Какво да гледате: "The Revenant", "Bronson", "Locke"

Почивните дни покрай коледно-новогодишните празници са времето, в което въпросът "Какво да гледам" отново е на дневен ред. Бирко пак идва на помощ с кратки мнения за някои от нещата, които минаха през очите ми в последно време. Това, което четете, се получи едно "Том Харди" издание, но какво да се прави. Англичанинът, който ще уважаваме до гроб заради неговия силно силен Бейн от "The Dark Knight Rises", е респектиращо талантлив актьор, който намира своето място както в блокбъстъри като последния "Батман" или "Mad Max: Fury Road", така и в едни по-дълбоки и комплексни ленти, като тези долу; ленти, които масовата публика не "консумира" така лесно.

Е, аз вярвам, че голяма част от вас са склонни да оценят добре разказаните истории, завладяващата актьорска игра и визуалната красота на филмите, така че ще рискувам да ви предложа нещо по-не-масово. Започваме с филм, нарочен за печелене на награди още преди да се появи за кината...

THE REVENANT (2015)



Леонардо ДиКаприо крайно умело избира филмите, в които да се снима. Продължавам да недоумявам как човекът, поел толкова подигравки заради лигавата си роля в още по-лигавия "Титаник", се превърна в един от най-добрите актьори в света. Майната им на Оскарите, майната им на Златните глобуси и каквито награди се сетите. ДиКаприо потъва в образите си толкова убедително, че докато гледах "The Revenant" се чудих как е възможно това да е същият актьор, играл във "Вълкът от Уол Стрийт". Но ей го на, с поредната много силна роля в поредният много силен филм. Пък дали ще пипне Оскар е вече друг въпрос...

"Тhe Revenant" разказва за онази някогашна Северна Америка, която рядко влиза в полезрението на масите, защото може би вече не е удобно да се говори за нея. Сурова земя, в която смъртта е нещо нормално. Земя на враждуващи индиански племена и търсещи печалба и препитание (дори по най-долния възможен начин) "нови американци". Земя, в която не зализаните назад коси са на мода, а скалпирането. Глас (ДиКаприо) е водач, познаващ изключително добре тази опасна земя на покрити със сняг планини и дебнещи в гората опасности. Неговата работа е да намери безопасен път, по който един отряд да се прибере, без да стане жертва на местните. Нещата обаче бързо се объркват и самият Глас трябва да търси начин да оцелее...

Този филм кара Беър Грилс да изглежда като изгубил се в градската градина бойскаут. Една брутално реалистична лента за оцеляването, за човешката воля, за първичното и животинското в нас, което често се опитваме да пренебрегнем, забравяйки, че то ни е съхранило като вид.

Някой може да попита "къде, аджеба, е Том Харди в цялата работа?". Спокойно, Харди е във филма и лично аз останах по-впечатлен от неговата игра, отколкото от тази на Лео. Въпрос на преценка е, предполагам, но лудомаксия англичанин отново се е "гмурнал" в ролята си (както в двата филма, за които ще прочетете по-надолу). Южняшкият акцент, макар и може би леко пресилен на моменти, заедно с пропадналия вид на мърляв бивш алкохолик правят неговия Фицджералд адски интересен образ и едно от няколкото основни достойнства на лентата.

Другите достойнства? ДиКаприо, разбира се; прекрасните, дълги one shot-ове, за които дори не искам да си представям колко време са отнели да бъдат заснети; дяволски реалистичната атмосфера; великолепните пейзажи, които до момента са най-зимното нещо, което съм виждал този декември (къде си, сняг?). В сърцето ми бърка само една ужасна монтажна грешка, която може и да бъде отстранена занапред, но пропускът й ми направи лошо впечатление. Това обаче идва от професионалните изкривявания, които развивам и вие може дори да не я забележите, когато гледате филма.

А определено си струва да гледате "The Revenant". Той, както казах, е подходящ за най-голям кръг от хора. Следващите два филма са малко по-различни... 


BRONSON (2008) 



Много рискова лента. Ако се определяте за част от масовата публика, която обича експлозии, стреляне, малко женска плът и тук-там някоя псувня за цвят, има много голям шанс изобщо да не го харесате. Предполагам, че може да не се хареса и на тези с твърде изтънчен вкус ("ако не е снимано в Париж от "гениален" френски режисьор/доскорошен пияница и не разказва за междурасова проституция и недостижимата, истински дълбока любов няма да го гледам"). "Бронсън" повече клони към вкусовете на вторите. Базиран е на истинска история, колкото и нереално да изглежда в моменти.

Том Харди изиграва брилянтно ролята на Чарлз Бронсън - най-известния английски затворник, чийто живот е едно безкрайно прехвърляне от зандан в зандан, придружено със сбивания с охранители и постепенно изперкване по пътя към някаква зародила се в главата му нужда за слава.

Филмът е от онези нещица, които могат да бъдат определени като душевна чекия. Движи се като една симфония, с редуване на бързи и бавни моменти. Насилие и много лек хумор се редуват с толкова арт-кадри, че сърцето ти се свива от кеф, ако някога си хващал камера/апарат.

Дълго отлагах гледането на "Бронсън", а сега, след като вече го видях, го определям за един от най-задоволителните филми, които съм гледал някога, въпреки някои откровени странности (а понякога и крайности) и в сценария, и в заснемането, и в изпълненията на актьорите. Препоръчвам го на всички, на които им се гледа нещо по-различно, но ще си избърша ръцете с класическото "имайте едно на ум", за да не ме псувате после.

LOCKE (2013)


И за финал пак Том Харди, но в доста по-нормална и човешка роля. Затворен е в автомобил за час и половина. Джитка си по разни английски магистрали и си говори с разни хора по телефона, все за някакви важни неща от живота.

Да, не се бъзикам - в целия филм гледаме как Харди кара кола и лафи по телефона. Преди да си кажете "Бирето се е побъркал и почнал да гледа само малоумия", държа да отбележа, че това е най-човешкия филм, който съм гледал в последно време. Героят на Харди е строителен инженер, на който всичко му се е струпало в една нощ - проблеми в работата, проблеми със семейството, проблеми в личния му живот. Всичко това е разказано чрез разговорите, които той води - с жена му, със синовете му, с шефа му и с некомпетентния колега, с лекари, дори с мъртвия си баща.

Това не е моноспектакъл, защото, дори само чрез гласове, участието на другите актьори е от съществена важност за разкриване на историята. Харди обаче е лицето на филма - той е човек като всеки един от нас, с проблеми, каквито могат да се стоварят и на нашите глави. И "Locke" представя най-лошата нощ в живота му - нощта, в която всичко се изплъзва от пръстите му и той започва да губи контрол над неща, градени с години.

Отново силен филм, в който също няма да откриете стреляне, експлозии и женска плът (ако ви се гледа такова, пускайте "Transformers", примерно). Това е човешка история, разказана по един оригинален и свеж начин. И значително по-малко арт от горния филм, което я прави по-лесно смилаема за всички.

---

Това са коледните, макар и никак не-празнични предложения за гледане. В последно време отметнах и други неща в малкото си свободно време, но те не се връзваха с идеята на този текст - нито имат Том Харди в тях (lol), нито пък ги препоръчвам така горещо като тези. Може пък да получите и един "Какво да НЕ гледате" пост около Нова година.

А сега Весела Коледа и приятно гледане! И помнете, че Исус иска да си изпразните портфейла по празниците, иначе може да не възкръсне на Великден. jk, jk... 

Препоръчани песни - Част 93: Стилово-лъкатушещото издание

"Я сам, мала, пит-бул! Териеееер!"

"Питбул териер", от саундтрака на култовата за някои (не и Бирко, който едва си я спомня) лента на Костурица "Черна котка, бял котарак", е едно от парчетата с най-идиотски припев, стигали до голям екран. Популярността й обаче е неоспорима. Сега, ако ти конкретно, блогочетецо/блогочетке, не я знаеш, вината не е моя. Това е просто сериозна дупка в общата ти култура, която можеш да запълниш за едва няколко секунди.

Та тази гениална творба, създадена от Брегович и изпълнена от някакъв сръбски Криско, живее втори живот в едно парче на южноафриканските изроди (в добрия и не толкова добър смисъл) Die Antwoord. Те не са за всеки - нито като звучене, нито като клипове. Да речем, че понякога са по южноафриканскому гадни, но все пак си имам едни такива моменти, в които ми действат развеселяващо. Предлагам и на вас да се повеселите с "Pitbull Terrier", после продължаваме с другите (иска ми се да кажа по-нормални, ама не мога...) песни:

DIE ANTWOORD - PITBULL TERRIER


Брандън Флауърс, китният вокалист на The Killers с още по-китното фамилно име, изглежда си има соло-проект. За този соло-проект, подобно на много други соло-проекти, изглежда знаят малко хора. Или аз поне не знаех, преди дългогодишната бивша изгора ("Пеееет години, дядо Пешо! Пеееет години!") да ме светне за съществуването на една негова доста приятна песен. Песен, която няма да споделя с вас.

Вместо това ви давам друго негово парче, в което се говори за най-старата лъжа в любовта. "Мога да се променя" е приятна песничка с целенасочено ретро-ритъм, който е зает отнякъде си, но това няма абсо-лют-но ни-как-во зна-че-ние. Весела е. Толкова.

BRANDON FLOWERS - I CAN CHANGE


Лъкатуша в стиловете като влак от София за Пловдив по новите "ултра-бързи" жп линии. Не пътувате с влак? Разбирам ви, но пък е страхотно място за четене. Което ме подсеща да ви напомня да погледнете сборника на Лъвкрафт и "Дракула" на Стокър, за да едно по-различно коледно настроение. След този най-нагъл опит за пробутване на книжни ревюта от блога, лъкатушенето в стиловете продължава с една бруталия, която е перфектна за тренировки/предкатастрофално шофиране/завладяване на света. Грабете тази звукова мощ с пълни шепи:

ZARDONIC AND THE VOICIANS - BRING BACK THE GLORY


Шашавият влак на това 93-то поредно музикално пътешествие в блога вози в последния си вагон нещо ултра-артистично. Muse са нечовешки талантливи същества, с чието творчество започнах да се сближавам едва през последните година-две. Сигурно защото остарявам и ми се слушат и по-сложни и дълбоки неща от 'Bizkit (които обаче винаги ще си обичам, дам). Когато комбинирате една от най-силните песни на Muse с класическо звучене и един намекващ за лудост клип, се получава едно аудиoвизуално удоволствие, създадено от пичовете от 2 CELLOS (които наскоро бяха в Пловдив, май, и чак ме е яд, че съм пропуснал). Дами и господа, ето ви малко "Истерия":

2 CELLOS - HYSTERIA


Да, свирят на виолончелo. Как да не се кефиш на хора, които с класически инструмент, съвременни мелодии и малко артистичност успяват в живота? Е, малко отнемат от сексуалната енергия на оригиналната песен, но ще го преживеем. Благодарности на Лили, защото от нея видях за съществуването на този любопитен кавър. Ето, че има полза от нови познанства, хахаха. 2 CELLOS заслужават да чуете и други техни неща (препоръчвам и лудия live на "Smells Like Teen Spirit"), така че давайте смело.

С това завършва 93-тото, може би последно издание за тази година издание на "Препоръчани песни". Слушайте музика, и то разнообразна, танцувайте и пейте. Дори да ви гледат лошо.

Книги: "Отвъд стената на съня" на Х.Ф.Лъвкрафт


О, какви ужаси ни заобикалят... Светът около нас постоянно гори - нечовешки зверства се извършват във всеки един момент някъде на планетата. Въпреки че живеем в ера на глобални комуникации, много от най-страшните и отвратителни проявления на човешката природа остават скрити за повечето от нас. Донякъде и защото медиите са взели решението да не ни затормозяват с подобни крайности.

Но ужасите не са само "там", някъде далеч из света. Те могат да са зад стените на старата, но обитавана къща на улицата, по която минаваме всеки ден на път за работа. Могат да са в съседния на нашия апартамент. Могат и да са в главите на хората, с които се разминаваме, а ние дори да не подозираме.

H.P.Lovecraft обаче отдавна е отворил вратите към кошмарните пространства на съзнанието си за всички, имащи желание да се разходят из тях. Невероятно обширната фантазия на този истински майстор на писания хорър може да те стисне за гърлото и да те поведе на едни наистина мрачни пътешествия. Стига да се съгласиш на пътуването, разбира се. След като преди година и половина за първи път се докоснах до неговото творчество, с удоволствие поех по самотните пътеки на зловещата му фантазия и в последния появил се у нас сборник с разкази на автора - "Отвъд стената на съня".

Разказите тук са така подбрани, че са далеч от най-масово познатата тематика в творчеството на Лъвкрафт - митовете за Ктхулху и всичко по някакъв начин, свързано с него. В "Отвъд стената на съня" са подбрани по-различни, по-разнообразни като тематика и съдържание истории на ужаса, всяка от които изпъстрена с обичайните за автора детайли, правещи я по-реална, а оттам и по-плашеща.

В разказите, намерили място в този сборник, Лъвкрафт се заиграва с темите за съня, живота след смъртта и страхът от отвъдното, първичното зло, израждането на хора в нещо друго, вещерството, инцеста, канибализма, зоофилията... Не гледайте отвратено, скъпи блогочетци. За да бъде едно нещо ужасно, то трябва да излиза далеч извън рамките на общоприетото, нали така? Лъвкрафт успява да направи това, като поставя всяка своя сбъркана идея в достатъчно реалистична обстановка, че за секунда да си кажем "ами ако беше истина...".

По-впечатляващо, лично за мен, обаче бе колко богата може да бъде фантазията на автор, творил преди почти столетие, що се отнася до неща като паралелни светове, например. Без съмнение някои от най-добрите попадения в сборника са именно разказите, които намекват за съществуването на свят извън триизмерните ограничения на нашия; свят на ужаси, които човешкото съзнание не може дори да си представи. Свят невидим за очите ни, но осезаем за нас чрез тръпките, лазещи по гръбнака ни.

Впечатли ме и как в един от разказите Лъвкрафт развива своя версия за това как ще загине човечеството. Да, той си позволява да посегне и към по-чистата фантастика, разказвайки как видът човешки е пред своя край заради... wait for it... глобално затопляне. Разбираемо, при Лъвкрафт то е следствие от приближаването на Земята към Слънцето, а не от процеси, причинени от човешкото безхаберие към собствената му планета. Но все пак основата е същата - жегата и сушата унищожават вида ни. В няколко страници Лъвкрафт предава отчаянието, носено от една такава загиваща Земя, и обръща внимание на безсмислието и незначителността на хилядолетия човешко развитие, водещи само и единствено към неизбежен край. Който за Вселената не означава нищо - просто още един вид, изчезнал от лицето на една планета... Толкоз.

Тази година прочетох и "Кървави книги, том 4" на Клайв Баркър (за която можете да прочетете повече тук)... Ами не е същото като да четеш Лъвкфарт. Баркър дори да предлага интересна идея, по-скоро "погалва" по повърхността й. Лъвкрафт, подобно на много други автори, творили преди десетилетия, развива бавно и спокойно своите истории, понякога дори с повече от необходимата доза детайли. Вдъхва живот на персонажите си, когато това е важно за разказа. Неговият ужас е по-истински донякъде и защото авторът показва по-широки познания във важни за отделните разкази области (например съня, географията, историята), макар и на база това, което се е знаело в научните среди по негово време (ето защо ще прочетете за една Венера, нямаща нищо общо с реалността).

Истинският хорър не може да бъде открит на екрана на киносалона, телевизора или монитора. Не, истинският хорър е този, който може да бъде открит на страниците на една наистина добре написана книга. Защото е лесно да уплашиш някого с изкачащо от тъмното чудовище и пищящи актриси. По-трудното е да събудиш истинска тревога в човек, четящ история, сътворена от фантазията ти; да му докараш кошмари, за които на другия ден да си мисли "Хей, поне знам защо сънувах това...".

Лъвкрафт е (бил) такъв автор. И е хубаво, че можем да се докоснем до произведенията му. Препоръчвам с две ръце, два рога и една опашка.

Издателство: ИБИС
Корици: меки
Брой страници: 332 

Трейлърът на "Батман срещу Супермен" - как се разказва (почти) цял филм в 3 минути

Имам намерение да сипвам. Но не с комикс-нърдския черпак, от който най-често се лее само аргументът "Това не е като в комикса!", а с онзи, върху който е залепен надпис "обикновен зрител". Зрител, който предпочита филмите, които гледа, да имат някакъв останал елемент на изненада в тях. Но преди по-скоро скромното ми възмущение да потече по екраните ви, изгледайте (може би за пореден път) новия трейлър на "Batman v. Superman: Dawn of Justice", за да сме на една вълна:


Двамата най-популярни супергерои на DC; размяна на удари; размяна на лоши погледи; хахав злодей, чиято перука ти "вади" очите; голямо чудовище; красива героиня; експлозии; епична музика, с която дори е съобразен монтажът (kudos!).

Всички съставки, за да сме доволни от трейлъра на поредния блокбъстър, базиран на комикс. И колкото и доволен да останах дори аз от видяното, едно нещо не ми дава мира - колко много неща разкриха Warner Bros. в тези три минути. Целта на трейлърите е да рекламират даден филм, не да ни го разказват почти целия, но за съжаление в последните години ставаме свидетели на някои сериозни отклонения от правилото. Новият трейлър на "Батман срещу Супермен", за мое съжаление, е едно от тях.

Още в първия трейлър разбрахме защо Батман има нещо против Супермен - Брус Уейн е станал пряк свидетел на разрушенията, които Мъжът от стомана и Зод нанесоха на Метрополис в края на "Man of Steel". Той съзнава каква опасност представлява силата на криптонците и не може да повярва, че "пришелецът" ще остане добър, а няма да почне да изпепелява хора с лазерния си поглед.

Новият трейлър обаче държи да ни разкрие и защо, аджеба, Супермен има нещо против съществуването на Батман. Изглежда, че според Кларк Кент всички в Готъм живеят в страх от маниака, обличащ се в странен костюм и мислещ, че е над закона. Wait... Супермен не прави ли същото?

Както и да е. Нажеженият от напрежение (за радост алфамейлско, а не сексуално) момент на размяна на погледи между двамата герои е охладен и освежен от появата на клечавия, смахнат милиардер Лекс Лутър. Толкова много кастинг решения ме разочароваха през последните години, че не помня как реагирах на новината, че Джеси Айзенбърг ("The Social Network") ще играе най-великия противник на Супермен. Спомням си обаче, че исках (както милиони други здравомислещи хора) ролята да отиде в ръцете на Браян Кранстън ("Breaking Bad"). 

Представете си колко по-епичен щеше да е този кадър, ако между Кевил и Афлек стоеше един стилно облечен Хайзенбърг. Ех...

Как да е, това не се случи и вместо зрял и застрашителен Лутър, сега имаме смахнат, нърдоподобен млад богаташ. Което може би не е чак толкова зле.

Не, сериозно. Всяка кратка поява на Лутър в трейлъра привлича внимание. От запознанството му с човека, с когото ще се мразят до края на дните, през пускането на шеги, закачки и реплики, които ние, фенбойчетата, да повтаряме наляво-надясно, до превъплащението му в един своеобразен д-р Франкенщайн. Безсмислено е да се мрънка за промяна в даден персонаж ("Ама той не е като в комикситееее!"), научих това по болезнения начин, така че ще изчакам самия филм, за да дам оценката си за новия и модерен Лекс Зукърлътър.

Най-големият ми проблем с новия трейлър на "BvS" е свързан с най-големия персонаж във филма - Doomsday. Това, уважаеми читатели, е онова мускулесто чудовище, силно наподобяващо сив Хълк. От няколко месеца се носи слухът, че Doomsday ще се появи в новия филм, като няма да е със същия произход като в комиксите (разбира се), ами ще е "създаден" от Лекс Лутър чрез тялото на генерал Зод (което самият актьор, изиграл Зод, по възможно най-идиотския начин намекна в едно интервю).

Не е сив Хълк, макар да прилича. Не е Abomination, макар да прилича. Не е и пещерен трол от "Властелинът...", макар да прилича.

За разлика от маниаци на тема "тайни" като Джордж Лукас и J.J. Abrams, на режисьора на "Батман срещу Супермен" Зак Снайдър изглежда не му дреме много за това дали изненадите в неговия филм ще останат такива. Вместо това ни ги показва половин година преди премиерата! И хоп - поява на Doomsday, последвана от появата на Wonder Woman (Гал Гадот), която спасява Батман от унищожение. Вече знаем коя е "заплахата, която ще накара героите да се обединят" (това е част от официалното описание на филма), знаем и как те ще се срещнат с Жената-чудо. Абе горе-долу знаем края на филма.

Защо тогава ми е да го гледам? Как да се ангажирам час и половина с конфликта между двама персонажи, като знам точната причина те да изчистят различията си в края на този час и половина и да застанат рамо до рамо?

И някой там горе, в офисите на Warner Bros. каза: "Знам, че филмът се казва "Батман срещу Супермен", ама вкарайте в трейлъра и някаква реклама на "Justice League"."

Ясно е, че ще гледам "Batman v. Superman", както ще направят много, много други хора. Ясно е, че сблъсъкът между двамата може би най-популярни супергерои изглежда впечатляващо дори в трейлъра и вероятно ще е още по-епичен на голям екран, като знам манията на Зак Снайдър към красивите кадри. Но в свят, където спойлерите ни дебнат отвсякъде, опитвайки се да развалят удоволствието ни от всеки нов филм, ми се искаше такъв голям проект да остане обвит в малко повече тайнственост. Все пак идеята на трейлърите е да са пълни с по-грабващи кадри и леки намеци за най-интересното, за да те накарат да отидеш до киносалона. Твърде много рекламни клипове обаче взеха да разкриват важни детайли от историята, които "убиват" филма за зрителя (пресен пример е "Терминатор: ГенИзис").

Би трябвало месец преди премиерата да видим още един трейлър на "Батман срещу Супермен". Стискам палци той да не ни разкаже абсолютно целия филм, за да остане в мен поне малко истинско желание да отида да видя новата поява на любимия си супергерой на голям екран. Макар и изигран от Бен Афлек.

P.S.1: Писна ми от масовата разруха във филмите по комикси - сриването на цели сгради, градове, просто ей така, за вече вижданото милион пъти "зрелище". Това е проблем и на самите комикси, между другото. Ще ми се малко повече психология и по-малко епичност - малко "умен хаос". Веднага давам за пример напрежението в "The Dark Knight" - истинското чувство за паника и напрежение, особено в сцената с ферибота - малко хора са застрашени, но са показани с лицата им, със страха им, терзанията им. Изглежда обаче, че и в "BvS", подобно на повечето филми на Marvel, ще има невиждани експлозии, ще загиват хиляди, но без това да носи някакъв емоционален заряд.

P.S. само за "запознати": Doomsday можеше да изглежда много по-зле, концепцията за "създаването" му също можеше да бъде много по-изчанчена. Проблемът ми по-скоро е с това, че претупват много неща. Във филм за сблъсъка между Супермен и Батман вкарват първия конфликт на Мъжа от стомана с Лекс Лутър, както и сблъсъка му с Doomsday. Две важни истории, които спокойно можеха да бъдат разказани в две отделни продължения на "Man of Steel".

Бързи прогнози за WWE TLC 2017

Кърт Енгъл се завръща на ринга на WWE за първия си мач в компанията от 11 години насам. AJ Styles заменя болния Брей Уаят и ще се изправи ср...