"Трансформърс: Ера на изтребление" - Ревю


Майкъл Бей прекалява. Сериозно. Този човек просто не може да си вземе поука или пък воден от нечовешките пари, които еднообразните му "Transformers" филми правят, дори не иска да се опитва да промени нещо в тях. Вече гледах новото му творение - "Transformers: Age of Extinction", адекватно преведено у нас като "Трансформърс: Ера на изтребление", и какво да ви кажа - още от същото и това не е никак добре.

Като за начало забравете Shia LeBouf, който играеше Сам Уитуики в първите три филма. Шие Слюбов е зает да се изживява като "творец" и да се държи като задник наляво-надясно по кино-фестивалите, което, за наша всеобща радост, оставя мястото на главния човешки герой свободно. Добре дошъл, Марк Уолбърг! Уолбърг може да не е някой свръх-велик актьор, но, вярвате или не, е носител на Оскар. Спокойно - за играта си в новия "Transformers" няма да получи втори, но пък за сметка на това стои много по-стабилно на екран. Защото, нека си го признаем, това, което Шия правеше три поредни филма бе да крещи, да се поти, да заеква, да бяга и тук-там да целуне я Мегън Фокс, я онази страхотна блондинка, чието име никой не помни. Героят на Уолбърг е доста по-деен - човекът е воден изцяло от идеята да защити дъщеря си, да изкара някой лев (долар), а покрай другото и да защити човечеството. Бие се, бори се и стреля с хъс по-лошите трансформъри. Истински тексасец! Истински американец! Но първо малко история...

Действието на филма се развива 5 години след края на третия ("Dark of the Moon"), но спокойно - не ви е необходимо да помните какво се е случило в предните три филма, а и да си го признаем - невъзможно е. Битката между Десептикони и Автоботи, в която Чикаго е почти унищожен, е довела до рязка смяна на политиката на хората спрямо трансформърите. Всички те са обявени за врагове, а специален екип на ЦРУ ги издирва и унищожава. Това обаче е само фасада - на заден план се подготвя нещо зло, за което създателите му вярват, че всъщност е добро, бля-бля-бля. Как да е. Прехвърляме се от цивилизацията в някакво диво кътче в Тексас, където намираме Кейд Йегър (Марк Уолбърг) - самотен баща и пишман-изобретател. Той е обсебен от това някой да не надуе корема на дъщеря му преди тя да завърши, както той е направил някога с майка й. Един ден Кейд намира стар, ръждясал камион, без да съзнава, че в ръцете му е попаднала жива легенда...

И се почва. Пуцане, крещене, експлозии, падащи сгради, пак пуцане, пак експлозии. Майкъл Бей, в цялото му режисьорско "величие", продължава да е верен на себе си. Филмът отново е прекалено дълъг (2 часа и 40 минути), има твърде много сцени, които могат преспокойно да бъдат финални, но не, не и не - Бей и сценаристите зад гърба му продължават да бутат историята в нова посока. И то не за друго, ами за да видим още сцени с експлозии, пуцане и падащи сгради. Както и с предния "Transformers", и тук човек започва да се моли филмът да свърши. И най-голямата гавра в случая е, че нещото, което грабваше интереса в трейлъра (диноботите) е брутално претупано в самия край на филма. Самата история пък е претоварена със сюжетни линии - вместо да се фокусира върху едно нещо, тя се разпилява на десетина фронта, много от които остават за*бани, недостатъчно развити или завършени. И, разбира се, получаваме крайно отворен финал, за да може след 2-3 години да получим още една доза от същото.

Не казвам, че сюжетните линии са лоши. Напротив - интересни и свежи са. Хора, опитващи се да овладеят технологията зад трансформърите; трансформър, ловец на глави, с мистериозен работодател; съвсем новите главни герои и атмосферата на недоверие и страх към автоботите и десептиконите; шибано-страхотните диноботи, които заслужаваха повече. Интересни неща, които можеха да грабнат вниманието на зрителя много повече, ако не бяха натъпкани в един-единствен филм. От всичко това можеше да се получи отделна трилогия. "Повече" не означава "по-добро" и някой трябва да го обясни на сценаристите и на Бей. Отделно, че в самата история има поне няколко дупки, а да не пропускаме и крайно нелепите дори за "Transformers" филм реплики. Животът ти е в опасност, станал си свидетел на битки между извънземни роботи, а най-големият ти проблем е, че дъщеря ти си има гадже. Какво, по дяволите...?!?

Въпреки тези малоумия идеята Шия да бъде разкаран и да бъдат представени изцяло нови герои е добра и освежаваща. Уолбърг е стабилен, но дотам. Дъщеря му и гаджето й се състезават в това кой да е по-лесно забравим. Келси Грамър, в ролята на ръководител в ЦРУ, се справя достатъчно добре с това да покаже какви задници можем да бъдем ние, човеците. Най-приятната изненада за мен бе Стенли Тучи в ролята на президента на гигантската компания KSI. Веднага след него нареждам лицето на очарователната Bingbing Li, чийто черти засилиха в мен желанието някой ден да отида в Китай.

Муцуната на Lockdown в боен режим. Трансформърът-ловец на глави е едно от малкото неща във филма, които наистина ми допаднаха.

Освен хората, свежест има и при трансформърите. Оптимус Прайм и Бъмбълби отново са на линия, но са доста по-различни. Прайм е разочарован от хората, не е добродушния "рицар", а вече е изпълнен със съмнения и като цяло е доста по-мрачен. Бъмбълби пък няма чак толкова централна роля и е по-скоро в ролята на "детето"-трансформър, за да може да има някаква аналогия между отношенията Оптимус-Бъмбълби и Кейд Йегер и дъщеря му. Имаме нови автоботи, десептиконите през повечето време са на крайно заден план, а крайно добро впечатление прави Lockdown - гореспоменатия ловец на глави, трансформиращ се в огромна пушка и прекрасно Lamborgini. Интересен персонаж, който разчупва статуквото автоботи срещу десептикони. За съжаление и той не бе използван по най-добрия начин. Има и други видоизменящи се роботи, но тях ще си ги видите сами, когато някой ден се излъжете да гледате филма. 

До един момент ситуацията с роботите е добра - достатъчно малко на брой са, за да може да ги запомниш, че и да им се обърне внимание, да се покажат някакви характерни черти на всеки. Към края на филма обаче създателите на филма отново прекаляват, хвърлят срещу нас дузини безименни трансформъри само заради едното роботско клане и всичко това отива по дяволите. Диноботите са ми лична драма - адски много харесвам анимационните серии "Beast Wars" (и ви ги препоръчвам дори сега) и може би имах по-големи надежди за ролята на трансформърите-динозаври. Не бяха оправдани, разбира се, макар да беше хубаво да видя диноботите на екран. Просто беше за кратко и малко от нищото. Не трябва да пропускаме и обичайните стереотипни трансформъри - автобот-самурай или пък такъв, пушещ "пура" и напомнящ на затлъстяващ бивш военен. Майкълбейовска работа.

Новият "Transformers" става за едно гледане, но дотам. Гледах го на кино, защото в поредицата водещото са ефектите, но сега съзнавам, че е било малко безсмислено. В един момент си толкова изтощен от самия филм, че грандиозните ефекти не ти правят впечатление. След като видиш 20-тата битка между трансформъри или пък петия поред падащ от небето кораб вече няма как да се впечатлиш или да ти пука. Моят съвет е да си спестите парите и да изчакате. Ако толкова искате да гледате филма, можете да го направите някой ден и в домашна обстановка. Аз май приключих с "Transformers" филмите на кино, поне докато нещо в тях не се промени.

А промени са нужни. Новите актьори и трансформъри са стъпка в правилната посока, но са крайно недостатъчни. Нови сценаристи и нов режисьор могат да вдъхнат на поредицата и нов живот. Нещо различно от обичайните за Майкъл Бей експлозии, стреляне, американски знамена и шум. Нещо с по-малко герои - хора и роботи, но на които да е отделено повече внимание; нещо с по-семпла, но по-добре развита и разказана история. "Трансформърс: Ера на унищожение" е една какофония, която обаче със сигурност ще направи много пари и ще попречи да видим някой филм, като този, който описвам по-горе. Което, драги читатели, е жалко.

Книги: "Дневната война" на Питър В.Брет


Демони, магия, битки на живот и смърт, религии, секс, сблъсък на две цивилизации и човешко могъщество, извън границите на обяснимото. Това са малко от нещата, които Питър В. Брет предлага на всички любители на фентъзито в книгата си "Дневната война". И тъй като започнах твърде сухо и някак рекламно, минаваме в бире-режим:

Нощ. Демон се нахвърля върху човек, но мъжът сякаш се разтваря във въздуха и демонът преминава през него. Секунда по-късно мъжът отново се е материализирал, но вече зад чудовището, засилва се към демона и го убива, пробивайки плътта му с голите си ръце. Някъде далеч, бившата възлюбена на мъжа "обяздва" неговия смъртен враг, който се опитва да я превърне в своя не-знам-си-коя-подред съпруга. А през това време светът около всички им се готви за война. Даже две.

Това горе не бива да се разглежда като спойлер, а като събирателен поглед към онова, което Брет е вплел в книгата си. В общи линии това е повторение на първото изречение от ревюто, просто по-шарено. Историята накратко: Ала е свят, в който всяка нощ магия, идваща от земното ядро, се плъзва по повърхността. С нея обаче идват и съществата, живеещи в Ядрото - т.нар. демони или ядрони, в чиято природа е заложено желанието да избиват хора. Хората обаче имат своите методи за отбрана - те също са открили как по един или друг начин да използват магията в света си, създавайки оръжия и защити срещу безбройния враг. Пълната победа обаче изглежда невъзможна, макар че надеждата я има - някои вярват, че ще дойде Избавител, който ще спаси човечеството веднъж и завинаги от демонската напаст. Двама души са най-сериозните претенденти за тази титла - Ахман Джардир и Арлен Бейлс. Някога най-добри приятели, а сега врагове, имащи различен поглед за титлата "Избавител", за борбата с демоните и за начините за постигане на победата.

Стига. Повече - на задната корица на книгата, както и в самата нея. Макар Ахман и Арлен да са главните герои в "Дневната война", по-голямата част от нея преминава през погледа на другите, по-"второстепенни" персонажи, чиито животи се преплитат с тези на двамата потенциални Избавители. Това е добър подход - по този начин през очите на различни индивиди разбираш много за възможностите на двамата главни герои (макар това определение да е условно), но също така около тях се създава една аура на загадъчност. Когато идват по-важните събития в книгата, авторът започва да разказва от гледните точки на Арлен и Ахман, показвайки как изглеждат другите в техните очи и как двамата "Избавители" гледат на света и на своята роля в него.

По-основен персонаж е и Иманвах - жрица, имаща важна роля в живота на Ахман. Голяма част от книгата разказва нейния живот и как тя е стигнала до мястото, в което текущата история я заварва. Това щеше да е малко излишно, ако чрез този разказ не се даваха детайли за религията и живота на красианците - народът, предвождан от Ахман Джардир. Защото това, което Питър В. Брет е направил, е създаването на един свят, доста напомнящ на нашия. Северът и югът са разделени от религия и нрави, напомнящи за нашите християнство и ислям. Това разделение е и в основата на конкретната книга, защото макар цялото човечество да се бори за оцеляване срещу един общ враг (демоните), това не означава, че не могат да се избиват и помежду си, просто заради това, че тълкуват по един или друг начин някакви си свещени книги...

Персонажите на Брет са разнообразни, най-вече заради уменията, които притежават. От света на "Дневената война" би станало доста добро RPG, тъй като тук е валиден класовия принцип - имате даматинги (жрици), жонгльори (музиканти, използващи музиката си срещу демони), разнообразни типове войници (шаруми, дървари и т.н.). По отношение на разделението на героите чрез професиите и уменията им Брет се е справил много добре. Е, самите му персонажи не са чак толкова уникални, но след Абъркромби имам малък проблем с оценяването на този елемент при други автори.

Историята е достатъчно увлекателна, за да се изчетат 700-те страници на книгата доста бързо, че и човек да иска още. И все пак има някои свои проблеми. Заглавието например е малко подвеждащо - Дневната война е конкретно нещо, което така и не виждаме в пълния му размер. Вместо това получаваме една голяма битка (от две различни гледни точки), последвана от един сякаш претупан набързо финал, доста по-различен от това, което си очаквал цяла книга. Не мога да пропусна факта и че книгата свършва дооооста отворено, но е нормално - тя е трета в поредица от общо пет. Спокойно, "Дневната война" се чете достатъчно добре и самостоятелно. Чрез спомени на персонажите и разговори помежду им Брет покрива всичко, което трябва да се знае за случилото се досега. Но пък и не разказва подробно, оставяйки на желаещите да се запознаят с първите две книги възможността сами да се насладят на детайлите.

Друг елемент, който не ми хареса, е, че в един момент виждаме гледната точка и на един от демоните. Чрез него разбираме твърде много за тях. На някои нетърпеливи хора подобни разяснения може да се харесват много, но лично аз предпочитам да стоя в неведение заедно с главните герои. Така заедно с тях може да разкриеш "тайните" и да споделиш емоциите им в този момент.

Що се отнася до техническата част на българското издание... Ами, ще започна с корицата. Доста добра и привличаща окото. По ръбовете й са "вградени" руните, с които жителите на Ала се защитават срещу демоните. Също така са запазени малките рисунки над заглавието на всяка глава, с които се посочва кои герои заемат основно място в нея. Доколкото разбрах от блога на Брет това го има и в английското издание и е хубаво, че е запазено и тук. Големият проблем на родното издание е в редакторската работа по него. Има солидно количество грешки по текста, които не са били оправени преди печат. По принцип съм на мнение, че десетина грешки в книга от няколкостотин страници са нещо допустимо. Когато обаче започнат да правят сериозно впечатление, значи са твърде много. Тук имаме пропуснати букви, "който" вместо "които" (или обратното, не помня вече), "вратът" вместо "врагът" и други подобни. Особено в първите 100 страници грешките се срещат доста често, после сякаш нещата се пооправят. Предполагам, че при финалната редакция времето е било фактор, така че повече няма да давам зор за по-бързото публикуване на българското издание на книга, която чакам. Сухото инфо:

Издателство: "Колибри"
Страници: 702
Цена: 24 лв.

Тази рецензия се превърна в солидна "дисекция". Можех да задълбая още много и на места вероятно ще проличи, че съм опитал, но се спирах, защото много от нещата в света на Ала си струва да бъдат разкрити сами. Препоръчвам ви да го направите, защото аз харесах "Дневната война". Харесах религиозния елемент в нея и сходството му с нашия свят, харесах това, че Брет не бяга от ролята на сексуалността в живота на хората, а дори набляга на нея, хареса ми дори и леко клишираното противопоставяне на двама главни персонажи с почти супергеройски сили. "Дневната война" оставя читателя с искането за още, пък било то и само заради отворения си финал.

P.S. Вече си купих "Защитения" (първата книга), скоро ще го последва и "Пустинното копие". За тях ревюта по-нататък, но ме човърка въпросът колко време ще отнеме на Брет да довърши и публикува четвъртата книга... Ето защо не обичам да започвам недовършени поредици.

Препоръчани песни - Част 89

Това сигурно е нов рекорд - последният пост за музика е отпреди девет (9) месеца. Някои дами са изкарали цяла бременност в дупката между този и последния пост с препоръчани песни. Не, че не се сблъсквам с нови и стари страхотни песни, заслужаващи да стигнат до ушите ви. Просто по принцип това са едни от постовете, които привличат най-малко интерес. Нормално е - не всички посетители на блога имат същия вкус за музика като мен.

И все пак реших да драсна няколко реда, тъй като тази седмица бандите от хубавите години на nu-metal-a се пораздвижиха. Очаква се нов сингъл на Limp Bizkit, който обаче не ми вдъхва доверие. KoRn изкараха нова песен, а излезе и новият албум на Linkin Park. LP разочароваха доста хора през годините с експериментите в звученето си, но фактите са си факти - тази еволюция като че ли им помага да оцелеят. Новият албум "The Hunting Party" се оказа приятна изненада поне за мен и днес ще ви препоръчам две от песните в него, които веднага ми направиха впечатление, а след няколко слушания започнаха да им допадат МНОГО. Започваме с...


Цялостната аура е на сякаш по-бавна песен, макар това да не е така. Пеенето на Честър, особено в припевите, е най-грабващата част на "Until it's gone", а най-голямата слабост - "тънтънтън" момента в музикално отношение. Не мога да го опиша по-добре, дявол да го вземе, така че чуйте след 03:25, макар да го има и в началото на песента. Другото заглавие от албума, което веднага препоръчвам, е "Rebellion". LP обединяват сили с Дарън Малакян (китариста на System of a Down), което си е една грабваща комбинация. Китарните умения на Дарън печелят точки на песента, която иначе едва ли щеше да е толкова приятна. Освен нея ви предлагам "Hater", новият приемлив сингъл на KoRn, въпреки мързеливо написания текст. С "Battle cry" на Imagine Dragons приключваме това 89-то издание на препоръчаните песни. Песента е част от саундтрака на следващия Transformers филм, излизащ в края на следващата седмица. Огромното количество ударни инструменти грабва, а е интересна и комбинацията между бавното начало и бързия припев. Тъй като се сцепват да трият студийния запис от YouTube, това, което ви предлагам, е live изпълнение от премиерата на филма в Хонг Конг. Няколкото слаби момента в live-a идват от пеенето на вокалиста, иначе като цяло изпълнението е доста близко до оригинала. Което е похвално, разбира се.


С пожелание за приятно слушане и много хубава музика се разделяме до следващото издание, което, надявам се, няма да е след още 9 месеца. Казвал съм го и преди - един човек да си хареса една песен, пак е успех :D

Който оцелее ще разказва, но не и за филма със същото име


Това, драги читатели, е супер кратко включване. Ще посоля малко новия филм на Сет Макфарлин и ви оставям да продължите с по-важните задачи в ежедневието си. Сет Макфарлин, за тези от вас, които имат щастието да не знаят, е създателят на анимационните поредици "Family Guy" и "American Dad". Преди няколко години той направи дебюта си като режисьор на игрален филм с "Ted" - доста приятен филм, в който в общи линии Марк Уолбърг имаше връзка с живото си плюшено мече. Ха! Вторият опит на Макфарлин в игралното кино е комедия с името "A Million Ways To Die In The West", но, разбира се, българските разпространители са му сложили крайно сериозното заглавие "Който оцелее ще разказва". Пореден пример за маркетингов провал - първо, защото българското заглавие не е чак толкова грабващо, колкото сигурно си мислят големите глави у нас, и второ, защото създава съвсем различна представа за филма. В него няма нищо сериозно - той е комедия, при това умерено просташка такава. Има няколко забавни момента, но не са нещо, което да те накара да се търкаляш от смях. Има Шарлийз Терон в себе си, което май е най-големия му плюс. Всичко друго е едно голямо "meh".

Честно казано основният проблем на този филм е самият Макфарлин, който е решил да изпълнява и главната роля. Той не става за актьор. Когато озвучава героите в анимационните си сериали е много добър, не оспорвам това. Но за игрална роля, при това главна, Макфарлин просто не става. Крайно мазната му мутра рядко изразява някаква емоция и като цяло той подхожда някак твърде несериозно с играта си. При някои добри актьори подобен подход в комедия е дори плюс, но не и при него. Макфарлин трябва да стои зад камерата и да не си показва муцуната, освен когато води Оскарите или нещо подобно. Като сценарий "Който оцелее ще разказва" също не грабва особено. Освен, че филмът е излишно дълъг, хуморът в него е обичайният за анимациите на Макфарлин - фокусиран върху секс, расизъм, разни други унижения и смърт. Може да не съм бил в настроение, не знам, но се засмях сериозно само веднъж-два пъти, което за двучасова комедия е престъпно. Едно огромно разочарование е и Нийл Патрик Харис, който сякаш за пореден път играе героя си от "Как се запознах с майка ви" Барни Стинсън. Това не е комплимент - Барни е един от най-великите ТВ герои, измисляни и изигравани някога, но това не значи, че всяка роля на Нийл Патрик Харис трябва да напомня на него. Лиъм Нийсън за кратките си появи е на обичайното стабилно ниво, но този човек вече е легенда и радва зрителя, където и да се появи.

Твърде много написах, а не си струва тракането по клавиатурата... Звучи като някаква анти-реклама, а всъщност не е това. Може би след като видях трейлъра очаквах нещо по-смешно и сега съм разочарован? Може би. Вие, ако решите, пробвайте, на вас филмът може да се хареса повече. Честно казано обаче не препоръчвам прекарването на 2 часа (и харченето на 10-ина лева, ако ще ходите на кино) с точно този филм. Аз оцелях и ви разказах за него. Стига толкова. Макфарлин да се фокусира върху анимациите. Мерси.

"X-Men: Days of Future Past" - Ревю


Във вчерашната публикация споменах за проблемите си с това да си изясня какво ми хареса в последния "X-Men" филм и какво не, както и че ревюто за него ще се появи едва след като гледам филма за втори път. Това обаче сякаш стимулира позаспалата част от мозъка ми и парченцата започнаха да се нареждат. И така, дами и господа, време е да кажем няколко думи за "X-Мен: Дни на отминало бъдеще".

Основното в случая е, че това е един от по-добрите X-Men филми. Вярвате или не, за 14 години вече имаме 7 филма по комиксите на Marvel за екипа мутанти. Най-новият, "X-Men: Days of Future Past" е сред по-добрите от тях, редом с "X2", "First Class", "The Wolverine" и първият "X-Men". Дали заслугата е най-вече на режисьора Браян Сингър, който всъщност даде живот на поредицата преди повече от десетилетие, не мога да кажа. Но определено в параметрите история, развитие на действието и актьорски състав, новият филм държи едно достатъчно високо ниво, че да е интересен както за обикновения зрител, така и за комикс-любители като мен.

Каква е фабулата? "Days of Future Past" (DOFP накратко) е уникален с това, че смесва две различни времеви линии от историята на мутантите. Първите "X-Men" филми ни запознаха с възрастните Магнито и Професор X, изиграни от сър Иън Маккелън и Патрик Стюърт. Преди няколко години "X-Men: First Class" пък ни показа героите като млади, в началото на 70-те години. Майкъл Фасбендър се превъплати в Магнито, а Джеймс Маккавой - в младия професор Ксавие. "DOFP" слива тези две истории и герои в едно цяло. От една страна филмът ни представя апокалиптично бъдеще, в което мутантите са обединени срещу общ враг - почти неунищожимите Сентинели, опитващи се да заличат всеки с мутантски ген в кръвта. Сякаш неизбежната опасност от изтребление кара Професор X и Магнито да предприемат рискован ход, изпращайки най-издръжливия физически и психически свой съюзник в миналото, за да предупреди младите им Аз за задаващата се заплаха и да промени бъдещето. Малко терминаторско идва, знам. А кой е този издръжлив кучи син, който може да преживее пренасянето на собственото си съзнание назад във времето? Разбира се, че Wolverine. Проблемът обаче е налице - в миналото Ксавие и Магнито са в крайно обтегнати отношения и трудно нещо може да ги накара да застанат рамо до рамо. А е трудно да им се обясни, че от това зависи бъдещето не само на мутантите, но и на голяма част от човеството.

Преди някой да се е нахвърлил върху мен, казвайки, че съм разкрил твърде много, ще спомена, че не разкривам нищо, което да го няма в трейлъра. Знаете, че мразя спойлерите и е хубаво всички да ги мразим взаимно, защото в днешно време те развалят удоволствието от толкова много неща. Мерси.

Първото хубаво нещо, което трябва да се отбележи, е, че Браян Сингър е успял да балансира между големият брой мутанти, появяващи се във филма, и вниманието, което им е отделено. Това беше основното ми притеснение. Много от вас сигурно помнят ужасно тегавия за гледане "X-Men Origins: Wolverine", в който бяха набутани какви ли не мутанти с по 1-2 минути екранно време, правещо появите им безсмислени и натоварващи. Тук дори тези, които се появяват за малко, имат своята роля в историята. Голяма част от появите граничат с cameo-та - имаме Iceman, Kitty Pride, Storm (Холи Бери), Collosus и редица други, но всеки от тях има причина да е там, където е, и появата му не пречи. Наистина приятна изненада се оказа Quicksilver - екстравагантният външен вид стресна много хора в месеците преди излизането на филма, но сцените с него са едни от най-забавните и дори съжалявам, че не му бе отделено повече време. Репликата към Магнито "Майка ми е познавала човек със сили като твоите" пък бе страхотно намигане към всички нас, комикс-нърдовете, и няма как да не съм благодарен на Сингър и компания.

Quicksilver в кадър от вероятно най-забавната сцена в целия филм.

Проблемът с героите на филма е друг. Фокусът е малко разпилян. Твърде много внимание е отделено на Мистик/Рейвън, може би заради популярността на играещата я Дженифър Лорънс в момента. Ксавие и Магнито уж отново са в центъра на събитията, но с втория има някакъв проблем - или просто получава по-малко време, или Майкъл Фасбендър не успява да се разгърне така, както го направи във "First Class". Джеймс Маккавой обаче дърпа няколко крачки напред и акомпаниран от легендарния Патрик Стюърт,  показва различни етапи от развитието на Професор X като личност. Това може би е най-доброто и дълбоко представяне на Професора в X-Men филм до момента. Wolverine си е Wolverine. Хю Джакмън колкото повече старее, толкова повече се зоби. Мускули, вени, брада и пури - Wolverine си е тестостеронен звяр, какъвто и трябва да бъде. Много доволен съм, че той е по-скоро свързващо звено в историята на филма, а не нейн основен герой. Щеше да е грях и тук фокусът да падне върху него, имайки предвид, че вече получи два самостоятелни филма. Слава богу, Wolverine е използван само колкото е нужно, без да се натрапва или пречи.

Историята е приятна и навързана, с няколко обрата в себе си, но разочарова с едно нещо - злодеят. Питър Динклидж, вероятно познат на много от вас като Тирион Ланистър от "Game of Thrones", играе ролята на д-р Боливър Траск, създателят на унищожителните роботи Сентинели. Той обаче не успява да се доближи до брилянтното си представяне от сериала на HBO и е по-скоро фон на обичайната история за сблъсъците на идеи в редиците на самите мутанти. Един силен злодей определено щеше да е плюс на историята, вместо за пореден път да гледаме едно и също.

Друго нещо, което лично за мен бе минус, е твърде голямата разлика между бъдеще и минало. Харесвам стила, който "First Class" представи - животът през 70-те и 80-те години на миналия век, лекото ретро усещане и прочие. То обаче твърде много контрастира с бъдещето, което ни е представено в началото на филма - унищожени градове, постоянен мрак, злокобните модерни Сентинели. Честно казано бъдещето ми хареса повече - както заради отчайващата атмосфера, така и заради това, че ни представя нещо ново и невиждано до момента в "X-Men" филмите. Както като визия, така и като усещане. "Дайте ми повече бъдеще!", бих извикал аз, макар че ме съмнява, че ще го получим.

Изводът бе направен още в началото - "X-Men: Days of Future Past" е добър филм, който си струва да отидете да видите, ако все още може да го откриете в някой близък киносалон. Стъпките в правилната посока продължават и поредицата определено се посъживи. Сега ни очаква "X-Men: Apocalypse", в случай, че не знаете. И ако останете след финалните надписи на този филм ще получите съвсем лек намек, че през 2016-та вероятно най-накрая ще получим това, което тук липсваше, а именно силен злодей. 

Тема след тема като капки летен дъжд

Блог, скъп блог!


Не ти се отразява добре натовареното ми работно ежедневие и това личи по сушата, която те е налегнала. Но сушата е нещо обичайно за горещите летни месеци, в които Слънцето безмилостно изгаря не само земята, но и силите ни - физически и креативни. Но да зарежем дневникоподобния формат на писане и да го направим малко по-така... социално. "Социалното" е модерно, райт?

Привет, скъпи читатели! Вие сте с един от онези очарователно безсмислени постове, с които аз "загрявам" преди написването на нещо, което да има по-ясна идея зад себе си. Предполагам и вас жегата ви тормози, примесвана понякога с неприятните изненади, които летните дъждове представляват. Мотаеш се по тениска, потиш се и проклинаш Слънцето (макар то да е една от основните причини да съществуваш) и изведнъж дъжд. Ама не няколко капки, а порой. От онези, които те карат да сложиш поясняващото "шибан" отпред. Шибан порой. Вали, вали, вали, та се къса. В тази жега кой да се сети да излезе с чадър? И изведнъж си мокър. Отказвам да допълня това с "като кокошка" или "до кости". Просто много мокър. Докато намериш къде да се скриеш, дъждът спира, Слънцето пак пеква и започва да изпарява водата от подгизналите ти дрехи и коса. После настинка, грип, болници... Грозна история.

След тези позитивни и слънчеви разсъждения за времето навън трябва да минем на нещо по-солидно. Писането е малко като разговорите - като не знаеш за какво да говориш, споменаваш времето. Но да обърнем внимание на моето ежедневие. Работя, както споменах в началото, и за комикси/книги/филми/кеч не остава много време. Последното даже съм го спрял доста сериозно, но първите три занимания все още получават по част от ограниченото ми свободно време. Не остават обаче минути/часове и енергия за писането по тези теми. Все пак нека споделя някои неща, подредени в точки за мое и ваше удобство:

1. В края на месеца излиза "Transformers: Age of Extinction" и ще се ходи на кино. Няма да се лъжем: "Transformers" филмите не са нещо гениално, даже напротив - в един момент могат да бъдат дори мъчение за гледане. Имат една камара проблеми: твърде многото разчитане на специални ефекти вместо на история/герои; твърде дългата им продължителност (Бей направо се насира с тези изтощаващи два часа и половина и нагоре за подобни филми); еднаквостта им, която е толкова ярко изразена, че човек може да се обърка кой от първите три филма гледа. Четвъртият, "Transformers: AOE" няма да е по-различен, но ще прежаля десетина лева за него поради две причини. Първо, след като миналата седмица се измъчих да гледам третия филм на малък екран, осъзнах, че "Transformers"-ите са с пъти по-развлекателни в кино. Това си е филм за убиване на време и се справя добре с това, а забавата идва точно в твърде многото ефекти, които на монитор или телевизор не изглеждат особено добре. И втората причина, която ще ме отведе в киното:



Оптимус Прайм, яздещ роботизиран тиранозавър! Казах го вече няколко пъти, но ще го кажа отново: това е толкова нелепо, че просто трябва да се види. Нърдът в мен лекичко сияе от кеф, нищо, че годините и животът го понатиснаха. Отделихме твърде много време да си говорим за трансформъри. Минаваме на...

2. "X-Men: Days of Future Past". Мутанти, да. Е*ати прогреса, знам. Гледах филма 3 дни след премиерата, но ревю така и не му написах. Още не съм сигурен какво мисля за него. Хубав ли е? Да, хубав е. Ако имате възможност, отидете да го видите. Ревю ще му напиша сигурно чак след като го гледам повторно. Просто съм объркан относно това какво му харесах и какво не. Но пък аз никога не съм бил огромен фен на мутантите. Виж, в последно време се убеждавам колко много расте в мен фенщината към фентъзито...

3. Особено по-кървавото и първично такова. Новото заглавие, което е ангажирало вниманието ми в момента се казва "Дневната война", от Питър Брет е и скоро ще получи ревю в блога. Минеш ли стотина страници доста бързо, значи книгата те е грабнала. Харесвам автори, които пишат за нещата от живота с всичките им малки и гадни детайли. Това прави четивото по-истинско.

4. Ама и четвърта точка ли има? Този пост трябваше да е кратък. Аниме гледам. "Attack on Titan". Него не знам дали ще ви го хваля, макар че се планираше пост с препоръчани сериали в най-скоро време. Но пък това не е сериал, а аниме, разликата е огромна и е непосилно за някои телевизионни фенове да се примирят с рисувани герои и японска реч. Иначе анимето радва, но в определени моменти е твърде мудно и излишно разтегнато. В по-сбит вид щеше да е много по-приятно за гледане.

Знам, знам. Същото важи и за писането ми. Не? Обичате да четете множество редове по разхвърляни теми и харесвате неангажиращия ми "стил"?!? Сърдечно благодаря! А сега сериозно - зарязваме цирка и ви пожелавам лек и приятен уикенд. Живи и здрави, по-ясно формулираните постове ще започнат да изскачат, все пак това беше и целта на този.

P.S. Прочитайки текста за проверка, не мога да не отбележа колко хубаво започна и как рязко свърши. Едвам се справям с изкушението да направя някое сравнение...

"С книги под завивките" - свенлив дебют на двама влюбени и четящи блогъри/влогъри

Като погледна назад, сякаш всичко наистина започна с книги. Темз тъкмо беше поела работата с блогъри в издателството, в което работеше тога...