Земята за бедните, "Елизиум" за богатите ("Elysium" Ревю)


Neil Blomkamp е интересен млад режисьор, правещ различни филми.

Някак държах да започна с това. Във времена, в които масовите продукции имат толкова много прилики помежду си, да откриеш режисьор на комерсиални (разбирайте високобюджетни) филми, който има някакъв крайно отличаващ се стил, е много приятно. Бломкамп е такъв режисьор, който след "District 9" за втори пореден път ни поднася един доста реалистично изглеждащ научно-фантастичен филм. Дами и господа, ще си поговорим за "Elysium" ("Елизиум").

В "District 9" Blomkamp бе вплел тежкото петно в историята на ЮАР, наречено "апартейд", представяйки го обаче не чрез разделение между раси, а между хора и един извънземен вид. В "Elysium" извънземни няма, но разделението отново е налице - този път на бедни и богати. В края на 21 век Земята е пренаселена и заразена с болести. За да запазят досегашния си начин на живот, най-заможните нейни жители се преместват на орбиталната станция "Елизиум" - един същински рай в небето, където няма болести, смърт и мизерия. Всеки един от останалите на Земята желае място там горе, но не може да си го позволи. Макс (Мат Деймън) е бивш крадец на коли, понастоящем работещ във фабрика. Вследствие на инцидент обаче той разбира, че единственият му шанс за живот е да стигне до "Елизиум". Проблемът е, че хората, управляващи там горе, по-скоро биха те убили, отколкото да те допуснат до малкия си рай. Освен ако не си ценен за тях по някакъв начин...

Първо трябва да поздравя Blomkamp за засягането на един толкова важен проблем за съвремието (че и за по-голямата част от развитието на човешката цивилизация) като разделението на имуществен принцип. Нещо, което виждаме дори в момента, в "Elysium" е умножено многократно, представяйки едно съвсем възможно бъдеще за нас и планетата ни. Андроиди извършват полицейския и административен контрол над жителите на гниещата планета, докато горе богатите се наслаждават на всяко едно удобство и технологично чудо, познато на човека.

Проблемът с представянето на тази картина обаче идва от положението долу на Земята. Въпреки няколкото драматични кадъра, които трябва да накарат зрителя да съжалява бедните жители на планетата, липсва реалното чувство за глад, нищета и мизерия, което се среща при други филми, имащи подобен, леко апокалиптичен нюанс. Това е нещото, от което наистина очаквах повече от "Elysium" - да задълбае в този проблем, представяйки го по-възможно най-груб, грозен и краен начин. Вместо това Blomkamp леко е захаросал произведението си, може би, за да го направи по-лесно за преглъщане.

Това мое леко разочарование не бива да ви заблуждава - "Elysium" е хубав филм и си струва да се види. Blomkamp ни предлага втора доза от своя много особен подход към фантастиката, в който всичко изглежда някак по-земно, по-реално, а визуалните ефекти не крещят в лицата ви колко много се разчита на компютрите в днешно време. Човешкият елемент, разбира се, също е важен. Деймън... Е, знаете го Мат Деймън. Честно казано не знам какво да напиша за него, нито пък искам да му давам оценки. Проблемът с него при мен е, че винаги виждам Мат Деймън на екрана, а не конкретния герой. Джоди Фостър, играеща ролята на секретаря по отбраната на Елизиум, пък ме изненада с един приятно изигран студен образ. Бижуто, както се и очакваше, обаче бе Шарлто Коплей в ролята на агент Крюгер.

С мърлявия си външен вид, налудничав поглед и южноафрикански акцент той успява да изгради образа на психопат, от чийто движения да потръпваш, нямайки представа какво ще направи в следващия миг. Лично аз очаквах нещо малко по-различно, но за втори пореден път Коплей получава топката и тича здраво с нея. Това, че Бломкамп отново разчита на него, е във всички отношения плюс за филма, като "Rated R" рейтинга (у нас би трябвало да е "забранен за лица под 18", но зависи) позволява свобода в действията на подобен герой. Което ме подсеща - няколко тела се пръсват на парчета, така че сами преценете дали е добра идея да водите детето, братчето, сестричето и т.н. с вас на кино. И без това едва ли ще схване много.

"Elysium" хем се опитва да ни отврати от изкуствените разделения, които сякаш е заложено в нас да си създаваме, хем се опитва да ни даде някаква наивна надежда, че всичко това е преодолимо. Бломкамп отново представя качествен научно-фантастичен филм, чийто единствен грях е, че не отива още по-далеч и не представя още по-грозна картина на този разделен от парите свят. Но дори така, "Elysium" си струва да се види.

P.S. Още в първите минути на филма се замислих колко подходящо ще е Blomkamp да режисира филм по "Half-Life" (компютърна игра, за тези, които не знаят). Неговият подход към визията на филмите му ще се комбинира идеално с играта. Хайде, докато Браян Кранстън не е остарял твърде много!

1 коментар:

  1. Елизиум беше едно голямо разочарование. Крепеше ме само превода от ирландски - да прочетеш "женурята", "кандардисваш" и "моме" из субтитрите - безценно :D

    ОтговорИзтриване

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

WWE No Mercy 2017: Второразрядното PPV с двата WrestleMania мача (БиреПрогнози)

WWE нямат милост. Идният понеделник съм редовна смяна, поради което няма да мога да гледам „No Mercy 2017” на живо, няма да мога да го гл...