Какво чета... (31.03.15)


"...за да се настрои здравият организъм към новия ритъм на работа, след смяната на времето е нужно да минат поне 5 дни."

Пф. Заради това човек си взима отпуска точно за седмицата след въртенето на часовниците. А и аз спах 15 (или 14, объркан съм) часа в нощта на смяната, така че не го усетих особено. И хоп - ей, ме на - отпускарче китно, отново имащо възможност да чете.

Приключих "Гробище за лунатици" на Рей Бредбъри. Може да се каже, че ме грабна по-сериозно едва към края си. Подобно на "Смъртта е занимание самотно" и тук говорим за едно по-особено крими, един трилър, който на моменти граничи с фантастичното. Докато в гореспоменатата книга Бредбъри се облягаше на писателската фантазия на главния си герой, за да представи един по-жив, по-ужасяващ свят, тук това е постигнато чрез света на киното. Главният герой вече е сценарист във филмово студио. Всеки ден покрай него се създават, заснемат и унищожават светове. Кипи живот от всякакви епохи. Един ден той и най-добрият му приятел получават задачата да създадат най-плашещото чудовище, виждано някога, обаче става така, че то открива тях. Завърта се интрига, появяват се въпрос след въпрос, умират хора.

"Гробище..." ме остави със смесени чувства. Бредбъри на места пише дяволски объркано, комуникацията между героите му е странна, на едно различно, творчески-хаотично ниво, което вече е позабравено в съвременния свят. Това, че налучках отговора на една от основните загадки 100 страници преди да стигна до разкритието, също не бе приятно. И все пак в начина на писане на Бредбъри има някакъв особен чар, особено когато описва ужаса в героите си. Вдъхва живот на страха. За съжаление това не е постоянна константа и се губи из огромното количество филмови препратки към далечни кинокласики и сбърканите герои. Лунатици наистина. Все пак мога да препоръчам книгата на истинските кинолюбители. Не тези, които гледат всичко ново, било то и долен straight-to-DVD боклук, а онези, които се ровят в търсене на истинското изкуство, запечатано на филмова лента. Те, ако не друго, поне ще оценят атмосферата на "Гробище за лунатици".

В предния "Какво чета" пост споменах за това колко лошо е изданието на БАРД, в което се намират тази книга, както и "Смъртта е занимание самотно" и "451 градуса по Фаренхайт". Няма да се повтарям, но толкова много грешки просто ти убиват кефа от четенето. Несериозно отношение.

Почти приключих и "Кой уби СДС?" на Панайот Ляков. Четиво само за хора, интересуващи се от политика. Интересното е, че когато споменах във Facebook за нея, отдолу изскочиха коментари от типа "Костов, Костов, Костов". Да, ама не - авторът е на друго мнение за това кои са виновниците за "краха на синята идея". Иначе приличен разказ за едни от най-важните години в историята на Съюза на демократичните сили, идването на Симеон и т.н., допълнен с анализ на самата партия и събитията, което, имайки предвид занаята ми, няма как да не оценя. Налице обаче е проблемът, че авторът е пряк участник в част от случващото се и, както се досещате, това прави възможно появата на лични пристрастия в текста (и анализа). Стига толкова за сериозни неща, да поговорим за...

БРАНДЪН САНДЪРСЪН! Преди месец най-накрая имах възможност да захвана фентъзито "Пътят на кралете", започнах го и съм очарован. Пекаж беше прав - тук Сандърсън вече е завършен писател и освен интересен свят с интересни същества, интересни магии и т.н., разполага и с интересни персонажи. Минал съм половината и вече съм сигурен, че ще продължа да следя тази поредица, надявайки се, че авторът ще я довърши бързо. Продуктивен е, така че ако не се отплесва може и да се получи. По-сериозно за това епично фентъзи ще говорим, когато го прочета. Смятайте го за препоръчано още сега, аз вече планирам да си взема и следващата книга - "Сияйни слова".


Миналият път споменах, че чрез телефона се опитвам да запълвам свободно време и с някой друг Star Wars роман. След като приключих с "Tarkin" се захванах със "Star Wars: A New Dawn" на Джон Джаксън Милър - книга, разказваща за героите от новата анимационна поредица "Star Wars: Rebels". Две Star Wars книги една след друга обаче ми идват в повече и четенето тук върви мъчно. Все пак е добре човек да има нещо подръка я за някоя изненадващо свободна минута, я за дълъг път. Има полза и от смартфоните. Там съм захванал и една много свежо и приятно написана книга за журналистика, но да навлизам в детайли за нея ще е по-скучно отколкото и за политическите.

Ще задълбаваме в ревютата. Сега не си губете времето, а грабвайте книга.

WWE WrestleMania 31 - Превю и прогнози

'Mania! 'Mania! 'Mania! Шокиращо, умовзривяващо, че и малко плашещо е колко бързо минава една година и как отново сме на часове разстояние от поредната WrestleMania. Миналата година получихме един приличен кард с няколко много приятни мачове. Имаше го усещането, че гледаш най-голямото шоу на годината, имаше ги и запомнящите се моменти.

*Вметка: Lesnar-Taker. След третия F-5 съдията започва да брои. Едно, две, три... Бият гонга. Аз замръзвам на място с ококорени очи и веднага решавам, че са прецакали нещо с отброяването и мачът ще бъде рестартиран. 30 секунди по-късно осъзнавам, подобно на всички в залата/пред телевизорите/пред мониторите, че издънка няма и Леснър наистина е прекратил Streak-a. Спрях 'Mania-та, излязох пред къщата и 10 минути обикалях наляво-надясно, псувайки Винс и компания на висок глас. След това нямах никакво настроение и скипнах набързо тройния мач и голямата победа на Браян. Гледах го едва преди няколко месеца и ми хареса много. Но това са емоциите, които кечът може да донесе.

След тази бърза препратка назад, трябва да отбележим факта, че е МАЛОУМНО да пишеш превю и прогнози за WrestleMania (и за каквото и да е) буквално часове преди самото събитие. Но, хей, огромна част от публикациите тук не блестят с гениалност (проявявам излишна скромност, да), така че нека кажем нещичко за мачовете в карда на...

WRESTLEMANIA 31

Oh, wait... Никой не казва номера вече.

WRESTLEMANIA "Бутон Play"!

Започваме, разбира се, както си му е реда - с kickoff-a или шоуто преди шоуто. И макар Kickoff-ите да се превърнаха в съставна част на PPV-тата, особено на Мания, все още усещането е, че мачовете в тях са маловажни. А тази година те са цели два. Единият, без каквато и да е изненада, е този за отборните титли. WWE решиха да не се напъват да измислят приятна история и за тях (а можеха) и вместо това сглобиха един Fatal 4 Way, който дори не считат за достоен за главния кард. Кой ще бие е без значение. Победа за Cesaro и Kidd няма да е лоша според мен, защото все пак говорим за Cesaro. Но никой няма да е загрижен и за тях, и за титлите, докато не бъде вмъкната някаква по-завъртяна история от това Наоми и Наталия да се карат, а покрай тях и мъжете им.

По-любопитен е другият Kickoff мач. Незнайно как и защо, вторият годишен Andre The Giant Memorial Battle Royal също бе преместен в kickoff-a. Този мач получи приятен build-up, като най-интересното в него ще са Миздау и Миз. Лично мнение. Избухването на Миздау е най-чакания момент за всеки разумен кеч-фен в момента, колкото и да е странно. А, да, май тук ще се връща Sheamus, но на кого му пука? И вероятно ще спечели Battle Royal-a. Meh. Whateva, fella.

МИНАВАМЕ НА ГЛАВНИЯ КАРД! Тези с подчертаните имена ги считам за вероятни победители, да се знае. Започваме с традиционната битка на легендите (you still got it, чичаци)...

TRIPLE H VS. STING - Ама хич не ми пука. Не съм фен на който и да е от двамата, а логиката зад мача им все още ми бяга. Просто имаше нещо там. Надявам се само мачът да е гледаем. Стинг бие. Първи мач му е в WWE, съмнява ме Хънтър да извади лопатата и да го погребе, макар че него го бива в неприятните изненади. А и само Стинг му липсва в колекцията от погребани WCW легенди (Флеър, Стайнър, Голдбърг, Неш, Букър Ти...). Ама Стинг бие, де. Колкото да остане адекватен бъдещ опонент на по-любимия ни creepy дядо - Undertaker. Като заговорихме за него...

UNDERTAKER VS. BRAY WYATT - Keep rollin', rollin', rollin', rollin'... Ще ми се да я чуя, макар (с)марка в мен да се присмива на наивността ми, че някога може да стане. И какво? Връща се Тейкър и побеждава Брей? Така ще да е. Една загуба стига за момента и той трябва да си върне блясъка, ако ще продължава да е атракция с по един мач на година. На Брей му е достатъчна позицията на "победен на 'Мания от Taker", доста народ е спечелил от това място. Тук надеждите са други - да видим в какво състояние е Undertaker и що за мач може да изнесе.

AJ LEE/PAIGE VS. THE BELLA TWINS - Защо отборен мач, който можеш да направиш във всеки RAW? Защо не четворен за титлата, да се види, че и тя е значима, че я искат, че приятелство и дори сестринство са без значение в преследване на златото... на среброто... на пеперудата. Победа за Белите е по-вероятна, аз ще обаче ще викам за тим "Нърдска мокра фантазия". Толкова.

RANDY ORTON VS. SETH ROLLINS - Ролинс бие. Каква полза има Ортън от тази победа? Никаква. Това е мач за издигане на един от младите top heel-ове. Човекът, който почти сигурно до няколко месеца ще е световен шампион... и то заслужено (подчертал съм го, за да не го пропуснат феновете на Рейнс). Това, между другото, е и един от мачовете с най-добър build (от миналата есен), а и има потенциала да ни зарадва и откъм качество. Ролинс прави брутални мачове, а Ортън с желание и подходящ противник също е творил чудеса. Пък и с high flyer-и му се получава - мачовете с Джеф "Друсалката" Харди и Кофи Кингстън веднага ми изскачат в главата като примери.

US CHAMPIONSHIP: RUSEV (C) VS. JOHN CENA - Русев удря, Русев мач... Не. Не и този път. А искам. Много ми се ще гордостта на цял Пловдив, човекът, повалил всички по пътя си (включително и Лана), супер атлетичния и атлетично супериорния български юнак Русев да сломи он'я, дето нявга бе рапър. Да, обаче едва ли ще стане. Сина, както винаги, ще натресе американската правда пред носовете ни, за да се радват всичките му съграждани. Донякъде това е логичният край на начина, по който пушват Русев. Аз обаче нямам против да гази и унижава още месеци наред. Както се видя от историята помежду им (също една от най-добре изградените тази година) противоборството Русия-САЩ все още е грабваща тема за американските кеч-фенове. И все пак тайничко ще се надявам Русев не само да удря, но и да мачка... отново.

IC CHAMPIONSHIP - LADDER MATCH: BAD NEWS BARRETT (C) VS. DEAN AMBROSE VS. STARDUST VS. DANIEL BRYAN VS. DOLPH ZIGGLER VS. LUKE HARPER VS. R-TRUTH - Малкото бижу в карда, което няма как да не поражда смесени чувства. Какво правят Браян и Зиглър в този мач? Първият трябва да е някъде нависоко след миналата година, вторият отдавна е заслужил самостоятелна вражда. Мач между двамата щеше да е нещо друго. Какво прави Truth тук? Или Stardust? Идеята, струва ми се, е, че този мач трябва да действа изравнително - пичовете от високата част на карда да вдигнат престижа на самия мач и самата титла, като оттам намажат и тези, които са по-долу. Важното е едно: IC титлата е желана. IC титлата в последния месец е нещо, което всеки иска, което всеки се опитва да докопа. Привлича интереса дори на бивши световни шампиони. Тя е блян. Шампионът не иска да я пуска, стига се до масови сбивания и дори до мач със стълби за нея. Нещо, което трябваше да се случи преди години. Очаквам... spot-ове. Много спотове, което не означава задължително много добър мач. Но вътре има хора с различни стилове и всеки може да предложи по нещо запомнящо се. Трудно ми е да преценя кой ще си тръгне с титлата. Ако е някой от триото Ambrose/Ziggler/Bryan, няма да имам нищо против, макар че Зиглър вече трябва да го ориентират в друга посока. Подчертавам Браян ей така. Виж, ако някой от останалите грабне пояса, ще е малко разочарование, но във всички случаи титлата (и победителят) ще спечели много от този мач и билда, който видяхме за него.

Нагледен пример за слабо изграждане на главен мач на WM.

WWE WORLD HEAVYWEIGHT CHAMPIONSHIP: BROCK LESNAR (C) VS. ROMAN REIGNS - Няма пък! До последно ще разчитам на това в новия договор на Леснър (3-годишен) да пише "Срещу 3 мача на година Брок Леснър получава пари колкото целия останал ростър и запазва титлата си на Mania". Рейнс не е готов. Точка. Какво направи той през последната година? И Ролинс, и Амброуз свършиха много повече, бяха в много по-интересни истории, в мачове. Рейнс бе контузен, а после спечели Rumble-a и би Браян. Направо ме убедихте, че трябва да е новият ми герой! Yeap, другият голям проблем е, че няма подкрепата на феновете, която в подобен мач е адски важна. Всички очакваме международната (с)марк публика на WM буквално да го срине до земята и да аплодира Леснър (Бире ще прави същото, да). Нека това стане и нека на някой му светне, че РЕЙНС НЕ Е ГОТОВ. Иначе всеки един от трите варианта ми се струва възможен - шоуто да свърши с титлата в ръцете или на Леснър, или на Ролинс (има логика), или Рейнс. Третият вариант ми е най-неприятен и се надявам поне тази 'Mania да свърши хубаво. Е, миналогодишната успя, но вече бях съсипан психически. WAR LESNAR!

WrestleMania PlayButton е по-важна с това, че млади кечисти получават шансове срещу утвърдени такива. Имаме 2-3 добри истории, един слаб МЕ, но и няколко мача с потенциал. И все пак е 'Mania. Няма друго нещо като 'Mania. Вече замислям какво да накупя за тазгодишната софра. А на вас, всички онези, на които се чудя защо четат превюта в последния момент (от хора, които ги пишат в последния момент), желая 4-5 приятни часа с Шоуто на шоутата. И когато довечера си легнете (освен ако не гледате на живо), нека в молитвите на всички ни се чува едно и също...

РУСЕВ УДРЯ, РУСЕВ МАЧКА!

BORK LASER - STILL THE WWE HEAVYWEIGHT. CHAMPION. OF THE WORLD.

Какво да гледате: "Birdman", "The Interview", "Nightrawler" и още, и още.

Още докато бях в отпуска (ах, блажени времена!) ви подготвих този списък с препоръки за това какво да гледате. Имах време за писане, а и понякога алтруизмът ми се проявява в това да препоръчвам готини неща на хората, макар те не винаги да ме слушат. Тяхна грешка. Не я правете, а разгледайте списъка надолу и си харесайте нещо, с което да запълните 2-3-4 часа. И тъй като всеки търси нещо различно, а аз в последно време изгледах доста неща, ще разделим филмите на сериозни и такива само за разпускане.

СЕРИОЗНИ
(Печелили награди и каращи зрителя да мисли, да чувства или да се псува, че си ги е пуснал)


Birdman (и останалата част от заглавието му, която никой не си прави труда да запомни) - Очарователен филм. Не за друго, просто е различен. Като атмосфера, като движение, като игра. Някак по-истински е, въпреки менталните отклонения на героя на Майкъл Кийтън. Спечели Оскар за "Най-добър филм", така че не слушайте мен, а слушайте Академията. Не, не ги слушайте, понякога дават награди на брутални малоумия (за масовия фен на филми по комикси като мен). Тук обаче съм съгласен, че Birdman е бижу. Разказва за актьор, който някога е играл във филм за супергерой, а сега е вложил всичките си останали пари в пиеса на Бродуей, с която се опитва да докаже, че кариерата му не е мъртва. Кийтън е точно такъв (той изигра Батман в Бъртъновите филми от началото на 90-те) и просто прекрасно изиграва ролята. Едуард Нортън обаче ме впечатли най-много с това как играе актьор с всичките му претенции и псевдо-творчески приумици. Ако ви се гледа нещо различно, солидно и спечелило шибан, златен Оскар - ей го на. Ако сте под 18 и ви трябва нещо за разпускане - четете надолу.

Отбелязвам си, че трябва да спра да ползвам думи като "очарователен" и "прекрасен", след което продължаваме с...

The Imitation Game (Игра на кодове) - Бенедикт Къмбърбач играе Алън Тюринг, гениален математик с повратна роля във Втората световна война. Тази китна историческа драма също имаше множество Оскарови номинации и също не е хапка за всеки. Не ми допадна толкова, колкото на други хора, но това може би е защото ми е втръснало да гледам неща, игрални и документални, разказващи за този толкова грозен, но и преекспониран конфликт от като цяло грозната ни човешка история. Добра актьорска игра и сценарий, но липсва напрежение, изненада, а от това филма страда. За феновете на исторически драми и по-солидни филми е добра опция. О, забравих - впечатляващо е как се пресъздава атмосферата на войната и важността от нейния изход без изобщо да се набляга на сраженията. Всичко е в правилния намек за случващото се някъде там, далеч.

"Nightcrawler" (Лешоядът) - Тук пък имаме Джейк Гиленхал, играещ един много особен и лееееко сбъркан тип. Той решава да прави кариера като дебне за катастрофи и престъпления из нощните улици на Ел Ей, за да ги снима и после продаде на най-добре плащащата телевизия. Един мрачен филм, който не смея да определя като трилър, но който адски успешно показва глада на хората за кръв в новините и за това колко гнусни могат да станат опитите да им дадеш такава. Отново по-тежкa и сериознa лента, която не е точно за разпускане, но я препоръчвам с две ръце.

САМО ЗА РАЗПУСКАНЕ 
(Ще се смеете, ще си почивате, ще заспите или отново ще се псувате, че сте си ги пуснали)

The Interview - Стигаме до комедиите. В що за свят живеем щом филм на Джеймс "Ходещият масур" Франко и Сет "Винаги играя себе си" Роугън може да скара две държави. Северна Корея, разтревожени от това, че злите американци ще се смеят на гаврата с техния "велик лидер", за пореден път се опитаха да показват мускули на Щатите. По дяволите, даже Обама се намеси. В крайна сметка филмът не получи голяма премиера, но скандалът вдигна неколкократно интереса към него и лентата все пак стигна до още по-голям брой хора. Това обаче е просто комедия. Смешна ли е? За мен лично да. Като се започне с интервюто с Еминем в началото и се мине през повечето bromance шеги между героя на Франко и Ким Чен Ун. Това вече е филм, който можете да си пуснете за разпускане, забавление и, евентуално, приспиване. Но е развлекателен и е от малкото умерено добри комедии, на които съм попадал през последните години.

The Penguins of Madagascar (Пингвините на Мадагаскар, ако сте чак толкова скарани с английския) - Анимационна комедия. Размазах се от хилене, даже веднъж се задавих. Ти, читателю, може да не откриеш нищо забавно в този филм, но мен ме забавляваше искрено. Леки, универсални шеги, наредени в една що-годе смислена история. Самият трейлър е силен, какво остава за филма:


Една от най-забавните пълнометражни анимации, които съм гледал през последните години. Идеален филм за разпускане. А може би просто ми беше крайно детинско, когато го гледах.

Парада - Сръбска комедия, от малкото творения на съседите, които съм гледал. В главната роля е онзи, който играеше "чичо ви Ники" в култовите "Не сме ангели" 1 и 2. Да, така наричаш актьори, чието име не знаеш и едва ли някога ще знаеш - "онзи, който играеше еди-какво-си". Та тук този култов деец на сръбското кино изкуство играе бивш военен, който сега има клуб за карате. Типичен мутряга с провален брак, син нео-нацист и предстояща нова сватба за една твърде взискателна и по-млада от него жена. Тя вкарва в живота му и груба хомосексуалисти, които се опитват да си организират парад в центъра на Белград. Ама все ги бият и им трябва охрана. Това е концепцията в общи линии. Сръбският хумор е близък до нашия ежедневен и кръчмарски такъв, така че е лесен за възприемане. И това е за разпускане, макар че съседите са вкарали и някаква поучителна нотка за толерантността.

***

Пф, стига толкова този път, а останалите неща, които съм гледал наскоро, не държа да ги препоръчвам. Анимационните "Frozen" и "Brave" стават за по едно гледане. "Night of the Museum: The Secret of the Tomb" не чак толкова. "Redirected", който рекламираха по нашите кина със заглавието "Приземяване: Добре дошли в Източна Европа", е една доста посредствена комедия, на която не се смях. Но пък може да погледнете "Justice League: The Throne of Atlantis", което пак е анимация, но... познайте... базирана на комикс. Муахахаха!

Whatevs. Моля. И пак заповядайте.

Star Wars: Episode VIII - през лятото на 2017-та


Трудно ми е да повярвам, че остават около 9 месеца до появата на "Star Wars: The Force Awakens" - тъй дългоочакваното продължение на "Завръщането на джедаите". Star Wars фенът в мен няма как да не е щастлив, а добрите новини продължават да идват. Основната от последните дни: Star Wars: Episode VIII (осем, за тези, които се объркват вече) ще се появи по кината на 26 май 2017 г. Това всъщност е малко неочаквано. И при оригиналната, и при prequel трилогията филмите излизаха с интервал от 3 години помежду си. Времето между Episode 7 и Episode 8 ще е двойно по-малко. Т.е. от Disney, новите собственици на LucasFilm, най-вероятно пришпорват нещата с някаква цел. Единственото, което ми идва на ум, е, че искат за възможно най-кратко време да направят възможно най-много пари. А това означава, че щом толкова бързо ще пуснат епизодите от новата трилогия, вероятно след нея ни чака още една...

Това обаче са само спекулации. Сигурно обаче е друго - името на първия standalone Star Wars филм. Пояснявам, че за да направят ОЩЕ ПОВЕЧЕ пари, Disney решиха освен новата трилогия (епизоди 7, 8 и 9) да правят и отделни филми във Вселената на Star Wars със своя собствена, единична история за всеки. Първият самостоятелен филм ще носи името "Star Wars: Rogue One" и ще се появи по кината през декември 2016-та. Режисьор ще бъде Gareth Edwards, който бе начело и на новата "Годзила". Това обяснява и слуховете, че филмът ще бъде малко по-мрачен (който е гледал "Годзила" се сеща). Името пък намеква, че други слухове също може да са верни, а именно, че "Rogue One" ще е филм за обир, разказващ за това как бунтовниците са се сдобили с плановете на първата Звезда на смъртта. Т.е. действието може би ще се развива между епизоди 3 и 4.

Ясно е, че се работи по поне още един самостоятелен филм, но за него информацията е още по-оскъдна. Какво се получава - един Star Wars филм през 2015 (Episode VII: The Force Awakens), един през 2016-та (Rogue One) и един през 2017-та (Episode VIII). Имайки предвид, че всеки филм си има отделен режисьор, а самостоятелните филми ще си имат и техни си актьорски състави, няма да се учудя, ако тенденцията за един Star Wars филм всяка година се задържи. Това е... объркващо. Не, спокойно - по-скоро се радвам. Притеснява ме само да не се пренаситим със Star Wars филми. Количеството не означава качество. Че Disney ще се нагълтат с пари е ясно, защото дори да мрънкаме ще ходим по кината. Въпросът е дали няма да ни очакват разочарования.

Темата за парите продължава и с новината, че ще бъдат издадени 20 книги, действието в които се развива между "Завръщането на джедаите" и задаващия се "Силата се пробужда". Те ще трябва да разяснят какво се е случило след смъртта на Императора и привидната победа на бунтовниците. Бях се засилил да прочета и изгледам всичко от новия официален Star Wars канон, но 20 книги?!? Плаша се. За канона ще си поговорим скоро, когато драсна няколко реда за книгите "Tarkin" и "А New Dawn". Дотогава ви оставям с единствените кадри, които имаме до момента: краткият тийзър трейлър на "The Force Awakens". А след него... малко спойлери. Четете на своя отговорност.


Отново предупреждавам, че тук ще има спойлери, макар че не е нещо, което да е тайна. В Entertainment Weekly преди вече доста време бяха разкрити имената на героите, които виждаме в трейлъра. Черният (бивш) щурмовак се казва Finn, момичето на спийдъра е Rey (предполагаема дъщеря на Хан и Лея), търкалящият се робот се зове B-8, а ситът, носещ бруталния Т-образен меч, е Kylo Ren. За него е почти сигурно, че носи маска. Силно се надявам да е силен злодей, който да не умира в първия филм, защото се видя, че бе грешка Darth Maul да бъде убит бързо (между другото той оцелява след Епизод 1, някой път може да ви насоча кои епизоди на Clone Wars да изгледате). За да станат добрите герои в SW велики, се нуждаят от качествен противник.

Да се надяваме, че трейлърът наистина ще се появи през май заедно с премиерата на новия "Avengers: Age of Ultron", че защо не и по-рано. Имаме нужда да видим старите Люк, Хан и Лея. Че защо не и нов дуел с мечове. НЕКА!

Книги: "Анархия на три морета" на Йордан Свеженов


Издателство: "Сиела"
Цена: 13 лв.
Брой страници: 302

Уж щях да продължа с блаженото пренебрегване на съвременната българска литература, а то какво стана... Третомартенската промоция в книжарниците на "Сиела" се оказа солидно изкушение и тъй като нямаше нещо конкретно, което да блазни интереса ми, препоръките на другаря Блажев влязоха в употреба. Бърза справка с кратката анотация на задната корица на "Анархия на три морета" ме спечели като читател с нелепата идея за "Араби, нападащи Варна...". Тъй като и аз се намирах точно във Варна, изкушението бе твърде голямо.

"Анархия на три морета" е един сатиричен роман, който с лекота се гаври с родната ни действителност. Странно е усещането да четеш за неща като дядо, станал жертва на телефонна измама; за бардак в ромски квартал, където всеки се опитва да те ограби; за корумпирани митничари или не особено религиозни свещеници. И още, и още, и още куриози от българската реалност намират място в книгата на Свеженов. 

За историята е трудно да се напише нещo. Отделните герои си имат свои лични сюжетни линии, коя от коя по-нелепи и същевременно плашещо реални за нашите географски ширини. Говорим за битови проблеми: споменатата горе телефонна измама, несподелената любов на рома Братпит, скучната работа на полицая Ушев, надеждите на турски бизнесмен за българска булка и прочие. За фон стоят реални събития от последната година - търканията между Русия и САЩ, проблемите в Сирия, бежанците и т.н. Свеженов не се свени да се шегува и на геополитическа тематика, изпращайки дори Сергей Лавров и Джон (or Jim?) Кери на родна територия. Хм, не знаете кои са те? Спокойно - обяснено е. Основен момент, разбира се, са и споменатите "араби" и техният план да ударят морската столица. Не говорим обаче за обикновени взривове - те имат по-интелигентен подход в сеенето на ужас в сърцата европейски.

Така се събират сигурно над 10 истории, които в един момент се преплитат в едно голямо цяло. Авторът заслужава поздравления дори само за това. Книгата обаче има и други качества, като най-важното е солидната доза хумор в нея. И то нашенски, по-земен и простоват хумор, който някой чужденец едва ли би възприел. Първите 50 страници ги прочетох на мижава лампа в един бар и се побърках от хилене (особено на сцената с циганетата, опитващи се да запалят куче... WTF, right?). 

За съжаление, поне за мен, нивото на хумора някак спада с напредването на страниците. Пак ги има забавните моменти, но може би и самото задълбочаване на сюжета прави нещата малко по-сериозни. Някой смешни ситуации пък са развалени от твърде многото описания, но това е нормално за книга, тъй като там трябва да "покажеш" емоциите и израженията на всеки участник само с думи. 

Ако ви се чете нещо родно, но много различно от класиците, препоръчвам "Анархия на три морета", която ме убеди, че мога с интерес да прочета нова българска книга и да разпускам докато го правя. Ще се забавлявате с една лека история и колоритни персонажи, прототипите на които срещаме всеки ден по улиците. А и когато станете свидетели на едни подобни герои и история отстрани, може би ще се замислите колко ли нелепо изглеждаме понякога в очите на чужденци с различен манталитет.

ДГД, БДЖ! ДГД!

Преди да започна разказа за днешните ми преживявания с чудото на чудесата, което е железопътният транспорт в България, трябва да направя едно пояснение. Хуленията тук са насочени както към БДЖ, така и към НКЖИ (Национална компания "Железопътна инфраструктура"), както и към всички фирми, институции и хора, които по някакъв начин са свързани с и отговорни за неудобствата, с които се сблъсква родния пътник по влаковете. По навик когато се оплакваме от жп транспорта, всички ние хулим БДЖ - по-лесно и удобно е някак. Заради това и тук продължаваме с това съкращение като общо нарицателно за всички виновни. А ето и как започна моят ден...

О, чакай, той все още не е свършил! В нощта между пети и шести март изобщо не съм спал. Бях във Варна при жената и чакахме да дойде време за доста ранния ми влак към Пловдив. Избрах да пътувам със сутрешен влак, заради история, която ще ви разкажа по-късно. Справка със сайта на БДЖ показа, че от Варна за Пловдив има влак в 5:15 сутринта, като пътуването включва едно прикачване на Горна Оряховица. "ОК", казах си, "устройва ме." Но не е било писано, приятелчета, защото изглежда БДЖ нямат навика да си обновяват сайта. След една безсънна нощ, в 4:30 се озовахме на варненската жп гара. Дадох си билета на жената на касата и казах, че искам заверка за Пловдив.

- Ама за кой влак?
- Този в 5:15.
- Ама... той не пътува вече. До края на февруари пътуваше. Къде видяхте, че има такъв влак?
- В сайта.
- Ама не го гледайте сайта.

МАМИЧКАТА ВИ **** ТЪПА! За какво е този сайт, бе? За да чете човек "БДЖ фен клуб" секцията?!? О, не знаехте ли? В сайта на БДЖ наистина има такова нещо. Влезте и вижте в горния десен ъгъл. Абе, не... Не влизайте.  Човек трябва да се измъчва с влизания там само и единствено, когато има нужда, но както личи от историята ми, дори тогава е безсмислено. А сигурно сте виждали и надписа "Сървърът е претоварен и заявката не може да бъде изпълнена. Моля, опитайте по-късно". ОК, няма проблем, нищо, че планирам да пътувам в следващите 2 часа, примерно. Както и да е.

Та в 4:30 сутринта се оказа, че влак от Варна за Пловдив в 5:15 няма да има. Влак ще има в 8 без 15, каза касиерката. Всичко хубаво, но такъв влак в сайта въобще не е посочен, бях сигурен аз. Иначе щяхме да се наспим като пичове и в 7:30 щяхме да сме на гарата като нормални хора. Някой обаче го е мързяло да ъпдейтва сайта на железопътната компания, а краткия коментар на служителите по гарите е "Не го гледайте сайта". Гениално. Искам да им дам награда за най-добро обслужване. Чума, примерно.

Все пак при второто ми посещение на гарата се оказа, че влак за София, минаващ през Пловдив, ще има в 08:45. Почаках, почетох, тръгнахме. Условията във вагоните няма да ви ги описвам, повечето от вас ги знаят. С тези дълги пътувания взех даже да им свиквам. По-интересното дойде по-късно. Заради ремонт на линията, свалиха всички пътници на гара Калитиново, малко преди Стара Загора. Зад сградата на гарата ни чакаха паркирани малък син микробус и един стар автобус "Ивеко", който, изглежда, е извозил доста народ по някоя междуградска линия. Качихме се вътре и потеглихме. Стигнахме до Стара Загора, където свалихме част от пътниците, но за сметка на това се качи цяла тълпа, между които и ученици, тръгнали на състезание по английски език в Пазарджик (дафак?). Автобусът се препълни, при което шофьорът каза, че няма право да вози правостоящи. Правите слязоха и потеглихме отново до следващия влак, който пък ни чакаше на Калояновец, което е след Стара Загора. И така, един час прекарах в китното старо "Ивеко", тревожейки се дали някоя баба няма по погрешка да вземе моя сак от багажното. Фентъзи томче и дрехите ми нямаше да й свършат много работа, така че...

Когато се качихме във втория влак, чакахме още 20 минути, защото трябваше да пристигнат и "правостоящите", които бяха свалени при първия курс. Не знам как стана, не ми е и интересува. Важното е, че все пак тръгнахме и благодарение на отзивчив кондуктор (забележете!) успях със същия влак да стигна не само до Пловдив, но и до Септември, макар и с над 50 минути закъснение. 

Как да не обичаш БДЖ? Организация уж има, ама куца. Сайт уж има, ама куца. Влакове уж има, ама при предното ми пътуване с нощен влак за Варна имах чувството, че стената на купето ми ще се изкърти и ще полетим заедно в мрака. То не беше скърцане, то не беше чудо. О, и като заговорихме за минали истории...

В началото споменах, че този път умишлено избрах сутрешен влак. Причината е, че при предното ми връщане от Варна реших да си хвана следобеден такъв. Планът (защото съм тъп и си правя планове, когато ползвам услугите на БДЖ) беше да потегля в 16:00 и по план да съм в 21:55 в Пловдив, където да ме чака мой приятел с кола, който да ме откара до Пазарджик. Малко след Варна обаче, на Комунаре/Комунари/Комуняги, влакът просто спря. Тридесет минути никой не ни даде причина за спирането. В крайна сметка ни информираха, че има "срутване на земна маса на линията" и докато не я разчистят не можем да продължим. Това продължи още час. Така, с час и половина закъснение, се озовахме в Карнобат, където чакахме разминаване с друг влак. По-тъжното беше за хората, пътуващи за Сливен, които трябваше някъде там да се прикачат на друг влак. Да, обаче няма кой да ги чака с това огромно закъснение заради "свлечена земна маса" и вторият влак тръгнал. Автобуси няма, обясни началник-влака, който също трябваше да пътува за Сливен. И се започна едно търсене на роднини и приятели с автомобили, едно формиране на групи за пътуване и прочие. Бедните сли'енчани (здравей, Красимире!), стана ми жал. После ми стана жал и за мен самия, тъй като вместо в 10 без 5 вечерта, пристигнах в Пловдив в 1 през нощта. Добре, че моят човек е точен и ме изчака, иначе трябваше да търся къде да спя (друг транспорт за Пазарджик през нощта няма). 

И така. Да, за някои неща съм си виновен сам - като например лошото планиране. И планирането изобщо, когато става дума за влакове. Но има толкова много нелепости, че чак е гадно, бе, хора. Дори фактът, че във влак имам супер много време за четене, не прави нещата по-добри. Сигурен съм, че много от вас имат с пъти по-ужасни истории, свързани с родните железници. А това, приятели, е лошо. По-лошото е, че с мрънкане, особено онлайн, нищо няма да се оправи, но, fuck it, поне ми олекна.

P.S. И едно бонусче от гара Пловдив миналата седмица. Някакъв чуждоземен пич стои пред една от касите и се опитва да обясни на касиерката, че иска билет за международния влак за Истанбул. Нито една от жените зад касите обаче не говореше английски и се наложи да превеждам на човека доста сложната процедура с пътуване до Свиленград, купуване на нов билет и т.н. От описанията на касиерките дори аз не разбрах как точно се стига до Истанбул, какво остава за него. Заведох го до линията, оставих го да чака влака и му пожелах успех. Какво друго да пожелаеш на човек, решил да пътува с влак у нас, по гари, на които няма кой да му даде информация и да го обслужи правилно. 

Да ви чуя как скандирате: Б-Д-Ж! Б-Д-Ж! Б-Д-Ж!

Последният трейлър на "Avengers: Age of Ultron" мачка.

Фенбойчето в мен квичи от кеф. Последният (предполагам) трейлър за продължението на "Avengers" вече се мотае из нета, обещавайки на малки и големи поредната доза спасяване на света, армии от роботи, множество експлозии и биещите се Хълк и Iron Man. 


Философстването на Ултрон в началото е златно. Нямам търпение да чуя цялата му реч, нямам търпение да бие Avenger-и, да унищожава градове and shit. Имаме по-добър поглед към Scarlet Witch и Quicksilver, които изглежда, поне до един момент, ще помагат на Ултрон. В самия край виждаме и очите на Vision. А по-важното е, че дори в трейлъра се усещат търканията, които ще доведат до "Captain America: Civil War". И не, нямам предвид търкането между Брус Банър и Black Widow (WTF? *).

Вече съм много надъхан. Can't wait!

* Представете си, че тя го ядоса/ощипе/плясне докато правят секс и той вземе, че позеленее... и рязко порасне. 50 нюанса Avengers, no more Black Widow... LOL.

Защо няма да видим Undertaker vs. Sting на тазгодишната WrestleMania?

"А, а дано, а, ама надали...", припяваше си малкото (с)маркче, докато правеше тази графика. Авторът не го знам, но благодаря за картинката.

Три неща доведоха до написването на този пост. Първо, планирам да ребуукна WrestleMania 31. Знаете – онова мое любимо хоби, при което „пренаписвам” историите и карда на някое от големите PPV-та на WWE. Реалната WM31 са очертава да има симпатичен кард, който обаче ми се иска да попроменя, за да отговаря напълно на вкусовете ми. Докато замислях „какво” и „как” да стане в Guest Booker-a, на дневен ред изскочи въпросът за мач между Sting и Undertaker. Оттам се стигна до второто – жената, иска или не, стана слушател на разсъжденията ми по темата защо няма да видим такъв мач тази година. В тези мои монолози идеята бе доразвита. Третото нещо – преди малко се занимавах с това да си нарежа музиката на Finn Balor, за да е новия ми рингтон, a доста приличният последен RAW върви за фон. Оттам ми стана едно такова (с)маркско и ми се приписа за кеч.

ОК, отметнахме частта, за която на никой не му пука. Време е за основното – моите пет лева по темата „Защо няма да гледаме Sting vs. Taker на WrestleMania 31”. Неща, за които много от вас, мои приятели и познати (с)маркове и (с)маркченца, вече сте мислили и за които може би споделяме едно мнение. Но все пак... Тази година на най-голямото си шоу WWE ни предлагат два мача: Sting vs. Triple H и Undertaker vs. Bray Wyatt, вместо да дадат на цялото (с)маркско войнство тъй бленувания dream match между двамата легендарни кечисти. Защо? Две са основните причини според мен.

1. Sting не трябва да губи първия си мач в WWE.
2. Undertaker не трябва да пада отново на WrestleMania.

Стинг е легенда. Едно от най-големите имена на WCW. Честно, когато бях малко кеч-фенче, Стинг бе основното лице, с което свързвах Втора лига (всички права над този превод са на BTV), макар той да не бе част от прословутата Инвазия. Дебютът му в WWE е огромно събитие. За съжаление, заради ограничената популярност на TNA едва ли много хора са наясно, че той се изявява там от години. WWE също се опитват да пропуснат този факт и да изкарат, че дебюта на Стинг при тях е голямото му завръщане в света на кеча. В този случай просто няма никакъв, ама никакъв шанс той да загуби първия си мач. Сега е моментът младите фенове да се запознаят с това кой е Стинг, а старите да си го припомнят. Това, разбира се, е логично да бъде направено с вражда с някой от WWE, който е от неговия ранг. Опциите в момента не са много – Undertaker, Triple H, John Cena… Реално няма много хора в ростъра, които да са с подходящия легендарен статус. Тейкър и Хънтър са единствените активни кечисти от ерата, в която Стинг е бил на върха за последно, а Сина от години вече е живия гръб на компанията, The Ultimate WWE Guy. Тези тримата са и най-логичният избор за негов пръв противник. Всички други WWE кечисти не биха изглеждали на място срещу опонент с историята и кариерата на Стинг в неговия първи мач в компанията. Мач, който Стинг трябва да спечели, за да не изглежда в очите на младата генерация фенове като завърнал се от гроба „has-been” (биладжия!), който се дъни от самото начало. И тук нещата стават сложни, тъй като от компанията са решили първият му мач да бъде на WreslteMania 31. Нещо излишно, тъй като дебюта му беше преди 3 месеца и някое от PPV-тата от тогава насам щеше да спечели повече от "Дебютния мач на Стинг" в карда си, но няма да споря с маркетинговата мисъл на хора, работещи в компания за милиарди долари.

И така стигаме до втората причина – след миналогодишната си загуба, Тейкър пък не трябва да губи отново на WrestleMania. Поне не и тази година. Втора поредна загуба ще смъкне значимостта както на Streak-a, така и на победата на Леснър. Миналата година видяхме един физически разбит Тейкър, който, напълно реално, беше откаран в болница след мача си. Големият въпрос тогава беше „Ще го видим ли някога отново на ринг?”. От този въпрос се пръкна и историята с Уаят. Заслушвали ли сте се в промотата му? Промотата на един кечист с creepy mystical образ, насочен към друг такъв? Намеците, че той ще сложи край на това, което е останало от Тейкър. Желанието да заеме мястото му в WWE като „новото лице на страха”. Да, знам, до момента враждата не е особено интригуваща, но реално в нея има логика, а и е това, от което Тейкър има нужда: вражда, която да е неговото „завръщане”; която да е доказателство, че кариерата му не е свършила с края на Streak-a. И Брей Уаят наистина не е лош избор за човек, който да свърши тази работа и да загуби от Мъртвеца на Мания. Да, не е мача, който искаме, но е мача, от който Тейкър се нуждае.

И така някой ННН се озова в сблъсък 1-на-1 със Стинг на WM31. Мач, който да даде инерция на WCW легендата и който той със сигурност да спечели, за да е „нахранен” за някоя следваща загуба. Уаят пък ще е жертвеното агне на Тейкър. И този мач исках да видя, но преди година, когато Брей бе във вихъра си и когато една по-различна история можеше да го направи да изглежда като заплаха за съществуващия все още Streak. Сега „враждата” му с Тейкър, състояща се до момента от едностранни промота, има за цел само да "възкреси" Гробаря и да ни покаже, че той все още има 1-2 мача в себе си.

Догодина нещата ще са различни. Стинг вече ще е спечелил първия си мач в WWE, може би ще е грабнал още 1-2 победи през годината. Тейкър, да се надяваме, ще покаже, че не е свършен и ще е победил Уаят на WrestleMania 31. Така сбъдването на dream мача Undertaker vs. Sting на WrestleMania 32 вече ще е не само реална, но и логична опция. За момента обаче образите и на двамата само биха пострадали от вражда помежду им, която, имайки предвид колко често се появяват на екран, ще е съставена от mind games сегменти. Единият месец единия направи нещо, другия месец другия… По-зле дори от сегашното положение, в което противниците им се опитват да изнесат всичко на гърба си. Благодаря, но не, благодаря.

P.S. В RAW Хънтър яко сипа на всички нас, клавиатурните бойци, които си мислят, че разбират нещо от този бизнес, без изобщо да са се докосвали до него през живота си. Прав е, ама е забавно да се пише за кеч.
P.S.2: Честото споменаване на (с)марковете и дори леко заядливото ми отношение са някаква странна проява и на самоирония, скъпи приятелчета.Защото колкото и забавно да е да се пише за кеч (виж първия послепис), когато започнем да се вживяваме твърде много в анализиране на любимото си хоби изглеждаме нелепо. Кечът е забавление. И е хубаво да си просто марк.

"С книги под завивките" - свенлив дебют на двама влюбени и четящи блогъри/влогъри

Като погледна назад, сякаш всичко наистина започна с книги. Темз тъкмо беше поела работата с блогъри в издателството, в което работеше тога...