2016-а разтърси WWE, а Smackdown изгря отново


Отминаващата година започна трудно за WWE. Първите месеци традиционно бяха фокусирани върху градежа на WrestleMania, a голяма част от основните лица бяха аут с контузии - Сина, Ортън, Ролинс, Уаят, Браян официално се пенсионира. Зорът, изглежда, подейства освежаващо на умовете с химикалки в ръцете и право на взимане на решения, защото получихме една изненадващо готина 'Mania (32, но кой ги брои вече...). Шейн и Тейкър надминаха очакванията, жените показаха, че "свежата кръв" в дивизията е способна на чудеса, поглезиха ни с мач със стълби, а главният мач... well... Рейнс vs. Triple H беше напълно очаквано разочарование, но карай. Толкова насилствено се опитаха да ни вкарат Рейнс (в очите), че чак ни болеше. Лошото е, че лека-полека пак започват да вървят натам (но ние няма да се дадем, right? Riiiight?).

Но си говорим за 2016-а, а не за това, което 2017-а ще донесе. WWE наистина закърпиха положението през първите месеци, а след това направиха една смела стъпка, решавайки отново да разделят шоутата си. Едно решение, което в началото ми се струваше излишно, но вече добива някаква логика (стига да се задържи) с оглед на гигантския ростър. Разделянето на шоутата до момента доведе до повече добри неща, едно от които е, че аз гледах изненадващо голям брой часове кеч през годината. Което с ограниченото ми свободно време е крайно необичайно, но, хей, интересно ми е. Особено случващото се в Smackdown. 

Идваме си на думата - прословутата "конкуренция" между две шоута на WWE. Такава реално не съществува, налице са само предпочитанията на феновете към съдържанието на едното или другото шоу. Вероятно обаче повечето гледат и двете. В този ред на мисли не разбирам неаргументирания хейт ту срещу едното, ту срещу другото шоу. "Враждата" между тях е по-нереална и от самите истории, които pro wrestling-ът ни предлага. 

Наистина важното при Brand Split-a е, че повече хора получават възможност да блеснат. Това пролича особено ярко в Smackdown. В края на годината хора като Ziggler и The Miz са отново дяволски интересни след като направиха враждата на годината, лично за мен (нито един слаб мач, разчупена история и силни сегменти). Rhyno и Heath Slater доскоро бяха супер over, което щеше да звучи абсурдно преди 6 месеца. The Usos са доволно освежени, The Wyatt Family и Orton също с общата си история. Нови лица от NXT като American Alpha и Baron Corbin получават шансове за изява и се справят доста добре с тях. На върха, разбира се, стои AJ Styles. Стайлс направи невероятна първа година в WWE и надмина много от фантазиите в дневниците на разни фенове, опитвали се да го впишат в особената среда на най-голямата компания в света. За 11 месеца той премина през успешен heel turn, история със Сина, която го изстреля на върха, продължаващо (и интересно) царуване с WWE титлата и качествен мач след качествен мач. AJ Styles никога не ми е бил особен фаворит, но ако някой заслужава да бъде сочен за "кечист на годината", това е човекът.

Вражда на годината. Мач след мач излъскаха до блясък ИК титлата.

Smackdown като цяло бе по-доброто шоу за мен през последната половин година, защото отговаряше на моите изисквания за това как всъщност трябва да изглежда една pro-wrestling програма. Стегнато и подредено е - не е 3 часа, които да се чудят с какво да пълнят, а всяка минута е от значение и се опитва да развие история и най-често успява. Залага на повече backstage промота, което помага за образите на кечистите. Титлите имат престиж. Турнирът за новите отборни колани и спечалването им от Слейтър/Райно даде солиден старт на дивизията, а след слабо затишие нещата се раздвижиха ударно в края на годината. Женската титла също стои по-солидно след смяната на шампионката (която първоначално мислех за излишна, но изглежда е била добра идея). Интерконтиненталната титла не е била толкова престижна (ех, тази дума...) от години, като на моменти ми изглеждаше по-значима и от световната. Миз и Зиглър сътвориха чудеса за нея във враждата си, а Миз продължава да се възползва от тази инерция и във враждата си с Амброуз. За WWE титлата и царуването на Стайлс вече споменах.

От другата страна RAW сякаш трябваше да стане по-суровото шоу, по-грубото и "някогашно" за сметка на "модерния" Smackdown. Контузията на Finn Balor обаче прецака много солидно нещата там, доведе до първоначален хаос във враждите, от който шоуто сякаш още не може да се оттърси. Оуенс като Universal Champion не е разочарование, напротив, но той стои твърде много в сянката на Джерико, който блесна с нови, божествени сили през тази година и бе най-забавното и интересно нещо за гледане в RAW. С кеф ще гледам тяхна вражда за титлата, защото нещата там се трупат много добре, но се опасявам, че WWE ще осерат и това и мачът им няма да е за злато. При жените интрига има, но няма разнообразие. При отборите такова също липсва - The New Day го довлачиха до рекорд, но какво от това? Ролинс и HHH също влачат враждата си с месеци, та вече да не ни пука за нея, а WWE междувременно отново започнаха да бутат Рейнс нагоре. Не, мерси. През това време Русев прави интересни дори midcard враждите, в които го вкарват. Как ми се иска да иде в Smackdown и да направи чудеса в името на Клета Майка България... 

Един от тези двамата "крадеше" всеки сегмент, в който участваше, и е сред най-интересните неща в WWE. Другият е (световен) шампион.

Потенциал има и то много. Просто сякаш нещо липсва. Може би имам проблем и с тези пусти 3 часа и в тях всичко ми изглежда размито и недостатъчно солидно, не знам. Но едва 3-4 пъти максимум RAW ми е харесал повече от Smackdown, където всичко всяка седмица е на едно стабилно ниво. Надявам се 2017-а да е по-добра за RAW и шоуто да се промени към по-добро, особено със задаваща се WrestleMania. Smackdown е пример, че е възможно.

За финал искам да отбележа, че някои от най-интересните неща изобщо не са в главните шоута. NXT продължава да "отглежда" звезди, а някои от най-добрите (да не кажа баш най-добрите) мачове, които съм гледал през годината, са именно от NXT Takeover-ите. Хвърляйте им око, защото там са истинските мачове бижута. Дори не е нужно да следиш историите - видео пакетите преди мачовете ти ги разказват. Cruiserweight дивизията се оказа по-скоро разочарование, но може би 205 Live ще позакърпи нещата. А може би не и коланът отново ще стане трофей за пълнене на минути в RAW.

Като цяло обаче мисля, че изпращаме една добра година за продукта на WWE. И можем само да си пожелаем следващата да е дори по-добра. Колкото и да е странно, аз съм оптимист.

Комикси: "Star Wars: Darth Vader"


Непорочно заченат. Израснал в едно сурово общество насред пустинята. Смятан за Избрания. Покосен от ръката на свой близък приятел. Възкръснал малко по-късно. Почитан от милиони...

Дарт Вейдър, дами и господа! Вероятно най-великият филмов злодей, носталгията по който ни кара да вием от кеф на излизане от кинасалоните, след като сме гледали "Rogue One: История от Междузвездни войни" (ревюто четете тук). Покрай този филм Star Wars треската ме разтресе толкова сериозно, че се озовах на легло... с тежката задача да завърша четенето на целия "Star Wars: Darth Vader" комикс, който Marvel издадоха.

Става дума за 25 броя (+ един годишен), действието в които се развива след случилото се край Явин 4 и унищожаването на първата Звезда на смъртта. Бунтовниците са взели голямата си победа и позициите на Вейдър в Империята са разклатени. Това обаче не е единственият му проблем. Императора предвидливо прикачва към него свой инспектор, който е там колкото да дава съвети, толкова и да следи всеки ход на ситския лорд. И има защо да се съмнява - Вейдър в никакъв случай не е послушно кученце. Това проличава и от собствените му планове - той наема Боба Фет да разбере повече за пилота, успял да изпрати фаталния изстрел към гигантската бойна станция. В тайните му начинания започват да му помагат и младата Доктор Афра и два изключително опасни дроида. Оказва се също и, че Императора години наред е подготвял свои "резервни варианти", в случай, че Вейдър се окаже "недостоен". И тези "резервни варианти" искат по един или друг начин да заемат мястото на най-страшния човек/машина/ситски лорд/нърдски бог в Галактиката.

Трудно се пише каквото и да е с главен герой злодей, но Kieron Gillen се е опрял на най-популярните черти на Вейдър, изградени в малкото минути, които той има в сагата, за да изгради един на места симпатичен, на места стряскащо безскрупулен образ. За Вейдър най-важни са собствените му планове и е готов да ликвидира всеки, който по някакъв начин ги застрашава. А такива фигури има и от двете страни - както от "добрите", така и от "лошите", защото сред силите на Империята има мнозина, които биха искали Вейдър да се провали. Същевременно в комикса проследяваме и развитието, което той претърпява между "Епизод 4: Нова надежда" и "Епизод 5: Империята отвръща на удара", особено след като разбира самоличността на пилота, унищожил Звездата на смъртта.

Естествено, Вейдър се нуждае и от поддържащи персонажи, за да не бъде преекспониран в собствения си комикс. Gillen го е подкрепил първо с Doctor Aphra, която е част от модата на Disney за силни и независими женски персонажи (Marvel, също като LucasFilm, са собственост именно на Disney). По-интересни обаче са злите версии на C-3PO и R2-D2 - дроидите Triple Zero и Beetee. Първият е протоколен дроид, в който обаче е имплантирана матрица от времето на Старата Република. Матрица на дроид, не харесващ особено много живите организми и с плашещи садистични наклонности. Beetee пък е прототип на astromech дроид, наблъскан с ракети, бластери и всичко друго, което може да предизвика смърт и унищожение. Доста по-забавна двойка са от добре познатите им игрални събратя.

Предизвикателствата пред Вейдър през тези 25 броя също не са малко. Интриги около Императора, сред имперската флота, войни на непокорни планети, опити за саботаж, предателства от съюзници, конкуренцията на по-млади и силни "модели", сблъсък и със самия "Създател". Всички те са елемент от една цяла история, раздробена много добре в отделните броеве, с преплитащи се нишки по пътя към кулминацията.

Към интересната история прибавете и детайлния и дълбок art, който вече изцяло оформя "Star Wars: Darth Vader" като доста значимо четиво за всеки фен. Чак ме е яд, че свърши и се надявам скоро да дадат на Gillen да опише какво се случва с Вейдър в годината между събитията от "Империята..." и "Завръщането...".

Книги: "Стоманеното сърце", "Зарево" и "Злочестие" на Брандън Сандърсън


Свръхпродуктивният Брандън Сандърсън стоял в кабинета си веднъж, вторачен в 70-те листа с различни идеи за магически системи. Взирал се в тях и си мислел: "Искам разнообразие... Нещо ново, нещо за разпускане". В един момент лампичката над главата му светнала и той скочил на крака: "Ще напиша книга за супергерои!". Издателите му, доволни от популярността на автора и продажбите на фентъзи творчеството му, се материализирали в кабинета сякаш от нищото. Застанали от двете му страни и започнали с пламък в очите да шепнат в ушите му: "Да, да, да! Напиши нещо за супергерои! Те са популярни в момента, ще се продават, да, да, да. А и филмите за тях са популярни.". Сандърсън се сепнал. "Ама разбира се! На мен в последно време ми се пишеше и филм!". И ето как, скъпи блогочетци, се родила трилогията за Възмездителите/Епичните.

Е, вероятно не е станало точно така. Това е моята, читателоблогърска представа за събитията, довели до създаването на "Стоманеното сърце", "Зарево" и "Злочестие". Три книги, в които Сандърсън бяга от фентъзито, и ни праща в едно недалечно бъдеще на нашия собствен свят. Там един ден в небето изгряла нова "звезда". Кръстили я Злочестие и не случайно - веднага след появата й обикновени хора от всякакъв пол, раса и възраст, започнали да се сдобиват с най-разнообразни суперсили. Един получил непробиваема кожа, друг можел да лети, трети смалявал себе си и предмети, четвърти можел да се клонира. Схващате идея. Така на бял свят се появили Епичните. Те обаче не постъпили по комиксово благородно - никой от тях не се втурнал да спасява девици в беда или да бори тероризма. Точно обратното - те започнали да убиват и рушат, водени от тежък егоцентризъм, мания за величие и усещане за превъзходство. Точно както повечето хора биха направили.

Колкото и да ни се иска да вярваме, че не е така, хората са лоши. Дейвид Чарлстън, малко американско (разбира се) момче, отказва да повярва в това до деня, в който един от тези Епични не го оставя сирак (класически комиксово). Дейвид отраства в свят, вече разпокъсан от властта на Епичните. Докато един ден не му се отдава възможност да види, че не всички са склонили глава пред хората със суперсили. Има и такива, които макар и без да са способни на чудеса, с ум, хитрост и двете си ръце се борят с новите деспоти. Един ден Дейвид среща Възмездителите и животът му се променя...

Пуснете си някой epic music микс в YouTube, за да усетите героичната атмосфера. Такава ще ви залива на няколко пъти в тази трилогия на Сандърсън. Реших да пиша за нея едва след като приключих с четенето и на последната книга - "Злочестие", защото реално стилът на романите е един и същ, качествата и недостатъците им също. Сандърсън е имал идея, разработил я е в една голяма история, която впоследствие е разделил на три части. Основната разлика в тях е мястото, на което се развива действието. "Стоманеното сърце" е ситуирана в Нюкаго - някогашният Чикаго, сега изцяло покрит от стомана чрез силите на Епичния, властващ там и дал име на книгата (и стимул на главния герой Дейвид). "Зарево" ни прехвърля в почти потъналия под вода Ню Йорк, а "Злочестие" ни качва на Илдития - някогашният Атланта, сега превърнал се в движещ се град от сол. Хубавото е, че средата не е само фон и се отразява на историята, като пейзажът и неговите характеристики дават възможност на Сандърсън да вкара нови идеи и оръжия в арсенала на персонажите си (като устройство за летене над вода в "Зарево").

Почти цялата трилогия обаче проследява приключенията на Възмездителите и тяхната борба с различни Епични, чиято природа е най-голямата загадка. Как са получили силите си? Защо са зли? Какви са слабостите им? Ей такива въпроси тормозят Дейвид, от чиято гледна точка Сандърсън разказва историята. Дейвид, дами и господа, е от онези дразнещи персонажи, които са склонни да вършат огромни тъпотии напук на логиката, здравия разсъдък и съветите на всички останали. Често тези му ходове сработват, правейки го "герой", но още по-често се провалят с гръм и трясък, напомняйки ни, че смелостта и глупостта вървят ръка за ръка. А освен това лично на мен ми попречиха да харесам главния герой, който с повечето си действия ме караше да пребелвам очи драматично. Глупак.

Дейвид е и сред малкото добре разработени персонажи. Освен него едва двама от Възмездителите получават повече внимание (заради ролята си в историята). За другите Сандърсън се сеща едва в третата книга, като пак не си дава много зор в изграждането на образите им, че даже забравя да отговори на някои въпроси. Но за това си има логично обяснение:

Както и да гледаш тези три книги - "Стоманеното сърце", "Зарево" и "Злочестие" - все ти изглежда, че Сандърсън е искал да напише филм за супергерои и точно това е направил. Оставил е литературното по-настрана (вероятно за големия си проект "Летописи на светлината на бурята") и е писал по-кротко, по-повърхностно. Без да позволява на текста да рови твърде надълбоко, като е компенсирал липсата на дълбочина с много действие; доста филмов и почти нестихващ екшън. От тази гледна книгите се четат бързо и леко, но от друга приличат на поредния холивудски блокбъстър - отделяш му няколко часа и после го забравяш.

Това обаче е Брандън Сандърсън - човекът с многото идеи, което проличава и тук. Дори когато пише за хора със суперсили, той не се ограничава до комиксовия стил - един герой, една сила. Не, не, не, Сандърсън обича да е сложно. Епичните имат няколко сили - първична, вторична и т.н. Има дребни Епични с по-малко сили, има и Висши - с няколко, между които често е безсмъртие от някакъв тип. Силите им често се различават коренно, а са трудни и за контриране. Още по-сложно става със слабостите им, които понякога дори самите те не знаят. Точно слабостите са нещото, което "изключва" способностите им и ги прави убиваеми, тъй да се каже.

О, спокойно, има и още много. Устройства, които работят със силите на Епични, предаване на сили, комбиниране и още, и още. Ако сте чели нещо на Сандърсън, знаете, че той обича да задълбава в "магическите си системи" и веднъж построил основата, скача все по-високо и по-високо. Това му се получава, спор няма. Слабостите в писането му обаче тук са отново налице.

Както казах обаче, трилогията за Епичните/Възмездителите сякаш е правена с идеята по книгите да бъдат направени филми. И едва ли ще е изненада за вас, като ви кажа, че правата за филмиране вече са продадени. Няма да си кривя душата - сигурно ще се получат три приятни екшъна с комиксов привкус. Повече "Iron Man 3", отколкото "The Dark Knight", но все тая. Що се отнася до самите книги - много зависи от това какво ви се чете. За разпускане са идеални, защото можете да минете всяка буквално за ден. Но няма да ви ангажират сериозно, няма да ви накарат да се обвържете емоционално с героите.

Поздравления на "Студио Артлайн" за оформлението на българските издания. Кориците са обвързани със заглавията и тематиката на книгите. По принцип не съм фен на хартиените обложки, защото бързо се късат, но и без тях твърдите корици са красиви (че може би дори повече, личен фаворит ми е тази на "Злочестие"). Проблеми обаче има с текста. Най-пресни са ми впечатленията именно от "Злочестие", третата книга. Дребно разминаване в превода на името на един клан ме накара да проверя и, наистина, оказа се, че преводачите са двама. Такива неща се усещат. Книгата (говоря за третата, за другите вече нямам такъв спомен) определено ще спечели и от още една редакция. Няколко повторения тук и там, както и грешки, особено в представянето на пряката реч, дразнят, особено в книга, която разчита на действието и това да бъде четена бързо и леко.

Издателство: Артлайн
Корици: твърди с хартиена подвързия
Брой страници: 456 (Стоманеното сърце), 450 (Зарево), 458 (Злочестие)

Ревю: "ROGUE ONE" ни дава истинския Дарт Вейдър и атмосферата на оригиналната трилогия


Дарт Вейдър. Сблъсках се за пръв път с най-великия злодей в киното преди 21-22 години, когато ми подариха стара фигурка от стрелбище. Малкото и заблудено Бире го кръсти "Магьосника" и го включи в игрите си. Тогава обаче баща ми ми каза нещо, което даде искрата на една фенщина, тресяща ме вече над две десетилетия: "Това не е магьосник. Това е Дарт Вейдър от "Междузвездни войни"."

2016-та е, а Дарт Вейдър отново е на голям екран. Нещо повече - Дарт Вейдър отново е онзи Дарт Вейдър, завладял съзнанията на милиони зрители по света с присъствието си, аурата на студена заплаха и обещанието за невиждана мощ, скрита под черните му маска и костюм. "Rogue One: История от Междузвездни войни" успява да ни върне точно този Вейдър, който Анакин Скайуокър леко развали с буйните си тийнейджърски терзания (и скучната физиономия на Хейдън Кристънсън). И за това трябва да благодарим на всички, замесени с този филм. Нещо повече x2 - "Rogue One" ни дава една от най-великите сцени в историята на поредицата, в която централна роля има именно Вейдър (и на която почти зацвилих от кеф в киното).

Но новият филм не е само Дарт Вейдър. Тъмният лорд е малка част от фабулата на лентата и се появява само там, където е необходимо. Както може би знаете, "Rogue One" е първият самостоятелен филм, който няма пряка връзка с т.нар. Епизоди от 1 до 6. Действието в него се развива между "Епизод 3: Отмъщението на ситите" и "Епизод 4: Нова надежда" (оригиналните "Междузвездни войни" от 1977 г.). Фокусът тук пада на много различни от Вейдър неща, но основно върху конфликта между Бунтовниците и Империята. За пръв път можем да видим тоталитарната власт на Империята в нейния пълен размах - пропагандата, която използва, усещането за страх, което налага над всички планети в Галактиката, и опитите да създаде оръжие, с което още повече да консолидира властта на Императора. Също за пръв път ни се дава по-ясна представа как Бунтовническия съюз води партизанската си война с Империята - убийства на важни личности от имперската администрация, саботажът, шпионажът и всички морални и не чак толкова морални ходове, с които може да се бори една абсолютна власт.

'member AT-ATs? I member!

Това е друг голям плюс на този филм - той не е просто приказка за "добри" и "лоши". Напротив - показва ни сивото в света на "Междузвездни войни". Показва ни, че сред "лошите" има хора, които съзнават заплахата, която представлява техния труд за бъдещето на всички живи същества. Показва ни и че "добрите" понякога използват долни и грозни средства, за да постигнат своите почти невъзможни цели. А освен това разбираме и че има такива борци за свобода, които дори самите бунтовници определят като "екстремисти". Шегата, че Люк Скайуокър е терорист, отговорен за смъртта на хиляди, тук оживява по свой собствен начин. Та браво и за сивото!

Ако дотук не ви е станало ясно, нека подчертая - "Rogue One" е колкото приключенски, толкова и военен филм. Броят на труповете, ама наистина труповете, тук е сред най-големите в цялата поредица. За разлика от "Епизод 2: Клонираните атакуват", където дроиди и клонинги падаха един след друг в една CGI каша, тук дори зад Stormtrooper-ските костюми се усеща, че има живи хора, които губят живота си. Битките изглеждат наистина като борба за оцеляване, а не забавно подхвърляне на камъни (ала "Завръщането на джедаите"). Без съмнение тук виждаме конфликтът Бунтовници срещу Империя в една нова и по-пълна светлина.


Тук не битката на повърхността на планетата, а тази в космоса има за цел да свали щит. #новаторство, хехехе

"Rogue One" е и филм за почитателите на оригиналната трилогия. Като атмосфера се доближава повече до нея от който да е от prequel-ите или "Force Awakens". Причините са много. Първо, действието се развива малко преди "Епизод 4: Нова надежда", в същата вехнеща под имперска власт Галактика. Второ, запазена е класическата Star Wars подредба на действието - персонажите пътуват от една планета на друга, за да се присъединят към тях други и да получат нови цел и посока, които да ги изпратят на трета планета, и т.н. А не като в Епизоди 2 и 3, например, където Лукас ни засипваше и объркваше със сцена ту тук, ту там. Тук всичко е семпло, но работещо. Трето, на места елементът "носталгия" буквално те разтриса с познатите машини, кораби и тук-там лица. Всичко обаче в умерени количества, за да е приятно и сгряващо, а не да се натрапва.

Що се отнася до персонажите: вече изразих задоволството си от Вейдър, но има и други интересни проблясъци. Джин Ерсо (Фелисити Джоунс) е достатъчно адекватна, за да е движещия елемент в историята. Другите й спътници са пример за политкоректността в Холивуд, но това не пречи, а помага на зрителя да ги различава един от друг. Не ги прави обаче нещо наистина запомнящо се. А няма и как - Люк, Хан и Лея имаха три филма, за да се развият напълно. Героите тук имат само един, защото продължението на "Rogue One" е именно "Епизод 4". По-ярко впечатление прави препрограмирания имперски дроид K2, който сега помага на бунтовниците и има навика да е злокобно и шеговито прям. Като C3PO, но по-опасен и по-малко дразнещ.

Директор Креник (Бен Менделсън) е задоволителен злодей, но не и това, което очаквах да е. Той отстъпва някак на заден план за сметка на две стари и по-високопоставени имперски фигури - Дарт Вейдър и... един друг персонаж, който аз много се зарадвах да видя "съживен" чрез CGI, макар актьорът, изиграл го през 1977 г., да е мъртъв от десетилетия. Ще го видите сами. Може би най-подценяваният SW злодей, а един от най-важните, добре измислени и изиграни според мен.

"Rogue One" обаче не е толкова фокусиран върху персонажите, а върху идеите им, за които се борят; целите, които имат. Не като индивиди, а като враждуващи групи. Както казах, той е в голяма степен военен филм. Филм за саможертвите и борбата на една група хора (и извънземни, и дроид) срещу друга група хора (и извънземни, и дроиди). Не се учудвайте, ако чуете, че това е най-мрачният филм от поредицата след "Империята отвръща на удара". На места е дори по-мрачен.

Добрата новина? Че "Rogue One" наистина е един и от най-добрите "Star Wars" филми, които сме получавали. Но пък на мен Вейдър (и великата финална сцена) ми повлияха наистина много. Идете до най-близкото кино и вижте дали ще повлияят и на вас.

Книги: "Писма от Дядо Коледа" на Дж. Р. Р. Толкин


Помня, или поне ми се струва, че помня, как магията на Коледа се развали за мен. Вероятно съм бил на 5 или 6, може и повече. Елхата ни, по това време от живите, но малка, стоеше в коридора. Аз бях с родителите си в една от стаите, но след събуждането си вече бях видял, че под елхата няма нищо. Тогава някой от тях, струва ми се, че майка ми, отиде до коридора, върна се и ме накараха пак да погледна. Там ме чакаше кутия с фигурка на Батман - с доста рядко срещан бял костюм без наметало и една джаджа с формата на прилеп, която се прикрепяше към ръката. Зарадвах се, но и сериозно се усъмних в цялата схема с писането на писма и получаването на играчки. Толкова, че да го помня.

Детският ум наистина е благословен с коледната магия. Елхите са по-красиви, светлините светят по-силно, а очакването на заветната сутрин на 25 декември трудно може да се сравни с нещо друго. Радостта, когато желанията бъдат сбъднати, и разочарованието, когато нещо е попречило на Дядо Коледа да изпълни всички заръки. Това е нещо, което в един момент губим. Вихърът на ежедневието ни често превръща коледната утрин в просто поредния ден, а за децата той е нещо много повече.

Точно там ме върна "Писма от Дядо Коледа" на тъй любимия ми Дж. Р. Р. Толкин. Между двете корици на тази книга са събрани в едно бащина любов и магията на празника. Тя съдържа писмата, които Толкин е писал на своите деца - трима синове и една дъщеря - всяка Коледа в периода 1920-1943 година. Всички те са написани от името на приказния герой. Започват семпло - Дядо Коледа споделя с децата, че е харесал писмата им и ще донесе всичко, което са поискали. Постоянното разширяващата се и самообогатяваща се фантазия на Толкин обаче не му е позволила да спре дотам. В писмата започват да се появяват все повече герои. Първо, инатливият и пакостлив Полярен мечок, който помага на Дядо Коледа с подаръците, но често предизвиква някоя грандиозна беля. След това се появяват гоблините (не властелинските, скъпи другари почитатели на Професора), които искат да напакостят на Дядо Коледа, а и на всички деца по света. След това идват и "подкрепленията", които да отблъснат гоблините и да спасят Коледа.

Първото писмо дори не загатва за това колко дълги и подробни ще станат тези през следващите години. Светът на Дядо Коледа става все по-пълен, все по-жив, а Толкин започва да придружава писмата и със свои собствени илюстрации, в които уж добрият старец показва на децата къде живее, какво прави, а понякога илюстрира и някои от описаните събития. Макар и насочени към невръстните деца на Толкин, писмата с приключенията на Дядо Коледа те завладяват, носят ти онзи уют от детството и някак дори те подтикват и ти с такъв хъс да стимулираш детската фантазия и да пазиш за тях магията на коледния ден.

Писмата обаче са и някак биографични. Те проследяват старанието на бащата Толкин към това да зарадва децата си. Обясненията как заради някакъв проблем във фабриката Дядо Коледа не е успял да донесе всички желани подаръци разкриват кои са били по-тежките години за семейството във финансов план. А най-сериозно се усеща тъгата от това, че децата порастват. Първо Джон, най-големият, спира да пише писма с желания, но "Дядо Коледа" му праща поздрави, докато пише на по-малките. Накрая пликовете са адресирани само до най-малката - Присила, която се ражда цели 9 години след първото писмо.

Българското издание на "Писма от Дядо Коледа" е прекрасно. Зад твърдите му корици се крият всичките писма, преведени на български, но налице са и сканираните оригинали, в чието изписване Толкин е вложил забележително старание, сякаш самият той се е връщал в детството, докато ги пише. Има ги и всички негови картинки, които показват приключенията на Дядо Коледа и Полярния мечок. 

А накрая, когато стигнеш до финалното писмо, я има и тъгата, че няма още. Но аз знам, че Дядо Коледа и Полярният мечок са добре и продължават да се трудят. И догодина, когато племенникът ми вече е достатъчно голям, за да разбира, ще започнат да пишат и на него.

Издателство: Колибри
Корици: твърди
Брой страници: 192 

Трейлър: Новият "The Mummy", в който няма мумия


Имам чувството, че Том Круз е навсякъде. Окупирал се е в своето царство "Мисията: Невъзможна", което през две-три години му носи по няколко милиона. Снима се във всеки втори научнофантастичен филм, най-вероятно подлагайки сциентоложката си вяра на тест. Пък  и му се получават - за справка "Oblivion" и "Edge of Tomorrow". Феновете на книгите за Джак Ричър имаха съмнителното удоволствие да получат Круз в главната роля във филмовите екранизации. Сега той налази и друг франчайз, който става жертва на мания за reboot-ване - "Мумията". Какво свързва всички тези филми? Това, че в тях Круз играе горе-долу един и същи персонаж.

Диапазона на разнобразие в образите на Томи-бой е практически несъществуващ. Той винаги гледа по един и същ начин, смее се по един и същ начин, говори по един и същ начин. О, сменя прическите! Идеята ми обаче не е да сипвам на Том Круз, за който нито мен ме е*е, нито вас ви е*е. Идеята ми е да сипя на "Мумията", която се задава, и в която той най-вероятно пак ще играе себе си.

Гледах тийзър трейлъра на филма. Мумия не видях. Втори път го гледах - мумията все още липсваше. Викам "Чакай да изчакам целия трейлър, може и да се мерне мумия". Цък, братче, мумия нема.

Впоследствие разбрах каква е цялата работа, ама да започнем от самото начало. Първата "Мумия" е китен хорър от 1932 г. В края на 90-те се появи негов бегъл римейк. Този вариант на "Мумията" беше един много симпатичен екшън филм, в който Брендън Фрейзър трябваше да спасява себе си, Рейчъл Вайз, брат й и целия шибан свят от една истинска мумия - събудилият се след векове сън египетски жрец Имхотеп. Приключенията им продължиха с все същия забавен и неангажиращ стил в продължението - "Мумията се завръща", откъдето тръгна филмовата кариера на Дуейн "Веждата" Джонсън. После имаше и трети филм, в който "мумията" беше Джет Ли, но него се опитваме да го забравим задружно. 

Universal, жадни за кинти като всяко филмово студио, решили, че и те искат да си правят "филмова вселена". След Marvel, DC, Star Wars вселени не им оставали много варианти и дошла идеята да създадат филмова вселена с популярни чудовища. Дракула и приятели вампири, чудовището на Франкенщайн и цялата му рода, Човекът-вълк (ама не Дел Торо), Мумията, Джекил и Хайд (те винаги са си компания) и още, и още. Разбира се, за да се стартира една такава "филмова вселена" е нужна магическата дума на Холивуд през 21 век - reboot.

Филмите с Фрейзър остават в историята и се започва на чисто. Главният герой този път го играе Том Круз, който, както вече посочих, играе себе си. Имаме и някаква жена, която да спасява (Рейчъл Вайз поне беше оправна), имаме и една жена, от която да бяга ужасен... Wait. JUST FUCKIN' WAIT! Ето, че стигнахме и до големия проблем на новата "Мумия" - самата мумия.

В reboot-a няма да получим Имхотеп, а вместо това - принцеса Ахманет. Става дума за бледото, полуголо девойче, което се разхожда насам-натам из трейлъра, покрито с татуировки от дъвки и няколко парцалчета. И крещи там нещо, вика. Не ме плаши особено, а уж идеята на новата "Мумия" била филмът да е леко хорърче, ала класическата лента с Борис Карлоф, а не екшън-комедия. Аз обаче ще приема женският злодей по-скоро като шега. Холивуд има някакъв лек проблем с цялата тази феминистична мода, която май не дава кой знае колко добри финансови резултати. Нямам нищо против главни герои жени - чакам "Rogue One" с голямо нетърпение. С жени-злодеи обаче е по-трудно, особено когато умишлено кастваш секси актриса. Мъжкият мозък мисли "А, цица!", а не потръпва при вида на предполагаемата мумия. Надеждата ми е, че половината филм Ахманет ще го прекара под формата на увита с парцали разложена купчина плът. Пък после нека дойде месцето и секси вида. Поне половината филм да изкараме изплашени, надървени ще сме през останалата половина.

Единственото нещо, което определено събужда интереса ми към "The Mummy", е това, че Ръсел Кроу играе д-р Джекил в него. Т.е. абсолютно сигурно е, че в един момент той ще играе и Mr. Hyde, а кой по-подходящ за ролята от нахвърлящия се с юмруци върху папараците ирландски пич? Хехеее!

За финал ще ви кажа, че режисьор ще е Alex Kurtzman (да се чете "курзамен"), който в кариерата си на сценаристи ни е дарил с шедьоври като филмите "Transformers". Трябваше да ви доразочаровам, преди да ви оставя сами да изгледате трейлъра:

Разтягането на локуми свършва на WWE TLC 2016


Дойде декември и WWE се сетиха, че е време да приключват враждите, които от месеци месят като локуми пред очите ни. Тези в Smackdown поне са вкусни, 'дет се вика, но и на тях им е време да бъде изконсумирани до последната прашинка пудра захар, за да продължим към следващия сладкиш. Кардът на WWE TLC 2016 би трябвало да е точно такова финално ястие, което да затвори "последните глави" на цееееели пет истории... или поне такива са всеобщите (биркови) надежди. Защото ако до Royal Rumble пак гледам Амброуз-Стайлс-Елсуърт, ще "поръчвам" сценаристи...

И като споменах светата троица на Smackdown-ските главни мачове - ама разбира се, че ще започнем с тях тримата, бе! Нали са дъ мейн ивент ъф дъ ивнинг (с изключение на "No Mercy"):

WWE World Championship - Tables, Ladders and Chairs Match: AJ Styles (c) vs. Dean Ambrose - Много ми е интересно, как щяха да я влачат тази вражда толкова, ако не беше Джеймс Елсуърт и необяснимото издигане на неговата безчелюстна джобърска персона до фаворит на феновете? Сина падна, садна и от шоутата отпадна след "No Mercy", така че нямаше как той да е "скрепяващия елемент" за разпадащата се конфигурация Styles vs. Ambrose. Но ето, че Елсуърт беше налице и изведнъж стана жизненоважен за разтягането конкретно на този локум. Нямам против, показва, че драскачите в синьото шоу умеят да мислят "на момента", но пламъкът на този feud толкова сериозно взе да гасне, че с радост ще посрещна мига, в който Стайлс ще свали титлата от стълбата и ще продължи към светли бъднини... демек вражда със завръщащия се Сина, най-вероятно. Бог да му е на помощ. Амин. О, и не забравяйте, че Джеймс Елсуърт има гарантиран мач за титлата. Нов шампион по Коледа? Хехехе, гавря се. Дано да се гавря, де.

Chairs Match: Kalisto vs. Baron Corbin - Мачът на мачовете. Нямам търпение за този сблъсък на гигант... и Калисто. Позакърпиха билда на тази kickoff враждица през последните седмици, спор няма. Корбин пре*ба един от безсмислените interbrand title мачове на Survivor Series, пребивайки Калисто. После и двамата показаха, че знаят как се държи метален стол, което автоматично ги направи кечистите, заслужили все още странния като идея Chairs match. Това Давид+стол срещу Голиат зрелище не го чакам с нетърпение, но имам прогноза: Корбин печели, защото ми се струва, че WWE много искат да направят нещо с него. Макар да не са сигурни какво точно.

WWE Smackdown Tag Team Championship: Heath Slater/Rhyno (c) vs. Bray Wyatt/Randy Orton - Слейтър и Райно така рязко загубиха инерцията си, че забравих, че са шампиони. Трябваше да изгубят титлите от The Usos и така да помогнат на heel turn-а на самоанците. После можеха да си върнат зла... среброто, но поне щеше да има динамика. Сега има застой, който Tag Team Turmoil мача и последвалото ПОРЕДНО прецакване на American Alpha трябваше да раздвижат. Да, ама не точно, защото мачът за титлите идва без никакъв билд, а почти сигурно ще видим нови шампиони. Уаят и Ортън печелят, продължават своята creepy bromance история, a вече ще имаме два отбора, искащи отмъщения: Slater/Rhyno и Alpha. Ако се сетят да раздвижат и останалата част от дивизията ще е хубаво.

Smackdown Women's Championship - Tables Match: Becky Lynch (c) vs. Alexa Bliss - Хайде дано и това е край на вражда, защото вече взеха да се мъчат малко. Дадоха им и едни маси, за да не завиждат на колежките от RAW, които се трепаха в Адска клетка. LOL. Добре беше като стартова вражда за нова титла, но Беки трябва да запази вече окончателно и да продължи към...

Nikki Bella vs. Carmella (No DQ Match) - Ники Бела! Не съм вярвал, че ще го кажа ентусиазирано. Сигурно е заради гърдите на г-жа Сина, знам ли. Но да, Guest Booker-ът в мен не спи и изскочих със злата теория, че не Наталия (както изглежда на пръв поглед), а Беки е нападнала Ники на Survivor Series. Защо? Защото жени, брат. Не, сериозно, защото Беки е напълно логично да е недоволна, че Ники бе капитан на отбора на Smackdown, а не тя, която е шампионка на цялата им дивизия. Победа за Ники тук и да продължава към вражда с Беки, пък ако я извъртят и с подозренията към Наталия и троен мач преди това - отлично! BOOK IT! You're welcome.

Intercontinental Championship - Ladder Match: The Miz (c) vs. Dolph Ziggler - Кулминацията винаги е най-хубава, заради това завършваме с истинския main event за мен! Зиглър и Миз сътвориха враждата на годината сякаш от нищото. Не мога да се сетя за друга история, която да е предложила няколко смени на титла, постоянно високи като качество мачове и интересни залози + две-три болезнено яки промота. Исках, надявах се, молех се да им дадат задължителния Ladder мач на турнира и тук WWE не ме разочароваха. Не вярвам и тези двамата да го направят с всичката химия помежду им. Още повече, че тук класическото "добър срещу лош" работи за мен и яко ще марквам за Зиглър. 

WWE TLC 2016 има уникалната възможност да е едно от онези PPV-та, които слагат ясен край на няколко вражди, за да продължим нататък. Нещо, което днес май липсва, а беше налице в онези "хубави времена", за които все се сещаме с носталгия. Дано WWE ни дадат трето поредно добро "синьо" PPV и наистина приключат повечето истории, за да гледаме още по-свеж Smackdown от следващата седмица.

ОЩЕ КЕЧ:

Книги: "Звездни рейнджъри" на Робърт Хайнлайн


Когато бях хлапе, децата все още се занимаваха с рязането на картинки и снимки от списания и лепенето им по стени и тетрадки. Странно е, но имам ясен спомен, че като първокласник бях осакатил с ножица някакъв вестник или списание, за да си взема за спомен кадър (един-единствен кадър!) от филма "Starship Troopers" на Пол Верховен. Черно-бяла картинка с главния герой Джони Рико отпред и огромен аракнид, изскачащ от земята. Естествено, тогава нямах идея нито кой е Джони Рико, нито що е аракнид, но като малък "Star Wars" фен всичко що бе "звездно" ми беше на сърце. Ей го и кадъра, като дори ви го очернобелих, за да по-голяма автентичност:


Години по-късно гледах самия филм "Starship Troopers" с доста по-малък ентусиазъм, но е нормално - детската фантазия може от една картинка да сътвори много повече, отколкото тийнейджърския мозък от час и половина дълъг филм, посветен на войната (пък била тя и с извънземни). Десетилетие и отгоре отне, за да прочета и книгата на Робърт Хайнлайн, върху която той бегло е базиран, за да мога най-накрая да оценя "материята".

Книгата "Звездни рейнджъри" разказва за войната на човечеството с т.нар. аракниди - раса от насекомоподобни същества, на които сме попаднали докато сме се ровили в дебрите на Вселената. Въпросът в случая не е кой кого ще изтреби, иначе хората вече да бяха превърнали обитаваните от буболечките планети в радиокативни бунища. Тук, като всяка война, въпросът е да удариш другия достатъчно силно през пръстите, за да разбере, че ти командваш. Това се постига посредством стратегия от големите глави и много умиране от страна на огромното количество пушечно месо. Главният ни герой Джони Рико гордо се числи към вторите. Решил в последния момент да стане войник, напук на баща си, Джони попада в месомелачката на армията, която или те прави мъж или те сдъвква и изплюва. "Звездни рейнджъри" се фокусира в много по-голяма степен именно върху престоя на Рико в армията - всяко унижение, всяка трудност, всеки загубен близък и приятел. Те лека-полека го подготвят за това да се озове на бойното поле, където месеци и години обучение могат да завършат с няколко мъчителни секунди, в които тялото му да бъде разкъсано от огромните буболечки.

Книгата на Хайнлайн е продължение на опитите ми да опозная творчеството на популярния (изглежда, не и у нас) фантаст. След "Странник в странна страна" (ревюто четете ТУК) вече имах идея какво мога да очаквам - няколко основни теми, в които авторът впива зъби и нокти, разпокъсва ги на парчета и след това описва всяко едно от тях чрез своята гледна точка, "говорейки" на читателя чрез мислите и устните на героите си. Разликите обаче са две.

1) Макар действието да обхваща едни с пъти по-мащабни събития, "Звездни рейнджъри" е някак по-ограничена откъм обхват. Тук темите, в които Хайнлайн се е унесъл, са по-малко - смисълът и целта на войната, същността на гражданството, упадъка на демократичните системи, жертвоготовността, йерархията и уважението в армията. Докато "Странни в странна страна" е изследване на човечеството с доста от неговите особености, "Звездни рейнджъри" се фокусира върху агресивността ни като вид, колонизаторската ни природа и бесния ни порив към самосъхранение. 

2) Книгата хем е по-еднообразна, хем е по-наситена с действие. Битка, военно обучение, битка, военно обучение, битка, военно обучение, битка... Така горе-долу протича животът на Рико, това е и структурата на книгата. Глава след глава Хайнлайн учи читателя за военната йерархия, за различните възможности на неговите "звездни" рейнджъри и техните специални костюми, за това каква апаратура използват, каква е тактиката им на бойното поле срещу един извънземен враг. Когато дойде моментът за битки пък, те са бързи, кървави и хаотични и за двете страни. Както си му е редът. 

"Звездни рейнджъри" обаче в никакъв случай не е фантастичен екшън. Тя е още едно излияние на Хайнлайн, още една доза от разсъжденията му за живота и света, замаскирано като фантастичен роман. В случая ни учи за армията и войната. Неща, които са чужди на моето поколение, лишено (или спасено, зависи кого питате) от възможността да служи в наборната войска. И определено недостатъчно дисциплинирано, може би именно заради това.

Романът ми бе "джобно четиво", с което оцветявах сивите пътувания с метро, автобус и влак. Може би заради това ми отне повечко време за завършване, но не е от книгите, които те стискат за гушата и не те пускат. Но все пак всеки любител на жанра трябва да се докосне до милитаризираната вселена на Хайнлайн, даваща ни представа за това как би изглеждал нашия свят, ако за правото на глас се плащаше с кръв... или направо цял крайник. За съжаление книгата май не е преиздавана вече повече от 20 години, така че надеждата ви е в библиотеките или, колкото и да не ми е приятно да го кажа, "Читанка". Така ще е, докато не дойде денят Хайнлайн да бъде преиздаден  в китната ни родина, може би покрай филмовите и телевизионни адаптации на книгите му.

P.S. В този ред а мисли - задава се нова екранизация на "Starship Troopers", която по думите на създателите ще е по-вярна на книжния оригинал от филма на Верховен. Освен това ни чака и сериал по "Странник в странна страна". Хубави времена, а аз мога най-накрая да се заема с "Луната е наставница сурова".

Guest Booker: По-различният WWE Survivor Series 2016 - Част 4


Истинският Survivor Series 2016 мина и замина. За съжаление нещото, с което ще запомня това PPV, е абсолютната подигравкa, която бе Lesnar vs. Goldberg II. Останалата част от шоуто просто ме убеди в това, в което вярвах от началото - че е твърде рано за RAW vs. Smackdown вражда. Вместо да развият историите в отделните шоута, WWE просто пропиляха един месец. Но, хей, така поне ме накараха да харесвам още повече своите идеи :D

След като ви представих своята версия за голям елиминационен мач в RAW, по-добро развитие на Goldberg vs. Lesnar и мачовете за титли на червеното шоу и един голям мач за WWE титлата, дойде време да приключим с "градежа" на по-различния Survivor Series 2016 с последните два мача от Smackdown.

ЖЕНСКИ МАЧ... БЕЗ ДА ГРАДИМ "ИСТОРИЯ"

Беки Линч се връща след своята "извънрингова" контузия и веднага е конфронтирана от Алекса Блис (Smackdown #1). Блис казва, че откакто са в Smackdown, Линч не я е побеждавала в 1-на-1 мач, няма и да успее в планирания им мач следващата седмица. Блис е решена да стане шампион и доказва намерията си, побеждавайки Наоми, която е успяла да я тушира наскоро. Беки наблюдава от коментаторската маса, а след мача получава и шамар. Мачът за титлата, както и в реалността, завършва с победа за Беки, но съдията не вижда, че кракът на Алекса е на въжетата (Smackdown #2). Тя е бясна и в интервю зад кулисите след мача казва, че Линч все още не я е победила "истински" и "това не е свършило". Блис посещава Daniel Bryan и иска от него да й даде реванш (Smackdown #3). Браян първоначално отказва, но Беки идва при него и казва, че е съгласна. И за да няма съмнение, че тя е шампионката, иска мачът да е 2 Out of 3 Falls. Блис е съгласна, Браян урежда мача за Survivor Series. По-късно в същото шоу Алекса и Кармела побеждават Ники Бела и Беки, след като Кармела избива зъб на Ники (хехе), а Блис я довършва и тушира.

МИЗ И ЗИГЛЪР СЕ СДОБИВАТ С АРМИИ

Тук промените не са толкова в отделните неща, колкото в голямата картина. Зиглър дърпа реч, че победата му на No Mercy е била най-голямата в кариерата му (Smackdown #1). Миз го прекъсва и си иска титлата. Зиглър е готов да даде мач-реванш, но Миз казва, че ще стане "когато той реши". Spirit Squad нападат Долф в гръб, но той е спасен от Хийт Слейтър и Райно. Слейтър казва, че ако Миз и "мажоретките" искат да се бият, могат да го направят в 3-на-3 мач. Миз казва "не" и на това. Слейтър обаче изкушава Spirit Squad - ако те и Миз победят, следващата седмица Кени и Майки ще получат мач за отборните титли. Миз отново отказва, но Spirit Squad изглеждат надъхани. Преди Миз да се скара с тях, на рампата се появява Daniel Bryan, който прави мача официален. Миз е бесен и се скарва с Браян. След рекламите мачът е започнал. С помощта на Марис, Миз успява да тушира Слейтър и печели мача. Spirit Squad са щастливи, той обаче се прибира бесен зад кулисите.

Също там, American Alpha се подиграват на The Usos за загубата на вторите на No Mercy. Гейбъл и Джордън казват, че може би "мажоретките" ще успеят да свършат това, което Джей и Джими не са успели. А ако ли не - след това може Alpha да опитат късмета си срещу отборните шампиони. The Usos се озъбват и казват, че веднъж са контузили Гейбъл и са му коствали мач за титлата. Нямат против да го направят пак. Следва отборен мач между двата тима, който The Usos успяват да спечелят, концентрирайки се отново в глезена на Гейбъл.

Миз минава през офиса на Браян. Бесен е за 3-на-3 мача. GM-ът срязва Миз, че уж е бил "fighting champion", а сега го е страх да си изцапа ръцете. Идват и Spirit Squad, който са доволни, че ще получат шанс за отборните титли. Миз обаче се разкрещява и на тях и казва, че важното е той да си вземе интерконтиненталната титла, когато дойде моментът, а не те да са отборни шампиони.

Миз е на коментаторската маса за мача за отборните титли (Smackdown #2). Зиглър обаче излиза на ринга и отново приканва Миз да използва реванша си. Миз отказва, при което Зиглър отправя отворено предизвикателство. Миз скача и започва да крещи, че това няма как да стане, но е твърде късно - Curt Hawkins отговаря на предизвикателството. Дебютът на Хоукинс е бил предната седмица и той е победил Apolo Crews. Тук обаче няма късмет - Зиглър го побеждава и запазва интерконтиненталната титла. След мача той също сяда на коментаторската маса и заявява, че Миз трябва да побърза с реванша си, иначе някой друг може да стане шампион. Мачът за отборните титли вече може да стартира. Heath Slater/Rhyno побеждават лесно Spirit Squad и защитават златото, но веднага след мача The Usos връхлитат ринга и ги нападат. Зиглър се втурва да помага, но Миз го издебва в гръб. Тримата шампиони отнасят солиден бой, но American Alpha идват на ринга на помощ. Миз и The Usos се оттеглят.

Зад кулисите Браян не е доволен от поведението им. Той им казва, че искат или не, ще трябва да се бият. На Survivor Series ще има 5-на-5 елиминационен мач - Team Ziggler vs. Team Miz. Зиглър, Райно, Слейтър и American Alpha срещу Миз, The Usos и Spirit Squad. Миз казва, че не иска Spirit Squad, тъй като са "шутове", също като Зиглър, и не могат да "свършат работата". The Usos обаче изглежда могат. Браян му казва, че в такъв случай има една седмица да си намери още двама партньори. Миз казва, че трудно ще убеди някой да му помогне, ако няма някаква полза за замесените. Тук се намесва Шейн и казва, че е съгласен с Миз. Затова победителите от 5-на-5 мача ще имат право на една услуга от ръководството на Smackdown Live. Миз вече е доволен и казва, че иска едно последно нещо - реваншът му да е следващата седмица. И да е Lumberjack мач. Браян не е съгласен, но Шейн харесва идеята - отборите на двамата ще са около ринга.

На 900-ия Smackdown Зиглър излиза със своя отбор (Smackdown #3). След тях се появяват The Miz, The Usos и... Curt Hawkins, който явно се е присъединил към отбора им. Той сочи гневно с бастунчето си Зиглър, който предната седмица го е победил. Двата отбора застават край ринга, тъй като ще служат като Lumberjacks в мача за ИК титлата. Той започва и, както може да се очаква, в един момент настава меле край ринга. Хаосът става още по-голям, когато Baron Corbin връхлита членовете на Team Ziggler. Съдията е разсеян от въргала и Миз се възползва, удряйки Зиглър с бастунчето на Хоукинс. Миз тушира Зиглър и отново печели ИК титлата.

По-късно зад кулисите неговият тим празнува победата. The Usos казват, че предвкусват новия шанс за отборните титли. Хоукинс пък заявява, че след като си спечели услуга от Шейн и Браян, може да поиска мач за титлата на Миз. В този момент влиза Корбин. Той казва, че заради възможността за услуга от ръководството ще е част от тима, но Хоукинс не трябва да си прави планове - шансът за ИК титлата ще е негов. Миз кима, казва им, че могат да се наредят на опашка, стига да му помогнат да победи отбора на Зиглър. В другия тим налице е униние. Зиглър се е провалил отново, но American Alpha и отборните шампиони го успокояват. Гейбъл и Джордън обещават победа и тръгват към ринга. Предстои им реванш с The Usos.

Мачът този път завършва с победа на Alpha, но веднага след гонга Team Miz връхлитат ринга с цел побой. Спрени са от Зиглър, Слейтър и Райно и след кратък въргал Миз и компания се оттеглят през публиката, но с усмивки на лица.
---

Моят SURVIVOR SERIES 2016 - Финален кард;

- Goldberg vs. Brock Lesnar
- WWE World Championship - Fatal 4 Way Match: AJ Styles (c) vs. Dean Ambrose vs. Kane vs. Bray Wyatt
- Traditional Survivor Series 4-on-4 Elimination Match: Team Owens (Kevin Owens, Chris Jericho, Sheamus, Braun Strowman) vs. Team Rollins (Seth Rollins, Sami Zayn, Roman Reigns, Cesaro)
- I Quit Match: Luke Harper vs. Randy Orton
- Traditional Survivor Series 5-on-5 Elimination Match: Team Ziggler (Dolph Ziggler, Heath Slater, Rhyno, American Alpha) vs. Team Miz (The Miz, Baron Corbin, Curt Hawkins, The Usos)
- RAW Women's Championship: Charlotte (c) vs. Bailey
- RAW Tag Team Championship: The New Day (c) vs. Enzo/Cass
- Smackdown Women's Championship - 2 Out of 3 Falls Match: Becky Lynch (c) vs. Alexa Bliss
- WWE Cruiserweight Championship: Brian Kendrick (c) vs. TJ Perkins
+ Kickoff Match: Nia Jax vs. Dana Brooke

...иии край. Или не? Ребуукването на тези 3 седмици от "Hell in a Cell" до "Survivor Series" определено ми допадна, върна ми творческия поглед към кеча, така да се каже, но за съжаление малко смъкна оценката ми и за реалния продукт на WWE. Важното е, че докарах проекта до неговия финал и кардът на моя Survivor Series вече е напълно готов. Мисля, че е доста силен кард, който позволява на повече хора да изпъкнат, а не да се изгубят в бройката.

Как се развиват мачовете и кои са победители - това всеки може да си представи сам спрямо неговия вкус и очаквания. Дори аз май нямам твърди отговори на тези въпроси. Но имам една седмица да преценя дали си струва в някаква степен да продължа проекта, да ви представя моята версия на резултатите, както и какво би чакало ростърите на двете шоута оттам нататък.

Какво да се прави - този Guest Booker събуди драскаческия звяр в мен. Дано да ви е било поне наполовина толкова интересно да го четете, колкото на мен беше да го пиша.

Книги: "Други песни" на Яцек Дукай


Рядко попадам на съвременни автори, в чието писане да не личи бързане. Действието много често е с приоритет пред спокойното описване на средата, героите, техните мисли и емоции. Обръща се внимание на най-значимите моменти, преломните събития, които да дават тласък на историята. Дребните неща и случки, уж незначителните, биват пренебрегвани, въпреки че именно те понякога стоят в основата на истински живите "писани" светове. Това донякъде е добре за нас като читатели, най-вече заради забързаното ни ежедневие. Бързане, бързане, бързане в живота, бързане и в книгите. Логично, нали?

Именно заради това е някак странно за мен, когато открия автор като поляка Яцек Дукай. Един млад и съвременен фантаст, който никак, ама никак не пришпорва историята, която иска да разкаже, дори с риск леко да отегчи читателя си. Автор, който в главата си има не една, а няколко грандиозни идеи, но по никакъв начин не загатва за тях в началото на книгата си. Вместо това предизвиква търпението на читателя, сякаш за да провери дали той заслужава да се наслади на всичко, което следва.

Пиша всичко това, защото никак не ми се иска да ви поднасям на тепсия идеите на Дукай, които така ми харесаха в "Други песни" и са повече от основателна причина да ви препоръчам възможно най-скоро да прочетете тази книга. А трябва. Дукай е създал един фантастичен епос, който си струва да изживеете. Ще се постарая да разкрия съвсем малко от него, колкото да ви дам някаква представа какво можете да очаквате, макар да съзнавам каква трудна задача е това.

Дукай ни представя една алтернативна Европа пред няколко века. Целият континент е поделен под властта на всемогъщите кратистоси, чиито характери оставят своя отпечатък върху подчинените им земи и хора. Въпреки това животът си върви - индустрията се развива, мореплаватели бранят стоката си от чудовищата на дълбините, а политически интриги забавляват висшите класи. Йероним Бербелек е застаряващ съсобственик на голяма търговска компания и някогашен велик пълководец. Години по-рано той написал името си в историята, изправяйки се срещу най-могъщия сред кратистосите - Магьосника. Днес Бербелек е бледа сянка на човека, за когото се разказват легенди, но животът му е подготвил изпитания, които той дори не си е представял. Изкусителна жена, завърнали се деца и едно пътуване с ясно начало и неизвестен край...

Стига драма! Знам, че звучи като някоя руска класика и, мамка му, на моменти "Други песни" е почти толкова трудна за четене за разглезен с бързоразвиващи се истории читател. Но какво ви чака после... Стиймпънк, фентъзи и фантастика преплетени с талант и умение! Изненадите в един момент следват една след друга. Разбирате неща за света на Бербелек, които за неговите жители са напълно нормални, но тъй като не са споменавани до момента, могат да ви оставят с отворена уста. 

Ще си позволя да спомена само Изкривяването - аномалия в дебрите на Африка, която "размива" физическите свойства на всяко живо същество, опитващо се да се доближи до центъра й. Представете си как без никаква явна причина ви поникват рога или тялото ви се покрива с твърда черупка - само заради могъщата аура на дадено място. Това е малък пример за великолепните фантастични идеи в "Други песни", а Дукай поглежда и нагоре - към звездите...

Този роман е като онази вечно изплъзваща се жена, чието поведение, странности и преднамерени откази търпите. Трябва да мине време, за да я опознаете, а и за да опознае и тя вас, преди пред очите ви да се разкрие истинския й потенциал. А после? После ви чакат зрелищни и запомнящи се моменти. 

Няма да крия, че аз самият мъчих "Други песни" 6 месеца. Първо прочетох 20-ина страници и я оставих за "по-добри дни". После й дадох втори шанс и започнах лека-полека да напредвам, разнообразявайки се с други заглавия. В един момент бях възнаграден за старанието - стигнах до "наистина доброто". Книгата започна да набира скорост, мащабите нараснаха с чудовищни размери, а накрая потънах в случващото се и жадно прелиствах с интерес да видя какво ще се случи нататък.

С "Други песни" можете да тествате дори собствената си фантазия, за да видите дали тя е способна да създаде великолепните, трудни дори за представяне картини, които грандиозният й финал предоставя. Това е книга, която в правилните ръце би се превърнала в пищна и по-важното смислена фантастична епопея, но, за съжаление, съзнавам, че не подлежи на филмиране.

Препоръчвам от все сърце "Други песни" на всеки любител на фантастиката. Не знам дали другите читатели ще могат да оценят и изобщо понесат фантастичните идеи на Дукай, но феновете на жанра определено ще спечелят от това, а творбата на поляка ще раздвижи позаспалите им от повтарящи се теми фантазии.

Издателство: "Колибри"
Корица: мека (но много добра, с достатъчната доза стиймпънк и намеци в нея)
Брой страници: 648

Guest Booker: По-различният WWE Survivor Series 2016 - Част 3


Порцията на RAW за "Survivor Series 2016" вече е ясна - имаме голям отборен мач (четете ТУК), имаме и Goldberg vs. Lesnar и три мача за титли (четете ТУК). Време е да обърнем поглед към Smackdown Live. 

Там пренебрегвам всичко, станало в синьото шоу в последните 3 седмици преди Survivor Series (т.е. от Hell in a Cell). Т.е. за последно Стайлс е победил Амброуз с DQ заради ритника на Джеймс Елсуърт. Ортън е прецакал Кейн, позволявайки на Брей Уаят да го победи. Хийт Слейтър и Райно са победили Spirit Squad за отборните титли, а враждата на Миз и Зиглър е все така гореща. В тази публикация обаче ще обърнем внимание само на главната вражда в Smackdown - борбата за световната титла, която става доста по-заплетена.

СВЕТОВНАТА МЕШАНИЦА НА ВРАЖДИ

AJ Стайлс е един доволен човек. Той излиза на ринга (Smackdown #1) и не може да скрие щастието си от факта, че "онзи глупак" Джеймс Елсуърт му е помогнал да се отърве от Дийн Амброуз. AJ заявява, че е време да се гледа напред. Светлините примигат и... Брей Уаят вече е на ринга. Брей обяснява на световния шампион, че наистина е време да се гледа напред. Уаят е победил Кейн миналата седмица и иска мач за титлата. Другият човек, който би ламтял за такава възможност - Ранди Ортън, е приел "правата вяра" и няма да е проблем. Стайлс обмисля предложението, но Кейн прекъсва договорката. Той идва на ринга и напада Уаят. Люк Харпър идва на помощ, а след него и Ранди Ортън. Тримата заедно повалят Голямата червена машина, докато Стайлс мълчаливо се е оттеглил. Едни реклами по-късно вече върви No DQ мач между Кейн и Ортън (точно както стана). С помощта на The Wyatt Family Ортън печели. Харпър обаче гледа подозрително Ортън, явно показвайки, че не му вярва.

Зад кулисите Стайлс е при Daniel Bryan и му обяснява, че като GM е длъжен да държи шампиона си щастлив. Браян не е доволен, но кима и казва, че Стайлс ще получи това, което е поискал. Амброуз влиза в офиса при тях и казва, че миналата седмица Елсуърт му е коствал възможността да спечели нов мач за титлата и той все още иска такъв. Стайлс се присмива на Амброуз и провала му, но Браян, донякъде, за да затапи шампиона, казва на Амброуз, че ще го включи в главния No1 Contender's Match, в който място ще намерят още двама души, набрали инерция - Bray Wyatt и Baron Corbin. Амброуз си тръгва щастлив, Стайлс не чак толкова. Той поглежда Браян и казва, че трябва да "преразгледат условията". В сегмент виждаме, че в някой тъмен ъгъл на залата Ортън е при The Wyatt Family. Той обяснява, че вече не вижда смисъл да се бори срещу нещо, което не може да победи, и заради това е решил да последва Брей. Уаят го приема, но казва на Ортън, че той тепърва ще трябва да се доказва. По негови думи Харпър не вярва на The Viper и ще се погрижи да "смачка главата на змията" при най-малкия намек за предателство. Първата задача за доказване на верността - Уаят да стане претендент за световната титла тази вечер.

Но преди да се стигне дотам шампионът отново е на ринга и е готов за мач. Той обяснява, че е дошъл мига да се разправи с човек, който му е коствал твърде много през последните седмици и ще стои като петно в кариерата му. На рампата излиза... Джеймс Елсуърт. Преди мачът да започне стартира музиката на Амброуз. Стайлс обаче му казва да не идва на ринга, защото ако го направи, няма да е част от тройния мач за претендентското място (предоговорените условия с Браян). Ако остане изобщо край ринга по време на Styles vs. Elsworth - също. Амброуз е разколебан, но все пак е решен да пребие Стайлс и продължава към ринга. Този път го спира Елсуърт. Той казва, че никога няма да си прости, че е прецакал Дийн веднъж и няма да го направи отново. Елсуърт моли Амброуз да отиде зад кулисите и да не рискува шанса си. Казва, че ще "изпълни своя дълг" и вярва, че по-късно вечерта Дийн ще стане претендент. След всичката тази драма Амброуз, макар и недоволен, се прибира зад кулисите. А Стайлс... Е, Стайлс смазва / премазва / унищожава Елсуърт на ринга в рамките на няколко минути. Веднага след гонга Амброуз дотичва на ринга, за да помогне на другаря си по неволя, но Стайлс надменно се измъква между въжетата и си тръгва доволен. По-късно Елсуърт е откаран с линейка.

Амброуз не се проваля само тук. Тройният мач не е никак честен, тъй като в един момент Ортън и Харпър идват да помагат на Брей. Кейн обаче се появява въпреки побоя по-рано. Той напада Ортън, а след това и Харпър, като дори прави Chokeslam на втория върху коментаторската маса. През това време на ринга е пълен хаос. Амброуз и Корбин повалят Уаят, след което Корбин се обръща срещу Амброуз - опитва се да му направи End of Days, но Амброуз контрира с Dirty Deeds. Корбин е аут, но Ортън се вмъква на ринга, прави RKO на Амброуз и го изхвърля от ринга, след което слага Брей върху Корбин. Съдията отброява до три и Уаят е новият главен претендент. Ортън измъква Брей от ринга, преди Кейн да е докопал и двамата, и така завършва първият Smackdown.

Брей Уаят е доволен от спечеления шанс за световната титла и хвали Ортън, отново в сегмент в тъмен (и зловещ) ъгъл на залата (Smackdown #2). Харпър обаче не е доволен, че Ортън го е зарязал предната седмица и все още не му вярва. Уаят казва на Харпър да не мисли за Ортън и че тази вечер има друга задача - да отслаби Styles в 1-на-1 мач. Този мач започва, като по средата му Кейн излиза на ринга и напада Харпър. Уаят и Ортън се появяват край ринга, вперили погледи в Кейн. Ортън обаче не осмелява да се качи на ринга, въпреки че Харпър иска помощ. В този момент Стайлс напомня кой е шампионът и скача през въжетата върху Уаят, а Кейн напада Ортън. Светлините угасват, идват пак - Ортън, Уаят и Харпър вече ги няма на ринга и край него. Кейн е бесен, оглежда се... и сграбчва Стайлс за гърлото. Следва Chokeslam на пода за шампиона.

Кейн вече е зад кулисите, бута апаратура, размята хора и търси The Wyatt Family. Идват Шейн и Браян, заедно с доста охрана, и го молят да спре. Дават му това, което иска - той и Амброуз срещу Ортън и Уаят тази вечер. Малко след това Амброуз е зад кулисите и се готви за мача си, когато минава покрай Стайлс - лекари преглеждат шампиона след Chokeslam-a. Амброуз казва, че Стайлс заслужава много по-лоши неща след побоя над Елсуърт, но и за това "ще дойде време". Шампионът отвръща, че в плановете на Амброуз не влиза само нов мач за световната титла. Браян е наблизо и изглежда е чул разговорът им. Той казва на AJ, че е изпълнил негова молба миналата седмица и сега съжалява. Казва и че не Амброуз, а Корбин е загубил претендентския мач. И по молба на пребития Елсуърт... ако Амброуз и Кейн спечелят отборния си мач тази вечер, те ще бъдат добавени в мача за световната титла на Survivor Series. Стайлс е бесен, Амброуз - адски доволен. На ринга Уаят и Ортън са изнервени от това колко усложнена е ситуацията. Те обаче почти печелят мача. Тогава обаче идва Люк Харпър. Той се опитва да разсее Кейн, за да може Ортън да го нападне, но Кейн се мърда и Ортън удря Харпър. Това разсейва Пепелянката и един Chokeslam по-късно Ранди е туширан и мачът за титлата вече е четворен. Кейн и Амброуз обаче нямат време да празнуват - Стайлс влита на ринга и поваля и тях, и Уаят, с метален стол. Шампионът е бесен. И с право.

900-тото издание на Smackdown започва по по-различен начин, но все пак свързан със ситуацията около световната титла. Undertaker прави голямото си завръщане (Smackdown #3) и се появява за пръв път от WrestleMania 32. Тейкър е кратък и ясен - Шейн О'Мак е доказал, че има сърце и заслужава да е начело на Smackdown, но това е шоуто на Мъртвеца и никой не може да го спре да е тук. Гробаря се интересува от едно нещо - това, че световната титла е тук... а той отново я иска. Но иска да я получи там, където е превърнал името си в легенда - WrestleMania. За целта той обявява, че ще е част от Royal Rumble мача през януари. Не само това - ще го спечели и ще отиде да се бие за титлата на WM33. Без значение дали шампион ще е Стайлс, брат му Кейн, Брей Уаят или Дийн Амброуз - те ще почиват в мир, а той отново ще е шампион... За един последен път.

Малко по-късно The New Wyatt Family е показано в тъмна стая зад кулисите. Брей е нервен и недоволен, че мачът му за титлата вече е четворен. Обвинява Ортън и Харпър за това и им казва, че недоверието между тях двамата пречи на него. Заради това Брей е решил какво е наказанието на последователите му - двамата ще се изправят един срещу друг на Survivor Series, за да излеят омразата си един към друг. Ако Ортън победи, той ще се е доказал и ще остане част от "семейството". Ако Харпър победи, Ортън ще бъде изхвърлен, а след това и унищожен. И за да е пълна забавата - мачът им ще е "I Quit" мач. Но по-важната задача ще е да му помогнат да отслаби противниците си тази вечер. Главният мач е 3-на-3 мач - The New Wyatt Family vs. Styles, Ambrose, Kane.

Идва време за The Cutting Edge. Гост на Острието е световният шампион AJ Styles. Той също не е доволен, че ще трябва да защитава титлата си в четворен мач. Според него нито един от претендентите не заслужава мач за титлата. Острието пита "А Гробаря?". Стайлс се сепва, но бързо се осъзнава и казва, че мачовете за титли трябва да се заслужат. Това води Амброуз на ринга. Той казва, че ще печели мач за титлата, след мач за титлата, докато накрая не си я върне. Светлините угасват и с връщането им Брей Уаят е на ринга. Той заявява, че не му харесва да дели претендентското място, но без значение колко хора са в мача, той и "семейството" му ще доминират - и тази вечер, и на Survivor Series. Кейн, изглежда, не е съгласен и също излиза на ринга, като веднага изхвърля Уаят оттам. Ортън и Харпър веднага идват на помощ. Острието, досега безучастен зрител, казва, че може би е време главният мач да започне. Отборите са формирани, но преди да бият гонга, Стайлс взима микрофон и казва, че няма никакво намерение да е партньор с тези двамата (сочи Кейн и Амброуз). Смята да изрита зъбите от устите им в неделя, а същото ще направи и с Уаят и всеки от обкръжението му. Стайлс излиза от ринга, а The New Wyatt Family нападат Кейн и Амброуз в гръб. И тогава... камбана. Пак камбана. Погребален марш.

Точно така - щом Тейкър може да прави един мач на WM, може да направи още един половин година по-късно. Това ще е нещо специално, а и е логично: 1) да помогне на брат си; 2) да се намеси във враждата на претендентите за титлата след изказването си за Royal Rumble. Undertaker идва на ринга и мачът все пак започва - Taker, Kane, Ambrose vs. The New Wyatt Family. Неразбории между Ортън и Харпър костват мача на "семейството". След мача Кейн просва с Chokeslam и Дийн Амброуз, след което той и брат му се взират в Стайлс, който отново се е появил на рампата със стол в ръка, но този път не отива на ринга, а просто сяда на стола с титлата си в ръце.

---

Големият главен мач на Smackdown за Survivor Series 2016 вече е факт. Може би компенсирам качество с количество, но мисля, че историята се получава добре, като преплита няколко вражди, освежава Styles vs. Ambrose и дава възможност Ортън и Харпър също да имат страничен, но логичен мач, който да продължи storyline-ът с присъединяването на Ортън към The Wyatt Family. Ето как изглежда кардът до момента:

- Goldberg vs. Brock Lesnar
- WWE World Championship - Fatal 4 Way Match: AJ Styles (c) vs. Dean Ambrose vs. Kane vs. Bray Wyatt
- Traditional Survivor Series 4-on-4 Elimination Match: Team Owens (Kevin Owens, Chris Jericho, Sheamus, Braun Strowman) vs. Team Rollins (Seth Rollins, Sami Zayn, Roman Reigns, Cesaro)
- I Quit Match: Luke Harper vs. Randy Orton
- RAW Women's Championship: Charlotte (c) vs. Bailey
- RAW Tag Team Championship: The New Day (c) vs. Enzo/Cass
- WWE Cruiserweight Championship: Brian Kendrick (c) vs. TJ Perkins
+ Kickoff Match: Nia Jax vs. Dana Brooke

Тъй като описах твърде подробно всички малки сегменти, оформящи голямата картина около четворния мач и I Quit мача, за следващата седмица остава последният пост, в който ще развия останалите два мача от Smackdown, с което, вероятно, този Guest Booker проект ще приключи. Дотогава! И дано истинският "Survivor Series 2016", въпреки излишната според мен RAW vs. Smackdown тема, се получи добре.

За Diablo III и разочарованията: Без нов Expansion догодина, само един "умрял" клас


Дявол да ги вземе Blizzard! Обичам игрите им, в частност "Diablo", и то до такава степен, че дадох 120 лева за оригинално "Diablo III" и 80 лева за expansion pack-a "Reaper of Souls" и то във времената на студентство със скромни, почти несъществуващи доходи. От година и нещо съм готов да си платя като пич и за нов expansion и пак да отделя няколко часа от тъй оскъдното ми свободно време, за да релаксирам, колейки демони из света на Sanctuary.

Но пука ли им на Blizzard, че аз и сигурно още няколко милиона души искаме да се бръкнем за един нов Act в "Diablo III"? Нееее! За "World of Warcraft" могат да бъдат правени expansion-и през година, защото играчите плащат всеки месец. Ние, Diablo-феновете, месечни такси не плащаме, така че fuck us, right?

Цялото ми недоволство идва от отминалия вече BlizzCon 2016 - голямата конференция на Blizzard, събираща фенове и разработчици на едно място, на която традиционно се обявяват следващите големи проекти - нови игри или продължения на съществуващи. Слуховете, че се готви нещо голямо по случай 20-тата годишнина на "Diablo" развълнуваха и мен. Естествено, не вярвах, че ще обявят "Diablo 4", тъй като е твърде рано и не са изсмукали напълно тройката. Но се надявах поне на Expansion Pack. Минаха две години от излизането на "Reaper of Souls" (прочетете ревюта на Act V и промените в него) и пускането на ново съдържание изглежда повече от логично. Не и според Blizzard, които дружно запретнаха ръкави и вдигнаха средни пръсти към играчите.

Нов expansion няма да има. Вместо това бе обявен само нов клас - Necromancer, който ще има сходни умения със същия клас от "Diablo II". Некромансърът ще се КУПУВА със специален пакет, наречен "Rise of the Necromancer", в който освен това ще има... нищо друго. Нов стар клас и някакви козметични глупости - това успяха да сътворят Blizzard за Diablo-феновете за 2 години. И дори ще искат пари за него. Нямам идея каква ще е цената на новия герой, но няма да се учудя, ако е нещо малоумно от порядъка на 20 евро (40 лева). Защото Blizzard се научиха да обичат парите. Нямам проблем - това е бизнес и трябва да се печели. Но поне да ми се предлага нещо, за което да си струва да си дам парите.

Другите "новости" обявени покрай "Diablo III" са нов пач (реве ми се...). Най-интересното в него ще бъде dungeon от 16 нива, който реално ще бъде "Diablo I" вградено в тройката. Нещо повече - dungeon-ът ще е наличен за игра само през януари, а оттам нататък - за по един месец всяка година. А да им *** майката мога ли?

Козметични промени, нов клас, който всъщност е стар клас от Diablo II, и подземието от Diablo I? Това предлагат Blizzard на мен, на вас и на всички хора, които са си купили "Diablo III" и въпреки явните слабости на играта, след това са купили и "Reaper of Souls". Дайте ми expansion, бе! Вземете ми парите и ми дайте шибан expansion! Нека е с Necromancer, ще играя с кеф, ама и нов Act да има, да бутне напред зациклилата история! Стига зони, предмети, глупости!

Брей, че съм емоционален. Може би просто надеждите ми се бяха повишили твърде много. Ще се успокоя и ще забравя. Но честно казано съм огорчен, защото с удоволствие щях да се потопя отново в света на Diablo. Сега обаче нямам причина. Този път Blizzard ме разочароваха. Този път Blizzard ни разочароваха.

P.S. По-неемоционална и подробна информация за това какво "ново" и добре забравено старо ще се появи в "Diablo III" догодина можете да разберете от статиите в сайта на Diablo Bulgarian Community - ето ТУК.

Комикси: "Спайдър-мен/Дедпул" #1 (на български!)


Deadpool is back, bitches! И си води компания под формата на един не по-малко устат, но доста по-умерен в ругатните си доброволен носач на трико - Spider-Man. "Артлайн" са умници и този път взеха мъдро решение при избора на нов комикс, който да опитат (дано успешно) да издават на български. "Спайдър-мен/Дедпул" #1 вече е на пазара и си струва всеки лев, а с набъбналата като войнишки пенис в бардак популярност на Дедпул искрено се надявам начинанието им да е повече от успешно. 

Без да ви спойлвам (спойлерите трябва да се наказват с нещо лошо - я кастрация, я смърт, я евтина водка) ще спомена само, че Дедпул също е захванал едно начинание, което ще му е трудно да изпълни. Той и Spider-Man са с допрени... не гърбове, а предници, заобиколени от безмозъчни (буквално) главорези и на път да бъдат изтезавани от демон. Трябва да работят заедно, колкото и трудно да е това. Защо е трудно? Спайдър-мен не може да понася Уейд motherf'n Уилсън. Мрази  го в червата, без значение дали са в прибрани в корема му или поради някаква нелепа причина висят навън. Ще избягам конкретно от този комикс за секунда и ще ви разясня, че в най-новата поредица за Отмъстителите, Спайдър-мен напуска тима именно, защото не може да понесе, че Deadpool вече е част от него. 

А ето ги двамата, омотани един за друг в почти интимен момент... Очаква ги мъчителна смърт, която е всичко друго, но не и геройска и ще хвърли срам върху страниците на житейските им истории, който срам ще лепне до края на дните. Да работят заедно или да си теглят майните? Или и двете?

Въпрос с няколко възможни отговора, за разлика от този "Струва ли си да купувам "Спайдър-мен/Дедпул" #1?". Да, dumbass/dumbass-ке (защото ме кефи да има женски род), струва си да го купиш, да го прочетеш, да го сложиш в шкафа и да чакаш в следващия. Причини бол:

1. Смях - Дедпул е простак. В ръцете на правилен автор с правилно чувство за хумор той е оръжие за смешки, много от които твърде вулгарни, абсурдни, черни или всичко това накуп. Точно както ние, съвременните млади и цинични хорица, ги обичаме. Джо Кели се справя доста добре с тази задача. Сигурно и той е "един от нас".

2. Екшън - Предостатъчно. 3-4 да са страниците, в които някой говори с някого, без в същото време да не ставаме свидетели на опита някой да бъде убит. 

3. Типичен Marvel арт - Под типичен имам предвид "достатъчно добър", "задоволителен", "шарен като за побъркани", но и изчистен, без този с моливите (Ед Макгинес) да се прави на велик художник. Вместо това просто разказва история с картинки, като не товари панелите със странни артистични решения. Тук-там е малко хаотично, но човек се оправя.

4. Аз препоръчвам - Бирко е нърд. Бирко ви разбира. Бирко знае. Бирко вдига палец. Бирко вдига друг палец. Бирко се усмихва.

Стигат ви толкова причини. Много се забавлявах със "Спайдър-мен/Дедпул" #1, харесва ми и че авторите подхващат една смислена история, която може да доведе до още по-интересни броеве занапред. А вторият идва още през декември. Отново поздравления за Артлайн, че се възползват от популярността, която едноименният филм донесе на Дедпул. Ако и на вас филмът ви е харесал и искате още от Устатия наемник (свободен превод), ето ви причина да опитате да четете комикси.

И по-бързо, преди Тръмп да се е заиграл с ядрения арсенал.

ОЩЕ КОМИКСИ:

Guest Booker: По-различният WWE Survivor Series 2016 - Част 2


В моя "Survivor Series 2016" Team Rollins се изправя срещу Team Owens. Залогът - победителите ще се редуват като главни мениджъри на RAW в 4-те седмици след PPV-то (подробностите за този мач четете ТУК). И макар най-трудният за буукване мач вече да е готов, трябва да отметнем и останалото, което червеното шоу ще предложи.

RAW е по-дълъг с един час от Smackdown и има по-голям ростър. Логично е да получи един мач в повече на PPV-то, като съотношението ще е 5:4 в полза на "червените". Единият мач на RAW обаче е сблъсък на part timer-и, така че в това няма нищо несправедливо. Просто е хубаво повече хора да получат внимание на PPV-то. Тъй като двама от шампионите (Universal и US) са в отборния елиминационен мач, а Goldberg vs. Lesnar са сигурният main event, реших, че е редно останалите 3 мача на RAW да са за другите титли. Така че връщаме се отново на първия RAW след "Hell in a Cell" и започваме...

"CERTIFIED G" ЗАПЛАХА ПРЕД ИСТОРИЧЕСКИ РЕКОРД

Мачът на Enzo/Cass с Gallows/Anderson на "Hell in a Cell" трябваше да е No1 Contenders' Match, но WWE вече години наред избягват да градят нещата PPV за PPV. Изисква твърде много мислене, да. В моя вариант веднага след турнира, където Gallows/Anderson са грабнали победата, е насрочен реванш (RAW #1). The New Day обаче излизат преди мача, за да се хвалят с победата си (при мен чиста) над Шеймъс и Сезаро. Те казват, че с крачки като на Годзила (или друг подобен reference, който Woods би използвал) вървят към рекорд за най-дълго държане на титлите. Това обаче не значи, че няма да защитават титлите си и очакват да видят дали Gallows/Anderson са се стегнали достатъчно, че да спечелят нова възможност. Enzo/Cass не харесват как са пренебрегнати и след като печелят мача си с The Club го показват... вербално. Още преди шоуто да приключи е обявено, че в следващия RAW Gallows/Anderson ще се изправят срещу Enzo/Cass в трети, решаващ мач, а победителите получават шанс за отборните титли на Survivor Series.

The New Day се гаврят и с двата отбора (RAW #2), твърдейки, че те не са способни да им отнемат титлите. Кофи, Big E и Woods сядат на коментаторската маса, за да гледат мача. Enzo/Cass успяват отново да победят Gallows/Anderson, защото вторите предната седмица са отнесли и един допълнителен побой (за него по-надолу). Финалната седмица е запазена за размяна на любезности (RAW #3). Представете си The New Day от едната страна и Enzo и Cass от другата в петминутна (минимум) размяна на обиди. Нямам фантазията и времето да опиша такъв епичен сблъсък. Той обаче ще се превърне в мач между Cass и Big E, в който Cass ще вземе победата. Ензо отпраща The New Day, заявявайки, че след 3 седмици победи, той и Кас ще запишат четвърта и шампионите могат да се сбогуват с титлите и мечтите за рекорд.

УСТАТА НА КЕНДРИК ГО ЗАХАПВА ПО ЗАДНИКА

Cruiserweight дивизията е трудна за буукване, защото имаш една титла, твърде малко TV време и няколко кечисти, които трябва да комбинираш всеки път различно. WWE обаче вече загатнаха интересна история с това как Браян Кендрик е потърсил помощта на Noam Darr и Tony Neese, които да му помогнат да стане шампион. Е, Кендрик е успял да вземе титлата с измама на "Hell in a Cell". Още на следващата вечер (RAW #1) обаче Нийз и Дар му помагат да победи TJ и в мача-реванш.

Тогава обаче (RAW #2) идва време за плащане на сметките - Darr и Neese искат обещаните си шансове за титлата, но Кендрик се опитва да се измъкне - не бил обещавал нищо такова. Двамата кандидат-претенденти посещават Стефани и казват, че Кендрик ги е излъгал. Искат тя да "поправи нещата" и да им даде мачове за титлите. Появява се и TJ Perkins, който не е доволен от това как е бил прецакан от Darr и Neese и иска нов шанс за титлата. Стефани заявява, че такива шансове трябва да бъдат заслужени и организира троен мач за следващата седмица. Който победи, получава шанс за CW титлата срещу Кендрик на "Survivor Series".

По време на Perkins vs. Darr vs. Neese (RAW #3) Кендрик се намесва и напада Пъркинс, но, вместо да се възползват, Darr и Neese скачат един върху друг. Кендрик тръгва да ги разтървава, но те изхвърлят и него от ринга. Пъркинс се възползва от хаоса и успява да тушира Neese за победата, печелейки шанс да си върне титлата на PPV-то. Пъркинс в момента е единственият изграден фейс в CW дивизията, така че докато "изскочи" друг претендент, не е лошо историята му с Kendrick да бъде изсмукана докрай.

КОГАТО ШЕФКАТА НЕ ИСКА ПРЕГРЪДКИ

Саша Бенкс е аут след Hell in a Cell. Помляна, разбита, ближе рани и чака да дойде момента за голямо завръщане. Шарлът обаче се нуждае от нов опонент, а Бейли тъкмо е победила протежето й Dana Brooke. Според Шарлът обаче това не е достатъчно, че да даде на Бейли мач за титлата (RAW #1). Назначен е No1 Contender's Battle Royal. Nia Jax доминира през цялото време. Така е до момента, в който Dana Brooke я напада и привлича вниманието й. Джакс се вторачва вбесено в протежето на Шарлът, а Дейна... й удря шамар, след което излиза извън ринга, самоелиминирайки се. Джакс прави същото и отива да я преследва зад кулисите. Седящата при коментаторите Шарлът изглежда е доволна от развитието на ситуацията. В това време обаче на ринга Бейли печели мача и става No1 Contender's. Веднага след мача тя е нападната и пребита от Шарлът.

Оказва се (RAW #2), че Шарлът е замислила малкия номер, изигран от Дейна, за да гарантират, че Nia Jax няма да спечели мач за титлата. Шампионката обаче не е доволна от това, че Бейли е спечелила претендентското място. Заради това я вика на ринга и й казва, че трябва да се откаже от мача и да коленичи пред Кралицата. Бейли казва, че е заслужила мача си и няма да се откаже от него. Dana я напада в гръб заради отказа и двамата с Шарлът започват да я налагат. Появява се Nia Jax, която се е насочила към Brooke. Шарлът и протежето й бягат през публиката, а Ная и Бейли само си разменят поглед, но до бой не се стига.

Бруук (RAW #3) се оплаква на Шарлът, че й е навлякла чудовище на главата. Шарлът й казва, че ще трябва сама да се справи с този проблем, след което да е на разположение на Кралицата за защитата на титлата й на Survivor Series. Двете имат мач срещу Бейли и Nia Jax. Когато Джакс влиза на ринга, Дейна бяга в публиката и оставя Шарлът сама. Жената-гигант тръгва през публиката след жертвата си, а Бейли се възползва от хаоса и успява да повали и тушира шампионката. Така за Survivor Series имаме вече два мача - сблъсък за титлата между Кралицата и Недостойната, както и мач за Kickoff шоуто между Nia Jax и Dana Brooke. 

LESNAR VS. GOLDBERG

Тук не виждах смисъл да пипам, ама с този мързелив буукинг WWE ме накараха... Мачът си остава, ясно е, както е ясно и че ще е main event на PPV-то. Аз обаче бих искал да видя нещо повече от приказки. Планираните появи на двамата в RAW показват, че те ще се засекат лице в лице едва в последното шоу преди Survivor Series. В седмиците преди това няма да откажа както Леснър, така и Голдбърг, да бъдат по-физически активни и да поступат няколко lowcarder-а. Да, нечестно е спрямо lowcarder-ите да бъдат ползвани за "храна" на part-timer-и, но доминацията на Леснър и Голдбърг, тяхната чудовищност, ако щете, трябва да бъде демонстрирана. Има хора, които могат да бъдат жертвани - Golden Truth, The Carribean Stars, Titus O'Neil, дори Mark Henry. Не и Русев. За него - по-надолу.

Но към Part-Timers Extravaganza-та - при втората си поява (RAW #1) Голдбърг е посрещнат зад кулисите от кечисти, които му казват, че не е желан обратно в WWE (точно както стана през 2003-та). Хич не ми се иска да жертвам точно тях, но Gallows/Anderson май са най-подходящи. Голдбърг им казва, че ако искат могат да се пробват да го разкарат, за да демонстрира чрез тях какво ще се случи на Леснър. Това и става - Голдбърг излиза на ринга, за да говори. Прекъснат е от Gallows, Anderson, Titus O'Neil и The Carribean Stars, който обграждат ринга. Малко по-късно всички лежат и стенат наоколо, а по-младите фенове са видели що за изрод може да е Голдбърг. Той казва, че действията му говорят по-силно от думите.

На следващата седмица (RAW #2) Леснър също решава да "говори". Golden Truth, Darren Young и Mark Henry са на ринга и чакат противниците си за поредния безсмислен 4-на-4 мач. Да, ама не. Вместо това излизат Брок Леснър и Пол Хеймън. Хеймън обяснява, че Брок не е впечатлен от стореното от Голдбърг миналата седмица. Нещо повече - Леснър можел да направи абсолютно същото и то по-добре. В този момент Брок се нахвърля върху R-Truth, а останалите трима скачат на помощ. И те са изметени, с което подвигът на Голдбърг е повторен от Леснър. Хеймън казва, че следващата седмица двамата ще се видят лице в лице. (Бел. Бире: Не е редно да се постъпва така с кечистите, знам, но точно тези осем души не виждам какво друго могат да правят в такъв тежък месец освен да са "храна".)

В последния RAW преди PPV-то (RAW #3) конфронтацията става реалност. Не е нужно Голдбърг и Леснър да говорят - номерът е да повишиш напрежението с взиране очи в очи, да оставиш публиката да реагира... след което да има въргал! Ама бесен въргал! От онези хубавите, неконтролируеми въргали, в които половината ростър и охраната излизат на ринга, за да спрат двамата мразещи се кечисти. Последният такъв пример - Леснър и Undertaker. Без явен победител от боя, но с размяна на удари и огромна доза надъхване за предстоящия им мач. Така ще завърши и последния RAW преди Survivor Series. Не мога да кажа, че съм особено щастлив, че WWE разчитат на двама part timer-и и реванш на мач отпреди 12 години, за да продадат PPV-то си, но като ще го има този мач, поне ентусиазма да е на ниво. А именно боят в последната седмица ще развълнува феновете.

РУСЕВ... НЕ МАЧКА

Три RAW-а без нашенеца. Знам, че на много хора това няма да се хареса, но смятам, че всеки образ понякога има нужда от кратка почивка след тежка загуба, каквато е неговата от Roman Reigns на Hell in a Cell. Не само, че тя ще избледнее в главите на хората, но и дава възможност за експлозивно завръщане... когато му дойде времето.

---
С това RAW порцията от моя "Survivor Series" 2016 вече е готова. Ето как изглежда PPV-то до момента.


- Goldberg vs. Brock Lesnar
- Traditional Survivor Series 4-on-4 Elimination Match: Team Owens (Kevin Owens, Chris Jericho, Sheamus, Braun Strowman) vs. Team Rollins (Seth Rollins, Sami Zayn, Roman Reigns, Cesaro)
- RAW Women's Championship: Charlotte (c) vs. Bailey
- RAW Tag Team Championship: The New Day (c) vs. Enzo/Cass
- WWE Cruiserweight Championship: Brian Kendrick (c) vs. TJ Perkins

+ Kickoff Match: Nia Jax vs. Dana Brooke

За следващия път остана Smackdown Live порцията, т.е. още четири мача.

WWE No Mercy 2017: Второразрядното PPV с двата WrestleMania мача (БиреПрогнози)

WWE нямат милост. Идният понеделник съм редовна смяна, поради което няма да мога да гледам „No Mercy 2017” на живо, няма да мога да го гл...