Книги: "Ритуали на съзряването" на Октавия Е. Бътлър


При писането на рецензия на каквото и да е няма как да си обективен. Това е и идеята на рецензията - личното ти мнение за даден продукт, за нечие творение. Така че въпреки че отчитам качествата на книгата на Октавия E. Бътлър, още в началото мога да заявя, че на мен тя не ми хареса. Но спокойно - не спирайте да четете, защото вие можете да откриете в "Ритуали на съзряването" нещо, което да ви очарова, макар да не е успяло да очарова мен. Свят голям, читатели всякакви.

Да започнем с разяснението, че заглавието е подвеждащо. Не става дума за книга, посветена на проблемите на тийнейджърството, а за една солидна фантастика. Името на книгата всъщност доста добре описва основната сюжетна линия - проследяването на живота на главния герой Акин от току-що новородено бебе (да, от момента, в който се ражда) дo най-важната метаморфоза в неговото съществуване. Това обаче е придружено със солидна предистория, така че позволете ми да обясня.

"Ритуали на съзравянето" е втора книга от трилогията на Бътлър "Ксеногенезис". Интересното обаче е, че не е необходимо да сте чели първата книга, за да разберете сложния свят, създаден от авторката. Как знам ли? Ами защото и аз не съм чел първата книга ("Зора"). В общи линии идеята, която между другото не е никак лоша, е следната:

Човечеството почти се е самоунищожило, започвайки ядрена война. Малко след нея сме посетени от извънземна раса, пътуваща из Вселената, смесвайки гените си с други видове. Те събират оцелелите хора и започват процес на създаването на нова, смесена раса. Тази част от хората, която не желае да участва в процеса, е стерилизирана и върната на Земята. Причината за стерилизацията? Извънземните се опасяват, че заради войнствената си природа след като хората се размножат, ще започнат да нападат извънземните, без да съзнават, че така пречат на последния шанс за спасяване на дори частица от планетата. Защото Земята е почти обречена и няма как да продължи да бъде дом на човечеството след като извънземните си тръгнат.

"Ритуали на съзряването" започва с раждането на Акин - дете, създадено като част от опитите за смесване между оанкалите (извънземните) и хората. През неговите очи и възприятия читателят научава повече за Земята след войната и идването на извънземните. Книгата разказва за различните етапи от живота му и всички перипетии, с които той се сблъсква - за връзката му както с хората и тяхната агресивна природа, така и с извънземните и техният интерес към всички живи същества. Акин е мелез и от него зависи дали ще позволи това да бъде пречка за него, или ще го използва в своя полза.

Основният проблем, разгледан в книгата, е расизмът, макар и представен не като неразбирателство между хора с различни цветове на кожата, ами като тих конфликт между хора и извънземни. "Ритуали на съзряването" е написана от афроамериканка, родена в САЩ в края на 40-те, така че това няма как да е изненадващо. Лично мен този проблем нямаше как да ме ангажира, макар че Бътлър доста успешно описва вродените в нас, хората, предубеденост и недоверие към различното. Другата основна тема е тази за склонността ни към саморазрушение. Не става дума само за войната, довела почти до изчезването на човешката раса, а и за агресивността и готовността воден от сляп гняв да заличиш дори собствения си вид.

В това отношение "Ритуали на съзряването" успява да създаде една добра представа за някои лоши страни на нашата природа. Какво тогава не ми хареса? Самият стил на писане на Октавия Бътлър. Едно от най-лошите неща, които могат да ти се случат докато четеш, е да не знаеш за кой герой се говори. А това тук ми се случи няколко пъти. Имената на оанкалите, които сякаш имат някакъв африкански корен, също не улесняват читателя в ориентирането. Ще бъде честен - самата книга просто не успя да ме грабне. Не беше от онези четива, които те карат да ги "изядеш" за няколко часа/дни. Животът на Акин, сблъскването му със света и опознаването както на хора, така и на оанкали, също не бе нещо особено интересно и вълнуващо. С едно изключение.

Самите оанкали са една хитро измислена раса. Не са паразити, нито симбиоти. Те асимилират генния материал на расите, с които контактуват, но без да ги унищожават. След това използват този генен материал, че и представители на самите раси, за да "размножат" един нов, смесен вид. Разчитат най-вече на сетивни пипала, с които виждат, чуват, вкусват и "работят". Множеството асимилации са създали различни подтипове в редиците им, които обаче съществуват в синхрон и пълно разбирателство. В това отношение Бътлър се е справила добре - оанкалите са интересен вид, в чието измисляне е вложено много старание.

На любителите на фантастиката това може да допадне. Както те, така и всички читатели по принцип, може би ще откликнат на сериозните проблеми, които авторката разглежда в "Ритуали на съзряването". Проблемите за междурасовото общуване, агресивната природа на човека и собствения ни потенциал да се заличим като раса. Аз обаче не успях. Това не е моята книга, но ако написаното дотук е разпалило интереса ви - дайте й шанс. Може пък да се окаже вашата.

Издателство: "Колибри"
Страници: 254
Цена: 16 лв.

Името на "Batman vs. Superman" и първата снимка на Бен Афлек като Батман


Миналата седмица най-накрая стана ясно името на продължението на "Man of Steel", което ще изправи един срещу друг Батман и Супермен и което месеци наред наричахме "Batman vs. Superman". Както за удобство, така и поради явните симпатичност и изчерпателност на това заглавие. Е, въпреки опасенията, че Warner Bros. ще изберат някое малоумно заглавие за сигурния си касоразбивач, те все пак се спряха на едно доста приемливо такова.

Дами и господа, през лятото на 2016-та ще гледаме "Batman v. Superman: Dawn of Justice". Или в превод - "Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта". Членувах подзаглавието, защото на български така звучи доста по-добре, и искрено се надявам нашите киноразпространители да не направят някоя свободна интерпретация на това иначе доста приятно име на филма.

Кое му е хубавото? Ами това, че ясно показва кое е основното в този филм - сблъсъкът (и първата обща поява на екран) на двама от най-популярните комикс-герои в историята. Това е нещото, което ще кара хората да посетят кино салоните, така че защо да не сложиш в заглавието на филма точно техните имена? "Гледайте този филм, защото в него Батман се изправя срещу Супермен!". Идеална и пряма реклама, като се избягва наложеното от Кристофър Нолан "намекващо заглавие". Сигурен съм, че все още има хора, които не са наясно, че "Мъж от стомана" е името на последния филм за Супермен. Някои неща просто трябва да си ги казваш направо.

Подзаглавието също е хитро, защото намекът при него вече е приемлив. Ясно е вече, че след "Batman v. Superman: Dawn of Justice" следващият филм, който ще видим във вселената, която DC и Warner сглобяват в момента, е "Justice League". Стана ясно, че Wonder Woman и Cyborg също ще имат някакви роли в "Батман срещу Супермен", така че този филм определено ще послужи като сериозна прелюдия за събирането на групата герои на DC в следващия.

Единственото неприятно в името на новия филм на Зак Снайдър е това как е съкратено "versus". Винаги съм предпочитал "vs" вместо просто "v", но това са детайли. Просто ме дразни и не мога да не го споделя. Прехвърляме се на другото важно (че даже и повече), а именно...


Първата снимка на Бен Афлек като Батман. Е, нямам за какво да мрънкам. Наистина. Отдавна вече се примирих, че той ще изиграе ролята, така че тази тема нямам намерение да я коментирам повече. Но пък беше интересно след уж реалистичната броня, която Крисчън Бейл носеше като Батман, в каква посока ще поеме дизайнът на Човека-прилеп. Тук вече съм доволен. Новият костюм е изчистен, предполагам, че ще има само два цвята, и е силно повлиян от костюма, който Батман носи в комикс-новелата на Франк Милър "The Dark Knight Returns":


Това е важно, защото репликата, с която бе обявен "Batman v. Superman: DoJ", бе взета точно от тази комикс-новела. Т.е. създателите на филма са намерили най-правилното място, от което да черпят вдъхновението си. Афлек изглежда сякаш е качил огромно количество мускулна маса, което също е в синхрон с Милъровата визия за Батман, а и беше крайно време да видим нещо по-различно от по-скоро високите, изпилени Батмани, появявали се във филмите досега.

Новият Батмобил, който се подава отзад, също не е лош. Някои от коментарите в интернет са, че прилича на Tumbler-а от трилогията на Кристофър Нолан (най-вече заради гумите), но имайки предвид колко як беше той, не мисля, че има причина за оплаквания. Това зад Афлек определено прилича повече на кола, а и доколкото видях от една друга снимка, дизайнерите се връщат към тъй приятния елемент на декорация на возилото с перки, наподобяващи крила на прилеп. Палци горе! Чакаме и цветни снимки на новия костюм и новата кола.

Фактите обаче са, че името на филма и първият поглед към Афлековия Батман и новия Батмобил ме зареждат с позитивни чувства към "Batman v. Superman: Dawn of Justice", чиито доста странно подбран актьорски състав до момента ме караше да се съмнявам, че може да видим нещо добро. За съжаление, има още доста да почакаме докато дойде време за премиерата му, но дотогава винаги можем да изгледаме още няколко пъти "Man of Steel". Не знам за вас, но аз вече съм планирал едно такова гледане в близките седмици.

"Годзила" (Ревю)


Дойде дългоочакваният миг и се озовах пред киноекран в очакване новата "Годзила" да започне. Няма да крия, че през последните седмици сериозно се усили ентусиазмът ми за втория опит на американците да направят филм за легендарното чудовище. Оттам се появиха и леко завишените очаквания, които бяха на косъм да ми изиграят лоша шега. Но все пак "Годзила" ми хареса и излязох доволен от киното, като удоволствието ми не бе развалено дори тримата малки келеши, които си лафеха най-спокойно по време на филма преди батко им Бирко да им се скара.

Новата "Годзила" отговори на най-важното очакване - това не е някакъв набързо написан филм, в който американската армия да е защитник на всичко свято срещу някаква невиждана сила. Няма ги комедийните моменти, които освежаваха филма на Роланд Емерих от 1998-ма, но и отнемаха от сериозността му. Във филма на Гарет Едуърдс няма нито един момент, който да е написан с цел да ви накара да се засмеете, макар че тук-там може да стане неволно. 

Това е идеален пример за филм с чудовища. До един момент фокусът в него пада върху неизвестността, след това се премества върху разрухата. Буквално чудовищна разруха, причинена от нещо, с което човечеството не знае как да се бори. Основен мотив във филма е точно безпомощността ни срещу някаква подобна заплаха. Един от основните моменти в "Годзила" е наблягането върху това, че има неща, които не можем просто да гръмнем, които са извън контрола на правителства, тълпи или армии. Чудовищата (за това по-надолу) са само метафора за природата като цяло - която, както казва един от по-важните герои, винаги е контролирала нещата, колкото и заблудено ние да вярваме, че сме господари на този свят.

Човешкият елемент също е силен. Налице е обичайната лична драма, даже са няколко. Знаете защо - за да бъде накаран зрителя да е съпричастен със разрухата и отчаянието, а не да гледа сцени на унищожение с онази нагласа, с която четем криминалната хроника във вестника. Изненада за мен бе кой се явява най-главен герой (ако изобщо има такъв). Повечето истории на другите герои се преплитат с неговата по някакъв начин, но това не е в чак такъв невероятен вариант, както бе в "Годзила"-та на Емерих. Един от малкото дразнещи моменти в новия филм обаче е друг - как този конкретен герой винаги се оказва на някое важно място в правилния момент. Неговият късмет (по-скоро лош) го прекарва през повечето основни моменти в опитите на човечеството да се справи със заплаха от невероятни размери. Това е трудното за вярване в тази "Годзила", по-трудно дори от идеята, че могат да ни нападнат гигантски чудовища.

Да, отново казах "чудовища". Време е да си поговорим малко за това. Няма да спойлвам нищо, макар че дори от трейлърите трябва да ви е ясно, че освен звярът, на който е кръстен филма, в лентата има и друго същество. Около него всъщност се завърта и историята, което е много интересен подход, който ни спестява едно двучасово преразказване на това какво е Годзила. В един момент даже имах чувството, че японския "крал на чудовищата" стои малко на заден план във филм, който носи неговото име. Това обаче се разсейва с течение на филма. Историята около другото чудовище е наистина интересно замислена и е вложено старание както в дизайна му, така и в обяснението на това как функционира. Не мога обаче да не отбележа, че в определени моменти твърде много се сещах за "Cloverfield", който, между другото, е също интересен опит за monster movie, който си струва да гледате, ако все още не сте.

"Годзила" много, много време дразни зрителя, показвайки му частица от това, което той всъщност иска да види, и накрая му го дава в пълното му зрелище. Във финалните моменти на филма осъзнах, че този филм реално носи в себе си много по-голяма част от аурата на японските класики, отколкото филма на Емерих.

Защо толкова често споменавам американската "Годзила" от 1998-ма ли? Ами защото сравненията са неизбежни. Отново американци правят опит да пренесат японска кино-легенда в своя холивудски свят на огромни бюджети и скъпи ефекти. Този път обаче опитът е по-успешен, по-верен на оригинала и по-впечатляващ. Въпреки някои свои слабости, като гореспоменатия "късмет" на един от героите или пък приличната, но не впечатляваща игра на повечето актьори, "Годзила" е много добър филм с чудовища. Факторът "разруха" е налице, факторът "епичност" е налице, факторът "отчаяние" също. Това са трите неща, от които подобен филм се нуждае. Препоръчвам ви да го видите и да прецените сами за себе си. Аз, за моя радост, не останах разочарован.

TVseries България с премиера на късометражен филм


TVseries България, сайтът за сериали, в който се изявявам от време на време, става на 4 години. Рожденият ден ще е специален, защото от сайта ще представят на посетителите си авторски късометражен филм. Името му е "Бар Желание" и е по разказ на Димитър Чакъров. Всъщност, мисля, че преди няколко месец ви писах за една друга инициатива на сайта - конкурс за разкази. Е, планът бе изпълнен успешно и разказът-победител наистина бе филмиран. Продуцент е самият сайт за сериали (разбирайте хората зад него, защото, нали, няма как да е сайта), а студиото, захванало се с направата на филма, носи китното име Clapboard Film Studio.

Премиерата ще е на 16 май в ТVseriesbg.com, като можете да посетите и официалното събитие в бар "Тънка червена линия" в София, от 20:00 също на 16-ти. 

Друга суха информация не ви е нужна. На 16-ти или след това отскочете до TVseries България, вижте за какво става дума, преценете дали ви харесва. И драснете едно "ЧРД" като коментар. Все пак става дума за най-големият сайт за сериали у нас, а в днешно време без сериали не можем :D

Трейлърите за "Gotham" и "Constantine" - DC отвръщат на удара със сериали

NBC и FOX пуснаха първите трейлъри за новите си сериали, базирани върху комикси на DC - "Constantine" и "Gotham". Останах изненадан. Не от друго, а от това колко много не харесах трейлъра на първия. Никога не съм бил огромен фен на "Hellblazer" и първият ми сблъсък с Джон Константин беше в носещия името му филм с Киану Рийвс. Много хора не харесват филма, аз го считам за ОК. Даже пак бих го гледал. Разбира се, след негативната реакция спрямо него очаквах, че новият опит за пренасянето на комиксите за Константин на екран ще е доста по-старателно направен. Но ето какво получаваме:


Не го харесвам. Играта ми е струва слаба, а и не е само тя - операторство, режисура, че и цялата визия на сериала са някак посредствени. Напомнят ми на лошо копие на "Supernatural". Искрено се надявам това да са кадри от пилотния епизод, с който създателите са убедили NBC да поръча цял сезон. Искрено се надявам и този пилотен епизод да бъде заснет отново и да изглежда по съвсем различен начин, когато през есента дойде моментът за премиерата на сериала. 

С "Готъм" нещата са доста по-приемливи, макар да видях и други мнения по въпроса. На мен трейлърът ми харесва, може би защото не очаквах нещо кой знае колко по-специално. Имаш млад Гордън, имаш Харви Бълок, имаш малък Брус Уейн и една камара злодеи преди да са станали такива. Одобрявам. Бен Макензи ми е малко безличен и не знам как точно ще изиграе Гордън (все пак Гари Олдман много вдигна летвата), но въпреки че е главният герой, едва ли той ще е нещото, което носи "Gotham" на гърба си. Стана ясно и, че първият сезон ще има 16 епизода, което е малко необичайна бройка, но по-добре отколкото традиционните 22/24. Вижте трейлъра и за "Gotham":


Чакаме трейлъри за "The Flash" (CW) и "iZombie" (CW). Особено за първия имам твърде големи надежди, все пак е от създателите на "Arrow". Но точно заради надеждите рискът от разочарование е голям. В общи линии тази есен се очертава страхотна дори на малкия екран с седем сигурни сериала по комикси. Дори да започнат кофти, винаги я има надеждата, че ще се пооправят, както го направи "Marvel's Agents of S.H.I.E.L.D.". 

Годзила идва.


"Годжираааа! Годжираааа!", крещеше ужасеният японец, докато пред очите му вървеше американската лента на Роланд Емерих за радиоактивното чудовище. Годината бе 1998, а целият свят роптаеше срещу промените, направени от Холивуд в опита му да представи на по-широка аудитория филмите за японския звяр.

Аз обаче харесвам "Годзила" на Емерих. Поне я считам за приемлив филм, който да гледаш веднъж и дотам. А и като хлапе имах играчка на чудовището, която при дърпане на една от перките на гърба отваряше злокобната си паст. Това вероятно също е повлияло на оценката ми. Сега обаче се задава нов американски опит да се направи адекватен филм за Годзила и шансовете да е с пъти по-добър не са никак малки. Дори аз се ентусиазирах изключително много след последните няколко трейлъра и клипове от филма, като нямам търпение да дойде 16 май, за да отида да го гледам.

Откъде този ентусиазъм? Ами новата "Годзила" изглежда като истински филм с чудовища. От трейлърите се усеща онази атмосфера на нечовешка разруха и отчаяние, които трябва да има във всеки подобен филм. Отделно че подходът към материята, носеща марката "Годзила", този път е по-сериозен от този във филма на Емерих през 1998-ма. Кастът е повече от добър - младите надежди Аарън Тейлър-Джонсън и Елизабет Олсън (които ще видим в "The Avengers: Age of Ultron"), плюс великия Браян Кранстън (Heisenberg, bitch) и изненадите за мен Жулиет Бинош и Кен Уатанабе. И за финал - биещи се чудовища, по дяволите! Защото Годзила не е сама (което според мен е плюс, прави филма по-разнообразен) - срещу нея ще се изправи поне един друг изрод и се надявам на някой по-запомнящ се сблъсък от тези в последния американски филм за гигантски чудовища "Pacific Rim".

За да не съм голословен, погледнете и двата трейлъра - единият е разширена версия на официалния, а другият се води азиатски:




Оооо, сладка епичност! Наистина нямам търпение да дойде следващия петък. Ако филмът оправдае очакванията ми (да, за съжаление си създадох такива, но нямаше как...) ще прочетете едно доста хвалебствено ревю. Ако обаче е разочарование, ще сея разруха с думи.

Книги: "Героите умират" на Матю Удринг Стоувър


Крайно интересни са жанровите комбинации, било то в литературата, киното или което и да е друго изкуство. Винаги го има елементa на риск, че ще се получи някаква нехомогенна каша, чието качество ще бъде разочароващо. Но го има, разбира се, и шанса да се получи едно малко съкровище; един завладяващ хибрид, който да взима доброто от двата жанра. Такова малко съкровище е и книгата „Героите умират” на Матю Удринг Стоувър.

Обичайната магическа епичност, характерна за фентъзито, комбинирана със социалните и морални проблеми на бъдещето, които фантастиката така често разглежда – с тези две неща се сблъсках в тази книга. От начало подходих малко предубедено – книгата започва с типична фентъзи атмосфера и изведнъж читателят разбира, че прочетеното до този миг всъщност е „видяно” през очите на човек, удобно разположен в симулаторно кресло в бъдещето. В първия момент това носи някак горчив вкус, тъй като двата жанра се различават изключително много един от друг. Не само по принцип, но дори в конкретната книга. Докато фентъзито на Стоувър носи някакъв наистина магична цветност и живот в себе си, то фантастичната част от книгата му е по-суха, по-натоварена от стерилността на едно сиво бъдеще. Но за да не ви объркам, нека ви предложа кратко резюме на фабулата, което, разбира се, няма да ви разкрие нищо повече от това, което може да се види на задната корица на всяка книга:

Главният герой Хари Майкълсън е Актьор в едно бъдеще, в което хората са разделени на кастов принцип и равенството е забранена от закона идея. „Приключенията” на Хари обаче не се случват и записват на Земята, а в един реален фентъзи свят, наречен Отвъдие. Докато Хари е там, той постоянно е в ролята на суровия и безпощаден герой Каин, замесва се в някои от най-важните за съдбините на Отвъдие заговори, сблъсъци и войни, а зрителите обратно на Земята съпреживяват всичко това, гледайки директно през неговите очи. В Отвъдие, свят на магия, населяван от хора, елфи, джуджета и други подобни раси, никой не подозира за това, че жителите на друг свят ги ползват за забавление. Там Каин е познат като бунтар, за когото се носят легенди и чието име буди страх. Обратно на Земята Хари Майкълсън е звезда заради популярната си роля в Отвъдие, но пък е ниско долу в социалната йерархия на едно общество, съществуващо на принципа „хляб и зрелища”. Най-голямото предизвикателство пред него се появява, когато разбира, че жената, която обича, е изгубена някъде в Отвъдие. Само той може да я открие, а шефовете му виждат в това възможност за невероятна печалба. И така идва моментът за неговото връщане в кожата на Каин…

Концепцията е малко хлъзгава. Може да заинтригува едни читатели, може да откаже други. Точно за това ще ви кажа на универсален език, че „Героите умират” е добра книга. Даже много добра. Започвам да обяснявам защо.

Първото и най-важно за мен нещо са героите. Тук те са живи, разнообразни като вид, мислене и поведение. Всеки има свои собствени мотиви за нещата, които върши, както и свои собствени желания, страхове и терзания. Това важи в по-голяма степен за основните герои, но Стоувър обръща достатъчно внимание и на някои от по-маловажните, особено тези, които сякаш са представлявали интерес за самия него (елфката Киърaндел, например). Главният герой Каин например е суров, леко циничен и мрачен тип. Иска ми се да кажа „типичният антигерой”, но не знам дали това няма да е някак подценяващо. Обича юмруците си, обича ножовете си, а, за добро или лошо, обича и жена си. Страхотен тип, как да не го харесаш? Е, нищо при него не е черно-бяло. Всъщност това е от плюсовете на книгата – всеки от героите има своите добри и своите лоши черти, но все пак сивотата не е толкова гъста, че човек да се затрудни да определи на кого да даде симпатиите си докато чете. Героите не са и статични – преминават през промени, достатъчни да задържат интереса върху тях.

Друг плюс е спомената вече жанрова хибридност. По-голямата част от книгата, а именно случващото се в Отвъдие, представлява фентъзи, докато случващото се на Земята е фантастика от най-чист тип. Ако трябва да съм честен харесах много повече фентъзито и честно казано малко съжалявам, че книгата е жанров хибрид, а не е едно изцяло фентъзи приключение. Нищо против фантастичната част – тя е нещото, което може би прави „Героите умират” нещо по-различно. Но определено за мен по-голямо удоволствие носеха страниците, посветени на фентъзи света, отколкото тези, разказващи за едно несимпатично бъдеще на Земята. Във фентъзито всички е някак по-семпло, по-първично, а аз ценя първичното. Както самият Каин го определя, престоят в Отвъдие носи чувството за някаква свобода. А и сякаш стилът на писане е различен, но това може да е просто моя заблуда, породена от коренно различните две среди, за които авторът пише. Някой друг вероятно ще хареса фантастичната част от книгата повече отколкото нейната фентъзи половина. Вкусове всякакви, но поне имате право на избор.

Самата фантастична част от книгата на Стоувър е фокусирана върху две неща – извратеното развлечение, което хората са открили, играейки си със съдбата на един друг свят, както и собствените проблеми на Земята, свързани с едно твърде отчетливо и грозно класово разделение. Докато чете, в главата на човек винаги изскачат асоциации с други книги, които е чел преди. Фантастичната част на „Героите умират” ми напомни за „Самите богове” на Азимов (идеята за пренос на материя) и „Прекрасният нов свят” на Хъксли (класовото разделение и отредената роля за всеки в обществото). Отделно пък ми се струва, че книгата може да е повлияла и на някои следващия произведения в развлекателния свят – например идеята за съпреживяване на нечии спомени през неговите очи лежи и в основата на игрите „Assassin’s Creed” (които, държа да отбележа, не съм играл, мерси).

За мен обаче по-интересната част от „Героите умират” бе фентъзито. Отвъдие е един колкото обичаен, толкова и интересен фентъзи свят. Имаме класическите раси, но тук те не са обградени от някакъв приказен, идеалистичен воал. Имаме например елфи-проститутки, джуджета и огрета, работещи като охранители, и т.н. Фокусът обаче пада върху хората – както коренните жители на Отвъдие, така и актьорите като Хари/Каин. Стоувър набляга върху склонността на расата ни към насилие – битките в книгата са описани подробно с онази цветност, която те кара да се потрисаш. Докато на Земята наблюдаването на насилие е всеобщ грях и удоволствие, то в Отвъдие то е начин да оцелееш – трябва да надмогнеш собствената си болка и да причиниш повече такава на врага си. Честият разказ от първо лице спомага да споделиш това усещане на героите, макар че в един момент усещаш как четенето на тези моменти те приравнява с всички зрители на Каин, радващи се на кървавите „произведения”, създавани от ръцете и ножовете му.

Трудно ми е да посоча някакъв голям минус на книгата, но мисля, че някои хора биха имали доста по-голям проблем с жанровия хибрид фентъзи/фантастика, отколкото имах аз. Моето оплакване го посочих – сивотата и несправедливостта в технологичното бъдеще на Земята не ме заинтригуваха толкова, колкото суровия живот, магията и кръвта в Отвъдие. Също така светът (световете) в „Героите умират” не е от най-лесните за разбиране – чак към 100-ната страница ще ви се изясни по-основната част от „картината”, а няма да получите някакво претупано обяснение за всичко още в първите страници. Малко разочароващ обаче е ограниченият мащаб на случващото се – макар действията на героите в книгата да имат последствия както за цялото Отвъдие, така и за цялата Земя, реално събитията са фокусирани върху по един град във всеки един от световете. Лично аз исках да науча повече за другите кътчета на Империята в Отвъдие, освен за централния град Анхана, където се развива действието.

Що се отнася до техническите характеристики на българското издание на книгата, „Колибри” отново са се справили много добре. Корицата е красива, макар че младоликият тип отпред никак не се припокрива с представата ми за който и да е от героите. Прави книгата да изглежда като насочена към по-млада аудитория. За сметка на това обаче многото цветове са напълно в тон с текста – в книгата си Стоувър набляга изключително много на цветовете – златно, пурпурно червено, небесно синьо. Особено в началото постоянното описание на цветовете в Отвъдие много добре изгражда фентъзи света в главата на читателя. Тази приятна шарения е уловена от корицата, а много ми допаднаха и малките детайли като бутоните „Play”, “Stop” и „Rewind”, които са намек за това как „зрителите” гледат приключенията на Каин в другия свят. Добро попадение, одобрявам.

Преводът също е хубав. Забелязва се известно повторение в някои изрази („Сви рамене”, „излязоха ми свитки на очите”), но това вероятно си идва от самия автор. Има и няколко пропуснати от редактора грешки в текста, но няма как те да развалят четенето – 2-3 грешки за книга от почти 600 страници са нещо, което считам за нормално и разбираемо. Иначе сухото инфо гласи:

Издателство: „Колибри”
Страници: 576
Цена: 22 лв.

Това е. Дойде ред на заключителните думи: горещо ви препоръчвам „Героите умират”. Чак се изненадах колко много я харесах аз, имайки предвид първоначалното ми раздвоение по въпроса с жанровата хибридност. Книгата е увлекателна, непредсказуема и те оставя с искането за още. Интересното е, че има „още” – под заглавието на книгата ще прочетете „Книга първа от „Отвъдие””. Да, част от поредица е, но това изобщо не се усеща – книгата е завършена сама за себе си и има напълно ясен и задоволителен финал. Толкова ясен, че дори ми е чудно как би могла да бъде продължена. Въпрос, на който се надявам възможно най-скоро да си отговоря.

WWE Extreme Rules 2014 - Превю


Ще бъда честен с вас – не съм гледал кеч от няколко седмици. По традиция след WrestleMania съзнанието ми е твърде изтощено от занимавки с това мое любимо хоби и лека-полека мислите ми се отнасят в други посоки. Понякога спирам да гледам още преди да е дошло време за първото PPV след ‘Mania, друг път продължавам още малко с все по-спадащ интерес. След юбилейната WM30 интересът ми към кеча отново тръгна надолу, а и честно казано намирам доста по-приятни и ангажиращи вниманието ми неща, с които да запълвам свободното си време. Въпреки това обаче се очертава да изгледам “WWE Extreme Rules 2014” и, спазвайки друга традиция, реших да понаваксам с изграждането на това PPV, за да мога да ви представя скромното си превю.

Разбира се, няма как да претендирам за изчерпателност. Както казах, не гледам седмичните шоута – просто чета резултатите от тях. Отделих час-два, за да изгледам в WWE.com основните сегменти от пропуснатите седмици и да изградя в главата си по-ясна картина за това как са се развивали историите. Така че нищо смаркско този път – просто мнението на фен в почивка, който има намерение да я прекъсне заради един приятен кард на PPV. Да започнем с…

EVOLUTION VS. THE SHIELD

Чак ми е непонятно как е възможно да видим този мач. ННН и компания сбъдват втора мечта на феновете, обсъждащи кеч по форуми и сайтове. След като през февруари видяхме The Shield vs. Wyatt Family, нещо, което също не считах за възможно, сега ни предлагат нещо още по-невероятно – събирането на един от най-доминиращите стейбъли в историята на WWE – Evolution, и изправянето им срещу друга доминираща група, само че от младоци – The Shield. По принцип идеята за събиране на Evolution би ме ужасила. Първо, защото съм наясно за прекаления фокус, който хийл факцията получаваше по време на съществуването си; второ, защото никак не харесвам HHH; и трето, защото подобен ход ми се струва като стъпка назад и за Ортън, и за Батиста, както и влиза в противоречие с истории, развивали се от 2004-та насам. Логиката се губи някак. И все пак съм някак доволен, че ще видим подобен мач, който допреди година бих смятал за интересна, но неизпълнима фантазия на някой играч на EWR (не разбирате какво говоря? По-добре за вас).

Ако събирането на Evolution е само и единствено с цел да бъдат „нахранени” The Shield, то аз съм напълно „ЗА”. Проблемът с логиката бе позамазан – The Shield постепенно се превърнаха във враг на The Authority и се намесиха в работите на Ортън и Батиста, което, в историята, ННН използва, за да събере старите си протежета за каузата „да пребием младоците”. Е, липсва логиката защо „шефът” просто не уволни непокорните си служители, ама ‘айде… Знаем, че в кеча в такива случаи не се действа с уволнения, а с бой. Като билд, от това, което видях, основата е много стабилна, но останалото е просто ей така. Въргал след въргал, едно странно появяване на Флеър, който зае страната на The Shield и си тръгна, и това е. Предполагам, че стига. Все пак ще видим Evolution vs. The Shield. Кой е луд да се оплаква от билда? Ако това ще е единственият маче между двата стейбъла победата за Щита е задължителна. В противен случай може и да преглътнем победата на старите кучета, а и някои носталгично настроени фенове ще цвилят от кеф.

IC CHAMPIONSHIP: BIG E © VS. BAD NEWS BARRETT

Идеята за турнир за ИК титлата ми допада. Хем си спестяваш изграждането на вражда за титлата за един месец, хем самия турнир може да се превърне в основа на няколко месечна вражда между шампиона и победителя в него. При фейс шампион бе естествено да изберат хийл претендент, но Барет ми е малко странен избор. Месеци наред се чудиха какво да го правят, после го върнаха с новия му образ, караха го да прави ту забавни, ту нелепи коментари между мачовете и сега изведнъж му дадоха доста силен пуш към title shot, а много вероятно и титла. Да, Big E е шампион от доста време, а просто не оставаше време да направят нещо интересно с него и титлата му. Време е за поосвежаване на ситуацията около титлата, пък дори той да си я върне на следващото PPV. Барет просто ми е трудно да го възприема. Образът му е на новинар, съобщаващ неприятни за хората факти? Но продължава да излиза на ринга с наметало и роза, напомняща за някой гангстерски бос? Твърде „разхвърлян” е г-н Лошиновини, но шансовете му да си тръгне от Extreme Rules с вече втората най-важна титла в компанията не са малки.

2-ON-1 HANDICAP MATCH: R-TRUTH/XAVIER WOODS VS. ALEXANDER RUSEV

Естествено, че мачът на нашенеца ще е сред основните неща, на които ще обърнем внимание в този пост. Русев до момента получава традиционния monster heel пуш – бързи победи над слаби опоненти, а сега и хендикап мач на PPV срещу двама от тях. Хубавото поне е, че му дадоха някаква вражда с отбора на Truth и Woods, вместо да го мотаят месеци наред да бие разни анонимници, които дори не са в основния ростър (ала Райбак преди колко… две години?). Победата на българина е ясна и напълно в реда на нещата при подобни вражди. По-интересното е какво предстои за него след Extreme Rules. Някой двоен The Accolade обаче ще е приятен бонус към този мач, правейки го поне малко запомнящ се.

STEEL CAGE MATCH: JOHN CENA VS. BRAY WYATT

Ах, как не ми дреме за този мач… Брей е страхотен, това е ясно. Но май пак ни припомнят за суперменщината на Сина, а това толкова ми е омръзнало. Няма я и яката песен на Еминем, която ме надъха за първия им мач. Вместо това обаче са вкарали в билда доста хитра врътка – Уаят използва срещу Сина деца, които са и неговата основна аудитория и съставляват половината му фенска маса (другото са жени, нови фенове и мазохисти. JK, JK). Тези психо-атаки са ОК, като щяха да са по-интересни и ако Сина бе добър актьор и ги отиграваше по-добре. Но за мачът не ми пука. След загубата на ‘Mania логиката е Брей да победи. Ще е хубаво това да стане, защото в противен случай WWE ползват Сина, за да закопаят един от най-интересните си като образ млади кечисти. Не, че нямат подобен навик.

WWE WORLD HEAVYWEIGHT CHAMPIONSHIP - EXTREME RULES MATCH: DANIEL BRYAN © VS. KANE


Битката на хубавците

Гласът на феновете бе чут и Браян стана шампион, веднага след което… той вече не е главното събитие :D Не знам дали ситуацията ми напомня повече за шампионството на Пънк или това на Беноа. Май второто, по-долу ще ви кажа защо. Лично аз обаче нямам против – при наличието на Evolution vs The Shield е трудно да избереш друг мач за МЕ. И тримата потенциални претенденти за титлата на Браян са част от Evolution, така че защо да не му запълнят месеца с Кейн? Двамата имат голяма история зад гърба си, а и дори този мач има някаква основа – Кейн бе този, който не се справяше с контролирането на „YES!” феномена, въпреки че това беше част от работата му като костюмар. Сега, подтикнат от злата шефка, той се върна към чудовищните си корени и се опитва да унищожи Браян така, както не можеше да го постигне с костюм и вратовръзка. Смазва го от бой, атакува жена му… Cool story, а и мачът едва ли ще е лош, макар че не се готвя за някаква класика. Просто ми е интересно какво ще сътворят заедно. Браян печели, но едва ли е нужно да го казвам.

ОСТАНАЛОТО

Пейдж (която е яка, да) ще защити Divas титлата си срещу Тамина или поне така предполагам. Да сложи край на вековното шампионство на AJ и да загуби титлата месец по-късно ще е някак нередно. Логично ще е да изчакат AJ да се върне от fuck-fest ваканцията си с Пънк (когото хората все още споменават твърде често и се извинявам, че и аз го направих), за да могат двете с Пейдж да направят една прекрасна женска враждица за пеперудения пояс. В карда има и някакъв троен мач между Сезаро, Суагър и Роб Ван Дам. Това може би е и мачът, в който съм най-малко сигурен за прогнозата си. Сезаро получава солиден пуш, да, но пък нищо чудно да поглезят Ван Дам с една победа или пък да ни изненадат с победа за Джак „King of Haircuts” Суагър. Намесването на Ван Дам във враждата между някогашните Real Americans е странно решение, но така и така се вясва за по три месеца, от WWE постъпват умно като го използват на PPV. Трябва да се продават тениски, все пак. Разочарование в иначе приятния кард е липсата на мач за отборните титли, но изглежда, че хубавите времена на отборната дивизия все още не могат да се задържат за повече от половин година. А е толкова лесно – просто пускаш Usos срещу The Brotherhood и враждата между двата отбора ще почне сама да се пише. Опа, смаркско изказване… Без да искам.

Та така, ще гледам „Extreme Rules 2014”, въпреки почивката, която съм си дал от кеча. Всички мачове в основния кард изглеждат добре, има потенциал да се получат интересни сблъсъци. Ясно е, че не при всички ще се получи, но хей – потенциалът е важен. А и Evolution vs. The Shield наистина грабва окото. Dream match е донякъде. Живеем в години, в които има 3-на-3 dream мачове, представяте ли си? И като казах години – напълно съм съгласен с една картинка, която видях из нета – десет години след 2004-та отново имаме Evolution и техничен underdog шампион ала Беноа (в случая Браян), а Кейн е претендент за титлата му. Чудно ми е дали Бри Бела се замисля по въпроса. Който схванал – схванал, приятелчета. Желая ви приятно гледане на PPV-то!

WWE No Mercy 2017: Второразрядното PPV с двата WrestleMania мача (БиреПрогнози)

WWE нямат милост. Идният понеделник съм редовна смяна, поради което няма да мога да гледам „No Mercy 2017” на живо, няма да мога да го гл...