Какво да гледате: "The Revenant", "Bronson", "Locke"

Почивните дни покрай коледно-новогодишните празници са времето, в което въпросът "Какво да гледам" отново е на дневен ред. Бирко пак идва на помощ с кратки мнения за някои от нещата, които минаха през очите ми в последно време. Това, което четете, се получи едно "Том Харди" издание, но какво да се прави. Англичанинът, който ще уважаваме до гроб заради неговия силно силен Бейн от "The Dark Knight Rises", е респектиращо талантлив актьор, който намира своето място както в блокбъстъри като последния "Батман" или "Mad Max: Fury Road", така и в едни по-дълбоки и комплексни ленти, като тези долу; ленти, които масовата публика не "консумира" така лесно.

Е, аз вярвам, че голяма част от вас са склонни да оценят добре разказаните истории, завладяващата актьорска игра и визуалната красота на филмите, така че ще рискувам да ви предложа нещо по-не-масово. Започваме с филм, нарочен за печелене на награди още преди да се появи за кината...

THE REVENANT (2015)



Леонардо ДиКаприо крайно умело избира филмите, в които да се снима. Продължавам да недоумявам как човекът, поел толкова подигравки заради лигавата си роля в още по-лигавия "Титаник", се превърна в един от най-добрите актьори в света. Майната им на Оскарите, майната им на Златните глобуси и каквито награди се сетите. ДиКаприо потъва в образите си толкова убедително, че докато гледах "The Revenant" се чудих как е възможно това да е същият актьор, играл във "Вълкът от Уол Стрийт". Но ей го на, с поредната много силна роля в поредният много силен филм. Пък дали ще пипне Оскар е вече друг въпрос...

"Тhe Revenant" разказва за онази някогашна Северна Америка, която рядко влиза в полезрението на масите, защото може би вече не е удобно да се говори за нея. Сурова земя, в която смъртта е нещо нормално. Земя на враждуващи индиански племена и търсещи печалба и препитание (дори по най-долния възможен начин) "нови американци". Земя, в която не зализаните назад коси са на мода, а скалпирането. Глас (ДиКаприо) е водач, познаващ изключително добре тази опасна земя на покрити със сняг планини и дебнещи в гората опасности. Неговата работа е да намери безопасен път, по който един отряд да се прибере, без да стане жертва на местните. Нещата обаче бързо се объркват и самият Глас трябва да търси начин да оцелее...

Този филм кара Беър Грилс да изглежда като изгубил се в градската градина бойскаут. Една брутално реалистична лента за оцеляването, за човешката воля, за първичното и животинското в нас, което често се опитваме да пренебрегнем, забравяйки, че то ни е съхранило като вид.

Някой може да попита "къде, аджеба, е Том Харди в цялата работа?". Спокойно, Харди е във филма и лично аз останах по-впечатлен от неговата игра, отколкото от тази на Лео. Въпрос на преценка е, предполагам, но лудомаксия англичанин отново се е "гмурнал" в ролята си (както в двата филма, за които ще прочетете по-надолу). Южняшкият акцент, макар и може би леко пресилен на моменти, заедно с пропадналия вид на мърляв бивш алкохолик правят неговия Фицджералд адски интересен образ и едно от няколкото основни достойнства на лентата.

Другите достойнства? ДиКаприо, разбира се; прекрасните, дълги one shot-ове, за които дори не искам да си представям колко време са отнели да бъдат заснети; дяволски реалистичната атмосфера; великолепните пейзажи, които до момента са най-зимното нещо, което съм виждал този декември (къде си, сняг?). В сърцето ми бърка само една ужасна монтажна грешка, която може и да бъде отстранена занапред, но пропускът й ми направи лошо впечатление. Това обаче идва от професионалните изкривявания, които развивам и вие може дори да не я забележите, когато гледате филма.

А определено си струва да гледате "The Revenant". Той, както казах, е подходящ за най-голям кръг от хора. Следващите два филма са малко по-различни... 


BRONSON (2008) 



Много рискова лента. Ако се определяте за част от масовата публика, която обича експлозии, стреляне, малко женска плът и тук-там някоя псувня за цвят, има много голям шанс изобщо да не го харесате. Предполагам, че може да не се хареса и на тези с твърде изтънчен вкус ("ако не е снимано в Париж от "гениален" френски режисьор/доскорошен пияница и не разказва за междурасова проституция и недостижимата, истински дълбока любов няма да го гледам"). "Бронсън" повече клони към вкусовете на вторите. Базиран е на истинска история, колкото и нереално да изглежда в моменти.

Том Харди изиграва брилянтно ролята на Чарлз Бронсън - най-известния английски затворник, чийто живот е едно безкрайно прехвърляне от зандан в зандан, придружено със сбивания с охранители и постепенно изперкване по пътя към някаква зародила се в главата му нужда за слава.

Филмът е от онези нещица, които могат да бъдат определени като душевна чекия. Движи се като една симфония, с редуване на бързи и бавни моменти. Насилие и много лек хумор се редуват с толкова арт-кадри, че сърцето ти се свива от кеф, ако някога си хващал камера/апарат.

Дълго отлагах гледането на "Бронсън", а сега, след като вече го видях, го определям за един от най-задоволителните филми, които съм гледал някога, въпреки някои откровени странности (а понякога и крайности) и в сценария, и в заснемането, и в изпълненията на актьорите. Препоръчвам го на всички, на които им се гледа нещо по-различно, но ще си избърша ръцете с класическото "имайте едно на ум", за да не ме псувате после.

LOCKE (2013)


И за финал пак Том Харди, но в доста по-нормална и човешка роля. Затворен е в автомобил за час и половина. Джитка си по разни английски магистрали и си говори с разни хора по телефона, все за някакви важни неща от живота.

Да, не се бъзикам - в целия филм гледаме как Харди кара кола и лафи по телефона. Преди да си кажете "Бирето се е побъркал и почнал да гледа само малоумия", държа да отбележа, че това е най-човешкия филм, който съм гледал в последно време. Героят на Харди е строителен инженер, на който всичко му се е струпало в една нощ - проблеми в работата, проблеми със семейството, проблеми в личния му живот. Всичко това е разказано чрез разговорите, които той води - с жена му, със синовете му, с шефа му и с некомпетентния колега, с лекари, дори с мъртвия си баща.

Това не е моноспектакъл, защото, дори само чрез гласове, участието на другите актьори е от съществена важност за разкриване на историята. Харди обаче е лицето на филма - той е човек като всеки един от нас, с проблеми, каквито могат да се стоварят и на нашите глави. И "Locke" представя най-лошата нощ в живота му - нощта, в която всичко се изплъзва от пръстите му и той започва да губи контрол над неща, градени с години.

Отново силен филм, в който също няма да откриете стреляне, експлозии и женска плът (ако ви се гледа такова, пускайте "Transformers", примерно). Това е човешка история, разказана по един оригинален и свеж начин. И значително по-малко арт от горния филм, което я прави по-лесно смилаема за всички.

---

Това са коледните, макар и никак не-празнични предложения за гледане. В последно време отметнах и други неща в малкото си свободно време, но те не се връзваха с идеята на този текст - нито имат Том Харди в тях (lol), нито пък ги препоръчвам така горещо като тези. Може пък да получите и един "Какво да НЕ гледате" пост около Нова година.

А сега Весела Коледа и приятно гледане! И помнете, че Исус иска да си изпразните портфейла по празниците, иначе може да не възкръсне на Великден. jk, jk... 

Препоръчани песни - Част 93: Стилово-лъкатушещото издание

"Я сам, мала, пит-бул! Териеееер!"

"Питбул териер", от саундтрака на култовата за някои (не и Бирко, който едва си я спомня) лента на Костурица "Черна котка, бял котарак", е едно от парчетата с най-идиотски припев, стигали до голям екран. Популярността й обаче е неоспорима. Сега, ако ти конкретно, блогочетецо/блогочетке, не я знаеш, вината не е моя. Това е просто сериозна дупка в общата ти култура, която можеш да запълниш за едва няколко секунди.

Та тази гениална творба, създадена от Брегович и изпълнена от някакъв сръбски Криско, живее втори живот в едно парче на южноафриканските изроди (в добрия и не толкова добър смисъл) Die Antwoord. Те не са за всеки - нито като звучене, нито като клипове. Да речем, че понякога са по южноафриканскому гадни, но все пак си имам едни такива моменти, в които ми действат развеселяващо. Предлагам и на вас да се повеселите с "Pitbull Terrier", после продължаваме с другите (иска ми се да кажа по-нормални, ама не мога...) песни:

DIE ANTWOORD - PITBULL TERRIER


Брандън Флауърс, китният вокалист на The Killers с още по-китното фамилно име, изглежда си има соло-проект. За този соло-проект, подобно на много други соло-проекти, изглежда знаят малко хора. Или аз поне не знаех, преди дългогодишната бивша изгора ("Пеееет години, дядо Пешо! Пеееет години!") да ме светне за съществуването на една негова доста приятна песен. Песен, която няма да споделя с вас.

Вместо това ви давам друго негово парче, в което се говори за най-старата лъжа в любовта. "Мога да се променя" е приятна песничка с целенасочено ретро-ритъм, който е зает отнякъде си, но това няма абсо-лют-но ни-как-во зна-че-ние. Весела е. Толкова.

BRANDON FLOWERS - I CAN CHANGE


Лъкатуша в стиловете като влак от София за Пловдив по новите "ултра-бързи" жп линии. Не пътувате с влак? Разбирам ви, но пък е страхотно място за четене. Което ме подсеща да ви напомня да погледнете сборника на Лъвкрафт и "Дракула" на Стокър, за да едно по-различно коледно настроение. След този най-нагъл опит за пробутване на книжни ревюта от блога, лъкатушенето в стиловете продължава с една бруталия, която е перфектна за тренировки/предкатастрофално шофиране/завладяване на света. Грабете тази звукова мощ с пълни шепи:

ZARDONIC AND THE VOICIANS - BRING BACK THE GLORY


Шашавият влак на това 93-то поредно музикално пътешествие в блога вози в последния си вагон нещо ултра-артистично. Muse са нечовешки талантливи същества, с чието творчество започнах да се сближавам едва през последните година-две. Сигурно защото остарявам и ми се слушат и по-сложни и дълбоки неща от 'Bizkit (които обаче винаги ще си обичам, дам). Когато комбинирате една от най-силните песни на Muse с класическо звучене и един намекващ за лудост клип, се получава едно аудиoвизуално удоволствие, създадено от пичовете от 2 CELLOS (които наскоро бяха в Пловдив, май, и чак ме е яд, че съм пропуснал). Дами и господа, ето ви малко "Истерия":

2 CELLOS - HYSTERIA


Да, свирят на виолончелo. Как да не се кефиш на хора, които с класически инструмент, съвременни мелодии и малко артистичност успяват в живота? Е, малко отнемат от сексуалната енергия на оригиналната песен, но ще го преживеем. Благодарности на Лили, защото от нея видях за съществуването на този любопитен кавър. Ето, че има полза от нови познанства, хахаха. 2 CELLOS заслужават да чуете и други техни неща (препоръчвам и лудия live на "Smells Like Teen Spirit"), така че давайте смело.

С това завършва 93-тото, може би последно издание за тази година издание на "Препоръчани песни". Слушайте музика, и то разнообразна, танцувайте и пейте. Дори да ви гледат лошо.

Книги: "Отвъд стената на съня" на Х.Ф.Лъвкрафт


О, какви ужаси ни заобикалят... Светът около нас постоянно гори - нечовешки зверства се извършват във всеки един момент някъде на планетата. Въпреки че живеем в ера на глобални комуникации, много от най-страшните и отвратителни проявления на човешката природа остават скрити за повечето от нас. Донякъде и защото медиите са взели решението да не ни затормозяват с подобни крайности.

Но ужасите не са само "там", някъде далеч из света. Те могат да са зад стените на старата, но обитавана къща на улицата, по която минаваме всеки ден на път за работа. Могат да са в съседния на нашия апартамент. Могат и да са в главите на хората, с които се разминаваме, а ние дори да не подозираме.

H.P.Lovecraft обаче отдавна е отворил вратите към кошмарните пространства на съзнанието си за всички, имащи желание да се разходят из тях. Невероятно обширната фантазия на този истински майстор на писания хорър може да те стисне за гърлото и да те поведе на едни наистина мрачни пътешествия. Стига да се съгласиш на пътуването, разбира се. След като преди година и половина за първи път се докоснах до неговото творчество, с удоволствие поех по самотните пътеки на зловещата му фантазия и в последния появил се у нас сборник с разкази на автора - "Отвъд стената на съня".

Разказите тук са така подбрани, че са далеч от най-масово познатата тематика в творчеството на Лъвкрафт - митовете за Ктхулху и всичко по някакъв начин, свързано с него. В "Отвъд стената на съня" са подбрани по-различни, по-разнообразни като тематика и съдържание истории на ужаса, всяка от които изпъстрена с обичайните за автора детайли, правещи я по-реална, а оттам и по-плашеща.

В разказите, намерили място в този сборник, Лъвкрафт се заиграва с темите за съня, живота след смъртта и страхът от отвъдното, първичното зло, израждането на хора в нещо друго, вещерството, инцеста, канибализма, зоофилията... Не гледайте отвратено, скъпи блогочетци. За да бъде едно нещо ужасно, то трябва да излиза далеч извън рамките на общоприетото, нали така? Лъвкрафт успява да направи това, като поставя всяка своя сбъркана идея в достатъчно реалистична обстановка, че за секунда да си кажем "ами ако беше истина...".

По-впечатляващо, лично за мен, обаче бе колко богата може да бъде фантазията на автор, творил преди почти столетие, що се отнася до неща като паралелни светове, например. Без съмнение някои от най-добрите попадения в сборника са именно разказите, които намекват за съществуването на свят извън триизмерните ограничения на нашия; свят на ужаси, които човешкото съзнание не може дори да си представи. Свят невидим за очите ни, но осезаем за нас чрез тръпките, лазещи по гръбнака ни.

Впечатли ме и как в един от разказите Лъвкрафт развива своя версия за това как ще загине човечеството. Да, той си позволява да посегне и към по-чистата фантастика, разказвайки как видът човешки е пред своя край заради... wait for it... глобално затопляне. Разбираемо, при Лъвкрафт то е следствие от приближаването на Земята към Слънцето, а не от процеси, причинени от човешкото безхаберие към собствената му планета. Но все пак основата е същата - жегата и сушата унищожават вида ни. В няколко страници Лъвкрафт предава отчаянието, носено от една такава загиваща Земя, и обръща внимание на безсмислието и незначителността на хилядолетия човешко развитие, водещи само и единствено към неизбежен край. Който за Вселената не означава нищо - просто още един вид, изчезнал от лицето на една планета... Толкоз.

Тази година прочетох и "Кървави книги, том 4" на Клайв Баркър (за която можете да прочетете повече тук)... Ами не е същото като да четеш Лъвкфарт. Баркър дори да предлага интересна идея, по-скоро "погалва" по повърхността й. Лъвкрафт, подобно на много други автори, творили преди десетилетия, развива бавно и спокойно своите истории, понякога дори с повече от необходимата доза детайли. Вдъхва живот на персонажите си, когато това е важно за разказа. Неговият ужас е по-истински донякъде и защото авторът показва по-широки познания във важни за отделните разкази области (например съня, географията, историята), макар и на база това, което се е знаело в научните среди по негово време (ето защо ще прочетете за една Венера, нямаща нищо общо с реалността).

Истинският хорър не може да бъде открит на екрана на киносалона, телевизора или монитора. Не, истинският хорър е този, който може да бъде открит на страниците на една наистина добре написана книга. Защото е лесно да уплашиш някого с изкачащо от тъмното чудовище и пищящи актриси. По-трудното е да събудиш истинска тревога в човек, четящ история, сътворена от фантазията ти; да му докараш кошмари, за които на другия ден да си мисли "Хей, поне знам защо сънувах това...".

Лъвкрафт е (бил) такъв автор. И е хубаво, че можем да се докоснем до произведенията му. Препоръчвам с две ръце, два рога и една опашка.

Издателство: ИБИС
Корици: меки
Брой страници: 332 

Трейлърът на "Батман срещу Супермен" - как се разказва (почти) цял филм в 3 минути

Имам намерение да сипвам. Но не с комикс-нърдския черпак, от който най-често се лее само аргументът "Това не е като в комикса!", а с онзи, върху който е залепен надпис "обикновен зрител". Зрител, който предпочита филмите, които гледа, да имат някакъв останал елемент на изненада в тях. Но преди по-скоро скромното ми възмущение да потече по екраните ви, изгледайте (може би за пореден път) новия трейлър на "Batman v. Superman: Dawn of Justice", за да сме на една вълна:


Двамата най-популярни супергерои на DC; размяна на удари; размяна на лоши погледи; хахав злодей, чиято перука ти "вади" очите; голямо чудовище; красива героиня; експлозии; епична музика, с която дори е съобразен монтажът (kudos!).

Всички съставки, за да сме доволни от трейлъра на поредния блокбъстър, базиран на комикс. И колкото и доволен да останах дори аз от видяното, едно нещо не ми дава мира - колко много неща разкриха Warner Bros. в тези три минути. Целта на трейлърите е да рекламират даден филм, не да ни го разказват почти целия, но за съжаление в последните години ставаме свидетели на някои сериозни отклонения от правилото. Новият трейлър на "Батман срещу Супермен", за мое съжаление, е едно от тях.

Още в първия трейлър разбрахме защо Батман има нещо против Супермен - Брус Уейн е станал пряк свидетел на разрушенията, които Мъжът от стомана и Зод нанесоха на Метрополис в края на "Man of Steel". Той съзнава каква опасност представлява силата на криптонците и не може да повярва, че "пришелецът" ще остане добър, а няма да почне да изпепелява хора с лазерния си поглед.

Новият трейлър обаче държи да ни разкрие и защо, аджеба, Супермен има нещо против съществуването на Батман. Изглежда, че според Кларк Кент всички в Готъм живеят в страх от маниака, обличащ се в странен костюм и мислещ, че е над закона. Wait... Супермен не прави ли същото?

Както и да е. Нажеженият от напрежение (за радост алфамейлско, а не сексуално) момент на размяна на погледи между двамата герои е охладен и освежен от появата на клечавия, смахнат милиардер Лекс Лутър. Толкова много кастинг решения ме разочароваха през последните години, че не помня как реагирах на новината, че Джеси Айзенбърг ("The Social Network") ще играе най-великия противник на Супермен. Спомням си обаче, че исках (както милиони други здравомислещи хора) ролята да отиде в ръцете на Браян Кранстън ("Breaking Bad"). 

Представете си колко по-епичен щеше да е този кадър, ако между Кевил и Афлек стоеше един стилно облечен Хайзенбърг. Ех...

Как да е, това не се случи и вместо зрял и застрашителен Лутър, сега имаме смахнат, нърдоподобен млад богаташ. Което може би не е чак толкова зле.

Не, сериозно. Всяка кратка поява на Лутър в трейлъра привлича внимание. От запознанството му с човека, с когото ще се мразят до края на дните, през пускането на шеги, закачки и реплики, които ние, фенбойчетата, да повтаряме наляво-надясно, до превъплащението му в един своеобразен д-р Франкенщайн. Безсмислено е да се мрънка за промяна в даден персонаж ("Ама той не е като в комикситееее!"), научих това по болезнения начин, така че ще изчакам самия филм, за да дам оценката си за новия и модерен Лекс Зукърлътър.

Най-големият ми проблем с новия трейлър на "BvS" е свързан с най-големия персонаж във филма - Doomsday. Това, уважаеми читатели, е онова мускулесто чудовище, силно наподобяващо сив Хълк. От няколко месеца се носи слухът, че Doomsday ще се появи в новия филм, като няма да е със същия произход като в комиксите (разбира се), ами ще е "създаден" от Лекс Лутър чрез тялото на генерал Зод (което самият актьор, изиграл Зод, по възможно най-идиотския начин намекна в едно интервю).

Не е сив Хълк, макар да прилича. Не е Abomination, макар да прилича. Не е и пещерен трол от "Властелинът...", макар да прилича.

За разлика от маниаци на тема "тайни" като Джордж Лукас и J.J. Abrams, на режисьора на "Батман срещу Супермен" Зак Снайдър изглежда не му дреме много за това дали изненадите в неговия филм ще останат такива. Вместо това ни ги показва половин година преди премиерата! И хоп - поява на Doomsday, последвана от появата на Wonder Woman (Гал Гадот), която спасява Батман от унищожение. Вече знаем коя е "заплахата, която ще накара героите да се обединят" (това е част от официалното описание на филма), знаем и как те ще се срещнат с Жената-чудо. Абе горе-долу знаем края на филма.

Защо тогава ми е да го гледам? Как да се ангажирам час и половина с конфликта между двама персонажи, като знам точната причина те да изчистят различията си в края на този час и половина и да застанат рамо до рамо?

И някой там горе, в офисите на Warner Bros. каза: "Знам, че филмът се казва "Батман срещу Супермен", ама вкарайте в трейлъра и някаква реклама на "Justice League"."

Ясно е, че ще гледам "Batman v. Superman", както ще направят много, много други хора. Ясно е, че сблъсъкът между двамата може би най-популярни супергерои изглежда впечатляващо дори в трейлъра и вероятно ще е още по-епичен на голям екран, като знам манията на Зак Снайдър към красивите кадри. Но в свят, където спойлерите ни дебнат отвсякъде, опитвайки се да развалят удоволствието ни от всеки нов филм, ми се искаше такъв голям проект да остане обвит в малко повече тайнственост. Все пак идеята на трейлърите е да са пълни с по-грабващи кадри и леки намеци за най-интересното, за да те накарат да отидеш до киносалона. Твърде много рекламни клипове обаче взеха да разкриват важни детайли от историята, които "убиват" филма за зрителя (пресен пример е "Терминатор: ГенИзис").

Би трябвало месец преди премиерата да видим още един трейлър на "Батман срещу Супермен". Стискам палци той да не ни разкаже абсолютно целия филм, за да остане в мен поне малко истинско желание да отида да видя новата поява на любимия си супергерой на голям екран. Макар и изигран от Бен Афлек.

P.S.1: Писна ми от масовата разруха във филмите по комикси - сриването на цели сгради, градове, просто ей така, за вече вижданото милион пъти "зрелище". Това е проблем и на самите комикси, между другото. Ще ми се малко повече психология и по-малко епичност - малко "умен хаос". Веднага давам за пример напрежението в "The Dark Knight" - истинското чувство за паника и напрежение, особено в сцената с ферибота - малко хора са застрашени, но са показани с лицата им, със страха им, терзанията им. Изглежда обаче, че и в "BvS", подобно на повечето филми на Marvel, ще има невиждани експлозии, ще загиват хиляди, но без това да носи някакъв емоционален заряд.

P.S. само за "запознати": Doomsday можеше да изглежда много по-зле, концепцията за "създаването" му също можеше да бъде много по-изчанчена. Проблемът ми по-скоро е с това, че претупват много неща. Във филм за сблъсъка между Супермен и Батман вкарват първия конфликт на Мъжа от стомана с Лекс Лутър, както и сблъсъка му с Doomsday. Две важни истории, които спокойно можеха да бъдат разказани в две отделни продължения на "Man of Steel".

Пропиляната възможност WWE Survivor Series 2015 (ревю)




Роман Рейнс започва събирането на подписка за референдум - иска забрана на Money in the Bank куфарчетата.

Напълно в духа на великите пичове от Kayfabe News можем да се погаврим с Рейнс и случващото се с него през последната година. Както го гаврят и феновете, които инатливо продължават да го освиркват, а също и самите WWE, които, въпреки че явно са си го избрали за своя бъдеща топ звезда, продължават да правят странни неща с него. Странни като случилото се на Survivor Series 2015.

Да започнем по-отдалеч. Ужасно е това, което се случи със Сет Ролинс. Лично аз харесвах царуването му с WWE World Heavyweight титлата - Сет мина през множество солидни опоненти и най-разнообразни вражди. Обвиненията, че бил поредният chicken s**t heel са глупави - живеем във времена, в които "лошият" трябва да се държи по този начин, в противен случай най-вероятно ще е по-харесван от "добрия". Та царуването на Ролинс не трябваше да завършва с контузия и овакантяване на титлата. Вероятно ако не се беше контузил, пак щеше да загуби титлата от Рейнс в предвидения мач помежду им, но това щеше да е един солиден финал на едно свежо шампионство.

Именно контузията на Сет доведе до един любопитен турнир за титлата, който по случайност се върза добре с името "Survivor Series". За съжаление обаче този елиминационен турнир сякаш прецака всички други планове за едноименното PPV и очакванията ми, че ще видим един наистина добър "SS", не се сбъднаха.

ТУРНИРЪТ ЗА ТИТЛАТА


Логично и очаквано до финалната фаза на турнира за WWE World Heavyweight титлата стигнаха другите двама бивши Shield-овци Роман Рейнс и Дийн Амброуз. Компания в полуфиналите им правеха US и IC шампионите Алберто Дел Рио и Кевин Оуенс. Първи проблем - носителите на двата мидкард колана останаха без собствени истории и мачове за своите титли, а вместо това се "състезаваха" за овакантената главна титла. Да, логично е носители на титли да са сред "най-добрите", а кечът се нуждае от логика, колкото и да е скриптиран (даже и повече поради тази причина). По този начин обаче бе пропиляна възможността да се обърне внимание на midcard титлите или пък Оуенс и Дел Рио да са част от солиден 5-на-5 мач, който да задвижи няколко истории едновременно.  

Още по-очаквано Рейнс и Амброуз победиха шампионите, които си бяха изпълнили целта "да запълнят някакви spot-ове там", и се срещнаха на финал. Това беше добре, тъй като тласка напред продължаващата вече няколко години история около членовете на Shield, разпада на групата, издигането на Ролинс, "братството" между Рейнс и Амброуз... В този сюжет има още много хляб и финалът на турнира за титлата бе хубав момент от него. Хубав, но претупан - дадоха им малко време, което те се опитаха да компенсират с по-динамичен мач. Хареса ми обаче колко надъхани и енергични изглеждаха двамата, сякаш наистина са готови да се разкъсат за колана. Похвално.

Очаквано #3 (взеха да стават много, да): Роман Рейнс победи Амброуз и стана световен шампион. Хей, знаем, че това вероятно щеше да се случи и ако Ролинс не се беше контузил, така че... Но все пак липсата на изненада е нещото, което прави кеча монотонен и скучен, а именно изненадите и обратите му дават живот и го превръщат в адреналиновото забавление, което толкова харесваме и което е толкова трудно да опишем на не-фенове. 

Конфетииии, пироефектииии, сълзииии - така завърши започналата още в началото на годината история за опитите на Роман Рейнс да се изкачи на върха на WWE. И познайте какво?

ОЧАКВАНО НОМЕР 4 (are u fuckin' kiddin' me?!?) - Шеймъс кашира своето куфарче и взима титлата от Рейнс, оставяйки го двойно по-ревящ на ринга (вече с основание) и сбъдвайки най-лошите страхове на доста фенове.

Не разбирам WWE понякога. Феновете ти не са тъпи. Феновете ти имат Интернет, обменят идеи. Звучно заявяват какво за тях е най-вероятно да се случи и дали им харесва или не. В крайна сметка WWE решават да направят точно това - най-очакваното и най-нежеланото. В момента сякаш се повтаря историята с Daniel Bryan и постоянното му прецакване по пътя към титлата. Да, обаче Роман не е Браян, а и тази история сме я гледали преди няма и две години. Не, мерси. Да не говорим и че прецакаха първото царуване на Рейнс със световна титла. За всяка нова "звезда" това трябва да е събитие, а не подобна и вече виждана гавра. 

Можеха да отложат кеширането поне с ден - Рейнс да си е изживял момента, титлата да смени притежателя си в RAW и така ниските рейтинги на шоуто да живнат. Но не. Well, fine.

ОСТАНАЛОТО

Хубавото на "Survivor Series 2015" бе в основната тема - 25 години Undertaker! Независимо дали си фен на Мъртвеца или не, това си е едно впечатляващо постижение, имайки предвид характера на този бизнес и щетите, които тялото на човек отнася. Отново production team-ът не разочарова и видяхме две адски добре направени клипчета за кариерата на Тейкър и враждата с The Wyatt Family. И тук обаче имаше пропусната възможност 4-мата членове на "Фамилията" да се изправят не само срещу Тейкър и Кейн, но и двама техни партньори в един истински Survivor Series мач. Вместо това The Brothers of Destruction разхвърляха Уаят и компания собственоръчно. Не, че се оплаквам, де. Мачът имаше много приятен и носталгичен привкус. Все пак видяхме BOD отново заедно през 2015-та, което е още едно от впечатляващите неща около Тейкър и образа му.

Въпреки шкембетата и очевидния провал на Брей в отскачането от ринга, този миг ме върна в детството.

Всичко друго влиза в графата "ще го помни ли някой след месец"? Не знам как са днешните хлапета, но някога знаех наизуст резултатите на всяко едно PPV от 2001-ва и 2002-ра. Силно ме съмнява сега някой 11 или 12-годишен млад фен да може да ми каже всеки един мач от тазгодишния "Night of Champions", например. Най-лошото е, че в случая турнирът за световната титла не може да е единствената причина за слабия кард на "Survivor Series" или факта, че вкараха някакви случайни отборни мачове в последния момент. Просто... нещо не се получава и накрая зрителите са разочаровани.

Ако на човек все още му пука, разбира се. Другия месец ни чака поредният TLC мач от нищото - вместо да получим такъв за отборните титли ще гледаме КОЛОСАЛНИЯ сблъсък между Роман Рейнс и Шеймъс. По-развълнуван съм от факта, че БНБ пуска в обръщение метална двулевка. Какво повече да говорим?

P.S. Във връзка с шегата в началото: не бива да забравяме и как на едно house шоу MITB куфарче, хвърлено от фен, шибна Рейнс в главата. Не е редно, но е някак смешно, още повече като се замислиш за символиката :D

Капитан Америка срещу Iron Man в трейлъра на "Captain America: Civil War"


Трейлър-еуфорията от последния месец продължава. След като "Star Wars: The Force Awakens" и "WarCraft" ни накараха да цвилим от кеф (е, говоря за себе си, не знам за вас...), Marvel не изпуснаха възможността да се качат на вълната на нърдско-щастие, поднасяйки ни първия трейлър за новия филм за Капитан Америка:


По традиция след трейлъра е време и за кратък коментар, знаете. Вече няколко пъти споменах, че "Captain America: Civil War" не на шега е наричан "Avengers 2.5" заради броя на супергероите в него. В трейлъра обаче сериозно се набляга на самия Капитан. Сякаш цялата история наистина се завихря около Стив Роджърс и той е в нейния център, а не е просто поредния участник във филм, носещ неговото име. Това е много, много добре.

Харесва ми, че приятелството му с Бъки и опитът му да защити най-добрия си приятел са една от причините да тръгне на своя кръстоносен поход в защита на свободата на супергероите да бъдат... well, супергерои. Така наистина се създава връзка с "The Winter Soldier". Още там видяхме и убедеността на Капитана, че нещо в нашето съвремие не е наред - вярата му, че повечето контрол не означава повече сигурност, а просто по-малко свобода. Нещо, което тук се доразвива, когато и на него му казват "трябва да те контролираме и няма да правиш каквото сам пожелаеш".

Iron Man също продължава да се развива като герой - още в "Iron Man 3" видяхме как в Тони Старк назряват съмнения за това какво вършат той и тези като него. Това бе нещото, което го накара да създаде Ултрон, това е и нещото, което сега го вкарва в конфликт с Капитана. Честно, леко удивен съм колко добре се развиват тези два персонажа (а покрай тях и останалите). Това е напълно в духа на комиксите и съм склонен напълно да пренебрегна разликите с оригиналната "Civil War". 

Не мога да не отбележа и завръщането на генерал Рос във филмовата вселена на Marvel. За тези, които не са се усетили - човекът, който в началото на трейлъра обяснява на Капитана, че безконтролното супергеройстване не може да продължи, е може би най-големият враг на Хълк - генерал Тадеус "Thunderbolt" Рос. Отново го играе Уилям Хърт, който изпълни ролята в "The Incredible Hulk". Такива дреболии ме радват супер много, особено като знам каква е комиксовата съдба на генерал Рос.

За няколко секунди виждаме и Черната пантера. Никъде обаче не се мяркат Ant-Man и новият Spider-Man, но имайки предвид, че това е първи трейлър е напълно нормално. Нормално е и да няма нещо кой знае колко епично като битки. Все пак вероятно голяма част от филма все още не е готова, но дори това, което ни показват половин година преди премиерата му, е доста грабващо.

Особено финалната размяна на реплики:

Cap: "I'm sorry, Tony. You wouldn't do this if I had any other choice. But he's my friend."
Tony: "So was I..."

Холифакингшит! Комиксова драма, дами и господа! Последвана от брутална размяна на удари в хендикап-мача Captain America/Winter Soldier vs. Iron Man. Двама на един ли, келеши? Двама на един ли?

Очакванията ми за този филм скочиха значително след няколко гледания на този трейлър, а това не е добре. Все пак харесах толкова много "Captain America: Winter Soldier" заради ниските си очаквания.


A за финал - ето ги и първите 3 постера от новия филм:


Какво чета... (16.11.15)

Основен акцент този път ще бъде малкото съкровище, което ми беше пратено от Великобритания като подарък, защото в тукашните книжарници трудно се намират такива прекрасни творения - "Star Wars: Book of Sith" (казах ли ти "благодаря"? Отново ти казвам "благодаря" :D ). Тъй като това обаче е специфично четиво, първо ще обърнем внимание на другите книги, които ме занимаваха в последно време.

Едно от последните завършени заглавия е "Прилив" на Даниел Суарес, но тя успя да се сдобие и с цяло ревю в блога, което можете да прочетете тук (или ако четете от телефон, просто скролнете малко по-надолу, хехе). След нейното приключване отново протегнах ръка към сборника "Разбойници", върху чиято корица се мъдри името на Джордж Р.Р. Мартин, като за моя радост негов е само последният разказ. Отметнах още няколко разказа и продължавам да се удивлявам от жанрвото разнообразие вътре - сборникът създава впечатлението, че е фрашкан с фентъзи (заради името, корицата, съставителя...), но в него се срещат и крими истории и няколко мистерии. Макар разказите да продължават да вървят приятно, друг нов автор, с чието творчество да държа да се запозная от-до, все още не съм открил. Може би върху това влияе и фактът, че ползвам "Разбойници" за четиво за лека нощ (което обяснява и защо го чета от няколко месеца, освен липсата на свободно време, разбира се).

Освен него си намерих и нова книга за влаково/автобусни пътувания - "Отвъд стената на съня" на H.P.Lovecraft. Обожавам начина, по който Лъвкрафт пуска пипалата на страха по гръбнака на читателя. Автор, творил преди почти столетие, показва, че човешката фантазия не е ограничена от времето, в което живее - някои от идеите му звучат повече от актуални и днес. Дори са с пъти, с пъти по-разчупени от масовия хорър, който ни обгражда сега. Филмите от този жанр създадоха неговото лошо, евтино име в съвремието ни, но ако посегнете към творчеството на Лъвкрафт ще видите, че в пресъздаването на страх на хартия може да има нещо гениално. Препоръчвам!

И дойде време за "Star Wars: Book of Sith". Около 160 страници, подрязани и оформени различно според "източника", прекрасни твърди корици, грабващи илюстрации и огромно количество удоволствие за всеки фен на Star Wars. А "Book of Sith" е ориентирана изцяло към нас - людете, подготвящи се психически да се разплачат от радост в началото на "The Force Awakens". 


Книгата е представена като творение на Император Палпатин/Дарт Сидиъс. В нея той е събрал писания на други велики сит лордове - всичко, което е открил на черния пазар, както и в архива на Джедайския храм след като Заповед 66 е изпълнена и джедаите вече ги няма. В "Book of Sith" са събрани разкази и данни за най-ранната история на ситите - за това, че името "Sith" всъщност идва от едноименна раса, чиято система е покорена от 12 Тъмни Джедаи, прокудени от Старата Република. В отделните "глави", ако можем така да ги наречем, различни ситски лордове описват Тъмната страна, нейната мощ, защо е по-добра от Светлата. В книгата има детайли и за това как се изграждат светлинните мечове на ситите, как трябва да бъде подбран ученик и т.н. Изключително интересна е частта, описана от Darth Bane. В нея той развива теорията си за Правилото на двамата, което реално тръгва от него и тотално променя курса на развитие на историята на ситите.

Изключително приятни са бележките под записките на сит-лордовете. Предполага се, че тези текстове са минали през много ръце и на всяка страница има ръкописен шрифт от различните читатели - Сидиъс, Вейдър, Люк, Йода, Мейс Уинду... Прекрасен детайл, правещ историите по-живи.

"Book of Sith" има няколко минуса. Първо, свършва. А ти искаш ли, искаш още... Второ, не е напълно хронологична история, може би умишлено. От един период се прехвърля на следващия, прескачайки 100, 200, 500 години. Фокусира се върху отделни неща и моменти, а изпуска други, някои от които наистина значими. Трето, така и не ми стана ясно доколко може да се счита за част от новия "canon", макар това копие да е издадено през 2015-та. На места се споменават герои от разширената Star Wars вселена, която вече е част от "Star Wars Legends" и не се води "истинска". Други неща обаче са доста сходни със съдържанието на новите продукти, като например The Nighsisters. Феновете обърквате сериозно, Дисни.

Огромен кеф беше изчитането на това чудо и ме накара да разбера, че имам нужда от шопинг-туризъм - да събера пари и да отида в държава, където има магазини, задоволяващи нърдските потребности на хора като мен, и да се прибера с няколко чанти книги, комикси и фигурки. Примерно. #NerdLife 

Какво предстои? Ще продължа да се приспивам с по един разказ от "Разбойници" (остават още няколко), а освен това по всяко време мога да започна "Границата" на Робърт Макманън. Времето продължава да е проблем, но хубавото е, че се чувствам запасен със заглавия до края на годината. А и покрай премиерата на "The Force Awakens" се задават доста Star Wars заглавия, които вероятно няма да са нещо запомнящо се като качество, но ще задоволят болния фенски глад.

Книги: "Прилив" на Даниел Суарес


Замисляли ли сте се с какви темпове се развиват технологиите през последните… да речем 80 години? Помислете за това как са живели бабите и дядовците ни и как живеем ние сега. Разликата е огромна – човечеството не се влачи в технологичното си развитие, то прави скок след скок. Някои хора твърдят, че технологичният бум е започнал да утихва, но ежедневието ни показва друго. Все пак част от вас вероятно четат това на телефоните си.

Дали обаче всички ние сме наясно с реалното равнище на технологично развитие на човечеството? Даниел Суарес се заиграва с тази интересна идея в „Прилив”. Отговорът, който той предлага, е „не” – не сме наясно, защото тайна федерална организация, наречена БКТ, пази огромен брой технологични открития скрити от публиката. Ръководителите на организацията се оправдават с това, че твърде бързите темпове на развитие на науката могат да доведат до срив на обществения ред, но все пак те си остават хора, а в човешката природа е да се лъже…

Самото начало на книгата ни запознава с група млади учени, които в мрачната си и мизерна лаборатория са на прага не революционно откритие – гравитационно огледало, което е способно да отрази гравитационното привличане на планетата и да позволи на обект да левитира свободно в дадена точка във въздуха. Откритие, което няма как да не привлече интереса на БКТ.

Каквото и да напиша като анотация обаче, не бих могъл с няколко реда да ви опиша колко грабващо приключение всъщност се оказа „Прилив”. Въпреки доста мудното си начало, което някак натоварва читателя с термини и обяснения на физични феномени, изискващи твърде много мислене, тя постоянно набира инерция. Първите глави полагат основата на една динамична втора част, в която налице е и доста качествен и добре описан екшън.

Сред силните страни на „Прилив” обаче е именно фантазията, вложена от Суарес в насока  какви технологични чудеса може вече да са открити. От термоядрен синтез до клониране – той си е позволил да се развихри в предположенията, като същевременно си е поставил някакви граници и описва неща, по които по един или друг начин наистина е работено или наистина се работи. Комбинира ги с разнообразни персонажи, които са привлекателни точно с това, че отговарят на някои клиширани типажи – праведното ченге, непримиримият учен, големият лош шеф, злия военен и т.н. Съдбата на всеки един от тях е под въпрос и Суарес не се притеснява изненадващо да ликвидира някой, който ти се е струвал важен, и да даде по-водеща роля на друг, почти незабележим в началото персонаж. Това е свежо.

Друго любопитно нещо е уникалната атмосфера, която носят главите. В началото сякаш четете разказ за налудничав експеримент, след това се потапяме в клаустрофобичния ужас на човек, подложен на физическо и ментално мъчение от студен изкуствен интелект, а оттам се озоваваме в една класическа полицейска истории. Тези разнообразни парчета евентуално си лягат на мястото и по някое време разказът поема в по-традиционен стил по пътя към епичния и наистина зрелищен финал.

Лично аз открих в произведението на Суарес и препратки към други произведения - като се почне от „1984”, мине се през „Матрицата” и се стигне дори до "Беглецът" или „Half-Life”. Може би тези сравнения са се появили само в моята глава, но не ги приемайте за лоши – става дума за сходства в отделни елементи и всяко едно от тези сходства е добро.

Единственият минус, който някои читатели могат да срещнат, е понякога твърде подробното обяснение на някоя технология. За мен бе от полза, защото дава някаква представа за начина на функциониране на нещо, но за други, предпочитащи повече действието, тези моменти могат да са малко натоварващи и изискващи твърде много концентрация.

Препоръчвам „Прилив” дори на хората като мен, на които жанровото определение „техно-трилър” не им звучи особено примамливо. Аз се изненадах от това колко ми допадна, но сега като се замисля беше нормално – това просто е една добра разказана история, изградена върху няколко много добри идеи. А в крайна сметка това е идеята.

Издателство: DejaBook
Корици: меки
Брой страници: 491

"АНТ-МЕН" - Ревю (най-накрая!)


Как да "продадеш" успешно филм, носещ името "Човекът-мравка"? Трудно е, трябва да признаем. Може би заради това родните киноразпространители решиха да не превеждат заглавието на "Ant-Man" и по плакатите на филма у нас се мъдреше китното "АНТ-МЕН". Звучи по-респектиращо, да?

Та същият този "Ант-Мен" е първият Marvel-филм, който не гледах почти веднага след премиерата, защото в единственото пазарджишко кино (е, поне има) така и не го пуснаха, а в този период нямах време за кино-пътувания. Важното обаче е, че наваксах - "Ant-Man" е изгледан и за мен втората фаза на филмовата вселена на Marvel вече е е завършена.

Та... хареса ли ми? Хареса ми. Внесе нещо различно във вече доста еднообразния Marvel свят. Може би не чак толкова различно, колкото "Captain America: Winter Soldier" или "Guardians of the galaxy", но все пак. Почеркът на Едуард Райт се усети - както в хумора, така и в някои интересни решения (като сцената в куфарчето и разказите на Луис). Сигурен съм обаче, че ако Райт бе останал режисьор на филма (той се махна заради "творчески различия" с шефовете в Marvel), "Ant-Man" щеше да е нещо много по-уникално и като визия, и като усещане. И, вероятно, щеше да е нещо много по-добро.

Не, че филмът е лош. Напротив - доста готин е. Един абзац по-горе написах, че ми харесва, you know? Така че го препоръчвам на всички, независимо дали сте фенове на масовите комикс-екранизации от последните години, или не сте. Огромен плюс на "Ant-Man" е именно това, че има изключително малко допирни точки с другите Marvel филми, което го прави някак по-отделен, по-самостоятелен. 

Друг плюс е Пол Руд, който изглежда изненадващо адекватно в ролята на нещо-като-супергерой. Откъм каст нещата всъщност са доста прилични. Кори Стол (...не маса. Тъпа смешка, хехе) направи всичко възможно с малкото време, което му бе дадено, за да сътвори един що-годе ставащ злодей. Разбира се, и този път Marvel не докараха нещата докрай. Започвам да се дразня на това с колко лека ръка те похабавят лошковци с голям потенциал.

Чакаме Ant-Man да превърти и да стане Yellow Jacket 2.0 - забавен по един прекрасно побъркан начин. За третия филм, може би? :D

В конкретния случай това бе и един от проблемите на филма - липсата на каквото и да е противопоставяне между "добрия" и "лошия". Те просто нямаха допирни точки, нямаше го конфликта, нямаше я драмата в отношенията им, каквато можеше да има (за гледалите го пояснявам, че това щеше да стане, ако бе наблегнато повече на отношенията "ментор-протеже"). Другото, което не ми хареса беше "training montage" сцената. В смисъл... ОК е, но е твърде брутално клише. Meh, хващам се за дреболии.

Каквото имах да казвам като заключение, вече го казах в началото, така че приключваме с важното - Ant-Man ще го видим в "Captain America: Civil War" догодина (повече за него можете да прочетете тук), а вече бе обявено и продължението - "Ant-Man and The Wasp". Очаквайте го по българските кина (само не и в пазарджишкото) със заглавие "Ант-Мен енд Дъ Уосп".

Първи трейлър за филма "WARCRAFT"!


Приятно е, когато доживяваме сбъдването на мечти. "Warcraft", една от най-популярните игри в световен мащаб, най-накрая ще се сдобие с филмова адаптация, повече от 12 години след като за пръв път се заговори сериозно за такава.

А кога един филм става реален за зрителите? Когато се появи първият трейлър. А този за "Warcraft" вече е факт:


Трейлърът показва доста повече неща, отколкото очаквах, а само няколко часа след пускането му еуфорията, дори сред моите познати, изглежда голяма. И няма как да е иначе.

Тъй като вече няколко души ме попитаха за какво точно ще става дума в този филм, тъй като изглежда не са имали допир със стратегиите или "World of Warcraft", ще обясня с няколко думи. Другите фенове да не ме съдят, ако описанието им се стори твърде семпло.

Действието в "Warcraft" се развива в Азерот - свят на мечове и магия. Свят, обитаван от хора, елфи, джуджета, живеещи в кралствата си в привиден мир. Това се променя в деня, в който в Азерот се отваря портал към друг свят. През този портал нахлува Ордата - армия от огромни зеленокожи/червенокожи същества, жадни за кръв. Орки, драги читатели. Но не дребните, мърляви и крайно грозни орки, познати ви от адаптациите на творчеството на Толкин. Орките в "Warcraft" са мускулести и свирепи войни, всеки от които е способен сам да се справи с няколко противници. И армия от такива идва в Азерот с явното намерение да го завладее, защото собственият им свят е пред разруха...

Имайки предвид, че вече са ясни повечето основни герои, можем да предположим, че освен върху първата игра - "Warcraft" от далечната 1995-та, историята на филма ще се базира донякъде и на книгата "Последният пазител", която разказва за магьосника Медив и неговата роля в битката между хора и орки. Но както казах - 10 юни 2015-та е далеч. Дотогава ще знаем много повече.

До момента имаме постерът горе, на който виждаме двамата главни герои - вождът на едно от оркските племена Дуротан (игран от Toby Kebbell) и рицарят Андуин Лотар (игран от Травис Фимел, който е хубаво вече да познавате като Рагнар от "Vikings". Ако не - гледайте го!). Всеки от тях има и свой личен постер, като те се появиха преди доста седмици.


Да не забравяме и този кадър на Оргрим Дуумхамър - предводителя на Ордата. Doomhammer идва от факта, че той ползва гигантски чук, с който размазва черепи. Мдам. Сладур.


Това е. Както се изрази братовчед ми "и 2016-та ще е година на чудеса". Да се надяваме, че въпреки малкото си опит (доста добрите "Moon" и "Source Code"), режисьорът Дънкан Джоунс ще успее да се справи с нелеката задача да направи добър филм по компютърна игра, който да е поне на половина толкова епичен, колкото любимата ни поредица.

Нови постери с героите на "Star Wars: The Force Awakens"


Толкова съм въодушевен, че дори на няколко постерченца се радвам... Но такъв е животът, такъв съм си аз, а това е Star Wars. След като J.J. Abrams (режисьорът) отсече, че няма да има повече трейлъри до премиерата на филма, не ни остава друго, освен да се радваме на картинки.

От Disney/LucasFilm пуснаха отделни постери с главните герои в "The Force Awakens". Свой персонален плакат получават Хан Соло, (принцеса) Лея, Рей, Фин и Кайло Рен.





ОК, порадвахме се на картинки, сега да продължим нататък. Реално няма кой знае какво ново инфо, НО! Искам да спомена някои спойлероидни неща, които се мотаят из нета от доста време. Доста хора продължават да мислят, че под маската на Кайло Рен се крие Люк Скайуокър. Не, че е невъзможно - член на семейство Скайуокър да мине към Тъмната страна е нещо доста логчно, но Люк да е Кайло Рен е твърде смело предположение... 

За Люк се намеква и в трейлъра, когато закачулената фигура с роботска ръка докосва R2-D2. Вече видяхме и кадър от филма, в който Кайло Рен е без маска и лицето си е на актьора Адам Драйвър (който по-добре да си стои маскиран...). В трейлъра виждаме и неговата коса секунди преди с Фин да преплетат lightsaber-и. Някак ме съмнява всичко това да е просто отвличане на вниманието, за да се окаже, че всъщност Люк е под маската. Може ли Люк да е прещракал? Напълно възможно, но това не означава задължително, че е Кайло Рен. 

Още едно нещо - мечът на Кайло е с такова нестабилно острие, защото "сам си го е правил". Люк, както вече знаем от "Завръщането...", има опит в правенето на стабилни и прави lightsaber-и. Та така. Оставам със залога, че Кайло и Рей са син и дъщеря на Хан и Лея.

Друга мълва също се носи много упорито из нета, но тук вече слагам едно голямо ЕВЕНТУАЛЕН СПОЙЛЕР, за да сте предупредени и да спрете да четете, ако прецените. В трейлъра се вижда как Рей плаче над нечие тяло. Не знам защо първоначално реших, че е Чубака. Впоследствие обаче се загледах и видях, че това, което съм взел за козина е коса, а се забелязва и някакво сходство с дрехите на друг герой. Само ще кажа, че го има на постерите.

Слухове за смъртта на този персонаж също има отдавна, но докато не го видя - не вярвам. Фонът на конкретната сцена е гората на снежната планета/бойна станция, така че предполагам, че плачът на Рей и битката на Кайло и Фин ще са по едно и също време, вероятно в края на филма.

По дяволите, започвам все повече да звуча като онези пъпчасали типове с рехава брада и наднормено тегло, които анализират всеки втори кадър от трейлърите, търсят връзки с някогашната разширена вселена и не се съзнават, че дори да успеят да налучкат нещо, просто си прецакват кефа от гледането. О, между другото, има предположения, че "тоягата", която Рей мъкне навсякъде със себе си, не е просто тояга.

Спирам, спирам... Ще се постарая да съм кротък и да не си тормозя мозъка с глупости. В идните дни/седмица-две започваме с гледането на Епизоди от 1 до 6, като препоръчвам на всички ви да отделите 12-13 часа за целта, за да сме готови за премиерата.

Идва! Идваааа!

Сериалът "Джесика Джоунс" - още едно бижу от Marvel?


- О, Джесика! О, Джоунс!
- О, Бире!
- О... К'во пра'и Люк Кейдж тук?!?
*побойкръвисълзи*

Marvel и Netflix продължават по план с много доброто си сътрудничество, приятелчета. А за всички нас това значи само едно - качествени сериали по комикси. Първото отроче на колаборацията им - отличният първи сезон на "Daredevil" - даде цял нов нюанс на филмовата вселена на Marvel. Сериалът беше по-реалистичен, по-кървав, по-драматичен и суров. Вторият сезон ще дойде догодина, като дотогава може и да съм написал нещо за първия... 

След по-малко от месец обаче ни очаква вторият марвълонетфликски проект - "Jessica Jones". Неговият първи трейлър можете да видите тук:



Запознавам ви накратко: Джесика Джоунс (Кристин Ритър) е млада жена със суперсили, чийто опит в супергеройстването не се е развил особено добре. Поради тази причина тя се е захванала с детективския занаят. В живота й обаче се завръща една зловеща фигура от миналото й - "Човекът в лилаво" Kilgrave (Дейвид Тенант). Той има уникалната способност да подчинява хора на волята си, благодарение на специален феромон, който тялото му изпуска. И, както се досещате, Килгрейв не ползва тази си способност, за да кара хората да правят добри неща...

Не мога да спра да мисля за сексуалните приложения на подобна... "суперсила".

Спирам, спирам. Време е за признание - макар да съм комикс-фенче, историите за Джесика Джоунс никога не са били обект на моето скъпоценно внимание. Кратките ми контакти с нея са били на страниците на някои от "The Avengers" поредиците. Там Джесика е в ролята на грижовна майка, а не на таен детектив/супергерой, така че не съм много сигурен какво да очаквам от новия сериал. Освен да е добър, разбира се.


Трейлърът е обещаващ, а най-любопитното за мен е злодеят Килгрейв. Не съм фен на Dr.Who, но все пак участието на Дейвид Тенант ми изглежда любопитно и мооооже би филмовата вселена на Marvel ще се сдобие с поредния добър злодей. А определено има нужда от такива - до момента само Loki (от "Тор") и Кингпин (от "Daredevil") са наистина сполучливи, а с някои уговорки можем да сложим още един-двама в групата на "приличните".

Целият първи сезон на "Jessica Jones" (13 епизода) ще се появи в Netflix (и на разни други места, нали...) на 20 ноември. Тогава ще разберем ще продължи ли да е успешен опитът на Netflix и Marvel да пренасят по-неизвестни супергерои на малкия екран. 

Не съм надъхан, но съм оптимист.

Брок в клетката - кръв, пот и дъските на ринга (WWE Hell in a Cell '15 Ревю)


Тъм... тъм-търъм-тъм, търъръм... тъм.

Ако сте си го изтананикали правилно и сте познали мелодията, печелите... абсолютно нищо. Е, може би потупване по рамото и съжалителен поглед за липсата на живот, но, хей, ние, фенчетата, сме свикнали с подобни прояви на загриженост от скучните хора.

Аз, въпреки бруталната липса на време, успях да прегледам "Hell in a Cell 2015", че и RAW след това, което си е чудо. И това, което видях, ми допадна. Разбира се, че основното нещо е рекламираният като "последен" мач между Леснър и Тейкър. Двама си спретнаха класически Hell in a Cell въргал, показаха ни обичайната безрезултатна размяна на финишъри (на които ние продължаваме да се връзваме) и разнообразиха с някои неща. Лично аз оцених момента, в който Леснър се измъкна от Hell's Gate и засипа легналия Тейкър с леви и десни прави. Много ММА-ско, Дейна (де)Белия ще се гордее с бившето си прасенце-касичка Брок.

Разцепването на главите и на двамата ни върна в едни по-кървави кеч-времена, но докторите всеячески се опитваха да ни отнемат този миг радост. "Достоверните източници", които ежедневно пълнят Интернет с новини за това какво селфи си били направили Миз и Джерико, твърдят, че Винс полудял заради кръвта по ринга и по лицата на двете големи звезди. Това съм склонен да го приема за вярно и идеята някак ме забавлява. МакМеън стои зад кулисите със слушалки на ушите, целият червен, а от носа му излиза пара. LOL. Според мен нито един от двамата на ринга не се сряза умишлено, но е напълно възможно да са се разбрали да се млатят възможно най-контактно и силно, докато и двамата не бъдат със сцепени чела/глави. Old school мислене.

"Bang, bang! He shot me down..."

Готин бе и финалът, в който Леснър разкъса ринга и оголи дъските отдолу. Последвалите Tombstone, low blow и F-5 върху дъските създадоха добър финал на добър мач и една вече класическа вражда, която със сигурност ще има своето важно място в историята. Правилният човек победи, без съмнение. Тейкър нямаше нужда от тази победа, а Леснър тепърва го чака запълване на Suplex City. А колко от вас помнят, че двамата имаха Hell in a Cell мач преди точно 13 години, също спечелен от Брок?

Помнещите печелят още едно потупване по рамото и още един съжалителен поглед. Хехехе!

Останалата част от шоуто бе плаваща откъм качество. Сред нещата, които лично на мен не се харесаха, бе поредната загуба за Дъдли Бойз, този път с измама. Да, The New Day са най-забавното нещо в WWE в момента, но една-две смени на титлите в рамките на няколко месеца щяха да освежат враждата между двата отбора. Иначе всички глупости за еднорозите са велики, както и почти целият репертоар на The New Day ("You can call me Harry Potter, 'cause I'm gonna get in that ring and do some magic!", ха-хаааа!). Безсмислен бе и реваншът между Райбак и Кевин Оуенс.Оуенс може да направи чудеса с ИК титлата, стига да му дават подходящи противници, не Месарчето.

Unicorn Power!, Photos: WWE.com

Голяма изненада за мен се оказа Hell in a Cell мача между Роман Рейнс и Брей Уаят, които са ми доста скучни през последните месеци. Възползваха се добре от клетката обаче, имаше някои оригинални хрумвания за това как тя да се комбинира с кендо-стикове и столове... Предложиха нещо ново в gimmick мач, който за 18 години съществуване е показал всичко, което може да бъде показано. Очакваната победа на Рейнс се комбинира много добре с това, че той вече е No1 Contender за WWE титлата. Защото, макар понякога това да се забравя и от компаниите и от феновете, легитимно изглеждащият претендент е този, който тъкмо е успял да спечели една солидна вражда. Точно какъвто е случаят с Рейнс. Може би неговият момент да стане WWE Champion най-накрая ще дойде, макар и с 6 месеца закъснение. Няма лошо, сега е доста по-готов. За това ще си говорим другия месец в превюто на "Survivor Series", ако не ме мързи да пиша такова.

Разбира се, най-голямата изненада в "Hell in a Cell" бе завръщането на Алберто Ел Па... Дел Рио. Ще прощавате, но последно го гледах в брутално якото "Lucha Underground" (с което е крайно време да ви запозная). Не вярвам някой да е очаквал Дел Рио да се върне в WWE след расисткия скандал, който доведе до напускането му. Ето обаче че отново се потвърждава мантрата, че в този бизнес никога не трябва да се казва "никога". Радвам ли се? Не. Алберто винаги ми е бил скучен като образ, а прекаленият push, който получаваше, дори ме дразнеше. Комбинацията със Зеб Колтър обаче е любопитна, може да се завърти нещо около кандидатите за президент на САЩ (кхъмтръмпкхъм), а и щом Сина пада можем ли да се оплакваме? Кой обаче ще е американският герой, който ще спре царуването на Дел Рио? Или ще чакаме завръщането на Супермен, който да свърши тази работа сам и да си върне титлата? Това са въпросите... за които не ми пука особено в момента. Както казах Дел Рио ми е скучен.

За RAW могат да се кажат добри думи, особено що се отнася до турнира за претендентското място, страхотният четворен мач, забавните New Day и силната публика. Враждата на Уаят (който се чуди с кой да се сдъвка за по няколко месеца) и неговото Семейство с Гробаря, Кейн и двамата все още неизвестни техни помагачи започва прилично. Survivor Series за пръв път от много време се очертава като наистина голямо PPV.

Така че може и да се постарая да намирам време за шоутата. И все пак - #ИскамеРусев, другото не е чак толкова важно.

Трейлърът на "Star Wars: The Force Awakens" - размисли и страсти

ТУК Е! И е във всички новинарски емисии - така, както трябва да бъде. Първият цял трейлър на "Star Wars: The Force Awakens" най-накрая се появи, едва два месеца преди премиерата на филма. Има слухове, че той ще си остане и единствения, но няма проблеми - очакването е толкова голямо, че филмът няма нужда от други подобни кратки реклами. Стига глупости... ГЛЕДАЙТЕ!


Вероятно повечето от вас вече са го гледали поне няколко пъти, но бях длъжен да го вградя отново. За по-малко от ден трейлърът е гледан почти 12 милиона пъти. Аз лично успях да го видя още в 05:30 сутринта при едно събуждане за храна. Или може би храната беше оправдание...

Важното е друго. Трейлърът показва малко повече от новия филм и определено се забелязват някои неща, които ми направиха силно впечатление.

"БиркоЕNerd Productions" и  малко Pepsi представят
STAR WARS THE FORCE AWAKENS Трейлър
Размисли и страсти


Да започнем с това за роднинските връзки. Беше казано, че неслучайно все още не са обявени фамилиите на Рей и Фин. Тайна е и фамилията на злодея Кайло (обяснено бе, че Рен е титла на членовете на организацията Рицарите на Рен. Нещо като "Дарт" при ситите). Така че е нормално да се чудим кой на кого е син/дъщеря. Фин, бившият щурмовак, е по-лесен за предположение. Единственият логичен вариант е да е син на Ландо Калрисиан. Нужно ли е да обяснявам защо?

ОК. Радвам се. Но накрая може да се окаже, че Фин няма никаква връзка с досегашни герои и ние всички просто да прекаляваме с конспиративните фен-теории.

Като теорията ми, че Рей (момичето) е дъщеря на Хан и Лея, която сериозно взе да издиша, тъй като в трейлъра чуваме нещо като разговор между двете, в който Лея пита "Коя си ти?". Остава вариантът Рей да е дъщеря на Люк... Някаква направена по случайност и забравена негова дъщеря, която също владее Силата (и на която предполагам, че Люк говори във втория тийзър).

Остава Кайло Рен. Новият злодей обира овациите и симпатиите на фенове и кежуъл зрители. Мен също ме радва като концепция, а след трейлъра дори още повече, защото се потвърди, че той е сбъркан последовател на Дарт Вейдър. Продължавам да мисля, че Кайло всъщност е внук на Анакин/Вейдър - по-вероятно син на Хан и Лея, но не е изключен и варианта той да е наследника на Люк. Има нещо поетично в това още един младеж с кръвта на Скайуокър във вените си да е превъртял, да се е присъединил към Тъмната страна и да се опитва да "довърши делото" на дядо си. А и ще е хубаво намигване към т.нар. Разширена вселена - книгите и комиксите, които доскоро (но вече не) продължаваха историята на "Завръщането на джедаите" и в които синът на Хан и Лея беше станал сит.

Единственото ми притеснение свързано с Кайло Рен не е нито родословното му дърво, нито лазерните предпазители на меча му, а опасността сценаристите да го убият още в "Силата се пробужда". Лично за мен една от огромните слабости на prequel трилогията бе как всеки Епизод представяше нов злодей, който не получаваше достатъчно развитие и бързо бе убиван. Примери? Дарт Мул, Граф Дуку, Джанго Фет, генерал Грийвъс... Дано същата съдба не сполети и "новия Вейдър".

Това определение, "новият Вейдър", може би е доста подходящо, защото целият трейлър засилва усещането, че "Силата се пробужда" ще е преработена версия на Епизоди 4-6. Имаме стария наставник (Оби-Уан преди, Хан сега), имаме трима млади герои (Люк, Лея, Хан преди, Фин, Рей, По сега), имаме сит с маска (Вейдър преди, Кайло сега). В трейлъра виждаме пустинна планета, гориста планета и ледена планета. Спомнете си Татуин, Ендор/Явин 4 и Хот...

Вече съм споменавал факта, че отново ще гледаме X-Wing и TIE Fighter-и, както и звездни разрушители, макар и с леко променен дизайн. Всичко това е добре забравено старо. Може би, за да е по-плавен преходът, "Силата се пробужда" ще съдържа толкова много сходни със старата трилогия неща, а по-нататък Епизоди 8 и 9 ще станат по-различни като усещане.

Като казах ледена планета... Това всъщност е бойна станция, ако вече не сте разбрали от новия постер (над главата на Фин е). Нарича се The Starkiller Base и "има силата да унищожава звездни системи". Твърде подобно на Звездата на смъртта? Може би, но различното тук е, че говорим не за изкуствено построена станция, а видоизменена планета. Пак е нещо ново. Като дойде филмът, ще видим какво, как и защо.

Иначе единствената друга слабост на трейлъра (евентуално и филмът) е един от основните проблеми на Епизод 1 - твърде много J.J. И ако в "Невидима заплаха" тези инициали посочваха Джар Джар, тук става дума за режисьора Abrams, който не е успял да се сдържи и е вкарал любимите си светлинни отражения тук и там, плюс някои по-модерни планове на снимане и проследявания с камерата. Но засега ще кротувам по този въпрос.

Защо? Защото това е Star Wars и нещо вътре в мен гори в най-различни щастливи цветове от факта, че продължението на "Завръщането на джедаите" е само на два месеца от нас. Отново казвам, че това е нещо, което допреди няколко години не вярвах, че ще се случи. Огромният ми проблем сега е, че не знам дали на 18-ти ще съм в Пловдив или София, иначе досега да се бях сдобил с билет за премиерата...

Премиерата, на която ще плача от простичка, фенска радост.

Препоръчани песни - Част 92: Културният шок от това да мразиш риболова

"I like to fuck but no french letter.
Without the condom the sex is better."

Казах ви, че ще се постарая до края на годината да се появи още едно издание на "Препоръчани песни" и ето, че то вече е факт. Браво на мен? Браво на меееен! Миналата година една подобна публикация, тази година - две, с което вече сме подобрили рекорда. Постоянството е важно, хахаха.

Но какво да се прави - всеки се нуждае от хубави песни в живота си, а понякога е толкова трудно да откриваме нови такива. Затова следват няколко предложения от сърце, като този път ще се отдадем на по-забавна и развлекателна жичка.


Топ предложението този път е плод на една брутално-духовита и духовита-брутална комбинация. През тази година Тил Линдеман, вокалистът на "Рамщайн", обедини сили с музикалния гений зад "Pain" и "Hypocrisy" Питър Тан... Тянгрен? Тиндгрен? Whatever. "Чичо Пешо" за по-кратко, както го нарича my buddy Саката.

Ta тези две метъл икони създадоха страничен проект, носещ името "Lindemann". Първият им общ албум надхвърли очакванията ми както с грабващите си тежки мелодии с индъстриъл и скандинавски привкус, така и с адски забавните си текстове. Препоръчвам ви да чуете първия сингъл - "Praise Abort", който освен с весело-грубите си и лееееекичко крайни лирики, се забива в съзнанието и с много идеен и добре направен клип. За всички природозащитници - прасенцата, които Тил хвърля в един момент, не са истински. Chill.

Преди седмица се появи доста оригинален клип и за друга песен от дебютния албум на Lindemann. Във видеото за "Fish On" кукери (да, кукери, или както там се наричат по вашия край) преследват полуголи момичета, а след това скачат на метълче. Нелепостта може да е велика понякога. "Fish On" е от по-слабите песни в албума, но си печели място тук заради нашенския елемент в клипа.

Песента е част от гарнитурата към основното музикално ястие този път. Останалите две парчета, които избрах за привкус, също носят в себе си някаква солидна нотка несериозност, опакована в китари и барабани:


Произведенията на Kultur Shock и Dubioza Kolektiv доказват, че типичните балкански ритми могат безпроблемно да вървят ръка за ръка с жица. А и "Сараево" е толкова изкушаващо танцувална, че се тревожа за психиката на приятелите ми при следващото ми по-сериозно напиване. За щастие едва ли някой от тях ще прочете това, така че няма как да ме спрат от това да я пусна.

Разделяме се с пожелание през 2015-та година в музиката да се случи още едно велико нещо като "Lindemann". Чакаме следващия им клип, като стискам палци да е на епичната песен "Fat". Но за нея ще си говорим следващия път.

Рок он, сакърс! Бирко аут.

"It smells like fish, I take a sniff.
The bait is fresh, my rod is stiff."

Какво чета... (11.10.15)

Сядайки да пиша този пост се сетих за една картинка, която се мотаеше из Мрежата. Текстът беше закачка с това как масовият човек използва от модерните технологии и гласеше, че НАСА са изпратили човек на Луната с по-малко процесорна мощ от тази на съвременните смартфони. Същите, които ползваме за тъпотии като селфита и "Angry Birds". Сетих се за тази картинка заради основната идея, залегнала в последната книга, която започнах - "Прилив" на Даниел Суарес. Там се разказва за тайна организация, която следи всички талантливи изобретатели по света. Когато някой от тях направи някое грандиозно откритие, организацията веднага "прибира" както учения (или целия екип), така и творението му. Всичко това е оправдано с идеята за "съхраняване на обществения ред", тъй като според организацията твърде бързото развитие на технологиите може да доведе до хаос в световен мащаб. Разбира се, всяка монета има и втора страна, която в този случай определено е по-интересната.

В книгата си Суарес вкарва още няколко много силни научнофантастични идеи, които някак е успял да слепи успешно в едно наистина интригуващо цяло. Към момента съм в средата на книгата и действието се засили в сравнение с по-кротките и обяснителни (но и силно въздействащи) първи страници. Единствената ми тревога е само в това, че сега разказът ще стане по-традиционен. Първите няколко глави са изключително уникални с различната атмосфера, която всяка от тях носи. Усещането е, че сякаш четеш различни книги, но е добро. За слабости и такива неща ще си говорим като дойде време за цялостна рецензия, но отсега заявявам, че "Прилив" ме изненада много приятно. Не очаквах да е толкова... изпипана. Да, "изпипана" е точната дума.


Започнах и нещо по-особено. По препоръка на братовчед ми, Младия либерал (ТМ), захванах "God is not great" на Кристофър Хичънс. Прочутият атеист (така написано звучи странно...) подробно разказва за своя проблем с религиите като цяло, украсявайки (и аргументирайки) позициите си с лични истории от богатия си житейски опит. Отдавна мина времето, в което шумния атеизъм ми се струваше правилен. Сега го считам за почти толкова излишен, колкото шумната проява на религиозност, но трябва да призная, че логиката, с която Хичънс подхожда към този толкова сложен проблем на човечеството, прави текста много лесен за четене и доста въздействащ. Подобни теми обаче винаги водят до бурни и излишни спорове, които ми се иска да избегнем, така че няма да задълбаваме в "Бог не е велик". За момента това е книгата, която ще чета, когато пътувам.

Продължавам и със силния сборник "Разбойници", от който също вече отметнах доста разкази. Много добро впечатление ми направи историята, написана от Скот Линч. В нея екип от талантливи крадци трябва да измисли начин да открадне цяла една улица. Да, точно толкова нелепо е колкото звучи, но и много по-трудно за реализиране. Определено вече съм по-надъхан да хвърля едно око на творчеството на Линч и прословутите "Джентълмени копелета". Стиймпънкът не е нещо, което веднага да ме грабва, но шарената фантазия на автора и готините образи, които измисля, ме заинтригуваха. Ето защо сборниците са добро нещо - срещат те с нови творци.

Това е. Есента дойде, започнаха дъждовете (единственото хубаво нещо в този отвратителен сезон) и атмосферата за четене ни обгражда отвсякъде. Четете и бъдете велики!

Нова страница

Отдавна не съм ползвал блога като виртуален дневник, а това е една от основните функции на този род сайтове. Какъв по-подходящ момент да поправим този пропуск от обръщането на една цяла страница в живота на уважаемия блогописец? Каква ти страница - аз направо започвам нова глава...

Като за начало от тази есен Бирко отново ще е студент. Записах магистратура "Електронни медии" в Софийския и съм наистина въодушевен от нещата, които бих могъл да науча там. Вече имам почти година и половина опит в телевизия, като през това време добих доста ясна представа за това как "стават нещата". Да, обаче наличието на практика не компенсира напълно липсата на теория. А това ми пречи да се кача едно ниво нагоре. С магистратурата целя точно това - повече знания, които да ми помагат да се развивам в тази сфера. Бирко Телевизионерче. Бирко Медиен бог :O Sounds nice.

Тук идва веселата част... Тъй като обучението ми е задочно, няма нужда да живея в София. Вместо това се местя в Пловдив, където пък, живи и здрави, започвам нова работа, която също да ми даде възможност да опитам нови неща, да кача няколко level-а и да реализирам идеите, които изскачат в главата ми. И да - напуснах досегашната си работа, така че ако сте от Пазарджик и областта не очаквайте вече да виждате лицето ми в регионален ефир. Но знайте, че за мен бе чест и удоволствие, хехе. Исках да го кажа в края на финалната си спортна емисия, точно преди "лека и спокойна вечер", но в последния момент се отказах от идеята. Е, казвам го тук. Който прочел, прочел.

С преместването идва и ново жилище, естествено. Приключи едногодишното ми царуване в Casa del Bire - моята китна пазарджишка квартира. Първото място, в което живях сам, и в което имах удоволствието да посрещам най-разнообразни гости. Там натрупах солидно количество спомени и още по-солидно количество бутилки Pepsi. Аз обичам Pepsi, да.


Хей, беше ми супер гадно, когато дойде време да ги изхвърля, но така и не намерих човек, нуждаещ се от 70+ празни двулитрови бутилки. Апартаментът вече е празен, багажът е подготвен за Пловдив и колкото и тежко да звучи за мен - вече няма Casa del Bire.

И така. Нов град (макар и да съм живял там 4 години), нова квартира, нова работа, нова специалност в нов университет в друг нов град. Така започва есента на 2015-та за мен. И чак сега съзнавам колко прав съм като казвам, че това си е цяла нова глава, а не страница. Как ще се развие, предстои да видим (класическа реплика за завършване на репортаж). Иначе няма как да не се сетя за една от философиите на Барни Стинсън, която макар да не споделям напълно, ми звучи доста адекватно в момента:

"New is always better." :D

WWE No Mercy 2017: Второразрядното PPV с двата WrestleMania мача (БиреПрогнози)

WWE нямат милост. Идният понеделник съм редовна смяна, поради което няма да мога да гледам „No Mercy 2017” на живо, няма да мога да го гл...