Guest Booker 2012: World Heavyweight титлата до EC

Тук големият проблем бе, че билдът на реалния Chamber за титлата в SD бе съпроводен от смяната на двама бивши световни шампиони с две по-незначителни имена (Кали и Сантино), както и с това, че реалният RR победител Шеймъс не правеше нещо конкретно, ами само обикаляше и биеше някакви random хора. Затова смятам да подходя различно...


Най-важното: Oще в първия RAW (30.01) моят RR победител Уейд Барет открива шоуто и обявява, че на WrestleMania ще се бие за World Heavyweight титлата. Теди Лонг идва на ринга с усмивка на лице и дава на Барет да подпише договор за мач за титлата. След това GM-ът казва, че в такъв случай в SD ще обяви имената на шестимата души, които ще участват в Chamber мач за титлата на Daniel Bryan, в който ще бъде определен противникът на Барет за Мания. Самият Барет обвинява Лонг, че не се справя добре като GM и че не му е дал шанс за титлата досега. Преди Барет да успее да нарани Лонг, Ортън идва на ринга и Барет бяга през публиката.

В същия RAW Ортън записва победа над Долф Зиглър, а планиран Champion vs. Champion мач между Daniel Bryan и CM Punk завършва с победа за Пънк с DQ. Детайлите в друг пост.

В първият SD (03.02) след Royal Rumble се случват няколко важни неща:

1. В началото на шоуто Лонг обявява участниците в Chamber мача: Daniel Bryan, Big Show, Sheamus, Randy Orton, Mark Henry. Шестото място ще се реши в Open Invitational SD Battle Royal, в който могат да вземат участие всички кечисти от синия бранд. Хенри конфронтира Лонг за решението му и иска мач 1 на 1 за титлата, но вместо това бива отстранен без заплащане за неопределено време. След като охраната, дошла да изведе Хенри, е смазана от него, на ринга идва Big Show и го нокаутира.
2. Зад кулисите Шеймъс, Ортън и Шоу са в кабинета на Лонг и не са доволни от решението Хенри да е отстранен и да си почива до Chamber мача. Лонг казва, че така той няма да успее да набере инерцията, която те ще имат, а и не е сигурно дали изобщо ще участва в мача. Ортън иска Барет 1 на 1, но Лонг казва, че никой не е виждал RR победителя от понеделник. Вместо това са назначени мачове между стари познайници: Show/Bryan и Orton/Sheamus.
3. Sheamus def. Randy Orton – Чиста победа, Ортън не е доволен след загубата.
4. Промо на Браян, в което казва, че той продължава да се доказва – първо с победата си в тройния мач с клетка на Rumble-a, а сега и с предстоящата му защита в EC мача. Прекъснат е от музиката на Big Show.
5. Big Show def. Daniel Bryan – via DQ. Браян използва пояса си и удря Шоу в главата. Заключва го в LaBelle Lock след това, но Шеймъс идва на ринга и напада шампиона. Ортън се появява последен и просва Шеймъс с RKO.
6. Ортън е зад кулисите със сак на рамо, качва се в една кола и си тръгва без да даде обяснение.
7. Battle Royal за последното шесто място в Chamber мача за WHW титлата – Почти целият ростер на SD е там, като най-открояващи се са Коуди Роудс, Кали, Езикиел Джаксън, Джиндър Махал (дааа, тъжно, но факт). Изненадващо Уейд Барет се появява в началото на мача... и в крайна сметка го печели, елиминрайки Сантино Марела (хехе), ставайки шестият човек в Chamber мача. Шоуто приключва с Теди Лонг, който стои на рампата с неразбиращо изражение и гледа ухиления Барет.

Защо го направих: Ще стане ясно от промото на Барет, но като оставим това настрана мисля, че е изненадващо, а и Chamber-ът е пълен с наистина качествени имена. Но в промото повече.

Втори RAW (06.02) – Барет излиза на ринга с усмивка и казва, че е шокирал света. Той казва, че в SD ще обясни постъпката си. Конфронтиран е от Кофи Кингстън, който го обвинява за това, че въпреки че има мач за титлата на Мания, е отнел мястото в Chamber мача на някой друг заслужил кечист. Вметка: при мен Кофи е елиминиран от Rumble-а точно от Барет. Победителят от Rumble-a напомня това на ганаеца и двамата си уреждат мач. Уейд Барет побеждава Кофи Кингстън. В МЕ-та на същото шоу, в зрелищен Champion vs. Champion rematch, CM Punk побеждава Daniel Bryan.

Втори Smackdown (10.02):

1. Уейд Барет обяснява действията си – статистиката сочи, че победата в RR мача не му гарантира нищо. 2007-ма е била последната година, в която победител в Rumble мача е успявал да стане шампион на Мания (някои от вас може да си спомнят статията в WWE.com). Точно затова Барет е решил да не рискува и да се възползва от възможността, която „глупавият Теди Лонг” му е предоставил. Влизайки в Chamber мача, Барет ще се постарае да спечели титлата още там. Когато това се случи (защото според него е сигурно) ще имаме прецедент – той показва вече подписания от него и Теди Лонг договор, според който Барет е претендент за WHW титлата на Мания. Но ако дотогава стане и шампион, той ще е в легалното си право да не защитава титлата на Мания, тъй като не може да го направи сам срещу себе си. Теди Лонг излиза бесен на ринга, но Барет затваря устата му с шамар. Обявен е отборен ME – Orton/Big Show vs. Барет/Браян, като ядосаният Теди Лонг вдига залога: ако Ортън и Шоу победят, първият получава No Holds Barred Match срещу Барет следващата седмица.
2. Шеймъс се среща зад кулисите с Ортън и иска обяснение за миналата седмица. Ортън казва, че не е длъжен да обяснява нищо, просто вече нервите му не издържат и това е добре за него, и зле за противниците му. Шеймъс е противник в Chamber-a и трябва добре да запомни това.
3. Sheamus def. Cody Rhodes
4. Теди Лонг говори по телефона и казва, че все още не е ясно дали Марк Хенри ще вземе участие в Chamber мача. GM-ът приключва разговора, защото е извикал Big Show в офиса си. Пита го защо не му е помогнал, когато Барет го е ударил. Грамадата отвръща, че не е бодигард на GM-ът, а претендент за титлата и бъдещ шампион. В този ред на мисли, той казва, че не е честно при победа на него и Ортън тази вечер Ортън да получи това, което иска, а Big Show не. Теди Лонг схваща намека и при вида на юмрука на Show казва, че ако Show/Orton победят, Big Show ще получи 1 на 1 мач за титлата следващата седмица.
3. Също зад кулисите Браян посещава Уейд Барет и го поздравява за хитростта, след което му казва, че за него ще е чест да защитава титлата срещу Барет на Мания. Барет казва, че няма да е необходимо и Браян може да си спести любезностите. Партньори са само тази вечер и по-добре да победят, за да си спестят главоболия следващата седмица.
4. Big Show/Randy Orton def. Daniel Bryan/Wade Barrett – Шеймъс е на коментаторската маса. След мача той се качва на ринга и просва с Brogue Kick както Барет, така и Ортън. Вследствие на този мач за следващата седмица са назначени No Holds Barred мач между Ортън и Барет и мач за титлата между Bryan и Big Show.

Защо: При условие, че и двамата, които ще се бият 1 на 1 за титлата в последния SD, са участници в Chamber-a, не е проблем да има такъв мач, тъй като е все тая кой ще влезе вътре като шампион. Двамата имат история, мачът си има билд. Нека има интрига.

Трети Smackdown (17.02):

1. World Heavyweight Championship: Daniel Bryan © def. Big Show - Барет, Ортън и евентуално Шеймъс се намесват в мача, бият се край ринга и така нататък. В крайна сметка Браян успява да победи заключвайки LaBelle Lock, след като Show вече е проснат с Brogue Kick.
2. Ранди Ортън казва в интервю, че мелето в началото на шоуто е било само preview и е дошъл моментът за разплата – тази вечер ще победи Барет, в Chamber-a ще спечели титлата и ще се върне там, където му е мястото – на върха.
3. Шеймъс и Big Show са показани да се бият зад кулисите, тъй като изглежда Шоу обвинява Шеймъс за загубата си. Шеймъс пък му крещи, че щом досега не е успял да бие Браян, е нямало да успее и тази вечер. Намесва се половината locker room и двамата са разтървани, като Теди Лонг идва и гони Big Show от сградата, а на Шеймъс казва, че щом се меси в чужди мачове ще трябва да докаже, че и той може да победи шампиона – още тази вечер.
4. Daniel Bryan е на ринга и не е доволен от това, че трябва да има втори мач тази вечер. Той казва, че Теди Лонг е некомпетентен и се опитва да го саботира, но Браян ще докаже, че е по-добър от петимата в Chamber-a и ще запази титлата си в неделя. Шеймъс идва бесен на ринга и мачът започва.
5. Daniel Bryan def. Sheamus – via DQ. Подобно на мача им от реалния последен SD, Браян се подиграва с Шеймъс (шамари, плюнки), това вбесява ирландеца и той налага шампиона против нарежданията на съдията, което бързо го дисквалифицира. Браян си тръгва доволен.
6. Барет с промо, в което казва, че тази вечер приключва с Ортън. Отново показва договора си за мач на Мания и казва, че в неделя ще спечели титлата и Мания остава без МЕ (да де, схванахте).
7. No Holds Barred Match: Wade Barrett def. Randy Orton – Ортън е хвърлен през маса при опит за RKO, след което е довършен с Wasteland върху стол. След мачът все още бесния Шеймъс излиза на ринга и напада Барет. Това води Браян на ринга. Когато се свестява Ортън също се включва и шоуто е на път да завърши така както започна. Теди Лонг се появява на рампата и крещи за ред, но никой не му обръща внимание. Той се прибира зад кулисите, след което излиза заедно с Марк Хенри. Хенри се качва на ринга и премазва четиримата там, с което и билдът за Elimination Chamber мачът приключва.

Идеята: Идеята бе билдът да направи Chamber мача много по-непредвидим отколкото този, който ни предложиха WWE, като също така и да се опита нещо ново в лицето на Барет, опитващ се чрез договора си за титлата и вмъкването в Chamber мача да избегне „проклятието над Rumble” победителите и да си спести защита на най-голямото ППВ за годината.

Birov’s WWE Elimination Chamber 2012 – Кардът засега:

-World Heavyweight Championship – Elimination Chamber Match: Daniel Bryan © vs. Randy Orton vs. Big Show vs. Sheamus vs. Wade Barrett vs. Mark Henry
За втора поредна седмица се очертава да нямам интернет в Пловдив заради некадърното ръководство на общежитието. Опитите ми да крада от wi-fi-а на Handy също се оказаха неуспешни, така че най-вероятно седмицата в блога също ще е суха. Не, че сте се засилили да проверявате ежедневно. Просто да кажа.

Поне съм спокоен, защото съм напълнил харда с неща за гледане. Утре обаче най-вероятно ще бия път до Нова сграда на ПУ, само и само, за да се възползвам от интернета там и да си дръпна RAW. Сбъркан човек.

О, да, и вече имам Twitter. Който се интересува да пита. 'Ай!

Guest Booker 2012: Моят Royal Rumble

МАЛКО УВОДНИ ДУМИ

Отново дойде време за ребуукване. За разлика от миналата година, тази WrestleMania за момента се оформя с наистина добър кард. По-сериозният проблем бе може би в билда за нея досега и двете слаби ППВ-та Royal Rumble и Elimination Chamber. Точно затова реших отново да пренапиша „пътя към WrestleMania”. И отново: тези постове биха представлявали интерес само за кеч-фенчета, затова ако не сте: стойте далеч. Всичко в постовете Guest Booker е авторска фантазия и не отразява реални събития от WWE, a моята гледна точка за това как нещата щяха да са по-интересни. Поне за мен.

ПРОМЕНИТЕ ПО КАРДА И БИЛДА НА ROYAL RUMBLE 2012


Ще започна от Rumble-a, но без да правя някакви кардинални промени по карда му или билда на отделните мачове. Промените ще са малки и по-скоро козметични.

1. Undercard – кое остава същото и кое променям

  •  Никаква промяна по враждите за двете вражди за световните титли: Пънк-Зиглър и Bryan-Big Show-Henry. Дано ги помните, защото нямам намерение да преразказвам подробно билда. Само около WWE титлата да припомня, че Джон Лауринатис ще е съдия на мача Пънк-Зиглър и обещава да прецака Пънк. На последния RAW преди ППВ-то обаче става ясно, че на следващата седмица ННН се завръща, за да инспектира работата на Лауринатис, което кара GM-ът (и ЕVPTR) да се замисли върху плановете си..
  •  При Кейн-Сина има две разлики. Основата е същата: постоянен тормоз, най-вече чрез приятеля на Сина Зак Райдър. Първата разлика обаче е, че е на 16 януари Райдър е пребит от Кейн, но не губи US титлата в мач срещу Суагър. На 23 януари при втори побой, Райдър получава контузия на гърба и е изнесен от залата с линейка. Сина е озлобен, между него и Кейн е назначен мач за RR, като ще е No DQ Match (втора разлика). Райдър обаче е все още шампион, това е важно.
  •  В един от RAW-овете покрай Royal Rumble (преди или след) Ийв Торес получи мач за Divas титлата. При мен това е малко по-сериозна история: Ийв печели No1 Contender мач, но вместо да обръща внимание на шампионката Бет Финикс, тя е концентрирана най-вече върху Зак Райдър и случващото се с него. Най-важният сегмент тук е промо на Бет Финикс (заедно с Наталия), която обяснява, че разсеяността на Торес ще е причина за загубата й. Т.е. махам от карда на RR добавения в последния момент глупав tag team divas мач и вместо това слагам Eve vs. Phoenix за Divas титлата.
  •  Малко се издразних като на RR от нищото изскочи мач между Drew McIntyre и Brodus Clay. Поне в 1-2 SD преди това според мен трябва да се спомене за желанието на МакЕнтайър да участва в Rumble Match-a и Лонг трябва по-отрано да го предупреди, че за тази възможност ще трябва да спечели 1 на 1 мач на ППВ-то срещу „специално подбран противник”. Разбира се, няма да се обръща много внимание на историята, за да не се заблудят хората, че става дума за някое голямо име, но все пак мисля, че 2-3 сегмента преди това няма да са излишни, а и не харесвам ППВ мачове без никакъв билд.
2. Royal Rumble мача – общи бележки по билда

На RR мача се обърна доста внимание, но още малко нямаше да е излишно, най-вече чрез промота с участието на по-големите фаворити. Кое е важно да отбележим за билда на самия Rumble мач:

- Миз, Шеймъс, Барет, Роудс, че дори и Кофи са сред младоците, които казват в промота, че ще спечелят Rumble мача.
- Историята между Джъстин Гейбриъл и Коуди Роудс си се развива както и видяхме: Гейбриъл спасява разни хора от Роудс, имат спречквания.
- Миз е под постоянните атаки на завърналия се R-Truth.
- Шеймъс и Барет имат леки спречквания докато Шеймъс допремазва Джиндар Махал. Барет също записва победи срещу 1-2 по-малки имена, като на последния SD Ортън се връща и двамата имат ново сблъскване помежду си. Ортън също със заявка за победа, казвайки, че след загубата на титлата на Vengeance бавно е започнал да губи ритъм и сега е време да се върне на върха на WWE.
- Както и в действителност стана, Джерико проговаря чак в последния RAW и обещава „края на света, както го познаваме”.

3. Моят WWE Royal Rumble 2012

Задължително между мачовете има сегменти с теглене на номера. Страхотна традиция, дразни ме, че я махнаха, пък й това са последните и много важни моменти от надъхването за Rumble Match-a.

-World Heavyweight Championship – Triple Threat Steel Cage Match: Daniel Bryan © def. Big Show, Mark Henry

-Divas Championship: Beth Phoenix © def. Eve Torres
Лесна победа за Финикс. Наталия се опитва да се намеси, но е изгонена от съдията. Малко по-късно обаче Кейн слиза по рампата и ужасената Ийв се разсейва достатъчно, за да може Финикс да я просне за победата. Кейн се качва на ринга и се подготвя да пребие Ийв, когато започва музиката на Сина и той щурмува ринга.

-No DQ Match: John Cena def. Kane
Сина взима измъчена победа след AA върху маса, донякъде защото “embrace-ва the hate” и се озлобява по средата на мача. След мача Сина се прибира по рампата, объркан от поведението си (доколкото жалките му актьорски умения позволяват), а на ринга Кейн бавно се надига, смеейки се доволно.

-WWE Championship: CM Punk © def. Dolph Ziggler
Мачът се развива по абсолютно същия начин както се разви в действителност: Лауринатис на няколко пъти се оказва пречка за отбелязване на туша, но в крайна сметка Пънк печели мача. Въпреки това след последния гонг шампионът иска обяснение защо GM-ът (и Executive Vice President of Talent Relations XD) на няколко пъти за малко не му е коствал мача. Докато Лауринатис се обяснява, Крис Джерико излиза на ринга и просва Джерико с Codebreaker.

-2012 Royal Rumble Match - Бележки
- Разпределението в мача е по-различно: потенциалните фаворити не излизат почти изцяло сред последните 10, ами се появяват на горе-долу равни интервали в мача. Също така броят на джобърите е намален, а участията на Майкъл Коул и Карма не са се случвали.
- Коуди Роудс се задържа доста време в мача и подобно на истинския Rumble елиминира няколко WWE легенди (Лоулър, Букър, Road Dogg, а накрая и самия Мик Фоли), но в крайна сметка е елиминиран от Джъстин Гейбриъл. Между двамата вече имаше основа за вражда за титлата, така че Гейбриъл имаше нужда от нещо подобно, за да изглежда като по-сериозен претендент.
- Солидното представяне на Миз (и това, че елиминира R-Truth) остават факт, но е елиминиран към края на мача.
- Под номер 29 в мача влиза Джерико, който вместо да се качи на ринга, започва да обикаля около него, светкайки с якето си. Когато идва време за номер 30 Джерико е точно между рампата и ринга – номер 30 се оказва Гробаря. Тейкър слиза бавно към ринга и Джерико е принуден да се качи там (но естествено минава встрани). Останалите кечисти на ринга един по един стават жертви на атаки от Тейкър (нормалното при влизане на някой голям). Ранди Ортън е този, който успява да даде по-сериозен отпор на Тейкър, но в крайна сметка Ортън е изхвърлен от ринга. Почти веднага след това останалите кечисти на ринга успяват да се обединят и задружно да изхвърлят Гробаря. Една от онези „трудни” елиминации на едри кечисти. Идеята – хем Тейкър се завръща в мача (правейки го по-значим), хем показва сила, хем са нужни много хора, за да го елиминират, хем не прекарва много време на ринга (в случай, че все още се лекува от контузия или нещо подобно).
- Мачът продължава. След още няколко елиминации последните четирима в Rumble-a са Крис Джерико, Уейд Барет, Шеймъс и... Кофи Кингстън. Да, не се шегувам за последния. След маханаето на партньора му Кофи отново е вариант за запълване на дупки в upper midcard-a и това да е сред последните 4-ма ще помогне за тази му позиция. Все пак Кофи е елиминиран пръв и то от Уейд Барет. След няколко минути на ринга, Джерико поема контрола. Тогава обаче там се появява CM Punk, рита Джерико в главата, след което го изхвърля извън ринга и си тръгва. Джерико е елиминиран. Последни двама в мача остават Шеймъс и Уейд Барет. След още няколко минути мач между двамата европейци, Барет е този, който успява да прецака Шеймъс и да го изхвърли извън ринга. Т.е. победител в Rumble-a в моя вариант е Уейд Барет.

Нещата, които съм описал не са случайни (в повечето случаи) и ще са основа за случващото се в следващите два месеца. Това е едно от предимствата на Rumble мача, което за съжаление WWE не използват ефективно през последните години. От следващия път започвам със схемата от миналата година: всяка история до Elimination Chamber в отделен пост и малко по-подробно.

Шампиони след Royal Rumble:
WWE Champion: CM Punk
WHW Champion: Daniel Bryan
IC Champion: Cody Rhodes
US Champion: Zack Ryder
Tag Team Champions: Epico/Primo
Divas Champion: Beth Phoenix

Книги: Трилогията "Първият закон" на Джо Абъркромби - "Кн.2 - Преди да увиснат на въжето" и "Кн.3 - Последният довод на кралете"


 Съвсем наскоро най-накрая завърших фентъзи трилогията "Първият закон" на Джо Абъркромби. Изчитането й поради една или друга причина се забави доста - за първата книга, "Гласът на острието", съм писал още в края на август миналата година, като постът може да прочетете тук. От полза ще ви е, тъй като още там съм нахвърлял някакви бележки по  съдържанието на трилогията. Но все пак нека да дам някаква насока за историята като цяло:

Съюзът е в лошо положение. Кралят е развалина, престолонаследникът е по-скоро изнежена принцеска отколкото заслужил престола принц, всеки ламти за власт, има интриги. При тази вътрешна нестабилност на север се задава война, заради мъж, обявил се за крал на Севера. На юг гуркулите (тъмнокож силно религиозен народ) също все още представляват опасност, въпреки че са загубили предната война. И в тази наженена обстановка историите на главните герои се преплитат, правейки ги от незначителни индивиди в хора, пишещи историята на света. Добре ли беше? Не знам. Трудно се прави резюме на историята на хубава книга без да разкриеш нещо важно. Оставям това удоволствие на вас.

Мога обаче да посоча някои от важните и интересни неща за книгите:

  •  Трябва да знаете, че са пряко свързани една с друга. Т.е. не можете да прочетете само една. Историята е една цяла, макар и доста успешно (и логично) разделена в три книги с по 550-600 страници всяка.
  •  Действието се разказва от гледната точка на общо шестима герои, всеки от които адски различен от останалите. Абъркромби използва различен подход при писането на главите с отделните персонажи. Когато пише от името на инквизитор Глокта, например, освен описването на обстановка и случващо се, с наклонен шрифт са вкарани и мисли на инквизитора.
  •  Разнообразието от герои е голям плюс. Абъркромби ни представя много различни един от друг герои, всеки с негов си начин на мислене, виждане за живота, цели, поведение, външен вид. Тези герои обаче не са застинали в един момент, ами се наблюдава една постоянна еволюция, която мога да характеризирам най-вече като промяна към противоположното. В смисъл... добрите показват лоши черти, лошите показват добри черти. В крайна сметка в един момент всички започват да сивеят, което е добре.
  •  Цветната бруталност при писането, особено когато от Инквизицията измъчват някого, например. Има и две-три секс сцени, всяка от които описана по различен начин. Една конкретно, в останките на някаква сграда в Олкъс (ако прочетете ще разберете, няма да спойлвам), като я прочетох няколко пъти, за да схвана за какво става дума, се спуках да се хиля. "Аааааа! Доста време мина, казах ти..." :( :D
  •  Хумор. Има го. Обикновен сарказъм, тежък черен хумор. Всеки герой е по-своему не е с всичкия си, така че е нормално.

Това е общо за цялата трилогия. Идеята е да ви посоча основните неща, които аз считам за добри причини това да е следващото ви четиво. Струва си всяка една стотинка, поне от моята гледна точка, но наистина зависи от вкуса ви за книги (и за писане) като цяло.

Конкретно по втората и третата книга, за които досега не съм писал (като отново ще се постарая да не издавам нищо по фабулата):

Книга 2 - "Преди да увиснат на въжето" - При нея положението е малко по-сложно. Докато първата книга ни запознава с героите, то втората набляга най-вече на тяхното развитие/израстване/пропадане. Абъркромби успява да избегне финала, в който всичко се нарежда перфектно, което обаче може да не се хареса на всеки. Но не е болка за умиране - книгата е по средата на трилогията, междинна е един вид, и основната й задача е да развие героите. Също така ни запознава с някои нови, някои от които заслужават внимание.

Книга 3 - "Последният довод за кралете" - Тук вече идва лудницата. Всичко, което е изградено в първата и втората книга, стига до своята кулминацията в третата. От един момент нататък буквално във всяка глава става нещо важно и интересно, има адски много изненади и обрати, съвсем малка част от които бях успял да предвидя дори със своята богата фантазия. Лично за мен най-добрата книга от трите.

Дизайнът на двете книги е със същия страхотен стил като на първата. Евала на "Колибри". Вече започнах самостоятелния роман на автора - "Best Served Cold" (за него скоро) и бях супер недоволен от оформлението точно заради страхотния вид на трилогията (самостоятелната книга е издадена от "Бард"). Но това са детайли. Важното е, че препоръчвам трилогията "Първият закон" с две ръце. Цените и на трите книги вървят около 20 лв. Бъркайте в спестяванията и още утре към първата книжарница.
 
И четете повече :)

Препоръчани песни - Част 70

"I said I love you - don't ever fucking question that!"

Толкова е просто, да. Цитатът е от припева на четвъртата препоръчана песен. Този път разнообразие откъм изпълнители няма, но има такова в звученето на track-овете. Като за начало три парчета на Celldweller, който и преди се е появявал в рубриката. Препоръчвам metal ремикс на "So Long Sentiment", тъй като е доста сполучлив и песента звучи доста по-твърдо. Оригиналът също е много добър, така че чуйте и него. "The Wings of Icarus" и "The Sentinel" пък са инструментали с едно... ммм... трейлъроподобно, епично звучене. Смазват. Завиждам на Klayton за това как звучат "гласовете в главата му", наистина. Моите са по-зли и нямат такъв красив ритъм... :(

Royal Bliss пък са една много приятна банда, която случайно открих преди няколко години. Една тяхна песен ми е много любима и нямаше как да пропусна новия им албум, от който най-солидно впечатление ми направиха две песни. "With a smile" има по-рок звучене, напомня ми защо ги харесах. "I love you" пък е по-скоро балада, макар и не от обичайния тип. Колкото повече я слушам, толкова повече ми допада. Дайте им шанс, може да се получи и при вас. И да, цитатът горе е от нейния припев. И отново: толкова е просто, да.


Това е този път. Приятно слушане, дано си харесате нещо :)

WWE Elimination Chamber 2012 - Превю

Три седмици минаха почти неусетно и WWE Elimination Chamber 2012 е утре вечер. Лошото е, че не много се промени от поста ми с ранните прогнози. Случи се една сериозна (но неприятна промяна) в единия Chamber мач, а undercard-ът остава все така постен, което ще попречи на PPV-то да е сред "наистина запомнящите се". Може и да ме опровергаят, даже се надявам, но ми се струва малко вероятно... 

WWE Championship - Elimination Chamber Match: CM Punk (c) vs. R-Truth vs. Kofi Kingston vs. Chris Jericho vs. The Miz vs. Dolph Ziggler - Тук нищо не се е променило от предния пост. Важното е, че обърнаха внимание на всички участници в Chamber-a и нямаше промени в съдържанието му. Дори Кофи получи някакъв шанс да защити участието си както с думи, така и с два мача (Миз и Джерико, мисля). И все пак нещата се развиха така, че акцентът падаше прекалено много върху Пънк и Джерико и техните проблеми в частност, което пък ги направи единствените реални фаворити. Шансовете в мача са 50 на 50 за тях двамата, другите нямат никакъв реален (смислен) шанс за победа, което за EC мач е кофти. Въпросът е кой от двамата фаворити ще победи - кой ще бъде шампион и кой претендент на Мания. Залагам на победа на Джерико, той да си тръгне с титлата, а след това Пънк да получи реванш на WM.


Ambulance Match: Kane vs. John Cena - Очакванията ми за втори мач се оправдаха (напълно нормално), като изборът на gimmick за самия мач ми допада. Първият ambulance мач (Кейн срещу Шейн МакМеън, 2003 г.) намекваше, че двамата се мразят толкова, че един от тях трябва да си тръгне в линейка, за да приключи враждата. Да, наивно, но все пак това е кеч. Тук отново този тип мач се връзва доста добре с историята. Очаквам победа за Сина и даже ми се струва най-правилно той да победи, защото наистина се нуждае от тази "засилка" преди мача с Роки на Мания.

Divas Championship: Beth Phoenix (c) vs. Tamina Snuka - Няколко отборни мача, няколко staredown-a, няколко отбелязани туша от Тамина - достатъчно за divas feud, a? Пак е някакъв билд, а не като други изскочили от нищото мачове за титлата, които сме виждали преди. А и двете имат шанс да направят нещо гледаемо. Залагам на победа на Бет, която за Мания евентуално (и дано) да има сериозна програма с Наталия или Карма.

World Heavyweight Championship - Elimination Chamber Match: Daniel Bryan (c) vs. Cody Rhodes vs. Wade Barrett vs. The Great Khali vs. Big Show vs. Santino Marella - Големи проблеми с този мач... Марк Хенри, който бе задължителен за този мач заради това, че бе замесен в ситуацията около титлата, заради контузия бе заместен от Кали, който пък няма никакво място в мача. Коуди с неговата ИК титла не се връзва като победител, въпреки че заради представянето му през последните месеци заслужава мястото си вътре. И голямата глупост: заради втора поредна контузия на Ортън (която не знам дали е реална или просто поредната слаба история), той бе заменен в мача от... Сантино Марела. ОК, нищо против Сантино. Като комедиен образ човекът се справя страхотно, публиката го приема повече от добре. Големият проблем обаче е, че според мен такива глуповати образи нямат място в такива сериозни мачове. Разбира се, остава надеждата, че той ще бъде заменен в последния момент от някой - я Крисчън, я Алберто Дел Рио. WWE обичат изненадите в EC мачовете и подобен развой няма да ме учуди. Отсъствието на Ортън обаче рязко сваля от значимостта на мача, а и от интригата в него. Лично за мен Ортън беше с вторите най-добри шансове за победа (след шампиона Браян). Сега защитата от страна на Браян е почти сигурна, но пък той го и заслужава. Възможна изненада (друг победител) виждам само ако се сбъдне горното ми предположение и Крисчън/Дел Рио сменят Сантино в последния момент.

Големият проблем с това EC мачовете да са преди Мания отново се проявява: историите за Мания вече са тръгнали, горе-долу ясно е какви мачове се очакват и не всички участници в мача изглеждат с равни шансове за успех. Както и да е, ако има качествени спотове в клетките ще преживеем това... отново. Но другият проблем на ППВ-то остава: почти никаквият undercard, къде заради контузии, къде поради недостатъчно звезди, къде поради мързела на WWE да билднат мачове за US и Tag титлите. Виждам малка вероятност Primo/Epico да защитават срещу The Usos, но в това няма да има много логика. Също така Шеймъс можеше да получи някаква кратка вражда, която да му даде още повече инерция след победата на Rumble-a, а не да стои без мач на това PPV. 

Как да е, каквото не ми харесва ще го оправя като почна с ребуукването. Не ни остава друго, освен да се настроим позитивно и да се насладим на това, което Elimination Chamber 2012 ще успее да ни предложи. Аз лично мисля да пропусна първия ден на семестъра, за да изгледам шоуто подобаващо (сандвичи, пуканки, Pepsi, скоч...). В Mania сезона всички изтрещяваме... XD

Какво да гледате (15.02.12) - "Anonymous", "A Dangerous Method" и "Tinker, Tailor, Soldier, Spy"

Този път ще посоча само по-сериозни филми, тъй като това е нещото, което съм гледал в последно време. И не очаквайте екшън или много CGI. За това ще си говорим през лятото на комикс-филмите (dance). Да започваме обаче със смисленото, което гледах:


"Tinker, Tailor, Soldier, Spy" (трейлър) - Изключително. Добър. Каст. В защита на това твърдение започвам да изреждам: Гари Олдман (номиниран за Оскар за ролята), Джон Хърт, Марк Стронг, Колин Фърт, Том Харди, Киърън Хиндс (Цезар от HBO-ския "Rome"). И нямам предвид, че доброто е само в подбора на имената - говоря за актьорската игра на тези хора в този конкретен филм. Най-силното качество на TTSS определено са актьорите, но и фабулата заслужава адмирации: по време на Втората световна война на доскорошен агент на британското разузнаване му се налага да разследва предполагаемото наличие на "къртица", работеща за СССР. Дотук, повече не мога да кажа. Важно е обаче да ви предупредя, че това просто не е филм за масите. Първо, защото е доста бавен. Не очаквайте екшън, много стрелба или преследвания с коли. Второ, защото не е лесен за разбиране. Ако не следите внимателно действието, някои важни детайли могат да ви убегнат и в един момент да се усетите, че нямате идея какво се случва и защо. Малко по-особеният монтаж също е фактор за това, тъй като понякога е трудно да определиш коя сцена е в настоящето и коя показва вече минали събития. Ако обичате по-трудносмилаеми филми обаче и можете да се концентрирате за два часа, ви чака един прекрасен шпионски филм. "Шпионски" в буквалния смисъл на думата, а не в джеймсбондовския такъв. И просто не мога да не отбележа великата сцена, в която на коледно парти британски разузначавачи започват да пеят химна на СССР. Култ.

"A Dangerous Method" (трейлър) - Странен филм. Разказва за запознанството и взаимоотношенията между Зигмунд Фройд и Карл Юнг и, разбира се, зараждането и развитието на психоанализата. Майкъл Фасбендер (Магнито, X-Men First Class) играе Юнг, а Виго Мортенсен (motherf'n Арагорн) - Фройд. И двамата се справят доста добре, особено Мортенсен, който доста умело ни представя един уверен в идеите си Фройд, който не харесва някой да не е съгласен с него. Кийра Найтли пък прави горе-долу успешен опит да ни убеди, че е побъркана с нечовешко изкривяване на долната челюст и с обичайните ръкомахания. Не е най-убедителната лудост, която съм гледал във филм, но все пак бива. Ако се интересувате от тематиката или наистина нямате какво да гледате, си струва да опитате. Филмът си е нормална драма. Да, няма екшън, сори :/

"Anonymous" (трейлър) - Гледаем е, това е сигурно. Rhys Ifans се справя добре с ролята на Едуард Де Вер, като цялостната визия на героя е страхотна (по моите критерии за стил). С представянето си чак ми вдигна интереса за The Amazing Spider-Man (където играе Кърт Конърс/The Lizard). Да, успях да спомена филм по комикс докато пиша за филм за Шекспир. Самата теория, че Шекспир не е автор на пиесите си е точно това - теория. Няма значение дали сте съгласни или не, за да дадете шанс на филма, а той не набляга само на това, ами и на политическата ситуация в Англия по това време и борбата за трона на кралица Елизабет. Както казах - гледаем. Дотам. Като единствен по-сериозен минус мога да посоча един от проблемите на първият филм в този пост: времевото разположение на сцените. В смисъл... в един момент си в настоящето (така де, 1701-ва) в следващия те връщат 40 (май) години по-рано и то без каквото и да е предупреждение. Трябваше ми половин час, за да направя връзката и да оприлича младите герои на старите, за да схванат, че ни представят и миналото им. И между другото интересно е да видиш филм на Ролан Емерих, в който светът да не е пред свършване.

И за финал: хора, моля ви, стойте настрана от "Ronal The Barbarien". Харесвам анимационни комедии, харесвам просташкия, леко пародиен хумор, но не харесах този филм. Издържах едва 30 минути, за които искрено се засмях само на една смърт в началото. Може би не схващам скандинавския хумор (филмът е правен нейде там, на студено), но просто... *представете си потръпваща погнусена физиономия*. Гледайте някой от горните три филма. gg.
Отнемането на живот, бил той и на животно, винаги ли е еднакво? Наличието на глад, ако приемем, че той е единствената оправдана нужда, променя ли факта, че прекъсваш нишката на едно съществуване? А когато гладът не е фактор? Само ние, хората, сме достатъчно умни или достатъчно глупави, зависи от гледната точка, за да мислим за това. Също така само ние сме способни да изпитваме вина след извършеното.

А когато вината я няма? Когато само стоиш и наблюдаваш? Дали надеждата ти, че си дал на животното по-бърз край и си му спестил мъки, е някаква форма на жал? Дали те прави повече човек? Гледаш последните гърчове на крайниците, обръщаш внимание на глупави детайли, като деформациите на зъбите в премазаната му устна кухина. И очите... Писателите винаги обръщат внимание на очите и най-вероятно има защо. Стоят там, но сякаш ги няма. Няма я искрицата живот в тях. Изглеждат празни.

Може би с всеки следващ път вината започва да се проявява все по-малко. Това би обяснило как повечето животновъди се справят с едно от задълженията си, а именно умъртвяването на "продукцията". Но ловците не ги разбирам. Разбирам тръпката от преследването, но не и как може да бъде понесена цялата тежест след няколко поредни успешни изстрела. Може би това е признак, че едни са по-малко "хора" от други. Но това вече е в сферата на прекалено дълбоки разсъждения, с които не желая да се занимавам.

И може би моментът, в който гледаш споменатите горе празни очи и видиш, че животът в тях го няма, моментът, в който усетиш, че този път не чувстваш вина, че извършеното не ти тежи... може би това е моментът, в който разбираме, че всъщност вече сме повече животни отколкото хора.

"На по чаша Пепси 2" със "CM Punk"

Back in the business. Така е след сесия... Отново Неизвестният гост-интервюиращ взима интервю от настоящия WWE шампион "CM Punk". За съжаление този път Pepsi няма, но името е същото, за да запазим традицията. Клипът е със специалното участие и на "Мартин от "Под прикритие"". Хаха... yeah, right. Приятно убиване на мозъчни клетки!


Линк към видето, което обяснява поне малко последната част.
Линк към първото "интервю" от септември 2011 г.

"Под прикритие" - Размисли и страсти

Препоръките на няколко души и доста навиване от тяхна страна бяха необходими, за да започна да гледам българския сериал "Под прикритие". Както споменах и в един скорошен пост, първоначално гледах епизодите на парчета от по 15 минути по време на хапвания. Тоест не ме грабна така бързо, както може би се очакваше. И все пак към средата на първи сезон сериалът ми стана по-интересен и за има-няма две седмици го изгледах целия (като същевременно успешно се подготвях за три изпита). И, естествено, реших да кажа няколко думи, за да (може би) убедя скептиците, между които доскоро бях и аз, че ако няма какво да гледат си струва да му дадат шанс. За тези, които пък са го изгледали, споделям мнението си по двата минали сезона, но това във втората част на поста.

Преди да започна с основното обаче, искам да посоча нещо, което изключително много ме издразни и май става традиция за българските сериали: още от първи епизод в откриващата графика на сериала пишеше "Под прикритие: Сезон 1". Поправете ме ако греша, но според мен за сезони трябва да се говори ако първият сезон на дадена продукция е бил успешен (гледан, донесъл пари). В случая обаче още от началото ни се казва "Втори сезон ще има със сигурност", което е малко дразнещо. Точно това желание на продуцентите на български сериали всяка тяхна продукция да продължава да върви дълго време ще доведе до спад в качеството на самите продукции (пример: "Стъклен дом"). Но дотук с тази забележка. Да наблегнем на "Под прикритие".

1. Основни впечатления от сериала (няма спойлери)

Какво лично на мен ми направи добро или лошо впечатление в продукцията ще посоча посредством точки, защото е най-лесно:
  • Историята. Основната фабула мисля, че е ясна на всички: дете на престъпник попада под закрилата на полицай, който го изпраща в чужбина, за да бъде обучено за работа под прикритие. Когато хлапето се връща в България е внедрено в престъпната организация на голям мафиотски бос, като целта е да събере достатъчно доказателства, за да може лошият да бъде заловен. Наскоро четох статия, в която се споменаваше приликата с "The Departed" на Скорсезе (велик филм между другото). Не се бях замислял, но има нещо подобно. Няма значение при условие, че резултатът е добър. Основата е добра, развитието също... Действието е представено някак реално, каращо те да повярваш в това, което виждаш. Много от случващите неща са логични, няма огромни дупки. Така че това е сериозен плюс.
  • Главната роля. Тук вече имаме минус. Не раздавам Оскари или нещо подобно, но като зрител имам правото да кажа, когато нечия игра не ми харесва. Ивайло Захариев, актьорът, който играе Мартин, ченгето под прикритие, просто не се справя добре. Много сковано поведение, недостатъчна емоция в изказа и в израженията на лицето му. Чудя се дали пък не са му дали главната роля единствено, за да краси сериала. Това нямаше да се натрапва толкова, ако ролята му беше по-малка, но, по дяволите, става дума за главния герой. Между другото самата лоша игра на Захариев може и да не е точно негова вина - гледах клипче с bloopers (неуспешни дубли, най-често заради смях на актьорите) и там той изглеждаше някак по-естествен, отпуснат. В края на втори сезон подобрение се забелязва, особено в една конкретна сцена, но нея ще я спомена когато започна да говоря по самите сезони.
  • Уникалните образи на някои от героите. Играта на "Мартин" може би нямаше да изглежда толкова зле, ако други актьори в сериала не се справяха страхотно с образите, които са им дадени. От раз посочвам имената на героите (защото с актьорите ще стане претупано, може да проверите кои са): Джаро (главният лошковец), Иво, Росен Куката и дори Косъма. Лично за мен само заради техните образи и това как са изиграни си струва човек да изгледа целия сериал. Чочо Попйорданов също прави силна поява във втория сезон. Огромни аплодисменти!
  • Цялостната визия на сериала. Сценография, режисура, работата на операторите - всичко е на едно доста приятно ниво. В началото имаше някои излишни междинни сценки, но изгладиха това впоследствие. За съжаление тук там не ми харесва подредбата на сцените, но недостатъци в това отношение се забелязват рядко.
  • Липсата на наистина добри женски образи. Може би е нормално за сериал, в който се разказва история за гангстери, но все пак тази липса се усеща. Визуално никоя от актрисите с по-важни роли в сериала не грабва поне мен (освен може би Елица от втори сезон), а не е като да имам адски трудни за покриване критерии. Що се отнася до актьорската игра най-отличаваща се е Койна Русева в ролята на адвокатката Бояна. Главната героиня (дали?) Съни пък лично за мен се оказа изключително дразнещ персонаж, но може би е умишлено. А и сигурно зависи от личната преценка на човек.
  • Екшън/интрига/напрежение. Има ги. Не винаги, но на доста места. Къде по оригинален начин, къде не - важното е, че едно от основните изисквания за това един сериал да е успешен е изпълнено.
  • Прекаленото продуктово позициониране. Няма да казвам на какви продукти и организации има вмъкнати реклами в сериала, но определено в един момент тъй модерното продуктово позициониране идва малко в множко. А и ми е интересно как може да се навиеш да те рекламират в сериал, в който свързват името на организацията/институцията ти с организираната престъпност. Може би наистина няма лоша реклама...
Това ми идва наум на първо време. Не знам дали е достатъчно, но май са някои от основните неща, които са ми направили впечатление, а може би ще направят впечатление и на вас. Ако наистина няма какво да гледате, дайте шанс на "Под прикритие". Аз с доста мъки се навих да го направя и сега не съжалявам, даже напротив - доволен съм от видяното. Сериала може да откриете както на познатото място за теглене, така и в YouTube (където е много по-удобно).

2. Мнение за сезоните (съдържа спойлери. Тези, който имат намерение да гледат сериала, а все още не са, да не четат)

Първи сезон - Тук по-накратко, защото вторият сезон разми и отдалечи спомените ми за първия. Започна бавно, но това е нормално. Беше нужно време да се обяснят взаимоотношенията между героите, да се обърне внимание на всеки герой, да се завъртят някакви интриги както между основните герои, така и при второстепенните. Големият минус за мен бе краят на "сезона". Нямаше кой знае колко интригуващо събитие или реален край на нещо, а просто бяха повдигнати няколко въпроса, но които трябваше да се чака отговора.

Втори сезон - Не започна кой знае колко интересно, а и голям минус бе това, че малко неща са бяха променили в края на първи сезон. Това обаче започна да се променя и колкото повече напредваше сезонът, толкова повече имаше промяна в пейзажа. Убийството на Съни си беше марк-аут момент, имайки предвид, че изобщо не я харесвах. А и не очаквах да е успешно. Добър обрат. Това доведе и до най-добрия и запомнящ се момент с Мартин - скандалът с Попов на покрива на някаква сграда. Журналистката Елица и ченгето Нешев бяха приятни допълнения към галерията от герои. Някои подистории бяха изключително забавни (продуцентството на Косъма и преоткритата вяра на Куката) и вдигнаха много нивото на епизодите. Интересно, но по средата сезонът ми напомняше на екранизация на "Grand Theft Auto" - отделна "мисия" или "задача", дадена от Джаро, а подчинените му изпълняват. И все пак всичко бе логично и се натрупваха случки и доказателства за големия финал. Последният епизод, макар и малко насилствено удължен, определено бе добър. Един истински season finale. Финалната сцена с присъдите на Джаро = злато! И, естествено, за да се даде стабилна основа на предстоящия трети сезон, трябваше да видим как арестуват Мартин пред изумения поглед на Иво (браво, Бахаров! Браво!). Сцената бе важна, да, но дойде много рязко след присъдите - Нешев докато беше в съда, изведнъж бе на гробищата. Ц, ц, ц...

Това е. Чакаме трети сезон (четох, че започва на 26-ти март), като може би сега вече ще го гледам по БНТ1. Да имам желание да гледам нещо по националната телевизия... О, чудо!

PS: Един познат (Тошо/Зото, много от познатите, които ще прочетат това, също го познават) мноооого прилича на Ивайло Захариев. Или Ивайло Захариев прилича на Тошо, все тая. Защо го казвам? Защото вече замислям пародия :/
PS2: И втори послепис - продуцентите изглежда имат желание да продадат сериите и в други страни и са му сътворили трейлър със субтитри на български, както ме информира един колега. Макар да не дава добра представа за сериала, поне е забавен с превода ("Стреляй бе!" = "Shoot him!"). Може да го видите тук.

Нови трейлър за "The Amazing Spider-Man" и клип за "Avengers"

Оставяме снежния ад навън настрана, за да отчетем факта, че въпреки студа развлекателната индустрия не е скована. Има леко рекламно раздвижване покрай двата филма по комикси на Marvel планирани за това лято и, подобно на други колеги блогъри, като силно заинтересован от темата "филми по комиксите" (дааа, тъжно е, но е факт) реших да улесня достъпа ви до двата клипа, като ги придружа с по няколко думи.

Започваме с краткия клип на "Avengers" от провелия се в неделя SuperBowl:



Тук по-скоро съм доволен. Силният сборен каст (бог си, Дауни Джуниър), потенциалната възможност екшън сцените да изглеждат страхотно (втори филм, след Transformers 3, който да оправдае 3D-то?) и самият факт, че е първият superhero team филм в историята правят Avengers желано заглавие. И нали нямаше враговете им да са Skrull-ове?!? Скачащите от някакъв кораб изроди ми мязат точно на Skrull (тъмнозелен чуждопланетен етнос в Marvel вселената, за тези, които не четат комикси).

Loki: "I have an army."
Tony Stark: "And we have a Hulk."

Муахахаха!

След този назобан с марвълски величия потенциален хит (още ме съмнява как ще се справи Joss Whedon, мамка му...), преминаваме на новия, втори трейлър на The Amazing Spider-Man:



Ами... изглежда като предните филми, всъщност. Защо беше нужен reboot-a? За да разкарат Сам Рейми? Защото Тоби Макгуайър остаря? Защото Кристен Дънст погрозня? За да рекастнат леля Мей и чичо Бен? Сериозно. Можеха просто да направят Spider-Man 4, който да е в 3D, със същия злодей (Lizard), нов каст и щом толкова са искали да облекат Паяка в гума от баскетболна топка - пак можеха да го направят. Продължавам да съм на мнение, че цялата идея за reboot беше помия. Почти толкова голяма колкото Spider-Man 3.

Но да наблегна на трейлъра. Изглежда прилично и с една идея по-надъхващ от първия трейлър на филма. Обичайните сцени с летене на паяжината, няколко кадъра с Lizard (защо муцуната му не е издължена, мамка ви?), една сцена с която да покажем малоумното чувство за хумор на Паркър (одобрявам)... Честно казано все едно гледам трейлъра на предните три филма с няколко размествания. Блях... Ако не излизаше и филм за Супермен, TASM щеше да е в дъното на класацията ми за най-очаквани комикс филми през годината. Една бележка: преди известно време в комиксите за Паяка, Lizard тотално изтрещя и изяде 10 годишния си син. Ако вкарат това във филма, ще си вдигна оценката за него с поне половин единица, хохохо.

И въпреки всичко The Dark Knight Rises си остава най-желания комикс филм за мен тази година. Чакаме неговия втори трейлър, тогава вече ще се вдигне врява :D

Препоръчани песни - Част 69

 "Шуми градо, а теб те нема... Палим цигаро о цигаро (а мене ми се спи).
А теб те нема - мам'ти деба! И още 15 минути седим и си вървим!"

69-то издание на "Препоръчани песни". Дръжте езиците в устите си обаче, тъй като ще ви се наложи да използвате най-вече ушите си, за да чуете какво ви препоръчвам този път.

Това горе е пример за зле написано въвеждащо изречение в пост/статия или каквото и да е. Бъдещите журналистчета/водещи и т.н. да се учат.

Но за песните: след една наистина добра препоръка (а и ремиксът на "Frozen", който наскоро препоръчах тук), реших да се поразровя из песните на Blue Stahli. Това, което веднага ми направи впечатление, е "Corner". Адски силен entrance song (плашещо е колко често гледам на песните от тази гледна точка). Тя е и първото предложение в този специален брой. Точно след нея е "Моята жена 2 (10 год. по-късно)" на Румънеца и Енчев. Да, малко странно предложение, имайки предвид моя музикален вкус, но просто песничката е забавна и зарибява. А и Румънеца и Енчев са пичове и най-важното: не се взимат насериозно, както други български рапъри неуспешно (да, НЕуспешно) се опитват. За което заслужават адмирации, наистина. Присъствието на Митьо Пищова в клипа колкото и да е изненадващо е плюс - той се справя перфектно с това да играе себе си и да доведе до още няколко засмивания, пък може и от съжаление :D

Един страхотен ремикс на "Duel of the Fates" (може би най-емблематичният track от саундтрака на "новите" епизоди на Star Wars) също влиза в тазседмичната класация. Професионална работа, направо ми се дорева от кеф. И за да е стиловото разнообразие на ниво, още нещо... мммм, не точно рапърско, но пичът се опитва... "Invincible" на Machine Gun Kelly, която е официален theme song на тазгодишната WrestleMania (и ако не беше едва ли много хора щяха да знаят, че съществува).


Въпреки първоначалните планове 69-тото издание на рубриката се размина без нито една песен твърдо на сексуална тематика (освен ако нещо в главите ви не щрака и не откриете някакъв такъв елемент в "Corner" или "Моята жена 2"). Ако сте разочаровани, слагайките слушалки и пускайте "Duel of the Fates". Порно за слуха (sun)

"А теб те нема - чудо големо... И още 15 минути седим и си вървим!"
Правилният начин на мислене :D

Ранно превю и прогнози за WWE Elimination Chamber 2012

В поста има малък спойлер от тазседмичния SD (имената на участниците в Chamber мача)

И какво стана? Предположението ми за CM Punk vs. John Laurinaitis мач за WWE титлата на Elimination Chamber PPV-то се оказа грешно дори преди началото на RAW, след като бе обявено, че Пънк ще защитава титлата в Elimination Chamber мач. Бях казал, че няма да гледам SD редовно, ако се окаже, че греша... Е, няма да го гледам редовно, дори в момента просто го превъртам :D

Тази година отново ще имаме два Elimination Chamber мача в една вечер, но за съжаление този път (не се случва за първи път) и двата ще са за двете главни титли. Това си има плюсове и минуси. Винаги съм бил на мнение, че с тази подредба на ППВ-тата, след като победителят от Royal Rumble е избрал за коя титла да се бие, другото шоу трябва да има Elimination Chamber мач за определяне на претендента за WM за другата титла. Примерът с тази година: почти сигурно е, че Шеймъс ще избере да се бие за World Heavyweight титлата, следователно можеше единият Chamber да е за нея, за да стане ясно кой ще е шампион и негов противник на Мания (както ще стане и сега). Другият Chamber мач обаче, този на RAW, можеше и според мен трябваше да е за претендентското място за WWE титлата, а шампионът Пънк да има 1 на 1 мач срещу някого (чичо Лари беше просто перфектен, после ще кажа защо). Но ето, че WWE решиха и двата мача да са за титлите.


В RAW Elimination Chamber-a Пънк ще защитава WWE титлата срещу Миз, R-Truth, Крис Джерико, Кофи Кингстън и Долф Зиглър. Никакви забележки при подбора на претендентите, след като е ясно, че Кейн и Сина ще имат нов мач (най-вероятно някакъв гимик), в който ВЕЧЕ Сина да премаже Кейн и да бъде изстрелян като с прашка към Мания и мача с The Rock. Изборът на WWE този Chamber да е за титлата постига поне едно: повишава интригата за това кой ще си тръгне от ППВ-то като шампион. При предложената от мен комбинацията щеше да е прекалено очаквано Пънк да бие чичо Лари, а Джерико да спечели Chamber-a. Сега обаче вариантите според мен са два:

1. Пънк печели, запазва титлата и претендентът бива определен в RAW-овете до Мания (по-лош вариант според мен).
2. Джерико печели титлата и Пънк получава реванша си на Мания (по-добрият вариант за мен, тъй като би направил мача им на WM с една идея по-непредвидим).

И все пак си мисля, че щеше да е много по-добре да видим нещо предвидимо, но желано: Punk vs. Laurinaitis. Нито щеше да представи някакво добро качество, нито щеше да има опасност Пънк да загуби, но пък това е може би най-добрата вражда в момента в WWE и много хора (включително аз) имат желание да видят този мач и как Пънк в продължение на 10 минути смазва чичА ви Лари и хората, които ще му помагат (Отунга, Суагър, Зиглър...). Но оставям тази си идея настрана (до момента, в който не реша, че ми се ребуукват последните 2 месеца преди Мания) и да се надяваме, че ще се сбъдне вариант 2 (победа за Джерико в EC и реванш с Пънк на Мания).


В SD Elimination Chamber-a Daniel Bryan защитава World Heavyweight титлата срещу Big Show, Cody Rhodes, The Great Khali, Randy Orton и Wade Barrett. Отново логични опоненти. Роудс се представи доста добре в RR мача, ИК шампион е от няколко месеца - нека е вътре при липсата на Крисчън. Кали е слабото звено, но той бе добавен само заради контузията на Хенри, която изглежда вече не му позволява да е постоянно на ринга. В този Chamber на пръв поглед има повече възможности за победител и опонент на Шеймъс за Мания. От една страна най-очевидния (и може би добър избор) е Браян да запази. Това ще го затвърди като огромен късметлия и ще направи рейна му с една идея по-добър. От друга страна обаче Ортън винаги е потенциален победител и кандидат за МЕ мач на Мания, така че и той има някакви шансове. Може да се предположи и, че Барет има някакви шансове за победа. Лично аз най-много бих се радвал на мач между Барет и Шеймъс на Мания за титлата, но това ще има негативни последствия: както рейна на Браян ще бъде кофти прекъснат, така и този на Барет най-вероятно ще е доста кратък и ще дойде мааааалко раничко. Така че най-доброто предположение за победител в SD Chamber мача според мен остава Браян и едва ли залогът ми ще се промени.

Не трябва да забравяме, че Крисчън и Алберто Дел Рио се очертава да се завърнат скоро (дори Мистерио, мисля), така че не трябва да изключваме възможността някой от тях да замести някой от участниците в Chamber-ите в последния момент и да направи изненада на турнира. WWE обичат изненадите на Elimination Chamber PPV-то и аз лично винаги имам едно наум и не съм толкова сигурен в прогнозите си.

Големият проблем на тазгодишното Elimination Chamber PPV обаче се явява undercard-a. Всички по-важни имена са наблъскани в двата Chamber-a, което не остава кой знае каква възможност за интересен undercard. Ще имаме Сина-Кейн 2 с някаква стипулация, което е добре. Най-вероятно ще има някакъв мач за Divas титлата (което е примеливо). Варианти има и за Tag Team Titles мач (който най-вероятно ще е зле буукнат) или пък мач за US титлата на Суагър, който според мен ще е добър избор за мач, който да бъде добавен към undercard-a. Въпросът е срещу кого? Може би Brodus Clay? Шеймъс също се нуждае от опонент за ППВ-то и победа преди Мания, но и в SD не откривам някой останал извън Chamber-a, който да е на нивото му и да го "нахрани" добре. Така че това двата Chamber-a да са за титлите (и ИК шампионът да е в единия) един вид наранява възможността да има повече интересни мачове на ППВ-то.

Тук се появява идеята Коуди Роудс да загуби титлата си от Джъстин Гейбриъл преди ППВ-то и той да я защитава срещу някого, но и там няма да има достатъчно build, а и не вярвам рейна на Cody да бъде жертван по подобен начин.

Та това, драги ми кеч (с)маркове, е ранната ми позиция за EC 2012. По-нормално превю (и най-вероятно по-кратко, след като тук казах доста от основните неща) ще има два-три дни преди самото PPV. 

PS: И след като приключих с писането на този пост, все повече ме сърбят пръстите да направя един Guest Booker с моите виждания за това как трябваше да изглежда карда на Elimination Chamber 2012... :/

Какво да гледате (01.02.12): Ides of March, Drive, Sherlock Holmes 2

Няма да обяснявам целта на поста: който е видял предния - знае. Който не е, ще се досети. Минаваме направо на заглавията, които изгледах в последно време.


Sherlock Holmes: A Game of Shadows (трейлър) - Гледах го с много добра компания на кино преди доста седмици, но ето, че чак сега дойде момента да получи малко реклама в блога. Мисля, че все още го въртят по кината, така че не е късно да идете да го гледате.Подобно на ситуацията с първия филм, първоначално изобщо не бях надъхан да го видя, като първият трейлър също не спомогна със своите random екшън сцени. Нагласата ми обаче се промени 10 минути след началото на филма. Новият "Шерлок Холмс" е лично за мен с една идея по-добър от първия. Отново имаме уникалния Холмс на Робърт Дауни Jr., намиращ стабилна опора в Джъд Лоу, но този път срещу себе си има един по-равностоен противник в лицето на проф.Мориарти (хареса ми как Jared Harris се справя с ролята, напомняше ми за твърде интелигентен булдог). Интересна история, прекрасно развитие, приятен хумор, запомнящи се сцени и наистина силен финал. Хайде към най-близкото кино и стига мрънкане, че ви е скучно.

О, и един малък детайл: преди филма ще можете да видите трейлъра на "The Dark Knight Rises" на голям екран, което за мен може би беше дори по-важно. Que-que pasa-pasa (dance)

В случай, че ви мързи или не ви се дават пари (хайде, познаваме се...), имате и друга възможност (която скоро може и да нямате) - замунди, арени, колизеуми. Там може да откриете следващите две предложения:

Drive (трейлър) (към чието заглавие в България бе добавено "Живот на скорост", което не съм убеден, че е добра идея) - Странен филм. Шарен и по-някакъв свой си начин красив. Имам предвид визуалните му качества. Доколкото разбирам на някои допада много, на други - изобщо. Аз май клоня към първите. Филмът започва наистина бавно, но в един момент се завързва някаква интрига и най-накрая започват да се случват неща. Бях изненадан и от нивата на бруталност в някои сцени от втората половина на филма. Най-важното обаче май се явява Раян Гослинг. До скоро не свързвах мутрата му с нищо друго освен с The Notebook (който не съм гледал, хахаха), но той лека-полека започна да прави едно забележимо завръщане на големия екран. Не съм вярвал, че ще хваля някой актьор, заради липса на емоции по лицето му, но е факт: героят на Гослинг, с неговия замръзнал poker face, е по някакъв странен начин интересен. И тук не мога да ви кажа почти нищо за историята, защото в два реда ще ви разкажа целия филм. Струва си да видите филма, ако не за друго, то поне, за да определите в коя от двете категории гледали го попадате.

The Ides of March (трейлър) - "Мартенските иди" е малко по-специален филм, който едва ли ще е интересен на всички. Става дума за политически трилър/драма, отново с Раян Гослинг, но и с Джордж Клуни (слаб Батман си, д-р Рос). Клуни е сенатор, борещ се за кандидат-президентска позиция за следващите избори в САЩ. Предстоят вътрешнопартийни избори и Гослинг, млад и надъхан член на неговия екип, се превръща в още по-голям фактор за резултата от тях. Приятен филм с добра актьорска игра, но както казах няма да е интересен на всеки. Аз буквално го изядох, защото се разказва за предизборна кампания, god damn it (само познатите ще разберат, извинявам се на незапознатите с живота ми :D ). Като единствен минус мога да посоча, че като за филм, в който се говори и за политика (не само) историята можеше да е малко по-завъртяна, а краят малко по-ясен и категоричен.

Също така започнах да гледам и "Под прикритие", но няма смисъл да го препоръчвам, защото тези от вас, които са заинтересовани  най-вероятно вече го гледат. След като няколко души ме убеждаваха, аз най-накрая го почнах, но и моето гледане е едно... по 15 минути докато хапвам (закуска, обяд). И така за две седмици съм изгледал 3 епизода. Fuck yeah!

Жив съм, baaaaay-baaaaaay!

Жив съм, бе, жив съм! Убеден съм, че така трябва да започва първия пост в блог, чийто автор не се е вясвал по мониторите ви от няко...