Зимни намаления на игрите на Blizzard


В следващия пост има продуктово позициониране, хехехе. Blizzard фенче съм, знае се. Също така, като един псевдо-творец, ежедневно създаващ интелектуални продукти от различен вид, ценя този вид труд и се опитвам да привлека повече сънародници към групата на хората, които плащат поне за някои от забавленията си. И в този ред на мисли...

BLIZZARD ПРЕДЛАГАТ ИГРИТЕ СИ С ОТСТЪПКА!

Колкото и да ми се иска, те не ми плащат за тази безплатна реклама. То не е точно реклама - просто искам повече мои познати да се сдобият с копия на Diablo, за да можем да си цъкаме заедно. Стабилна пиратска версия все още няма, мисля. Та да - до 2 декември продължава "зимната разпродажба" (не схващам какво й е зимното, но whatevs) в Battle.net Shop-a. Естествено, най-новото им произведение - "World of Warcraft: Warlords of Dreanor", няма как да е намалено. Дигиталното копие струва 45 евро, демек 90 лв. Всичко други игри обаче са с изкушаващи дори за родните стандарти цени:

  • Diablo III - 19,99 € (40 лв.)
  • Diablo III: Reaper of Souls - 19,99 € (40 лв.)
  • StarCraft: Wings of Liberty - 9,99 € (20 лв.) 
  • StarCraft: Heart of the Swarm - 9,99 € (20 лв.)
  • World of Warcraft (оригиналната игра + всички експанжъни до Mists of Pandaria включително) - 5,00 € (10 лв.)

Доста изгодни цени. Можете да си вземете Diablo III + Reaper of Souls за общо 80 лв., което е много добре, имайки предвид, че купувайки ги при премиерите им аз дадох общо 200. А и вече съм ви говорил, че с RoS новото Diablo най-накрая стана това, което трябваше да бъде. За StarCraft феновете нещата са още по-розови, тъй като двете "парчета" на втората част на играта излизат общо 40 лв. И, разбира се, най-добрата оферта е човек да си купи World of Warcraft с всички експанжъни (без най-новия, разбира се) за едва 10 лв. В тези 10 лв. влизат 30 дни безплатна игра, после, както предполагам ви е ясно, трябва да си плащате всеки месец. Около 26 лв. струва месец игра, което не всеки може и би си позволил.

Подчертавам, че става дума за дигитални копия. Т.е. никакви кутии, дискове и прочие. Купувате онлайн (с Paypal, карта...), сваляте всичко, което ви е необходимо и цъкате. В случая да си купите дигитални копия е оферта - физическо копие на D3+ROS например излиза 130 лв. от български онлайн магазин.

Сериозно се бях замислил да взема копие на WoW докато тече отстъпката, но осъзнах, че да си цъкам Startup Edition-а (който може да си изтеглите напълно безплатно от Battle.net) ми стига, за да си начеша крастата. Цялата игра изисква повече време (което нямам) и кооперация с непознати (а има кой да ме нарича "noob" и в реалния живот). Та май се отказах, но има още 2 дни и ще си помисля дали да не си разнообразя малкото свободно време през декември.

Ако някой от вас се сдобие с D3, нека ми пише, за да прати BattleTag. Играта е доста забавна в мултиплейър и помага за разпускане вечер след работа. През последната седмица се хванах да си развивам Crusader-a и й отделям по 30-40 минути дневно. Но и това ще мине. На вас - приятно пазаруване!

Първи тийзър трейлър за Star Wars Епизод 7!

Знам, знам - закъснявам с вече 15-ина часа, но важното е "новината" да се отрази :D Скъпи читатели, скъпи малки и големи почитатели на фантастиката, едноглави и двуглави Star Wars фенове, както и всички онези, на които изобщо не им пука - ДОЖИВЯХМЕ!

Star Wars Епизод 7 - нещото, което преди 10-ина години бе един нереален блян, който Джордж Лукас твърдо заяви, че ще остави незадоволен, вече е с една идея по-близо до нас. Година преди премиерата на филма, режисьорът J.J. Abrams пусна 88 секунден тийзър. За тези, които поради някаква причина все още не са го гледали, както и за тези, които като мен желаят да го видят за 50-ти път, ей го на:


ИнтернетЪТ вече е пълен с дълбокомислени разсъждения за това какво "може да се разбере от трейлъра". Аз лично нямам идея как човек може да си създаде каквито и да било впечатления от тийзър, който няма и минута и половина, ама нека хората си разсъждават. Доволен съм, че видях дори малко от предстоящото продължение (а не prequel) на любимата ми филмова поредица. Дори недоверието ми към каста взе да поулеква - пичът в Stormtrooper-ския костюм, Джон Бойега, изглежда адекватно изтормозен от живота и му давам плюсче. Момичето на пустинния спийдър е с една идея по-малко адекватно разтревожена за нещо, но е симпатяга - плюсче и за нея. За мъжът/жената/онова от Game of Thrones, който "запалва" своя светлинен меч (с предпазители за дланта, забележете) - няколко плюсчета! Защото сме от Тъмната страна, нали...

Ето, направих и аз своя кинокритичен анализ на видяното в трейлъра, хахаха. Тази сутрин се поразрових и прочетох една камара псевдо-спойлери и предположения за историята на новия филм. Някои звучаха правдоподобно и интересно, други бяха откровено нелепи. Няма да ви тормозя с тях - просто искам да споделя задоволството си от два факта.

1. Спекулациите започнаха и ще стават все повече. Т.е. интересът към филма се "събужда" цяла година преди премиерата му. Доволен съм. Време е ново поколение да бъде понесено по водите на Star Wars фенщината.

2. Всичко от разширената Star Wars вселена вече не се води част от официалната история на филмите. Забравете книгите, игрите, комиксите... Изключително богатия измислен свят на Star Wars бе грубо ограбен, за да могат Disney да натрупат пари, създавайки нова "разширена вселена". НО! Огромният плюс (пак плюсове, ха!) в случая е това, че нямаме никаква идея какво ще се случи в новите филми. Случващото се след "Завръщането на джедаите" бе подробно описано в редица книги и комикси, но всичко това вече не е част от официалната история. В Епизод 7 може да се случи буквално всичко и сюжетът може да е всякакъв. А неизвестността, приятели, поне в развлекателната индустрия е нещо хубаво.

И така, стига съм писал глупости. Имаме тийзър трейлър за "Star Wars: The Force Awakens" (къде се изгуби "Episode 7" в заглавието?) и трябва да сме щастливи. Точка. Мрънканията - след премиерата догодина. Аз лично се надъхах да поиграя някоя non-canon Star Wars игра, за вас не знам.

P.S. Не мога, обичам послеписите. Та... гласът в трейлъра твърде, ама твърде много звучи като този на Бенедикт Къмбърбач. Той дълго време отричаше да има нещо общо с филма, но искрено се надявам, че всичко е било за заблуда ("Аз не играя Кан в Star Trek"). 
P.S.2: Ей така, да има, една простотия от FB профила ми, свързана със злодея, който виждаме в трейлъра. Не го взимайте насериозно, моля ви. 


"Това е Люк Скайуокър, приятелчета. Развил е фобия от рязане на ръце и е измислил предпазители за lightsaber. Ако някой зададе тъпия въпрос защо се е саднал дотам, че да мине от Тъмната страна, позволете ми да изброя:
1. Баща му умря, донякъде по негова вина.
2. Действията му доведоха до падането на цяла Империя и хаос в галактиката. Duh.
3. Хан Соло лашка сестра му.
4. Той няма кого да лашка.
5. Лошотията се предава по наследство."

Мхм, мхм.

Книги: "Къща от карти" на Майкъл Добс


Великолепна книга. ВЕ-ЛИ-КО-ЛЕП-НА! Правилно ли го "нарязах"? Няма значение. Важното е, че книгата е великолепна, въпреки някои леееки слабости заради малкия опит на автора. "Къща от карти", скъпи мои читатели, е едно приятно пътуване в мрачния свят на политиката. В онова най-мрачно кътче на интриги, лицемерие, лични интереси, парично влияние и лека доза разврат. Аз се насладих изключително много на това пътуване и, ако ми позволите, ще се опитам да обясня защо и вие трябва да опитате.

Да започнем с очевидното - книгата "Къща от карти" достига до нас благодарение на популярността на едноименния сериал с Кевин Спейси, бегло е базиран на нея. Хубаво е, че един прекрасен сериал, помагащ за ренесанса на качествената телевизия, помага за популяризирането и на тази книга. Лично аз едва ли щях да се докосна до нея, ако не беше сериалът, така че браво! Браво!

Стига отплесвания. За какво става дума в "Къща от карти"? Франсис Ъркарт е едно от влиятелните лица в британската политика. От дълги години той е т.нар. Камшик на партията - грижи се за дисциплината на депутатите както при гласувания, така и в личния им живот. Наясно е с всичките им мръсни тайни и е готов да ги използва, ако те кривнат от правия път. Години всеотдайност обаче се оказват излишни, когато след поредната изборна победа, на Франсис е съобщено, че той няма да получи така желания министерски пост. Това изкарва самия него извън релси. С цялата информация, която притежава, и един заплетен и постоянно променящ се план, той дава началото на своето отмъщение и пътя си към реалната власт.

Грррр! Самонадъхах се за препрочитане! Но има други неща за четене, така че едва ли ще е скоро. Но пък може да изгледам двата сезона на сериала отново...

Важно е да се отбележи, че автор на "Къща от карти" е Майкъл Добс - бивш съветник на няколко министър-председатели на Великобритания. Близкият му досег не само с фасадата, но и със задкулисието на политическия живот в най-старата демокрация в света, е дал на Добс възможността да създаде една жива, реалистична история, изпълнена с коварство, страст (във всеки смисъл), лъжи и обрати. Както вече ви споменах, "Къща от карти" показва мръсната страна на политиката - ролята на пороците, на парите, на личния интерес. И тук говорим за Великобритания - люлката на съвременната демокрация. Веднага изскача логичния въпрос "Ако там наистина е така, как искаме с нашите 25 години да имаме по-добра политическа класа?". Непостижимо е, драги мои читатели. "Къща от карти" трябва да е задължително четиво за тези, които постоянно мрънкат за това как нашите политици трябва да са като "онези другите", търсейки нейде на Запад някакъв идеализиран образ на политика, мислещ само за хората и никога за себе си. Пф.

За съжаление идеалният политик не съществува, а и да съществуваше НЕидеалното общество щеше да го изяде и изплюе. Точно това показва Добс - човешкото в хората във властта. Амбицията и слабостите. Бавните крачки към успеха и рязкото политане в пропастта на провала. Както самият главен герой Ъркарт казва "Всяка политическа кариера завършва зле. Затова политиците имат предница и задница - за да е по-лесно да ги трупаш един върху друг".

Да, всяка глава на книгата започва с малка мъдрост за политиката, разказана от първо лице от гледната точка на Франсис Ъркарт. Точно тези малки мъдрости са и едно от най-готините неща в "Къща от карти". През останалото време разказът е от трето лице, минавайки през главите на различни герои. Липсата на по-солиден писателски опит на Добс проличава може би само тук, в постоянното прескачане от гледната точка на един герой към гледната точка на друг. Също така лично на мен първите няколко глави ми се сториха малко мудни и объркани, но от един момент нататък книгата успя тотално да завладее времето ми за четене.

Затова и ви препоръчвам "Къща от карти". Дори жанрът на политическия трилър да не ви допада, пак има какво да извлечете от нея. А именно простия факт, че светът на политиката е грозен, но необходим. Че жадните за власт хора понякога печелят много, но и рискуват не по-малко. А когато се провалят, последствията са страшни. Разбивайки идеализирания образ на западния политик, съществуващ в множество български глави, и разказвайки една приятна история, "Къща от карти" се нарежда сред заглавията, които ще препоръчвам наляво-надясно. И някой ден пак ще прочета. Стига да остане време.

PS: Техническите неща, защото не им намерих място в текста: 

Издателство: "Сиела"
Цена: 16 лв.
Страници: 384

PS2: Американският сериал мачка и размазва. Макар с книгата да делят някои общи герои (макар и с различни имена) и един-два важни момента, като цяло са доста различни, така че нищо не пречи да опитате и двете. Повече за сериала - като цъкнете тук.

Препоръчан сериал: "The Newsroom"

Тъжно е, че в ерата на възраждане на телевизионните сериали, масовият български зрител стои изолиран от някои от най-качествените заглавия за последните години. "Breaking Bad" минава под радара на повечето хора, може би заради липса на достатъчно реклама, може би заради кофти преведеното име ("В обувките на Сатаната"). Два от най-добрите сериали за последните години - "Homeland" (Национална сигурност) и "House of Cards" (Къща от карти), са излъчват от 00:00 ч. по bTV, като по този начин достигат до изключително малко хора. Вместо това в праймтайма винаги се намира време за някой сърцераздирателен сериал от съседна Турция. Не разбирам тази любов към сериалите на югоизточната ни съседка - евтина покупка ли са за родните телевизии или пък българинът по-лесно откликва на истории за семейни разпри, вместо сериали, чиято история е по-комплексна и с по-голям мащаб? Хм, да пропуснем последния въпрос, защото май сам си отговорих. НО!

Но ето ме и мен - светлината в края на тунела, слънцето на вашата улица, благодатният дъжд за почвата на скучното ви ежедневие! Отново изскачам с препоръка за сериал, като ще се опитам да не прекалявам с хвалебствията. Но знаете, че щом нещо е "препоръчано от Бирето", това е гаранция за качество. True story.

THE NEWSROOM. Постер с персонажи, които все още не ви говорят нищо. Но има шанс да започнете да харесвате.

Новото ми предложение за вас, скучаещи люде, се зове "The Newsroom". Действието в него се развива в... и тук идва голямата изненада... нюзрума (демек "стаята" на новинарите) на щатска телевизионна мрежа. Новинарската емисия там е от изключително разчупен тип - вместо говорител да анонсира новините и за тях да се излъчват материали, водещият Уил Макавой разказва проблема на зрителя, свързва се с гости по различните теми и редовно споделя своята собствена позиция по наболелите въпроси. Нещо, което у нас скоро едва ли ще видим. Но, както сигурно се досещате, не самата новинарска емисия е в основата на сериала, а хората, които я "сглобяват". Върху богатото разнообразие от интересни персонажи са изградени множеството истории, които вървят едновременно - търсенето на истината по дадена важна новина, професионалните търкания, романтични отношения в офиса, борбата с клюкарските рубрики, натискът от ръководството за по-високи рейтинги. Налице е и солидна доза хумор, която обаче е в границата на реалното, а не тласка сериала към полетата на ситкомите. Малко смях винаги прави персонажите по-симпатични, а дори тежките истории - по-лесни за приемане.

Джеф Даниелс ("От глупав по-глупав") е брилянтен в ролята на лицето на новините на ACN Макавой. Работохолик, твърде загрижен за любовта на зрителите, и принуден да работи с нов изпълнителен продуцент - който всъщност е бившата му приятелка, разбила сърцето му и заминала надалеч. Това допълнително обтяга и без това изнервената работа в света на новините, където екипът трябва да е добре сработена машина и на важните събития да се реагира на секундата.

Уил Макавой (Джеф Даниелс) е вдъхновение за начинаещите говорители. Е, не и що се отнася до личния живот...

Чарът на "The Newsroom" в голяма степен се крие в това, че действието в епизодите се развива около реални събития от последните години - ликвидирането на Осама бил Ладен, президентските избори в САЩ, атентатът в Бостън и т.н. Разнообразните истории, върху които новинарите работят (понякога с риск за собствения си живот), освежават сериала и отместват фокуса от личните им отношения. А освен това и ни запознават с тези събития, като често дават и гледна точка за тях, по-различна от масовата.

Знам, знам... Може и да звучи малко скучно. Но не е. "The Newsroom" е идеален пример за добре направен сериал - с достатъчно внимание към детайла, интересни герои, изправящи се пред предизвикателства всеки ден, и малък поглед към света на топ новинарите и борбата за рейтинги, тресяща мозъците на директорите на компании, струващи милиони долари. "Препоръчано от Бирето", remember? Номерът е да опитате с гледането на един-два епизода и да прецените сами дали това е сериал за вас. При мен се получи. Емоционалната връзка с героите бе създадена и съм тъжен заради това, че едно от най-добрите шоута, които съм гледал, е към своя край.

Да, в средата на ноември "The Newsroom" започна своя трети и, за голямо съжаление, последен сезон. Той ще се състои от едва шест епизода, така че до края на годината целият сериал вече ще е на ваше разположение. Няма да се налага да го следите сезон след сезон в продължение на години, докато качеството пада. Вместо това можете да го "изядете" в свободното си време, след което да чакате следващото ми предложение. Струва си.

А ако не... винаги има турски сериали, предполагам.

Marvel с девет филма в периода 2016-2019 г.

Както някои от вас знаят, филмовата вселена на Marvel Comics е разделена на "фази". Във всяка фаза има няколко самостоятелни заглавия, а накрая тя завършва с филм за Отмъстителите. Така първият "Avengers" бе краят на Фаза 1. В момента сме почти в края на Фаза 2. От нея остават само "Avengers: Age of Ultron" и "Ant-Man", които ще излязат по кината догодина. Тук е моментът да споделя страхотният първи трейлър на "Age of Ultron", който само ни загатва за това, което ни бе обещано - още епичност, но и по-мрачна атмосфера.


Ultron изглежда и най-вече звучи страхотно. Озвучава го James Spader, "адвокатът от Бостън". Смях. Това "There are no strings on me" е от Пинокио и е просто гениално, имайки предвид, че и Ултрон е човешко творение, надскочило поставените му граници. Надъхан съм, майко ле! Надъхан!
Още повече съм надъхан и от комиксо-филмовата война, която DC и Marvel се опитват да си спретнат. Преди няколко седмици ви разказах за плановете на DC и Warner Bros. бързо да наваксат във взимането на пари от кинолюбителите, като в периода от 2016-та до 2020-та година изкарат на екран цели 10 филма за супергерои на DC (ето тук можете да прочетете повече подробности по темата, както и личните ми критики към идеята на уорнърбросовци и дисаджии). Малко след това на специално събитие Marvel отвърнаха на удара, разкривайки всички заглавия за Фаза 3 на своята вече доста развита филмова вселена. 

Ето ги и тях, заедно с премиерните им дати:
  • Captain America: Civil War - 6 май 2016
  • Doctor Strange - 4 ноември 2016
  • Guardians of the Galaxy 2 - 5 май 2017
  • Thor: Ragnarok - 28 юли 2017
  • Black Panther - 3 ноември 2017
  • Avengers: Infinity War Part 1 - 4 май 2018
  • Captain Marvel - 6 юли 2018
  • Inhumans - 2 ноември 2018
  • Avengers: Infinity War Part 2 - 3 май 2019
Уау... Просто уау! 

Шат ап енд тейк май мъни, дет' се вика.

Искам да отбележа три неща:

1. Мащабът става внушителен. Фаза 1 съдържаше шест филма, Фаза 2 - също шест. Фаза 3 има в себе си цели девет. Още повече, че схемата с пускането на само 2 филма на година ще продължи само през 2016-та, след което се минава на по три заглавия на година. Нещо, което вероятно ще продължи и във Фаза 4 (съмнявате ли се, че с всички пари, които тези филми правят, няма да има такава?).

2. Новите имена. Marvel не разчитат на едни и същи вече утвърдени герои. Да, и Капитан Америка, и Тор ще получат самостоятелен трети филм. "Пазителите на галактиката", който бе една страхотна изненада през тази година, също получава очакваното си продължение. Останалите филми от Фаза 3 обаче ще представят нови персонажи - Black Panter, Doctor Strange, Captain Marvel и една камара Inhuman-и. Освен това витае слух, че двете части на "Avengers 3" (да, разделен е на две части...) ще представят един нов екип от Отмъстители, доста различаващ се от този от първия (и втория) филм.

3. Някои изненади. Докато за Black Panter и Doc Strange филми слухове има отдавна, "Captain Marvel" и "Inhumans" са изненади. С първия филм Marvel навлизат в нова сфера и представят супергеройски филм, имащ жена за главен герой. С втория пък намират начин да се измъкнат от факта, че не държат правата за филмиране на собствените си X-Men (тези филми са дело на Fox и май ще видим доста и от тях). Защо са им на Marvel мутанти, като имат своите инхюмъни? Които, между другото, сериозно пробутват и в комиксите си в последните години. Освен изненадващите имена, трябва да се спомене и липсата на нов "Iron Man" филм (макар Тони Старк да го чакат появи в "Captain America 3" и "Avengers 3"), както и самостоятелен филм за Хълк.

Предполагам, че дори да сте гледали досегашните филми, много от вас не са наясно с герои като Doctor Strange, Captain Marvel и Black Panter, които тепърва ще се появяват на екран. Информацията за филмите за тях обаче е твърде малка, че да навлизам в подробни обяснения за мястото им в Marvel-ския свят. Ще обърна внимание само на това колко сериозни имена се вихрят около кастинга на магьосника Доктор Стрейндж. Първоначално уж беше почти сигурно, че Хоакин Финикс (младият император от "Гладиатор") ще вземе главната роля. Сега пък витае слухът, че Бенедикт Къмбърбач ("Шерлок", "Стар Трек: Пропадане в мрака") ще трябва да си пуска катинарче за ролята. И двамата изглеждат като странни опции, но се научих с кастинг-идеи да не споря - никога не знаеш кой може да те изненада приятно (Хийт Леджър ни маха от небесата).

Най-интересното от Фаза 3, лично за мен, са продълженията. Интересно ми е накъде ще поемат филмите за Тор, особено след малката кралска врътка в края на "The Dark World". Рагнарок символизира края на света за викингите, така че няма да се учудя, ако Асгард претърпи страхотен катаклизъм. А защо и да не бъде поставен под обсада ("Siege"!) от човечеството? При "Captain America: Civil War" нещата са малко по-ясни, донякъде заради името. Както се вижда и в трейлъра на "Avengers: Age of Ultron", търканията между Отмъстителите стават все по-сериозни. В следващия филм за Капитана те ще достигнат своя кулминация, тъй като той не само носи името на комикс-събитие отпреди няколко години, но и е взел елементи оттам. В комикса "Civil War" правителството настоява всички супергерои да разкрият самоличностите си и да се регистрират. Тони Старк (Iron Man) застава на страната на про-регистрацията, а Стив Роджърс (Капитан Америка) е твърдо против този пореден опит на властта да погазва правата на хората. Така двамата герои се изправят един срещу друг, всеки със собствена група от последователи зад гърба си. Представете си възможностите, които тази история дава. Емоционалната връзка между героите вече е изградена след няколко филма и нас, като зрители, ни чака поредно зрелище. 

Малко смело предположение: в края на "Captain America: Civil War" Стив Роджърс умира и Бъки (Winter Soldier) нарамва щита и униформата.

Двете части на "Avengers 3" ме притесняват, защото... защото не харесвам подобно разделяне на части. Холивуд взе да прекалява с това "Част 1" и "Част 2". Да, историята на "Infinity War" сигурно ще е богата и заплетена. Злодей ще е Танос - този, който бе дал армия на Локи в първия "Avengers" и който видяхме в действие в "Guardians of the Galaxy". Неговият опит да събере Infinity Gem-овете и да стане господар на Вселената and shit вероятно ще има своя благополучен финал в първата част. Трябва да бъде "разглобен" старият тим Отмъстители и "събран" новия, да. И все пак - защо две части? Наистина ли са нужни повече от пет часа за всичко това (ако приемем, че всяка част ще е от по 2 часа и половина поне)?

Въпроси, въпроси и още въпроси. Като всеки друг комикс-нърд мога да ви говоря за очакванията и идеите си за новите филми в продължение на часове и много страници. Няма смисъл. Важното е, че успехът на филмите на Marvel събуди конкуренцията в лицето на DC. Самите Marvel също не спят и разширяват комикс-филмовата си вселена все повече и повече. За мен, като фен, това е страхотно. Не мога да ви опиша колко се радвам, че живея в ерата на филмите по комикси. Още повече се радвам, че чрез тях супергерои и истории, които харесвам от години, достигат до по-голяма публика. И още повече - че тази публика ги харесва и иска още. Аз също искам още. Дайте тези филми по комикси насам, Marvel и DC! ДАЙТЕ!

Книги: "Червена страна" на Джо Абъркромби


Не знам как точно да определя "Червена страна". Дали като уестърн във фентъзи опаковка, или като фентъзи, съдържащо силни уестърн елементи. Знам само, че поредната книга на Джо Абъркромби има в себе си достатъчно от онази сурова, детайлно противна и простовато философска атмосфера, които ме направиха огромен негов фен.

"Червена страна" е самостоятелен роман във вече изградения фентъзи свят, наречен Кръга на света. Централната роля в новата книга се пада на Шай Саут - някогашна разбойничка, която сега се е превърнала в патрон на семейство и полага грижи за фермата си и по-малките си брат и сестра. Един ден тя заварва фермата изпепелена, единият си помощник мъртъв, а черешката в сриването на света й се оказва фактът, че братчето и сестричето й са отвлечени от банда главорези. Така Шай и нейният верен, свит и покорен спътник Лам (да, "агне") потеглят на дълго пътешествие из Далечна страна. Пътешествие, което ще ги срещне с множество временни съюзници и не толкова временни врагове. И всичко това, само за да може Шай да спаси семейството си... или не съвсем.

Естествено, като всяка друга книга на Абъркромби, тук историята се разказва от няколко гледни точки. Освен Шай другата централна роля отива в Темпъл - адвокат на дружина от наемници, който цял живот търси себе си, а намира само разочарования. Веднага отбелязвам, че Темпъл ми беше много по-интересен от Шай. В негово лице Абъркромби създава олицетворение на провала - всичко, с което се захване, най-често отива по дяволите или така и не бива завършено. Неговото скачане от "професия" в "професия", както и съмнителната му лоялност, са нещо, което можем да видим всеки ден, навсякъде около нас. Самата Шай е по-слаб персонаж. Основната й цел уж е спасяването на брат й и сестра й, но в един момент това остава на заден план за сметка на една камара други дреболии. Може пък и да е умишлено и Абъркромби да използва мъжкараната Шай, за да ни покаже, че дори най-коравите жени могат да са крайно непостоянни в действията си. И все пак тя не ми допадна като водещ персонаж, за сметка на много от останалите, уж второстепенни такива.

Който е чел книга на Абъркромби знае, че точно в персонажите се крие огромна част от неговия талант. Разнообразни не само като външен вид, но и като поведение, начин на изразяване и минало, персонажите на Абъкромби правят околния свят жив за читателя. Чрез тях авторът не само ни представя различни човешки истории за възходите и паденията, които животът предлага, но също така ни запознава и с това, което се е случило в Кръга на света от края на поседната книга ("Герои") досега. По този начин този роман, макар и самостоятелен, "тласка" общата история на света напред, макар да се фокусира върху едно конкретно приключение.

А светът е променен, това е сигурно. Лека-полека Кръгът на света върви към една своя собствена индустриална революция - някои от героите в "Червена страна" споменават за печатници, за парни машини и прочие. Така се създава усещането за един жив и развиващ се свят, който вероятно ще видим по-разгърнат, когато дойде време за следващата трилогия на автора. Ако трябва да съм честен, тази steampunk насока не ми допада. Предпочитам бруталността и суровостта на класическото фентъзи.

Промените в атмосферата се усещат още в тази книга, както вече споменах в началото. Сякаш на Абъркромби му се е дописал уестърн и е създал такъв, ситуиран във вече изградения фентъзи свят. Голяма част от персонажите, които по стечение на обстоятелствата съпътстват Шай и Лам в тяхното приключение, всъщност са тръгнали към краищата на Далечна страна заради слуховете за намерено злато. Бивши военни, благородници, проститутки и бедняци - всички търсят новия живот, който скритото в земята богатство може да им донесе. Уестърн елементите са много - имаме големи пусти пространства; имаме керван с фургони, пълни с горепосочените златотърсачи от всякаква раса, възраст и произход; имаме "индианци"; имаме пропаднали градове, пълни с пияници и комарджии. Е, няма огнестрелни оръжия, но щеше да е малко прекалено, мисля.

Хубавото е, че въпреки сериозното си уестърн-усещане, "Червена страна" ни радва със страхотния стил на писане на Абъркромби. За да има някаква по-сериозна връзка с предните заглавия (без това да прави четенето им задължително), отново виждаме и стари познайници, между които и един от любимите ми персонажи - пияницата-наемник Никомо Коска. Има и един друг, но неговото споменаване ще е сериозен спойлер и ще направя всичко възможно да го премълча. Пък ако сте разбрали за дългоочакваното му завръщане от друго място - вина нямам. Само ще споделя, че за мен появата му бе като среща със стар приятел... доста побъркан такъв, но даряващ ни с усмивка дори в най-мрачните си моменти. Толкова.

Книгата има своите слабости. Като за начало отново забележимия брой грешки в текста на българското издание. Бях един от хората, които нетърпеливо чакаха излизането на книгата, но ако няколко месеца в повече са цената за това да няма пропуснати или разместени букви - нямам против. Що се отнася до самото писане на Абъркромби - първите стотина страници не са особено грабващи, но по-нататък книгата придобива онова приятно усещане за негов роман. Последните страници също са изтощаващи, но от друга гледна точка - имаме кулминационен момент след кулминационен момент. Изброих почти четири. Така действието ту се ориентира към приключване, ту отново продължава. 

Като цяло на Абъркромби сякаш му е писнало да пише за Кръга на света. На това може би се дължи и жанровото отскачане към дълбините на уестърна. Авторът може би наистина се нуждае от ново предизвикателство и дано след новия му проект "Half a King" вдъхновението за "Първия закон" се върне.

Издателство: "Колибри"
Брой страници: 558
Цена: 20 лв.

В заключение: радвам се, че най-накрая "Червена страна" достигна до нас, българските читатели. Книгата в никакъв случай не ми дава основание да не я препоръчам на колкото се може повече хора, но винаги ще предложа първо трилогията "Първия закон" (не само заради хронологията на събитията). Новият самостоятелен роман на Абъркромби носи в себе си достатъчно от онези неща, които ме направиха почитател на писането му, като също така дава и глътка свеж въздух, смесвайки жанровете фентъзи и уестърн. Но си личи, че е време на Кръга на света да бъде дадена почивка и да получим нещо наистина ново, в което вдъхновението на Абъркромби да личи. Чакаме "Half a King".

Какво чета... (02.11.14)

Малко са минутите през работната седмица, които мога да отделя за четене, но през уикендите се старая да наваксвам с маратони от по няколко часа. А така се получи, че сега определено има какво да се чете. Преди няколко дни приключих с тъй очаквания от мен нов роман на Джо Абъркромби "Червена страна". Да, става дума за онзи Абъркромби, който съм хвалил вече неколкократно из постовете в блога. Този път той е мааалко по-различен. Все пак "Червена страна" е по-скоро уестърн във фентъзи свят, отколкото чисто фентъзи. В което няма нищо лошо - Абъркромби е писал с кеф и това се усеща. Книгата обаче има и своите дребни слабости и някак се радвам, че авторът ще даде малко почивка на поредицата фентъзи произведения, разказващи за Кръга на света и ще опита нещо ново. Повече инфо за "Червена страна" ще има в рецензията, която ще се появи в блога в идните дни. Но знаете, че щом е Абъркромби, винаги препоръчвам :D

Докато се занимавах с нея, разнообразявах с поредния, трети (!!!) автобиографичен роман на Крис Джерико - "The Best in the World - At what I have no idea". Кечистът Крис Джерико, да. Интересно как хора с много по-значима роля в световната история едва успяват да сглобят една книга, а Джерико продължава ли, продължава да пише (с помощта на асистент-писател, разбира се). Книгата проследява годините от 2007-ма до 2012-та и животът на Джерико както на ринга в WWE, така и на музикалната сцена с бандата му Fozzy. Обърнато е внимание на участието му в шоуто Dancing with the stars, както и на една камара стари истории, които поради някакви причини не е разказвал в предните две книги. В общи линии "Best in the world" е малко хаотична, скача се от една година на друга, разказани са някои неща, които може би нямат нужда от разказване. Включително пиянските истории на Джерико, които тук са много. Макар той сякаш да оправдава дори явно грешните си решения, някои места от книгата развалят представата за "готиния пич Джерико" и си проличава, че понякога може да е дребнав, егоист и че има лошо пиянство. Как да е, четенето на автобиографиите му забавлява, особено ако си кеч-фен (а предполагам, че повечето от вас не са, но няма проблем), така че оплаквания нямам, дори да напише още 10 автобиографии.

В момента чета "Острието на Тишал" на Матю Удринг Стоувър. Това е продължението на онзи фентъзи/фантастика хибрид, за който ви разказвах преди няколко месеца - "Героите умират". Харесах първата книга, както пише в ревюто, харесвам и как започва втората. И тъй като "Героите умират" завърши доста затворено, бях много любопитен какво ще има в продължението. Изненада - то започва като prequel и разказва за подготовката на главния герой Хари Майкълсън за Актьор, който да бъде пратен на паралелен фентъзи свят, където да реже глави, за да забавлява богатите тук на Земята. И за нейно ревю ще дойде време.

Вече е поръчана и "Къща от карти", като се възползвах от готината -50% отстъпка, която Сиела направиха в Деня на народните будители. Така че тя ще е другото нещо, с което ще разнообразявам сериозната си фентъзи диета.

Това е. Четете! Иначе е скучно.

"С книги под завивките" - свенлив дебют на двама влюбени и четящи блогъри/влогъри

Като погледна назад, сякаш всичко наистина започна с книги. Темз тъкмо беше поела работата с блогъри в издателството, в което работеше тога...