Комикси: "Спайдър-мен/Дедпул" #5 (it's baaaack!)


Определено е хубавичко такова, зареждащо, да влезеш в книжарницата, да отидеш до онова ниско рафтче, където си запомнил, че слагат комиксите на "Студио Артлайн", и да откриеш нещо ново. В случая - пети брой на ит'с-броманс-нат-гейшип историята "Спайдър-мен/Дедпул". Чакахме го няколко месеца, особено след любопитното клифхенгърченце от края на четвърти брой. 

Кхъм... Тук е моментът да ви предупредя: СПОЙЛЕРИИИИИИИ!

Безсмислено е да се пише за нови броеве на вече започнала поредица, като същевременно се стараеш да не спойлнеш какво точно е станало в тях. Така че прочетете си на спокойствие пети брой и тогава четете ревюто. Можете да отскочите на "Важната информация" в края, в случай, че намирането на комикса е проблематично за вас. Ако вече сте чели #5 или сте от онези хардкор badass SOB-та (и DOB-та), които нямат проблем със спойлерите, продължете смело напред и сега.

Преди няколко месеца (издателско време) Deadpool най-безцеремонно застреля Питър Паркър в главата, без да съзнава, че той всъщност е неговотo BFF Спайдър-мен. През целия пети брой очаквах някой слаб обрат, от рода на това, че застреляният Паркър всъщност не е бил истинския, а някакъв робот-имитатор или нещо такова. Но не! Питър всъщност наистина е убит. Колко хубаво от страна на автора Джо Кели да избере най-простичкия вариант, без да се опитва по-разни комиксово-изчанчени методи да се измъкне от може би най-шокиращия момент в комикса си досега. 

Кели бърка в торбата с комикщини малко по-късно, когато се оказва, че грозноватата демонична съпруга на Дедпул - Шикла, може безпроблемно да съживи Паркър... за да го застреля Дедпул отново. Ха! GG, GJ за Кели, напипал е нещо характерно за The Merc with the mouth. А и приятна гавра с проблема "умиране-съживяване" в комиксите като цяло.

Петият брой продължава историята с поръчителя на убийството на Паркър (като вече май се подразбира и защо го иска), като същевременно затваря (май) главата с Мистерио в цялата работа. Макар Куентин Бек да не ми е сред любимите злодеи на Паяка, определено се замислих дали няма да се впише добре в следващия "Spider-Man: Homecoming" филм. Покрай Мистерио обаче е и една от малкото глупости в броя - че в комата си бил отвлякъл душата на застреляния Паркър. Yeah, right, Саурон, Фреди f'n Крюгер, Динамо и зеленчук в едно, всичко това под стъклен похлупак.

Това са дребни кусури. Артът на МакГинес не блести и в този брой, но върши достатъчно добра работа за абсурдната на места концепция (харесах вариациите на костюма на Мистерио). То с целия комикс е така - макар да не е нещо, което да не трябва да изпускате, "Спайдър-мен/Дедпул" продължава да е една добра поредица, а и най-забавният комикс, който "Артлайн" са издавали/издават.  Пък дано следващия брой дойде преди 2018-та.

Важна информация (да се чете с дикторски глас): Ако все още не сте купили комикса, защото не го откривате по разни лафки и вестникарски будки, пробвайте в някоя по-голяма книжарница. "Артлайн" изглежда са ограничили разпространението, което сигурно е по-удобният вариант за тях. А и по-добре да си дадеш парите в книжарница, отколкото в едно от онези оранжеви места, сещате се. 

Иначе следващият брой ще е #8. Шести и седми били филъри и решили да ги скипнат. От една страна разбирам, че е рисково да пускаш слаби филър броеве, с които да си изгониш и без това несигурната аудитория; от друга - малко гадно е за колекционерите да имат такава дупка.

"С книги под завивките" - свенлив дебют на двама влюбени и четящи блогъри/влогъри

Като погледна назад, сякаш всичко наистина започна с книги. Темз тъкмо беше поела работата с блогъри в издателството, в което работеше тогава. Писа ми - чисто професионално, разбира се - тъй като вече бях публикувал ревюта за няколко техни фентъзи заглавия. Месеци по-късно се запознахме и на живо. Къде? На Зимния панаир на книгата. Ти да видиш. От книги, та на книги. Историята като цяло е доста по-подробна и любопитна, но ще я четете някой ден в мемоарите.

Важното е, че книгите стоят в основата и на тази наша идея - с любимата да си имаме общ влог, в който заедно, ръка за ръка, рамо до рамо, усмивка до усмивка, да препоръчваме любимите си книжни заглавия на всички вас. И ето, че заедно ви представяме дебютния брой на влога ни "С книги под завивките". Приятно гледане!


Една препоръка никога не е излишна, когато човек се чуди към коя книга да посегне, за коя поредица си струва да отдели време и средства, кой измислен свят какво може да му предложи. Надяваме се да сме ви били от полза в тази насока. Също така се надяваме да ви е било интересно и забавно, каквото беше за нас обмислянето, записването и монтирането на този влог. 

Само ден след първата му поява реакциите бяха страхотни и в по-голямата си част позитивни. Благодарим ви за което! Ще се радваме, ако продължите да ни гледате. И тук е момента за chep plug-овете: Харесайте страницата ни във Facebook, защото там вероятно ще има и други, допълнителни нещица. Най-важното, разбира се, е да се абонирате за нашия канал в YouTube, за да бъдете информирани веднага, когато качим ново видео. Срок за следващото не сме си дали, но можем да ви изненадаме по-рано от очакваното.

P.S. След един брой водим ли се вече "влогъри"? Ето, примерно, блогът, който четете в момента, е на почти 10 години, а аз все още не смея да се наричам "блогър", защото ми е някакво твърде определящо и ограничаващо. Ама с влогърщината може да е друго. Иначе спойлер - първите ми клипове, мотали се свободно из интернет, бяха кеч анализи във vbox7 отпреди 7 години. So... it's good to be back? :D And with a giiiiirl! :О

Подкаст: BIRECAST Брой 9 - Spider-Man, Venom и филмите на Sony/Marvel


BIRECAST отново е тук! След като последните два месеца бяха доста натоварени, деветият брой на подкаста, в който си говорим за най-различни нърдовски неща, вече е при вас. Гост ми е Данаил Найденов от сайта PopcornMoviesBG, а темата - филмите по комикси на Sony/Marvel!

Както вероятно много от вас знаят, Sony държат правата за филмиране на комиксите за Spider-Man. В подкаста обсъждаме силните и слабите страни на последния филм - "SPIDER-MAN: HOMECOMING", който официално посрещна Питър Паркър във Marvel Cinematic Universe (има спойлери!). Говорим си и за другите планове на Sony - филм за "VENOM" с Том Харди в главната роля; "SILVER AND BLACK", който да яхне вълната от филми с главни герои жени; както и за шанса да видим злодеи, обединени на екран в един "SINISTER SIX" филм. Като бонус споделяме мнението си и за задаващия се "Black Panther", чийто първи тийзър трейлър се появи наскоро.

Вариантите за слушане на подкаста отново са два: или да го изтеглите от archive.org (десен бутон и Save Link As...), за да го слушате когато и както решите на вашите устройства, или пък да си го пуснете направо в YouTube. Изборът е ваш. Ще се радвам, ако споделите своите препоръки, критики и идеи за теми. Приятно слушане!




А ето ви и още няколко полезни линка:

WWE Battleground '17 - поредна доза предвидимост или пълна торба с изненади?


Ето, че минаха две седмици от последното PPV на WWE и е време за следващото. С "WWE Battleground 2017" обаче ще подходя различно. Първо, ще посоча какво се опасявам, че ще се случи на PPV-то. След това пък ще споделя и скромните си надежди за резултатите от мачовете, които вероятно няма да станат реалност, но, хей, хубаво е човек да показва и малко оптимизъм. 

Нека започна с това, че за мен има огромна опасност "WWE Battleground" да продължи серията от предвидими, а по тази линия и леко скучни PPV-та на Smackdown. Харесвам синьото шоу, за мен то е по-добро и по-свежо от split-a насам, но в последните месеци в сините PPV-тата определено има доста забележими слабости. Големият процент предвидимост е една от тях. Къде е рискът сега?

Ами, на първо време, в Сина. Американският герой се завръща, ръси надъхващи слова, вее флага. Бам! Мач срещу "злия чужденец" Русев. И то не какъв да е мач, а със знамена, за да бъде повдигнат малко американския дух. Тази история сме я гледали твърде много пъти и за съжаление знаем как свършва. Още когато обявиха, че Сина се връща на 4 юли, много хора вече виждаха как той е следващият претендент за WWE титлата, който ще се изправи срещу другия "зъл чужденец" Джиндър Махал. Flag Match-ът на хартия е чудесна прелюдия за шанс за титлата. Проблемът? Ще се повторя, но... ТОВА ВЕЧЕ СМЕ ГО ГЛЕДАЛИ.

Най-близкото до акъла на човек нещо е, че Сина ще победи любимият син на Пловдив (тм), а Джиндър Махал пак ще изшмекери пътя си към трета поредна победа срещу Ортън в Punjabi Prison мача. И всичко това, за да се стигне до dream match-a на всяко индийско чаве - Сина vs. Махал на SummerSlam. Само като го пиша нещо ме наболява, какво остава да трябва да го гледам. 

Другите предвидимости са AJ да запази срещу Оуенс, а The New Day, едни ужасно незаслужили претенденти, този път да успеят да вземат титлите на доста по-свежите и интересни от тях в момента The Usos (едно от нещата, които не съм вярвал, че ще пиша).

НАДЕЖДАТА УМИРА ПОСЛЕДНА, КАЗВАТ.
ВИНИ МАК ОТГОВАРЯ: F*CK U, НЕ ЗНАМ КОЯ Е ТАЗИ НАДЕЖДА.

Вариант 2 е Smackdown да ни шокират с едни свежи и различни резултати, които да доведат до нещо свежо и различно на SummerSlam. Да речем, че всички грешим за предвидимостта на Punjabi Prison мача и Ортън си върне титлата. Бяхме сигурни, че ще я запази на Backlash, пък стана тя, каквато стана. Кой казва, че Пепелянките не са добри катерачи? Не, че съм приритал баче Ранди отново да е шампион, но ако това стане и face се сдобие титлата, то тогава се отваря една наистина свежа възможност за...

РУСЕВ ПРЕТЕНДЕНТ ЗА WWE ТИТЛАТА! То ще е викане, то ще са танци, то ще е марк аут-ване и бурно изразен в писмен вид ентусиазъм! И с право. Гордостта на милата ни родина отдавна е готов за един по-сериозен пуш и вражда за световна титла. Една победа над Сина ще го изстреля точно там. Вражда с Джиндър няма как да има - точно с тях WWE няма да рискуват с heel vs. heel история, още повече, че двамата имат сходна основа на образите в момента. Заради това от значение е и дали Ортън ще си върне титлата преди това. Orton vs. Rusev е нещо, което май не сме гледали в по-дълга история, а ако доведе и до шампионство за нашенеца... Надежди, бе, надежди. Чакат да бъдат попарени от нелогичната ръководна машина на WWE. Естествено, на победа на Русев пречи наличието на американското знаме в мача и нуждата то да бъде развявано отново и отново пред очите на интелигентите, избрали Доналд Тръмп за президент.

Надявам се и The Usos да запазят. Вече обясних защо. За AJ vs. Owens нямам чак такива големи претенции, но с двама толкова добри кечисти поредна смяна на титлата и продължаване на враждата няма да са проблем. Защо пък Оуенс не си я върне, за да може да се стигне до един blow-off на SummerSlam? Или пък до Оуенс срещу Сина за US титлата. Ако чудото стане и Сина загуби Flag Match-a, той ще трябва някак да се реваншира на своите братя и сестри американци. Какъв по-добър начин, от това да опита да вземе US титлата от "злия канадец" (злите чужденци станаха малко повече, don't ya think?) Кевин Оуенс. Троен мач Cena vs. Owens vs. Styles също не бих отказал, ама тук вече твърде много fantasy book-вам.

Махараджата (lol) се гневи, защото и сам е осъзнал, че друг "зъл чужденец" (tm) заслужава WWE титлата повече от него. Enter Khan Rusev!

Естествено, не трябва да пропускаме и undercard-a. Тук нямам чак толкова големи разминавания между очаквания и надежди. За мен е правилно Шинсуке да продължи победната си серия 1-на-1 и да победи Корбин, който след това може да навакса с успех в друга вражда. 

Малка вметка: Абе, вие помните ли Долф Зиглър? Спокойно, и WWE пак го забравиха.

При жените продължава да е налице някаква сериозна липса на планиране. Миналият месец Лана стана претендент от нищото, а фокусът падна върху MITB мача. Този път дори не си направиха труда да намерят противничка на Наоми, ами вместо това всички от MITB мача без победителката Кармела (и плюс Лана) са набутани в No1 Contender's Match. Четирите, които не спечелят мача, сигурно ще имат мач по двойки на SummerSlam. Това сериозно вдига шансовете на Наталия, btw, но няма да предполагам, защото, честно казано, изобщо не ми дреме.

За финал оставих нещо специално: едно от най-интересните неща за "WWE Battleground" е разкритието на това кой тормози The Fashion Police. Не се бъзикам. Кой уби конят, дами и господа? Кой разби участъка? #КОЙ? Смела бирепрогноза: ами ако са Singh Brothers? Представете си - протежетата на Махал се разкриват като тайнствените злосторници, а Breezango, бидейки толкова велики, колкото са, ги премазват. След това заради сериозният побой Singh Brothers не могат да помогнат на Махал, той губи титлата, Ортън става шампион и ето я нуждата от... какво?

РУСЕВ ПРЕТЕНДЕНТ ЗА WWE ТИТЛАТА!

Рептили покоряват Земята в кратка филмова фантазия на Нийл Бломкамп


Нийл Бломкамп е сред най-любопитните съвременни режисьори. Спечели ме още с уникалното, на места почти документално усещане в неговия "District 9", последваха някак по-холивудският "Елизиум" и приятният, но не особено запомнящ се "Chappy". Доскоро Бломкамп имаше надежди да направи и продължение на "Alien" поредицата, но Ридли Скот се намеси и бързо посече тази идея.

Не знам дали е за добро - не съм фен на Пришълеца (ти да видиш), но пък заради "свежият творчески заряд на южноафриканеца определено щях да хвърля око на един негов "Alien 5". Това вече няма как да се случи, но пред Бломкамп определено изскачат много по-любопитни възможности, благодарение на друга негова идея - OATS Studios.

Става дума за компания от млади и талантливи кинотворци, които вече няколко седмици подред пускат безплатно в YouTube своите кратки, 20-минутни филми. Става дума за sci-fi концепции, като идеята е, че някои от тях евентуално могат да се превърнат в пълнометражни филми. А потенциалът определено е налице. Бързо станах фен на OATS Studios и е крайно време да ви покажа нещо от тях.

Естествено, започваме от началото - първият кратък филм се казва "RAKKA" и разказва за това как в недалечното бъдеще извънземна раса почти безпроблемно е завладяла Земята, благодарение на телепатичните си способности. Не съм фен на пост-апокалиптичните истории, но тук ми допадна заигравката с конспирациите на тема "рептили", цялостната идея за извънземните, технологиите и целите им. Социалните мотиви от реалността, залегнали в сценария, както и зверския реализъм в кадрите - две неща, които са типични за Бломкамп, също са налице. Вижте краткия филм:



Изключително отвореният финал е лесно обясним с това, че все пак става дума за концепция. Аз лично се зарадвах да видя и че самата Сигърни Уивър се е включила в проекта, което показва доверието в Бломкамп и идеята зад OATS Studios.

А тя всъщност е доста по-мащабна от простичкото "пробваме, пък ще видим". Кратките филми са с уникално високо качество, а специалните ефекти са с пъти по-добри зад някои "цели" филми. Естествено, заслугата е на качествения екип (можете да научите повече от VFX специалиста Chris Harvey в интервюто му за NoFilms School). По-любопитното е, че 3D моделите от "Rakka" и следващите два филма са напълно достъпни и за учещи се кинотворци.

Кратките филми на OATS Studios се разпространяват безплатно чрез YouTube, но който желае може за нищожна цена да си закупи легално тяхно копие в Steam, към което вървят и сценария, 3D моделите и други благинки. Бломкамп и колегите му отварят процеса на киноправене, подкрепяйки по този начин тепърва навлизащите в този бизнес/това изкуство. Освен това изпробват и изцяло нов модел за тестване на концепции пред публиката, преди в дадена идея да се налеят милиони долари.

Не можем да очакваме този смел подход утре да бутне практиките в Холивуд за финансиране на малоумия, но е нещо интересно, което, ако се окаже успешно, може да доведе и до други подобни инициативи. А и има потенциала да даде нов живот на позаспалия sci-fi жанр в киното, което е добре дошло.

Книги: "Реджеп Таип Ердоган. Биография" от Чийдем Акьол


Спомням си как в една юлска вечер през миналото лято с приятелката ми се прибрахме от вечерна разходка из прекрасния Несебър. С влизането в стаята включих телевизора, ей така, за фон. Бях го оставил на CNN поради причини незнайни. Това, което видях на екрана, ме стъписа. Репортажи за опит за военен преврат в Турция, кадри на танкове по улиците, преки връзки с кореспонденти в страната, коментари от студиото за това какво може да последва. В новинарските емисии на родните телевизии това също беше основна тема. 

Стоях, гледах телевизора и нещо отвътре сериозно ме човъркаше. Не е приятно да видиш как танкове газят с веригите си по улиците на голям град, намиращ се толкова близо до границата със собствената ти държава. Нормално е да се замислиш за последствията. Малко по-късно, след като този пуч се провали, видяхме какви са те - масови арести, чистки сред военните, съдебната власт, администрацията и къде ли още не. Като цяло едно сериозно укрепване на властта на Реджеп Таип Ердоган и полагане на основите на друго голямо събитие в съседката ни, но от тази година - референдумът, с който Турция се превърна в президентска република. 

Много притеснения и възможни варианти от юли 2016 г. можеха да бъдат отписани, ако човек знае повече за Ердоган и съвременната история на съседите ни. Ясно е, че темата "Турция" все още е и най-вероятно ще продължава да бъде пипкава с оглед на нашата собствената история, но миналото не трябва да ни разсейва от, за съжаление, твърде интересното настояще и тревожното бъдеще. От тази гледна точка "Реджеп Таип Ердоган. Биография" на Чийдем Акьол е една доста полезна книга.

Авторката, германка от турски произход (тук вмъквам поздрав с "Гастербайтер", колкото и да не е подходящо), от самото начало пояснява, че биографията не е оторизирана. Човек като Ердоган, който години наред се е старал да си създаде определен образ в очите на избирателите си, не би позволил на някой спокойно и необезпокоявано да повдигне добре градената маска. Но на базата на солиден брой интервюта, журналистката представя историята на турския президент доколкото детайлно е възможно това, без той или близките му да са оказали съдействие.

Малко изненадващо, но впоследствие напълно обяснимо, биографията на Ердоган започва с кратък поглед към личността на Мустафа Кемал Ататюрк и трансформацията, която той осъществява в Турция и нейното общество. Това съвсем не е случайно - както Акьол ще посочи неколкократно, Ердоган иска да се изплъзне от сянката на Бащата на нацията и дори да го надмине. Следва кратък, но достатъчно подробен урок за историята на Република Турция, като е наблегнато на често сменящите се правителства и доскоро перманентно силната роля на военните в управлението, за която говорят и няколко успешни военни преврата. Заедно с поясненията за политическите трусове у съседите ни, Акьол постепенно започва разказа си и за живота на Ердоган - от ритащия топка по улиците на истанбулския квартал Касъмпаша малчуган, през осъдения за едно стихотворение млад политик, та до разполагащия с най-много власт президент в историята на страната.

Последните "глави" са отделени на някои по-конкретни теми, свързани с Ердоган, неговите политики и виждания. Обърнато е внимание на икономическото развитие на страната при управлението на неговата ПСР, отношението му към кюрдите, арменците, жените, войната му с непослушните медии, религиозните му виждания и това как променя закони в страната спрямо тях, и др.

Ако знаете сравнително малко за турския президент, какъвто беше и моят случай, "Реджеп Таип Ердоган. Биография" ще ви даде доста подробности за поведението му на политическата сцена не само в Турция, но и в Европа и Близкия изток. За едни успокоение ще е осъзнаването за това колко нестабилно е управлението на съседката ни десетилетия напред, а вътрешно нестабилната страна има по-малък шанс за дейна външна политика (включително и агресивна такава). Други пък ще са разтревожени от картината на едно общество, в което словото губи свободата си заради един изключително властолюбив човек. Човек, който същевременно успява да постигне голяма част от целите си, най-важната от които без съмнение е концентрирането на властта в свои ръце.

Проблем за мен беше стилът, който Акьол е избрала. Силно журналистически, като всяка глава прилича на статия. Прокрадват се и елементи на анализ, в който обаче се усеща известна липса на обективност (което е нормално). Макар това да разяснява някои забележими и не чак толкова забележими взаимовръзки на по-разсеяните читатели, то също така сякаш застава на пътя на оформянето на собствени изводи. Освен това накъсва и разказа - нещо, което на места прави и скачането от година на година (за да се припомни нещо или да се покаже, например, как Ердоган е реагирал в даден момент и как е направил точно обратното десетилетие по-късно).

Въпреки това смятам "Реджеп Таип Ердоган. Биография" за полезна книга за всеки читател, който се интересува повече от случващото се в съседката ни. Тя или ще угаси, или леко ще разпали тревогите ви за страната. И в двата случая обаче целта на всяка биография ще бъде постигната и ще имате една много по-ясна представа за човека, стоящ начело на Турция.

Издателство: Сиела
Корици: меки
Брой страници: 351 (без приложенията)

LESNAR vs. JOE (или кеч-шоуто, чието абсурдно име ме е срам да кажа)


Готови ли сте за малко... МАСИВНИИИИ... ОГНЕНИИИИИ... ТОПКИИИИИ?

Ужасно е. Малоумно. Името "WWE Great Balls of Fire" е по-непродаваемо дори от "Fatal 4 Way", което поне показваше какво има в PPV-то. WWE се опитаха да напомнят, че това е заглавието и на песен от '50-те, но така е още по-зле. Замислих се дали това всъщност не е гениален маркетингов ход - "Да дадем абсурдно име на второстепенно RAW PPV, за да говорят хората повече за него". Няма лоша реклама и прочие, знаете... Но не. Както и да си ги въртите из устата, тези "огнени топки" не звучат добре. Абсурдно е.

По-оригинално щеше да е, ако бяха краднали малко от боксовите традиции и го бяха кръстили на единствения мач, който истински си струва да гледаме и за който аз определено имам интерес - LESNAR VS. JOE! Да, тъпото име на Samoa Joe ще накара хората да си мислят, че Звярът ще защитава титлата си срещу 45-годишен, 40-килограмов електротехник, но пак по-добре отколкото името на PPV да навява идеи за интимни инфекции.

В момента RAW отново е мъчителен за гледане лично за мен, но сегментите между двамата привличаха интереса ми всяка седмица. Враждата беше доста добре изградена като за такава на г-н Постоянна отпуска Леснър. Като се започне от изненадващата победа на Джо на "Extreme Rules", мине се през това как той нападна Пол Хеймън, въргалът с Брок, обичайните надъхващи монтажи с безгрижния Леснър, още по-обичайно великите промота на Хеймън и се стигне до атаката в гръб, станала на сцената 2 седмици преди PPV-то. През цялото време градиха Джо като надъхан, безстрашен и умен претендент; като човек, който цял живот е чакал този шанс. И това проработи. 

Да, Джо ще падне. Страшно голяма изненада ще е, ако той победи, защото отново всички гледаме напред - към Леснър vs. Strowman, към Леснар vs. Рейнс и т.н. Но ако се изолираме от всичко това, ако се върнем към времена като любимата ми 2002-ра, например, когато всеки месец можеше да има смяна на титлата, то тогава тръпката я има и тук. Не заради възможността Джо да бие, а заради добре разказаната история.

Иска ми се самият мач да е солиден въргал. Нямам против, ако продължат вече започнатата линия с т.нар. cheap shot атаки на Джо. Да нападне Леснър, докато шампионът излиза на ринга, примерно, за да си спечели някакво преимущество. Джо, заради теглото и начинът на представяне, не е подходящ за поредната Suplex City жертва, която Брок да размята насам-натам. Тук можем да получим няколкоминутен въргал. Не петзвездна класика, защото не мисля, че някой все още очаква такива от мачове на Леснър през 2017 г., но достоен завършек на една история, в която напрежението се усещаше - така, както трябва да е с всички вражди.

Малка доза "Lesnar vs. Joe" надъхване:


Останалата част от карда за мен е просто пълнеж (на големите огнени топки, хехехехе). За два мача съм любопитен. Първо, Ambulance мача между Рейнс и Строумън, защото историята помежду им е една от най-продължителните (и логични) в RAW и цялото WWE тази година, има шанс да стане приятен brawl, а освен това и Строумън да победи, за да може все пак да получи мача с Леснър, който си мислехме, че ще видим 1-2 месеца по-рано. Второ, Iron Man мача за отборните титли. Радвам се, че има такава солидна вражда за тях (макар вероятно това да се държи само на присъствието на братята Харди в дивизията) и стискам палци тези 30 минути да са по-добри от мача в метална клетка преди месец. Който и отбор да победи, все е добре.

За останалите ще бъда кратък:

- Време е мъката Миз-Амброуз да приключи и Миз да се насочи към по-интересен претендент, с който поне да опита да достигне висините, до които стигнаха със Зиглър миналата година.
- Саша ми е странен избор за претендент след всичкото това време, в което беше забутана във вражда с Алиша Фокс. Но пък изскача интересната възможност да обърнат нещата и напук на слуховете, Саша да вземе титлата, а Бейли да е тази, която ще се обърне срещу нея.
- И като заговорихме за предателства, Ензо и Кас бяха забавен отбор и мислех, че трябваше да им дадат едно царуване с титлата. Но нещата, които Кас говори в момента, звучат толкова логично, че чак се съгласявам с него, че разделянето им е за добро. Просто не ми дреме толкова за тях, а и се опасявам, че след 2 месеца няма да знаят какво да ги правят поотделно. 'member the Primetime Players?
- Seth Rollins vs. Bray Wyatt е такава безсмислена вражда, че чак я забравих. Kingslayer all the way!

Та в заключение, в синхрон с името на PPV-то, кардът на "WWE Great Balls of Fire" е (почти пълен) ташак. Три мача заслужават някакво внимание, при другите положението качеството трябва да е на високо ниво, за да оправдае присъствието им в шоуто. Но в последните месеци се забелязва неприятната тенденция Smackdown да предлага по-добри седмични шоута, а RAW - изненадващо по-добри PPV-та. Може пък това да стане и сега.

Злодеите в Spider-Man: Homecoming: Задава ли се Sinister Six на голям екран?


Marvel са хитри мушмороци, които знаят как да разпалят интереса на зрителите и да ги накарат да си дадат парите за следващия филм с логото на компанията. Тази седмица по кината тръгва новият филм за Spider-man и агресивната рекламна кампания е налице и тук - в трейлърите се обръща твърде много (по мое мнение) внимание на Тони Старк/Iron Man, просто защото той е най-познатият филмов герой на Marvel в момента. За това обаче вече мрънках в седмия брой на подкаста. Веднага ви окуражавам да чуете подробностите в този #Birecast, който е велик, смазващ, епохален, ще преобърне представите ви за подкаст, а дори да не стане така - поне ще ме слушате 40+ минути. Цъкнете ТУК, за да изпитате това нърдско удоволствие.

Сега обаче ще си говорим за антагонистите в новия филм, за да подгреем за премиерата. Също в подкаста посочих, че най-интригуващото нещо за мен в "Spider-Man: Homecoming" е основният злодей - Ейдриън Туумс/The Vulture, изигран от страхотния Майкъл Кийтън ("Batman", "Spotlight", "Birdman"). Туумс е обикновен човек, бизнесмен, недоволен от случилото се след Битката за Ню Йорк (краят на първия "Avengers"). Той се сдобива с летателен апарат (крила), разработени от технология на извънземните читари. Костюмът му позволява да даде воля на престъпните си амбиции, както виждаме в трейлъра. 


Лешоядът обаче не е сам - негов "сътрудник" под някаква форма ще бъде The Shocker (Bokeem Woodwine от втория сезон на "Fargo") - наемник с ръкавици, които имат, както се досещате, шокиращ ефект. Спомняте ли си началото на "Captain America: Civil War" и злодеят Crossbones, с който Капитана се бие на пазара? Една от информациите за новия филм гласи, че ръкавиците на Шокър във филмовата вселена на Marvel (MCU) са модифицирана версия на тези, които Crossbones използваше там. Което е един приятен, свързващ детайл - един от онези, които правят филмите от MCU толкова готини за повторно гледане.


Списъкът не свършва дотук. Друг, по-непопулярен комикс злодей също намира място в новия филм за Човека-паяк. Това е The Tinkerer, който е нещо като личният инженер на Туумс/Лешояда и му създава нови оръжия. 

На пръв поглед Marvel не са се поучили от досегашните пет филма за Човека-паяк. Прекаляването със злодеите е основна характеристика на най-лошите сред тях. Припомням ви, че за петте филма (трилогията "Spider-Man" с Тоби Макгуайър в главната роля и двата "The Amazing Spider-Man" с Андрю Гарфийлд) има общо 9 (девет!) злодея. Изброявам - Green Goblin (Norman Osborn), Green Goblin (Harry Osborn) x2, Dr. Octopus, Venom, Sandman, Lizard, Electro и Rhyno. 

Сега тези филми все едно не съществуват - те са част от миналото и "Spider-Man: Homecoming" няма нищо общо с тях. Питър Паркър вече е част от филмовата вселена на Marvel и единствената поява на Spider-Man, която трябва да сте гледали, е тази в "Captain America: Civil War", където новата филмова версия на лазещият супергерой беше представена на публиката. Така че спокойно, не е чак толкова сложно :D

Marvel обаче отново залагат на схема с трима злодеи - основен злодей (Vulture), второстепенен (Shocker) и третото "колело", което е само за поддръжка (The Tinkerer). Можем да очакваме Шокър да бъде победен по-лесно от Spider-Man, а Tinkerer дори да не влезе в 1-на-1 двубой с героя, тъй като е по-скоро "строител". Всичко това докато градят финалната битка с The Vulture. 

Злодеите в "Spider-Man: Homecoming" обаче имат значение не само за този филм, но и за тези, които ще последват. Нормално е да предположим, че Marvel представят толкова злодеи, защото в даден момент искат да изправят Spider-man (Том Холанд) срещу The Sinister Six. И тук е моментът за пояснения!


КАКВО Е THE SINISTER SIX? Това е група от врагове на Човека-паяк, които обединяват силите си, защото осъзнават, че сами не биха могли да победят героя (...когато е трудно да пребиеш ученик). В комиксите групата е имала разнообразен състав. Не очаквам да видим нито един от злодеите в "Homecoming" да умира, така че поне Vulture и Shocker ще намерят място във филмовия вариант на групата, която най-вероятно ще се формира след още един-два филма.

Това не е първият опит The Sinister Six да се появяват на голям екран. Sony, които държат правата за филмиране на комиксите за Spider-Man, планираха да покажат групата в продълженията на "The Amazing Spider-Man". Заради това вторият филм е толкова претрупан със злодеи и намеци за още такива (виждаме дори ръцете на Dr. Octopus и крилата на Vulture на заден план в една лаборатория). В края на 2013-та година Sony дори обявиха, че планират филм "The Sinister Six", който да се фокусира върху злодеите, а не Spider-Man. Нещо като "Suicide Squad", но проблемът бе (и все още е), че "самоубийците" на DC имат причина да са заедно и без да се бият със супергерой, докато Шесторката на Marvel няма цел без наличието на Spider-man. Но и тези планове отпаднаха - минаха над 3 години, а не сте гледали такъв филм, нали така? Лошото е, че Sony май не са се отказали напълно от идеята.

По-добре обаче ще се получи, ако Marvel се заемат, защото те се стараят да изпипват и да не претупват нещата си. Именно това стои в основата на изключително добре построената филмова вселена на компанията. Лично аз си мисля, че вървят именно към събиране на The Sinister Six в един момент. Важните въпроси за мен са два. Първо, дали това няма да се отрази на качеството на "Spider-man: Homecoming" и филмите след него, които просто ще "строят" нещо по-голямо в бъдещето. Второ, кои злодеи ще намерят място във филмовия вариант на групата, редом с Vulture и Shocker?

Заради факта, че съвсем доскоро гледахме друг Spider-Man на голям екран, Marvel най-вероятно ще се опитат да избегнат злодеите, които сме виждали вече на голям екран. Две предположения, които ми идват на ум, са Misterio и Kraven The Hunter. По-"земни" злодеи са, достатъчно популярни в комиксите и най-важното - не са били показвани във филм до момента. Споделете и вашите предположения, ако имате такива.

А за "довиждане" - припомнете си втория трейлър за "Spider-Man: Homecoming", който излиза по кината този петък, 7 юли:



Diablo 3 Patch 2.6 - Намек за expansion, ама само с намека си оставаме

Проклети близърдци... Пораснах, започнах да работя и да изкарвам пари, които съм готов да давам за expansion-и за "Diablo 3", а те упорито не искат парите ми. Три години след "Reaper of Souls" продължават да ни залъгват само с пачове и, забележете, нов/стар клас, за който трябва да си платим. Да, ама аз не искам нов клас, с който да премина за 20-ти път през същата история и куестове. Това обаче май си е мой проблем - никой не ме е карал да съм фен на стара поредица на Blizzard, във времена, в които на почит е Overwatch (изглежда).

Да, все още не съм си купил "Rise of the Necromancer" pack-а поради горепосочената причина. Ако това беше expansion с цял нов акт, бързо щях да съм го преордърнал (пусти чуждици), чакайки с нетърпение възможността отново да се потопя в Sanctuary и да видя как ще се развие историята оттук-нататък. Защото въпреки очевидните слабости на "Diablo 3", "Reaper of Souls" пооправи доста от тях, включително и що се отнася до историята. Това искам аз - lore! Куестове! Смисъл да седна пак да цъкам в тези времена на временямане! Странно или не, но съм от хората, които цъкат Diablo не за item/XP hunting, а заради story-то.

Интересното е, че Blizzard все пак пуснаха някакво ново съдържание, включващо в себе си малко история. Patch 2.6, който е безплатен и се появи с "Rise of the Necromancer", добавя 2 нови зони към играта. Те се намират в Act II, достъпни са само в Challenge Mode и макар на пръв поглед да не личи, едва-едва бутат история напред. Сега следват спойлери, за тези, които ги мързи да отделят час за новия пач... или нямат такъв:

БЛАТА, КУЛТИСТИ И КАПКА ЗАВИСТ

Първата (хронологично) зона се явява Shrouded Moors. Блатата са класика в Diablo, като тези тук изглеждат отлично - мъгла покрива земята, а от нея изскачат върколаци, плюещи отрова кучета и деформирани птици. Също и тълпа култисти, защото в тези райони се е зародил някакъв нов култ малко след като Malthael е бил победен. Тези качулати симпатяги правят жертвоприношения с хора, имат фетиш към кръвта и, естествено, умират на талази като им влезеш ударно от седем страни (както направи палавият ми monk Birethenius).

Храбрият монах Birethenius разваля генгбенг парти.

Озовавайки се в Shrouded Moors към мен, исках, не исках, се присъедини някакъв залюхан индивид, зовящ се Daivin The Adventurer. Абсолютно безполезното му присъствие и редки коментари не бяха особено интригуващи, за разлика от главите от мистериозен дневник, които се появяват из тази зона. В тях неизвестният автор размишлява върху информацията, че The Nephalem са се завърнали и са пенетрирали майката на Белиал, Азмодан, Диабло, че и Малтаел. "Как е възможно някой да притежава подобна сила?", пита авторът. "С цената на много болки в левия пръст", отговарям аз.

Shrouded Moors се оказва свързана с другата нова зона - Temple of the Firstborn. Става дума за поредния ни, добре познат Diablo-dungeon, в който горните изроди са заменени от нова порция ходещи трупове и излизащи от телата им скарабеиоподобни буболечки. Докато си разчиствах коридорите попаднах на предполагаемия лидер на култa, който хвана новия ми "приятел" (разбирай безполезен багаж) Daivin и привидно го принесе в жертва на някой-си. Минута по-късно култистът е мъртъв, а аз, без да оплаквам смъртта на Приключенеца, продължих към залата, в която откриваме кого... негоооо!

Оказва се, че Daivin всъщност е бил просто прикритие, човешко алтер-его на Vidian, Lord of Envy. Видиан, оказва се, е един от лейтанантите на Азмодан, също като Cydaea (Жената-паяк от Act III) и Ghom (дебелият бос от Act III, който има проблем с газовете). Като един истински Господар на завистта, Видиан не може да приеме, че някой е способен на подобни героични постижения като тези на моя монах. И заради това заплаща с живота си след една напълно ОК бос-битка. Все още живите лейтананти на Азмодан (остават още 4 смъртни гряха, мдам), плюс една камара ангели, са една от възможностите историята да се развива и си мисля за това още от оригиналната игра насам.

Vidian, Lord of Envy, определено може да ми завижда за добрия външен вид.

......
И тук е моментът да споделя колко ме е яд. Ясно е, че е хвърлен някакъв труд в създаването на тази мини-история за двете нови зони. Но какъв беше проблемът всички нови зони от последните няколко пача да бяха събрани в нещо по-масивно, в един цял expansion?

Well, Blizzard или имат големи планове (Diablo 4), или в момента не им дреме особено за поредицата, при условие, че другите франчайзи правят пари. Ако някой е дал 15 евро за Некромансъра - жив и здрав. Може би, ако чак толкова много ми се доиграе с нов клас и аз ще го направя, макар Wizard-ът все още да не ми е развит. Така че ще продължавам да чакам Expansion и тази пуста история да тръгне напред.

P.S. Иначе в момента е далавера да си купите Diablo 3: Reaper of Souls, защото е евтина. Just sayin'.

Бързи прогнози за WWE TLC 2017

Кърт Енгъл се завръща на ринга на WWE за първия си мач в компанията от 11 години насам. AJ Styles заменя болния Брей Уаят и ще се изправи ср...