Лакътник City, bitch! Маратонската седмица на WWE в няколко реда

Welcome to Лакътник City, bitch!

Съботата разтвори своите почивни обятия пред мен така, както Брок разтвори главата на Ортън в края на SummerSlam. Но за разлика от изливащата се от змийската кратуна животворна течност, аз се влях в морето от свободни минути и най-накрая седнах на задника си, за да драсна няколко реда за една наистина натоварена седмица за феновете на WWE. 

Повече от 12-13 часа телевизионна продукция в рамките на едва пет дни... Трябва да си или ученик във ваканция или трайно безработен (но с интернет), за да можеш да изгледаш всичко това. Е, и да си малко сбъркан, предполагам. Аз не можах. Успях да отделя време само на това, което най-горещо ме интересуваше. И като стана дума за време - WWE наистина трябва да спрат с тези 6 часови маратони като SummerSlam, защото феновете "прегарят" преди да дойде време за най-важните мачове, а липсата на качествена фенска реакция в залата отнема много от случващото се на ринга.

Най-сериозно от това този уикенд май пострадаха Амброуз и Зиглър, вторият от които този път не успя да открадне шоуто. Нито WWE титлата. В общи линии стана това, което Амброуз повтаряше (damn that moment, когато Амброуз е гласът на разума :O ) цял месец - Зиглър падна. Май само негова победа щеше да оправдае тази иначе приятна история да се развива през август, а не за някое второстепенно PPV. Сега мачът просто ще бъде забравен. 

Това обаче няма да стане с този за Universal титлата, който определено ми допадна повече. Ролинс и Балър показаха добра химия и направиха качествен мач за световна титла, който обаче бе тотално осакатен от случилото се на следващата вечер с контузията на Фин. Контузиите са сериозен бич в иначе "фалшивия" кеч - страда не само кечистът, страдат историите, в които е замесен, а оттам компанията и феновете. Миналият RAW и задаващият се само влошават провала на опита на WWE да изградят main event звезда в рамките на месец (който иначе можеше да е доста успешен). 

Как един кофти bump може да прецака 3-часово седмично шоу за месеци напред.

И как можем да забравим главния мач! Не знам Брок мързеше ли го или не, но лактите, които разбиха главата на Ранди, отекнаха дори извън света на кеча. Видях статия в The Independent по темата, по дяволите :D Отличен пример за това как дори в скриптирано шоу можеш да изненадаш зрителя и да го накараш да се чуди "Ама това наистина ли стана?". Леснър продължава да е най-доминиращото същество в WWE и май не останаха реално хора, с които би могъл да направи мач в пълния смисъл на думата, а не комбинация от 5 суплекса, два F5 и няколко спота. В момента въпросът е кой и кога ще успее да ни изненада, записвайки туш над него. И дали това ще стане в близката година.

Лошото е, че Ортън има нужда от възстановяване. И не, нямам предвид преливане на кръв (видяхте ли големината на проклетия червен гьол под главата му?!? Холишит!). WWE медиците бързо са го закърпили, изразходвайки цял пълнител за телбод в кратуната му. Сега мислителите в компанията ще трябва да измислят как да го направят отново една от топ звездите си, след като Леснър го прегази така. Предполагам, че доста народ ще му пусне, преди да стигнем до евентуалното му намесване в картинката за WWE титлата (бедният Брей Уаят...). Привиждат ми се някакви Ортън-Стайлс мачове за титлата и се чудя как доживях времена, в които това не е фенска измислица, а реална възможност.

Като казах Стайлс - WWE все още го развиват чудесно. От дебюта му насам досега AJ е имал едва няколко стъпки в грешна посока, всичко друго е отлично. Мачът между него и Амброуз за титлата ще има нужната доза неизвестност, от която се нуждае всеки голям мач. А, вярваме или не, шансовете AJ Styles да стане WWE шампион никога не са били по-високи. Четох, че мачът му със Сина на SummerSlam бил много добър, но така и не мога да се насиля да отделя време да гледам още един мач на Сина. Кажете ми, ако греша.

Отплеснах се. Довършвам частта за SummerSlam само с това, че JeriKO са велики. Better love story than Twilight, indeed.

КИНШАСААААААААААААААААААААААА!

Искам да обърна внимание на друго - NXT Takeover: Brooklyn II. Отново по учебник, с изключение може би на един страшно ненужен мач, но все пак: качествен отборен кеч, силен мач за женската титла и брутален главен мач + отличен дебют за Bobby Roode и запомнящо се, никак неприспиващо въпреки GTS-a завръщане на Hideo Itami. Колкото и пъти да гледам entrance-a на Накамура, все настръхвам. Двучасово шоу, добре подбрани мачове и най-важното - адски жива публика. Препоръчвам, особено главния мач. Въпреки дърпането на няколко важни имена в ростърите на RAW и Smackdown Live, WWE бързо успяха да запълнят дупката (не тази в главата на Ортън) с нови имена в NXT.

И стигнахме наистина и до двете шоута, които от старта на новия Brand Split насам сякаш се редуваха по качество. След SummerSlam обаче Smackdown Live определено е моят фаворит. WWE Backlash вече придобива форма със силен главен мач между Стайлс и Амброуз (не изключвам включване и на Зиглър, който с гнева си сега е наистина интересен), Ортън-Уаят, турнира за отборните титли и разпаления Миз (промото от Talking Smack трябва задължително да стане част от история). Интересно ми е дори дали ще успеят да скарат качествено шестте участнички в мача за новата женска титла на синьото шоу.

RAW, от друга страна, е в кофти ситуация. Съзнавате ли, че освен контузения вече Балър, червеното шоу няма нито един адекватен фейс main eventer? И вместо да бутнат Сами Зейн, за да запълни тази дупка (не онази в главата на Ортън, нея я запълниха лактите на Брок), те вкарват Big Cass в четворен мач за овакантената (и ужасно грозна) титла?!? Заради неразбориите около титлата всички останали истории са сякаш на пауза и поне още седмица в RAW ще е хаотично по един лош начин. Това, че почти не ми пука кой ще вземе титлата в понеделник говори мнооооого лошо.

Изводът: NXT Takeover Brooklyn II бе по-доброто "голямо шоу" за мен в края на август, а Smackdown Live - по-добър от RAW и с по-големи възможности за интересно развитие на историите. Хубави времена да си фен, особено ако имаш достатъчно свободно време.

Снимки: WWE.com
(да сме коректни)

SummerSlam '16: Пепелянчо на гости в Suplex City... и някакви световни шампиони (Превю)


Рандал към Поли: Спокойно, не съм от тук и съм за малко.

SUPLEX CITY! SUPLEX CITY, BITCH! Ха-хаааа! Портите на Царството Леснърско зеят широко отворени, чакайки Пепелянчестия да се плъзне вътре outta nowhere (tm). Големият въпрос не е кой ще победи, а дали Брок ще го мързи.* Да се надяваме, че не, защото Lesnar vs. Orton, макар и позакъснял, е мач, който чакам(е) от години. Надявам се, че ще получим нещо повече от 15 суплекса, 3-4 RKO-та (все отникъде) и един-два F5. А накрая Брок ще бие. Защото UFC 200.

Дойде време за WWE SummerSlam 2016, дойде време и да си седна на задника и да нахвърлям прогнозите си за това гигантско PPV - цели 6 часа (2 часа Kickoff + 4 часа основно шоу) и 13 мача, едва 3 от които са в Kickoff-a. По размери "най-голямото парти за лятото" наистина настига WrestleMania, но ентусиазмът ми в никакъв случай не е така висок, като за пореден път вината е в това, че не гледам шоутата редовно (както и много от моите стари (с)марк другари). Но определено около новия Brand Extension и разделянето на RAW и SMACKDOWN нещата живнаха и не е никак лошо време  човек да гледа кеч.

Какво имаме? Освен единствения междубрандов мач (това го прави още по-специален някак) между Леснар и Ортън, имаме цели ДВА мача за световни титли. И двата са базирани на схемата "Бивш член на Shield срещу underdog", което е малко еднообразно, но разлики все пак има. За втори път след 2002 година Brand Extension-a остави RAW без световна титла. И за втори път измислиха такава - WWE Universal Championship. Знам, знам. Сигурно WWE Lionsgate Championship или WWE Paramount Championship не са им звучали достатъчно добре. Е, поне сме сигурни, че върху новият колан ще я има планетата Земя, както е редно за световна титла. Или не сме?

Стига тъпи шеги с киностудии и WWE логиката. Освен безумното име, шокиращо е, че за новата титла ще се бият Tyler Black и Prince Devitt, което е яко fantasy booker-ско. Но реалността в кеча през 2016 г. е чак нереална. Нова ера е! Уж. Seth Rollins вече е утвърдената звезда, а вкарването на Finn Balor в main event-a беше толкова рязко, че приличаше на изнасилване. Да, обаче пак донесе удоволствие на зажаднялата за нещо наистина ново публика. Който и да си тръгне с новата титла на RAW от двамата ще съм доволен. (Сега си представете как Хънтър се завръща, пребива и двамата и взима титлата. И не ми казвайте "Не е възможно"...)


Когато имаш косъм в окото и колега се притичва на помощ.

В синьото шоу, което вече почна пак да вдига нива, Долф Зиглър стана претедент за истинската световна титла... след месеци джобене. Не е най-надъхващия мач, но с ръка на сърцето казвам, че се постараха с билда с няколко добри промота и свежото вкарване на трето лице (Брей Уаят) - похват, който помня с добро от Attitude Era-та. Този рязък скок в карда за Зиглър изглеждаше нелеп в началото, но вграждайки го в самата история го оправдаха някак. Якото е, че и тук съм ОК без значение кой ще си тръгне с WWE титлата. Ще взема да си направя една drinking game, в която да пия по едно при победа на мой човек. PPV-то изглежда подходящо :D

И други мачове има! Сина излиза срещу Стайлс за втори път, чудейки се да му пусне ли пак или е време да си го загроби както прави с останалите. Стискам палци пак да му пусне. AJ Styles е толкова близо до нов мач за WWE титлата, че и до възможното й спечелване, че отново се чувствам сякаш гледам кеч-дневника на някой (с)марк, хахаха. Интересни времена, дами и господа. Стискам палци и нашата гордост, българският лъв, златното дете на тепетата Русев да смачка Роман Рейнс и да продължи да бъде Най-великия US шампион в историята. България на три морета (и два океана), Самоанските острови под вода! Казах.

Ще хвърля око и на мача за титлата при жените, както и на Enzo/Cass срещу JeriKO (гениалното канадско комбо Крис Джерико/Кевин Оуенс), които размазаха със сегментите си през последните седмици. Убедете се ТУК.

Тази година SummerSlam може да се обобщи с: много часове, много мачове, някои от които задължителни за гледане, а други - доста любопитни. Нямам кой знае какви оплаквания, защото нямам и големи очаквания. Обаче изглежда като шоу, което човек трябва да види, най-малкото защото с началото на новия Brand Extension пред очите ни се пише история, без значение добра или лоша.

И за финал целия кард (знам, голям е) като съм удебелил имената на моите фаворити за спечелване на мачовете:

- Brock Lesnar vs. Randy Orton
- First WWE Universal Championship: Finn Bálor vs. Seth Rollins
- WWE World Championship: Dean Ambrose (c) vs. Dolph Ziggler
- John Cena vs. AJ Styles
- U.S. Championship: Rusev (c) vs. Roman Reigns
- WWE Women’s Championship: Sasha Banks (c) vs. Charlotte
- WWE Tag Team Championship: The New Day (c) vs. Gallows & Anderson
- Enzo Amore & Big Cass vs. Chris Jericho & Kevin Owens
- Intercontinental Championship: The Miz (c) vs. Apollo Crews (I don't care)
- Carmella, Becky Lynch & Naomi vs. Natalya & Alexa Bliss (Seriously?!?)
- Cesaro vs. Sheamus (Kickoff Match)
- Sami Zayn & Neville vs. The Dudley Boyz (Kickoff Match) (Сами не заслужава това)

- American Alpha, The Hype Bros & The Usos vs. Breezango, The Ascension & The Vaudevillains (Kickoff Match) (това не беше ли в последния Smackdown?)

* Майтапът с мързела идва от интервюто на Дийн Амброуз в подкаста на Стив Остин. Там Дийн най-спокойно заяви, че е имал голямо желание да направи "луд мач" с Брок Леснър на тазгодишната Мания, той и други хора са имали много идеи за мача, но те са били посрещнати от отсрещната страна (Леснър) с мързел.

Книги: "Войните ги започват неудачниците" на Вадим Панов


Войните ги започват неудачниците, особено когато преди това ги е изнервила жена. Такава е тъжната реалност за Артьом, главният герой в ърбън-фентъзито "Войните ги започват неудачниците" на Вадим Панов. Тъй като в момента някои може да се пулят на жанровото определение, пояснявам, че под "urban fantasy" термина се крие нашето съвремие, но дълбоко напоено с магия и умело прикриващи се от хората други раси, които да я използват. Това се получава, когато един автор си каже "Пише ми се за красиви елфи, корави джуджета и могъщи заклинания", но вътрешно нещо го човърка да напише я трилър, я крими, я някое екшън-романче. И накрая елфката е проститутка, а джуджето - охранител в дискотеката, където тя си събира клиенти.

Е, Вадим Панов не е толкова краен. По-кротко го раздава в своята книга, макар някои от героите му да са по славянски бабаитски. Във "Войните ги започват неудачниците" той ни праща не къде да е, а в Москва. Но това е една по-различна Москва, защото преплита в себе си два града - явния, населяван от обикновените човеци, с техните обикновени животи и обикновени проблеми; и Тайния  - онзи, в който със свои собствен ред и закони живеят представителите на отдавна увехнали раси, отдадени на магията. За главния герой, гореспоменатия Артьом, това са глупости, недоказани приказки. За него животът е прост - работа, Голфчето, гадженцето и тук-там разменени погледи с чужди жени. 

Един ден обаче той попада в кофти ситуацията да е "човекът на неправилното място", защото, както знаем, в кризисни ситуации съдбата дава важна роля на най-малко компетентните хора. Които, впоследствие, я със смелост, тъпота или късмет, я с по-малко и от трите, се оказват по-компетентни и от най-компетентните. Та Артьом се оказва въвлечен в конфликт, предсказан преди хилядолетия, и изведнъж обикновеният човек става интересен за всички големи Дворове в Тайния град.

"Войните ги започват неудачниците" започва с доста странен увод, който те обърква дали не четеш чисто фентъзи. Нещата се оплитат в следващите страници, когато се появяват волги, мобилни телефони, "четворки" и "деветки" (за които баща ми ми разясни, че всъщност са автомобили "Лада")... Лека-полека ти светва, че фентъзито в ръцете ти е урбанистично и че магически същества ще ходят по барове, за да пият "Джони Уолкър" (Red Label за Червените шапки, 100 про). Към средата на книгата, че и малко след това, вече се изяснява картинката кой какво прави, как го прави и за какво се бори. Тогава в общи линии започва да става и по-интересно.

Не съм фен на жанра, защото той преплита неща, които на мен не ми се връзват заедно. Като елфи и наркотици, ядене на пица и тролове и т.н. Ще повторя, че Панов е бил по-кротък в това отношение и е намалил крайностите възможно най-много. Но си личи, че му се е писало в различни жанрове - фентъзи се редува с крими, после минаваме в приключенската зона, имаме щипка трилър, а финалът, колкото и да е странно, е дори леко комедиен. Манджата с грозде обаче се чете, а от един момент нататък дори тръгва много плавно. На мен свежо ми дойде фонът - Москва е разнообразие в сравнение с който и да е американски град. А макар и доста от героите на Панов да са олицетворение на вече наложени типажи (смелият неудачник, мрачното ченге, badass момичето, стилният cool guy), има такива, които ти стават симпатични.

Реално най-голямото ми оплакване за тази книга е свързана с това как тук-там Панов представя журналистическия занаят - новини, които не са подредени правилно; нереално къси интервюта и т.н. Нещо, което едва ли ще направи впечатление на повечето хора, както аз, например, не открих нищо смущаващо в полицейската работа на московските CSI-овци. Така че, ако не работите в МВР или не лешоядствате като мен, "Войните ги започват неудачниците" няма да ви разочарова с професионални неточности и е подходяща книга за запълване на един от последните уикенди на лятото.

Тъжните книги си ги оставете за септември.

Издателство: "Колибри"
Корици: меки
Брой страници: 390

ОЩЕ ЪРБЪН (изглежда ужасно на кирилица) ФЕНТЪЗИ ТУК:

- В сборника "Разбойници" също ще има нещичко от жанра

Комикси: "Spawn #251" и "Големи неприятности в Малкия Китай #3"


Време е за августовския преглед на комиксите, появили се с родната ни реч, омайна сладка на страниците си. Не знам кой ме би по главата да изготвям месечни прегледи на излизащото, след като прочетох новият брой на "Spawn" преди достатъчно време, за да го забравя вече, но хеееей... тъкмо ще имам повод да ги прочитам по два пъти :D

SPAWN #251

Започваме именно с Адското изчадие. След като брой #250 ознаменува края на Джим Даунинг като Spawn, а миналият месец видяхме как точно Ал Симънс се завръща в ролята на Адското (вече може би Райско?) изчадие, беше време новата история да получи своето същинско начало. Точно това става в новия брой на "Spawn". Симънс отново е на Земята и започва разследване на обстоятелствата около смъртта на неговата съпруга. В днешно време обаче човек дори не може спокойно да разследва убийството на жена си без да му се изпречат изчадията адови (ама не специални като Симънс).

Точно така, демоните са на Земята и присъствието на Spawn не е тайна за тях. Следва и една зрелищна хендикап (един срещу няколко) битка, която заема основната част от този брой. НО! Важното е, че Ал (и ние покрай него) научава името на Баш демона, който ще е основен злодей занапред, а освен това разбира, че не е забравен от Бога (умишлено го правя, да). Божията помощ се явява под формата на невзрачен тип, имащ обаче бляскаво минало, който изглежда занапред ще е Алфред/Джарвис/помагащ единствено с приказки sidekick на Spawn.

Райският мотив продължава да става все по-силен в комикс, посветен най-вече на трепещи се демони. Нямам нищо против това, даже ми допада, въпреки лекия "Supernatural" привкус, който "Spawn" получава с новия "асистент" на Симънс. Единственият проблем на този брой е, че е някак твърде застопорен и почти цялото действие минава в една алея. С едва три излезли броя на български имате възможност бързо да наваксвате с епилога на предната история, прелюдията към сегашната и нейното официално начало. Препоръчвам!

ГОЛЕМИ НЕПРИЯТНОСТИ В МАЛКИЯ КИТАЙ #3

Устатият Джак Бъртън, противният Ег и косматият (но щастлив) Пийт продължават със своето пътуване в света на сенките, като този път им предстои среща с Вдовицата със седемте лица. Която, както Джак посочва, не се оказва това, на което човек може да се надява. Тя обаче е последната пречка, която имат преди да изпълнят задачата, която уж ще доведе до спасяването на техния приятел Уанг. 

Тук вече няма толкова за казване. Още мъжки смешки, забавна история за една от милионите бивши жени на Джак, отново твърде семплия за моя вкус арт на поредицата, но с любопитен финал, който намеква за някакъв обрат в следващия, четвърти брой. И пак с пъти по-добре нарисувани постери. "Големи неприятности в Малкия Китай" следва горе-долу една схема във всеки свой брой, но важното е, че историята върви напред. Продължавам да смятам, че комиксът е подходящ най-вече за фенове на оригиналния филм и творчеството на Карпентър. Тук решавайте сами.

Но, разбира се, аз ви призовавам да купувате всичко, което излиза на българския пазар, защото само така може да бъде стимулирана появата на нови заглавия. А такива вече се задават. Нещо повече - самият Алекс Малеев ще се завърне в родината на тазгодишния Aniventure (3-4 септември), за да представи рисувания от него "International Iron Man", който искрено се надявам да видим по вестникарските будки още през септември. Аз може и да не успея да отида (too fuckin' busy, mates), но вие отскочете. Все пак Малеев е единствената родна гордост в комикс-бранша.

SUICIDE SQUAD не е добър филм, а Джаред Лето не е моят Жокер (видео ревю)

I'm just a sucker for video cameras. Вече е факт и първото видео-ревю на филм в блога, което замества 2-3 страници, за които и без това знаем, че ви мързи да четете (SHAME!). И съм се постарал да няма спойлери, защото съм пич.


ОЩЕ РЕВЮТА (но писани, сори) НА ФИЛМИ ПО КОМИКСИ ПРЕЗ 2016-ТА:

- X-Men Apocalypse
- Captain America: Civil War
- Batman v. Superman: Dawn of Justice (кротко, хрупкаво и без спойлери ТУК; гневно, месесто и спойлересто ТУК)
- Deadpool

...и всички други, които можете да прочетете ТУК.

CIVIL WAR II и смъртта като най-лесния отговор в комиксите


Смъртта винаги е най-лесният отговор. Тази мрачна формула е валидна в пълна сила за съвременната комикс-индустрия. Това е проблем на комиксите, който в момента тормози четящите ги хора (като мен), а най-вероятно скоро ще се прехвърли и върху филмите по комикси, с което ще засегне сериозно и масовия кинозрител. 

За огромна част от писателите в двете най-големи издателства - Marvel и DC, това да "убият" даден персонаж се превърна в любим похват. Имам чувството, че те нямат идея как по друг начин да направят дадена поредица или супергерой интересни. Опциите са две: убиват или него/нея, или някой негов близък. Всеки друг вид лична драма или предизвикателство бледнее пред всевишната Смърт или просто не получава такъв акцент, поради което не оставя и такъв отпечатък върху житейската история на героя. А има начини да създадеш паметен момент и без да има смърт, макар насилието отново да е налице, тъй като то е най-очевидния резултат от сблъсъка "добро-зло", който стои в основата на комиксите. Пример за това е случващото се в легендарния "Batman: The Killing Joke", за чиято анимационна адаптация скоро смятам да си поговорим.

Смъртта се превърна и в стълб на всяка втора рекламна кампания на Marvel. Това личи и от последния им голям комиксов "event" - CIVIL WAR II. Кой каквото иска да говори, трудно ще ме убеди, че е съвпадение появата на комикс с това име в същото лято с премиерата на филма "Captain America: Civil War" (ревюто четете ТУК). Marvel са умни и се възползват от популярността на филмовата си вселена, както говорят и постоянните рестартирания и не-знам-си-колко #1 броевете, които вече издадоха. Но да се върнем на CIVIL WAR II и нека с няколко думи ви кажа кои супергерои се скарват този път и защо.

Причината за войната този път не е толкова политическа и правна, колкото философска - имаме ли право да променяме бъдещето, ако (си мислим, че) знаем какво ще бъде то. Различните гледни точки по този въпрос изправят един срещу друг Captain Marvel (Carol Danvers) и Iron Man (Tony Stark). Всичко започва, когато Captain Marvel открива млад Inhuman (нещото, с което Marvel се опитват да заменят мутантите си, тъй като нямат правата за филмирането им). Той притежава специална способност - вижда бъдещето и, както се досещате, то рядко е розово. Въпреки протестите на Старк, Каръл решава да се възползва от услугите на Inhuman-a (не по онзи начин, мръсници!) и с негова помощ започва да предотвратява катастрофи. Нещо като Том Круз в "Minority Report", но без сциентологията и изцяло базирано на прогнозите на някаква мъжка Ванга. Това вбесява Старк, който не е убеден, че виденията, които Inhuman-a има, показват неоспоримото бъдеще. А когато цялата тази "превенция на престъпността" дава своята първа жертва, нещата излизат извън контрол.


Жертва. Точно така - конфликтът между Iron Man и Captain Marvel се разпалва след смъртта на супергерой. Няма да ви спойлвам кой точно, но е такъв с няколко десетилетия история зад гърба си, а се е появявал и във филмите им. И тук отново Marvel решиха, че в основата и на това им голямо събитие ще стои нечия смърт. Не само това! Още в първия брой на Civil War II "умира" още един второстепенен супергерой, с което нещата вече стават прекалени (а това по-късно е оплескано допълнително, но отново - няма да ви спойлвам). 

Може би нямаше да съм толкова краен, ако в третия брой не умираше още един изключително важен персонаж от комиксите на Marvel. И макар събитията около смъртта му да бяха разработени и описани... любопитно, все пак ми се струва, че не беше чак толкова нужно това да се случва. Можеше някой да бъде сполетян от тежък инцидент или пък това "предсказване на бъдещето" да доведе до друг вид проблем, който да не е задължително нечия смърт. Но така сякаш е по-лесно. И това малко ме ядоса.

Остават още 3 броя до края на историята и мога да се обзаложа, че още някой ще умре. А може би двама? Трима? Смъртта в комиксите губи тежест, защото вече е твърде често срещано явление и макар да помага за рекламирането на дадено заглавие, в един момент ще се изтърка, надявам се. А да не забравяме и, че малко хора вече се трогват от нечия "смърт", защото до няколко години мъртвите герои/злодеи отново се връщат към живот.

Не мисля, че продажбите трябва да влияят на съдържанието, защото писането, дори на комикси, е изкуство. То не трябва да се ръководи от пари, тъй като за да се развие една добре написана история е нужно време. Впоследствие този качествен продукт може да донесе много, много приходи. Все пак обаче държа да спомена, че от Civil War #1 са били продадени 381 хиляди копия. Вторият брой е бил закупен от по-малко от половината хора, купили първия - "едва" 148 хиляди. Лесно ми е да го приема като аргумент за това, че хората искат нещо повече от поредната смърт на супергерой, но признавам, че може и да греша. И добре, че Marvel не могат да започнат пак номерирането на броевете от #1, защото за пари най-вероятно биха го направили.

Civil War II в никакъв случай не е лоша история, поне към момента, макар да личи, че цели да се възползва от сходството в имената с един от последните филми на Marvel. Има някои попадения както в писането, така и в доста приятния и красив арт. Въпреки това обаче не е нещо, което ще препоръчам на начинаещ в комиксите, нито пък ще е сред първите неща, които да препоръчам на някой четящ комикси приятел, какъвто е първият "Civil War", например. Още повече, че отсега има рекламни материали, които едва ли не спойлват финала на историята. Когато Marvel ни дадат нещо наистина по-дълбоко, което да не разчита твърде много на "#1" и смърт, тогава ще кажа браво.

---

ОЩЕ КОМИКСИ:

"Star Trek Beyond" - Двойно ревю / посичане


Отвъд забавния и интересен дори за мен "Star Trek Into Darkness" се кипри "Star Trek: Отвъд". Най-новият филм от reboot-a на втората най-известна научнофантастична поредица е в кината вече повече от седмица и като цяло се радва на добри ревюта. Е, не и тук, ха-хааа! Не само, че имам намерение да ви обясня защо е безсмислено да давате пари, за да видите "Star Trek Beyond" на кино, но този път дори съм си довел подкрепление. Освен мен на филма ще сипва и лицето Георги Кънев, мой съквартирант и... огромен Star Trek фен.

О, богове! Фен на нож срещу любимия си франчайз! Indeed. Касапницата обаче започвам аз, за да могат нещата да ескалират в неговото, вероятно по-добре обосновано от фенска гледна точка ревю (с известна доза спойлери, така че be warned).

СПАСИ НИ, КЪМБЪРБАЧ!


Когато посинееш от яд, че не си Ка... Къмбърбач.

Star Trek Beyond заварва екипажа на USS Enterprise, по-познат като "най-често разпадащият се космически кораб в историята", в средата на тяхната петгодишна мисия за изследване на дълбокия космос. Филмът обаче няма намерение да ни запознае с някаква любопитна планета, нова раса и нейната култура. Вместо това ни представя драмата на капитан Кърк (гайтанвеждю Крис Пайн), който е в емо-период и се чуди "накъде отивам, мама му, като Вселената е безкрайна?". В опит да се разведри, той забърква екипажа си в поредната каша, в която научният елемент отстъпва сериозно и дава път на екшъно-фантастичния. Хей, от това не мога да се оплача - дайте насам космическото пуцане и ме оставете да се замислям за загадките на Космоса, когато гледам научнопопулярни поредици! Проблемът е, че тук дори екшънът не беше интересен.

Сериозно, в първите 30 минути, може би час, бях отегчен и се чудех как да се наместя по-удобно на седалката в киното. Филмът живва едва към края си, когато имаме първия (и май единствен) изненадващ plot twist. Но до края си Beyond с нищо не ме убеди, че е по-добър от Into Darkness (ревюто четете ТУК), който си остава мой фаворит за най-развлекателен филм от новата трилогия. Тук Къмбърбач го няма и това се усеща - новият злодей Крол (Идрис/Айдрис Елба) е извънземен терорист, с не особено ясни мотиви. Тъкмо когато си мислите, че вече сте разбрали мотивацията му в поне някаква степен, изскача въпросът "А каква е крайната му цел?". Нещо, което самият Крол (и сценаристите) не са обмислили добре.

Не ме разбирайте погрешно - шеги има (но не са толкова забавни като в предните филми); актьорите от екипажа на Enterprise са достатъчно убедителни в ролите си, защото вече ги играят за трети път; има и екшън, поредната доза уж зрелищна CGI разруха (която вече няма как да е зрелищна, защото сме пренаситени). Въпреки всичко обаче Star Trek Beyond просто не грабна интереса ми и с нищо не ме накара да искам някой ден да го гледам отново.

Може би личи и липсата на J.J.Abrams, взел разумното решение да режисира филм от по-великата фантастична поредица. Режисьорът на Beyond Джъстин Лин ("Бързи и яростни 7") разчита дори още повече на екшъна пред съдържанието. А от въртящата се под всевъзможни ъгли камера леко ми прилоша. В космоса този ефект е подходящ и добре дошъл, но защо, мамка му, камерата трябва да прави 5 оборота отдръпвайки се от близък план на предмет към по-общ с човека, който го държи?

И последно, преди да оставя Георги да посече най-новия филм, носещ името на близката до сърцето му поредица. Има една сцена, в която мотор бива телепортиран (биймнат?) от едно място на друго. Когато се появява моторът се движи вече с минимум 60 км/ч. Как точно набра толкова в малката кабина за телепортиране на космическия кораб? Ей такива, дребни дупки в логиката на филм от поредица, известна с логиката си, ме дразнят. Ама как да е... Георги, сечи, приятелю!

По принцип харесвам Simon Pegg, но като сценарист на Beyond той май е сред основните хора, които да виним за скучноватостта на филма. И не, няма да зяпнете от възторг по време на "Star Trek Beyond".

ОТ ФЕНСКАТА БРАДВА НАЙ-МНОГО БОЛИ

RIP Star Trek.

В първия ми евър опит да анализирам кратко филм, ще избера именно „Отвъд“. Като един силен фен на Стар Трек франчайза (мога да кажа!) нямаше как да не избера точно този филм. Предупреждавам, че надолу може и да има, може също така и да няма спойлери.

Краткото описание на главната сюжетна линия би се събрало в първата страница на детска книжка (Може и от такава да е излязло). Най-старият трик в историята на киното – показват дъ гууд гайс (Кърк, Скоути, Ухура-daseybeast и други добре познати персонажи от франчайза), след това показват тяхната утопична реалност (снежна топка в Космоса с големината на малка Луна, която кой знае защо е разположена в дийп спейс?!) и накрая идва ред на лошите и как те се опитват да развалят прекрасната идилия на добрите (Идрис Елба и някакви други, които най-вероятно са CGI, както сигурно и самият Елба е в по-голямата част от филма). След много на брой посредствени обрати, още по-посредствени шеги и рамбо изпълнения, добрите печелят. Всичко хубаво, но има един съществен проблем – НИЩО ОТ ТОВА НЕ Е СТАР ТРЕК!

Видимо е как са се опитали да се впишат в треки реалността като постоянно споменават неща като: "Too much interference, cant beam you"; "Energize!"; "Severе damage in the nacelles"; "Warp is offline, captain!" и другите така добре познати треки фрази. Видимо е също, че това е горе-долу единствената препратка към доброто старо минало. Друго – унищожиха Ентърпрайз в първите 30-40 минути! Къде отиде брилянтното лидерство на истинския Кърк и брилянтният капитан Жан-Люк?! Те не биха позволили това да се случи! – може би няколко пъти на 200 епизода!

Все пак имаше и добри попадения. Тънкото споменаване на смъртта на посланик Спок беше идеално замислено като препратка към смъртта на великия Ленърд Нимой. Аспект, който може би беше един от малкото свързващи звена, та да уважат величествения франчайз! Друго позитивно нещо беше CGI-то при Уорп Скоростта (Скорост, която хиляди пъти надвишава светлинната, Соло.). В тези сцени компютърджиите бяха свършили наистина добра работа, което пак не оправдава бюджет от 185 милиона долара!

Като цяло филмът по-скоро лъха на посредствен сай-фай екшън за забавление на хората, отколкото на гениална продукция с умело вплетени наука, психология на човешкото поведение, дипломация и доблестни персонажи. Този капитан Кърк по-скоро би е вписал във екшън филм от 90-те (Рамбо). Дори не виждам смисъл да говоря за това как нито веднъж не споменаха Главната Директива (the Prime Directive), нито веднъж не си поиграха с време-пространството и нито веднъж не задълбаха малко повече в нещо по-смислено. Това е най-лошото в целия филм – че са си позволили да направят филм с името Стар Трек плитък.

RIP Star Trek.
(Георги Кънев)

Подкаст: BIRECAST Брой 9 - Spider-Man, Venom и филмите на Sony/Marvel

BIRECAST отново е тук! След като последните два месеца бяха доста натоварени, деветият брой на подкаста, в който си говорим за най-разли...