Книги: "ИЛЪН МЪСК: PayPal, Tesla, SpaceX..." и биографията с твърде дълго заглавие


Кой е Илън Мъск? 

Ако ме бяхте попитали преди седмица, нямаше да имам добър отговор на този въпрос. Да, чувал съм за "милиардера със странното име", любопитствал съм за Tesla и още повече за начинанията на SpaceX (както всяко малко момче, и аз някога съм мечтал за дълбините на Космоса). Всичко това обаче е било на някакво повърхностно ниво. Братовчед ми, за разлика от мен, е голям почитател на Мъск или поне с такова впечатление съм останал. Именно на него купих "Илън Мъск: PayPal, Tesla, SpaceX и походът към невероятното бъдеще" на Ашли Ванс, докато трупах подаръци на последния панаир на книгата. 

Книгата, която занапред ще наричам просто "биографията" заради нелепо дългото й заглавие, прекара цялото лято в една от библиотеките ми, тъй като същият този мой братовчед реши, че ще оползотвори едно от последните си свободни лета с работа на китното ни Черноморие. Млад е, нека. И докато той се занимаваше с оплакванията на туристи, аз хвърлях по едно око на масивното изглеждащата, а иначе не толкова дълга книга. Любопитството ми най-накрая надделя и така и така не бях подарил биографията, реших аз пръв да разгърна страниците й (Георги, надявам се да ми простиш). 

И, о, какво добро решение се оказа това. Биографията на Мъск е не само информативна и донякъде образователна. Тя е и доста поучителна.

Илън (или както Николета държи: "ИлОн") Мъск е една изключително интересна личност. Живеех с идеята, че е просто един от многото гении в Силициевата долина, чийто мозък е родил редица смайващи идеи. Оказа се, че не е точно така. Мъск може би наистина е гений, но той е най-вече предприемач, запасен със силен нюх, дяволска упоритост и нездравословен работохолизъм. Мъск избира подходящата ниша, открива добра идея (понякога дори не негова) и търси начин да я запаси с достатъчно пари, за да се развие. В следващия момент започва да я променя, дооформя, да оМЪСКарява, за да я направи това, което той самият иска да бъде. Прави го с цената на всичко - сън, спокойствие, семейство, контакти. Той е човек, който си поставя цели и се държи за тях както куче държи кокал. Само дето неговите цели са меко казано невероятни.

Мъск си представя електрически автомобил - електрическият автомобил става реалност. Мъск иска частна космическа компания - тя става факт. Мъск иска да колонизира Марс... ииии нека спрем малко. Все още не е станало, да, но вече наистина вярвам, че ако наистина си го е навил на пръста, Илън Мъск е човекът, който може да прати расата ни на Червената планета. Колко добре ще е е това за самия Марс е друг въпрос... Успехите в другите му начинания обаче говорят за това, че Мъск е способен чрез огромна отдаденост (която налага и на служителите си) да постига невероятните си цели. 

Тази книга разказва точно за зверските трудности и препятствия, с които той се сблъсква и справя (а понякога дори не успява) по пътя към успеха. Тя се фокусира върху живота на едно момче от ЮАР, достатъчно упорито, че да постигне американската мечта, че и малко отгоре. Разказва за младия, все още зелен предприемач, чийто първи успехи се изплъзват от ръцете му. Което пък го калява, за да го превърне в понякога безскрупулен и егоцентричен милиардер, който хем е загрижен за планетата ни и бъдещето на човешката раса, хем е твърде вглъбен в собствения си имидж.

Репортерът Ашли Ванс е написал биографията на Мъск след огромно количество интервюта с негови приятели, близки, настоящи и бивши колеги. В един момент самият Мъск, маниак на тема PR, решава все пак да помогне на автора, вероятно с идеята да се опита да контролира и този "проект". Ако образът, който Ванс описва на база интервютата, обаче е верен, то Мъск няма да е много доволен от тази книга. Освен че възхваляват неговата упоритост, отдаденост и целеустременост, много от интервюираните са разкрили и неговата "тъмна страна" - от начина, по който се отнася с другите хора (като "муниции"), до всички крайно рискови маневри, които е предприел в бизнеса си.  

Биографията, написана от Ванс, дава един любопитен поглед към живота, работата и плановете на една от най-интересните личности на нашето съвремие. Препоръчвам я на всеки, който се е интересувал от Мъск, неговите компании и визията му за бъдещето. Книгата дава реална представа и за трудностите, които стоят пред космическите полети и промяната на закостенялата автомобилна индустрия. 

О, и само още едно нещо - набирам средства, за да си поръчам една Tesla Model 3 догодина. Нека заедно работим за едно добро бъдеще за планетата ни... и мен. Благодаря предварително.

Издателство: "Кръгозор"
Корици: твърди
Брой страници: 407

Успешният експеримент "AJ Styles в WWE"


AJ Styles сътвори история. В неделя кечистът, станал най-популярен като едно от основните лица на TNA, спечели WWE World титлата. С това той се добра до поредното (и най-голямо) отличие, липсвало до момента в списъка му със световни титли от различни компании. Но това вълнува най-вече статистиците и феновете му. По-значимото нещо, което Стайлс постигна, е да докаже, че "TNA кечист" може да бъде успешен в WWE.

Това, разбира се, няма как да е изцяло негова заслуга. Все пак кечът е скриптирано шоу - успехите на кечистите зависят не толкова от уменията им, колкото от моментните настроения на хората в ръководството. Напълно заслужено WWE често търпи критики за това как подписва талантлив кечист, след което го опропастява с бездарен образ, ограничения на ринга и микрофона и като цяло с опитите си да вкарва всички в своя общ, безличен "калъп". На пръсти се броят случаите, в които някой е успял да излезе извън тези ограничения и сам да спечели фенските симпатии чрез таланта си. Преди WWE да го посече, разбира се. За това говори и малкият брой наистина отличаващи се и запомнящи се имена през последните години.

Експериментът "AJ Styles в WWE" обаче се оказа успешен. Компанията много внимателно действаше с бившия TNA, ROH и IWGP шампион още от самото му подписване. Това, че не смениха името му и не го пратиха дори за ден в NXT показва, че те реално признават постиженията му в бизнеса, това, че е познат на феновете и че може да направи най-много пари именно с този псевдоним. Но отстъпките не свършиха дотук. Откакто Крис Харис се превърна в Brandon Walker, каза едно "Knock! Knock!" и повече не го видяхме по телевизията, всеки дебют на кечист от TNA в WWE е рисков момент. Толкова рисков, че феновете на AJ най-вероятно са треперили каква гавра ще измислят Винс и ко. за техния любимец. Опасенията им обаче се оказаха излишни.

Стайлс направи сравнително запомнящ се дебют на тазгодишния "Royal Rumble", след което получи "the gift of Jericho", демек Y2J се захвана с това да направи AJ познат и на WWE феновете. Нищо обаче не показваше, че Стайлс ще надскочи мидкарда и ще се добере до нещо по-важно от IC и US титлите. Особено след като загуби мача си с Джерико на WrestleMania. Тогава дойде шокът - Стайлс стана претендент за титлата на Роман Рейнс. Тук се прояви първият външен фактор - около тазгодишната WrestleMania и малко след нея ростърът беше изтънял откъм звезди заради прекомерният брой контузии. Стайлс бе спасителното хапче - човек с опит във важни вражди, който, както и стана, може да изкара силен мач дори от Рейнс. И след като нахраниха младия галеник Роман с него, WWE решиха да хвърлят Стайлс на стария галеник - Сина.

Всичко започна като всяка вражда на Сина с нова звезда (за WWE феновете AJ e "нов", не забравяйте) - новото лице печели първия мач, всички са шокирани и ахкат. Както обаче животът и годините, пропилени в гледане на кеч, ни учат, след първоначалния шок Сина започва да гази - взима следващия мач, и по-следващия, и по-по-следващия. Накрая, когато новата "звезда" е позагасена, а душата й изсмукана, Джони бой продължава към следващото ново и обещаващо лице, за да изсмуче шансовете му за успех. Fuck you, Johnny! Fuck you, typical WWE booking! 

При Стайлс обаче нещата тръгнаха в друга посока (както върви цялото WWE тази година). Да, той, Gallows и Anderson загубиха PPV мач срещу Сина, Enzo и Cass. Но, о, чудо, Стайлс спечели и втория си мач със Сина - този на SummerSlam, и тогава вече си пролича, че WWE може би не гледат на него като на поредния TNA човек, когото да използват колкото могат, преди да го захвърлят. Така AJ отново стана претендент, а след приятен мач с готиния, но не особено интересен като шампион Дийн (fuckin') Амброуз взе и WWE титлата. С което стана Аш Кечъм на кеча, демек "хвана ги всичките".

И тук, разбира се, влияние оказаха външни фактори. Стайлс е от хората, които спечелиха много от Brand Split-a и появата на още една световна титла. Хора като Рейнс, Ролинс, Оуенс, че дори Леснър вече не са му реална конкуренция за едно от топ-местата в ростъра, тъй като са в RAW. Конкурентите му за водеща позиция намаляха, а с това и шансовете му да се докопа до световната титла. И така нещо, което в началото на 2016 г. звучеше като нелепа фенска фантазия, вече е факт - AJ Styles е WWE World Champion. 

По-важното е друго. От януари досега WWE почти не направиха грешни стъпки в неговото развитие - въпреки някои неуспехи, AJ скачаше от смислена история в смислена история. Без да се налага да минава през мидкарда се озова сред топ лицата на Smackdown LIVE. Донякъде е нормално - Стайлс наистина е феноменален на ринга, а и в WWE показа доста прилични промота и актьорска игра, въпреки ужасния си акцент. Макар и с повече от десетилетие закъснение, той бързо успя да се превърне в една от топ звездите в компанията.

Да, разбира се, че има опасност WWE бързо да прецакат нещата. Случвало се е безброй пъти. Основната опасност Сина може да му вземе титлата още на "No Mercy". Но Сина е и възможност - една от многото, които се отварят пред Стайлс като шампион. Продължаване на войната със Сина, довършване на враждата с Амброуз, мачове за титлата с Ортън и Зиглър - определено има с какво да бъдат запълнени следващите месеци в синьото шоу.

Успехът на AJ Styles в WWE показа, че има надежда хора, свързвани най-вече с TNA, да успеят да пробият на най-голямата сцена, вместо да бъдат използвани малоумно и освободени след няколко месеца. Има надежда за Samoa Joe, Bobby Roode, че и Austin Aries и Eric Young. Стайлс е поредното доказателство, че революцията в мисленето на WWE все пак лека-полека се случва (браво, Пънк!). Както по отношение на вида на суперзвездите им, така и що се отнася до техния "професионален произход".

===

ОЩЕ КЕЧ:

Комикси: "INTERNATIONAL IRON MAN" #1... на български!


Щастлив Бире! Свети слънце в очите ми, като нито катинарчето може да го затъмни, нито всичкият гел в главата ми да го загаси (човек съм, минавам през периоди). А доволната ми физиономия се дължи на факта, че "International Iron Man" #1 най-накрая кацна на родна почва... и в ръцете ми! 

Как да не се радваш на комикс на Marvel, който на първата си страница ти показва как Железният човек, един от най-популярните герои на компанията, лежи проснат пред Паметника на Съветската армия в София. Не, не се е*авам с вас, отворете броя и се убедете сами. Голяма част от действието на новата поредица се развива именно в България, тъй като "International Iron Man" проследява пътя на Тони Старк, докато той е по следите на биологичните си родители. Робърт Дауни джуниър може да е шоп, майна или батка! Трепери, Мандарине!

Въпросът "Защо, по дяволите, Iron Man е в София?" има своя логичен отговор. Комиксът е написан от Браян Майкъл Бендис - Човекът с главно Ч в Marvel. Той изглежда е получил доста идеи и съвети от художника на "International Iron Man" - Алекс Малеев, който, забележете, е българин. Малеев е родната гордост в комикс-индустрията и се радвам, че негово творение най-накрая се появи на бедния и тепърва развиващ се комикс-пазар в България. Сигурно и за него е готино.

Изключително хитро решение от страна на издателите от "Артлайн" да изберат точно този комикс за третата поредица от героичното си начинание да издават комикси у нас. Комиксът е наблъскан със съставки за успех - популярен герой, популярен автор, художник от България, а и част от действието се развива в страната ни. Вече би трябвало да тичате по будки и книжарници да си търсите копие, ако не е от любов към комиксите (никога не е късно да се развие, спокойно), то поне от родолюбие. "Артлайн" дори докараха Малеев в София за Aniventure 2016, което заради работни ангажименти нямаше как да посетя. Благодарение на приятелката ми обаче успях да се сдобия с копие с негов автограф. А защо в ръцете ми има и второ копие? Купих го, защото това с автографа НЕ Е за четене, а за спомен и специално съхранение, хехехе.

Да взема да кажа нещичко за броя, а? Well, "International Iron Man" #1 започва солидно именно със сцената на поваления Iron Man. След това комиксът ни връща години назад, за да ни покаже университетските години на Тони Старк и да положи основите на историята. Броят е най-дейният от всичко, което "Artline" са издавали през годината - изпълнен е с множество събития, има динамика, но тепърва започва да задава въпроси, на които да чакаме отговор. Артът на Малеев тук е с по-остри линии и ръбове, някак суров и без много детайл, но това върши работа на поредицата. Харесва ми как моментите в миналото са в жълтеникава и синя цветови схеми, отличаващи ги от съвсем малкия поглед към настоящето, който първият брой ни дава.

Единственият проблем на комикса май е трудността в откриването му. Безуспешно го търсих цяла седмица в Пловдив, като най-накрая открих един брой на "Славейков" в София. Все още не го мяркам по будки и лафки под тепетата, но не съм проверявал книжарниците тази седмица. Дано вие имате по-голям късмет, където и в България да живеете, иначе винаги можете да го поръчате онлайн (например от сайта на Artline или от ozone.bg). А определено ви препоръчвам да започнете поредицата.

Аз самият от доста време имам желание да я прочета, но умишлено не го направих в оригинал, за да дочакам излизането на първия брой на български. Сега и нетърпението за втория е по-голямо. "International Iron Man" определено е събитие и още една добра новина за комикс-феновете (настоящи и бъдещи) у нас. Да ни е честит!

Какво чета... (12.09.16)


От края на миналата година не съм подготвял подобен обобщаващ пост, а така много прекрасни заглавия, които иначе бих искал да ви препоръчам, остават неспоменати, просто защото нямам време да напиша рецензия за всяко от тях.

Тези дни отново съм литературна курва и скачам от жанр на жанр. И е много хубаво. Тъй като ми се отдаде възможност да пътувам, в раницата място веднага намери "Нощна стража" на Тери Пратчет. Това е четвъртата му книга, която чета след закъснялата ни среща в началото на това лято. Със Стражите като че ли се спогодих най-добре, а и новата доза приключения на Ваймс, джобният формат на книгата и шареният, забавно-налудничав начин на писане на Пратчет са много подходящи за пътуване.

От нея се прехвърляме на "Дипломацията" на Хенри Кисинджър. Много желано и дълго отлагано допълнение в личната ми библиотека, което най-накрая е в ръцете ми, благодарение на приятелката ми. Държа го у тях, за да има какво да чета там и да ме настройва на една по-интелигентна вълна, за да поддържам пред нея заблудата, че мога да се интересувам и от сериозни теми. Шегата настрана, "Дипломацията" е значим труд, независимо дали човек харесва Кисинджър или не (или по-скоро дали харесва политическата му кариера). А и след няколко страници от нея имах нощ, изпълнена с дяволски забавни сънища за външната политика на СССР.

И стигаме до поредния шок - биография. Тази на Илън Мъск ("ИлОн", настоява BFF-то ми Николета). Зове се "Илън Мъск: PayPal, Tesla, SpaceX и подходът към невероятното бъдеще". Знам, дълго е. Авторът, Ашли Ванс, е тормозил Мъск да му напише биография. Човекът, който има намерение да колонизира Марс за всички нас, първоначално казал "НЕ". После склонил. Не знам как посегнах към биографията му, но върви леко, а и е доста любопитна. Дори не съм я купувал за себе си - подарък е за братовчед ми, който е голям фен на Мъск, но реши да прекара лятото си изкарвайки пари (в по-малка степен) и трупайки спомени (в по-голяма) на Слънчев бряг. И тъй като още не можем да се видим, за да му я дам, реших да й обърна малко внимание, за да не се чувства пренебрегната сред останалите в шкафа. Още е рано за препоръки, нека я отметнем.

Иначеееее... последното нещо, което сломих (ама буквално) беше "Други песни" на Яцек Дукай. Едно свястно нещо да е излязло от Полша! (сори, Флориане :( ) Прекрасна, прекрасна книга, която наистина ме поизмъчи. "Защо след като е толкова добра?", ще попитат тези от вас, по-ангажирани с четенето на този текст. "Защото е трудна", отговарям аз. Ама трудна-трудна. Ще навляза в подробности, когато успея да напиша неизбежното ревю за нея. За момента само ще кажа, че въображението на Дукай така се е развихрило, че ако успееш да преодолееш първоначалното съпротивление, отнася и теб в своя вихър. Препоръчвам още сега, ревюто - скоро.

И други хубави книги чакат да намеря време да драсна няколко реда за тях - "Да изиграеш краля" на Майкъл Добс (продължение на "Къща от карти"), "Играч първи, приготви се", цялата трилогия за "Възмездителите" на Сандърсън (чака ме само последната книга). Ще стигнем и до тях, но просто ви давам идеи за покупки.

А какво предстои на мен? "Ветеран" на Гавин Смит хич не върви и чака по-подходящо настроение за подобна фантастика. За сметка на това имам голям избор между спомената горе "Злочестие" на Сандърсън, "Червени морета под червени небета" на Скот Линч и "Името на вятъра" на Патрик Ротфус. Фантастико-фентъзийно, да, но сред тях място вероятно ще намери и "ИДИЛ. Кои са те, как се сражават, в какво вярват" на Малкъл Нанс по препоръка на "Книжен Петър".

Това е. Изморих се да пиша. Отивам да чета. Последвайте светлия ми пример.

WWE Backlash 2016 - Превю и прогнози


Новият Brand Split вече e в пълна сила, че дори дойде време за първото PPV с мачове само от едното шоу. Вярвате или не, последното brand exclusive PPV беше преди почти цели 7 години. Става дума за "No Way Out 2007", което отново бе Smackdown-ско (благодаря ти, Wikipedia!). Има нещо редно в това щом шоутата са разделени да са разделени и PPV-тата, така че напълно подкрепям идеята. А и на хартия кардът на първото Smackdown exclusive PPV - WWE Backlash 2016 - отговаря на няколко важни критерия.

Първо, всички титли на синьото шоу са заложени. Второ, самите мачове за титлите могат да бъдат определени най-малкото като "добри" с оглед на ранната фаза на оформяне и изграждане на ростъра на Smackdown. Трето, налице е и един стабилен мач в upper midcard-a, като участниците в него изглеждат като евентуални претенденти за титлата.

Целият кард - подчертал съм прогнозите си за победители:

  • WWE World Championship: Dean Ambrose (c) vs. AJ Styles
  • SmackDown Women’s Championship Six-Pack Challenge: Natalya vs. Naomi vs. Becky Lynch vs. Nikki Bella vs. Carmella vs. Alexa Bliss
  • SmackDown Tag Team Championship Tournament Final: Heath Slater and Rhyno vs. Hype Bros/The Usos
  • Randy Orton vs. Bray Wyatt
  • Intercontinental Championship: The Miz (c) vs. Dolph Ziggler

Да започнем от "тежката" артилерия. Стайлс е обречен да стане шампион. Съвсем скоро мисля да драсна няколко реда за това колко добре го развиха WWE през тази година и колко изненадващо е това. Въпросът около него е кога ще вземе титлата - дали на Backlash или по-нататък. Така че победата му тук не е толкова сигурна, колкото изглежда на пръв поглед. Дийн е ОК шампион, но реално царуването му не е нещо изключително впечатляващо и нямам против да приключи. Догодина пак. Предпочитам победа за Стайлс, защото той като heel шампион предполага доста по-интересни вражди до края на годината. 

Ортън пък задължително трябва да запише победа над редовния "жертвен агнец" на WWE Брей Уаят. Причината? Бруталната загуба от Брок на SummerSlam, евентуалната следваща загуба от Брок на house show-то в края на месеца и шансовете скоро да е претендент за титлата, в случай, че Стайлс я спечели. С липсата на Сина, Ортън трябва да бъде пазен силен, а загуба от Брей не се вписва в това. Ще се радвам да видя Уаят в борбата за IC златото през следващите месеци, защото там шансовете му за успех и някакъв вид възмездие са по-големи.

Схемата на турнир за нова титла. Красота. Макар че смея да твърдя, че този през 2002-а беше с няколко идеи по-добър.

Доста по-интересен от Уаят/Ортън мача обаче е... турнирът за Smackdown Tag Team Championship-a! Хахаааа! Като фен на отборния кеч няма как да не съм доволен, че за тази нова титла бе организиран класически турнир. Вкарването на Слейтър/Райно и историята за това как Слейтър задължително трябва да спечели турнира, за да получи договор, хем помогнаха, хем навредиха. Помогнаха с това, че направиха турнира по-значим в очите на феновете. Навредиха с това, че Слейтър/Райно някак автоматично бяха изстреляни на финал за сметка на всички истински отбори в ростъра. Дори победата им щеше да е сигурна, ако не беше другият интересен момент от последния SD - търна на The Usos. 

Най-накрая нещо интересно около синовете на Рикиши. Побоят над American Alpha (бъдещи шампиони) и изкарването им от финалния мач е дяволски хийлски ход. Сигурното нещо сега е, че The Usos ще победят The Hype Bros. Самият финал обаче вече е доста по-любопитен. Аз лично предпочитам The Usos да вземат титлата, защото: 1) са отдавна изграден отбор и бивши отборни шампиони, а титлата се нуждае от малко престиж, 2) защото така се отварят възможности за повече истории. Слейтър може да получи договор и по друг начин, с Райно могат да враждуват с The Usos, които след това ще могат да направят програма и с "обраните" The American Alpha. Ако Слейтър/Райно станат шампиони сега, това ще породи един приличен pop за вечерта. А после?


Другите два мача ме касаят по-слабо. Инерцията на Миз след скандала с Браян се позагуби, след като вкараха "вечно неуспелия" Зиглър. Предпочитам да вземе ИК титлата, но се опасявам, че ще го жертват отново, за да продължат този странен полу-пуш за Миз. Изпитвам сериозни затруднения да съм загрижен и за мача за жените. Всичко сочи към Беки, но WWE обичат в такива моменти да обръщат нещата напук на очакванията, така че Наталия ми изглежда като много вероятен heel шампион, за да могат двечките да си продължат историята.

Като цяло добър, стегнат кард за първото самостоятелно Smackdown PPV. В WWE Backlash 2016 обаче личи липсата на "star power" - нещо нормално веднага сред brand split-a. И двете шоута сега трябва да издигат хора, които до момента ни е било все тая ще видим или не. Няма как да стане за 3 седмици. Въпросът е да стане по-нататък.

Още за WWE:

Книги: "Небостъргач" на Дж. Г. Балард


"I am a human being, capable of doing terrible things."

Дай им подходяща среда, лиши ги от всякакво чувство за отговорност за действията им, а след това им гледай сеира. Това са хората. Дж. Г. Балард съзнава този факт и е дал на героите си именно това - място, където, водени от лична и обща воля, доброволно да спрат да бъдат хора. Място, където да се отдадат на животинското в себе си, а след това да продължат и отвъд него.

"Небостъргач" ни запраща в микровселената на една чисто нова 40-етажна жилищна сграда, която току-що е била напълно запълнена - продаден е и последният апартамент от общо 1000. Представители на всички слоеве на обществото - работници, средна класа и богати - са успели да намерят място зад стените й. Позицията им в живота, естествено, определя и позицията им в небостъргача - най-долните етажи са за "бачкаторите", хората на по-евтиния труд. Над тях, в средните етажи, са медици, адвокати и пр. Най-високите части на небостъргача пък са за тези, които спят не върху легла, а върху купчини с парите си. В сграда с такива разнородни обитатели е нормално рано или късно да възникне някакъв междусъседски конфликт. Тук обаче той лека-полека набира инерция, докато капка по капка не се превърне в океан от извратеност, лудост и насилие.

Гледната точка в "Небостъргач" се сменя на няколко пъти между трима различни герои. Балард проследява упадъка на мини-обществото, обитаващо сградата, през очите на представители на всяка една от класите. Имаме работника, готов на всичко за по-високо място в небостъргача и в това, което той отразява - обществената йерархия. Имаме университетския преподавател - достоен представител на средната класа, който се чувства щастлив на мястото си. За него е важно да има върху кого да стъпи, но и няма проблем, че над главата му има някой, който е "по". Има го, разбира се, и богатият - искащ да мачка, мачка и мачка, обсебен от позицията си на властващ и не желаещ да я отстъпи.

Те намират своите най-подходящи роли в гротескния цирк, в който животът в небостъргача лека-полека се превръща. Балард не се е свенил и дори аз, с известната ми поносимост и разбиране за мизерната човешка природа, на доста места бях искрено отвратен от пътя, по който поема животът в небостъргача. Бални рокли и торби с боклук, мизерия и лъскавост, апатия и безсмислена злоба. Чрез обитателите на една жилищна сграда авторът ни представя един малък макет на света, в който живеем. Но пукнатините в цивилизованото поведение, които ежедневно виждаме около нас и порицаваме с махане на пръст, тук се превръщат в същински пропасти. Без значение от прослойката, обитателите на сградата пропадат в тези пропасти и в тях блесва цялата отвратителност, на която човечеството е способно.

Харесах "Небостъргач", въпреки че ми бе трудно да се съглася, че подобна анархия може да се зароди и развие с такива темпове. Но се замислих за свободата, с която обитателите на небостъргача се сблъскват. Тяхното тихо примирие с всеки един краен акт, техните всеобщи разкрепостеност и безумство, разрастващи се като епидемия заради съгласието им, че могат да си го позволят. Останах дори леко шокиран да разбера, че книгата е писана през 1975 г. В нито един момент това не проличава и "Небостъргач" носи усещането, че действието се развива в наши дни. Но все пак най-долните човешки пороци най-вероятно наистина са непреходни.

Препоръчвам книгата, но имайте едно наум - след като я прочетете вероятно ще изпитате силен порив да чистите. С мен така стана. 

---

Издателство: "Колибри"
Корици: меки
Брой страници: 245

Заслужилият шампион с непрестижната титла и откраднатия спотлайт


Заглавията винаги са ми били проблем. Твърде сухи са, не са достатъчно провокативни, казват редакторите ми. Често се случва да съм съгласен с тях. Това заглавие е по-скоро провокация. Хем считам, че описва доста добре ситуацията около Кевин Оуенс и спечелването на WWE Universal Championship-a, хем реално нямам особени оплаквания. Защо? Ами защото Кевин Оуенс е шампион.

Да започнем със заслугите. Оставяме настрана миналото на Оуенс в ROH и като цяло в индитата. Стийн е в историята, да живее Оуенс, 'дет се вика. Оставяме настрана и успехите му в NXT, които така бързо го изстреляха в основния ростър. А той там постигна достатъчно, че да е заслужил световна титла. Още от дебютната му вражда със Сина, през две царувания с IC титлата (за съжаление, не особено запомнящи се), та до бруталната война със Сами Зейн, започнала много преди кариерите им да ги отведат в WWE и която скоро едва ли ще свърши (което пък носи надежда, че ще видим и Зейн като main eventer). Оуенс умее да прави добри мачове. Оуенс прави добри и интересни промота. Оуенс може да изглежда адски сериозно и агресивно на ринга, а може и да те накара да се смееш с идиотските си коментари по време на срещите. Само за година той се наложи като един от основните кечисти, на които WWE може да се обляга при нужда, и това пролича и сега.

Подходящ ли бе моментът да става шампион? Не. След привидния край на враждата му със Сами той загуби инерция в singles дивизията и доста успешно се насочи към отборната такава с JeriKO, което се оказа адски забавен за гледане проект. С Джерико можеха да направят още интересни неща заедно преди да дойде време за неизбежната раздяла (и вероятно вражда), но контузията на Балър прецака доста планове. WWE се облегнаха на този, който са видели, че може да работи. След като единият NXT darling се контузи и планът да го правят звезда за месец пропадна, погледнаха назад в редичката с бивши NXT шампиони. Никой обаче май не очакваше точно Оуенс да стане световен... пардон, "вселенски" шампион.

И стигаме до титлата. WWE не за пръв път правят Brand Split и не за пръв път вкарват втора световна титла. Разликите с World Heavyweight Championship-a обаче са няколко. Първата е дизайнът. WHW титлата бе базирана на световната титла на WCW и, макар да не продължаваше нейната история, за много хора (включително и мен) тя бе духовен наследник на WCW колана. Самата визия бе нещо, което всяваше респект. Дизайнът на Universal Championship-a е... нелеп? Мързелив? Грозен? WWE избраха изключително странния вариант да създадат уж нова титла, която обаче е пълно копие на досегашната им, само че с червена кожа. Обеща ни се нова титла, очаквахме такава, спекулираше се за дизайна... и накрая получихме това:


С черна кожа изглежда прилично, с червена е ужасна. Но проблемите не свършват дотук - самото име и обяснението за него също са малко нелепи. "Universal Championship" звучи хем твърде високопарно (не е защитавана на друга планета, не е вселенска, точка.), хем и недостатъчно "тежко", тъй като липсва думичката "световна". А новата титла дори не е световна все още, защото не е била защитавана в друга държава освен САЩ. Знам, кеч е, всичко е сценарий, но има някои традиции, които (с)марковете стриктно следят и с които съм съгласен. Universal Champioship-ът е една чисто нова титла, която тепърва трябва да бъде утвърждавана като водеща, като важна, като равна на WWE титлата.

Изборът на първите два шампиона не помогна за това. Не ме разбирайте погрешно - радвах се на победата на Балър, радвах се и на победата на Оуенс. Но имиджът на една титла се изгражда именно от хората, които я печелят първи. За огромна част от WWE феновете Балър е един новобранец (колко хора гледат NXT според вас?). Оуенс пък преди седмица беше в откриващия мач на SummerSlam срещу Enzo и Cass, днес е шампион. 

Каква е разликата с World Heavyweight Championship-a? Първият шампион бе човек с вече няколко световни титли зад гърба си - Triple H. Не харесвам Хънтър, но е факт. Вторият шампион? Шон Майкълс. Третият (различен)? Голдбърг. Схващате. Първите няколко шампиона изградиха WHW титлата като престижна. Същото важи и за някогашните WWE Tag Team Championship (чиято история в момента продължават WWE World Tag Team Championship титлите в RAW). Първите шампиони - Кърт Енгъл и Крис Беноа = престиж.

Universal Championship-ът тепърва трябва да бъде утвърждаван, да, но той има поне едно предимство, поне според мен, спрямо WHW титлата - беше спечелен, а не подарен. Поне това важеше за първия мач за титлата. Вторият обаче завърши с подарък.

След няколкомесечна липса Хънтър се завърна на бял кон, или поне със сив костюм, влетя в арената с не една, а с две лопати в ръце и създаде исторически миг. Педигри за Роман - щастие! В последвалата ситуация аз лично не успях да предвидя прецакването на Ролинс. По-скоро се надявах Оуенс да излезе герой - да се измъкне от Педигри, да изхвърли ННН от ринга и да довърши Ролинс, за да може сам да стане шампион. С пот и мъка, превъзмогвайки не само едно от топ лицата в момента, но и Големия заровител. Вместо това Оуенс не направи нищичко, за да стане "световен" шампион. Просто гледаше как ННН печели титлата му вместо него, докато Хънтър в голяма степен отново открадна светлината на прожекторите от целия ростър на RAW. Защото това е ННН.

Дори не мога да се ядосам обаче, защото Оуенс е шампион. Не Рейнс, слава на боговете (и лопатата)! Не и Ролинс, който нямаше да е добър избор след няколко поредни загуби на PPV. Хаосът, който настана в RAW след контузията на Балър, сега води до интересни размествания. Шоуто бързо се нуждае от поне два топ фейса, а реално няма нито един. Опциите също са малко - търн за Ролинс (но добре обмислен), бърз пуш за Сезаро и Сами Зейн. А може би Оуенс всъщност ще стане фейс? Но е факт, че с един изненадващ ход WWE рязко върнаха интереса ми към RAW, който с последните неубедителни шоута и контузията на Балър бе стигнал дъното.

А Smackdown Live още се лута. Сякаш за да няма доминиращо шоу, сега бе негов ред да не е особено интересен. Там обаче има достатъчно хора за main event фейсове, че и за main event хийлове. А новият шампион е почти сигурен. Колкото повече мисля за това, толкова повече се убеждавам, че Стайлс ще вземе титлата. Амброуз няма особено впечатляващо царуване, а Стайлс го градят по бетонен начин от дебюта му в компанията насам. WWE World Championship-ът сега също ще има нужда от силни шампиони, защото когато се появяват 2 световни титли на едно място, те веднага си делят важността. И Стайлс, колкото и да ми е трудно да го повярвам, изглежда като най-подходящият човек за тази работа в момента.

"С книги под завивките" - свенлив дебют на двама влюбени и четящи блогъри/влогъри

Като погледна назад, сякаш всичко наистина започна с книги. Темз тъкмо беше поела работата с блогъри в издателството, в което работеше тога...