"Diablo III" - Пост 2: Трудност, история, куестове

It’s done. Вчера (неделя), 4 дни след като започнах “Diablo III”, приключих с кампанията й на Normal трудност и реших да споделя малко мнение и инфо по въпроса. Започваме с техническите детайли - време, level-и, трудност.

- Изиграването на играта на Normal отне около 18 часа и половина, като е важно да отбележа, че по навик като играя Diablo аз доста старателно почиствам всеки район/подземие, а не бързам просто да изпълня даден куест. Следователно ако играете на тъгъдък (яка дума) може да я минете за много по-малко.
- За 4-те акта на играта с описаното горе внимателно изиграване успях да вдигна Monk-a си до 33 level, като в края на всеки Act нещата изглеждаха така:

  • Act I: 17 level
  • Act II: 25 level
  • Act III: 31 level
  • Act IV: 33 level

Т.е. що се отнася до вдигането на нива в отделните актове нещата стоят много близо до Diablo II: LoD. Малко дразнещо е, че всъщност в Act IV успях да вдигна само 2 level-a (при това част от единия бе останала от Act III). Бих го отдал на прекалената му краткост, но не е само това – просто ако си по-висок level и имаш що годе добре екипировка за този level последният акт, поне на Normal, не е особено предизвикателство.

Всъщност това е нещо основно: „Diablo III” на Normal като цяло не е особено предизвикателство, даже бих казал, че е леко твърде лесна. Повече пъти съм умирал само при босa в края на Act III и то просто защото ми беше нужно време, за да разбера по какъв начин да процедирам спрямо него. Финалният бос (хайде, всички знаем кой е), макар и с много зор и късмет, успях да го победя от първия път без нито едно умиране. Което ме прави щастлив, да, но все пак...

 Ей ви screenshot на силния ми monk Birethenius, направен обаче след като вече почнах Nightmare трудност. Цъкнете на картинката за по-голям размер (duuuh!).

Иначе напрегнатите ситуации в цялата игра са доста малко, като на места можеш най-лежерно просто да цъкаш с левия и десния бутон на мишката, без дори да се трогваш да ползваш клавиатурата. Е, не винаги, но има и такива места. Има и доста по-сериозни, но малко са местата, на които има някаква сериозна опасност.

С удоволствие отбелязвам, че на Nightmare разликата вече се усеща сериозно. Хей, та от зомбитата там пада повече experience отколкото от гадовете в Act IV на Normal, но да, нормално е. Не ми се мисли какво ме чака на Inferno (новата, четвърта трудност).

ИСТОРИЯТА

Дотук с трудността. Минаваме на историята. Да започна с някакво въведение: катедралата в Tristram (тази, в която се развива действието в Diablo I) е разбира от падаща звезда или нещо подобно. Според историята това привлича вниманието на различните класове герои поради една или друга причина. При падането на „звездата” Декард Кейн изчезва в подземията под катедралата, а племенницата му Лея започва да обмисля как да го открие, ако изобщо е жив. Освен това след падането на „звездата” в района около катедралата и като цяло около Нови Тристрам започва интересна зомби активност... И тук се появява вашият герой, който трябва да коли и беси в търсене на истината.

Доста съм се чудил как точно Blizzard ще извъртят нещата, за да измислят начин, по който Diablo да бъде върнат към живот, при условие, че още от LoD насам се знае, че Soulstone-a му е унищожен (както и тези на Mephisto и Baal). Е, намерили са вратичка, макар и да е от типа „ето нещо, което е било тайна досега”. Приемливо е, макар че историята като цяло не е нещо свръх впечатляващо. Или може би очакванията ми са били твърде високи, не знам. Доброто нещо в цялата ситуация е, че виждаме доста познати лица (някои дори от Diablo I).

Cinematic-иците са на едно мега високо ниво, както е обичайно за Blizzard. Те са писани на съвсем различно ниво от самата игра, личи си по репликите, а финалните надписи потвърждават – самият Chris Metzen (нещо като жив Blizzard бог за незнаещите) е писал сценариите на клиповете между отделните Act-ове. Самата игра обаче наистина много страда от сухи и не особено идейни реплики. Личи си липсата на талант (или мързела) на писачите като това се забелязва най-вече в главната история. Встрани от това, разговорите, които от време на време героят ви води с придружителя си (follower, т.е. нещо като наемника от предишните игри, за тях друг път) са доста интересни, допълващи главната история, а понякога и мега забавни (например Enchantress-ката ми обясняваше как мисли за брак). Но определено има нещо в писането на репликите на героите в главната история, което куца.

Спирам, за да не спойлна нещо. Само ще отбележа, че Blizzard, най-вероятно умишлено, са си оставили достатъчно материал за поне 2 expansion-a, като ми се върти в главата каква може да е тематиката в тях (кхъмлейтанантитенаазмоданкхъм и кхъмангелитоваоновакхъм). Нормално е, при условие, че в момента level cap-а е 60 lvl. Два expansion-а с по 20 level-a, може би по един нов клас във всеки, както и по един нов Act, ще са достатъчни, за да направят Blizzard още по-богати. Но за методите им за печелене на пари ще си говорим друг път в някой от следващите постове.

КУЕСТОВЕТЕ

Бърза справка (която може да е грешна, защото беше... бърза) показва, че Diablo III има 31 главни куеста. По 10 в първите 2 Act-а, 7 в третия и 4 в последния. Това не е чак толкова много в сравнение с предната игра, която в оригиналния си вариант (без "Lord of Destruction") предлагаше 21 куеста. Приятната добавка тук са страничните куестове или т.нар. event-и, които се активират на определено място. Примерно видите някой беден войник да се млати с 15 демона и се включва event да му помогнете. Също така повечето главни куестове се състоят от два до три подкуеста, което ги прави малко по-обширни. Проблемът обаче е цялостното чувство за рециклираност. Сякаш Blizzard са взели основната идея на куестовете от двойката, сменили са територията и имената и са ги набутали в новата игра. Пример: в Act III на Diablo II трябваше да съберем частите от тялото на Khasim (може да бъркам името): сърце, око, мозък. Тук има куест (само че в Act II), в който трябва да бъдат събрани две отделни проби кръв и главата на един Horadrim. Още повече, че на места самите куестове, които като конструкция са сходни с тези от втората игра, се намират примерно в началото на даден акт, който прилича на акт от Diablo II, и така усещането за дежа вю е още по-силно, да не кажа неприятно.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Постът взе да става твърде дълъг, така че го спирам тук, макар да останаха още неща за казване. За историята и изиграването на играта казах достатъчно. Иначе вече поцъках малко на Nightmare и определено се усеща разликата в трудността и облагите, които откриваш. Ех, тази игра ме прави щастлив...

PS: И нещо любопитно за политиката на Blizzard за защита на акаунтите. Опитах се да пусна играта от лаптопа си, но от работното място на баща ми. Тъй като IP адресът там е различен, веднага излезе съобщение, че заради влизане от друго място акаунтът ми в Battle.net е заключен. Наложи се да попълвам данни в сайта, да отговарям на тайния въпрос и в крайна сметка дори да си сменя паролата. То не е защита, то не е чудо. Не, че се оплаквам де, все пак за пари говорим.

Книги: "Елантрис" на Брандън Сандърсън

Лятото дойде, а с него и многото свободно време за четене. Първата книга, която ометох за едва няколко дни след края на сесията, бе самостоятелния фентъзи роман „Елантрис” на Брандън Сандърсън. Под самостоятелен имам предвид, че цялата история е разказана в една книга от около 600 страници, а не както е обичайно за фентъзито в няколко тома от по хиляда страници. Това лично за мен е голям плюс, тъй като изключително трудно посягам към история, разказана в няколко книги. Трилогията на Абъркромби „Първият закон” бе изключение (при това страхотно), но продължава да не ми се рискува да започна да чета нещо, което няма да довърша (или все още не е довършено).

Но да се върна на Сандърсън. Основното, което трябва да знаете за него, е, че е млад автор, но с вече доста опит – на българският пазар може да бъде открита трилогията му „Мъглороден” (за която също съм мислил, но... по-горе го казах вече), една отделна книга в същия свят, а в момента той е и авторът, избран да довърши поредицата „Колелото на времето” след смъртта на автора й Робърт Джордан. Да, знам, твърде много неясни неща. Основното е, че Сандърсън е деен и изглежда талантлив човек. Днес обаче ще се спра на самостоятелната му книга „Елантрис”, тъй като това е единственото негово произведение, което съм чел. 


За какво всъщност става дума в книгата? Елантрис е името на магически град в държавата Арелон. Неговите жители имали дълги бели коси и сребриста кожа и чрез помощта на руни (наричани еони), изписвани с ръка във въздуха, можели да правят каквото си поискат – да превръщат камъни в храна, да създават изкуствена светлина, да лекуват и т.н. Другите жители на Арелон гледали на елантрисците като на богове, а някои от тях може би се и приемали за такива. Десет години преди началото на книгата обаче се случило нещо, наречено „реод”. Косата на елантрисците опадала, кожата им била покрита от тъмни петна, губели силите си. Това се случвало и с всеки жител на Арелон, който бил застиган от „шеод” – събитието, което преди превръщало обикновените хора в елантрисци. Тази промяна била приета за проклятие, повечето елантрисци били изгорени от уплашените хора и властта в Арелон била завзета от търговците. С „реод” величието на града изчезнало и той се превърнал в място на вечни мъки за оцелелите елантрисци. Над Арелон пък постепенно надвиснала сянката на Фьорден – източна страна, управлявана на религиозен принцип, чиито владетел – вирнът – си бил поставил за цел да завладее целия свят в името на неговия бог Джадет.

И тук се завърта действието на самия роман, проследено най-вече чрез трима главни герои:

  • Един изключително важен за Арелон човек, покосен от „шаод” и захвърлен в Елантрис като всички останали, споделили неговата съдба.
  • Новопристигналата принцеса на Арелон, идваща от родната си страна Теод и бързо хвърлила се в интригите на новия двор.
  • Един високопоставен жрец от Фьорден, също току що пристигнал в Арелон, за да покръсти тази страна на неверници.

Това мисля, че е повече от достатъчно от историята. Всъщност не съм разкрил почти нищо важно, защото важните неща не са чак толкова в предисторията, колкото в действието в самата книга. А какво има в нея? Няма много действие, ако под действие разбирате битки и епични мелета. Такова „действие” има малко към края, иначе книгата е по-„спокойна” и Сандърсън е наблегнал повече на политическите интриги от един или друг тип – някой се опитва да вземе властта, друг му пречи, първият измисля втори план, трети се намесва с контра-план. Определено постоянното надиграване между героите води до нови и нови изненади и обрати, което помага книгата да задържи интереса на човек.

Е, не всичко е върха на оригиналността, но го казвам само защото на два пъти се досетих за неща, които станаха ясни 30-ина страници по-късно. Но това са две изключения – повечето от нещата не успях да предвидя (за което браво на Сандърсън) и в повечето от тях имаше логика (макар някои да ми се сториха малко измъчено измислени). Все пак важното е, че авторът предлага една приятна история, която не е разтеглена в няколко тома, а се събира перфектно в един, без да е претрупана с твърде много събития и без да е бедна на такива. Приятен баланс, това е основното.

Кусури.... вече казах, че някои неща ми се сториха недостатъчно добре измислени. В смисъл, че след като даденото нещо е станало ясно се замисляш защо този или онзи не е направил еди-какво-си до момента. Надявам се, че ме разбирате. Друг проблем са не особено отличаващите се герои. Може би заради изключителното разнообразие и шарения при Абъркромби, но доста от героите в книгата на Сандърсън ми стояха някак безлични и сиви. Но това са дребни кусури. По-сериозните идват от...

Издателството. „БАРД” за пореден път ме карат да се чудя защо купувам книга, издадена от тях. Отново посочвам гадната и тънка хартия. Оформлението на корицата този път е приемливо, но не е нещо, което да тръгна да хваля (както направих с направеното от „Колибри” за „Първият закон”, например). Големият проблем обаче са липсващите букви. Да, знам, нормално е в многостранична книга да се промуши някоя грешка, но тук броят им е над средното ниво щом ми направи впечатление. За какво изобщо има редактор?

Нещо, за което редакторът няма вина, а тя е изцяло в преводача, е и самият превод. Добри люде ми отвориха очите, че сайта на Сандърсън има речник, в който е обяснено произношението на повечето оригинални думи и имена. Българският преводач обаче не си е направил труда да провери сайта на автора, ами си е превеждал всичко буква по буква. Прост пример: името на града трябва да е „Илейнтрис”, нищо, че се пише „Елантрис”. В сайта на Сандерсън има и други, но няма да ги посочвам заради евентуалната опасност от спойлери. Ако не знаеш за съществуването на този наръчник за произношението всичко е ОК, едва ли ще ти пука. Но като ти е ясно, това поражда леко дразнещо усещане. Като единствен плюс мога да посоча, че оригиналното произношение може би щеше да направи четенето малко по-трудно.

В крайна сметка обаче „Елантрис” е една приятна и лека за четене книга с приятно замислен свят (най-голямо впечатление ми направиха двете религии, макар да не им е обърнато много внимание), много интриги и добра история. Ако и вие като мен имате интерес към фентъзито, но предпочитате да четете самостоятелни книги, тази е подходяща. Разбира се, ако просто се нуждаете от нещо за четене – също.

Издателство: „БАРД”
Брой страници: 591
Цена: 18 лв.

"Diablo III" - Пост I: Първи впечатления

Мина малко повече от месец от премиерата на "Diablo III". Моята сесия също мина и няколко дни след това заделих част от стипендиите си, за да се снабдя с продължението на любимата ми игра. Но детайлите около моята фенщина ще оставим за друг пост, тъй като планирам да има поне няколко на тема "Diablo" в следващите седмици, независимо дали ще има кой да ги чете или не. Хохохо!

Целта на този пост може да откриете в заглавието - мисля да споделя първите си впечатления след има-няма 10-ина часа игра. Какво ми харесва, какво не ми харесва, какво предстои да открия. За класове няма да говоря - за момента съм играл само с Monk (22 lvl по средата на Act II) и докато не мина с него играта на Normal други класове едва ли ще пробвам. Така че оставаме разглеждането на класовете по отделно също за друг пост.

Започваме с вдъхновяваща снимка на ухилената ми, показваща задоволство физиономия, докато играта се инсталираше:


Знам, изглеждам много странно без никаква брада. В момента расте, иначе бях почти досущ като Monk-а си. Но за играта...

Първото впечатление: Бях виждал заглавния екран на снимки, но чак като стартирах играта ми направи впечатление солидната прилика с "World of WarCraft" (WoW) в това отношение. Аз лично не виждам нищо лошо. Да, D3 (както ще я наричам съкратено нататък) събира в себе си доста от дизайнерските решения, които всеки, играл WoW, е забелязал. Имаме си постоянно активния чат (както в заглавната страница, така и по време на игра), имаме мъъъъничко сходство в подредбата на бутоните в интерфейса, имаме доста по-обилна шарения. В това обаче няма нищо лошо - от WoW са взети най-вече приятните и полезни неща, а не такива, които биха превърнали D3 в негово не-MMO копие. D3 носи атмосферата на предната игра (макар че се отдалечава от D1 повече и от D2: LoD... ако ме разбрахте с всички тези съкращения) и според мен трудно може да разочарова някой фен що се отнася до фактора атмосфера.

Шаренията, която вече споменах, бе може би най-големият ми проблем още от първите клипове, които излязоха от играта. Това обаче като че ли пречи само когато гледаш. Когато играеш не обръщаш чак такова внимание на това, че атмосферата не е чак толкова мрачна, че има по-ярки цветове и т.н. Т.е. най-големият минус, който аз очаквах от D3, се оказа нещо поносимо, даже приятно. Луд на шаренко се радва, знаете, а Blizzard винаги са наблягали на шаренията (освен в предните 2 Diablo-та, знам), така че според мен не трябва да се подхожда толкова криво към този аспект.

Един евентуален минус на шаренията се наблюдава при битките, особено тези с повече противници. Има моменти, в които наистина не разбирам какво се случва на екрана. В центъра му има една камара цветове, фигури се преплитат, гърмят, кървят, изпускат газове (не, сериозно, poison gas, наясно сте), умират, магии светят, всяка атака има някакъв ярък визуален ефект... получава се една кашичка, в която ти само кликаш около героя си (ако го различаваш) и събираш предметите и златото, което пада от противниците. В тази насока да спомена, че вече падащите предмети автоматично имат надпис отгоре, за да не пропуснеш нещо (и да не се налага да държиш бутон от клавиатурата за това), като надписът стои налице няколко секунди, после се маха, за да не пречи. Много удобно. Също така събирането на предмети е доста по-лесно отпреди и губи много по-малко време.

Промяната в инвентара (всички шлемове, щитове, оръжия вече взимат само по 2 слота всеки) също е плюс. Идентифицирането на предмети става вече с прост десен клик, а телепорт може да ползвате по всяко време, неограничено, като изискването е никой да не ви удря за няколко секунди, за да може да "направите заклинанието" (WoW, anyone?). Това е сериозно улеснение в сравнение с предната игра и премахва малоумните Scrolls of Identification, които със спасяването на Кейн ставаха излишни в Diablo II. Друго удобство при транспорта са камъните в "дъното" на всяко подземие, които ви връщат на входа му след като сте го прочистили. Точно така - никакво безцелно лутане назад след това.

Всички тези улеснения, които споменавам, са един вид плюс. Има обаче нещо, което малко ме тормози и затова ще го споделя с главни букви:

НА НОРМАЛНА ТРУДНОСТ "DIABLO III" Е ЛЕКО ДРАЗНЕЩО ЛЕСНА.

Подкрепям с доказателства: в момента съм в средата на Act II, както казах. Умирал съм... 3 пъти. Един път в битка, поради невнимание, и два пъти (внимавайте сега) защото постоянно Alt+Tab-вам, за да проверявам температурите на лаптопа и Skype-a си, при което на два пъти Alt+Tab-нах в подземия и ме бяха убили докато си зяпам десктопа. Затруднения почти не съм срещал - през по-голямата част от времето мога да лежа пред монитора и просто да цъкам левия бутон на мишката, от време на време десния, без да ползвам клавиатурата изобщо (колбите вече са незначителна част от играта, заради автоматично-поглъщаните "колбички", които противниците оставят след смъртта си). А и кръвта ми адски рядко пада под половината, което е малко странно. На пръстите на едната ми ръка мога да преброя наистина напечените ситуации, като дори Boss-ът в края на Act I не беше нещо специално (аз дори не разбрах, че той е главният изрод в Act-а, докато малко след това не се отвори възможност да ида в следващия град). Та да... поне на Normal играта е доста лесна. Предполагам следващите трудности ще ме поозорят, но определено при първо изиграване напрежението от евентуална смърт го няма.

Засега това. Скрийншоти-мрийншоти ме мързеше да правя, може би за следващите постове, в които ще обърна внимание на историята, куестовете, репликите и т.н. Ще има постове и за Auction-а (евентуално), класовете, уменията и други. Абе ще има постове за "Diablo". Пиша за каквото ме интересува, знаете.

О, и това трябваше да го напиша още в началото, но: ако сте фен и имате възможност - купете си играта. Чувството е някак различно, а и май добре работещи пиратски сървъри няма да има скоро. Съжаление за похарчените пари - никакво. Въпреки нещата, които съм посочил (и ще посочвам занапред) играта е много забавна и приятна за играене. И да, името е от значение. Това е "Diablo", по дяволите.

Какво да (и да не) гледате: "MITB 3", "Wall Street 1 & 2", "Zodiac", "The Dictator", "Friends with benefits"

Бел.Биров: Постът е написан преди няколко дни, но... мързел. Знаете как е.

ОК, пиша този пост, просто защото заглавията се трупат ли, трупат, а ми е ясно, че няма какво да кажа за тях, освен няколко общи изречения, с които да ви споделя дали според мен си струват гледането или не. Това е. Запознаването с основните фабули и преценката дали да гледате конкретен филм си е изцяло ваша, аз просто ви подхвърлям имена, с които да работите. Yeeeessss...


Men in black III - Изненадващо приятен, като за трета поредна част. Josh Brolin по впечатляващ начин успява да изиграе младата версия на K, героят на Томи Лий Джоунс. Липсата на дразнещ женски образ (като онази във втория филм) също е голям плюс. И все пак - Борис Животното не е особено впечатляващ злодей, а липсата на говорещия помияр ме натъжи.

Friends with benefits - От доста време ме караха да го изгледам, което, поради ред причини, отказвах да направя. Все пак се навих. Засмях се на няколко места. Харесаха ми няколкото напълно възможни ситуации. Доволен съм, че сълзливата част бе сбита в края, макар че не ми повлия добре. Като за неангажираща комедия върши работата си. Джъстин е приемлив като актьор, а Мила Кунис е добра причина да гледаш всяка тъпотия.

Wall Street - Силен филм. Имам някакъв странен интерес към финансовите пазари и донякъде това бе основната причина да го изгледам. Не разбирам защо хората са толкова впечатлени от Гордън Геко (героят на Майкъл Дъглас). Да, умерено интересен е, но сме виждали къде-къде по-зли "акули" в киното. Младият Чарли Шийн пък на места е изненадващо неубедителен. Дарил Хана ме ужасява, ужасен избор за главна женска роля в което и да е десетилетие. Въпреки тези неща филмът ми хареса. Интересна и добре построена история, напрежение, някой друг обрат. Струва си.

Wall Street 2: Money never sleeps - По-добре пропуснете. Ако ще гледате нещо с това име, нека да е само първия филм. Най-големият минус на филма е, че подхваща прекалено много истории и под-истории, които така и не получават необходимото време и внимание. Някои решения на героите (особено към края) са си откровено малоумни. От добре построената история на първия филм няма и помен, и "Money never sleeps" по-скоро оставя усещането за хаос. Опитите да бъдат направени връзки между предния и този филм (роднински връзки, стари вражди) идват в повече и стоят не на място. Сериозно, загуба на време е. Най-доброто нещо в този филм е кратката среща между героите на Дъглас и Чарли Шийн (вече в неговата си кожа), която един вид показва какво е станало с героя на Шийн след предния филм. Тази сцена обаче може да изгледате в YouTube след като сте видели първия филм. Всичко останало от продължението може да не се гледа.

Zodiac - Филм, разказващ реална история за разследването на сериен убиец в района на Сан Франциско. Силен каст - Джейк Гиленхал, Робърт Дауни - младши, Марк Ръфало (Хълк и Iron Man във филм заедно години преди Avengers - how cool is that?). Действието се развива бавно, но самото "разследване" е интересно. Проблемът? Филмът се опитва да побере период от две десетилетия, а това е трудна задача за 2 часа и половина. Също така краят не е достатъчно задоволителен, но така е с реалните истории. Все пак може да се види.

The Dictator - Барън Коен е интересен човек, способен да се унижи по най-разнообразни и безобразни начини, за да накара хората да се забавляват. Просташки хумор и крайно крайни шеги - това е основата на "Диктаторът". Тук схемата с незнаещите какво се случва хорица (като в "Борат" и "Бруно") е нямало как да проработи, но това не е проблем. Пак е достатъчно смешен. Ако се считате за интелектуалци или просто сте тесногръди, предполагам сте наясно, че филмите на Барън Коен не са за вас. За всички останали - налазвайте. Шансът да се засмеете поне веднъж не е малък, а дори само това си струва.

Личи си липсата на вдъхновение, нали? Както и да е, знаете как е. Или може би не знаете. Whatever. Лятото дойде и аз мисля да се отдам повече на четене, отколкото на филми, а и нямам идея какво да гледам, но ако все пак се насъберат няколко филма ще дам мнение. А и "The Amazing Spider-Man" и "The Dark Knight Rises" наближават, така че за тях поне ще има по-смислени опити за ревюта. Нърдщина си е нърдщина.

PS: По-слаб пост за филми не си писал. Дай поне аз да кажа нещо забавно, за да разсмея хората.
PS2: Не.
PS3: Хайде, тесногръди! Дори ти ще се забавляваш.
PS4: Казах "не". Не.
PS5: Тъпак. Някой ден ще сменя паролата и на другия ден няма да я помниш.
PS6: Ще се заплашваме? А ако отида да се прегледам?
PS7: Ти си моята луна и звезди и този пост всъщност много ми хареса.

WWE No Way Out 2012 - Превю и прогнози


Въпреки малката светлина в тунела, завръщането на "No Way Out" сред PPV-тата на WWE за момента не се очертава като нищо специално, което да заслужи парите на бедния американски труженик (и изгарящото нетърпение на разни пиратстващи люде като нас да го дръпнем възможно най-бързо от някой тракер). Припомням, че последният "NWO" (както ще го съкращавам в поста) се проведе през 2009 година, след което февруарският PPV слот бе зает от "Elimination Chamber". Поради някаква причина WWE решиха да върнат "NWO" сред PPV-тата си, като за да има нещо в него, което да носи духа на името, очертаващият се като главен мач между Сина и Big Show ще е Steel Cage Match.... което изобщо не го прави интересен, но за това по-надолу. Да обърнем внимание на карда мач по мач:

WWE Championship - Triple Threat Match: CM Punk (c) vs. Daniel Bryan vs. Kane - Определено най-интересният мач в карда, колкото и не на място да стои Кейн при Браян и Пънк. Имаше голяма доза логика във вкарването му във враждата за титлата след като бе използван като оръжие и от двамата в седмиците преди мача им на "Оver The Limit", а чрез адски интересната в момента AJ и нейните действия, той най-накрая "слегна" като парче в цялата история. Освен титлата (на която, разбира се, обръща внимание), AJ е вторият събирателен елемент за тримата участници, а също така над главата й стои и голямата въпросителна дали тя самата няма да вземе някакво участие в мача и да помогне/попречи на някой да го спечели. Що се отнася до шансовете за победa не мога да бъда сигурен, но си мисля, че рейнът на Пънк ще продължи поне до SummerSlam, с което нямам проблем, защото е интересен. Но и да загуби от някой от двамата (струва ми се, че Браян има по-голям шанс за победа от Кейн) няма да е проблем - страхотно шампионство и както вече съм казал не е проблем да свърши когато и да е, особено като кулминация на такава интересна история (въпреки че има потенциала това да е едва началото).

Появата на Triple H - Стигнахме дотам, че за да бъде поне малко повишен интереса към PPV-то, появата на ННН трябва да бъде рекламирана повече от някои мачове. Поява, която едва ли ще се различава много от някое негово промо в RAW. Очаквам няколко зли думи за Хеймън и Леснър, колкото да продължи "враждата" (която върви адски бавно и която може би започна твърде рано). Не очаквам поява на Леснър (не и при условие, че нямаше реклами за такава), но Хеймън да се появи не е изключено. Не се оплаквам, но е тъжно, че слагат по PPV-тата неща, които обикновено гледаме в RAW. Дано ме изненадат, но няма да тая такива надежди.

World Heavyweight Championship: Sheamus (c) vs. Dolph Ziggler - Обстоятелствата се стекоха така, че се стигна до този мач, който ми е с пъти по-интересен от предварително обявения мач между Шеймъс и Дел Рио, чиито build up и без това не бе нещо кой знае колко интересно. Въпреки че Долф натрупа три поредни загуби (2 точно от Шеймъс и една от Крисчън) в 1 на 1 мачове през последните седмици, той ми е доста по-интересен като претендент, а и точно заради двата мача с Шеймъс и опитите му да се отдели от Вики Герреро и Джак Суагър, Зиглър е подходящ за претендент. Да, почти сигурно е, че ще загуби (ще е огромна изненада да стане шампион), но поне качеството на мача ще е много добро. А и PPV world title shot си е PPV world title shot. Та така: слагам розовите очила и гледам на този скалъпен в последната седмица мач като на такъв, който се билдва от поне 4 шоута (от първия им мач на SD).

Това са всъщност единствените неща, които истински ме интересуват в това PPV. Обща продължителност около час, от общо три. При наличието на други изненади може и нещо друго да си струва да се запомни, но за момента това са значимите неща, лично за мен, като дори мачът на Шеймъс нямаше да е сред тях ако беше срещу Дел Рио. Добре, че беше промяната и Зиглър създаде в мен някакъв интерес към мача. Сега по няколко думи за останалото:

  • Steel Cage Match: John Cena vs. Big Show - Предполагаемият main event, който изобщо не ми е интересен. Сина е отвратително противен и скучен, Big Show е само леко скучноват и просто не мога да го приема сериозно. Това е. След като Винс каза в RAW, че ако Шоу загуби Лауринатис си отива, прогнозата ми е победа за гиганта. Което е хубаво, всъщност. Нека Сина пада. 
  • IC Championship: Christian (c) vs. Cody Rhodes - Просто build-ът не бе нещо особено, иначе нямам нищо против мача. Може и да го видя. Най-вероятно Крисчън запазва. 
  • Divas Championship: Layla (c) vs. Beth Phoenix - Изскочиха ей така с този мач след няколко седмично отсъствие на дивите. Не ми дреме за него. Която и да бие, трябва да дропи титлата на AJ възможно най-скоро. Fantasy сценарий: Eve си назначава мач за титлата след този мач и бие победителката. Ама едва ли... 
  • Preshow Match: Brodus Clay def. David Otunga - Ама аз написах defeats вместо versus... Е, да, то е ясно просто. Поне няма да се налага да го гледаме в редовното време на PPV-то.
  • Най-вероятно поредният скуаш на Ryback. BOOOORING!

Дори да изскочат с някакъв изненадващ мач в последния момент, то този мач (мачове) няма да имат никакъв смислен, логичен build и ще са просто за запълване на времето в едно доста бедно откъм интересни неща PPV. Един евентуален мач между Джерико-Ортън щеше да дойде добре, но отстраняванията им попречиха на това. А и поне сега мачът за WHW титлата е най-важният от SD мачовете, както и трябва.

Бедните американци... Дано покупките са малко, за да се сетят WWE, че не правят нещо като хората. И дано Money in the bank предложи по-добър кард.

Какво да гледате - "The Fountain" и "The Girl With The Dragon Tattoo"

При повечето хора с лятото идва и повечето свободно време, така че няма по-подходящ момент от началото на юни, за да ви препоръчам няколко неща за гледане. При мен схемата "учене през деня / по един филм вечер" до момента работи доста добре, така че определено ще има ленти, за които да си излея мнението пред очите на прежалилите се от вас да четат. А щом съм писал за някой филм, значи не е някоя боза тип "корейски филм в Топ 10 на Замунда" или "хит по Диема" и все нещо в него ще ви хареса. Here we go...

"THE FOUNTAIN" 
(Изненадващо, но българският превод е "Фонтанът"
Хохо; IMDB: 7.3/10)


Тук стана доста бързо. Търсейки нещо из Wikipedia попаднах на статията за филма, видях името на Дарън Аронофски (режисьор също така на "The Wrestler" и "Black Swan") и доволен от онази част от творчеството му, която съм гледал, реших да дам шанс на филма.

Е... странен е, което в моя случай му печели няколко точки. В главните роли имаме Хю Джакмън (този път без мускули и метални нокти по ръцете) и Рейчъл Уайз, както и три паралелно движещи се (дали?) сюжетни линии: в настоящето, където учен се опитва да създаде лекарство, което да излекува любимата му (познайте кой-кой е); по време на покоряването на Новия свят, където отново Джакмън, този път като конквизтадор, изпълнява поръчка за своята кралица; а третата линия... е странна и ни представя гологлавия, монахоподобен Джакмън, движещ се с балон сред космоса и говорещ на дърво.

Отказах ви? Не още? Good. Първият половин час може да ви се стори уникално хаотичен и неразбираем, но след това парченцата лека-полека се нареждат и филмът добива цялост, ако мога така да се изразя. На мен по-скоро ми хареса. Да, имам забележки, но те са дребни кусури, които дори не си струва да споменавам. Подходящо за гледане, ако харесвате по-разчупени филми с някаква леко сбъркана идея на този, който ги е написал (историята е на Аронофски, мисля). Жанрово... хмммм... романтична драма без лигави моменти и с леки фантастични елементи. Следващият!

"THE GIRL WITH THE DRAGON TATTOO" 
(Българско заглавие *звучибарабан* - "Мъжете, които мразеха жените" O.o ; 
IMDB: 8.0/10)


Добре, да започнем с нелепия превод на името, който, лично според мен, може да е една от причините поне българския зрител да не иска да си даде парите, за да гледа този филм на кино. За какво ти е да гледаш филм, чието заглавие подсказва, че ще се разказва за нещо, което е част от твоята действителност?

Шегувам се. Поне донякъде. Оказа се, че има логично обяснение за странния превод и той е, че така се превежда оригиналното заглавие на книгата, по която е филма. Но определено "Момичето с драконовата татуировка" може би щеше да е по-примамливо заглавие, което да донесе малко повечко пари у нас, а и в други страни, където това е било проблем. А малкото приходи на филма определено са проблем, поне за студиото.

Тук нещата стоят така: едни го харесват много, други чувстват, че всичките хвалби не са оправдани. По принцип в такива ситуации съм от харесващите, но тук нещата не стоят точно така и не знам кое точно ме смущава. Филмът е приятен трилър, разследването на главния герой (Даниъл Крейг) се развива интересно, основната врътка (без да спойлвам) около разследването семейство е добра. Обаче просто не ме грабна. Руни Мара пък, играеща момичето от заглавието (оригиналното, не българското), по принцип изглежда симпатична актриса, гледах някакви нейни снимки в Google. За този филм обаче се е превърнала едва ли не в чудовище, като по този начин дори разваля малкото визуално удоволствие, което секс сцените могат да предложат. Да, има някакви такива... по-брутални неща. Не го гледайте, деца!

Та въпрос на личен избор е. Може би шведският филм (смешно, но е отпреди едва две години...) е по-добър, а може би е най-добре да прочетете книгите.

ЗА ФИНАЛ...

Скоро пак. Както казах - всяка вечер по филм. Не е като да не се трупат, но не искам да ви заливам с твърде много текст. Познаваме се. Приятно гледане!

PS: Защо вече пиша и рейтинга в IMDB, може да попитат някои от вас. Е, горе-долу приличен ориентир е, а и аз съм разбрал, че рядко харесвам филм с оценка по-малко от 6.5, така че предполагам ще е от полза и на вас.
PS2: А защо IMDB рейтинг, а не мой личен? Защото сумираната оценка от индивидуалните оценки, дадени от десетки, че и стотици хиляди души, най-вероятно е с една идея по-обективна от само моя оценка. Уау, пораствам!

Още малко новини за филми по комикси ("The Dark Knight Rises" и "Iron Man 3")

В случая "новини" не е точната дума, тъй като ще стане дума и за неща, които се знаят отпреди няколко седмици, но все пак едва ли са познати на масовата публика, освен ако не губи поне по няколко минути дневно като мен в 411mania и други подобни сайтове.


НОВ ТРЕЙЛЪР НА "THE DARK KNIGHT RISES" И МАЛКО НОВИНИ

На филмовите награди на MTV бе пуснат нов трейлър на "The Dark Knight Rises" (излизащ по кината на 20 юли) с дължина от минута и половина, в който има няколко нови кадъра, но нищо по-специално. Истината е, че до момента най-много ме впечатли вторият трейлър, заради наистина епичната музика към него (des-ray bassara, bassara... or smth). Телевизионните реклами и този трейлър не са нещо, което да ме надъха допълнително, но то може би няма и накъде повече. Тук бях вградил видеото с трейлъра, но и от мястото, където беше качен, са го махнали, sooooo... както казах не пропускате много.

Все още с батманска насоченост си струва да се споменат две скорошни интервюта с Крисчън Бейл (Брус Уейн/Батман) и Кристофър Нолан (за незнаещите: режисьорът, който "възроди" Батман на големия екран). В интервюто с Бейл той споменава нещо във връзка с предните му изказвания, че това ще е последният път, в който ще играе Човека-прилеп. Бейл отбелязва, че филмите на Нолан до момента са замислени като трилогия и TDKR трябва да е последния, но ако някой ден той (Нолан) се появи при Бейл и му каже "Имам добра история за нов филм", то Бейл ще приеме като предизвикателство възможността да изиграе Батман отново.

Следователно поне от негова страна има надежда, че Нолан може и да направи четвърти филм. Казаното от Бейл обаче не трябва да се взима като чиста монета, защото може да е голяма доза тролване от негова страна. В противен случай е сериозен спойлер, че Брус Уейн няма да умре в края на TDKR както много хора очакват (поради факта, че злодей е точно Бейн, поради слогана "The legends ends." и т.н.). Все пак, както казах, в изказването не трябва да се търси толкова дълбок смисъл. Нищо не е сигурно за TDKR докато не видим самия филм.

Интервюто с режисьора Нолан пък засяга съвсем друга тема: The Joker. Още след изненадващата смърт на Хийт Леджър, Нолан каза, че няма да търси нов актьор, който да играе героя в следващия филм (който се явява TDKR). Сега обаче той също така заяви, че Жокерът няма да бъде споменаван по никакъв начин в новия филм, което е според мен не е никак добро решение и почитта към Леджър не трябва да вреди на логиката на филма. А логиката се състои в това, че Жокерът оцеля в края на "The Dark Knight" и предполагаемо е затворен в Arkham Asylum (която моооооже би ще бъде разбита от хората на Бейн в новия филм). Уважението към паметта на Леджър е едно, но изобщо да не споменеш герой, който получи такава важна роля ще е най-малкото странно.

И за финал: върти се информация, че новият Батман филм ще е дълъг 2 часа и 45 минути. Имате месец и половина да се научите наистина да контролирате желанията на тялото ви да отделя течности.

IRON PATRIOT В IRON MAN 3?

Миналата седмица започнаха снимките на "Iron Man 3", който, най-вероятно, освен, че ще разкаже нова история за Тони Старк, сигурно ще постави и основите за историята в "The Avengers 2" (ако се следва логиката при първите филми). Но оставяме "The Avengers" настрана и се концентрираме върху отделните герои и конкретния филм.

Бен Кингсли (знаете го, проверете в Google) ще играе The Mandarin, който в комиксите се явява архизлодеят на Iron Man. Слуховете (а и имайки предвид физиката на Кингсли най-вероятно са истина) са, че тук ролята на героя ще е по-скоро на контролиращ всичко от сенките злодей, вместо на по-сериозна физическа заплаха. Припомням, че в комиксите Мандаринът носи 10 магически пръстена, даващи му различни сили. Малко вероятно ми се струва да ги видим точно в тази им форма в "Iron Man 3". Guy Pearce ("Memento") пък ще играе учения, създал Extremis вируса, с който Старк ще трябва да се справи по един или друг начин (спестявам ви евентуални спойлери от комиксите, пак заповядайте, хаха). И за финал: появи се снимка от снимачната площадка, на която се вижда актьорът James Badge Dale (играещ  Eric Savin), носещ костюм, силно наподобяващ този на Iron Patriot.


Пояснявам: Iron Patriot костюма всъщност е модифициран Iron Man костюм, но с елементи от американския флаг/екипировката на Captain America. В комиксите Норман Озборн (Зеленият Гоблин) използваше Iron Patriot персоната, докато де факто бе всевластен и ръководеше негов тим от "мрачни" Avenger-и.

Имайки предвид обаче, че Озборн е основна част от Spider-Man вселената, а за този материал Sony, а не Disney, имат правата за филмиране, едва ли Норман ще е героят, който ще носи костюма и по-скоро сценаристите на филма са взели идеята и са я променили малко. Което е жалко. Озборн е ВЕЛИК ЗЛОДЕЙ, не само за Spider-Man, а за абсолютно всяка измет, наричаща себе си "супергерой". Ще е готино някой ден да го видим на екран, изигран от някой наистина добър актьор.

Това бяха "новините" този път. Опитвам се да ви онърдя (трябва да има такъв глагол) лека-полека. Дано проработи.

Препоръчани песни - Част 75

"Girl, I will cover you when the sky comes crashing in. I'll go the distance, lead the way to your darkest sin." 

Предполагам, че съм го споменавал и в други постове, но аз съм фен на т.нар. "epic music", т.е. музика, напомняща кратките, надъхващи композиции, които чувате в трейлърите на всеки по-голям филм. Открих едно малко съкровище в тази насока, което представлява цяла, завършена песен, с вокал, пеещ текст с романтичен привкус, и епична музика, водеща до настръхване. 

Скъпи читатели, Les Friction - "World on Fire":

Това е основното предложение този път. Слушам я отново и отново, и ми харесва все повече. Освен нея обаче предлагам и някои други заглавия, направили ми впечатление в последно време. "Love is blindness" e кавър на U2, направен от Jack White (The White Stripes). Изключително въздействащ е и съм благодарен на първия трейлър на "The Great Gatsby", затова че ми показа тази песен. Следва новият track на Black Light Burns ("другият" проект на великия Wes Borland, китариста на 'Bizkit). Много различен като звучене от това, което правят самите Limp Bizkit, тъй като в BLB Уес дава воля на своето разбиране за музика. Новият track е очарователен пример за "побъркаността" на това разбиране. I love it! И за финал: "Louder Than Words", друго epic парче от Les Friction.
 

Епичността е на ниво този път, независимо от жанра. И като бонус ето ви линк за един пет часов микс от epic/trailer music track-ове. Have fun! :D Страхотен саундтрак за всеки ден, който да направи всяко занимание доста по-приятно, гарантирам. Приятно слушане!

Честит празник, пушачи!

Бележка: Картинките в поста ги изнамерих в "Гоогле". Не са нищо друго освен поредната проява на (неприятния ми) навик да се заяждам с пушачи, вегетарианци, наркомани и разни други люде, чиито начин на живот не разбирам (заядливо продължение: ...и по тази логика намирам за вреден, глупав, грешен). Ха-ха!

Днес е светъл и ясен ден за България! И не е заради все още твърде живите деца в нас (надявам се бременни дами да не четат блога, защото ще разберат това погрешно), а заради намалените количества цигарен дим около нас. В типично даниелобрайънски стил сърцето ми (а покрай него и белият ми дроб) бие ли, бие, крещейки "YES! YES! YES!" при всяка своя контракция.

Превеждайте си го сами.

Изключително смислено решение на законодателя, което напълно подкрепям. В случаи, че сте пушачи, силно ме съмнява вие също да го подкрепяте, но е нормално, имайки предвид по-различната ви гледна точка. Която, ще ме прощавате, най-вероятно е породена от дима пред очите ви, идващ от цигарата в устата ви, и пречещ да видите нещата така, както ние, пасивните жертви на вашия вреден навик, ги виждаме. Но ви разбирам - всички имаме вредни навици. Просто не всички вредни навици имат постоянен и сигурен вреден ефект върху околните. И за да пропуснем аргументи от типа на "Подобна простотия само у нас я има!" (защото все ще се намери някой иначе псевдо-патриот, който да го каже/помисли), е хубаво да погледнем ето тази статия в любимата ни Wikipedia за различните забрани на тютюнопушенето по света.
 
След руския вариант, предлагам и щатския.

Иначе подкрепям всеки, който подеме инициативата да спре пушенето. Пристрастеност като всяка друга, а с воля всичко се постига. Вижте мен - я изпия чаша Pepsi през деня, я не. Хахаха. Да, сравних пушенето с пиенето на Pepsi... Знам, знам. Вие не знаете. Муахахаха!

Черна смешка с тютюнов нюанс

И след този кратък изблик на неадекватност, отново: честит празник, пушачи! И успешно отказване от вредния навик ;)

PS: Как без послепис? Просто реших, че е хубаво да отбележа и че днес всъщност е Денят на детето. Страхотен празник, който много от нас все още причина да празнуват. И в тази връзка една кратка история, която споделих във FB, но някои от вас няма как да видят:

"На една улица видях някакви много малки хлапета, най-вероятно група от детска градина, всичките облечени с разни костюми. Най-важно за статистиката: 2 Батмана, 2 Супермена и един Spider-Man.

Бас ловя, че до края на деня Батманите ще се сбият, защото може да има само един Батман. Супермените няма да правят нищо, защото са скучни, а Спайди ще пуска заядливи шеги докато гледа сеира.

Cute little bastards *sun* "

Бързи прогнози за WWE TLC 2017

Кърт Енгъл се завръща на ринга на WWE за първия си мач в компанията от 11 години насам. AJ Styles заменя болния Брей Уаят и ще се изправи ср...