Книги: "Героите умират" на Матю Удринг Стоувър


Крайно интересни са жанровите комбинации, било то в литературата, киното или което и да е друго изкуство. Винаги го има елементa на риск, че ще се получи някаква нехомогенна каша, чието качество ще бъде разочароващо. Но го има, разбира се, и шанса да се получи едно малко съкровище; един завладяващ хибрид, който да взима доброто от двата жанра. Такова малко съкровище е и книгата „Героите умират” на Матю Удринг Стоувър.

Обичайната магическа епичност, характерна за фентъзито, комбинирана със социалните и морални проблеми на бъдещето, които фантастиката така често разглежда – с тези две неща се сблъсках в тази книга. От начало подходих малко предубедено – книгата започва с типична фентъзи атмосфера и изведнъж читателят разбира, че прочетеното до този миг всъщност е „видяно” през очите на човек, удобно разположен в симулаторно кресло в бъдещето. В първия момент това носи някак горчив вкус, тъй като двата жанра се различават изключително много един от друг. Не само по принцип, но дори в конкретната книга. Докато фентъзито на Стоувър носи някакъв наистина магична цветност и живот в себе си, то фантастичната част от книгата му е по-суха, по-натоварена от стерилността на едно сиво бъдеще. Но за да не ви объркам, нека ви предложа кратко резюме на фабулата, което, разбира се, няма да ви разкрие нищо повече от това, което може да се види на задната корица на всяка книга:

Главният герой Хари Майкълсън е Актьор в едно бъдеще, в което хората са разделени на кастов принцип и равенството е забранена от закона идея. „Приключенията” на Хари обаче не се случват и записват на Земята, а в един реален фентъзи свят, наречен Отвъдие. Докато Хари е там, той постоянно е в ролята на суровия и безпощаден герой Каин, замесва се в някои от най-важните за съдбините на Отвъдие заговори, сблъсъци и войни, а зрителите обратно на Земята съпреживяват всичко това, гледайки директно през неговите очи. В Отвъдие, свят на магия, населяван от хора, елфи, джуджета и други подобни раси, никой не подозира за това, че жителите на друг свят ги ползват за забавление. Там Каин е познат като бунтар, за когото се носят легенди и чието име буди страх. Обратно на Земята Хари Майкълсън е звезда заради популярната си роля в Отвъдие, но пък е ниско долу в социалната йерархия на едно общество, съществуващо на принципа „хляб и зрелища”. Най-голямото предизвикателство пред него се появява, когато разбира, че жената, която обича, е изгубена някъде в Отвъдие. Само той може да я открие, а шефовете му виждат в това възможност за невероятна печалба. И така идва моментът за неговото връщане в кожата на Каин…

Концепцията е малко хлъзгава. Може да заинтригува едни читатели, може да откаже други. Точно за това ще ви кажа на универсален език, че „Героите умират” е добра книга. Даже много добра. Започвам да обяснявам защо.

Първото и най-важно за мен нещо са героите. Тук те са живи, разнообразни като вид, мислене и поведение. Всеки има свои собствени мотиви за нещата, които върши, както и свои собствени желания, страхове и терзания. Това важи в по-голяма степен за основните герои, но Стоувър обръща достатъчно внимание и на някои от по-маловажните, особено тези, които сякаш са представлявали интерес за самия него (елфката Киърaндел, например). Главният герой Каин например е суров, леко циничен и мрачен тип. Иска ми се да кажа „типичният антигерой”, но не знам дали това няма да е някак подценяващо. Обича юмруците си, обича ножовете си, а, за добро или лошо, обича и жена си. Страхотен тип, как да не го харесаш? Е, нищо при него не е черно-бяло. Всъщност това е от плюсовете на книгата – всеки от героите има своите добри и своите лоши черти, но все пак сивотата не е толкова гъста, че човек да се затрудни да определи на кого да даде симпатиите си докато чете. Героите не са и статични – преминават през промени, достатъчни да задържат интереса върху тях.

Друг плюс е спомената вече жанрова хибридност. По-голямата част от книгата, а именно случващото се в Отвъдие, представлява фентъзи, докато случващото се на Земята е фантастика от най-чист тип. Ако трябва да съм честен харесах много повече фентъзито и честно казано малко съжалявам, че книгата е жанров хибрид, а не е едно изцяло фентъзи приключение. Нищо против фантастичната част – тя е нещото, което може би прави „Героите умират” нещо по-различно. Но определено за мен по-голямо удоволствие носеха страниците, посветени на фентъзи света, отколкото тези, разказващи за едно несимпатично бъдеще на Земята. Във фентъзито всички е някак по-семпло, по-първично, а аз ценя първичното. Както самият Каин го определя, престоят в Отвъдие носи чувството за някаква свобода. А и сякаш стилът на писане е различен, но това може да е просто моя заблуда, породена от коренно различните две среди, за които авторът пише. Някой друг вероятно ще хареса фантастичната част от книгата повече отколкото нейната фентъзи половина. Вкусове всякакви, но поне имате право на избор.

Самата фантастична част от книгата на Стоувър е фокусирана върху две неща – извратеното развлечение, което хората са открили, играейки си със съдбата на един друг свят, както и собствените проблеми на Земята, свързани с едно твърде отчетливо и грозно класово разделение. Докато чете, в главата на човек винаги изскачат асоциации с други книги, които е чел преди. Фантастичната част на „Героите умират” ми напомни за „Самите богове” на Азимов (идеята за пренос на материя) и „Прекрасният нов свят” на Хъксли (класовото разделение и отредената роля за всеки в обществото). Отделно пък ми се струва, че книгата може да е повлияла и на някои следващия произведения в развлекателния свят – например идеята за съпреживяване на нечии спомени през неговите очи лежи и в основата на игрите „Assassin’s Creed” (които, държа да отбележа, не съм играл, мерси).

За мен обаче по-интересната част от „Героите умират” бе фентъзито. Отвъдие е един колкото обичаен, толкова и интересен фентъзи свят. Имаме класическите раси, но тук те не са обградени от някакъв приказен, идеалистичен воал. Имаме например елфи-проститутки, джуджета и огрета, работещи като охранители, и т.н. Фокусът обаче пада върху хората – както коренните жители на Отвъдие, така и актьорите като Хари/Каин. Стоувър набляга върху склонността на расата ни към насилие – битките в книгата са описани подробно с онази цветност, която те кара да се потрисаш. Докато на Земята наблюдаването на насилие е всеобщ грях и удоволствие, то в Отвъдие то е начин да оцелееш – трябва да надмогнеш собствената си болка и да причиниш повече такава на врага си. Честият разказ от първо лице спомага да споделиш това усещане на героите, макар че в един момент усещаш как четенето на тези моменти те приравнява с всички зрители на Каин, радващи се на кървавите „произведения”, създавани от ръцете и ножовете му.

Трудно ми е да посоча някакъв голям минус на книгата, но мисля, че някои хора биха имали доста по-голям проблем с жанровия хибрид фентъзи/фантастика, отколкото имах аз. Моето оплакване го посочих – сивотата и несправедливостта в технологичното бъдеще на Земята не ме заинтригуваха толкова, колкото суровия живот, магията и кръвта в Отвъдие. Също така светът (световете) в „Героите умират” не е от най-лесните за разбиране – чак към 100-ната страница ще ви се изясни по-основната част от „картината”, а няма да получите някакво претупано обяснение за всичко още в първите страници. Малко разочароващ обаче е ограниченият мащаб на случващото се – макар действията на героите в книгата да имат последствия както за цялото Отвъдие, така и за цялата Земя, реално събитията са фокусирани върху по един град във всеки един от световете. Лично аз исках да науча повече за другите кътчета на Империята в Отвъдие, освен за централния град Анхана, където се развива действието.

Що се отнася до техническите характеристики на българското издание на книгата, „Колибри” отново са се справили много добре. Корицата е красива, макар че младоликият тип отпред никак не се припокрива с представата ми за който и да е от героите. Прави книгата да изглежда като насочена към по-млада аудитория. За сметка на това обаче многото цветове са напълно в тон с текста – в книгата си Стоувър набляга изключително много на цветовете – златно, пурпурно червено, небесно синьо. Особено в началото постоянното описание на цветовете в Отвъдие много добре изгражда фентъзи света в главата на читателя. Тази приятна шарения е уловена от корицата, а много ми допаднаха и малките детайли като бутоните „Play”, “Stop” и „Rewind”, които са намек за това как „зрителите” гледат приключенията на Каин в другия свят. Добро попадение, одобрявам.

Преводът също е хубав. Забелязва се известно повторение в някои изрази („Сви рамене”, „излязоха ми свитки на очите”), но това вероятно си идва от самия автор. Има и няколко пропуснати от редактора грешки в текста, но няма как те да развалят четенето – 2-3 грешки за книга от почти 600 страници са нещо, което считам за нормално и разбираемо. Иначе сухото инфо гласи:

Издателство: „Колибри”
Страници: 576
Цена: 22 лв.

Това е. Дойде ред на заключителните думи: горещо ви препоръчвам „Героите умират”. Чак се изненадах колко много я харесах аз, имайки предвид първоначалното ми раздвоение по въпроса с жанровата хибридност. Книгата е увлекателна, непредсказуема и те оставя с искането за още. Интересното е, че има „още” – под заглавието на книгата ще прочетете „Книга първа от „Отвъдие””. Да, част от поредица е, но това изобщо не се усеща – книгата е завършена сама за себе си и има напълно ясен и задоволителен финал. Толкова ясен, че дори ми е чудно как би могла да бъде продължена. Въпрос, на който се надявам възможно най-скоро да си отговоря.

"С книги под завивките" - свенлив дебют на двама влюбени и четящи блогъри/влогъри

Като погледна назад, сякаш всичко наистина започна с книги. Темз тъкмо беше поела работата с блогъри в издателството, в което работеше тога...