Новини за филми по комикси: "Guardians of the Galaxy"; още познати мутанти в новия "X-Men"; глупостите около филмите с DC герои

Дойде време за нов пост за "новини" (по-скоро слухове) за филми по комикси, тъй като знаем, че вече всеки втори (хайде - трети) ги харесва. Трябва и за Star Wars да се пише, но не е тук мястото. Все пак скоро и с избирането на J.J.Abrams ще ви потормозя. Но сега се фокусираме върху комиксовите екранизации....

РАЗНИ НЕЩА ОКОЛО "ПАЗИТЕЛИТЕ НА ГАЛАКТИКАТА"

Снимката на "Пазителите...", която се ползва постоянно и навсякъде. Няма да се цепим от колектива, я...

Витае кастинг-слух, че продуцентите на "Guardians of the Galaxy" (един от филмите от втората фаза на филмовата вселена на Marvel) искат да привлекат за роли в него Джим Кери и Адам Сандлър. Хайде, първият ще го преживеем, даже може да допринесе с нещо, но вторият... наистина? Силно ме съмнява обаче.

Слухът не е толкова странен, имайки предвид, че двама от пазителите ще са изцяло CGI герои (да, "дървото" и миещата мечка) и ще са нужни само актьори, които да ги озвучават. Доста имена се въртят и за това кой ще поеме ролята на лидера Star-Lord (този с патлаците), но няма да пиша нито едно от тях. Няма смисъл. Ще чакаме потвърждение.

Трети слух твърди, че Thanos - грозноватият лошковец, който видяхме да се усмихва нагло-нагло във финалната бонус сцена на "The Avengers" - ще се появи в "Guardians of the Galaxy", а след това и в "The Avengers 2". Аз продължавам да се надявам, че "Пазителите..." ще се разправят с него и той няма да достигне до втория филм за Отмъстителите и там ще видим нещо по-интересно.

Още нещо за "Пазителите" - Робърт Дауни-младши се е "изпуснал" в интервю, че в "Iron Man 3" някои "приятели" на Тони Старк ще стоят в "атмосферата, но няма да ги видим на земята". Това, заедно с играчка от предстоящия филм, показваща космически костюм на Iron Man, засили предположенията, че тези "приятели" ще са точно "Пазителите...", защото, както знаем, Marvel обичат в бонус сцени в края на всеки свой филм да показват някой друг герой.

ОЩЕ СТАРИ ЛИЦА В "X-MEN: DAYS OF FUTURE PAST"

Продължението на X-Men: The First Class се превръща в нещо все по-интересно. Шом Ашмор (Ice Man), Ана Пакуин (Rogue) и Елън Пейдж (Kitty Pryde) са поредните X-Men-и от вече "старата" трилогия на Браян Сингър, които ще се завърнат в новия филм. Освен тях тримата, появи в филма, който се очаква през 2014-та, под някаква форма ще имат и:

- Charles Xavier (млад - Джеймс Макавой; стар - Патрик Стюарт)
- Magneto (млад - Майкъл Фасбендър; стар - сър Иън Маккелън)
- Wolverine (Хю Джакмън, разбира се)
- Mistique (Дженифър Лорънс, aka онази от "Hunger Games")
- Beast (Никълъс Холт)

Густо, ако мога така да се изразя.

МЪЖ ОТ СТОМАНА, ЗАОБИКОЛЕН ОТ ПРИМЕРИ ЗА РАСОВА И ПОЛОВА ТОЛЕРАНТНОСТ

Хората се трогват от някакви абсолютни малоумия. В случая: дали Jimmy Olsen няма да е жена на име Jenna Olsen в предстоящия филм за Супермен "Man of Steel". На кого му пука? Холивуд вече разви изключителен навик да променя основни неща по комикс-героите, които стигат до голям екран, така че не разбирам защо трябва да се учудваме или пък да се ядосваме, особено когато става въпрос за твърде второстепенни герои. Виж, Jamie Foxx като Електро бе и все още е причина за недоволство.

Но да поясня. Промените около "Man of Steel" са доста. Първо, Лорънс Фишбърн (Морфей от "Матрицата") бе избран да играе ролята на Perry White (ебати иронията) - редакторът на "Daily Planet", вестникa, в който работи Кларк Кент. Още тогава имаше мрънкане, защото, както предполагате, в комиксите и другите адаптации Perry White е бял. Ама толерантност, знаете...

Сега пък ролята на фоторепортерът Jimmy Olsen изглежда (според IMDB, така че нищо не е сигурно) е променена и дадена на жена. Това вече е малко глупаво и не виждам някаква солидна причина за промяната, но... да, изяснихме се вече за Холивуд и промените, които прави. Те ще продължат, както фенчетата ще продължат да реват.

WARNER BROS И ГЛУПОСТИТЕ ОКОЛО "JUSTICE LEAGUE"

Става дразнещо. Най-новият слух е, че WB може да изчакат със започването на работата по "Justice League" филма, за да видят първо как ще се представи финансово "Man of Steel". Глупаци. Докато Disney (като собственици на Marvel Comics) се смазват да обявяват филм след филм (и да правят луди пари от тях), WB просто не смеят да се пуснат по вълната на успеха, който филмите по комикси трупат в последните години. За момента си остават само с мега-успешната Dark Knight трилогия на Нолан, на която обаче бе сложен край.

"Justice League" филмът в момента наистина май е в някаква дупка. Има сценарист (който май не е свършил работата си все още), но няма режисьор. Последният слух (силно ме съмнява доколко е достоверен) пък е, че във филма ще видим само петима герои - Superman, Batman, Wonder Woman, Green Lantern и The Flash. Това, ако се окаже истина, ще е много хубаво. Но стига слухове - нека да се случи нещо сериозно с този проект!

***

И като сме подхванали DC герои - "Arrow" продължава да е един много интересен сериал, който трябва да пробвате, ако все още не сте. Доста доволен съм от сценаристите и начина по който развиват историята. От друга страна имаме лошата (примерно) новина, че изглежда "Amazon" няма да започне тази есен по CW Network, а ще чака поне до 2014-та. За незнаещите пояснявам, че "Amazon" е сериал с концепция подобна на тази на "Arrow", в който ще се разказва за Wonder Woman. Първият сериал по "Marvel" собственост - този за S.H.I.E.L.D. - пък се развива доста добре като проект, като дори има вероятност в него да видим Коуби Смълдърс (както е ужасното име на Робин от "How I met your mother") отново в ролята на Мария Хил, заместничката на Ник Фюри.

Мнения за Royal Rumble '13 и RAW 28.01 (Спойлери!)

Както трябва да сте се досетили и сами (че и от заглавието), постът съдържа спойлери както от Royal Rumble, така и от последвалия го RAW, така че ако не сте ги гледали, а имате намерение - отложете четенето му.

ROYAL RUMBLE - Силен кард, високо ниво, някои booking разочарования...

Тазгодишното RR PPV имаше едно голямо усещане, което много ми хареса. Undercard-ът бе изпълнен много добре. Не съм гледал preshow мача между Миз и Цезаро, но доколкото разбрах е бил добър и най-вероятно ще го прегледам скоро. Хубаво е, че Цезаро е запазил, а още по-хубаво е, че историята между двамата продължава. Има още какво да покажат. Освен тях имахме приемлив мач за титлата по двойки, макар че съм разочарован, че Rhodes Scholars не ги взеха. Според моите разбирания, когато се опитваш да възродиш отборната си девизия е хубаво на всеки 2-3 месеца да има нови шампиони, за да изглеждат повече отбори силни, а не да слагаш едни доминантни шампиони (Hell No скоро започват петия си месец с титлите), които да мачкат всички останали. Странно или не, в undercard-a слагам и мачът за WHW титлата, който много правилно бе сложен за opener. Получи се приятен мач с някои интересни моменти и макар да сме виждали финала с омотаването с тиксо пак ми беше забавно, а и ми допада, че Дел Рио все още използва измамнически приоми, а не се превърна в тотален, лигав babyface.

Самият Rumble мач бе изграждан до последната минута и това ме изненада приятно. Освен с някои сегменти преди него, така и с кратките промота от някои от участниците. Добра идея, която допринесе за това да изглежда още по-важен. Най-голямата изненада (и най-голям mark out за мен) беше появата на Джерико под номер 2, като това е нещото, което изобщо не съм очаквал. Мачът се получи добре и беше натъпкан с бивши световни шампиони и midcarder-и, както и съвсем малко бивши кечисти, което се отрази на качеството и рязко контрастира с някои скорошни издания, в които видяхме огромно количество джобъри. Израдва ме и финалната шестица, в която се озоваха всичките петима души, които бях посочил за такива с най-големи шансове + Джерико. Определенo силен и напрегнат финал на "Сблъсък"-а, за съжаление помрачен от победата на Сина. До последно се надявах, че няма да се стигне дотам, но... стана. Whateba.

Пънк срещу Скалата ме разочарова като качество, най-вече заради оплескания финал. Намесaта на SHIELD беше ОК, но просто ненавиждам, когато мачове биват рестартирани и когато след рестарта свършват по този начин. Една доминантна победа на Скалата в един мач без намеса пак щеше да е по-приемлива за мен. И отново - whateba. Време беше за смяна на шампиона, а Скалата е изключително добър избор за човек, който да прекъсне зверското 434 дневно царуване на Пънк. Пък и сега ще е по-редовен поне още месец-два, което е добре за бизнеса/шоутата/рейтингите.

В общи линии финишите на някои мачове не ми допаднаха, но пък като качество и усещане PPV-то беше на ниво.

RAW 28 януари 2013 г. - FEAR THE FURY!
Макар без да искам да си бях спойлнал връщането на Леснър още сутринта, маркнах на появата му. Самият последен сегмент бе много добре изпълнен - Хеймън направи страхотно промо, а присъствието на Винс, въпреки неговите... мммм... 70 години (мисля), продължава да е голям плюс. Опитът си е опит, аурата си аура. Искрено се надявам обаче цялата тази история да не доведе до HHH-Lesnar II на Мания. Подчертавам 'Мания, тъй като нямам против двамата да имат реванш на Elimination Chamber PPV-то, а на Мания да имат други опоненти. Това е най-добрият вариант за мен.

Някои други неща също ми харесаха - ядосаният Пънк и това как успя да се задържи на повърхността въпреки огромната загуба на Rumble; Дуе... Скалата като шампион, вдигащ колана в ъгъла на ринга, си е все толкова яка картинка дори 10 години по-късно и ми донесе някаква приятна носталгия; хареса ми доминацията на SHIELD над трима топ фейсове, че дори и промото на Сина тази седмица, което бе доста сериозно и даже издига потенциалните му опоненти. Не ми хареса само, че се опитва да се изкара underdog, което е нелепо.

Имаше и тъпотии, които обаче ние, интернет феновете, имаме възможност да скипваме без проблем. За тези пък, които следят WWE по bTV Comedy (сигурно има и такива сред четящите блога), тъпотиите са им спестени, защото там излъчват орязаната международна версия на шоутата.

В крайна сметка шоуто бе добро, а случващото се в момента, както и завръщанията на Скалата и Леснър, вършат много добра работа - шоуто е било най-гледаното от RAW 1000, който бе през юли 2012 г.

ELIMINATION CHAMBER 2013 - Още едно ниво нагоре?

Имам предвид като мачове и качество. "Royal Rumble", въпреки че някои резултати не бяха приятни и главният мач не предложи очакваното качество, въобще не разочарова като PPV, а интересното е, че потенциалът на "Elimination Chamber" е още по-голям. Ще си позволя един dream card, който е напълно възможен за изпълнение, но WWE едва ли ще ми доставят това удоволствие:

- WWE Championship: The Rock (c) vs. CM Punk (потвърден)
- Elimination Chamber Match за WHW титлата с Дел Рио (c), Big Show, Ортън, Шеймъс и може би Зиглър и Джерико, освен ако двамата нямат 1-на-1 мач...
- Dolph Ziggler vs. Chris Jericho
- US Championship: Antonio Cesaro (c) vs. The Miz (но този път с някакъв gimmick)
- IC Championship: Wade Barret vs. Bo Dallas (младокът получава добра история в момента, макар лично аз да предпочитах Richie Steamboat да е на негово място)
- WWE Tag Team Championship: Hell No (c) vs. Sin Cara/Rey Mysterio

и...

- Brock Lesnar vs. Triple H

Както казах и горе, предпочитам ако двамата ще имат реванш (а за съжаление изглежда неизбежно) да е тук, а за Мания да са свободни за други опоненти. Шансът този мой dream card да стане реалност не е много голям, така че ще хвана тези дни да го разработя под формата на Guest Booker. То бива фенщина бива, ама това вече... :D

Препоръчани песни - Част 82

"Who left the door open?
Who left me outside?
I'm on my knees and I'm hopin'
That someone holds me tonight."

Януари също няма да се размине без препоръчани песни, а и това, лично за мен, ще е едно от най-силните откъм песни издания досега. Но пък това зависи най-вече от вкуса на човек. Отново - дано поне нещо допадне и на вас.

HOLLYWOOD UNDEAD - OUTSIDE



Започваме с "Outside" - песен от новия албум на Hollywood Undead, която е и най-доброто нещо в него. Самият Johnny 3 Tears я определя като най-добрата им песен досега и съм склонен да се съглася - леко начало с китара и гласа на Danny (тук на доста добро ниво) до момента, в който всички останали инструменти започват да забиват със страхотна злоба, сътворявайки един от най-яките rock/rap бийтове, използвани в песен на бандата. Слушам я адски често и определено мисля, че трябва да й дадете шанс, дори да не сте се сблъсквали с HU досeга.

MUSE - CITY OF DELUSION



След тях се прехвърляме на "Muse", които май са доста по-популярни дори у нас. Вече лека-полека започвам да разбирам защо. Да кажа, че има нещо гениално в начина им на правене на музика ще е малко преувеличено, а и каквото чух от последния им албум изобщо не ми хареса. Но пък аз все още се опитвам да се настроя да ги слушам. Тази песен, например, веднага ме очарова с разнообразното си звучене. Честно казано дори не обръщам чак такова внимание на текста, защото музиката в случая е наистина ангажиращото нещо.

FILTER - HAPPY TOGETHER



Първи и единствен кавър за това издание. Може да я чуете в новия трейлър на "The Great Gatsby", който ще отида да гледам само заради добре подбраните песни в трейлърите му. Оригиналната песен е на The Turtles и е изключително позитивна и весела, като шансът да сте я слушали е много голям. Тази версия тук е по-мрачна и някак по-сексуална. Определено се е получила доста по-добре от другия, май по-известен кавър - този на Simple Plan, който е отвратителен. Та чуйте тази, а потърсете и оригинала на Turtles в YouTube.

LUIS BACALOV - DJANGO



Това предложение може да предизвика усмивки. Заглавната песен от новия филм на Тарантино "Django Unchained" (писана за старите филми с "предния" Джанго), изключително зарибяваща и мелодична. Не е най-доброто нещо в целия филм (защото филмът според мен е добър), но е перфектна добавка към него, допринасяща за атмосферата му.

Приятно слушане и весел уикенд!
До следващите песни :)

WWE Royal Rumble 2013 - Превю и прогнози

Чудото взе, че стана - WWE си стегнаха задниците и в първите 3 седмици на 2013 г. предложиха достатъчно интересни шоута, че да спра почивката си. Факт е, че историята около предстоящия мач на CM Punk и Скалата е най-интересното и привличащо внимание нещо, но подобрение имаше и на другите фронтове (включително две смени на титли). Рейтингите на RAW също го отразиха и успяха да минат границата от 3.0, под която тревожно бяха паднали отскоро, донякъде и заради "разтягането" на шоуто на 3 часа. Но това са технически детайли, които не интересуват нас, чедата български, затова се концентрираме на предстоящото първо за годината PPV - "Royal Rumble", познато на bTV Comedy зрителите като "Кралски грохот". Което е ужасен превод, между другото. Някогашното "Кралски сблъсък" беше доста по-приятно.

WWE ROYAL RUMBLE 2013 Match Card
- US Championship: Antonio Cesaro (c) vs. The Miz (Pre-show)
-WWE Tag Team Championship: Team Hell No (c) vs. Rhodes Scholars
- World Heavyweight Championship - Last Man Standing Match: Alberto Del Rio (c) vs. Big Show
- WWE Championship (DREAM MATCH!): CM Punk (c) vs. The Rock
- 30-men Royal Rumble Match

Започваме с прогнозите и очакванията в по-разбъркан ред, за да ви е гадно.

WWE CHAMPIONSHIP: CM PUNK (C) VS. THE ROCK
 

Сблъсък, отговарящ на дефиницията "dream match" по моите критерии, а предполагам и по критериите на много други хора. От едната страна имаме Скалата, aka г-н Дуейн Джонсън, който вече е наистина, ама наистина известен много отвъд WWE (в следващата половин година ще излязат четири филма с него... смятааааай), и който с тази своя известност помага наистина много на компанията дори с кратките си участия. Title shot-ът, който получи, е напълно оправдан - този човек създава интерес, този човек може да продава шоута - следователно го буташ в главния мач, в главната история, за главната титла. Точка. От другата страна имаме най-добрият активен кечист в WWE в момента - CM Punk, чието име, можем да сме спокойни, вече е изписано със златни думи в историята заради царуването му с WWE титлата, което в неделя ще е достигнало своя 434-ти ден. И не, не преувеличавам. Ще си говорим след няколко години. Трите седмици изграждане на враждата предложиха няколко доста интересни промота от двамата, като лично на мен тези на Пънк ми допаднаха повече. Тазгодишният "Rock Concert" не се получи достатъчно добре, но за сметка на това следващата седмица видяхме едно от най-добре изиграните нападения от страна на "Shield". Основното бе постигнато - създадено бе усещането за голям мач.

Честно казано не искам да си създавам някакви твърди очаквания за победител. И двата варианта са възможни. Иска ми се мачът да е чист, т.е. да няма външни намеси, но май няма как да стане, особено в случай, че Пънк ще запазва. След като в RAW стана ясно, че "Shield" няма да могат да се намесят, най-вероятен участник в евентуална схема за прецакване на Скалата е Brad Maddox, който за момента от WWE развиват доста добре. Други варианти са Сина (отмъщава на Скалата за миналата година) или Брок Леснър, но шансовете за нещо подобно ми се струват малки. Честно казано повече ще се радвам, ако Пънк запази и съм склонен да заложа по-скоро на това. Важното обаче е, че мачът ще се състои. Нещо, което допреди година не съм мислил, че е възможно.

***
USA Championship: Antonio Cesaro (c) vs. The Miz

И от най-важния мач на PPV-то отиваме на най-маловажния, поне на пръв поглед. А щом това е най-маловажният мач в карда, значи нещата са доста добре. Защо? Защото Сезаро и Миз с няколко сегмента, започнали още през миналия месец (мисля), изградиха една прилична вражда за US титлата. Миз е най-"големият" претендент за титлата на Антонио досега, тъй като все пак е бивш WWE шампион. Иска ми се обаче Сезаро да запази, тъй като Миз все още не се справя никак добре със своя face turn и титлата по-скоро ще му навреди. Може да я вземе другия месец в реванш? Или да им направят дълга история до Мания? Кофтито тук е, че мач с прилично изграждане няма да е в самото PPV, а ще бъде излъчен безплатно в YouTube на pre-show-то.

***
WWE Tag Team Championship: Hell No (c) vs. Rhodes Scholars

Тук е обратното - струва ми се, че build-ът за този мач бе по-малък откъм сегменти и конфронтации, поне в последния месец, а все пак мачът ще е в самото PPV. Искам Hell No да загубят титлите. Харесвам ги много, забавни са, нямам против скоро да ги вземат пак, но трябва някакво движение, а Rhodes Scholars се издъниха вече 2 или 3 пъти и ако и сега не вземат златото ще е грях. Още повече, че всички други отбори пак започват да остават леко в сянка, а са необходими свежи претенденти. Враждата между тези два отбора продължава вече четвърти месец и е крайно време да свърши. И не, не искам Браян и Кейн да се карат и разделят. В Hell No има още адски много хляб, така да се каже, и ще се радвам да продължат да са отбор, а защо не и да спечелят титлите отново около 'Mania.

***
World Heavyweight Championship - Last Man Standing Match: Alberto Del Rio (c) vs. Big Show

Цялата ситуация тук се получи доста странно, но за момента като че ли се движи в добра насока. Малко кофти е, че точно чрез спечелване на световна титла се опитват да затвърдят face turn-a на Дел Рио, а и ме лишава от желания от мен мач за титлата на Мания между Big Show и Ryback, но както и да е. Мисля, че дори самите WWE не са планирали смяната на титлата да стане в SMACKDOWN и това е решено в последния момент (вижте шоуто и как в последния момент обявиха, че мачът ще е за титлата). Важното сега е, че най-доброто, което можеха да направят, за да стане реваншът гледаем, е направено - мачът е с gimmick и то Last Man Standing такъв. Логично от гледна точка на история (Big Show губи титлата в такъв мач и иска да си я върне отново в такъв мач), а и доста по-интересно от това да ги гледаме как се опитват да се тушират в продължение на 10-15 минути. Last Man Standing мачовете винаги са имали някакъв чар и точно заради това ще изгледам и този. И все пак положението около тази титла не е никак добро, въпреки че има толкова много потенциални претенденти/шампиони и възможности за наистина страхотни истории. Дано през 2013-та нещата са по-добри от миналата година. О, да, Дел Рио запазва. В противен случай смяната на титлата в началото на годината ще е била ужасно безсмислена.

***
THE 2013 ROYAL RUMBLE MATCH

30 души и само един победител, получаващ мач за световна титла по негов избор на WrestleMania 29. Тази година изграждането на самия Rumble мач бе добро - големите (и не толкова големите) имена споменаваха в промотата си желанието си да го спечелят, създаде се напрежение между някои от тях, вътре в него ще видим замесени няколко привършващи и развиващи се вражди. В тази насока съм много доволен. Какво ще е качеството на мача е друг въпрос. През последните години видяхме някои доста слаби Rumble мачове, но преценката за това дали мачът е хубав или не е чисто индивидуална и зависи от това какво харесват хората.

Хубавото тази година е големият брой на потенциалните победители (а и на големите имена по принцип). До момента е сигурно участието на John Cena, Sheamus, Randy Orton, Dolph Ziggler, Ryback, Kane, Daniel Bryan, Wade Barrett, тримата идиоти от 3MB, Primetime Players и други. От активните кечисти според мен първите петима (от Сина до Райбак) са с най-големи шансове за победа. Тези на Сина даже са тревожно високи, а аз само това не искам. Който и да е друг, но не и Сина. Стига със Сина, писна. Доскоро ми се искаше Райбак да го спечели, защото пича намери своите фенове, WWE го изградиха доста добре и следващата логична стъпка щеше да е победа в Rumble-a. Това, комбинирано с една победа за титлата над Big Show, щеше да издигне Райбак още едно ниво нагоре. За съжаление, след като Дел Рио спечели титлата от Big Show, шансовете на Райбак да спечели Rumble-a солидно намаляха. Шеймъс и Ортън пък уж ги чака вражда (според "новините"), като дори видяхме намеци за това, така че победа на всеки един от двамата е реална възможност, като след това на Elimination Chamber другият да вземе златото.

Има и два по-dream варианта - Undertaker и Брок Леснър. Конкретно вторият ме съмнява да се появи на PPV-то изобщо (просто защото нямаше никаква реклама за това, а и присъствието ан Скалата е достатъчен фактор за купуване). 'Taker обаче е друг случай - напълно възможно е да го видим в мача, а защо не и като победител в зависимост от плановете на WWE. Миналата година прецакаха завръщането му точно с появата му ден след Rumble-a, а не на самия него. Дано тази година не стане пак така.

Фаворит нямам. Нито пък някаква твърда прогноза. Ще гледам с интерес, пък който победи - победи. Само да не е Сина.

***

Това е. Много добър card за Royal Rumble, даже един от най-добрите, за които се сещам, най-вече заради огромния мач за WWE титлата, който преспокойно можеше и да е на Мания. Тази година прословутият WrestleMania сезон започна да се усеща от рано и дано нещата продължат в тази добра насока, като за останалите извън фокуса титли (IC и Divas) също се намери място и добри истории.

Желая ви приятно гледане!

И дано Сина не спечели Rumble-a.

Относно двете "празни" седмици

Благодаря, Blizzard, но не, благодаря.

Двете седмици "суша" в блога са напълно оправдани - понякога последните няколко седмици преди изпитна сесия са по-натоварени и от самата сесия. Преподавателите се сещат да дават тестове, теми за курсови и други подобни. И тъй като през по-голямата част от януари бях зает с подобни занимания, се стараех да използвам свободното си време за почивка и хобита, по-различни от блога. Но има и друга причина:

Blizzard Entertainment.

Да, те. Големият враг на всяка приятелка. Няколко дни преди Коледа те бяха така "добри" да ми подарят един месец безплатна игра на "World of WarCraft". Става дума за BattleChest-а -  WoW + "The Burning Crusade" и "Wrath of the Lich King", но това е напълно достатъчно. Аз съм хитър и просто си ъпгрейднах Starter Edition акаунта в WoW и продължих да развивам един Human Paladin. И заради този Human Paladin много минути, които можеха да бъдат използвани за писане в блога (и други, по-смислени неща), отидоха в мотаене из Азерот.

Иначе "подаръкът" май е свързан с това, че си купих "Diablo III" миналата година, и единствената му цел е да ме зариби, за да започна да си плащам всеки месец, за да продължа да играя. Хахаехахеахеахе! Успех, Blizzard! Обичам ви, но не чак толкова. След 3 дни месецът свършва, а и през последната седмица почти не съм играл.

Защо? Защото имам ново хоби, което също може да се отрази неблагоприятно на блога. Но за него ще си говорим след поне няколко месеца.

Иначе постовете ще се позасилят. В края на тази седмица е "Royal Rumble", така че е време за кеч-прогнози, а и нещо като оценка за продукта, след като започнах годината с пост с очаквания. Идеята за постове, в които да ревюирам 2012-та в WWE, май ще отпадне. А постове като този, в който да говоря най-вече за себе си, едва ли ще има често, защото доста непознати вече четат блога, и аз, тъй като съм адски притеснителен, не мога да си позволя да пиша толкова много и толкова често за себе си.

Шегувам се. Аз съм страхотен.

Неща за гледане - шест в един пост.

Завърнах се! Причините за "сухия" месец ще бъдат обяснени в следващия пост, сега ще се концентрираме върху нещо, което предполагам, че ще ви е по-полезно и интересно. Щях да напиша "ще ви препоръчвам филми", но заглавието вече ви е разяснило това и не искам "oh, really?!?" реакции. Мерси.

Иначе в последно време гледах доста разнообразни неща, но няма да задълбавам, а ще драсна само основни неща, които да ви ориентират.

"Django Unchained"
(по нашенски: "Джанго без окови", въпреки че "Джанго Разкован" ми допада много повече) - Изключително приятен филм. Първо изгледах DVD Screener-a (да, от онзи сайт), а снощи го гледах и на кино (препоръчвам второто, разбира се). Куентин Тарантино е толкова странен тип, и като режисьор, и като сценарист, че трябва да си го пазим като световно богатство. Решил е, че иска да заснеме уестърн - направил го е. Добавил е, разбира се, от своята обичайна "тарантиновщина" - имаме насилие, хумор, интересни персонажи, интересни техники на снимане... Определено трябва да го видите, пък било то и само заради трите страхотни роли на Кристоф Валц, Лео Ди Каприо и Самюел Л. Джаксън. Ще си позволя обаче една забележка: филмът можеше да е с половин час по-кратък. На първо гледане прекалено разтегнатите сцени (с песни, например) може да не правят впечатление, но снощи в киното ми дойдоха малко натоварващо. Задължително да се гледа, пък това дали ще ви хареса или не зависи от много неща.

"Rise of the Guardians" (по нашенски "Чудната петорка") - Анимация на DreamWorks. Нужно ли е да задълбавам? Дядо Коледа, Феята на зъбките, Сънчо (огромен silent badass сладур) и Великденският заек трябва да се "бият" с Торбалан. Семейните анимации са за разпускане, така че не очаквайте нещо велико. Бързи коментари:
- Дядо Коледа е по-скоро Дядо Мраз и това радва. Свежо е.
- 3D-то е абсолютно излишно (ама пък вдига цената на билета, знаете).
- Българският дублаж убива огромна част от чара на филма.
- Не мога да разбера как се получава така, че третостепенните персонажи (в случая джуджетата) са по-забавни и интересни от главните герои. Ако сте гледали "Despicable Me", разбирате за какво говоря.
Тук вече не ви задължавам за нищо, но ако ви се гледа нещо ненатоварващо, за приспиване или просто така, това е добра опция.

"Hotel Transylvania" (wait for it... "Хотел Трансилвания". Да, бе, сериозно.) - Пак анимация, но случаят не е като с горната. Почти нищо забавно няма вътре, а Адам Сандлър е някак дразнещ, дори когато само слушаш гласа му. Виж, Стив Бушеми в ролята на изтормозен от жената и децата си Върколак е нещо, което си струва да се чуе. Но пък българският дублаж по кината ще убие и този малък плюс. По-скоро пропуснете.

"Cloud Atlas" (по нашенски: "Облакът Атлас". И в двата случая да се приема като "Име, което не продава") - Хубав филм. Странен. Гледайте го. Ако не за друго, то поне, за да видите как шест различни истории (макар и свързани по един свой си начин) могат да бъдат разказани паралелно в един филм без зрителят да се почувства объркан. "Братята" Уашовски са се справили добре, въпреки че най-големи аплодисменти май заслужават гримьорите. Отново: гледайте го. Нищо, че е по-странен. Това му е хубавото. А най-добре си намерете и книгата, защото - да - четенето е хубаво нещо.

"John dies at the end" (нямам идея дали изобщо ще се появи в нашите кина) - Отново странен филм, но по много различен начин от горния. Няма някакви особени претенции и това работи в негова полза, макар че го прави и "пропускаем". Представете си нещо като "Supernatural", но малко по-creepy и същевременно леко пародийно. Ако сте тотално затъпели - защо пък не? Но не го препоръчвам, защото не искам да ме преследват евентуални клетви.

Хм, май е това... О, да - излезе "The Dark Knight Returns - Part 2". Бива, дори само заради неизбежния сблъсък на Батман със Супермен (оле, спойлер!). Искам обаче екранизация (макар и анимационна) на "The Killing Joker", за да чуя отново великия Жокер на Марк Хамил.

Това е. Да не съм чул мрънкания, че няма какво да гледате.

Препоръчан сериал: "Homeland"

Гледайте този сериал!

Не знам по какъв друг начин да започна. От наистина много време, може би от най-добрите епизоди на "Breaking Bad", не ми се беше случвало сериал да ми е толкова интересен и когато свърши един епизод да пускам веднага следващия, за да разбера какво ще се случи. "Homeland", макар и чак във втория си сезон, успя да постигне това и определено е нещо, което горещо препоръчвам на всеки, който се чуди какъв сериал да започне.

Преди да започна "Homeland" Клеър Дейнс не ми беше особено симпатична, а Деймиън Луис не ми вдъхваше доверие като за главна роля. И хоп - оказа се, че двамата правят ролите на живота си в този сериал.

Основната фабула е следната: Кери (Клеър Дейнс) е анализатор в ЦРУ, разследващ терориста Абу Назир и дейността на неговата мрежа. От свой информатор тя научава, че американски войник, пленен в Ирак, е бил "обърнат" и превърнат в терорист. Малко по-късно при операция в Ирак е открит Никълъс Броуди (Деймиън Луис) - щатски войник, изчезнал преди осем години и оттогава считан за мъртъв. Броуди разказва, че е бил държан в плен и измъчван. Никой не се съмнява в думите му и той е върнат в САЩ като герой, желан от медии и политици. Кери е единствената, която таи съмнения, че Броуди е сменилият страните американски войник, и превръща в своя фикс-идея това да докаже, че завърналият се герой всъщност е терорист.

Сериалът по един много интересен начин показва част от ситуацията в Щатите след случилото се на 11 септември. Сценарият, съчетаващ добре развити герои с един голям, постоянно променящ се план, е подплатен и с качествен каст, особено в трите главни (според мен) лица - Кери, Броуди и Сол, който е нещо като ментор на Кери в ЦРУ и единственият човек там, който е склонен да повярва на предчувствието й.

"Homeland" има 2 излезли сезона, всеки от които с по 12 епизода от по един час. Първият му сезон е по-скоро въвеждащ в историята - действието е доста бавно и това може да откаже някои от вас, но ако имате търпение, изобщо няма да съжалявате. Към средата си историята става по-завъртяна и най-накрая започват да се случват интересни неща. Вторият сезон пък е съвсем различен и като атмосфера сякаш е друг сериал - във всеки епизод се случват важни неща за историята, каквито понякога не виждаме дори в season finale-тата на някои сериали. Сериалът постоянно държи в напрежение и създава онова усещане, за което писах в началото - желанието да пуснеш следващия епизод, защото предният е завършил с твърде голяма въпросителна. Когато най-малко очакваш - БУМ - сериалът те шокира или поне изненадва по някакъв начин.

Единствените негативи, които мога да посоча са, че във втори сезон личните драми на някои от по-младите герои не ми допаднаха, макар уж да намират мястото си в цялата история. Още едно нещо не ми хареса: до един момент сериалът създава много интересна представа за света - не са ли терористи и хората, които бомбардират селища с мирно население, защото предполагат, че там се крият терористи? По-късно обаче това е оставено настрана и се връщаме на старата песен "щом не харесваш Америка, значи нещо не ти е наред".

Другите неща са детайли, но за някои от вас може да имат значение, така че: Златен глобус и Emmy за най-добър драма сериал; Клеър Дейнс също печели двете награди за главна женска роля, а Деймиън Луис грабва само Emmy, макар да е номиниран и за Златен глобус. А оценката от 8.6 в IMDB лично според мен му е малка. Дайте му шанс, имайте търпение и ще видите, че сте направили добър избор на ново нещо за гледане.

Януарски надежди за продукта на WWE

За много години! Ще ви спестя новогодишните пожелания, които и без това вече сте получили от близки и не толкова близки хора, и ще дам началото на 2013-та в блога с пост за нещо, което, както вече съм казвал, стои в основата на създаването му: кеч.

Което е странно, между другото. Споменавал съм, че въпреки вече почти 12-те години, през които съм WWE фен, от време на време техният продукт ми идва малко в повече - дали защото ми е писнало да следя нещо като сериал, което обаче няма край (кечът е доста като "Дързост и красота", ако се замислите); дали заради това, че просто не ми харесва какво се случва и как се случва (т.е. кофти продукт, глупави истории и т.н.); дали просто за разнообразие, за да започне да ми липсва. В края на 2012-та започна нов такъв период. Прочетох резултатите от коледния RAW и дори "на хартия" шоуто ми се стори ужасно. Някак твърде детско, твърде... глупаво за моя вкус. Което е нормално, разбира се - все пак е коледно издание, а и WWE вече преследват друга аудитория, а не мъжете от 18 до 45. Но вместо да се примиря, реших, както вече няколко други пъти през годините, да си дам поне няколкоседмична почивка с надеждата, че когато в мен отново се появи желание да гледам една от любимите си развлекателни програми, ще видя нещо, което да ми е наистина интересно.

И така вече две седмици не съм гледал нищо на WWE, а TNA и ROH отдавна вече не ги следя. 2012-та беше хем добра, хем лоша за WWE, но за това мисля да направя друга поредица от постове в следващия месец. Време е да обърнем поглед към новата година и това какво можем да очакваме през януари и дали то ще е достатъчно, за да ме накара да гледам отново RAW, SMACKDOWN, а може би и "Main Event", което между другото е доста приятно шоу.

Януари - месец на пънк-рока.
Pun intended.

През месец януари основната тема в света на американския кеч (съжалявам, TNA маркове) е и ще бъде завръщането на Скалата, чиято последна поява беше през юли миналата година за хилядното издание на RAW. Тогава той обяви, че е получил мач за WWE титлата и този мач ще се състои на "Royal Rumble 2013" - PPV-то в края на този месец. Малко по-късно същата вечер (RAW 1000) CM Punk нападна Скалата, започна своя heel turn (т.е. да става лош батко) и един вид даде заявка, че той ще е шампион през януари. И, колкото и да е странно, това е факт - половин година по-късно Пънк все още е WWE шампион и то от вече над 400 дни. И стигаме до това, което ни очаква...

За RAW на 7 януари, т.е. идния понеделник, са рекламирани 2 големи неща - "завръщане" на Скалата (тъй като неговите редки появи са нещо голямо) и TLC (Маси, стълби, столове) мач за WWE титлата между CM Punk и Ryback, след който ще е ясно кой ще е шампион и опонент на Скалата за титлата на "Royal Rumble". Само тези две неща са достатъчни, за да ме накарат да гледам шоуто и да сложа преждевременен край на текущата си почивка. А не ми се искаше, наистина... Еднообразните вражди, отново промъкващите се простотии и глупави сегменти и най-вече фактът, че RAW е същинско мъчение със своите три часа всяка седмица ме караха да страня от кеча, но ето, че един потенциално добър мач и привличащото присъствие на едно от най-големите имена в бизнеса са достатъчни, за да се поизмъча отново.

Имам надежда. Надежда за това, че в шоуто ще има доста сегменти със Скалата и те ще са забавни, а не като опитите за евтина, детска комедия, които често сме гледали в WWE. Надежда, че TLC мачът ще е добър и ще получи достатъчно време, защото ми писна главни мачове да получават по пет минути в тричасово шоу. Надежда, че другото (освен Пънк и Скалата) няма да е истинско мъчение, а ще става за гледане, а може би и ще е интересно. Твърде много надежди, които трябва да укротя, защото така разочарованията са най-сериозни.

Почти сигурен победител в TLC мача за титлата е Пънк, следователно на "Royal Rumble" ни чака истински dream match (каквито през 2012-та получихме доста, между другото) между него и Скалата. Самият г-н Дуейн Джонсън е отделил поне няколко дати от графика си за "старата си работа" и най-вероятно ще го видим и в SMACKDOWN-а след това и в поне още един от RAW-овете на 14-ти и 21-ви. CM Punk vs. The Rock е мач, който няма как да пропусна и който всеки, който някога се е интересувал от кеч, също не би трябвало да пропуска. Чак ме е яд, че не е главен мач на Мания, но пък се радвам, че не ми се налага да го чакам до април.

Какво друго освен тях? Ами WWE май ще се опитат да изградят добре самия Royal Rumble мач. Сина, Ортън и Шеймъс вече са обявени като участници (мисля), което е добре, тъй като това са три от най-големите имена в момента. Rumble-ът винаги печели от участието на повече хора с толкова високи шансове за победа. Ранната ми прогноза за победител обаче е Ryback, който е в адски удобна позиция за това - печели Rumble-a и на Мания побеждава Big Show за World Heavyweight титлата. Само вариант, guest booker-ско предложение, което обаче се надявам да се осъществи. Rumble мачът е вариант и за някое-друго голямо завръщане, като двата варианта са Леснър и Undertaker, но ме съмнява да ги видим при наличието на Rock vs. Punk в карда. За Rumble-ът повече като му дойде времето за превю и прогнози.

И така, почивката изглежда ще свърши, когато във вторник изгледам RAW. Но нищо не е сигурно - може положението да е толкова тежко, че просто да изгледам сегментите с Пънк/Скалата и да превъртя всичко останало, продължавайки така и в следващите седмици. Но фактите са си факти - с наближаването на Мания и връщането на някои големи, рядко появяващи се имена, WWE имат шанса да измъкнат шоутата си от дупката, в която те все по-дълбоко затъват.

Жив съм, baaaaay-baaaaaay!

Жив съм, бе, жив съм! Убеден съм, че така трябва да започва първия пост в блог, чийто автор не се е вясвал по мониторите ви от няко...