определено общежитие (ПУ няма свои собствени и настанява на различни места из Пловдив), където чакаш на още две опашки (за подаване на документи и плащане на първа такса). 
5. Вече имаш стая, ключ и причина да мразиш бюрокрацията :D

След това разяснение да продължим: продължиха да се трупат хора до 07:00, когато най-накрая започнаха да раздават номерца. Не влязох кой знае колко късно, но номерът, който ми се падна, бе 156. Страхотно, нали? Новият ми съквартирант, който също не беше кой знае колко далеч зад мен, се бе сдобил със страхотния 282 или нещо подобно. Тъй като на мен ми се пази мястото (бил съм на общежитие и сега пак съм класиран), идеята беше той да се запише на празното място в моята стая. Между другото да благодаря на пича от Социално битови въпроси, който ни обясни тази схема. Не, че ще разбере, просто е културно... За да стане този номер дадох 156 номер на новия ми съквартирант. Оказа се обаче, че при мен вече се беше записало лице с първо име "Асан" (останалите две незапомняеми и без особено значение). Преглътнах и със сълзи на очи реших, че ще се наложи да сменя досегашната си стая. Новият ми съквартирант записа мен и него в стая със същия номер, но на горния етаж на общежитието (скоро ще стигна небето, srsly). Но имаше още една уловка - аз също трябва да вляза, за да потвърдя, че ще съм в тази стая и да си взема настанителна заповед. Успях да се сдобия с номер 269 и след около още 30-40 минути влязох и аз. Интересен факт: влязох с номер 269, оказа се, че в списъка с класираните за общежитие съм номер 69, а имам и 69 в телефона. Destiny.

След като взехме настанителните заповеди отидохме в общежитието, където, естествено, вече имаше нова опашка. Тъкмо се наредихме и... излязоха в почивка за 2 часа. Funny shit. В крайна сметка изчакахме, наредихме се отново, оправихме документите, след това чакахме на втора опашка, платихме таксите, отидох да изкарам ключове (защото винаги няма) и приключението приключи. Върнах се в Пазарджик с автобуса в 15:00, въпреки че планирах да го направя с влак в 11:45. Животът има навика да разваля планове.

И така, 10 часа стигнаха, за да се справя с това занимание. Не, че ми е проблем, вече е минало и ще се занимавам отново с това чак догодина и то за последен път в ПУ, така че не ми дреме особено. Не ми дремеше и че доста от предните номера бяха запазени за "наши хора" и се раздаваха настрани, доста след като опашката за номера вече бе приключила. Миналата година и аз успях да се уредя с по-преден номер, така че нямам право да се оплаквам, а и нямам намерение. Дразни ме само факта, че е явно, че цялата система с номерцата, чакането рано сутрин и огромните опашки не работи и въпреки това нищо не се променя. Но винаги има надежда. И така... за младите хорица, които някой ден ще се сблъскат с кандидатстването за общежитие в милия ми университет: късмет! :D Забавно е. True story.

Страхотен финал на US Open

Току що приключи мъжкият финал на US Open, продължил 4 часа и 10 минути. Новак Джокович и Рафаел Надал направиха един изключителен мач, който ми напомни защо тениса е един от малкото спортове, които са ме карали да се чувствам съпричастен на това, което гледам. Невероятна издръжливост и от двамата, невероятни разигравания и спасени топки. Това бе първият (и явно последен) мач от турнира, който имах възможност (донякъде и желание) да изгледам, но бе от онези мачове, които ме карат да се чудя защо по време на турнир от Големия шлем не живея пред телевизора.

Бях разочарован, когато разбрах, че Джокович е бил Федерер, но пък предпочитам него за победител с пъти повече отколкото Надал. Да, хейтър съм. Който ме има във Facebook и се е случвало да е в сайта, докато аз гледам мач на Надал, знае докъде мога да стигна в злобните си коментари. Едно обаче не мога да отрека: Надал е някаква шибана машина. В един момент имах чувството, че са махнали истинския Надал и са вкарали някакъв робот вместо него. Не мога да си обясня как човек може да тича така в продължение на 4 часа и да има толкова енергия, колкото Надал показваше. Че го хейтвам - хейтвам го. Това няма да се промени, човекът ми е неприятен, но няма как да не призная, че се бори като звяр, особено в края на третия сет.

Колкото до Джокович - уникален. Казваше ми някога Божилов (мой съученик и цар на интригите, за незапознатите) колко добър е Джокович, но не та не... Е, в последно време го вярвам. То си се вижда. Дори аз съзнавам колко добър е, без да разбирам почти нищо от тенис, освен базовите познания на правилата и акъла да знам къде да кажа "Алееее, луд ли си?". Заслужени победа и титла за него, да са му честити. Да са му честити и спечелените 2.3 милиона долара, хаха. Ще има заря у сръбско тази нощ...

И така, с краен резултат 6:2, 6:4, 6:7, 6:1 Новак Джокович победи Рафаел Надал и спечели US Open. И пак ще се повторя: страхотен мач, луди, на моменти нечовешки разигравания. Въобще не съжалявам, че половината ми време за сън тази нощ отиде в гледане на тенис. Другата половина ще иде за кеч, хохо.

PS: Джоковица е много симпатична мома. На нея й пожелавам тази нощ на шампиона да са му останали достатъчно сили, за да направи поне един победен пробив и на нея. Живи и здрави!

На по чаша пепси - Интервю с "CM Punk" (видео)

Извинявам се за лошото качество на звука. Windows Movie Maker е виновен, но пък качването на висококачествената версия (правена със Sony Vegas) ще отнеме доста време. Евентуално клипът ще бъде подменен. Приятно гледане! Доколкото е възможно...

Как ще откраднем несебърска мома за Болката

Имало едно време двама влюбени. Има ги и в момента де. Кодовите им названия ще са "Болката" и "Танчии" (с две "и", да). Та били (и са) влюбени. А любовта трябва да се подкрепя и да се насърчава (освен когато някакви лекета си въобразяват, че са влюбени в жена ми. Червата ви вадя и плюя отгоре, мизерници!). Точно това ще правим ние. Дами и господа, заблудени посетители на слабопосещавания ми блог, представям ви план за открадване на мома "PAIN IN THE ASS"!

*драматична музика, за да ви подговти за нещо епично*

В планът обаче няма нищо епично. Той е прост, семпъл, кратък и изцяло класически. Тъй като с лицето Пачо много харесахме престоя в Несебър, то ние ще се върнем там, за да вземем любимата на Болката и да я домъкнем в Marketplace, за да си живеят щастливо и спокойно, доколкото живота в кв. "Запад" може да е спокоен и щастлив. За целта ще са ни нужни: каруца с кон (или кон с каруца, пак ще свърши работа), Болката и малко зоб за Пачо.

Стъпка 1: Пристигаме в Несебър и си топваме гъзовете в морето, 'щото такива възможности не трябва да се изпускат.
Стъпка 2: Пачо пие зоба, за да се напомпат бицарите и да стане як като Попай. Аз стоя отстрани и пия Pepsi, защото съм пич и обичам Pepsi.
Стъпка 3: Отиваме пред Танчии.
Стъпка 4: Аз пускам "Боят настана" на Каналето и почвам да пея, за да привлечем вниманието на злия пазач Баща и потенциално опасните съседи.
Стъпка 5: Пачо разбива вратата/вратите с глава.
Стъпка 6: Болката влиза и дава букет рози на Танчии, за да я разчувства и подлъже по-лесно.
Стъпка 7: Ако стъпка шест не проработи, Болката бие шамар на Танчии, праща я да спи и я качва на рамо.
Стъпка 8: Болката товари Танчии на каруцата, аз пускам "Нас не догонят" на ТаТу и пришпорвам коня. Пачо остава да ни пази гърбовете докато наберем преднина. Лицето Баща ще е ядосан все пак.
Стъпка 9: Болката прикрива Танчии с тялото си и я държи да не избяга, в случай, че тя се съвземе.
Стъпка 10: Изчакваме Пачо на разклонението за Равда. В случай, че не се появи до час, решаваме, че е загинал геройски, борейки се за любовта на младите, и си тръгваме. Ако се появи, скача на каруцата и отпрашваме по обратния път.
Стъпка 11: Не пристигаме направо в Пазарджик, тъй като лицето Баща може да направи проверка там. Водим влюбените в "нашето китно село", черпим поп Митко с бутилка вино, той ги венчава.
Стъпка 12: Оставяме ги в опасния квартал "Запад", по възможност през деня, защото вечер могат да ни убият и да ни изнасилят коня. Младоженците влизат щастливи в общия си дом, ние с Пачо се връщаме в "нашето китно село".
Стъпка 13: С Пачо пием блага ракия за здравето на младите влюбени.
Стъпка 14: Геройски се качвам върху жена си. Пачо отива на фитнес.

И всички заживяли щастливо...

...докато лицето Баща не ги изнамерило.

Моят WrestleMania 28 Dream Card

Когато те напече Слънцето (с главна буква, защото ни е единствено...), ти идват някакви странни идеи. Може би затова от една седмица обмислям какъв е dream карда ми за идната WrestleMania 28 (началото на април 2012 г.). Още от април тази година е ясно, че главният мач догодина ще е Сина срещу Скалата (нямам против), но въпросът е дали ще има други изкушаващи мачове, подплътени със силни истории. Е, иска ми се да има. Измислих си един силен кард (по моите критерии) и заедно с малко разяснения го предоставям на вашето внимание:


Birov's WrestleMania 28 Dream Card:

-The Rock vs. John Cena (WWE Championship)
-Stone Cold Steve Austin vs. CM Punk
-Edge vs. Christian (No DQ Match)
-Triple H vs. Alberto Del Rio
-Randy Orton vs. Chris Jericho (World Heavyweight Championship)
-Sin Cara vs. Rey Mysterio
-Tag Team Championship Match

* The Rock vs. John Cena - Тук няма много за казване. Мачът беше уреден в първия RAW след WrestleMania 27 и е почти сигурно, че това ще е главният мач на идната Мания. Единственото, което може да попречи на осъществяването му е контузия на Сина или Скалата да се отметне от обещанието си и да се заеме със заснемането на "Феята на зъбките 2". Лично аз предпочитам този мач да е за WWE титлата, т.е. Сина да я спечели някъде в началото на 2012 (Elimination Chamber или най-рано на Royal Rumble, не преди това) и да я защитава на Мания. Това няма да повиши шансовете на шампиона. Нищо не пречи The Rock да спечели и мача, и титлата, и на следващата вечер да я оваканти.

* Stone Cold Steve Austin vs. CM Punk - Искрено се надявам участието на Пънк в историята с Неш-ННН-Лауриантис да приключи до края на 2011 г., за да е свободен за Мания за един толкова желан мач. Честно казано, мисля, че имам по-голям интерес към евентуален мач Пънк-Остин, отколкото към Сина-Скалата. Ако не друго промотата им ще са велики, а и образите им предразполагат към една страхотна вражда. Друг е въпросът ще се навие ли Остин (макар уж да намеква, че Пънк е човекът, с който би направил още един мач) и дали е в състояние да направи един приемлив за гледане мач.

* Edge vs. Christian - Също мач с въпросителна над себе си, заради контузията на Edge. Можеха още миналата година да го направят, но решиха вместо това да направят Дел Рио претендент (и след това да го накарат да падне от Edge, ама 'айде...). Сега, след търна на Крисчън и постоянното му мрънкане (дори против Edge) нещата си идват още повече на мястото. Не вярвам един-единствен мач да е чак толкова опасен за здравето на Острието. Едно No DQ условие ще им даде повече свобода и съм сигурен, че могат да направят страхотен мач.

* Triple H vs. Alberto Del Rio - Имам си теория, че цялата история с Пънк-ННН ще се окаже борба за власт между Джон Лауриантис (или/и Стефани) и ННН. Т.е., че Неш е с Лауриантис, който иска Дел Рио да е шампион, заради неуважението, което и Сина, и Пънк проявяват към него. И накрая да се стигне до златното момче на Лауриантис срещу Играта. Дел Рио може да спечели много от подобен мач, макар да се съмнявам Хънтър да е склонен да му даде победа.

* Randy Orton vs. Chris Jericho - Oтново мач в сферата на вероятностите, но няма лошо, все пак е dream card. Надявам се на този мач отпреди миналата Мания. След като Ортън изрита Джерико в главата през ноември 2010 г. (мисля), нещата се нагласиха добре за тяхна вражда, когато Джерико се върне. Идеалният вариант за мен е да коства титлата на Ортън, след което да я спечели сам и двамата да се бият на Мания за титлата. Това май е единствената вражда с участието на Ортън към която бих имал интерес изобщо (като изклюим фантазьорските, тип "Ортън-Rock", "Oртън-Остин").

* Sin Cara vs. Rey Mysterio - Единственият мач с участието на Мистерио, който искам да гледам изобщо. Ако се е възстановил до Мания ще ми е интересно да го видя срещу Син Кара. Двама маскирани кечисти, единият мексиканец, другият с тамошен произход... нещата си се нареждат сами. Въпросът е дали ще успеят да се сработят. Дотогава има много време и Син Кара може да посвикне на WWE стила, но все пак...

* Tag Team Championship - След като MITB бе изтеглено като отделно ППВ се появи проблемът, че много кечисти, които получават някакво (но не голямо) внимание, не успяват да се доберат до карда на най-големият турнир на годината. За догодина вместо смотан 4 на 4 мач предлагам един голям отборен мач за титлите по двойки, които (може и малко пресилено) се надявам, че ще бъдат издигнати дотогава. Нещо от рода на Air Boom vs. Kane/Big Show vs. Miz/R-Truth или каквато и да друга комбинация, ако бъде изградена качествено може да става за гледане.

Да, Миз не го виждам никъде близо до WWE титлата. В плановете ми освен в отбор с Truth (който може да е нещо голямо, тип JeriShow и Миз/Show, които бяха запомнени) мога да го сложа само в мач с Шеймъс. Млад лъв срещу млад лъв. Дали някой от двама им ще спечели от такъв мач? Ако е добър - да. Това е. По-основните мачове нахвърлях, защото в midcard-a е много трудно да се прогнозира (или да се желае) нещо. А за куфарчето на Браян и обещанието му да кешне на Мания - силно ме съмнява, че ще издържи дотогава. А за Тейкър... не съм сигурен, че е добра идея да се появява за тази Мания при условие, че няма някой, който да приемем като сериозна заплаха за стрийка. Сина е зает.

Това е. Един от мачове 2, 3 или 5 да се случи пак ще съм доволен. Ще разберем дали съм нацелил нещо... март месец догодина. Хахаха.

Бързи прогнози за WWE TLC 2017

Кърт Енгъл се завръща на ринга на WWE за първия си мач в компанията от 11 години насам. AJ Styles заменя болния Брей Уаят и ще се изправи ср...