Новини за филми по комикси: Джеймс Спейдър ще играе Ултрон в Avengers 2; Вин Дизел с "роля" в "Guardians of the Galaxy"; Хайзенбърг ли ще е новия Лекс Лутър?

Вече седмица целият свят се гневи, бунтува и трепери не заради възможния международен военен конфликт в Сирия, а заради това, че Бен Афлек бе избран за ролята на Батман в продължението на "Man of Steel". Съвременният човек и неговите приоритети! Афлек обаче не е единственото интересно нещо около комикс-филмите в последно време, така че за пореден път е мое задължение и удоволствие да ви запозная с някои новини и слухове, които може да са ви се изплъзнали.

ДЖЕЙМС СПЕЙДЪР ЩЕ ИГРАЕ ЗЛОДЕЯ ULTRON В "THE AVENGERS: AGE OF ULTRON"

Това е една от двете големи кастинг-новини от Marvel тази седмица, която обаче не привлече такова внимание и не предизвика такава истерия като тази за Афлек. Джеймс Спейдър (James Spader) най-вероятно ви е познат от сериала "Адвокатите от Бостън" (Boston Legal), а също така може да сте го гледали и в култовата научна-фантастика "Старгейт" с Кърт Ръсел. Изборът, лично според мен, е наистина добър, защото определено мога да си представя как Спейдър играе безчувствен робот, искащ да унищожи човечеството. Който е гледал "Адвокатите..", сигурно ме разбира...

Лика-прилика, indeed.

Въпросът тук е друг. Официалната новина гласи, че Спейдър ще играе Ултрон, а не, че ще го озвучава. Това може би означава, че във филма поне малко ще се отдалечат от обичайния за комиксите (и анимациите) изцяло роботизиран вид на Ултрон и може би ще му дадат и човешко лице. Предстои да разберем. Важното е, че Ултрон е много добър за следващ избор за злодей на Отмъстителите и с кастването на Спейдър нещата се нареждат дори още повече.

Припомням ви, че режисьорът Джос Уедън обяви, че няма да видим Локи в продължението на "Avengers", което ще се фокусира изцяло върху новия злодей. От няколко дни се носи един доста упорит слух и за това как ще бъде представено създаването на Ултрон във филма (в комиксите той е творение на Ханк Пим, който ще видим чак в "Ant-Man"), но го считам за спойлер, така че засега няма да ви го разкривам.

ВИН ДИЗЕЛ ЩЕ ОЗВУЧАВА GROOT В "GUARDIANS OF THE GALAXY"

Официално/неофициално Дизел призна - разговорите му с Marvel са довели до роля, макар и само като глас, в излизащия догодина "Guardians of the Galaxy". Той ще озвучава един от членовете на Пазителите - ходещото дърво (не се бъзикам) Groot. Доста хора из шарения интернет се шегуват колко подходящо е, че Дизел най-накрая ще играе дърво, при условие, че той си е такова по принцип, но пък аз не съм толкова злобен и просто съм доволен от новината. Ниският му, леко гърлен глас се връзва доста добре с подобен герой. Все още не е ясно кой ще озвучава другия нехуманоиден Пазител - Rocket Racoon (който е въоръжена и говореща миеща мечка, между другото). Има слух за Брадли Купър ("The Hangover"), но все още е само слух. (Update: сякаш предизвиках Marvel и няколко часа след публикуването на поста Купър бе потвърден като гласа на Rocket Racoon).

 Открийте разликите. Ха! Това е по-трудно от горното.

"Guardians of the Galaxy" излиза догодина и до момента има впечатляващ (и впечатляващо шарен) каст, който включва Крис Прат, Зоуи Салдана, Дейв Баутиста (кечистът Батиста, да), Бенисио Дел Торо, Майкъл Рукър ("The Walking Dead") и др.

БЕН АФЛЕК ЗАСЛУЖАВА ШАНС

Ииии отново не вярвам, че го пиша, но май все повече се примирявам с идеята, че Бен Афлек ще бъде новия Батман. Решението вече е напревено, малко онлайн съпротива едва ли ще го промени, а и Warner Bros. нямат много време за рекастване, ако искат филмът наистина да излезе през лятото на 2015-та. Най-малкото Афлек заслужава шанс, пък ако се издъни - тогава ще го хулим.

През изминалата седмица, освен бурята от хейт, която се изсипа върху него, доста народ подкрепи избора му и му пожела успех. Вече споменатият Джос Уедън, някогашният Батман Майкъл Кийтън, че дори BFF-то на Афлек - Мат Деймън, който също така разсея шеговитите слухове, че щом Афлек е Батман, то той ще е Робин. Това поне е причина да си отдъхнем.

ДАЛИ БРАЯН КРАНСТЪН ЩЕ ИЗИГРАЕ ЛЕКС ЛУТЪР В ПРОДЪЛЖЕНИЕТО НА "MAN OF STEEL"?

Говорейки за задаващия се "Batman vs. Superman" (харесвам това заглавие, дано е такова) филм, трябва да обърнем внимание на един доста упорит слух, който се носи от доста време, но тази седмица бе допълнително позасилен. Става дума за възможността в този филм актьорът Браян Кранстън (Walter White/Heisenberg във великия сериал "Breaking Bad") да изиграе ролята на архизлодея на Супермен - Лекс Лутър (Lex Luthor). 

HE IS THE DANGER!

Ако това стане реалност (все още не е потвърдено, така че не възлагайте големи надежди), Кранстън най-вероятно ще изиграе ролята в поне няколко филма от планираната DC вселена. Самият той преди известно време заяви, че е отворен към идеята и ще чака обаждане (от WB), така че нищо чудно наистина да го видим в тази роля. Warner Bros. определено се нуждаят от някакво подобно кастинг решение, което ще зарадва феновете, вместо да ги разедини и озлоби, както се случи с това за Афлек. Представяте ли си Лекс Лутър, който сам си произвежда криптонита? Жална ти майка, Хенри Кевил.
-----

Пропускаме няколко други дребни неща, които може би ще намерят място в следващия пост. Дотогава може да си припомните ревютата за "Man of Steel" и "The Wolverine", които предполагам, че скоро ще можете да изгледате с добро качество и в домашна атмосфера, в случай, че сте ги пропуснали на кино.

Българинът Alexander Rusev дебютира в WWE

Този пост е за дебюта на Русев в WWE NXT в средата на 2013 г. За дебюта на сънародника ни в главния ростър на WWE Royal Rumble 2014 погледнете ТОЗИ пост.

Малко странно е, че няколко български новинарски сайта ме изпревариха с тази новина, но те не могат да се сравняват с познанията на вашия любим кеч-фен (да, отново визирам себе си). А за какво точно става дума?


Българинът Alexander Rusev (псевдоним, не истинско име) миналата седмица най-накрая дебютира в някое от телевизионните шоута на WWE. Става дума за "NXT", което е нещо като пробна територия за новоподписани кечисти, където се доизглажда техния стил и се изпробват измислените за тях образи. В шоуто от 22 август, Rusev имаше мач с бившия двукратен световен шампион Долф Зиглър (русия на снимката), който обаче загуби. Което няма никакво значение, тъй като това е кеч.

Някакъв добър човечец (не съм аз) е качил мача във vbox и благодарение на него може да го прегледате, ако имате интерес:


Да, не е нещо особено като мач, но и не трябва да бъде. Rusev е с образа на т.нар. monster heel чужденец, т.е. той е "лошия" и то от онези лоши, които мачкат противника си и го хвърлят наляво-надясно из ринга. По този параграф всичко е изпълнено на ниво, а постоянното крещене и говорене на български (като чух "Казах ли ти, че България мачка, уе!", откачих :D) допълва образа му много добре. Дебют, макар и със загуба, срещу човек като Зиглър е нещо по-специално, имайки предвид, че повечето хора с подобен образ дебютират срещу някакви безименни местни кечисти.

Тук трябва да направим пауза: да, знам, че кечът не е "истински" :D Все ще се намери някой от четящите, който да повдигне въпроса. И е крайно време да се изясним: кечът не е спорт, а развлекателно шоу. Да, със сценарий (любима дума на всички зрели, високоинтелигентни негови противници), също като сериалите, които гледате. Там също не се бият наистина, нали? Кечът разказва история, която завършва с мач. Това е. Развлекателно шоу, не спорт. Стига глупави коментари, моля ви. Мерси.

От тази гледна точка много хора биха задали въпроса "Е, и какво като този е станал кечист?". Ами като за начало - не е лесно. В света има стотици млади и стари мъже и жени, които се опитват да изкарват прехраната си с pro-wrestling. Всички те знаят, че истинският успех е работата в WWE. Успех, който нашият сънародник вече е постигнал. Как ще продължи кариерата му зависи от много фактори, но е успял да направи нещо, което много други не могат и за което още повече фенове в един или друг момент са мечтали. Ако не друго, поне е хубаво човек да се радва за българин, който е сбъднал своя мечта.

Какво следва за Rusev? Във вече записаните четири NXT шоута за месец септември той има три появи, две от които са мачове с негово участие. След известно време, ако от компанията са доволни от работата му и сметнат, че образът му работи (т.е. ангажира вниманието на феновете по един или друг начин), той ще се озове в главните шоута - RAW и Smackdown. И тогава, да се надяваме, че като повечето monster heel-ове ще започне своя път на разруха със Сина :D

NXT не можете да откриете по българските торент тракери, тъй като още през април нашенските ъплоудъри са спрели да го качват. Дано сега се намери някой родолюбив кеч-фен, който да го прави оттук насетне, ако ли не - мачовете на Русев най-вероятно отново ще намират място във vbox. Лично аз му стискам палци и му желая много успешна кариера и никакви контузии.

И само за протокола - много преди Зиглър, друг изключително харизматичен индивид (да, аз) имаше конфронтация с Rusev, която за моя и ваша радост не завърши с мач. Ще го приемем за равенство. Другите замесени лица (мачът беше с handicap) са с blur-нати лица, защото така е редно :D


"КАЗАХ ЛИ ТИ, ЧЕ БЪЛГАРИЯ МАЧКА, УЕ?"

YES! :D

Бен Афлек ще бъде Батман: плюсовете и минусите през очите на един фен.

 Трепери, Супермен! Или "Проклятието на издайническата двойна брадичка".

Warner Bros. обявиха, че Бен Афлек ще изиграе ролята на Батман в продължението на "Man of Steel", което ще излезе през 2015-та и най-вероятно ще носи име от рода на "Superman vs. Batman" или "Batman vs. Superman". Тези от вас, които влизат тук редовно, знаят, че за мен това решение е важно и, както може би очаквате, не бях особено очарован от това, че бившият господин Дженифър Лопес ще се превъплъти в ролята на любимия ми комикс-герой.

Истината е, че започвам този текст за четвърти път. Всеки един от предните три пъти ми се струваше, че започвам правилно, и всеки път затривах написаните страница и нещо. Затова този път ще бъда кратък и ще представя нещата, които ми минаха през главата през последните два дни, под формата на плюсове и минуси:

- Емоционалната ми реакция беше крайно остра. Като комикс-гийк (вашият любим комикс-гийк) имам своя представа за това как трябва да бъде пресъздаден любимия ми комикс-герой и кои актьори имат потенциала да се справят прилично с тази задача. Бен Афлек никога не ми е идвал наум.

+ Тази реакция, обаче, бе наистина емоционална, построена на базата на логиката "Исках друг да го играе". Истината е, че живеех с твърде големи надежди Крисчън Бейл да се върне към ролята, макар да съзнавах невъзможността на подобно нещо ("The Dark Knight" и "Man of Steel" са част от различни филмови вселени, т.е. макар и в двете да съществува Батман, той не е един и същ). Бях се примирил и с възможната опция Джош Бролин, която ми се струваше все по-малко лоша. И тъй като не се бях сещал за Афлек, веднага го приех за лош избор. Не беше това, което бях очаквал/искал.

- Според мен на Бен Афлек му липсва външния вид и харизмата, за да изиграе Брус Уейн/Батман. Не си го представям като сериозно изглеждащ плейбой-милиардер, а пък идеята за него в Батман костюм ми звучи като смешка. Опитах се да си го представя как казва "I'm Batman" с неговия глас и направо ми се дорева. А и проклетата му двойна брадичка е твърде издайническа за някой, който ще играе Уейн/Батман. Повече дори от горната челюст на Крисчън Бейл.

+ Хийт Леджър. Да, той е контра-аргумента на много хора, според мен основателно. Никой, дори аз, не вярваше, че изборът на Леджър за ролята на Жокера в "The Dark Knight" е добро решение. Той беше "хилав", "лигав", "некадърен". Леджър обаче накара всички да мълчат и гледат в захлас как взе един легендарен комиксов образ и го направи свой до такава степен, че вече всички свързват героя The Joker с лицето на Хийт Леджър. О, да, и взе, че спечели "Оскар". Сега Афлек отнася същия хейт, който Леджър преди повече от пет години, но пък вече имаме пример, че фенските реакции не винаги са реално доказателство, че някой не става.

- Бен Афлек не е Хийт Леджър, а Батман не е Жокера. Това, че Леджър е изненадал всички, показвайки невероятни талант и креативност, не означава, че Афлек ще го направи. А и докато Жокера предлага пространство за интерпретации, все пак е само един герой. Батман е съчетание от Човека-прилеп и от милиардера-плейбой Брус Уейн, които трябва да бъдат играни по съвсем различен начин. Играеш роля на човек, който играе роля. Всяка една от двете половини е различна, има свои допълнителни отенъци, които трябва да бъдат уловени и представени по някакъв начин. Те също подлежат на интерпретацията, но трудната задача все пак е налице. И не съм сигурен, че Бен Афлек може да се справи с такава трудна задача.

+ Всичко това обаче е отново свързано с моята представа за Брус Уейн/Батман. Вече бе намекнато, че в "Superman vs. Batman" (или както там ще казва продължението на "Man of Steel") фокусът ще е върху сблъсъка на двамата герои. Т.е. не можем да преценим какъв точно Батман е описан в сценария на този филм. Може пък да не са необходими сцени с веселия, размахващ чаша с шампанско Брус Уейн, или пък дърпащ дълги речи за справедливостта Батман. Назобете Бен Афлек, не му давайте да говори (особено с бостънски акцент) и го накарайте да е мрачен, мълчалив и опасен Батман. Такъв, който върви напред и удря, удря и удря. В такъв случай мога да приема, че Афлек има някакъв шанс за успех.

- Daredevil. Афлек има опит с комикс-героите, в случай, че някой от вас не знае. През 2003-та изигра Мат Мърдок/Daredevil в едноименния филм по комиксите на Marvel, в който става дума за сляп адвокат, който е развил до съвършенство другите си сетива и ги използва, за да пребива престъпници в Кухнята на Ада в Ню Йорк. "Daredevil" имаше много лоши неща в себе си, едно от които може би бе и странно изглеждащия в супергеройски костюм Афлек, който по-късно бе заявил, че филмите за комикс-герои не са за него и ще страни от тях. Парите на Warner Bros. обаче са го разубедили, изглежда.

 "Come on, come on, come on... DAREDEVIL!" (rock)

+ Daredevil. Да, филмът има и своите позитиви. Афлек в него също. Като за начало, справи се доста добре с това да играе слепец, представяйки разни неща от живота на хората с този проблем. С помощта на кадърни инструктори дори бе успял да вкара този елемент в бойните сцени, в които човек можеше дори да повярва, че той усеща, а не вижда какво се случва около него. А и Крис Евънс показа, че всеки има право на втори опит в това да играе супергерой и вторият път може да е по-добър (Евънс беше Human Torch в "The Fantastic Four", а след това се справи доста по-добре в главната роля в много по-успешните "Captain America" и "The Avengers").

- Бен Афлек не е Крисчън Бейл. Бейл успя да се справи със спомената горе задача за двете страни на Батман може би най-добре от всички актьори досега - неговият Батман бе приличен, макар и не толкова мрачен и застрашителен, колкото можеше да бъде. Неговият Брус Уейн бе почти идеален, като изключим мрачната част със загубата на родителите му, която физиономията на Майкъл Кийтън някак по-добре пресъздаде. Така че да представиш на зрителите нещо почти толкова добро няма да е лесно.

+ Бен Афлек не е Вал Килмър и Джордж Клуни. Не е достатъчно мъжествен за ролята, в никакъв случай. Ако ще и на 60 да стане, винаги ще ми прилича на някакъв прекомерно пораснал тийнейджър и ще ми е трудно да го възприема сериозно. Но поне няма твърде мекото излъчване на Килмър или пък... хей, дори не знам какво нередно да посоча в Клууни. Всичко! ДОКТОР РОС НЕ Е БАТМАН!

Мога да продължавам така до безкрай в опитите си да се самоубедя, че това не е лошо решение. А то може би наистина не е. Имаше ли по-добри варианти? Разбира се, че имаше по-добри варианти. Такива, които повече да отговарят на моята представа за това какъв актьор трябва да изиграе Батман. Също и на вашите представи и на представите на много други хора по света. Но решението вече е взето и силно ме съмнява Warner Bros. да го променят заради негативната фенска реакция. Истината е, че можеше да е много по-лошо. Искате пример? Арми Хамър, който някой от вас може и да се е излъгал да гледа в "Самотния рейнджър". Миналата година неговото име бе сериозно споменавано за нов Батман-филм, като дори аз се изгаврих с това. Афлек, ако не друго, поне е с пъти по-добър избор от него.

Както казах, решението е взето. Ще разберем дали сме били прави да сме недоволни едва след почти две години. Слухът е, че Афлек е подписал за няколко филма (т.е. евентуално да изиграе ролята и в "Justice League" филм и в самостоятелни Батман филми), но това е просто слух. Ако неговият Батман наистина е провал, едва ли ще му дадат втори шанс. Ако не е и Афлек направи второ Леджър-чудо и ни изненада приятно, отново ще съжаляваме за изхабените нерви. Струва ми се малко възможно, но, хей... това е Батман. I care. И не мога да направя нищо, освен да се надявам на чудо.

P.S. Ако ще гледате "Daredevil", търсете Director's Cut версията, която е доста по-приятна за гледане от оригиналната такава. Няколко сцени в повече, а определено се усещат (доколкото помня).
P.S.#2 В момента на писането на този текст нося костюм (не питайте) и не мога да спра да си мисля, че дори аз съм по-"добър" Брус Уейн от Афлек :D Виж, за Батман ще ми е необходима маска с доста солидно покритие на носа, а и имам твърде специфична захапка. Oh, wait... Бейл също имаше, а му се получи! Решено е.

I'm Batman.

"Diablo III: Reaper of Souls" - първият експанжън бе официално обявен!


Тази сутрин (21.08) на Gamescom 2013, Blizzard официално обявиха първия expansion set за своята игра "Diablo III". Той ще носи името "Reaper of Souls" и освен, че ще добави редица нови благинки към играта, също така ще се опита да оправи множество от нещата, които провокираха геймърското недоволство, когато оригиналната игра излезе през миналата година.

Веднага ви предлагам официалният opening cinematic за expansion-а, който в типичен Blizzard стил, е почти перфектен:



Какво е новото в "Reaper of Souls"?

  • Нов, по-мрачен Act. Действието в него ще се развива в Westmarch, което би трябвало да означава, че ще гони най-познатата ни (и най-обичана) Diablo-атмосфера.
  • Нов class - The Crusader. "Кръстоносецът" в общи линии май е модифициран Paladin, така че феновете му могат да ликуват.
  • По-малко, но по-качествен loot. Т.е. ще падат по-малко като брой, но по-добри (да, бе) предмети. Loot-ът до ден днешен продължава да е основен проблем за много от най-зарибените играчи, но е факт, че дразни дори мен, с моите има няма 150-ина (трябва да проверя) часа игра.
  • Подобрен end-game. Другото оплакване, свързано с D3 беше, че в един определен момент ти писва да играеш, вече няма какво да те задържа пред монитора. И тук съм съгласен. От Blizzard обещават промяна в тази насока и "неща за правене" дори след минаването на новия Act.
  • Нов злодей - Malthael, Angel of Death. Бившият архангел на мъдростта. Де факто не сме го виждали досега, защото според lore-a е изчезнал веднага след разрушаването на The Worldstone в края на "Lord of Destruction". През това време изглежда е намерил ново нещо, на което да е Архангел и плановете му изглежда включват The Black Soulstone.
  • Нови изроди. Нормално.
  • Подобрения в Paragon системата. В която лично аз не виждам смисъл, но ОК...

That's it. Ето ви и едно псевдо-геймплей видео, за да добиете представа за вида на новия Act. За дата на излизане няма да си говорим, това са Blizzard, но имайки предвид, че го обявяват сега, лятото на 2014-та ми изглежда напълно реална възможност за поява на expansion-a. Не вярвам да го бавят повече. След като обаче минахме сухото инфо, време е да... не, няма да пиша мръсотии. Време е за...

БОЖЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ

Well, сетиха се. Трябваше хиляди, хиляди хора да реват за стотици неща, да станат промени в екипа и т.н., за да се стигне до expansion. Ако бяха побързали и се бе появил по-рано, може би щетите щяха да са по-малки, не знам. "Reaper of Souls" наистина обещава да оправи доста неща, за които феновете мрънкаха, но носи в себе си едно такова... неприятно усещане.

Какво имам предвид? Да започнем от Malthael. Предполагам, че става за злодей, все пак е Архангел, а след D3 тяхното евентуално избиване бе неизбежно. Въпросът е, че доста от персонажите на Diablo 3, някои доста по-подходящи за expansion-а, остават в неизвестност, което значи какво? Още expansion-и! Наистина започвам да не харесвам тази Blizzard политика, но това е въпрос за друг разговор.

Другото ми притеснение е отново свързано с историята. За мен историята е важна, а когато става въпрос за Blizzard винаги подхождам с големи очаквания, защото са добри в това, което правят/пишат. Diablo 3 обаче даде основа за притеснения и все още ги имам. Искам нещо по-разчупено от expansion-a, а не отново предателство, предателство, предателство.

Чудя се защо казах "искам" при условие, че нямам намерение да им давам още 100+ лева за expansion-a. По-скоро ще изчакам да видя оценки и мнението на други хора дали подобренията наистина са налице и дали наистина си струва човек да си купува expansion-a. Истината обаче е, че съм по-скоро доволен и дори леко въодушевен, въпреки че за компютърните игри вече почти няма място (и интерес) в живота ми. Но това е Diablo, все пак.

О, щях да забравя (това може да е спойлер за тези, които не са играли Diablo 3) - от cinematic-a става ясно, че The Black Soulstone е здрав, а Diablo си е вътре, както и предполагахме след края на оригиналната игра. Blizzard си оставят сериозна вратичка за четвърта игра, така че притесненията за край на серията или нещо от рода на "World of Sanctuary" отпадат. Въпреки че за второто не съм толкова сигурен...

Добре дошли в Къщата от карти ("House of Cards" Ревю)


 Власт, политика, лъжи, секс, изневери...

Водещите понятия в живота на върха, показващи, че дори човешките същества, преследващи най-висши цели, не могат вечно да се борят с първичността на собствената си природа. "House of Cards", новият сериал на Netflix, предлага от всичко това, забъркано на фона на един студен свят на лични интереси.

Конгресменът Франк Ъндърууд (Кевин Спейси) е сред властващия елит на Съединените американски щати вече над 20 години. Двадесет години на бавно и мъчително издигане по стълбата на властта, трупане на приятели, врагове и най-вече влияние над всички тях. Влияние, което му помага да осигури победа в президентските избори на Гарет Уолкър, кандидат на демократите. В замяна Франк очаква обещаното - да бъде назначен на поста външен министър (Secretary of State). Това обаче му е отказано и постът е даден на друг. Измамен, Франк центрира цялата си злоба и коравосърдечност в ясната идея да си отмъсти и не само да постигне целите си, но дори да ги надмине...

"House of Cards" е особен сериал от гледна точка на това, че той обръща поглед към политиката в Белия дом не като на двореца от приказките, в който едни добри хора се грижат за интересите на други добри хора в най-прекрасната държава за живеене в света. Вместо това сериалът показва хората вътре в него като това, което всъщност са - човешки същества със собствени интереси, цели, силни и слаби страни, борещи се за власт, пари и оцеляване. Лошото надделява над доброто, така както става често и в реалния живот.

Това е единственият сериал, за който се сещам, в който всеки от героите да е противен на зрителя по някакъв начин. Но да накараш някого да не те харесва изисква не само добър сценарий, но и добра актьорска игра. Кевин Спейси без съмнение е звездата тук. Неговият герой Франк Ъндърууд знае какво иска, търси начини за постигане на целите си, готов е да стигне дори до ръба. В определени моменти, различаващи сериала от повечето подобни драма-сериали, Франк разбива "четвъртата стена", поглежда право в камерата и изповядва някоя от философиите си за живота или обяснява защо предприема един или друг ход. Героят на Спейси ви кара хем да го мразите заради това колко долно човешко същество е всъщност, хем ви впечатлява с целеустремеността и успехите си.

Партнира му Робин Райт (била-някога-Пен), която е почти толкова добра в ролята си, колкото е лоша героинята й - съпругата на конгресмена, Клеър. Около тях е изградена цяла мрежа от персонажи: жадна за сензации млада журналистка, верен помощник, конгресмен-пиянде, стара любов... и още, и още. Нито един от героите в "House of Cards" не е излишен или скучен и всеки има своята собствена история, свързана по някакъв начин с Франк и опитите му да контролира най-могъщата държава в света.

Всичко това се събира толкова добре в едно цяло заради качествения сценарий, а може би и заради изненадващите лица зад камерата. Отделните епизоди са режисирани от хора като Дейвид Финчър, Джоел Шумахер (когото трябва да мразите заради "Батман и Робин") и др.

В крайна сметка 13-те епизода на първия сезон на "House of Cards" ни представят един наистина качествен, стегнат сериал с интересни герои и още по-завладяваща история. Лично за мен това е едно от малките TV бижута на 2013-та и препоръчвам горещо на всеки един от вас да го опита.

WWE SummerSlam 2013 - Превю и прогнози

Дъ бигест парти ъф да самър, бро! (dance) Ноу чалга, ноу коври (сад-сад), ноу пейн - ноу гейн.

Да бе, за SummerSlam 2013 ще си говорим, който е утре, и чието превю се забави заради пословичния ми мързел и още по-пословичната ми липса на вдъхновение. Сега обаче сме (ние, всичките в главата му) във форма* и е време да обърнем поглед към второто по-важност, но първо като качество на карда и билд PPV за тази година - SummerSlam! Ей го на и самия кард:

- WWE Championship (Special Guest Referee Triple H): John Cena (c) vs. Daniel Bryan
- The Best vs. The Beast: CM Punk vs. Brock Lesnar
- World Heavyweight Championship: Alberto Del Rio (c) vs. Christian
- Ring of Fire Match: Kane vs. Bray Wyatt
- Cody Rhodes vs. Damien Sandow
- Big E Langston/AJ Lee vs. Dolph Ziggler/Kaitlyn
- Natalya vs. Brie Bella
- US Championship: Dean Ambrose (c) vs. Rob Van Dam

 Започваме, разбира се, с THE BEST VS. THE BEAST. Пънк и Леснър се изправят за пръв път един срещу друг след месец на лъкатушещ build. До един момент, най-вече заради прекалено малкото появи на Леснър, тази вражда приличаше по-скоро на някакъв епизод от по-голямата история "Пънк срещу Хеймън". Пънк трябваше да се занимава с Curtis Axel (логично) и Fandango (нелогично), вместо с основния си опонент за SummerSlam. Всичко обаче се промени след едно страхотно промо на Леснър и два побоя (обичам вражди, в които кечистите всъщност се бият, а не само си говорят - за справка се замислете за build-a на главния мач). Сега съм надъхан. Може би не максимално, но все пак. Ако успеят да открият някакъв синхрон помежду си, Пънк и Леснър могат да направят велик мач с вече съществуващия заряд помежду им. Естествено, ще крещя в подкрепа на Пънк. Не толкова заради маркски предпочитания, колкото поради факта, че той ще има огромна полза от подобна победа, за да се задържи там, където е. А след този мач Леснър едва ли ще го видим чак до WrestleMania.

След този огромен мач минаваме на мачове за титли, където искам да направя една забавна (и същевременно леко тъжна) съпоставка - мачът за US титлата, който дори няма да е PPV-то, а в безплатния kickoff по YouTube, ми е по-интересен от мача за световната титла (!!!). Едно промо от Shield, battle royal-a в RAW, завръщането на Big Show и мачът 3-на-3 от SMACKDOWN направиха за мен уж най-незначителния мач в карда по-интересен и, по-лошото, по-добре изграден от мача за световната титла между Дел Рио и Крисчън. Там просто не се случваше нищо. НИЩИЧКО! Дел Рио продължава да е плашещо скучен, а Крисчън е твърде ограничен от глупавият сценарий и лошата си форма, за да ни предложи онзи Captain Charisma, който винаги сме искали със световна титла. И ето така се получават странните неща - имам интерес към Амброус vs. RVD за US титлата, а Крисчън vs. Дел Рио ми е по-скоро meh. Смяна на световната титла щеше да пооправи нещата, но за съжаление май за пореден път ставаме свидетели на схемата да се намери на Дел Рио опонент, с който той просто да избута месеца като шампион.

Дори divas мачовете са по-изградени от проклетия мач за световната титла! Наталия и Бри Бела имат нещо като вражда от риалитито "Total Divas", изглежда, и заради високите рейтинги на шоуто ще трябва да ги гледаме в PPV мач, победителката, в който ще бъде определена на принципа "с кого спи". Бри Бела спи с Daniel Bryan, а отделно близначаката й спи със Сина, така че няма нужда дори да споменаваме плешивото канадско момче Тайсън Кидд... Победа за Бри, не, че някой го е грижа. Зиглър също се нуждае от това той и Кейтлин да победят Биг И Лангстън и AJ, за да може да приключи най-накрая историята с поредната любовна драма в живота на AJ и Долф да се върне по-високо в карда на SMACKDOWN. Това между другото е мачът на странните имена... Долф Зиглър?!? Ей Джей Лий?!? Биг И Лангстън?!? По дяволите, звучи като каст на порно-филм, ахахаха :D

Мидкардът също бе по-добре изграден от мача за световната титла (да, това ми е голям проблем). Damien Sandow задължително трябва да победи Коуди Роудс, защото ми е писнало от MITB победители, които губят ли, губят. Ring of Fire мача между Кейн и Bray Wyatt пък е всъщност Inferno мач, но с PG ограничения. Отново рингът ще е обграден от пламъци, но победата ще идва с туш или предаване, а не с подпалване на противника. Едно преминаване през пламъците от страна на другите двама от Wyatt Family ще е OMG момент, но едва ли ще го получим. Тук, въпреки че съм фен на Кейн, считам, че победа на Bray Wyatt е напълно заслужена с оглед на прекрасния му, свеж образ на реднек-пастор-психопат.

И стигаме до предполагаемия главен мач между Daniel Bryan и... а, Джон Сина! Ама, разбира се, че Джон Сина! Кой друг ще гледаме в мач за WWE титлата... Сина sucks, whatevs. Ясно е, че съм от хората, които искат чиста победа за Браян и той да отпразнува титлата качествено след това. Без намеси, без куфарчета, без МакМеъновци. Тази вражда можеше да ни предложи точно това и според мен в нея трябваше да се наблегне само на липсата на уважение между двамата. Последният им сегмент в RAW беше просто златен. Но не... WWE overbook-наха мача, пълнейки го с какво ли не.

Първо Ортън и неговото MITB куфарче. В момента опит за кеширане от негова страна изглежда неизбежен и в това ми е надеждата - надявам се, че WWE създадоха тези очаквания само и само, за да не ги изпълнят и Ортън няма да използва куфара си. Дано. Може да почака, а SummerSlam да е нощта на Браян. Второто неприятно нещо е забъркването на "враждата" между Винс МакМеън и ННН в мача за титлата. Това, че ННН бе направен специален съдия на мача леко преля чашата и по-скоро ще попречи на мача да е хубав. Най-много обаче се опасявам, и дано съм лош пророк, приятели, от някакъв вид screwjob. Например Браян печели, но ННН му прави Педигри и помага на Ортън да му вземе титлата. Ще е просто твърде много. Това трябва да е нощта на Браян, това трябва да е нощта, в която се създава нова звезда, а твърде много стари звезди бутат себе си и еготата си в неговия мач.

Големият проблем на един иначе доста приятно билднат SummerSlam е, че всичко може да иде по дяволите, ако мачовете не струват и/или са придружени от кофти booking решения. Но все пак е впечатляващо как WWE успяха да сглобят доста добър и интересен кард (по-добър от Мания, лично мнение) и то без дори да използват някои от важните си кечисти. Имайте готовност и за изненади. Няма да се учудя от някакво сърцераздирателно промо на Дерън Янг **, тъй като се опитват да го доят като козичка в последните няколко дни. Възможен е и мач между Mark Henry/Big Show срещу The Shield за отборните титли, но това по-скоро ще остане за "Night of Champions". Във всички случаи "SummerSlam 2013" е PPV, към което имам голям интерес, и може би дори ще го гледам на живо следващата нощ. Желая приятно гледане на всички и по-малко неприятни изненади!

* Това за "формата" бе малко преувеличено - написах цялото превю веднъж, не го харесах и го написах втори път. Сега вече мога да кажа, че съм във форма :D
** Darren Young е млад кечист, който преди ден-два се "изпусна" пред TMZ, че има различна сексуална ориентация и WWE в момента се скъсват да му обръщат внимание и да обясняват колко се гордеят с него. В общи линии се опитват да трупат точки на гърба на личния живот на свой служител. По-добре отколкото да му бяха теглили шута, разбира се.

ХАЙЗЕНБЪЪЪЪРГ! ("Breaking Bad" S05E09 Ревю)

ТОЗИ ПОСТ Е НАБЛЪСКАН СЪС СПОЙЛЕРИ ЗА НОВИЯ, ДЕВЕТИ ЕПИЗОД НА "BREAKING BAD". СПОЙЛЕРИ, СПОЙЛЕРИ, СПОЙЛЕРИ! ПРЕДУПРЕДЕНИ СТЕ.


Тази неделя бе премиерата на първия от последните осем епизода на "Breaking Bad", съпроводена от трепетно очакване и огромно количество реклама. Епизодът дори разби досегашния рекорд за гледаемост на сериала със своите 5.9 милиона зрители (в сравнение с 2.9 милиона за първия епизод на сезона от лятото на миналата година). Много добър резултат, показващ, че доста хора са наваксали със сериала или просто са решили да проверят за какво точно става дума. Е, дано не са останали разочаровани...

Не мога да кажа каква е била реакцията на новите или по-скорошни зрители от онзиденшния епизод, но мога да кажа с какви впечатления останах аз като човек, който чакаше тези последни осем епизода през последната една година. Ако мога да ги сбия в една дума, то ще кажа, че "краят" на "Breaking Bad" започна... добре.

Добре, а можеше да е велико, грандиозно или каквото друго подобно определение решите. Не оставам с подобно впечатление за първи път - след mindblowing финала на четвърти сезон, началото на пети също не ми се стори така силно, макар че честно казано първите осем епизода, тези, които видяхме миналата година, всъщност бяха едни от най-добрите за сериала изобщо.

ОК, спирам, за да обясня нещо, защото имам усещането, че някои хора може и да не разберат - в момента все още върви петият, последен сезон на "Breaking Bad". Първите осем епизода от него вървяха по amc миналото лято, а поради някаква причина създателите решиха да оставят последните осем за лятото на тази година. Което, ако това за рейтингите е вярно, е било едно доста добро решение.

Но какъв точно ми беше проблемът с този девети епизод? Твърде малкото случили се неща. Епизодът започна адски обещаващо с картината от бъдещето, в която Уолтър Уайт посещава стария си дом, сега изоставен. Става ясно, че хората знаят, че той е Хайзенбърг, а съседите му се страхуват от него, както проличава от изключително силния "Hello, Carol" момент в началото. Именно такива badass моменти трупат на Уолтър респект в очите на зрителя.

След това обаче, връщайки се в "наши дни", ако мога така да се изразя, ритъмът става твърде спокоен. Събитията започват да се развиват твърде бавно, а още от миналото лято аз съм с очакванията, че в тези осем епизода трябва да се случат страшно много неща. А за моя изненада има време дори за сцена, в която Badger разказва за своя идея за "Star Trek" сценарий...

Хубавото в епизода бе целият процес около това как Ханк започва да приема истината за своя... ъм.... баджанак?!? Щеше да е разочароващо просто да бе отишъл и арестувал Уолтър, приемайки някакво съвпадение на инициали за достатъчно доказателство. Не, книгата просто пося семето на съмнението в него и то започна да расте до такава степен, че да му причини дори физически дискомфорт и да го изкара тотално извън релси. Този епизод сякаш наблегна само на това - как Ханк възприема видяното в края на осми епизод и евентуално стига до конфронтация с Уолтър. Конфронтация, която определено беше добра, но просто бе очаквана и някак й липсваше "WHAT THE FUCK?!?" искрата, която се появяваше във важни моменти от предните осем епизода.

Всичко друго изглеждаше някак странично - терзанията на Джеси, проблемите със "стоката" на Лидия, новият, спокоен живот на семейство Уайт. Хей, голям плюс е поне това, че Скайлър този път не беше толкова дразнеща. Но ако това се запази като тенденция, хората ще престанат да желаят да видят как умира.

Отново - това е "Breaking Bad". Сценарият, режисурата, играта на актьорите в него винаги правят епизодите му някак по-добри от много други сериали, минали и настоящи. Проблемът е, че самият той вдига летвата за себе си толкова високо, че не винаги може да я достигне. Може би това беше проблемът и при мен - имах твърде завишени очаквания, предполагах (или ми се искаше), че ще се случат адски много неща още в първия епизод, и в крайна сметка, въпреки едно важно и плавно развитие на историята, не останах напълно доволен. Дано съм един от малцината. И дано през следващите седем седмици това не се повтори.

Земята за бедните, "Елизиум" за богатите ("Elysium" Ревю)


Neil Blomkamp е интересен млад режисьор, правещ различни филми.

Някак държах да започна с това. Във времена, в които масовите продукции имат толкова много прилики помежду си, да откриеш режисьор на комерсиални (разбирайте високобюджетни) филми, който има някакъв крайно отличаващ се стил, е много приятно. Бломкамп е такъв режисьор, който след "District 9" за втори пореден път ни поднася един доста реалистично изглеждащ научно-фантастичен филм. Дами и господа, ще си поговорим за "Elysium" ("Елизиум").

В "District 9" Blomkamp бе вплел тежкото петно в историята на ЮАР, наречено "апартейд", представяйки го обаче не чрез разделение между раси, а между хора и един извънземен вид. В "Elysium" извънземни няма, но разделението отново е налице - този път на бедни и богати. В края на 21 век Земята е пренаселена и заразена с болести. За да запазят досегашния си начин на живот, най-заможните нейни жители се преместват на орбиталната станция "Елизиум" - един същински рай в небето, където няма болести, смърт и мизерия. Всеки един от останалите на Земята желае място там горе, но не може да си го позволи. Макс (Мат Деймън) е бивш крадец на коли, понастоящем работещ във фабрика. Вследствие на инцидент обаче той разбира, че единственият му шанс за живот е да стигне до "Елизиум". Проблемът е, че хората, управляващи там горе, по-скоро биха те убили, отколкото да те допуснат до малкия си рай. Освен ако не си ценен за тях по някакъв начин...

Първо трябва да поздравя Blomkamp за засягането на един толкова важен проблем за съвремието (че и за по-голямата част от развитието на човешката цивилизация) като разделението на имуществен принцип. Нещо, което виждаме дори в момента, в "Elysium" е умножено многократно, представяйки едно съвсем възможно бъдеще за нас и планетата ни. Андроиди извършват полицейския и административен контрол над жителите на гниещата планета, докато горе богатите се наслаждават на всяко едно удобство и технологично чудо, познато на човека.

Проблемът с представянето на тази картина обаче идва от положението долу на Земята. Въпреки няколкото драматични кадъра, които трябва да накарат зрителя да съжалява бедните жители на планетата, липсва реалното чувство за глад, нищета и мизерия, което се среща при други филми, имащи подобен, леко апокалиптичен нюанс. Това е нещото, от което наистина очаквах повече от "Elysium" - да задълбае в този проблем, представяйки го по-възможно най-груб, грозен и краен начин. Вместо това Blomkamp леко е захаросал произведението си, може би, за да го направи по-лесно за преглъщане.

Това мое леко разочарование не бива да ви заблуждава - "Elysium" е хубав филм и си струва да се види. Blomkamp ни предлага втора доза от своя много особен подход към фантастиката, в който всичко изглежда някак по-земно, по-реално, а визуалните ефекти не крещят в лицата ви колко много се разчита на компютрите в днешно време. Човешкият елемент, разбира се, също е важен. Деймън... Е, знаете го Мат Деймън. Честно казано не знам какво да напиша за него, нито пък искам да му давам оценки. Проблемът с него при мен е, че винаги виждам Мат Деймън на екрана, а не конкретния герой. Джоди Фостър, играеща ролята на секретаря по отбраната на Елизиум, пък ме изненада с един приятно изигран студен образ. Бижуто, както се и очакваше, обаче бе Шарлто Коплей в ролята на агент Крюгер.

С мърлявия си външен вид, налудничав поглед и южноафрикански акцент той успява да изгради образа на психопат, от чийто движения да потръпваш, нямайки представа какво ще направи в следващия миг. Лично аз очаквах нещо малко по-различно, но за втори пореден път Коплей получава топката и тича здраво с нея. Това, че Бломкамп отново разчита на него, е във всички отношения плюс за филма, като "Rated R" рейтинга (у нас би трябвало да е "забранен за лица под 18", но зависи) позволява свобода в действията на подобен герой. Което ме подсеща - няколко тела се пръсват на парчета, така че сами преценете дали е добра идея да водите детето, братчето, сестричето и т.н. с вас на кино. И без това едва ли ще схване много.

"Elysium" хем се опитва да ни отврати от изкуствените разделения, които сякаш е заложено в нас да си създаваме, хем се опитва да ни даде някаква наивна надежда, че всичко това е преодолимо. Бломкамп отново представя качествен научно-фантастичен филм, чийто единствен грях е, че не отива още по-далеч и не представя още по-грозна картина на този разделен от парите свят. Но дори така, "Elysium" си струва да се види.

P.S. Още в първите минути на филма се замислих колко подходящо ще е Blomkamp да режисира филм по "Half-Life" (компютърна игра, за тези, които не знаят). Неговият подход към визията на филмите му ще се комбинира идеално с играта. Хайде, докато Браян Кранстън не е остарял твърде много!

Пазете се от Батман... не, че не знаете, че трябва ("Beware The Batman" Ревю)

 "I'm Batman", Batman

Имаше някаква идея да понамаля писането за неща, свързани по някакъв начин с комикси, но Вселената ги праща ли, праща към мен, а със Вселената трудно се спори. Особено когато ти праща Батман, макар и в анимационна форма.

Точно така. DC и Warner Bros. решиха да направят нов опит да върнат Батман на малкия екран в ефира на Cartoon Network (или CN, или както там се казва в момента), като за пореден път се опитват да бъдат оригинални, променяйки някои от детайлите в една концепция с дългогодишна традиция. Така, както опитаха с "The Batman" и "Batman: The Brave and The Bold", в случай, че сте засичали някое от тях. Резултатът е компютърно-анимиран сериал, носещ не особено вдъхновяващото заглавие "Beware The Batman". E, да го гледаме ли или да се пазим от него?!?

Основата фабула я знаете и не е необходимо да я преразказвам. За голяма радост най-важното нещо не е пипнато - зад маската на Човека-прилеп стои отново милиардерът Брус Уейн, който като всеки богаташ си има някакви фетиши. Неговият е да се облича като прилеп и да бие престъпници по улиците на Готъм. Единствената по-осезаема разлика в него е произношението му - избрали са актьор с хавайски произход да го озвучва и, о, как това дразни слуха ми!

Другите разлики с всички досегашни интерпретации обаче са доста по-солидни и вървят в няколко различни направления. Да започнем с...

Поддържащите роли - икономи, полицаи и партньори!

Верният иконом Алфред тук е по-млад, по-едър и по-...плешив. Освен всичко това е и бивш агент на MI-6 (английските тайни служби) и не го е страх да си изцапа ръцете с малко действие, а не само с приготвяне на закуска и метене на пещерата. Алфред е и човекът, който натриса на господаря си младата Татсу Ямаширо, която се превръща в шофьор и бодигард (бодигард на Батман, човек...) на Уейн и, както личи, евентуално ще се превърне и в негов sidekick. "Писнало ни е от Робин-овци!", казали в Warnes Bros. Animated и вдигнали ръце. "Нека си партнира с жена по-млада от него с няколко години! Стига момченца!", продължили те в същия тон и решили, че вместо Робин или Батгърл, трябва да ни пробутат някакъв "свеж" партньор на Човека-прилеп.

Тъй като действието в "Beware The Batman" изглежда се развива в ранните етапи на кариерата на Брус Уейн като садо-мазо фетишист, променени са и отношенията му с комисар (тук все още лейтанант) Джеймс Гордън. В тази анимация Гордън не е първа дружка на Прилепа, с когото двамата пият кафе на покрива на полицията всяка нощ, ами е по-скоро недоволен от факта, че някакъв лунатик се облича като прилеп и се опитва да се меси в работата на ченгетата.

Лошковците!

Какво е Батман без великия си пантеон от злодеи? Отговорът: този Батман тук. Създателите на анимацията, забърквайки поредната си доза оригиналност, са решили да не разчитат на затвърдени имена като Joker, Mr.Freeze, Two-Face и т.н. Вместо това са се разровили из по-слабите броеве на комиксите, за да извадят от там едни от най-неизвестните противници на Прилепа, които да могат да променят както си искат. Давам пример: в първи епизод (ако се решите да пробвате това чудо) ще се сблъскате с Professor Pig и Mr.Toad, които са заигравка с героите на Артър Конън Дойл с някакъв сбъркан PETA привкус от рода на "Да спасим животните!". DAFAQ?!? Аргументът "Искахме злодеи, които да отразяват вътрешния свят на нашия Батман" звучи сладко, но абсолютно същото нещо, можеха да постигнат с успешните и известни злодеи.

Хей, може би прекалявам... Няма нищо лошо в това да представяш нови лица на аудиторията. Но поне го прави като хората. Първият сезон на анимацията изглежда ще си има свой основен злодей в лицето на Anarky, което е страхотна идея. Anarky e не чак толкова непопулярен лошковец, който, както подсказва името, е сбъркан анархист, целящ хаос и разруха. Хубаво, страхотна идея да го използваш във времена на масови протести и сваляне на правителства по целия свят. Проблемът е как точно е използван. Вижте само как изглежда Anarky в комиксите, в новата игра "Batman: Arkham Origins" и в анимацията "Beware The Batman":


Какъв е този малоумен, каспъробоподен редизайн? Да не говорим, че в сценария са му хвърлили реплики на малоумник, с което в голяма степен убиват прекрасната си идея.

Визия!

"Beware The Batman" е доста мрачен, което е хубаво. Проблемът е, че заради това не мога да открия достатъчен ярък snapshot, с който да ви покажа как изглежда. По-интересното обаче е, че създателите са се обърнали към визията на великите "Batman: The Animated Series" (които задължително трябва да опитате, нищо, че са на 20 години) - героите са с широки торсове, тънки крака и лица с отсечени черти. Нищо лошо няма в това, даже щеше да носи приятно носталгично усещане, ако не беше проклетото CG. Компютърната анимация може да е хубаво нещо, но проблемът с нея е, че хем гони реализъм, хем с подобен дизайн на героите бяга от него. Резултатът е... meh. Класически изглеждащата анимация щеше да е много по-добър избор.

Да се пазим ли или да не се пазим?

Въпреки че от "ревюто" ми може да сте останали с лошо впечатление (първият му вариант беше доста по-позитивен и суховат. Като статия в пенсионерски вестник), "Beware The Batman" е по-скоро добър опит за връщането на Човека-прилеп на малкия екран. Първите му четири епизода ми бяха умерено интересни, историята с Ямаширо върви плавно и добре, и като цяло налице имаме солиден потенциал за подобрение.

Така че изборът си е по-скоро ваш. По-скоро бих ви препоръчал да изгледате няколко епизода (със своите 20 минути са идеални за комбиниране със закуска или обяд) и да решите сами за себе си. Гледането с по-малък брат или сестра също е опция, тъй като споделям позицията, че децата от малки трябва да бъдат запознавани със света на супергероите. А и винаги е валидно правилото "По-добре някаква Батман анимация, отколкото никаква.".

Нов трейлър за "Thor: The Dark World"


В средата на YouTube GeekWeek, Marvel решиха да пуснат втория трейлър за продължението на "Тор". Доста солиден е, макар че очаквах малко повече след показаното на ComicCon. Поне е хубаво, че ни опазват от един конкретен (и доста важен според мен) спойлер. И все пак си мисля, че много от обикновените зрители, сред които най-вероятно са и някои от вас, все още не разбират за какво точно ще става дума в този филм и ще им е малко странно като чуят за "тъмни елфи".... ако изобщо ги наричат така във филма.

Забелязва се и твърде солидното присъствие на Локи за сметка на това на Тор. Не се оплаквам - аз също съм от хората, които считат, че играта на Tom Hiddleston е едно от големите попадения във филмовата вселена на Marvel, но с неговия герой не трябва да се прекалява, особено ако е за сметка на главния герой. 

Въпреки всичко имам интерес. Даже най-накрая ще хвана отново да изгледам първия "Тор". Колкото до продължението, което у нас ще носи името "Тор: Светът на мрака" (читав превод) - може да го очаквате по кината от 8 ноември, макар че според страниците на една от големите вериги кина ще може да го видим още от първи.

Като бонус - новия постер за филма:


Харесвам подобни постери, включващи всички основни герои. Напомнят ми за плакатите на Star Wars филмите, а това винаги е добре. GeekWeek, indeed.

Бял блог, блог бял.

Бял, бял, бял. Блогът е много бял. Както най-вероятно забелязвате, разбира се. Нямам идея кога въведох в експлоатация* зелено-черния дизайн със снимката на The Joker, но ще да е било преди доста време, имайки предвид, че още преди няколко месеца в мен се появи желание да го разкарам. Беше готин, знам. Умерено шарен, леко налудничав и сравнително мрачен - напълно подходящ за блога. Факт е обаче, че и на самия мен ми омръзна да го гледам, а в последно време това стигна до такава степен, че дори не влизах често в блога. В собствения си блог! И оттам дойде нуждата от освежаване.

Защо обаче бял фон и черен текст? Ами защото е адски семпло. Някои от най-приятните неща са изключително прости в основата си. Започнах да преглеждам различни шаблони и този, в цялата му обикновеност, привлече вниманието ми. Може скоро да го дооправя (например да избера по-тъмен цвят за текста), с помощта на творческото си могъщество, а може и да го заменя с някой друг. Зависи от настроението. Да няма учудени, ако някой ден влезете и е тъмно червен или пък с някаква гора за фон. Тридесетимата души, които са редовни посетители на блога (просто предположение, може да сте милиони...) , имат право да изразят позиция в анкетата в дясното поле. Иначе стискам палци никой да не го заболят очите от толкова бяло. Което пък ме подсети за онази реплика за носенето на бяло... Ха!

Набраната инерция през миналия месец взе да отслабва, но е напълно нормално. Да, време е за обичайната за през няколко месеца доза оправдания :D Захванал съм се с доста неща и креативността ми не е в най-високите си равнища. Знаете как е, когато е в пика си - тук е пълно с всевъзможни разкази, от пародии до някакви мрачни истории за убийства и насилие; множество постове ("анализи" по (с)маркски) на тема кеч; постове за музика, постове за филми; пост след пост, подобни на този, в които четете ред след ред в търсене на някаква значима и смислена информация, а не намирате такава. Хах! Даааа, такива са най-креативните периоди на славния ви, любим блогър. Сега обаче имам други неща на главата си...

Друг блог, например, който за 20 дни съществуване вече надминава средното ниво на посещения на този. Там обаче работя с колеги (групова забава, да) и пишем за сериозни неща. Ще ставам и шофьор. Написах цял абзац по въпроса, след което го изтрих. Ще си говорим за шофиране в отделен пост, скоро. Не трябва да пропускаме и подготовката за държавен изпит. Диплома искам, все пак.

Стига писане. Оглеждам се... Очите ми навсякъде срещат зеленина, тъй като съм навън. Зеленото наистина успокоява, тишината също. Само някакво проклето куче лае някъде на запад от мен и дразни слуха ми. Едва ли има основателна причина, просто се опитва да прояви характер. Какъвто често е случаят с лая.

Ц. Отнякъде чувам звука от включен телевизор. Новини, които разбира се започват с теми от вътрешната политика. Откъсват ме от приятната атмосфера и ме връщат в реалния свят. Или не. Реалният свят е в зеленината наоколо. Това в новините сме го създали ние, приумица на човешкия мозък, абстрактна илюзия, усложняваща простия живот. А както казах по-горе... някои от най-приятните неща са прости.

Спокойно - и по-лошо може да е :D Всичко идва от четенето за държавния. С пожелания за приятния занимания за всички ви през горещия август - до скоро писане!

* Самото написване на думата "експлоатация" ме сети за Маркс, за когото развивах тема допреди малко. Това е добре? Показва, че нещо ми е влязло в главата? Или не е добре? Може би не е добре. Хъхъхъ... хъъъъ!

Книги: "Герои" на Джо Абъркромби

Джо Абъркромби се нарежда сред любимите ми автори, редом до Толкин и Чандлър. Който е чел ревютата ми за предните му книги, знае колко високо мнение имам за него, и трябва да е ясно още от началото на този текст, че ви препоръчвам да прочетете "Герои", както и останалите от тях. Но нека все пак се аргументирам...

Фентъзито, което Абъркромби пише, има съвсем малко магия в себе си. Т.нар. Кръг на света и различните държави в него се населяват почти изцяло от хора, макар и различни по вид, размери, нрави и култура. Един пъстър свят на изгарящ и мистичен юг, шарен изток и суров и мрачен север. Всичко в този свят Абъркромби описва грубо и реално - в общуването си хората са вулгарни, в отношенията помежду си са лицемерни, а физическият им контакт най-често е или секс, или, по-често, крайно насилие. Това прави книгите му толкова приятни за четене, като не трябва да забравяме и техния най-голям плюс - разнообразието от герои, всеки уникален с по нещо.


Вторият самостоятелен роман на Абъркромби, носещ името "Герои", е ситуиран във вече споменатия суров и мрачен Север. Време на война е. Почти цялата войска на могъщия Съюз се е придвижила към кралството на северняците, за да свали от власт техния владетел Дау Черния. Но докато многобройната армия на южняците е съставена най-вече от разглезени войници и некадърни офицери, то тази на Севера се състои от кръвожадни дузини от бойци, прекарали живота си в битка след битка...

"Герои" е различна от останалите книги на Абъркромби в един аспект - тя е книга за войната, за разлика от другите, които в голяма степен бяха по-скоро приключенски. Битките в нея имат много по-важно място, а оттам и разположението на армиите, техните ходове и маневри. И все пак всичко отново опира до хората и то не до главнокомандващите, а до тези, които уж изпълняват заповеди, а всъщност взимат едни от най-важните решения.

Абъркромби не изневерява на стила си и описва войната за Севера от гледната точка на цели шестима герои със съвсем различни характери, през чиито очи войната изглежда по най-различни начини. Запознайте се с:

  • Гушата е възрастен северняк, главатар на собствена дузина. Наричат го "право острие", защото за разлика от много други е верен. Винаги се опитва да постъпва "както е редно", но на война това е трудно.
  • "Принц" Калдер е пълната му противоположност. Страхлив интригант, чудещ се само как да запази главата си на мястото й, което е изключително трудно, имайки предвид, че е син на покойния бивш крал на Севера и никой не го харесва особено.
  • Бек е младо момче от Севера, син на именит войн, убит преди години. Спокойният селски живот го задушава и той повече от всичко иска да тръгне по стъпките на баща си. Войната му дава идеалната възможност. 
  • Бремър дан Горст е "наблюдател на краля" от страна на Съюза. Пратен на войната като наказание за провал на предното си назначение - личен бодигард на Негово величество, Горст търси изкупление и утеха в единственото нещо, което му се отдава - това да сее насилие и болка.
  • Финри е дъщерята на лорд-маршал Крой, главнокомандващ силите на Съюза. Отраснала на бойното поле, нахална и изключително целеустремена, тя всеячески опитва да издигне честния си съпруг на по-висока длъжност.
  • Ефрейтор Тъни е особняк. "Ветеран" в армията на Съюза, предпочитащ да пропуска заповедите покрай ушите си и да не върши кой знае колко, освен да търси начини да припечели покрай битките.

Солиден каст, но честно казано в случая на тази книга разказването от шест гледни точки е малко излишно. Четирима основни герои щяха да са достатъчни, като по-излишни ми се струват Бек и Тъни (по един от всяка страна), макар че и двамата предлагат необходим поглед над войната (жадуващият война, без да я познава, и водещият войни, без да ги жадува).

Освен тях има още доста на брой герои, чиито имена и постове са изброени в цели четири страници в началото на книгата. Първоначално е малко стряскащо, но всеки от тях се запомня по някакъв начин, макар да е трудно човек да си изгради визуална представа за повечето, която да успее задържи до края на книгата.

Като всяка книга на Абъркромби тук насилието е на ниво. Той детайлно описва всеки сблъсък, но набляга не толкова на цялата картина на битката, колкото на отделните единични конфронтации вътре в нея, правейки борбата да отнемеш живота на другия нещо почти интимно. Това е за сметка на секса, чието присъствие в "Герои" е доста по-постно като за шарения начин на описване на автора.

Това, от което книгата страда според мен, е, че е книга за война. И точно като войната, която описва, и в нейния край е трудно да откриеш смисъла, макар да има достатъчно раздвижване в Кръга на света. Предполагам обаче, че е въпрос на вкус и преценка. А може би в голяма степен това е и идеята на Абъркромби - да покаже безсмислието на войната във всичките й форми, като нещо, което само коства човешки животи, без да постига някаква смислена цел.

За българското издание се сещам да кажа две неща: съвсем малко грешки по текста, които редакторът е пропуснал, и отново много красива корица. Причината? Издателство "Colibri" издава тази книга, след като "Бард" представиха едно посредствено оформено издание на предната книга на Абъркромби - "Отмъщението на Монца". Страниците са малко под 600, цената - 20 лв.

О, малка забележка може да е липсата на карти в изданието... Чух, че в някое от оригиналните издания имало карта, която помага за ориентирането във всеки ден от бойните действия - кой кога къде е. Макар картата да е ползвана за корицата на българското издание, вътре от нея няма и следа, но Абъркромби описва достатъчно добре, за да се ориентирате.

И за финал - макар "Герои" да е самостоятелен роман и да може да се чете като такъв, силно ви препоръчвам да започнете книгите му подред - първо трилогията "Първият закон" (за която съм писал тук и тук), а след това и "Отмъщението на Монца". Чак тогава се заемете с "Герои". Ако стилът на автора ви допадне, ви гарантирам, че ще стигнете до нея, а последователното четене на книгите създава едно усещане за развитие на цялостната история на света, а и дребните детайли в по-късните книги ви радват, припомняйки ви за предните.

От мен: приятно четене!

PS2: Трябва да благодаря на хората в книжарница "Хеликон" в центъра на Пловдив, които си направиха труда с писма да ме уведомяват кога е пристигнала книгата.
PS3: Colibri, чакам "Red Country"! 

"С книги под завивките" - свенлив дебют на двама влюбени и четящи блогъри/влогъри

Като погледна назад, сякаш всичко наистина започна с книги. Темз тъкмо беше поела работата с блогъри в издателството, в което работеше тога...