WWE WrestleMania 32 - Превю и прогнози

Традициите са си традиции и поне няколко реда трябва да се появят в блога преди тазгодишната WrestleMania 32. Която, ако гледаме логото, всъщност не е 32. Обаче реално е 32, защото е 32-та подред, но... Fuck it, объркан съм. WWE през последните две години имат странна политика за номерацията на най-голямото си PPV, така че започваме с превюто на...

WRESTLEMANIA ЗВЕЗДИЧКА

И тази година човек може да се озове на ръба на дрямката само докато чете карда на 'Mania. Положението май дори е по-лошо в сравнение с 2015-та, тъй като половината звезди, зажаднели за отпуски, намериха начин да се контузят и да гледат шоуто от диваните си. Ортън го няма, Ролинс го няма, Сезаро го няма, Сина го няма (2 лева на изненадващо завръщане, вкарване в главния мач и печелене на титлата, да? Не? ОК, нека е "не"). И Daniel Bryan го няма, но той: 1) цепи дърва и сигурно е щастлив; 2) ще гледа всички Мании от тук нататък по телевизора, така че все тая.

Останалият ростър (колко са вече - 200 човека?) обаче е на линия, за да се опита със зрелищен атлетизъм, пълно себеотдаване и спиращи дъха моменти, граничещи с лудост и опит за самоубийство, да измие срама от слабия кард. Опитвам се да се надъхам, да, но продължава да ми дреме за едва два мача.

Както си му е реда, започваме с pre-show-то. Данните към момента сочат, че там ще се озоват два мача - Dudley Boyz vs. The Usos и 5-на-5 женски мач - B.A.D. and Blonde vs. Total Divas. "Братята" Дъдли и братята Усо можеха спокойно да са в главния кард, като бъдат включени в мача за онези титли... ммм, как се казваха... кръгли, бронзовеят... Отборни! Точно така, WWE Tag Team Championship, майна! Не само аз съм ги забравил, изглежда, защото макар шампионите да имат мач в главния кард на Maniа, те май няма да защитават коланите. Участието на Дъдли и Usos в един четворен мач за златото щеше да е интригуващо, сега не ми дреме за техния мач. Жалко. Но поне има вероятност да го изгледам, докато другото нещо, което трябва да "прикове задниците ни" пред телевизорите по време на preshow-то - женският 5-на-5 мач, е нещо, което по-скоро би ме отказало от цялата 'Mania.

WrestleMania (32) и без това ще е дълга поне 4 часа. Няма защо да се мъчим с още два, пълни с излишни интервюта, промота и безсмислени мачове. Така че да минем на важното: основния кард! Подчертал съм имената на хората, които според мен ще си тръгнат като победители. Тъй като е важно да започнеш хубаво и да свършиш хубаво (хахаха), започвам с първия от двата мача, за които ме е грижа:

NO HOLDS BARRED STREET FIGHT: BROCK LESNAR VS. DEAN AMBROSE - Бароооок Лезнаааар! Дино ФАКИН' Амброзо! Колкото повече го мисли човек, толкова по-хубаво звучи. Едно от най-добрите решения, които WWE взеха, бе да се откажат от мач между Леснър и Брей Уаят и вместо това да ни дадат нещо, което бихме гледали с интерес. Макар че с оглед на последните седмици намеса на The Wyatt Family за съжаление ми изглежда неизбежна. Този мач не се нуждае от това - дайте на двамата на ринга 15 минути, в които Леснър да размята Амброуз със суплекс след суплекс, а сбърканото копеле да си проси още, и още, налагайки Брок с каквото му попадне. Мачовете на Леснър през последните години са си цял нов жанр в кеча и искам още от него - малко кеч, малко MMA, малко хардкор изпълнения (не такива, перверзници). Брок изглежда като фаворит (и може би няма да е лошо след миналогодишната загуба), но замислете се колко повече би спечелил Амброуз от победа тук. Само заради това залагам на него. Трябва да се мисли за бъдещето.

Кукувицата лети. След суплекс. Очакваме същото x20, нищо, че сме фенове на АмброзО.

WWE TAG TEAM CH... Не. Просто 4-на-3 хендикап мач: THE NEW DAY VS. THE LEAGUE OF NATIONS - Основната критика вече я посочих - това трябваше да е мач за отборните титли. Не виждам проблем те да бяха заложени и в 3 на 3 мач при наличието на толкова стейбъли в момента. Нямаше да е лошо и по някакъв начин да разкарат един от Лигата (и да го вкарат в мача със стълби, примерно). Вместо това ще гледаме някакъв си мач без залог между Квартета на международните хийлове и До-скоро-бяха-хийловете Новден, за който поради някаква причина трябва да ми пука. Ей, сънародникът ни е вътре! Това пак е нещо, но New Day най-вероятно бият заради политкоректния пуш, който им дават в последните месеци.

3rd ANNUAL ANDRE THE GIANT MEMORIAL BATTLE ROYAL - Тази година почти не си направиха труда да "градят" този мач и за съжаление се очертава един джобър фест, който поне да гарантира изява на ринга на всички в ростъра - от Big Show до Джо от кетъринга и операторчето Марк. По принцип бих заложил на операторчето Марк, но ще взема да кажа Кейн, защото все още съм му фенче. Едно завръщане на Сезаро и изненадваща победа обаче също ще направят този мач с една идея по-смислен.

AJ STYLES VS. CHRIS JERICHO - Два добри мача до момента, нелоша история. Джерико се оказа много добър избор за първи опонент на Стайлс в WWE и е готино, че виждаме някаква по-дългосрочна история (вече така викаме на двумесечните) да кулминира на най-голямото шоу. Този мач продължава да ми изглежда като изкаран от фентъзи буукинга на някой много самотен (с)марк, но пък може да е сред най-добрите неща в карда що се отнася до чист кеч.

TRIPLE THREAT DIVAS CHAMPIONSHIP: CHARLOTTE (C) VS. BECKY LYNCH VS. SASHA BANKS - Три млади и талантливи диви в мач за женската титла на Мания. И нито една от тях няма "Бела" в името си (ама казах "талантливи", така че беше ясно) :O Нямам какво да кажа тук. Добро решение, добър буукинг. Няма AJ Lee, така че няма да има на какво да точим лиги, но поне може да не ползвам мача за тоалетна пауза. Кандидат за тази позиция е...

US CHAMPIONSHIP: KALISTO (C) VS. RYBACK - Включвам трейлърския си глас и започвам: "В сбъркан свят, в който AJ Styles, Samoa Joe и Austin Aries работят за WWE, двама мъже ще опитат да покажат, че все още има смисъл да ги държат на работа. Давид среща Голиат! Мексиканският мини-дракон среща Месаря от Diablo III! Калисто се изправя срещу Райбак в мач... който никой не иска да гледаааа!". Не, моля ви, не. Сериозно ли? Тези двамата получават 1-на-1 мач, а Оуенс трябва да защитава срещу джобъри в спотфест със стълби? Не мога... Но нека бъдем професионалисти: логиката казва, че "Момчето, което иска да стане Голдбърг като порасне" ще вземе титлата. WWE обаче май опитват да си произведат нов Рей Мистерио в лицето... в маската на Калисто, а какъв по-добър начин да постигнат това от вече гледания филм, в който дребния хайфлайър с мъки успява да победи анаболния изрод.

IC CHAMPIONSHIP: KEVIN OWENS (C) VS. DOLPH ZIGGLER VS. THE MIZ VS. SAMI ZAYN VS. ZACK RYDER VS. STARDUST VS. SIN CARA - Кевин Оуенс - една от най-интересните муцуни в WWE през последната година, е принуден да защитава титлата си в спотфест със стълби без почти никакво изграждане. Трима от противниците му са (почти) чисти джобъри. Бих се плеснал по челото, но то още ме боли от плясканията заради предния мач. Някой се е напил и е объркал коя мидкард титла трябва да се защитава в мача със стълби. Няма друго логично обяснение. Оуенс трябва да бие, защото е безсмислено да губи в такъв мач. Победи на Зиглър и Зейн също са опции, всичко друго би било перверзия.

...пък дано им дойде акълът и догодина той да не е в мач за титлата, че някакъв страховит глас в главата ми отсега ми шепти "Cena vs. Reigns".

WWE WORLD HEAVYWEIGHT CHAMPIONSHIP: TRIPLE H (C) VS. ROMAN REIGNS - 2016 година. Triple H е световен шампион и е в мача за титлата на WrestleMania. Не желая повече да коментирам това. Феновете обливат Рейнс с помия на всяко шоу, но втора година продължават да ни го бутат като "добрия герой", който всички трябва да харесваме. Няма да стане. Към този момент този мач е почти сигурен провал и то не заради това как ще се справят кечистите в него, а заради това как феновете на стадиона ще се отнесат към това, което ни се пробутва като main event. Нямам нищо против мач между двамата (историята я има), но да беше в средата на карда и да не беше за титлата. Едно от най-лошите неща в карда, което може да бъде спасено само от някакъв overbooking, turn-ове, swerve-ове, абе, всичко, което по принцип не искаме да виждаме, но тук може да е от полза.

HELL IN A CELL: UNDERTAKER VS. SHANE O'MAC - Истинският главен мач за мен, колкото и да е странно. Това също е мач, който изглежда така, сякаш е изскочил от тетрадката с фантазии на някое фенче от 2001-ва/2002-ра. Но, мамка му, буукнаха го добре. Имаше страст, имаше старание, имаше някаква мисъл. Нещо, което липсва в много вражди. Мачът е логичен - Шейн иска основното предаване на баща си. Винс го вкарва в капан - казва му, че ще му го даде, ако Шейн победи в мач. Противникът? Човекът, който е губил един-единствен път на Мания. Шейн показва топки - не отстъпва, тренира, дори застава очи в очи с легендата и му казва "Ти си кучка на баща ми" (което донякъде е вярно, макар по-скоро да става дума за лоялност). Реалност и измислица се преплитат в едно, а в тези случаи кечът е най-интересен. Последният им сегмент в RAW допълнително ме надъха. Не съм вярвал, че ще съм заинтригуван от подобен мач, но всички се постараха да го направят интересен. Остава да видим как ще е като реализация. Очаквам намеси, очаквам може би малко кръв, повече spot-ове и повече психология вместо екшън (Тейкър може да изнесе Шейн до отличен мач). Що се отнася до изхода, фенчето в мен иска победа на Тейкър. (С)маркът обаче съзнава, че победа на Шейн ще раздвижи много повече историите в идните месеци. И колкото и да е странно, залагам на Шейн. Стрийкът свърши, магията му си отиде и когато е за доброто на целия продукт, мога да преживея нова загуба на Тейкър на Мания. 

А и адски ме кефи начинът, по който промотират мача. Take a look:



Това е, скъпи приятели, фенове, фенки и фенчета. "WrestleMania Звездичка" съдържа осем мача в главния си кард, които в никакъв случай не са най-доброто, което WWE може да предложи (сърбят ме пръстите за един бърз Guest Booker). Но нека видим как ще е положението откъм качество на самите мачове, защото въпреки слабите кардове и билд, хората на ринга могат да позакърпят положението със зрелище и драма.

За финал ето ви и една СМЕЛА ПРОГНОЗА: ННН и Стефани се намесват в Адската клетка, което води Рейнс там. Той гони Хънтър, ала-бала, тряска Тейкър и едва ли не подарява победата на Шейн. Винс е в шок, Хънтър и Стефани полудяват, Хънтър казва, че трябва да задържи титлата за всичко на света, за да има някакво предимство пред новия шеф на RAW. В МЕ-та феновете, както се и очаква, смазват Рейнс от освирквания, Винс се появява да си отмъщава, идва Шейн и помага на Рейнс да стане шампион. Ама го правят така, че и двамата да търнат. Нов зъл шеф и нов corporate champ. End of scene. Макар че и това трудно ще оправи кашата с главния мач.

Защо "Батман срещу Супермен" ме вбеси (СПОЙЛЕРИ)

"Батман срещу Супермен" чупи рекорди. Стартира с 170 милиона долара приходи от първия си уикенд на екран в Щатите, а в световен мащаб е "изкарал" на създателите си около 424 милиона. Това го нарежда на четвърто място в класацията на филмите с най-касов първи уикенд. Въпреки ниските оценки на критиците (и, предполагам, доста комикс-гийкове като мен и Гого), хората го гледат и още следващата седмица филмът ще мине в режим "печалба", след като приходите от билети минат двойно бюджетът му от 250 милиона (богове...).

Това обаче са само цифри. Да, ако интересът на публиката не падне рязко (случва се), "Batman v. Superman: Dawn of Justice" ще е финансов успех за DC и Warner Bros., въпреки лошите ревюта, които получава. Което донякъде е добре - макар да не го харесах, аз не искам този филм да се проваля. Това е стартът на голямата филмова вселена на DC и ако нещо спъне този старт, може да чакаме години преди следващ опит. Така че нека прави пари. Гледайте го и вие, ако не сте. На вас може да ви хареса повече, особено ако не се замислят много за слабостите, които филмът има, а още повече - ако не сте комикс-фен и не ви е ясно какво ще се случи в някои от най-важните моменти.

Това беше най-хубавото, което имах да кажа. Сега минаваме в режим на СПОЙЛЕРИ, така че четете само в два случая: ако вече сте гледали филма или пък ако изобщо не ви пука. След първото, spoiler-free ревю, е време да излея всичката жлъч, която насъбрах по време на тези 2 часа и половина пред киноекрана.  Here we go...

BATMAN V. SUPERMAN: DAWN OF JUSTICE
Ревю #2: Защо този филм (с Батман в него) ме ядоса и разочарова

Предстои много сипване, да. Но напук на това... започваме с доброто, хехехе. Първите минути на филма са ОК, даже са си направо добри. Бърз и по закснайдъровски стилен преглед на това кой е Брус Уейн и какво го е накарало да стане Батман, което впоследствие се оказва и елемент за раздвижване на историята (чак сега осъзнах, че имената на майките на двамата герои съвпадат; Марта ще да е било популярно име в средата на миналия век). От много по-голямо значение обаче бе сцената, която ни върна в битката в Метрополис от края на "Man of Steel", но от гледната точка на Брус. За нула време не само разбираш защо той иска да унищожи Супермен, но дори се съгласяваш напълно с аргументите му. Сякаш осиротялото момиченце плаче в твоите ръце, не в неговите. Отличен 6 тук, колкото и да е странно.

Oh, so sad. Шибан Супермен... Уби майката на момиченцето по "непредпазливост". Това е подсъдимо, райт?

Оттук нататък филмът става дяволски накъсан. Представят ни ту единия герой, ту другия. Придобиваме горе-долу някаква представа за това в какъв период от живота си се намират - Батман е закоравял кучи син, малко остарял и много сам; Супермен се разкъсва между това какво прави, какво трябва да прави и това как хората разбират действията му, а същевременно се опитва да живее и нормално с Лоис. Любовната история помежду им, между другото, беше зле разработена - ако беше част от самостоятелен "Death and Return of Superman" филм, щеше да е много по-намясто. За това по-надолу. В този си вариант бе само една от многото теми във филма, които са загатнати, има ги, но се загубват в цялостния хаос, не са развити и зрителят бързо забравя за някои от тях.

По-скоро успешно обаче е разработен конфликтът (поне до един момент) между героите. Хареса ми как една от идеите на комикса на Франк Милър "The Dark Knight Returns" е използвана във филма, макар и с разменени роли. В комикса Супермен помага на правителството срещу развилнелия се Батман. Тук е обратното - Супермен е дамгосан като заплаха за човечеството, а Батман самоинициативно иска да премахне тази заплаха. Супермен пък не харесва как Батман процедира в Готъм и се опитва да го спре, защото това му се струва "правилно" (е**х те в бойскаута). И това е добра завръзка, по дяволите. Като казах "The Dark Knight Returns" - няколкото сцени, в които се мернаха коне, бяха готино намигане към комикса на Милър. Но да не се отплесвам...

Хареса ми и ролята на Лекс Лутър в цялата ситуация, макар накрая да бях малко объркан дали това криптонитът да попадне в Батман не е било част от някакъв негов гениален план, който така и не става напълно ясен на зрителя. Не знам за вас, но аз останах наистина объркан що се отнася до целите на на Лекс - дали той иска смъртта на Супермен, тази на Батман или и на двамата. Това отново е проблем, произлизащ от многото теми и цялостни хаос около тях. Иначе логическите дупки изяждат и неговата уж гениална глава. Пример? Ето пример: отвличайки Марта за преимущество, Лутър можеше да използва Супермен за своя кучка за какво ли не. Да завладее шибания свят, например, а не да го праща на (само)убийствена мисия срещу Прилепа. 

Лекс като цяло бе добра част от филма, но това колко добре се реализират плановете му не става особено ясно на зрителя, а и образът му отиде по дяволите заради дупки в сценария - като горната със залавянето на Марта, като създаването на Doomsday и като пророчествата за идването на "голямото зло" (ей го на). А и "оплешивяването" му беше слаб момент... Това трябваше да стане от зор, ужас, нещо-си, а не просто да го обръснат в затвора. Слабо.

Основният проблем в конфликта между двамата герои обаче не е в Лекс. Той е в това, че темата "Батман се изправя срещу Супермен" остава на заден план, за да бъде изграждан следващия филм - "Justice League". Появата на Flash в пещерата беше готин "what the fuck" момент, който най-вероятно много DC фенове ще харесат. На мен обаче ми дойде твърде фантастичен и то твърде рано. И преди съм го казвал - Marvel почнаха с възможно най-малко фантастични неща и постепенно вървяха към комиксовите нереалности (дори сега внимават да не прекалят). DC се юрнаха твърде надълбоко с тази поява на Flash. Клиповете с другите супергерои пък малко преляха чашата, особено малоумната поява на бавноразвиващия се Аквамен, който като в реклама на "Garnier" демонстрира обемна коса, докато се чудеше да счупи или да не счупи подводната камера. Това със Cyborg пък бе пооочти като във филм на Джоел Шумахер. Е, ОК, не беше толкова зле (май нямаше зърна), но беше много, много претупано и като отмъкнато от анимационно филмче или евтин сериал. За сънуващия страшното бъдеще Батман не ми се говори. Сънят нямаше за цел само да намекне какво ще стане, ако Супермен е лош. Той показа какво би станало, ако дойде Darkseid ("голямото зло"). Но също така представляваше и 5 загубени минути за реклама на бъдещ филм, които нямаха много общо с историята на този. 

Батман - партизанин. Бори режима. Заради смъртта на майката на момиченцето.

Самият сблъсък си беше доста зрелищен, да. Изпитвах огромно удоволствие да гледам как Батман пребива Супермен, след като е успял да го надхитри. Мисля, че си имаме ясен победител в този супергеройския двубой -  дами и господа, момчета и момичета, победител след побой / предаване / изнасилване с криптонит - БАТМАН! Това, което спасява Супермен, реално е (о, какъв късмет!) фактът, че започва да бълнува името на майка си, което (о, късмет! x 2) съвпада с името на убитата майка на Брус + появата на Лоис Лейн (всемогъщият извънземен бе спасен от жена си, lol).

Ето ви сценарна дупка - как, по дяволите, Батман изведнъж смени позицията си спрямо Супермен на 180 градуса? Защото майките им са с еднакви имена?!? Защото вече го е пребил? Защо? Че накрая даже ми вика "Провалих го в живота...". Алоооо, черни рицарю, ти искаше да му разтвориш черепа с криптонитско копие, майна!

Искате още логически дупки? Давам ви още логически дупки! Кога, по дяволите, Супермен разбра, че Батман е Брус Уейн? И кога започна да му говори на малко име? Може да е видял лицето му през маската, когато най-нагло му разби колата (новият Батмобил е жестока машина, между другото, палци горе) и застанаха лице в лице. Да, ама защо не показа, че го е познал? Остава загадка и как никой не може да се сети, че Кларк Кент и Супермен са един и същ човек, когато те са супер еднакви в муцуните си, мамка им! (ето къде проличава геният на Лекс: той знае, хехехе). А Супермен дори отива на изслушване в столицата, където се сцепват да го снимат. Богове! СУПЕРМЕН ОТИДЕ НА ИЗСЛУШВАНЕ ПРЕД ПРАВИТЕЛСТВЕНА КОМИСИЯ! Написах го с главни букви, за да ви дам време да осъзнаете нелепостта.

Невинен съм за майката на момиченцето, Ваша чест.

Вече казах, че Бен Афлек ме опроверга и представи добър Батман/Брус Уейн, поне според изискванията на филма. Продължавам да се надявам някой ден да видим уверения, менторски настроен Батман (мислете си за анимациите и Кевин Конрой), но едва ли ще е скоро. И макар Афлек да е сред добрите неща в лентата (да се не надяваш), има един голям проблем: неговият Батман не е точно Батман. Защо? Защото неговият Батман е масов убиец. Разстреляни главорези, взривени в колите си (и със собствените си гранати) бандити, премазани от Батмобила или други коли мутряги... Който не помни, ще му припомня - Батман не убива. Това е важна част от митологията на героя, която тук бе брутално пренебрегната за сметка на пуцане и взривове. Нямам чак такъв проблем с това, стига да беше обяснено, че годините, например, са го научили, че в някои случаи е по-добре да сложиш край на живота на престъпника, а не да го оставяш само леко ступан. Нещо от рода на това, че Жокерът го е докарал до ръба и го е накарал да е по-краен в действията си. Просто... нещо. 

Спокойно. Най-доброто (или лошото, зависи от гледната точка) ви го пазя за накрая:

ТРЕТИЯТ АКТ: DOOMSDAY-ЪТ НА ФИЛМА + ПОЛОВИНЧАСОВИЯТ ФИНАЛ

В spoiler-free ревюто обясних колко излишен е третият акт на филма, този след битката между двамата герои. За мен това трябваше да бъде краят. Бият се, Батман побеждава (отново), но не убива Супермен. Някаква логична причина, по-различна от съвпадението на имената на майките им, трябваше да сложи край на конфликта. Т.е. цялата сюжетна линия с тялото на Зод и създаването на Doomsday не трябваше да я има.

Веднага обяснявам какъв точно ми е проблемът. "The Death and Return of Superman" е историята от комиксите, която Снайдър и компания се опитаха да преразкажат в 30 минути. Не е редно. Тя, с достатъчно преработки, е подходяща за един самостоятелен филм за Супермен. Хей, имало е такива планове, а в нета се мотае цял документален филм за проваления проект със същото име на Тим Бъртън. Защо нещо, което е ясно, че може да запълни 2 часа, бе сгъчкано и претупано в 30 минути?

Целият потенциал на Doomsday като злодей бе опропастен. Смъртта и връщането на Супермен също. Точно това ме издразни във финала на филма - натякването колко мъртъв е Супермен, погребенията, сълзите, ШИБАНИЯТ ГОДЕЖЕН ПРЪСТЕН, мамка му... И всичко това е просто безсмислено за някой, който знае малко от историята между Супермен и Doomsday. Предполагам ще има зрители, които ще се трогнат от героичната "смърт" на Супермен, защото няма да имат никаква представа за оригиналния материал, върху който е базирана тази част от филма. И се радвам за тях, наистина, макар че вероятно те също ще бъдат отегчени и измъчени от десетте финални сцени.

Създаването на Doomsday беше излишно, битката на тримата герои с него беше излишна, всичката тази разруха беше излишна. Наистина, точно подобна разруха бе причината Батман да тръгне срещу Супермен, по дяволите. До този момент разбитите сгради, експлозиите и т.н. бяха в някакви приемлив мащаб. Идва Doomsday, а с него и безсмислената разруха, от която сме толкова претрупани във всеки втори холивудски филм, че вече не може да ни впечатли изобщо. Наистина, гледам на такива неща повече като на излишно харчене на пари от бюджета, отколкото като на нещо зрелищно.

Да не говорим, че дизайнът на Doomsday въобще не е толкова добър, колкото ми се стори първоначално. Чак по време на филма осъзнах колко много прилича на комбинация между трол и урук-хай от "Властелинът на пръстените". Дори "раждането" му напомняше на "създаването" на урук-хай. Не, бе, сериозно, загладейте се в тази тролска муцунка:

Трол. Поредната жертва на безразсъдството на Супермен. След майката на момиченцето... :(

Doomsday трябваше да е враг на Супермен в някое отделно продължение на "Man of Steel", а не излишна кръпка към филм за конфликта между криптонеца и Батман. Толкова. "Batman v. Superman" трябваше да свърши след битката между двамата герои, като дори един адски отворен финал (за какъвто се готвех) щеше да е по-добър от това, което получихме. Такъв потенциал, DC, а вие прецакахте всичко от алчност... Това е. Пък нека си правят милионите, но дано си вземат бележка от критиките, защото с планирани филми за още 5 години напред ще им се наложи да внимават.

Тъй че, приятели, скъпи блогочетци, ако искате добра екранизация на "Death and Return of Superman" историята от комиксите, гледайте великото творение на Макс Ландис. Поне е забавно:

"Батман срещу Супермен" - Предпремиерно ревю (без спойлери)


Тежка въздишка се откъсва от гърдите ми в момента, защото трябва да бъда лош за нещо, което има Батман в себе си. Но DC, Warner Bros. и Зак Снайдър не успяха да ми дадат достатъчно задоволителен "Батман срещу Супермен", който да похваля пред всички ви. До един момент филмът беше ОК, наистина, но тогава идва абсолютно излишния трети акт и всичко отива по дяволите... И... и... колкото и да искам, не мога да бъда добро Бире, не мога...

Но нека започна от самото начало: във вторник вечерта бях на предпремиерна прожекция на "Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта", благодарение на Гого (thanks, buddy). Филмът, ако не знаете, не само цели да изпразва джобовете на зрителите и да пълни касичките на разни холивудски босове, но е и първата по-сериозна стъпка на DC в опитите им да догонят конкуренцията на Marvel и тяхната вече отлично развита филмова вселена. И макар да носи някои приятни изненади, "Батман срещу Супермен" ме разочарова в някои важни аспекти. Мислите си за Бен Афлек? Не си мислете за Бен Афлек - той е от добрите неща в тази лента. Напълно сериозен съм.

Помня деня, в който разбрах, че Афлек ще играе Батман, както и бурното си недоволство от този факт (което не може да се сравнява с истерията в други, по-крайни комикс-фенове). С радост заявявам, че Афлек с шут в гърдите запраща всички подобни критици, включително и мен, по дяволите. Ще го кажа възможно най-ясно, защото много хора най-вероятно не вярват: Бен Афлек е добър Батман и още по-добър Брус Уейн. Но държа да отбележа, че той е добър избор специално за този Брус Уейн/Батман, който създателите на филма са решили да ни представят - по-възрастен, зрял, белязан от годините борба с най-мръсната част от Готъм и човечеството. В първите пет минути доста добре ни е показано що за човек е той и бързо разбираме защо иска да премахне Супермен от лицето на Земята. И аргументите му са наистина добри, което е сред качествата на филма - за конфликтът между героите има смислени причини (за разлика от развитието му). А след това, което Афлек показва тук, интересът ми към един самостоятелен филм за този Батман силно нарасна, стига да е написан и режисиран от други хора.

Рядко явление - Батман се усмихва. Всъщност Бен Афлек е доволен, съзнавайки, че е едно от най-добрите неща в този филм, въпреки очакванията на много хора той да е сред основните проблеми.

А що се отнася до Крисчън Бейл и онзи Батман, който той представи в трилогията на Нолан - те нямат място в "Batman v. Superman". Просто нямаше да се впишат в атмосферата и света на този филм, така че рекастването всъщност се оказва една отлична идея. А и така ноланският Батман ще остане неопетнен от сценарните провали тук.

Хенри Кавил (Кевил? Кавъл? Oh, well...) продължава да е приличен Супермен и тук няма какво повече да се каже. Гал Гадот (Гадът? Кой, по дяволите, кръщава тези хора?) се справя изненадващо добре като Wonder Woman. Да, кльощавичка е, но е секси, като същевременно е загадъчен, сериозен и като цяло силен женски персонаж. Страхувах се, че ще се натрапва в историята, но не - има своето място там, макар че филмът можеше да мине и без нея. Наистина. Присъствието на Лекс Лутър обаче бе по-логично, а неговата роля е основна в конфликта между двамата герои, макар лично за мен така и да не стана напълно ясно за какво точно се бори той. Другото кастинг притеснение - Джеси Айзенбърг, изиграва един различен Лутър - леко ексцентричен млад милиардер, твърдо убеден в правотата си, който във всеки един момент е на ръба на тоталното изперкване. Мога да го определя като "свеж", макар че може би по-скоро предпочитам по-сериозните интерпретации на най-големия враг на Супермен (в главата ми изскача не Джийн Хекмън, а Майкъл Розенбаум и Кевин Спейси). Лекс на Айзенбърг е интересен през голяма част от времето, преди сценаристите да се изгаврят брутално и с него.

Джеси Айзенбърг също не може да повярва, че е получил похвала. Но все пак сори - предпочитах Браян Кранстън.

Да, "Батман срещу Супермен" страда от сериозни сценарни проблеми. Има някои ужасно грозни логически дупки и претупани моменти. Не е стегнат филм, а напротив - ужасно разпилян е. Понякога скача от сцена в сцена по доста прибързан и неприятен начин, а редуването на нормални сцени със закснайдъровски такива (разбирайте крайно стилни и красиви сцени, снимано от странни ъгли с протяяяяжен slow motion) създава усещането и за нещо нередно при монтажа. Да, това е филм, на който си му личи, че е режисиран от Зак "Визия за сметка на съдържанието" Снайдър. Което не е абсолютно лошо - Снайдър отново има визуални попадения и кадри, сякаш излезли от панела на комикс, но това определено щеше да е по-голям плюс, ако сценарият бе малко по-дълбоко обмислен, изчистен от глупости и изпипан.

"Батман срещу Супермен" не ни натрапва твърде много от останалите супергерои на DC, както много хора се опасявахме. Те намират място във филма по един малко смешен и нелеп начин, но ще видите сами. Донякъде приятна (дали?) изненада бе краткото камео на един необявен герой, което обаче още повече затвърждава усещането, че DC/Warner Bros. казват "Майната му на реализма!" и отиват в полето на по-сериозните комикс-измишльотини. Като цяло обаче "Батман срещу Супермен" носи усещането за една двучасова прелюдия към "Лигата на справедливостта" - филмът, който ще събере всички герои на едно място (не, че останаха много непоказани) ала Marvel-ския "Avengers". Сигурно над 15 минути от филма правят точно това - опитват се да създадат интерес или към предстоящия "Wonder Woman" или към "Justice League". Разбирам, че трябва да бъде създаден интерес в масовите зрители, които не са запознати с тези персонажи, но, мамка му, това разводнява филм, който уж трябва да в фокусиран върху Батман и Супермен. А и не сме виновни всички ние, че DC решиха да пришпорят нещата с филмовата си вселена, вместо да действат бавно и разумно като Marvel.

Супермен се насира, когато Батман спира юмрукa му. Приятен момент. Битките в този филм (може би без излишния финал) са също сред добрите неща. Батман е машина, както личи и в трейлърите, а на тъй чакания сблъсък между героите изпитвах огромно задоволство.

Основният проблем на "Батман срещу Супермен" обаче е в излишния трети акт на филма и ненужно разтегнатия до безкрайност епилог. В последните около 30 минути създателите на "Батман срещу Супермен" са се опитали да представят в сбит вариант една много популярна история от комиксите за Супермен, която всеки малко по-"образован" комикс-читател бързо ще познае. За съжаление опитът им е силно неуспешен - този сториарк спокойно можеше да си бъде един отделен филм, за да бъде разработен добре, а не така грозно претупан. След последната битка следва поредица от финали, като филмът отказва и отказва да свърши. Мислите си, че краят на "Властелинът на пръстените: Завръщането на краля" се е проточил? Не сте видели "Батман срещу Супермен". В един момент един от хората в залата изпусна едно "Хайде, девети край!", което не е чак толкова далеч от истината, а няколко други души пуфтяха и издишаха, чакайки финалните надписи. Не говори добре за един филм хората да се радват на появата на финалните му надписи.

Тук трябва да отбележа, че аз съм предубеден, тъй като, както казах, съм комикс-фенче. Почти нямаше как третия акт от филма да ме изненада, още повече пък да ме трогне, защото ми беше лесно да позная какво ще се случи (а освен това се ядосвах и на лошата реализация). Интересно ми е обаче как един непредубеден зрител би реагирал на последните минути на филма и дали биха му харесали повече. Дали ще се изненада, дали ще бъде шокиран, емоционално повлиян и дали ще си тръгне от киното по-доволен от мен. Така че очаквам фийдбек. Ако някой casual зрител реши, нека сподели.

"Батман срещу Супермен" успя там, където очаквахме да се провали - в актьорския си състав. Проваля се обаче на ниво сценарий, а това е не по-малко страшно. В крайна сметка получаваме един закснайдъровски филм, сериозно повлиян от синдрома "Дейвид Гойър" (виновник за други епични провали като "Blade Trinity"). А лентата имаше потенциал да е нещо повече. Радвам се, че двамата най-големи герои на DC, а и може би най-популярни в световен мащаб, най-накрая се срещнаха на голям екран. За съжаление обаче аз лично считам първата им филмова среща по-скоро за неуспех.

Нямам намерение скоро да гледам "Батман срещу Супермен" отново, а в никакъв случай няма да дам повторно пари, за да го видя пак на голям екран. На вас препоръчвам, в случай, че не ви се чака, просто да си намерите някоя по-евтина прожекция - в по-малко кино (по този начин подкрепяте малките кина) или пък в някой ден с намаления. Така поне за пари няма да съжалявате. Виж за нерви и време не мога да гарантирам.

СКОРО: В края на седмицата/началото на другата ще продължа да сипвам на "Батман срещу Супермен", но с едно фрашкано със спойлери ревю - специално за хората, които вече ще са го гледали, и тези, на които не им пука.

Книги: "НОФОФ" на Ваньо Вълчев


Снимката не е случайна. Знаех си, че това кафявото отзад все някога ще послужи за нещо (освен за нереализирания анализ на цветовете, които партиите у нас използват). И ето, че Белият вожд (тм), готов да сътвори поредния скандал, се подава иззад "НОФОФ" - роман, осмиващ действията на именно такива като него.

И все пак, скъпи блогочетци, този път се налага да започнем сухичко, преди обилно да лубрикираме положението. Защото макар и една от целите на "НОФОФ" на Ваньо Вълчев да е да забавлява читателя, в основата на книгата стои погледът към едно сериозно явление в обществения и политически живот у нас през последните десетина години.

Преди горе-долу толкова време една партия успя да се напъха в законодателния орган на страната. Как? Ами лидерът й бе осъзнал, че в родната политика има незаета ниша и реши да се възползва от пословичния "патриотизъм" на българина, тачещ само идеализираното в учебниците си минало, псуващ настоящето и старателно прецакващ бъдещето си. И взе, че успя - хем за кратко, хем за твърде дълго. Без значение какво стана и ще става нататък в тази одисея, тази партия доказа, че нещото, наречено "националистическа партия", работи и у нас. Това доведе до появата на още няколко подобни формации. Някои оцеляха, други не, но явлението е факт. 

С него е решил да се пошегува и Ваньо Вълчев. За целта е написал цяла книга, в която осмива подобни начинания, крайните им и гръмки изказвания, пошлата пропаганда, начините им на финансиране и на "правене на политика". "НОФОФ" е сатиричен роман, в който основните характеристики на тези уж патриотични проекти са преувеличени в голяма степен, за да проличи още по-ясно тяхната нелепост. 

В центъра на всичко е едноименната партия - Национален отечествен фронт за освобождение на Фанагория (или НОФОФ за по-кратко), създадена след като библиотекарката Жечка Дулева преживява личен катарзис (пада от круша... или поне мисля, че беше круша) и се "преражда" в княгиня Чечке от рода Дуло, дошла да ни избави от бедността, мизерията, лошите управници, малкото останал разсъдък и други такива неща. За да е успешно това начинание тя се заобикаля от истински българи (фанагорци) - бивш митничар, селски учител/поет и постоянно ругаещ син/внук (ама едновременно) на някогашен активист, роден да е опозиция на живота. С този златен екип и солидна финансова подкрепа от Русия (че откъде другаде?), НОФОФ се впуска в запленяването на умовете на родния избирател с обещания за връщането на някогашното величие на родината. И освобождението на Фанагория, нали...

И се почва - кражби на "проценти", митинги, нелепи исторически възстановки, побои над политически опоненти, вътрешнопартийни дрязги. Всичко това в една, за съжаление, доста близка до родната реалност среда. Вълчев не само успява да се изгаври успешно с всички видове "парадни родолюбци", но показва и много от слабостите ни като народ, които позволяват на такива индивиди не само да получат някакво внимание, но дори да влязат в управлението.

Много съм сериозен за една иначе по-скоро весела книга, но реално погледнато Вълчев е захапал доста сериозна тема. Тук-там той е попрекалил с преувеличенията, с изчанчените имена, с идващата в твърде много нелепост. Ако беше спестил малко от това, щеше да направи историята с няколко идеи по-близка до действителността у нас и посланието му щеше да е звучи по-силно и ясно. Въпреки това не мога да съм лош. Все пак Вълчев е поредният пример, че родните автори ни дават нещо, което чуждите не могат - малко българщина; щипка от нещо родно, независимо дали то показва доброто или лошото в нас. Ще продължа да го напомням като тяхно основно качество всеки път. В случая обаче трябва да призная, че другият подобен опит за осмиване на заобикалящата ни глупост - "Анархия на три морета" на Йордан Свеженов, ми допадна с няколко идеи повечe. 

"НОФОФ" ще е поучителна най-вече за хората, които смело кусат псевдо-патриотична пропагандна помия с голям черпак, без дори за миг да се замислят, че има нещо гнило - я в продуктите, я в готвача. За голямо съжаление обаче, точно тези хора едва ли ще я прочетат. На останалите книгата на Вълчев ще даде поне няколко момента на искрен смях, няколко на тъга, породена от осъзнаването на реалността, в която живеем, а защо не и няколко за размисъл за повратностите на живота - как днес си на едно място, утре на друго и накрая колелото се завърта и се озоваваш пак там, откъдето си почнал. Живот.

Издателство: Сиела
Корици: меки
Брой страници: 312

Я, Спайдър-мен! За 3 секунди, йей! И никаква любов за Черната пантера в трейлъра на "Civil War"


Опааа!

Не, почакайте. За секунда се замислих колко ниско съм паднал в драскаческата йерархия, щом започвам текст с "опа!". Но паразитните думи са си паразитни думи, а и ще си говорим за филми по комикси, така че не е нужно да спазваме какъвто и да е етикет. Просто си лафим като приятелченца, скъпи блоготочетци. За какво? За Спинди. 

Не родната версия на популярната пародия (знаете, че Спиндерман не е българско творение, right?), а за истинския Спайдър-мен. Е, третият пореден истински Спайдър-мен, но все пак... 19-годишният британец Том Холънд грабна ролята на любимия стенокатерач след скорошния (втори) reboot и сега ще направи дебюта си в "Captain America: Civil War". За да подразнят всички ни обаче, Marvel го вкараха за 3 секунди в новия трейлър на филма. Това беше адски умен ход и определено накара хората да говорят дори още повече за предстоящата премиера. Така се прави. Умен маркетинг, I like it.

Ето го трейлъра за несефтосалите го (SHAME! SHAME! SHAME!) и за повторна (или която е там) доза удоволствие за вече гледалите:


"Иха! Спайдър-мен! С очи като в комиксите на Дитко и старите анимации!"

Да, бе, ама не е това най-важното. А и заради класическата маска, в която има нещо приятно носталгично, хората пропускат своеволията в останалата част от костюма, но как да е. Трябва да се радваме, защото доживяхме да видим Спайдър-мен във филмовата вселена на Marvel. Другото е търсене на излишни кусури. И без това неговата роля едва ли ще е особено важна, а и няма как да го има онзи OMG момент с негово участие от хартиения оригинал. Гого (и може би още двама-трима) знае за какво говоря.

Ентусиазмът ми към "Civil War" обаче се дължи на друго, не на Питър Паркър. Първо, филмът носи името и е бегло базиран на една прекрасна история от комиксите на Marvel. Основната тема в него - за отговорността, която супергероите носят за материалните и духовни щети, които причиняват с действията си, е гениално попадение и няма как да не съм щастлив, че ще я видим под някаква форма на голям екран. Освен това много от успешните съставки на "Captain America" комиксите от 2005-та насам са налице и тук. Визирам BFF-то на Капитана - Winter Soldier; неговият "любовен интерес" Agent 13 (да се разбира жената, която евентуално ще отнеме девствеността му... за което си е време); Crossbones, когото дори виждаме да се бие с Капитана в един момент от трейлъра; както и супер-затворът The Raft.

Църна маца, бели Оскари.

Филмът ще даде възможност за развитие и на всички второстепенни Marvel герои, които са се появявали до момента на голям екран, а освен това ще ни представи за пръв път и Black Panther, който в трейлърите изглежда много добре (онзи, който сваля Бъки от мотора). Това е изключително важен герой за Marvel, че и за Холивуд, имайки предвид цялата истерия около Оскарите, тъй като е "black" не само по име. Така че спокойно -  комикс-индустрията идва на помощ! Колкото и странно да звучи. Най-хубавото е, че тук дори не говорим за умишлено натрапване на расово, полово и етническо разнообразие в героите (нещо, което в комиксите в последно време се промотира до повръщане).

Единственото ми терзание що се отнася до филма към момента е свързано с "голямата битка" между двете фракции от супергерои, която като че ли се провежда на някакво празно летище or something. От една страна не ми е никак епично, от друга е някак по-интимно и по-изчистено в сравнение с излишните зрелища и разруха в досегашните Marvel (и не само) филми. А и се връзва с идеята на филма, че градовете и цивилните в тях трябва да бъдат предпазени от унищожителната сила на сблъсъците между свръхчовеци.

Братята Русо показаха с "Captain America: Winter Soldier", че могат да направят един сериозен филм, базиран по комикс, включващ в себе си достатъчна доза реализъм с темата за масовото наблюдение и прекомерната власт на службите, запазващ най-важното от оригиналния материал и задържащ вниманието дори на обикновения зрител със свежия си жанр. Смятам, че ще им се получи и сега, както и че ще наберат инерция за "Avengers: Infinity War". Не е хубаво да си оптимист и да имаш каквито и да е очаквания, но, мамка му, след страхотната изненада, която беше "Winter Soldier" за мен, вярвам, че "Civil War" може да е дори още по-добър.

6 май. Не е далеч. Да се почват :3

P.S. Случайно или не, DC и Marvel се засякоха доста интересно, след като в рамките на 2 седмици пускат филми, в които супергерои се бият помежду си, а основна тема е горепосочената отговорност за разрухата, следваща опитите им да спасят света. Случаенос? Не мисла така.
P.S.2: Това "I can do this all day", което Капитанът казва на Iron Man, е страхотно намигане към първия филм и прекрасен акцент върху упоритостта и духа на героя. Харесвам такива детайли.

Подкаст: BIRECAST Брой 9 - Spider-Man, Venom и филмите на Sony/Marvel

BIRECAST отново е тук! След като последните два месеца бяха доста натоварени, деветият брой на подкаста, в който си говорим за най-разли...