"The Amazing Spider-Man 2" - Ревю


Too much love drama. Това е основното впечатление, което "The Amazing Spider-Man 2" остави в мен след като го изгледах. Ще го обясня и по друг начин - докато при "Captain America: The Winter Soldier" още с излизането от салона исках отново да изгледам този филм, при новата лента за Човека-паяк такова желание напълно липсва. Може би ще го гледам отново чак когато дойде време за "The Amazing Spider-Man 3". Да, ще има такъв. Нали не се съмнявахте?

Основното, което трябва да знаете, скъпи мои читатели, е, че Sony имат правата за филмиране на комиксите за Спайдър-мен и са подели кампания за изстискването на този свой лиценз до последната му капка. "The Amazing Spider-Man 2" играе важна роля в този техен план, защото вместо просто да разказва една изолирана история, той трябва да "подготви почвата" за още няколко филма занапред. Това в известна степен натоварва лентата и я прави някак претупан. Но и дотам ще стигнем. Нека обясня за любовната драма...

Няколко разговора, събрани в едно:

"-Обичам те, но не можем да сме заедно."
- Но защооо?
- Защото преди да умре баща ти ме накара да му обещая това.
- Баща ми не е важен, важно е какво искам аз. А аз те обичам и искам да бъдем заедно, но не можем, защото заминавам за Англия.
- Ама защо? Искам да си до мен (въпреки че току-що ти казах, че не можем), защото... нали... те обичам."


Този тийнейджърски подход към връзките е в основата на взаимоотношенията между Питър Паркър и Гуен Стейси през целия филм. Огромна част от "The Amazing Spider-Man 2" всъщност e фокусирана точно върху това. В началото е ОК, в един момент вече писва и става натоварващо. Да, любовта на Паркър към Гуен има своето основно място в историята на героя, но тук идва малко в повече. При "Spider-Man 2" (онзи на Сам Рейми от 2004-та) отново любовните проблеми бяха в центъра на филма, но там определено се бе получило по-добре. Тук драмата е твърде много, а и е една такава... несериозна. Търсене на проблема там, където няма такъв. И за да не е само любовна, Паркър трябва да има проблеми и с леля си Мей, както и с истината около изчезването на родителите си. Абе много драма, казвам ви. Твърде много за филм по комикс.

Вината обаче не е само на създателите на филма. Който е чел комиксите за Spider-Man, особено по-новите такива, знае каква ревлива малка кучка може да бъде Питър Паркър понякога. За съжаление, освен страхотното му чувство за хумор (което сценаристите на филма са уловили, а Андрю Гарфийлд много естествено изиграва в сцените), във филма се е прехвърлил и този драматичен елемент. В сянка остава основното - битката между доброто и злото, между Невероятният Спайдър-мен и още по-невероятните му противници.

Още при излизането на трейлърите си говорихме, че в този филм те са цели трима. На Алексей Сикевич (Rhino) наистина е обърнато изключително малко внимание и вмъкването му успешно изпълнява целта си - да ни представи един по-маловажен, незначителен противник за Spider-Man от самото начало, за да видим някакъв екшън преди историята около другите двама да са е развила. Що се отнася до роботизирания костюм, за който написах доста лоши неща през последните месеци... ами не ми харесва. Приемлив ли е? Да. Но все пак изглежда малко нелепо. Да, дори за филм по комикс.

I'm blue, da ba dee, da ba di (music)

Историята на Електро пък хем става, хем е леко клиширана. Нямаше как да не се сетя за The Riddler (Джим Кери) в Batman Forever, тъй като допирните точки са доста. Джейми Фокс се справя... прилично, не дразни с присъствието си, но определено Електро можеше да представлява нещо съвсем различно, ако бяха прехвърлили на екран оригиналния вариант на злодея, а не някакво подобие на версията му от Ultimate комиксите. Не знаете за какво говоря? Ами... Електро е основният злодей в този филм и аз имах сериозен проблем с това, че са сменили расата на героя, както и че са избрали кофти външен вид за него (изцяло син, с ефекти, които да покажат, че през тялото му постоянно преминава електричество). В крайна сметка Електро също остава някак в сянка (въпреки че буквално сияе). На кое? На драмата, разбира се.

И стигаме до семейство Озбърн. Няма да спойлвам нищо, обещавам. Ще кажа само, че историята им е претупана твърде набързо, а тя е твърде богата. Можеше да бъде разказана бавно и внимателно в три-четири филма, а не да достигне до не особено впечатляваща кулминация още във втория филм. Огромна черна точка за филма, но, както казах, няма да спойлвам. Претупано е. Дотук.

Не си мислете обаче, че филма няма своите добри елементи. Андрю Гарфийлд е по-добър Спайдър-мен от Тоби Макгуайър, това е ясно. Между него и Ема Томпсън (в ролята на Гуен Стейси) наистина се усеща някаква химия, като дори като двуглав мога да си позволя да кажа, че на моменти са сладки заедно. Но пък ви казах за драмата, да. Спирам, спирам. Няма повече. Саундтракът не е лош, макар че май се бях настроил за нещо по-епично откъм звучене. Напипан е правилния път, но на моменти музиката е твърде наивно-героична, подобно на тази в първия "The Amazing Spider-Man". 3D-то поне има някакъв смисъл. Приятно е да се "люлееш" редом с Паяка между небостъргачите на Ню Йорк, но в един момент спира да прави впечатление. Мисля, че някъде бях писал, че някои сцени от трейлърите на филма приличат на взети по-скоро от видео-игра, отколкото от игрален филм. Това все още се забелязва на местата, където е прекалено със CGI изпълненията, но като цяло визията е приемлива, макар и твърде шарена.

Проблем е, когато се чудиш дали гледаш кадър от видео-игра или от игрален филм

Двоумя се дали да определя като плюс или минус вкарването на адски много елементи от комиксите, които биха могли да изиграят някаква роля в бъдещите филми от франчайза. От една страна е умно да намекнеш за нещо и когато дойде време да използваш даден елемент да кажеш "Това ви го показахме в предния филм, помните ли?". Няма да развалям удоволствието на комикс-феновете в откриването на тези елементи (някои са твърде очевидни, други не чак толкова), но аз примерно бях много приятно изненадан като чух името на асистентката на Хари Озборн. Негативната страна на всички тези скрити "намеци", които Marvel наложиха като традиция чрез своите филми, е, че "The Amazing Spider-Man 2" е сякаш претрупан с намеци за бъдещето на филмите от поредицата, вместо да се фокусира върху себе си.

За това обаче си има обяснение - Sony планират да се възползват от бума на филмите по комикси не само чрез "The Amazing Spider-Man 3", но и чрез филми, фокусирани върху злодеите -- конкретно Venom и групата The Sinister Six. Идея, която ми се струва още по-рискова след като изгледах "TASM2". 

Ако мога да сумирам всичко казано до момента, "The Amazing Spider-Man 2" не е нещо, за което ви препоръчвам да си дадете парите. За момента "Captain America: The Winter Soldier" ("Завръщането на първия отмъстител")  си остава най-добрия филм по комикс за годината и отново ви препоръчвам да отидете да го видите. Ще видим дали "X-Men: Days of Future Past" и "Guardians of the Galaxy" ще успеят да се доближат до неговото качество. 

"The Amazing Spider-Man 2" не успява.

"Diablo III: Reaper of Souls" - Ревю на другите новости в експанжъна

Докато все още имам време да се занимавам с подобни неща, държа да си довърша ревюто на „Diablo III: Reaper of Souls”. Все пак го пиша най-вече за хората, които не са имали възможността да се докоснат до играта (и оригиналната, и експанжъна), и се чудят дали да отделят сериозна част от доходите си, за да го направят.

След като в миналия пост посочих основните неща в новия Act V, сега е време да обърнем поглед към другите благинки, които „Reaper of Souls” предлага. Blizzard определено са разбрали колко много хора са разочаровали с „Diablo III”, поради което с „RoS” се опитват да преодолеят голяма част от критиките, насочени към предшественика му. Започваме с второто най-важно нещо след Act V според мен:

Adventure Mode

Изцяло нов режим на игра, който се отключва като възможност, когато някой от героите ви достигне 70 lvl. Какво представлява Adventure Mode? Вместо обичайната кампания, в която бавно напредвате от Act в Act, следвайки стриктно историята на играта и включените куестове, тук получавате възможността да играете много по-свободно и донякъде много по-разнообразно. Цялата карта на света е отключена (разбирайте териториите от него, които сме видели досега). При всяко включване на играта, в картата на всеки Act има разпръснати отделни Bounties – задачи, които трябва да изпълните срещу награда. Например „Разчистете еди-коя-си-пещера от чудовища” или „Убийте еди-кой-си-минибос”. За изпълнението на тези задачи получавате злато и опит, а при „изчистването” на всички пет задачи в даден Act получавате една по-голяма награда – торба, пълна с доста приятни предмети.

Карта на Act III с всички активирани waypoint-и. Bounty-тата са там където има удивителен знак, а в долния десен ъгъл може да видите каква награда ще получите след изпълнението на всичките пет.

Можете да изпълнявате Bounties отново и отново в който Act решите. Задачите в тях постоянно се променят и няма кой знае колко често да се сблъсквате с правенето на едно и също нещо. Определено е забавен начин за качване на Paragon level-и след като вече сте приключили Аct V с някой от героите си, като също така са и бързи за изпълнение - аз ги ползвам за половинчасова разтуха в края на деня. Важно е да отбележа обаче, че при изпълнението на Bounty-тата получавате също така и т.нар. Rift Collectibles, които дават възможността да опитате другото основно развлечение в този режим на игра.

The Rifts

Рифтът е портал, за отварянето на който са нужни 5 Rift Collectibles, с които се снабдявате, изпълнявайки Bounties. Не го обяснявам сложно, надявам се. Когато отворите Rift-а, той ви води в някакво напълно случайно подземие, което може да има вида на която и да е подземна територия от играта. Там имате за цел да убиете определен брой изроди (трупайки опит, злато и предмети, разбира се), след което пред вас ще се появи т.нар. Rift Boss. Той може да е от най-различен тип и с най-различни умения. Дава много опит и злато, а убиването му реално се води и завършване на рифта. След като се справите с Rift Boss-a обаче, имате пълната свобода да продължите с прочистването на подземията. Или пък да започне друг rift или да продължите да правите bounty-та.

Rift-овете реално връщат Diablo към корените му – обикалянето из случайно генерирани подземия с много нива с цел убиване на чудовища и трупане на награди от това. Предоставят и сериозно удължаване на геймплея на играта, тъй като, както ви е ясно, в един момент на човек му писва отново и отново да преминава кампанията от начало до край.

Активиран Rift Portal.

Това е и целта на Adventure Mode като цяло – да предостави алтернатива на тези, които вече десетки пъти са минали основната история на играта няколко пъти. Bounties и рифтовете дават възможност за по-разчупена игра, в която се наслаждавате на познатия Diablo геймплей, имате някакви цели пред себе си, но не сте ограничени от предварително начертан път. Също така това вкарва и сериозно разнообразие в item hunting-a, тъй като вече не е необходимо да се биете десетки пъти само с босовете в отделните актове, търсейки силни предмети.

Новият клас

Crusader-ът е първият нов клас, който Blizzard решиха да включат в играта, но определено не е сред нещата, които ми бяха най-интересни в „Reaper of Souls”. Все пак го пробвах, колкото да имам някаква идея какво е да играеш с него. Мнението ми накратко е, че най-накрая получаваме някаква версия на паладина от Diablo II. Кръстоносецът ми напомня точно на него, взимайки онези клонове с умения, които Blizzard вече не са дали на Monk-a. Има си обаче и своите по-уникални особености – употребата на щит за много от уменията, например. Това прави играта с Crusader-a някак свежа, но все пак не успя да ме грабне особено.

Започнах нова игра с него и то не на някоя от най-големите трудности. Въпреки това обаче healing-ът му беше под всякакво ниво и кръвта му падаше с невероятни темпове. Това определено намали удоволствието от играта с този клас и го оставих за по-добри дни, когато отново ще ми се играе цялата кампания и когато той ще е по-добре балансиран. Кой знае – проблемът може и да е в мен. Но макар и приятно допълнение, не считам, че Crusader-ът е толкова добра добавка сред класовете, каквито бяха Druid-ът и Assassin-ката в “Diablo II: Lord of Destruction”.

Новият занаятчия - Мистикът (Мистичката?)

Мистичката, ъпгрейдната до 12 lvl

Има някаква полза от занаятчиите в Diablo III, тези китни люде, които вървят с теб Act след Act, и ти помагат я да сглобиш някой могъщ предмет, я да си „направиш” диамант от по-добър тип. Макар да считах идеята за мистика за нещо по-скоро излишно, вече видях ползата от него (по-скоро нея, тъй като става дума за една перверзна лелка). МистиЧКАТА може да променя характеристиките на предметите, които откривате. Да речем, че намерите подходяща брадва за вашия варварин, но тя има някаква характеристика, която въобще не е на място за конкретния ви build и по-скоро ви пречи. Мистичката дава възможност да промените тази характеристика с някоя по-подходяща. За подходящата сума, разбира се. Освен това доста полезно умение, мистичката ви дава възможност и да променяте външния вид на някои от предметите си. Това звучи като дреболия, но повярвайте ми - не е. Monk-ът ми носеше един ужасно грозен шлем, който обаче имаше нелоши характеристики. Олекнах с малко злато, но чрез мистичката направих така, че шлемът да се превърне в корона и сега Birethenius изглежда с една идея по-стилен.

10 нови level-a и нови умения

По отношение на развитие на героя Blizzard не са особено дашни и максималният level се увеличава от 60 едва на 70. Да, скъпи приятели, чакат ни още експанжъни. Честно казано тези lvl-и не са нещо специално, като отключват само възможността да имате ново пасивно умение + няколко такива за всеки клас. Нямах възможността да пробвам всички, но ме съмнява да са нещо, което тотално да променя играта (а ако го правят, ще последва балансиращ пач). Доста по-интересна е новата Paragon level система, която Blizzard вкараха с последния пач.

За финал (ама вече наистина финал)

Има неща, които със сигурност съм пропуснал, но е трудно да се фокусирам върху Diablo сега, след като за един месец й отделих повече време, отколкото е подходящо за човек, който вече от няколко години не е тийнейджър. Blizzard обаче сериозно са се постарали да задържат играещите „Diablo III” в сървърите на Battle.net, че и да върнат солидна част от разочарованите от играта. С всичките си новости „Reaper of Souls” е наистина добър експанжън, с който играта придобива един по-завършен и приятен вид. Не съжалявам, че си го взех, а даже напротив – вече чакам обявяването на следващия.

И тъй като това вече наистина е финалът на ревюто на „Reaper of Souls”, дойде време за отговор на въпроса струва ли си да я купите. Да, струва си. Най-вече ако сте фенове на Diablo, разбира се. Както казах, с „Reaper of Souls” Diablo III най-накрая прилича на Diablo игра. Сега е много по-подходящ момент да се сблъскате с тройката, отколкото бе при излизането й преди 2 години. Така че моят съвет е да заделите пари и да се сдобиете най-накрая с малко легален развлекателен софтуер.

Защото, както каза Dzvera, това все пак е Diablo.

"Diablo III: Reaper of Souls" - Ревю на Act V

А казвах, че Blizzard повече няма да видят нито лев от мен... Глупости. Седмица след излизането на expansion-a на "Diablo III" - "Reaper of Souls", си направих страхотен подарък за рождения ден купувайки го. Нощите ми отново бяха спокойни и я нямаше вече благородната (уж) завист към хората, които вече бяха минали новият Act V няколко пъти. 

В това ревю в две части ще споделя с вас мнението си за expansion-a и ще опитам отново да отговоря на въпроса дали си струва да си дадете парите за една от малкото игри, които до ден днешен нямат работеща пиратска версия. Разбира се, ще се постарая в ревюто да няма никакви спойлери за историята както на оригиналното "Diablo III", така и на "Reaper of Souls".

И все пак малко история...

Malthael, Angel of Death

Без да спойлвам нищо, разяснявам, че основната фабула в "RoS" се завърта около ангелът на смъртта Малтаел - някога член на Висшия ангелски съвет (ВАС, хахаха), а сега заклет враг на човечеството. В началото на играта той се сдобива с могъщия артефакт The Black Soulstone, но мотивите зад това негово действие не са ясни на никого. Ясно е само, че Sanctuary, светът на хората, е застрашен. Това отвежда нашите герои в Westmarch - град, намиращ се западно от добре познатия ви Tristram, където те трябва да търсят начин да се справят с новата заплаха. Такава, с каквато не са се сблъсквали досега.

Вкарах малко драматизъм в края, а? Хахаааа! Ох, признавам - пиша ревюто за трети път, нямам намерение да го пиша четвърти, така че каквото стане - стане. Горенаписаното е само основата на историята в новия Act V. Замислих се, че в рамките на една печатна страница вероятно мога да ви я разкажа почти цялата, но тук не е важна само основната сюжетна линия, а и допълнителните такива, които сериозно разнообразяват играта. Хубавото на "RoS" е, че предлага някаква свежест - няма ги постоянните предателства, които стояха в основата на оригиналната игра (не, не го считам за спойлер). Още по-хубавото е, че expansion-ът затваря някои глави от историята на "Diablo III", които, ясно защо (експанжъни, пари и прочие), авторите на играта бяха оставили отворени. Други пък просто са продължени и дори след "RoS" остава място за тяхното развитие.

Куестове и event-и

Освен основните куестове, които преливат един в друг толкова плавно, че трудно ще правите разлика кога един е свършил и е започнал друг, expansion-ът добавя и много на брой event-и. За тези, които не са играли D3, пояснявам, че event-ите са някакви случайни събития/куестове, с които се сблъсквате по време на игра. Примерно, обикаляте из някоя зона в изпълнение на някой от главните куестове, но попадате на някакъв крадец, търсещ съкровища в гробове. Той ви моли да го защитите докато го прави, след което получавате солидна награда под формата на опит, злато, а понякога и някой-друг предмет. Да, примерът с гробокопачът не е най-добрият, но ми е пресен в главата.

Act V е адски наблъскан с event-и - сигурно са над 20-30, така че предполагам е нужна доста игра, за да се сблъскате с всичките. Това е похвално, тъй като макар в основата си всички да са еднакви (разчитат на обичайната формула в Diablo "убий чудовище, спечели нещо"), зад всеки от тях стои някаква различна история, с която бива разнообразено безцелното прочистване на дадена територия.

Освен основните куестове и event-ите, получаваме и три допълнителни странични куеста, което също е нещо ново и доста свежо. Два от тях са свързани с двама от сподвижниците ви - The Enchantress и The Scoundrel, като доразвиват историите от миналото им, чийто разказ започна в оригиналното Diablo 3. Третият пък е свързан с един от занаятчиите, които пътуват с вас от един акт в друг. Точно тези малки детайли ми харесаха, както и това, че поддържащите персонажи са използвани по интересен начин, а не са оставени просто за фон, за който рядко да се сещате (освен ако нямате нужда от тях).

Нови територии

Блатата на Blood Marsh

"Reaper of Souls" предлага три основни територии, разделни на множество подзони. Имате града Westmarch, с неговия мрачен, леко готическо-пиратски вид. Градът изглежда по-диабловски от цялата "Diablo 3" и определено връща малко от позабравената тъмна атмосфера на втората игра от поредицата. Следват обширните блата на Bloodmarsh, а накрая и разнообразните зони около познатия ви от края на Diablo II (макар и адски различен тук) Pandemonium.

Westmarch ми допадна най-много. Обикалянето по улиците му е нещо свежо, а и ще се сблъскате с поне няколко event-a из сградите му (някои от които част от собствена мини-история). Bloodmarsh леко ме отегчи, тъй като е адски обширен район и в един момент избиването на сган може да ви приспи. Да, "избиването на сган" е идеята на "Diablo", но просто нещо в блатата е еднообразно (блата са, логично е) и не задържа интереса на човек. Pandemonium пък предлага солидно разнообразие в терените си, както и интересни моменти. А и самото име носи някаква носталгия на хората, играли DII.

Изглед от Pandemonium. #разходкисредприродата #туризъм

В заключение историята в Act V е достатъчно интересна, като има огромно количество детайли по нея, много от които се разкриват пред вас чрез разговори с NPC-та и множеството книги, които намирате и слушате по пътя си (да живеят аудиокнигите във фентъзи игрите). Просто отделни части от терените в "RoS" са малко еднообразни като визия и твърде дългото застояване в тях убива част от интереса ви. Хубавото обаче е, че всички са доста по-мрачни от шаренията, която оригиналните четири акта предложиха. Да, това звучи като нещо маловажно, но всъщност стои в основата на това да се почувствате сякаш наистина играете "Diablo" игра. В това отношение има известни промени и по актове от 1 до 4, като за момента най-сериозно впечатление ми направи нощната пустиня около Caldeum в Act II, която създава съвсем различна атмосфера.

Нови изроди

За пръв път в Act на която и да е "Diablo" игра, основните ви противници идват от High Heavens, а не от The Burning Hells. Е, да, говорим за покварени ангели, с променен мироглед, който повечето им братя не споделят в чак такава степен, но все пак... Освен тези най-разнообразни типове "косачи", които Малтаел използва, ще се сблъскате и с доста нови демонски твари. Особено впечатление ми направиха един тип гущери, които обвиват тялото си с камъни, ставайки почти недосегаеми за физически щети. След като успеете да разбиете бронята им, те веднага започват да ровят земята в опит да си изградят нова. И успеят ли, чака ви още много биене докато разбиете каменната им защита отново. Особено на по-високи трудности това може да е адски дразнещо и да отнеме много, много време. И respawn-и.

Среща с Blood Golem-и, които, ако не ме лъжа паметта, са стари наши познайници още от Diablo I. Симпатични типове с доста подходящ за играта вид.

Като цяло дизайнът на чудовищата ми хареса много и това е сред по-сериозните плюсове за мен като човек, който се интересува в по-голяма степен от историята и света на играта, а не толкова от самия геймплей. Разбирайте, че не губя час след час в търсене на опит и екипировка.

Времето

Преди да купя играта четох, че новият Act V се минава за 3-4 часа или нещо подобно. Предполагам на по-малката трудност е възможно, но с доста бързане и пропускане на малките благинки, които той предлага. Аз започнах на Torment I трудност (първата степен на най-високата), след това смъкнах на Master, накрая и на Expert. Новият акт си е предизвикателство, особено ако нямате подходяща екипировка (която с времето идва). Слушайки внимателно всички разговори и прочиствайки старателно всички територии на поне 90 процента, Act V ми отне 12 часа. Това е доста повече отколкото очаквах и е едно от нещата, от които определено съм доволен.

Като за финал...

...ще ви кажа, че това не е финалът. Доста текст отиде само за преглед на новото, което Act V предлага, а expansion-ът в себе си съдържа и други новости и подобрения, на които си струва да се обърне внимание - нов режим на игра, нов клас и т.н. Но за това - в най-скоро време, във втората част на ревюто.

Какво чета... (10.04.14)


Минаха два месеца след последния пост в категория "Книги" и за тези два месеца се наблюдава сериозен завой в типа книги, които чета :D Но всички по реда си, четейки поста ще видите за какво говоря.

Миналият път споменах, че чета книгата "Призрачни войни" на журналиста Стив Кол. Вече е завършена, макар че това над 700-странично томче ми отне доста време. Книгата е едно сериозно и задълбочено журналистическо изследване (напомнящо по-скоро на разказ, но хайде, има я и аналитичната част) върху случилото се в Афганистан от времето на съветската инвазия до атентатите в САЩ през 2001 г. Ролята на ЦРУ, произходът на бен Ладен, осъществени и нереализирани операции и т.н. - това са част от нещата, които Кол засяга, опирайки се на огромен брой интервюта и източници. Изключително интересна книга за всеки с някакъв интерес към външната политика на САЩ, Близкия изток, тероризма като явление и т.н. Но, разбира се, не е за всеки, нито пък е някакво леко четиво, което да четете преди заспиване. Определено обаче е по-подробна и не толкова едностранчива като творението на Ричард Кларк "Срещу всички врагове", за което ви споменах също миналия път.

Политическата тематика в нещата, които чета, се задържа с "Конфликтни зони" на Василис Фускас. Напълно разбираемо, имайки предвид името на автора, книгата се фокусира най-вече върху Балканите и най, ама най-вече върху Кипърския въпрос - ролите на Гърция и Турция в международната политика, подходът на САЩ към подобни въпроси и т.н. Нелоша книга с интересни идеи, някои от които в момента споделям, но и, както казах, твърде задълбаваща в един въпрос, който не интересува особено нас, българите.

След нея се захванах със "Строго секретно" на Анатолий Добринин, бивш посланик на СССР в САЩ в едни от най-напрегнатите години на отношенията между двете супер-сили. Проблемът е, че тази по-скоро автобиографична книга също е доста тежка за четене, а след предните две (както и "Срещу всички врагове") имах сериозна нужда от нещо художествено. И я оставих временно настрана, за да се обърна към един от най-наивно-чаровните сектори в художествената литература - този на книгите, базирани върху игри :D

Да, наистина, какъв обрат. От литература на тема политика към книгите по игри - обратите на живота, дами и господа. Diablo манията се отрази и на читателските ми интереси и се захванах с най-старата книга, част от официалната история на света на играта. Става дума за "Diablo: Birthright" на Ричард Кнаак, първа книга от неговата "Sin War" трилогия. Разказва се за това как ангелите и демоните за пръв път обръщат внимание на хората, живеещи в света на Sanctuary, замисляйки се за техния потенциал да вземат дейно участие в конфликта между двете страни. Няма смисъл да се опитвам да ви зарибявам да прочетете книгата (че и трилогията). Ако сте почитатели на "Diablo", интересът сам ще се зароди във вас. Ако не сте, да четете тази книга е в голяма степен безсмислено. Нито е шедьовър, нито пък малкото й качества (атмосферата в нея е близка до тази в игрите) ще бъдат уловени от читателския ви нюх.

Въпреки че не очаквах много от книга по игра или от самия Кнаак, имаше един момент в "Birthright", който адски ме издразни. Разказвам:

Четирима от главните герои стоят в горичка. Единият решава да отиде да ловува и изчезва в гората. Ще го наречем героя А. Малко след заминаването му, останалите са обградени от група злосторници, като в описанието на ситуацията героят А е споменат като един от обградените. ОК, човек може да си каже, че сигурно авторът е пропуснал да спомене връщането му. Но не - едва няколко страници по-късно героят А се връща от първоначалната си ловна обиколка, за да помогне на приятелите си. Без да съзнава, че до момента уж е бил обграден също като тях.

Това ме подразни изключително много. Неприятна грешка, изплъзнала се и на автор, и на редактор. Това си е книга за разпускане, но подобен пропуск разваля цялото впечатление за нея. Това бави и продължаването напред с трилогията. А и вторият "Мъглороден" на Сандърсън чака... Положението е тежко.

Сега, отново повлиян от "Diablo" манията от последния месец, за пръв път в живота си слушам аудиокнига - "Diablo: The Order", пряко свързана с историята на Diablo 3. Да, твърде много Diablo, знам. Експериментът обаче е по-скоро неуспешен. Трудно се концентрирам, когато някой друг ми чете книгата вместо аз самият да го правя. Още повече, че човекът, който я чете, го прави с един толкова приятен ритъм, че вече два пъти заспивам докато го слушам. Поне знам, че английският ми все още е на ниво, дори когато става дума за слушане. Но определено с аудио-книгите трудно ще се разберем.

И така. Предстои връщане към по-сериозната литература, а и наближава, надявам се, моментът на излизане на "Red Country" на Джо Абъркромби. Но за нея ще си говорим, когато това стане реалност. Дотогава - приятно четене! На каквото и да е.

"Captain America: The Winter Soldier" - Ревю


Кънтящият, плътен звук от удар на метал* в плът всеки път, когато щитът се стовари върху някого. Усещането за конспирация и надвиснала опасност, криеща се зад всеки ъгъл. Смъртоносният финес на скарлетйохансоновата Черна вдовица. Впечатляващият ръкопашен бой между Стив Роджърс и така нареченият Зимен войник.

Все неща, които изскачат в главата ми, сещайки се сега за "Captain America: The Winter Soldier", който имах удоволствието да гледам преди няколко дни. Но преди да опиша останалите си впечатления, предполагам, че ще е добре да направя две уточнения:
1. Българското заглавие на филма е крайно безличното "Завръщането на първия отмъстител". Изглежда в Disney/Marvel съзнават, че САЩ не са най-универсално обичаната държава в света, поради което са преценили филмът да има алтернативно заглавие за международния пазар. Нелепо решение според мен, защото всеки, който отиде да го гледа, вероятно ще каже "Два билета за "Капитан Америка"", примерно.
2. Четете ревю на филм по комикс, писано от комикс-фен. Сериозно ли мислите, че има шанс адекватно да ви посоча слабостите на това пуканково чудо или пък да ви говоря за това колко противни са продукциите на Холивуд, а колко велико е европейското кино? Грешният блог, приятелчета. Още отсега трябва да ви е ясно, че горещо ви препоръчвам да видите "Captain America: The Winter Soldier" възможно най-скоро. Но ще дам няколко причини за това по-надолу...

Няма да ви разкривам основната фабула, но е хубаво да отбележим, че в новия филм Стив Роджърс все още се опитва да свикне с нашето съвремие. Той единствен от Отмъстителите няма близки хора, при които да се върне след случилото се в Ню Йорк, което в голяма степен го оставя "закотвен" при спасителите му от SHIELD. Капитан Америка обаче няма против - изпълнява мисия след мисия, вярвайки че всичко това е за добро. Проблемът обаче е, че това не е точно така. SHIELD е представен като организация, която сериозно възприема гледната точка на американското правителство, която виждаме в нашата действителност - че заплахите, колкото и потенциални да са те, трябва да се елиминират предварително, дори това да означава да бъдат потъпкани някои граждански свободи. Върху това е изградена основата на "Captain America: The Winter Soldier". Самият филм изглежда като някаква форма на протест срещу всичко, което NSA, CIA, FBI и прочие организации правят в Щатите и по света. Историята му в известна степен е отражение на съществуващи проблеми, което е доста готино, имайки предвид, че става дума за неангажираща лента по комикс.

Това беше може би нещото, което харесах най-много в "The Winter Soldier" - усещането за нещо различно, а не за поредния Marvel филм. Разбира се, че комиксовото е налице, даже в някои моменти е твърде осезаемо. Но в голяма част от филма фокусът е не върху решаването на проблеми с множество CGI експлозии и свръхчовешки изпълнения, а върху шпионския елемент, бягството, борбата за оцеляване и решаването на дадена загадка. Не казвам, че това е най-дълбокият филм, който сте гледали, защото е ясно, че не е. Но определено има една от най-готините истории, които Marvel са ни представяли във филмовата си вселена.

Хубавото е, че го има усещането за завършеност, за ритъм. Нещо, което липсваше на първия "Капитан Америка", наред с други неща. Още повече, че най-накрая получаваме и втори злодей във филмовата Marvel вселена, който да е поне малко по-запомнящ се от останалите. Да, става дума за Зимния войник**. В голяма степен дори оригиналното заглавие на филма е малко подвеждащо, защото не той е в центъра на събитията. През повечето време е по-скоро нещо странично, но в никакъв случай излишно. Себастиян Стан много добре изиграва героя, неговата брутална ефективност и заплашителна аура, като точно мистицизма, който заобикаля Зимният войник го прави по-запомнящ се. Хубаво е, че след Локи най-накрая се появи подобен злодей в Marvel вселената, особено след разочарованието, в което се превърна Мандаринът от "Iron Man 3".

Споменавайки този филм е хубаво да отбележа едно нещо - "Captain America: The Winter Soldier" според мен е по-добър от него. По-добър е и от "Thor: The Dark World", което за мен го прави и най-добрият филм във втората фаза на Marvel филмовата вселена. Остава през август да видим как ще се представи и "Guardians of the Galaxy"***, но за момента новият "Капитан Америка" е най-доброто, което Marvel са правили след "The Avengers".

3D-то в голяма степен е излишно, почти толкова, колкото излишно е да ви казвам това. Вече и сами се сещате. В нито една от сцените не видях особена полза от него, но пък едва ли скоро студията ще се откажат от технология, която оскъпява билетите и им носи повече пари. А "The Winter Soldier" бързо направи доста пари (над 300 милиона), отделно има оценка от 8.3 в IMDB, което си е високо за всеки филм, какво остава за такъв по комикс. Така че не се чудете, а му дайте шанс. И аз не съм най-големия фен на Капитана като комикс-герой, но тук определено ме спечелиха с идеално разказаната история за него. А и Крис Евънс изглежда се чувства все по-комфортно в ролята, за което заслужава само поздравления.


* Не метал, а vibranium, ако трябва да сме точни.
** До комикс-фенчетата, които са чели "Winter Soldier" на Брубейкър - гледайте филма смело, допирните точки са доста малко и това в никакъв случай не е лошо. Нещото, което са запазили, е концепцията за Зимния войник, но самата история е доста различна и доколкото помня комикса смея да твърдя, че почти нямат общо. А и самият Брубейкър мисля, че беше харесал сценария.
*** Пак до комикс-фенчетата: гледайте внимателно филма. Правят няколко намека за неща от комиксите, които не сме виждали досега, а може би ще видим - WS с щита в ръце; споменаването на едно конкретно име и т.н.

WWE WrestleMania XXX - Превю и прогнози

Три пъти започвам да пиша пост за юбилейната WrestleMania XXX и три пъти трия текста. Просто... не ми се пише за това. Знам обаче, че много от вас разчитат на (с)маркското ми мнение и няма да могат да спят спокойно през последните две вечери до шоуто, ако не напише нещичко, така че... време е за прогнози!

WRESTLEMANIA XXX 

Match Card:

- Preshow: Fatal 4 Way WWE Tag Team Championship: The Usos (c) vs. Los Matadores vs. Real Americans vs. Rybaxel (Прогноза: Usos)
- 30-men Andre The Giant Memorial Battle Royal (Прогноза: Alexander Rusev)
- Vickie Guerrero Divas Championship Invitational: AJ Lee (c) vs. всички други диви (Прогноза: meh...)
- 3-on-3 Match: The Shield vs. Kane, The New Age Outlaws (Прогноза: The Shield)
- John Cena vs. Bray Wyatt (Прогноза или по-скоро надежда: Уаят)
- The Undertaker vs. Brock Lesnar (Прогноза: 22-0, по дяволите)
- Победителят бива включен в главния мач за световната титла: Daniel Bryan vs. Triple H (Прогноза: Браян, иначе няма причина да гледате МЕ-та)
- Triple Threat WWE Championship: Randy Orton (c) vs. Batista vs. Daniel Bryan/Triple H (Прогноза: Браян, за да си "тръгнат феновете щастливи")

Нужно ли е да обяснявам? След половин година гаври, дребният и брадат любимец на феновете побеждава злия егоцентричен шеф, печели мач за световната титла още на същото шоу и в края на вечерта печели и самата титла, побеждавайки двете най-доверени протежета на гореспоменатия егоцентричен шеф. Това дълго изречение обяснява в сбита форма най-правилният развой на събитията в двата може би най-важни мача на тази WrestleMania. Феновете масово обичат Daniel Bryan, обичат да скандират "YES!" и отдавна искат да го видят като шампион. Без прецаквания, без отнемане на титлата или бързо отброяване. WWE най-накрая трябва да дадат на феновете това, което искат. А и няма да крия - леко мразя ННН още от славните времена на bTV ерата. Самата идея той да е отново в главен мач за титла на Мания ме кара да потръпвам, особено сега, когато е сред ръководните лица в компанията. Пф, егоцентрици... Никога не съм ги разбирал.

Тук изненадата ще дойде по-скоро от Ортън, който WWE буукваха като крайно жалък шампион. Дори Батиста успя да блесне през последните 2 седмици преди Мания, докато БЕЗСПОРНИЯТ WWE World Heavyweight Champion никакъв го нямаше. Този booking често води до изненадващи победи, така че имам едно наум.

Lesnar vs. Taker е единственият dream match, който май WWE се осмелиха да предложат. За съжаление обаче историята около него беше слаба. Ама наистина слаба. Миналата година CM Punk съумя да изнесе враждата си с Тейкър горе-долу сам, но тази година нямаше Пънк (и няма да го има, хехе). Имаше Леснър, който се вясва на ринг по-рядко и от Тейкър. Според мен нещата можеха да се получат, но WWE действаха твърде плахо, разхвърляно, без някакъв дълбок смисъл. Оттам ентусиазмът ми, а предполагам и на много други Taker фенове, е почти нулев. Но да, пак ще треперим за streak-a. Това е едно от най-хубавите неща на Мания.

Undercard-ът е интересен тази година, най-вече заради начинът, по който изградиха мачовете. Уж бяхме сигурни, че ще видим троен мач за US титлата между членовете на The Shield, а то какво стана... Кейн и New Age Outlaws в никакъв случай не са най-добрият избор за опоненти, но можем да ги разглеждаме по-скоро като етап от turn-a на The Shield и преминаването им към страната на "добрите". А и Брей Уаят е зает, така че няма как да видим поредна 3-на-3 класика.

Брей е зает със Сина, който за пръв път от... всякога не е в мач за титла или пък в главния мач (дори без да е заложена титла). Това е хубаво, свежо. Хей, Сина дори ми беше интересен веднъж-два пъти покрай изграждането на враждата с Уаят. Промотата на самия Брей пък са великолепни. А и клипчето с "Legacy" на Eminem е малко съкровище. Това е. Ще е хубаво Уаят да победи, даже се надявам, тъй като иначе това се очертава Мания с твърде много победи за face-овете. Но пък срещу него е Сина. Знаете какво означава това.

Страхотно видео. Тази минута и половина създаде интереса ми към тази вражда, признавам.

Andre The Giant Memorial Battle Royal-ът първоначално ми се стори странна идея, но съм впечатлен колко добре изградиха WWE този мач. Мачове между участниците, преплетени в него доскорошни вражди, множество сегменти и промота - така се прави. И макар това да е просто "мач за чест", който едва ли ще има някакви последици занапред, направиха така, че участието в него да изглежда значимо, а победата - наистина важна. Като фаворит ни представят Big Show, което почти сигурно означава, че той няма да спечели. Моят избор за победител? Alexander Rusev, разбира се. Крайно време е сънародникът ни да направи "същински" (и пореден) дебют, а какво по-добро място от кралска битка на Мания, сякаш измислена, за да подхожда на образа му. Стискам палци това да се случи и ако стане... уау, чака ни сериозен марк-аут, приятелчета.

Отборните титли го отнесоха, а покрай тях и парещият в момента Сезаро. Мачът за отборния "бронз" (е...) ще е в preshow-то на Мания, което означава, че е обречен на забрава след няколко месеца. И макар да няма някакъв запомнящ се градеж, шансовете да се получи доста добре са големи. Имате само младоци, всеки с желание за доказване. Тук може би ме е най-много яд, защото нещата около отборната титла бяха доста интересни през последната половин година и можеше да се сглоби някакъв значим мач за нея на Мания, но хаотичният буукинг на останалите мачове попречи това да стане. Огромна черна точка за WWE тук. Вместо този мач, на самата Мания ще видим Vickie Guerrero Divas Championship Invitational. Дори няма да го коментирам. Изненадваща поява на Лита и сблъсък между нея и AJ в края на мача са единствените неща, които биха ме накарали поне малко да се трогна. Meh... О, прогнози! AJ губи титлата, а Usos запазват. От кого AJ ще загуби - не знам, но това ще е по-скоро наказание за липсата на гаджето й, мисля. 

С това приключва краткият поглед към WrestleMania XXX (подвеждащо заглавие, което кара човек да се чуди това кеч ли е или негова порно-пародия). Други неща са обсебили съзнанието ми в момента и не мога да се концентрирам повече върху нея, но както винаги ви желая едно приятно шоу с повече приятни изненади и по-малко разочарования. Пък дали ще има какво да се напише за Мания след като тя мине... ще видим в понеделник. И помнете:

РУСЕВ УДРЯ! РУСЕВ МАЧКА!

P.S. Guest Booker-чето в мен се обажда и ме тормози с една гадна идея, която едва ли ще стане реалност. Но все пак нека споделя: вече е сигурно, че Stone Cold Steve Austin ще има някаква роля на Мания. Ами ако не е само обичайната поява за 1 Stunner и 10 бири?!? Представете си, че Остин излиза и започва да говори за CM Punk и неговото напускане. И предизвиква Пънк на мач... в main event-a на WrestleMania 31. Да, ужасно нереалистична идея, но така са (с)марските мозъци.

WWE No Mercy 2017: Второразрядното PPV с двата WrestleMania мача (БиреПрогнози)

WWE нямат милост. Идният понеделник съм редовна смяна, поради което няма да мога да гледам „No Mercy 2017” на живо, няма да мога да го гл...