Комикси: "Batman: I am Suicide" (#9-15)


Батман. Бейн. Жената-котка. Животът на едно момиче е застрашен и за да я спаси Човекът прилеп ще се обърне към представители на престъпната измет, която по принцип чисти от улиците на Готъм. Препятствието? Един могъщ физически екземпляр, който вече веднъж е "счупвал" (дори буквално) Батман и няма против да го направи отново.

Ако не съм грабнал вниманието ви, проблемът е в мен, а не в историята (сториарка) от комикса "Batman", за която ще ви говоря днес. Както ви разказах наскоро, този комикс има нов творчески екип - писателят Tom King и художникът Mikel Janin, като двамата сериозно освежават Човека прилеп след поредния рестарт в комиксите на DC.

С писането си Кинг дълбае в нови посоки в образа на Най-великия детектив на света, припомня за съществуването на по-малко известни персонажи от комиксите на Батман, като прави всички тях "готини" и интересни, а също така и полага основите за някакви бъдещи събития - сториарките му са затворени всяка във себе си, но въпреки това всяка следваща е логично продължение на предишната. Артът на Janin пък помага за сериозното възприемане на комикса и създаването на запомнящи се представи в главата на читателя.

"I am Suicide" (броеве на "Batman" от 9 до 15) продължава събитията не само от "I am Gotham" (#1-6), но и от събитието (crossover event) "Нощта на чудовищата", което се развиваше в няколко различни поредици. То е по-слабо и умишлено не ви го препоръчвам. Важното е, че след него младата супергероиня Gotham Girl - новата отговорност на Брус Уейн, има нужда от сериозна помощ. Решението е едно: силите на злодея Psycho-Pirate (звучи абсурдно, знам). Той обаче е "жител" на островния затвор Santa Prisca - мястото, в което е отрасналa камарата от акъл и мускули Bane. В момента затворът е една миниатюрна суверенна държава, която Бейн управлява както му е удобно, като стотици наемници са на линия, за да изпълнят всяка негова прищявка.

Да се отиде на острова е самоубийство и Батман знае това. Той обаче изобщо не иска да застрашава някой от членовете на неговото "бат-семейство" - Nightwing, Duke, Batgirl, Batwoman, Spoiler или най-малкото сина му Damien (Робин). Заради това решава да събере свой собствен Suicide Squad - престъпници, които би могъл да жертва, за да изпълни тази безумна мисия.

В "самоубийствения отряд" на Батман влиза и неговата on-and-off изгора Жената котка.

Ето тук е първият интересен момент от "Batman: I am Suicide" - Кинг намеква, че привързаността на Брус Уейн към Gotham Girl е толкова голям, че заради нея той е готов да рискува нечии друг живот, бил той и на престъпници, които сам е вкарал зад решетките/в лудницата. Това е чудесно продължение на някои неща, загатнати още в "I am Gotham". Ситуацията се усложнява и от това, че един от престъпниците е Жената котка - стара любовна тръпка на Батман. На нея обаче трудно може да се има доверие, особено когато трябва да избира между собствената си кожа и лоялността/привързаността си към Човека прилеп. Както в Catwoman, така и в останалите уж поддържащи персонажи от групата, Кинг успява да вгради някакви лични истории, чрез които да ти запука за тях. Тук персонажи за пълнеж няма, а както знаем това е трудно за постигане във всеки един формат - бил той комикс, филм или книга.

Вторият наистина интересен момент е Бейн. Вероятно много от вас познават персонажа заради филма на Кристофър Нолън "The Dark Knight Rises", където Том Харди изигра една негова версия. Тук виждаме Бейн в друга светлина - той се шири като цар из коридорите на затвора, в който е отраснал и който го е калил и превърнал в това, което е днес. Не носи класическите си костюм и маска. Вместо това ходи чисто гол, демонстрира масивната си физика и хвърля сянка върху съзнанията както на подчинените си, така и на осмелилите се да пристъпят в неговия "дом", посрещайки ги в "тронната си зала", пълна с човешки черепи.


С третия си филм за Батман Нолън направи нещо много добро - оправи реномето на Бейн, който поради една или друга причина бе представян на много места като тъп бияч, който се "помпи" с наркотика Venom, за да стане още по-здрав. От "TDKR" насам Бейн вече получава нужното уважение - той е показван като самоуверен и интелигентен наемник, достатъчно силен, за да се справя с Батман и без помощта на специалния анабол Venom. Кинг със своята златна писалка засилва тази правилна представа за злодея, пречупвайки я този път през призмата на наркоман, опитващ се да се откаже от вредния си навик. Проблемът е, че Батман, поради съвсем различни подбуди, иска да му отнеме това.

С "I am Suicide" Кинг и Джанин спират с плахите стъпки и уверено закрачват в света на Батман, запазвайки най-добрите черти на работата си - увлекателно и сериозно писане, съчетано с подхождащо му като атмосфера рисуване. Добавяте няколко слабо познати, но тук отлично пресъздадени персонажи, както и двама класически злодеи в нова светлина (Бейн и Catwoman) и имате един комиксов "Prison Break", който е с пъти по-добър "Suicide Squad" от филма със същото име. Препоръчвам много, много горещо.

Какво още да четете: "Batman: I am Gotham" (броеве от 1 до 6)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

"С книги под завивките" - свенлив дебют на двама влюбени и четящи блогъри/влогъри

Като погледна назад, сякаш всичко наистина започна с книги. Темз тъкмо беше поела работата с блогъри в издателството, в което работеше тога...